Трансгенните култури - зараза или спасение

04.11.2005 | 18:21
по статията работи: econ.bg
Ако световната раждаемост запази темповете си ще има големи проблеми с изхранването

 

През последните години все по-голямо разпространение в света получават генетично модифицираните култури (ГМ култури). Това са растения, в генетичния код на които са вкарани гени на други организми. Генетичното инженерство и трансгенните технологии могат да променят живота на нашата планета. Но ще се превърнат ли те в "рог на изобилието" или както редица други открития на XX век, ще се окажат кутията на Пандора и ще донесат на човечеството нови болести и нещастия. Какви блага и опасности крият новите изобретения на генетиците? Това е темата, която безпокои не само научните среди, но и милиони обикновени хора, които се опасяват, че зад настъплението на трансгенните видове прозират користните интереси на биотехнологичните концерни и транснационалните компании. Наистина ли земеделието на бъдещето е немислимо без повсеместно внедряване на генетично модифицираните култури? Част от водещите учени и агроспециалисти смятат, че това е така, но други застъпват тъкмо обратната теза. Според тях генетичното замърсяване може да се окаже много по-страшно от ядреното или химическото. Но отначало нека да погледнем на нещата от позитивната страна.

Ако раждаемостта в света запази сегашното си темпо, то след двайсетина години населението на земното кълбо ще нарасне с няколко милиарда души. С какво ще се изхранват те, като се знае, че и в момента всеки трети жител на нашата планета не получава достатъчно храна. В същото време налице е тенденция към намаляване на земеделските земи в световен мащаб, който процес вероятно ще се засили вследствие на неблагоприятното влияние на климатичния фактор – затопляне на нашата планета. Това означава само едно – без радикални мерки за увеличаване на селскостопанското производство броят на гладните хора ще нараства. Според защитниците на ГМ-технологии, спасението е в разпространението на трансгенните култури и увеличеното производство на генетично модифицираните храни. ГМ-технологии ще вдигнат добивите и ще направят реколтите по-устойчиви срещу различните вредители и заболявания. Традиционните способи на селекция не могат да осигурят тези предимства. Да вземем за пример производството на картофи, традиционен продукт на българската трапеза. Около 30 - 40 на сто от потенциалното световно производство на тази култура се унищожава всяка година от колорадски бръмбар, въпреки огромните количества инсектициди, излети по картофените полета. Учените откриха гена на микроба, който живее в почвата и унищожава колорадския бръмбар и го присадиха в клетката на картоф. От клетката се развива картофен храст и се появява ГМ-култура устойчива към набезите на вредното насекомо. Трябва изрично да се отбележи, че токсичения за колорадеца белтък се натрупва в листата и стеблата на картофеното растение, а кореноплода остава "чист". Чрез генетичното модифициране е възможно създаването на селскостопански култури с предварително зададени свойства. Пропагандаторите на новите технологии твърдят, че растенията могат да се "научат" да произвеждат необходимите витамини и аминокиселини, да "раждат" по-големи плодове с различен вкус и т.н.

През 2004 г. в света 810 млн. декара земеделски площи бяха засети с трансгенните култури, като над 90% от тези масиви се намират в САЩ, Аржентина, Канада, Бразилия и Китай. Лидер в световното производство на трансгенни растения са Щатите – 66% от световното производство. Но защо култивирането на трансгенните култури бавно напредва, а в повечето случаи дори и категорично забранено в други страни? Според защитниците на генното инженерство виновни са митовете за вредното въздействие на генетично променените храни върху здравето на човека и околната среда. Според тях всички теории за проникване на модифицираните гени в човешкия хромозом, мутационните процеси, алергичните реакции и други подобни са плод на въображение на недобросъвестните еколози или съзнателно създаване на страхова невроза от страна на конкурентите (производители на торове, пестициди и др.).

Сигурно в тези твърдения има истина. Но по-скоро проблемът се състои в това, че защитниците на ГМ-технологиите не могат да осигурят всички резултати, необходими за гарантиране безопасността на хората и околната среда. Света все още помни трагедиите причинени от генетично модифицирани продукти. Само преди няколко години десетки американци умират, а хиляди са засегнати вследствие на консумацията на генетично променената хранителна добавка ел-триптофан (L-tryptophan). Подобни случаи имат значително по-силен ефект върху хората отколкото разсъжденията за това, че хартията, върху която се печатат долари и евро е произведена от трансгенен памук или, че дори ваксината срещу хепатит "В" е продукт на генното инженерство.

През октомври противниците на разпространението на трансгенните култури получиха нов аргумент в полза на тяхната забрана. По време на симпозиума, проведен от Общонационалната Асоциация за генетична безопасност (ОАГБ) на Русия бяха оповестени резултатите от изследванията, проведени в Института по висша нервна дейност и неврофизиология към Руската академия на науки (РАН). За пръв път в Русия колектив от учени, ръководен от доктора на биологичните науки Ирина Ермакова, установи изразен негативен ефект от използването на генетично модифицирани соеви продукти върху лабораторни плъхове. В рамките на научен експеримент в храната на 2 групи от по 3 женски плъха по време на размножителния период и след появяването на потомството (бозайния период) се добавя соево брашно. Една от групите е получавала храна с брашно произведено от ГМ соя, а другата - брашно от традиционна немодифицирана соя. На трета, контролна група животни се дава храна без соеви добавки. След приключване на първата фаза на експеримента са били изброени родените живи и умрели животни. По време на втората фаза са използвани 2 групи плъхове, едната от които получава ГМ соево брашно, а другата – храна без соеви добавки. След триседмично наблюдение учените получават следния резултат: При плъховете хранени с ГМ соя е налице изключително висока смъртност при новородените животни в края на 3-та седмица на експеримента - над 55% (!),. Учените акцентират и върху факта, че при 36% от плъховете, родени от майки консумирали генетично променена храна се наблюдава значително по-слабо физическо развитие, в сравнение с потомството на животните консумирали традиционните продукти.

Според ръководителя на изследователския екип, д-р Ирина Ермакова, плъховете по своята морфология и биохимически състав много приличат на човешкия организъм и затова получените данни са изключително тревожни. Експеримента на руските учени допълва изследванията, проведени от водещи специалисти в други страни (най-вече в ЕС и САЩ), които доказаха, че при храненето на животни с продукти, произведени от ГМ растения настъпват вредни и необратими последствия за тяхното здраве. А защо реакцията на човешкия организъм при консумиране на генетично модифицирани храни трябва да бъде по-различна? /в-к Земеделски Пазар

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
Докторът пита пациент: - На кое място Ви боли? - Само на работното!!!
На този ден 14.07   1228 г. – Луи VIII става крал на Франция след смъртта на баща си Филип II. 1456 г. – Унгарската армия нанася поражение при Белград на армията на Османската...