На този ден 13.04
1059 г. – Римският папа Николай II издава декрет, според който занапред само кардинали ще имат право да участват в избора на папи.
1204 г. – Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход превземат и разграбват Константинопол, като убиват и над 2000 православни християни.
1598 г. – Френският крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който гарантира свобода на вероизповеданието за френските хугеноти.
1771 г. – Екатерина II заповядва да започнат тайни медицински експерименти с безнадеждно болни от чума с цел откриване на лечение.
1814 г. – Немският математик Карл Вите получава докторска степен на 12-годишна възраст.
1829 г. – Английският парламент гарантира свобода на вероизповеданието за католиците.
1835 г. – В Търново са обесени водачите на Велчовата завера.
1848 г. – Сицилия обявява независимост от Неапол и става самостоятелно кралство.
1849 г. – Унгария е обявена за република.
1871 г. – Двете епархии – Варненска и Преславска са обединени във Варненска и Великопреславска епархия.
1886 г. – Учреден е почетен знак Червен кръст по предложение на Настоятелството на дружество "Червен кръст".
1919 г. – Провъзгласена е Баварска съветска република, разгромена от войските на правителството на Германия през май същата година.
1924 г. – Основан е ФК АЕК Атина.
1925 г. – Извършен е опит за атентат срещу цар Борис ІІІ при прохода Арабаконак
1934 г. – Извършен е последният полет за спасяване на оцелелите от кораба Челюскин.
1940 г. – Катинското клане: Органите на НКВД (СССР) избиват над 4000 полски офицери.
1941 г. – Втора световна война: Британската авиация извършва първа бомбардировка на София, която е без жертви.
1941 г. – Втора световна война: В Москва е подписан съветско-японският пакт за неутралитет, денонсиран от правителството на СССР на 5 април 1945 г.
1941 г. – Втора световна война: В хода на операция Ауфмарш 25, 11-та танкова дивизия на Вермахта под командването на Евалд фон Клайст влиза на парад в Белград, като кметът на града му е предал ключовете символично още предния ден вечерта.
1945 г. – Втора световна война: Виена е освободена от хитлеристка окупация от Червената армия и войски на новите съюзници.
1945 г. – Министерският съвет приема наредба-закон за ТКЗС.
1960 г. – В алжирската част на Сахара Франция извършва първото изпитание на атомна бомба.
1962 г. – В София се провежда Първи международен турнир по свободна борба Дан Колов, който става традиционен.
1963 г. – Сидни Поатие става първият афроамериканец, който спечелва Оскар.
1967 г. – Rolling Stones изнасят първия си концерт зад Желязната завеса – във Варшава.
1970 г. – На борда на американски космически кораб Аполо 13, докато лети към Луната, експлодира кислороден резервоар, което поставя екипажа в голяма опасност и предизвиква огромна повреда в кораба.
1987 г. – Португалия и Китай постигат съгласие Макао да бъде върнат под китайска администрация през 1999 г.
1990 г. – СССР признава за първи път отговорността си за убийството на хиляди полски офицери при Катин през 1940 г.
1997 г. – Стадион Лазур (тогава като стадион "Нефтохимик") е официално открит след реконструкция с мача Нефтохимик – Левски (5:1).
2001 г. – В Египет са открити 20 позлатени мумии.
2005 г. – Европейският парламент гласува с мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, който влиза в сила от 1 януари 2007 година.
2009 г. – Американският рапър Ice Cube изнася концерт в з. "Универсиада"
Родени
1519 г. – Катерина Медичи, кралица на Франция († 1589 г.)
1570 г. – Гай Фокс, английски военен деец († 1606 г.)
1593 г. – Томас Страфорд, английски политик († 1641 г.)
1732 г. – Фредерик Норт, британски премиер († 1792 г.)
1743 г. – Томас Джеферсън, трети президент на САЩ († 1826 г.)
1771 г. – Ричард Тревитик, английски механик († 1833 г.)
1784 г. – Фридрих фон Врангел, пруски генерал († 1877 г.)
1859 г. – Веранъс Алва Мур, американски бактериолог († 1931 г.)
1859 г. – Хенри Туреман Алън, американски изследовател († 1930 г.)
1860 г. – Джеймс Енсор, белгийски художник († 1949 г.)
1883 г. – Александър Василевич Александров, руски композитор († 1946 г.)
1883 г. – Демян Бедни, руски писател († 1945 г.)
1885 г. – Дьорд Лукач, унгарски философ († 1971 г.)
1889 г. – Оскар Фонтана, австрийски писател († 1969 г.)
1891 г. – Иван Горанов, български политик († 1945 г.)
1896 г. – Никола Гешев, български полицай († 1984 г.)
1899 г. – Стефан Гъдуларов, български актьор († 1969 г.)
1904 г. – Степан Макаров, руски офицер († 1849 г.)
1906 г. – Антон Панов, македонски писател († 1968 г.)
1906 г. – Самюъл Бекет, ирландски поет, Нобелов лауреат през 1969 г. († 1989 г.)
1908 г. – Георги Белев, български певец († 1966 г.)
1915 г. – Щефан Хермлин, немски писател († 1997 г.)
1922 г. – Джон Брейн, английски писател († 1986 г.)
1922 г. – Джулиъс Ниерере, танзански политик († 1999 г.)
1923 г. – Виктор Данченко, български актьор († 1979 г.)
1931 г. – Дан Гърни, американски пилот от Формула 1 († 2018 г.)
1931 г. – Ненко Токмакчиев, български художник († 2014 г.)
1931 г. – Никон Агатополски, български духовник († 2002 г.)
1937 г. – Едуард Фокс, английски актьор
1939 г. – Шеймъс Хийни, северноирландски поет, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1940 г. – Макс Моузли, президент на ФИА
1943 г. – Милен Пенев, български актьор († 1991 г.)
1944 г. – Ханс Кристоф Бух, немски писател
1948 г. – Драго Янчар, словенски писател
1949 г. – Кристофър Хитчънс, британско-американски автор, литературен критик и политически журналист († 2011 г.)
1955 г. – Сафет Сушич, босненски футболист
1955 г. – Ирина Хакамада, руска политическа деятелка
1958 г. – Георги Димитров, български социолог
1963 г. – Гари Каспаров, руски гросмайстор
1973 г. – Килиан Албрехт, австрийско-български скиор
1973 г. – Сергей Шнуров, руски рок музиканг, група Ленинград
1974 г. – Аугусто Поросо, еквадорски футболист
1974 г. – Константин Сакаев, руски шахматист
1979 г. – Велизар Димитров, български футболист
1987 г. – Димитър Везалов, български футболист
Починали
Хю Клапертън
799 г. – Павел Дякон, историк на лангобардите (* 720 г.)
814 г. – Хан Крум, български монарх (* 755 г.)
1093 г. – Всеволод I, велик княз на Киевска Рус (* 1030 г.)
1377 г. – Гийом дьо Машо, френски поет (* 1300 г.)
1538 г. – Елена Глинская, руска велика княгиня (* 1508 г.)
1592 г. – Бартоломео Аманати, италиански архитект и скулптор (* 1511 г.)
1695 г. – Жан дьо Лафонтен, френски писател (* 1621 г.)
1794 г. – Пиер Шомет, френски политик (* 1763 г.)
1827 г. – Хю Клапертън, британски изследовател (* 1788 г.)
1853 г. – Леополд Гмелин, немски химик (* 1788 г.)
1868 г. – Теодрос II, император на Етиопия (* 1818 г.)
1871 г. – Стефан Захариев, български възрожденец (* 1810 г.)
1894 г. – Филип Шпита, немски музикален историк (* 1841 г.)
1902 г. – Христо Максимов, български писател (* 1867 г.)
1903 г. – Мориц Лацарус, германски философ (* 1824 г.)
1904 г. – Степан Макаров, руски океанограф, вицеадмирал (* 1848 г.)
1918 г. – Лавър Корнилов, руски генерал (* 1870 г.)
1921 г. – Миленко Балкански, български генерал (* 1868 г.)
1927 г. – Иван Куюмджиев, български революционер (* 1870 г.)
1937 г. – Иля Илф, руски писател (* 1897 г.)
1942 г. – Хенк Снейвлит, нидерлански политик (* 1883 г.)
1944 г. – Харалампи Тачев, български художник (* 1875 г.)
1945 г. – Ернст Касирер, германски философ (* 1874 г.)
1975 г. – Франсоа Томбалбайе, 1-ви президент на Чад (* 1905 г.)
1977 г. – Александър Родимцев, руски генерал (* 1918 г.)
1982 г. – Иван Моканов, български футболист (* 1912 г.)
1985 г. – Петя Герганова, българска актриса (* 1907 г.)
1992 г. – Йордан Касабов, български физик (* 1928 г.)
1999 г. – Вили Щоф, германски политик (* 1914 г.)
2006 г. – Мюриъл Спарк, шотландска писателка (* 1918 г.)
2007 г. – Златина Тодева, българска актриса (* 1926 г.)
2008 г. – Джон Уилър, американски физик-теоретик (* 1911 г.)
2012 г. – Марио Рици, италиански католически архиепископ, апостолически нунций на Светия престол в България (* 1926 г.)
Празници
Италия Италия – Ден на независимостта на Сицилия
Камбоджа Камбоджа – Нова година по камбоджанския календар
Непал Непал и Пенджаб – Празника Вайсаки (начало на беритбения сезон)
Тайланд Тайланд – Празник Сонгкран – тайландската Нова година
