НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

ОБЩА ЧАСТ

Глава първа.

ЗАДАЧА И ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

Раздел I.

Задача на Наказателния кодекс

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Чл. 1. (1) Наказателният кодекс има за задача да защищава от престъпни посегателства обществения и държавния строй на Народна република България, личността и правата на гражданите, социалистическата стопанска система, социалистическата собственост и цялостния установен в страната социалистически правов ред, както и да възпитава гражданите към спазване правилата на социалистическото общежитие.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Чл. 1. (1) Наказателният кодекс има за задача да защищава от престъпни посегателства обществения и държавния строй на Република България, личността и правата на гражданите, социалистическата стопанска система, социалистическата собственост и цялостния установен в страната социалистически правов ред, както и да възпитава гражданите към спазване добрите нрави.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

ОБЩА ЧАСТ

Раздел II.

Предели на действие на Наказателния кодекс

Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Народна република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Народна република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Народна република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Народна република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.

(2) Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български гражданин.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Народна република България или на български гражданин.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български гражданин.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Народна република България или на български гражданин.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Република България.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Република България.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Чл. 7. В случаите на чл. 4 и 5 предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне на наказанието от съда.

Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България.

Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Република България.

Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Република България.

Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Глава първа.

ЗАДАЧА И ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

Раздел I.

Задача на Наказателния кодекс

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

ОБЩА ЧАСТ

Раздел II.

Предели на действие на Наказателния кодекс

Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Народна република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Народна република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.

(2) Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Народна република България или на български гражданин.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Чл. 7. В случаите на чл. 4 и 5 предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне на наказанието от съда.

Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Глава първа.

ЗАДАЧА И ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

Раздел I.

Задача на Наказателния кодекс

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

ОБЩА ЧАСТ

Чл. 1. (1) Наказателният кодекс има за задача да защищава от престъпни посегателства обществения и държавния строй на Народна република България, личността и правата на гражданите, социалистическата стопанска система, социалистическата собственост и цялостния установен в страната социалистически правов ред, както и да възпитава гражданите към спазване правилата на социалистическото общежитие.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Раздел II.

Предели на действие на Наказателния кодекс

Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Народна република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Народна република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.

(2) Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Народна република България или на български гражданин.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Чл. 7. В случаите на чл. 4 и 5 предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне на наказанието от съда.

Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Глава втора.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Раздел I.

Общи положения

Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

(2) Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

Чл. 10. Общественоопасно е деянието, което уврежда или застрашава обществения или държавния строй на Народната република, личността, политическите, трудовите, имуществените и други права на гражданите, социалистическата стопанска система, социалистическата собственост или други интереси, защитени от установения социалистически правов ред.

Чл. 10. Общественоопасно е деянието, което уврежда или застрашава обществения или държавния строй на републиката, личността, политическите, трудовите, имуществените и други права на гражданите, социалистическата стопанска система, социалистическата собственост или други интереси, защитени от установения социалистически правов ред.

Чл. 10. Общественоопасно е деянието, което уврежда или застрашава обществения или държавния строй на Народната република, личността, политическите, трудовите, имуществените и други права на гражданите, социалистическата стопанска система, социалистическата собственост или други интереси, защитени от установения социалистически правов ред.

Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

(4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.

(5) Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. (Обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) нападението е от две или повече лица;

2. (Обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) нападателят е въоръжен;

3. (Обявена за противоконституционна относно думите "вилен имот или стопански обект" - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;

4. (Обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. (Обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) нападението е извършено нощем;

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. нападението е от две или повече лица;

2. нападателят е въоръжен;

3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;

4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. нападението е извършено нощем;

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) Не се наказва деянието, което е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или на смущение.

Чл. 12а. (1) (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.

(2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.

Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Не е общественоопасно деянието, извършено от лице, което е действало като служител под прикритие в рамките на определените му правомощия по закон.

Чл. 13. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при оправдан стопански риск - за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избягнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяване на настъпилите вредни последици.

(2) При решаване на въпроса, дали рискът е оправдан, се взема предвид и съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни последици, както и вероятността за тяхното настъпване.

Чл. 14. (1) Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление.

(2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.

Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).

Чл. 16. Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.

Раздел II.

Приготовление и опит

Чл. 17. (1) Приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение.

(2) Приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи.

(3) Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.

Чл. 18. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.

(2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

(3) При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:

а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или

б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.

Чл. 19. В случаите на чл. 17, ал. 3 и 18, ал. 3, ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.

Раздел III.

Съучастие

Чл. 20. (1) Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.

(2) Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на престъплението.

(3) Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението.

(4) Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.

Чл. 21. (1) Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.

(2) Подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя.

(3) Когато поради определено лично свойство или отношение на дееца законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице.

(4) Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице.

Чл. 22. (1) Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици

(2) В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл. 19.

Раздел IV.

Множество престъпления

Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.

(3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наложените наказания пробация, обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.

(3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наложените наказания пробация, обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.

(3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

(2) Наложените наказания задължително заселване, обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, точки 6-9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. Същото се прилага и по отношение на задължителното заселване.

(3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

Чл. 24. Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.

Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

(2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Изтърпяното наказание пробация се приспада изцяло от лишаването от свобода и обратно, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне.

Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

(2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.

(3) Приспада се и изтърпяното наказание. поправителен труд от лишаването от свобода и обратно, като три дни поправителен труд се зачитат за един ден лишаване от свобода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 64, ал. 1 или чл. 66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне.

Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

(2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.

(3) Приспада се и изтърпяното наказание. поправителен труд от лишаването от свобода и обратно, като три дни поправителен труд се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.

(5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат за престъпления, представляващи опасен рецидив. Наказанията за тези престъпления се изтърпяват поотделно.

Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат пред вид, значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат пред вид при определяне на наказанието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношения на престъпления против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след предявяване на обвинението.

Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид, значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпления против личността на различни граждани.

Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат пред вид, значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат пред вид при определяне на наказанието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношения на престъпления против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасяне на обвинителния акт в съда.

Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид, значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпления против личността на различни граждани.

Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид, значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.

(5) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпления против личността на различни граждани.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив.

(3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло.

Чл. 27. (1) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда за друго престъпление, но преди да е завършило изпълнението на наказанието по тази присъда, съдът присъединява към неизтърпяното наказание изцяло или отчасти наказанието по втората присъда. В този случай, ако наказанията са от един и същ вид, общият им размер не може да надминава пределите на съответния вид наказание, предвидени в общата част на този кодекс, а лишаването от свобода - двадесет години.

(2) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло.

Чл. 28. (1) Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

(2) Тази разпоредба се прилага и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост.

Чл. 29. (1) Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66.

в) (зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

(2) При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява признаците на двата състава, прилага се разпоредбата за опасния рецидив.

Чл. 29. (1) Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът:

а) извърши престъплението, след като е бил осъждан за такова престъпление или за друго тежко умишлено престъпление;

б) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

в) системно извършва престъпления от съответния вид, след като е бил вече осъждан на лишаване от свобода за такова или подобно престъпление.

(2) При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява признаците на двата състава, прилага се разпоредбата за опасния рецидив.

Чл. 29. (1) Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът:

а) извърши престъплението, след като е бил осъждан за такова престъпление или за друго тежко умишлено престъпление;

б) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, или

в) системно извършва престъпления от съответния вид, след като е бил вече осъждан на лишаване от свобода за такова или подобно престъпление.

(2) При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

Чл. 30. (1) Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

Чл. 30. Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане.

Глава трета.

НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА

Чл. 31. (1) Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

(2) Непълнолетно лице - навършило 14 години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая.

(4) По отношение на наказателната отговорност на непълнолетните се прилагат особените правила, предвидени в този кодекс.

Чл. 31. (1) Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

(2) Непълнолетно лице - навършило 14 години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

(3) Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда в трудововъзпитателно училище или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая.

(4) По отношение на наказателната отговорност на непълнолетните се прилагат особените правила, предвидени в този кодекс.

Чл. 32. (1) Не е наказателноотговорно малолетното лице - ненавършило 14-годишна възраст.

(2) По отношение на малолетните лица, извършили общественоопасни деяния могат да бъдат приложени съответни възпитателни мерки.

Чл. 33. (1) Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее.

Чл. 33. (1) Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

(2) Не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството и значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее.

Чл. 34. По отношение на лицата, указани в предходния член, в предвидените в този кодекс случаи могат да бъдат приложени съответни принудителни медицински мерки.

Глава четвърта.

НАКАЗАНИЕ

Раздел I.

Общи положения

Чл. 35. (1) Наказателната отговорност е лична.

(2) Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление.

(3) Наказанието е съответно на престъплението.

(4) Наказание за престъпление се налага само от установените съдилища.

Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) В Република България няма смъртно наказание.

Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и правилата на социалистическото общежитие, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и правилата на социалистическото общежитие, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробация;

2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. (*) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробация;

2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. (*) (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. (*) (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробация;

2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. задължително заселване без лишаване от свобода;

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. задължително заселване без лишаване от свобода;

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. лишаване от свобода;

2. поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. задължително заселване без лишаване от свобода;

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на Народната република, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. лишаване от свобода;

2. поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. задължително заселване без лишаване от свобода;

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. лишаване от свобода;

2. поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. задължително заселване без лишаване от свобода;

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на Народната република, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване.

Раздел II.

Видове наказания

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Наказанието доживотен затвор без замяна, предвидено в особената част за даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.

(2) Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време - осемнадесет години. Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата.

Чл. 38. (1) Смъртно наказание, предвидено в особената част за даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Смъртно наказание не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години, а по отношение на военнослужащите, както и във военно време - осемнадесет години. Смъртно наказание не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата. Смъртното наказание не се изпълнява по отношение на бременна жена, като се заменя с лишаване от свобода не по-малко от петнадесет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Смъртно наказание не се налага, а наложеното не се изпълнява по отношение на лице, предадено от чужда държава при такова условие. В този случай предвиденото от закона или наложеното смъртно наказание се заменя с лишаване от свобода двадесет години.

(4) (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Смъртното наказание не се изпълнява, докато Президиумът на Народното събрание не се произнесе по въпроса за евентуалното му заменяване.

(5) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Към смъртното наказание могат да бъдат присъединени само наказанията конфискация на имущество и лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

Чл. 38. (1) Смъртно наказание, предвидено в особената част за даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.

(2) Смъртно наказание не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време - осемнадесет години. Смъртно наказание не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата. Смъртното наказание не се изпълнява по отношение на бременна жена, като се заменя с лишаване от свобода двадесет години.

(3) Смъртното наказание не се изпълнява, докато Президиумът на Народното събрание не се произнесе по въпроса за евентуалното му заменяване.

(4) Към смъртното наказание могат да бъдат присъединени само наказанията конфискация на имущество и лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

(2) Доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко.

(3) Доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години.

(4) По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се зачитат работни дни.

(5) Изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.

(2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до тридесет години при замяна на доживотен затвор при множество престъпления по чл. 24 и 27, ал. 1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г. ) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.

(2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок от тридесет години при замяна на смъртно наказание или доживотен затвор при множество престъпления по чл. 24 и 27, ал. 1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.

(2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до тридесет години при замяна на смъртно наказание, при множество престъпления по чл. 24 и 27, ал. 1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите на заменяване на смъртно наказание, както и при множество престъпления по чл. 27, ал. 1 срокът на лишаване от свобода може да бъде до двадесет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до двадесет години за някои особено тежки престъпления, алтернативно на смъртното наказание, в случаите, специално указани в особената част на този кодекс, както и за престъпления, свързани с умишлено убийство, и за особено тежки случаи на длъжностно присвояване, документна измама и изнасилване.

Чл. 39. (1) Лишаването от свобода може да бъде от един месец до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите на заменяване на смъртно наказание, както и при множество престъпления по чл. 27, ал. 1 срокът на лишаване от свобода може да бъде до двадесет години.

(3) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до двадесет години за някои особено тежки престъпления, алтернативно на смъртното наказание, в случаите, специално указани в особената част на този кодекс, както и за престъпления, свързани с умишлено убийство, и за особено тежки случаи на длъжностно присвояване.

Чл. 39. (1) Лишаването от свобода може да бъде от един месец до петнадесет години.

(2) В случаите на заменяване на смъртно наказание, както и при множество престъпления по чл. 27, срокът на лишаване от свобода може да бъде до двадесет години.

(3) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до двадесет години за някои особено тежки престъпления, алтернативно на смъртното наказание, в случаите, специално указани в особената част на този кодекс, както и за престъпления, свързани с умишлено убийство, и за особено тежки случаи на длъжностно присвояване.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в затворническите общежития към тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, както и по отношение на осъдени лица, които са зависими от наркотични вещества, се полагат съответни медицински грижи.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в трудово-поправителните общежития към тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.

(4) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, се полагат съответни медицински грижи.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в трудово-поправителните общежития към тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Военнослужащите, осъдени на лишаване от свобода до две години, могат да изтърпяват наказанието в съответните поправителни места.

(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.

(4) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, се полагат съответни медицински грижи.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в трудово-поправителните общежития към тях.

(2) Военнослужещите и трудослужещите, осъдени на лишаване от свобода до две години, могат да изтърпяват наказанието в съответните поправителни места.

(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.

(4) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, се полагат съответни медицински грижи.

Чл. 40. (1) Лишаването от свобода се изтърпява в затвор или в трудово-поправително общежитие, а за непълнолетните - в поправителен дом.

(2) Военнослужещите и трудослужещите, осъдени на лишаване от свобода до две години, могат да изтърпяват наказанието в съответните поправителни места.

(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.

(4) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, се полагат съответни медицински грижи.

Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение.

(5) (Ал. 5 отм., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал. 3 на чл. 40, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1974 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално, се определят от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и на специалния закон.

Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение.

(5) (Ал. 5 отм., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал. 3 на чл. 40, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1974 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и специалния закон.

Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато лице, осъдено за престъпление, представляващо опасен рецидив, при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или в продължение на шест месеца извърши други две или повече тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните три години преди извършване на последното нарушение.

(5) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и по отношение на лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода двадесет години, когато то е предвидено алтернативно на смъртното наказание или заменя такова наказание.

(6) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал. 3 на чл. 40, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1974 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя от съда съобразно с разпоредбите на този кодекс и специалния закон.

Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(4) Когато лице, осъдено за престъпление, представляващо опасен рецидив, при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд или в продължение на шест месеца извърши други две или повече тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните три години преди извършване на последното нарушение.

(5) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и по отношение на лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода двадесет години, когато то е предвидено алтернативно на смъртното наказание или заменя такова наказание.

(6) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал. 3 на чл. 40, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1974 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя от съда съобразно с разпоредбите на този кодекс и специалния закон.

Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(4) Когато лице, осъдено за престъпление, представляващо опасен рецидив, при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд или в продължение на шест месеца извърши други две или повече тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните три години преди извършване на последното нарушение.

(5) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и по отношение на лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода двадесет години, когато то е предвидено алтернативно на смъртното наказание или заменя такова наказание.

(6) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал. 3 на чл. 40, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(7) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя с присъдата съобразно с разпоредбите на този кодекс и специалния закон.

Чл. 42. (1) Във военно време военният съд може да отложи до края на военните действия изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като изпрати осъдения в действуващата армия. Отлагането на изпълнението може да се отмени, ако осъденият извърши ново престъпление.

(2) По предложение на началника съдът може напълно или отчасти да освободи осъдения, изпратен в действуващата армия по реда на ал. 1, от изтърпяване на наложеното наказание, ако се прояви като добър защитник на родината.

(3) Съдът може и без предложение на началника да освободи напълно или отчасти от изтърпяване на наложеното наказание уволнения от действуващата армия поради инвалидност.

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес;

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител;

3. ограничения в свободното придвижване;

4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие;

5. поправителен труд;

6. безвъзмезден труд в полза на обществото.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са с продължителност:

1. от 6 месеца до три години - за мерките по ал. 2, т. 1 - 4;

2. от три месеца до две години - за поправителния труд;

3. от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години - за безвъзмездния труд в полза на обществото.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация, а мерките по ал. 2, т. 5 и 6 не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16-годишна възраст.

(5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес;

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител;

3. ограничения в свободното придвижване;

4. включване в курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие;

5. поправителен труд;

6. безвъзмезден труд в полза на обществото.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са с продължителност:

1. от 6 месеца до три години - за мерките по ал. 2, т. 1 - 4;

2. от три месеца до две години - за поправителния труд;

3. от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години - за безвъзмездния труд в полза на обществото.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация, а мерките по ал. 2, т. 5 и 6 не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16-годишна възраст.

(5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.

Чл. 42а. (*) (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Пробацията е съвкупност от ограничителни мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.

(2) Ограничителните мерки включват:

1. задължителна регистрация по местоживеене;

2. периодични срещи с пробационен служител;

3. включване в квалификационни курсове и програми за обществено въздействие;

4. забрана за посещаване на посочени в присъдата места, райони и заведения;

5. безвъзмезден труд в полза на обществото.

(3) Ограничителните мерки се налагат на лица, навършили 16-годишна възраст, и са с продължителност от шест месеца до три години.

(4) Безвъзмездният труд в полза на обществото е за срок от 100 до 400 часа годишно и се налага за не повече от три поредни години.

(5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Пробацията е съвкупност от ограничителни мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.

(2) Ограничителните мерки включват:

1. задължителна регистрация по местоживеене;

2. периодични срещи с пробационен служител;

3. включване в квалификационни курсове и програми за обществено въздействие;

4. забрана за посещаване на посочени в присъдата места, райони и заведения;

5. безвъзмезден труд в полза на обществото.

(3) Ограничителните мерки се налагат на лица, навършили 16-годишна възраст, и са с продължителност от шест месеца до три години.

(4) Безвъзмездният труд в полза на обществото е за срок от 100 до 400 часа годишно и се налага за не повече от три поредни години.

(5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.

Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.)Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично.

(2) Пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител се провежда в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения.

(3) Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване е налагане на една или няколко от следните забрани за:

1. посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения;

2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора;

3. напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения.

(5) Пробационната мярка безвъзмезден труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения.

Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице.

(2) Пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител се провежда в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения.

(3) Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване е налагане на една или няколко от следните забрани за:

1. посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения;

2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора;

3. напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения.

(5) Пробационната мярка безвъзмезден труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения.

Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице.

(2) Пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител се провежда в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения.

(3) Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване е налагане на една или няколко от следните забрани за:

1. посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения;

2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора;

3. напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.

(4) Пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция и/или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения.

(5) Пробационната мярка безвъзмезден труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж.

(2) Когато осъденият остане без работа, съдът заменя остатъка от поправителния труд с безвъзмезден труд в полза на обществото, като за един ден от остатъка се определя един час безвъзмезден труд. В този случай срокът на безвъзмездния труд може да бъде и под минимума по чл. 42а, ал. 3, т. 3.

(3) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми пробационния служител за новата си месторабота.

(4) Времето, през което не се внасят удръжките по ал. 1, не се зачита за изпълнение на пробационната мярка поправителен труд.

Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знанието на колектива по местоработата на осъдения.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(7) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако по време на изтърпяване на наказанието осъденият на поправителен труд бъде уволнен от работа, за размера на остатъка съдът постановява пробация.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местоживеенето им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до петдесет лева или с обществено порицание.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота или не поиска от него да определи къде да изтърпи останалата част от наказанието.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местоживеенето им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до три хиляди лева или с обществено порицание.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота или не поиска от него да определи къде да изтърпи останалата част от наказанието.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местоживеенето им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до триста лева или с обществено порицание.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота или не поиска от него да определи къде да изтърпи останалата част от наказанието.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местоживеенето им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до три хиляди лева или с обществено порицание.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота или не поиска от него да определи къде да изтърпи останалата част от наказанието.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местоживеенето им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до триста лева или с обществено порицание.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота или не поиска от него да определи къде да изтърпи останалата част от наказанието.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местоживеенето им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до двеста лева или с обществено порицание.

(6) По отношение на военнослужещите и трудослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местожителството им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до двеста лева или с обществено порицание.

(6) По отношение на военнослужещите и трудослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да:

1. наложи друга пробационна мярка;

2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да:

1. наложи друга пробационна мярка;

2. замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1.

Чл. 44. (1) Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 44. (1) Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Конфискация на имуществото се налага само за престъпления против Народната република, против реда за преминаване на границата и за тежки престъпления, които засягат социалистическото стопанство, социалистическата собственост или личната собственост и за подкуп в случаите, указани в особената част на настоящия кодекс.

Чл. 44. (1) Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества.

(2) Конфискация на имуществото се налага само за престъпления против Народната република, против реда за преминаване на границата и за тежки престъпления, които засягат социалистическото стопанство, социалистическата собственост или личната собственост в случаите, указани в особената част на настоящия кодекс

Чл. 45. (1) Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.

(2) Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година.

Чл. 46. При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждането на наказателното преследване, когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 100 лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 0,50 лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от петдесет лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 0,50 лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от петдесет лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 47. (1) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от десет лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 48. (*) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

Чл. 48. (1) Задължителното заселване представлява установяване на осъдения на досегашното му местоживеене или на друго определено населено място за срок от една до три години. В случаите на опасен рецидив, изрично указани в закона, този срок може да бъде до пет години.

(2) Задължителното заселване се изтърпява без лишаване от свобода и се придружава с подходяща работа. Когато осъденият сам не си намери подходяща работа, съответните държавни органи задължително го устройват на такава работа.

(3) Осъденият на задължително заселване може да излиза извън района на своето местоживеене само с разрешение на съответния прокурор или на друг овластен за това държавен орган.

(4) Когато задължителното заселване е постановено заедно с лишаване от свобода, неговото изпълнение започва след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на бременни жени и на майки с малолетни деца наказанието задължително заселване може да се постанови само по досегашното им местоживеене. Тази разпоредба се прилага и по отношение на баща, когато само той упражнява родителски права спрямо малолетно дете.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако осъденият на задължително заселване без основателна причина откаже да работи, съдът заменя задължителното заселване с лишаване от свобода, като за три дни задължително заселване определя един ден лишаване от свобода. В този случай срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

(7) (Предишен текст на ал. 6 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Редът и начинът на изпълнение на това наказание се уреждат със закон.

Чл. 48. (1) Задължителното заселване представлява установяване на осъдения на досегашното му местоживеене или на друго определено населено място за срок от една до три години. В случаите на опасен рецидив, изрично указани в закона, този срок може да бъде до пет години.

(2) Задължителното заселване се изтърпява без лишаване от свобода и се придружава с подходяща работа. Когато осъденият сам не си намери подходяща работа, съответните държавни органи задължително го устройват на такава работа.

(3) Осъденият на задължително заселване може да излиза извън района на своето местоживеене само с разрешение на съответния прокурор или на друг овластен за това държавен орган.

(4) Когато задължителното заселване е постановено заедно с лишаване от свобода, неговото изпълнение започва след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода.

(5) По отношение на бременни жени и на майки с малолетни деца наказанието задължително заселване може да се постанови само по досегашното им местоживеене.

(6) Редът и начинът на изпълнение на това наказание се уреждат със закон.

Чл. 49. (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго.

(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги.

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго.

(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварително задържане.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги.

Чл. 49. (1) Наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго.

(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварително задържане.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги.

Чл. 49. (1) Наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго.

(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.

(5) Осъденият на смърт се лишава от указаните в присъдата права завинаги. Когато смъртното наказание бъде заменено с лишаване от свобода, лишаването от тези права завинаги се заменя с лишаване от права за срок, три години по-дълъг от срока на лишаването от свобода.

Чл. 49. (1) Наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс.

(2) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години.

(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.

(5) Осъденият на смърт се лишава от указаните в присъдата права завинаги. Когато смъртното наказание бъде заменено с лишаване от свобода, лишаването от тези права завинаги се заменя с лишаване от права за срок, три години по-дълъг от срока на лишаването от свобода.

Чл. 50. (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

(2) (*) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления.

Чл. 50. (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления.

Чл. 50. (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лишаване от право на местоживеене в определено населено място не се прилага по отношение на бременна жена или майка с малолетно дете, както и по отношение на баща, когато само той упражнява родителски права спрямо малолетно дете.

(3) (Предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления.

Чл. 50. (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

(2) Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления.

Чл. 51. След изтичане на срока осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с присъдата. Това не се отнася до правата по чл. 37, ал. 1, точки 9 и 10, които могат да бъдат придобити отново само по установения за това ред.

Чл. 52. Наказанието обществено порицание се състои в публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно с указаното в присъдата.

Чл. 53. (1) (Предишен текст на чл. 53 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:

а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;

б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Отнемат се в полза на държавата и:

а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и

б) придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 53. Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:

а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;

б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.

Глава пета.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

Чл. 54. (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид:

степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

(2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация, а за непълнолетните - с пробация или обществено порицание;

в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробацията - с глоба от сто до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (*) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд, пробация или с глоба от сто до хиляда лева, а за непълнолетните - с пробационни мерки или с обществено порицание;

в) (*) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителния труд - с глоба от сто до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд, пробация или с глоба от сто до хиляда лева, а за непълнолетните - с пробационни мерки или с обществено порицание;

в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителния труд - с глоба от сто до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от петдесет до хиляда лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба от петдесет до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) смъртното наказание - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от петдесет хиляди до един милион лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) смъртното наказание - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от три хиляди до десет хиляди лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба до пет хиляди лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) смъртното наказание - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от триста до хиляда лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) смъртното наказание - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от три хиляди до десет хиляди лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба до пет хиляди лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) смъртното наказание - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от триста до хиляда лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) смъртното наказание - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба до двеста лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) Ако за извършеното престъпление се предвижда само смъртно наказание, когато има смекчаващи обстоятелства, съдът може да замени смъртното наказание с лишаване от свобода двадесет години.

Чл. 56. Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.

Чл. 57. (1) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на предходните членове.

(2) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36.

Чл. 58. Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 55 и в следните случаи:

а) при опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2;

б) при помагачество - когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

(2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.

(3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.

(4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

(5) Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11.

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато в производството по чл. 372, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва:

1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация;

2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация. Когато наложеното наказание е пробация, един ден задържане под стража или домашен арест се зачитат за два дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

Чл. 59. (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, поправителен труд или пробация. Когато наложеното наказание е поправителен труд или пробация, един ден задържане под стража или домашен арест се зачитат за три дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, поправителен труд или пробация. Когато наложеното наказание е поправителен труд или пробация, един ден задържане под стража или домашен арест се зачитат за три дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

Чл. 59. (1) (Предишен текст на чл. 59 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Времето, през което осъденият е бил задържан, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или поправителен труд, като в последния случай един ден задържане се зачита за три дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

Чл. 59. Времето, през което осъденият е бил задържан, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или поправителен труд, като в последния случай един ден задържане се зачита за три дни.

Глава шеста.

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

Чл. 60. Наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното досъдебно производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато прокурорът реши да не се образува досъдебно производство или да прекрати образуваното досъдебно производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното предварително производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато прокурорът реши да не се образува предварително производство или да прекрати образуваното производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното предварително производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 107 от 1996 г.) Когато прокурорът реши да не се образува предварително производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка, а когато прекрати предварителното производство, изпраща преписката на комисията или сам постановява настаняване във възпитателно училище-интернат, като уведомява за това комисията.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато прокурорът реши да не се образува предварително производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка, а когато прекрати предварителното производство, изпраща преписката на комисията или сам постановява настаняване в трудово-възпитателно училище, като уведомява за това комисията.

Чл. 61. (1) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да прекрати предварителното производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

(3) В същите случаи прокурорът може да постанови настаняване в трудово-възпитателно училище, като уведоми за това комисията или й изпрати преписката за налагане на възпитателна мярка.

Чл. 62. На непълнолетните могат да бъдат наложени само следните наказания:

1) лишаване от свобода;

1а) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробация;

2) обществено порицание;

3) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, ал. 1, т. 7.

Чл. 62. На непълнолетни могат да бъдат наложени само следните наказания:

1) лишаване от свобода;

1а) (*) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробация за навършили 16 години;

2) обществено порицание;

3) лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, точка 7.

Чл. 62. На непълнолетни могат да бъдат наложени само следните наказания:

1) лишаване от свобода;

1а) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробация за навършили 16 години;

2) обществено порицание;

3) лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, точка 7.

Чл. 62. На непълнолетните могат да бъдат наложени само следните наказания:

1) лишаване от свобода;

2) обществено порицание;

3) лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, точка 7.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) глобата - с обществено порицание;

6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесетгодишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробацията и глобата - с обществено порицание;

6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаване от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. (*) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителният труд и глобата - с обществено порицание;

6. (*) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите на предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаване от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителният труд и глобата - с обществено порицание;

6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите на предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаване от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. поправителният труд, глобата, задължителното заселване - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите на предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) смъртното наказание и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаване от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. поправителният труд, глобата, задължителното заселване - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) смъртното наказание, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите на предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. смъртното наказание - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. поправителният труд, глобата, задължителното заселване - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. смъртното наказание и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. смъртното наказание - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. поправителният труд, глобата, задължителното заселване - с обществено порицание.

(2) Наказанията конфискация на имущество и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 8 не се налагат.

(3) В пределите по ал. 1 съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по чл. 66, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) По предложение на прокурора или на съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съдът може и след постановяване на присъдата да замени настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка.

(3) Правилото на ал. 1 не се прилага:

а) когато непълнолетният е извършил престъпление по време на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и

б) когато е осъден, след като е навършил пълнолетие.

(4) Правилото на ал. 1 не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато:

а) неговият срок не е по-малък от шест месеца или

б) ако деецът вече е изтърпял наказание лишаване от свобода.

Чл. 64. (1) Когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по чл. 66, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява в трудововъзпитателно училище или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) По предложение на прокурора или на съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съдът може и след постановяване на присъдата да замени настаняването в трудововъзпитателно училище с друга възпитателна мярка.

(3) Правилото на ал. 1 не се прилага: а) когато непълнолетният е извършил престъпление по време на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и б) когато е осъден, след като е навършил пълнолетие.

(4) Правилото на ал. 1 не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато: а) неговият срок не е по-малък от шест месеца или б) ако деецът вече е изтърпял наказание лишаване от свобода.

Чл. 65. (1) Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в затворническо общежитие. За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет с разрешение на прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години.

Чл. 65. (1) Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом.

(2) След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в трудово-поправително общежитие. За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет с разрешение на прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място, заедно или поотделно, с изключение на обществено порицание, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода или поправителен труд с повече от три години.

(3) Когато са наложени две или повече наказания, съдът при предпоставките на ал. 1 и съобразно с особеностите на случая може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния народен съд.

(3) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(5) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния народен съд.

(3) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато условно осъденият в продължение на три месеца без основателна причина не работи и не учи, съответните държавни органи му предлагат подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) В случаите на ал. 1 и 2 съдът може да постанови да не се изтърпява отложеното наказание лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, когато с оглед на характера на извършеното престъпление това не е необходимо.

(4) Извън случаите на ал. 1 и 2 отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако условно осъденият, на когото по реда на чл. 67, ал. 4 е предложена подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация, без основателна причина откаже да работи или да учи, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години.

(2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.

Чл. 69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години.

(2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 4 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не работи и да не учи без основателна причина, той изтърпява останалата част от наказанието.

Раздел II.

Предсрочно освобождаване

Чл. 70. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 и 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 4 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 и 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 71. (1) Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.

(2) По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл. 70.

Чл. 72. Съдът може да постанови предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието задължително заселване или лишаване от правото на местоживеене в определено населено място на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е доказал, че се е поправил.

Чл. 73. (1) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Раздел III.

Помилване

Чл. 74. Президиумът на Народното събрание може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени.

Глава седма.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ

Раздел I.

Условно осъждане

Чл. 66. (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.

(3) (*) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува.

Чл. 66. (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.

(3) (*) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място, заедно или поотделно, с изключение на обществено порицание, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода или поправителен труд с повече от три години.

(3) Когато са наложени две или повече наказания, съдът при предпоставките на ал. 1 и съобразно с особеностите на случая може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд.

(3) (*) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 през изпитателния срок.

(4) (*) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(*) (Ал. 4 нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.; досегашни ал. 4 и 5 стават 5 и 6 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(6) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд.

(3) (*) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок.

(4) (*) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(*) (Ал. 4 нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.; досегашни ал. 4 и 5 стават 5 и 6 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(6) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателни грижи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.; досегашни ал. 4 и 5 стават 5 и 6 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(6) Редът и начинът на прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния народен съд.

(3) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато условно осъденият в продължение на три месеца без основателна причина не работи и не учи, съответните държавни органи му предлагат подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако условно осъденият не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, съдът може по предложение на пробационния съвет да я замени с друга или да постанови да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако условно осъденият без основателна причина прекъсне лечението, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако условно осъденият не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, съдът може по предложение на пробационния съвет да я замени с друга или да постанови да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако условно осъденият не изпълнява определената му пробация по реда на чл. 67, ал. 3 без основателна причина, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако условно осъденият не изпълнява определената му пробация по реда на чл. 67, ал. 3 без основателна причина, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако условно осъденият, на когото по реда на чл. 67, ал. 4 е предложена подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация, без основателна причина откаже да работи или да учи, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години.

(2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 5 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, той изтърпява останалата част от наказанието.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 4 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, той изтърпява останалата част от наказанието.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 4 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не работи и да не учи без основателна причина, той изтърпява останалата част от наказанието.

Раздел II.

Предсрочно освобождаване

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, за което време съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 като взема предвид доклад от пробационния служител.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода или пробация по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, за което време съдът може да постанови пробация като взема предвид доклад от пробационния служител.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7.

(6) (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, за което време съдът може да постанови пробация.

(7) (*) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, за което време съдът може да постанови пробация.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 или 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 и 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 71. (1) Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.

(2) По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл. 70.

Чл. 72. (*) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

Чл. 72. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

Чл. 72. Съдът може да постанови предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието задължително заселване или лишаване от правото на местоживеене в определено населено място на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е доказал, че се е поправил.

Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 73. (1) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 73. (1) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Раздел III.

Помилване

Чл. 74. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор - да опрости или замени.

Чл. 74. Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени.

Чл. 74. Президиумът на Народното събрание може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени.

Глава седма.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ

Глава седма.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ

Глава седма.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ

Раздел I.

Условно осъждане

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място, заедно или поотделно, с изключение на обществено порицание, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода или поправителен труд с повече от три години.

(3) Когато са наложени две или повече наказания, съдът при предпоставките на ал. 1 и съобразно с особеностите на случая може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място, заедно или поотделно, с изключение на обществено порицание, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода или поправителен труд с повече от три години.

(3) Когато са наложени две или повече наказания, съдът при предпоставките на ал. 1 и съобразно с особеностите на случая може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 66. (1) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години или друго, по-леко наказание заедно или поотделно, с изключение на обществено порицание, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от две до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода или поправителен труд с повече от три години.

(3) Когато са наложени две или повече наказания, съдът при предпоставките на ал. 1 и съобразно с особеностите на случая може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния народен съд.

(3) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато условно осъденият в продължение на три месеца без основателна причина не работи и не учи, съответните държавни органи му предлагат подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния народен съд.

(3) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(5) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния народен съд.

(3) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(4) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от народния съд по местожителството им.

(5) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако условно осъденият, на когото по реда на чл. 67, ал. 4 е предложена подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация, без основателна причина откаже да работи или да учи, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) В случаите на ал. 1 и 2 съдът може да постанови да не се изтърпява отложеното наказание лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, когато с оглед на характера на извършеното престъпление това не е необходимо.

(4) Извън случаите на ал. 1 и 2 отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години.

(2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 4 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не работи и да не учи без основателна причина, той изтърпява останалата част от наказанието.

Раздел II.

Предсрочно освобождаване

Чл. 70. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 и 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 и 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 и 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 4 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 71. (1) Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.

(2) По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл. 70.

Чл. 72. Съдът може да постанови предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието задължително заселване или лишаване от правото на местоживеене в определено населено място на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е доказал, че се е поправил.

Чл. 73. (1) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Раздел III.

Помилване

Чл. 74. Президиумът на Народното събрание може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени.

Глава осма.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I.

Условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство

Чл. 75. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По предложение на общото събрание на съответната обществена организация или трудов колектив прокурорът след завършване на предварителното разследване или съдът може да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като възложи превъзпитанието му на организацията или колектива, ако:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) не са настъпили значителни общественоопасни последици;

в) деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен и се разкайва и

г) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) На обществено поръчителство не може да бъде предадено лице, което по-рано е осъждано за престъпление или вече е предавано на обществено поръчителство.

(3) На обществено поръчителство не може да бъде предадено и лице, извършило престъпление, с което са причинени имуществени вреди, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

Чл. 75. (1) По предложение на общото събрание на съответната обществена организация или трудов колектив съдът, след като установи, че деецът е извършил престъплението, може да не му наложи наказание, като възложи превъзпитанието му на организацията или колектива, ако:

а) за извършеното престъпление законът предвижда лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание;

б) не са настъпили значителни общественоопасни последици;

в) деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен и се разкайва и

г) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) На обществено поръчителство не може да бъде предадено лице, което по-рано е осъждано за престъпление или вече е предавано на обществено поръчителство.

(3) На обществено поръчителство не може да бъде предадено и лице, извършило престъпление, с което са причинени имуществени вреди, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По предложение на общото събрание на съответната обществена организация или трудов колектив прокурорът след завършване на предварителното разследване или съдът може да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като възложи превъзпитанието му на организацията или колектива, ако:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) не са настъпили значителни общественоопасни последици;

в) деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен и се разкайва и

г) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) На обществено поръчителство не може да бъде предадено лице, което по-рано е осъждано за престъпление или вече е предавано на обществено поръчителство.

(3) На обществено поръчителство не може да бъде предадено и лице, извършило престъпление, с което са причинени имуществени вреди, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

Чл. 76. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава правилата на социалистическото общежитие или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на прокурора или на съда за разглеждане и решаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условията на предходната алинея прокурорът може по своя инициатива да възобнови прекратеното от него наказателно производство или да сезира съда, който го е прекратил.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Преди изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това прокурора или съда, който е прекратил наказателното производство.

Чл. 76. (1) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава правилата на социалистическото общежитие или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на съда за разглеждане и решаване.

(2) При условията на предходната алинея съдът може да бъде сезиран и от съответния прокурор с искане да се възобнови наказателното преследване.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) След изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това съда, който е прекратил наказателното производство.

Чл. 76. (1) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава добрите нрави или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на съда за разглеждане и решаване.

(2) При условията на предходната алинея съдът може да бъде сезиран и от съответния прокурор с искане да се възобнови наказателното преследване.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) След изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това съда, който е прекратил наказателното производство.

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава правилата на социалистическото общежитие или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на прокурора или на съда за разглеждане и решаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условията на предходната алинея прокурорът може по своя инициатива да възобнови прекратеното от него наказателно производство или да сезира съда, който го е прекратил.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Преди изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това прокурора или съда, който е прекратил наказателното производство.

Раздел I.

Условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По предложение на общото събрание на съответната обществена организация или трудов колектив прокурорът след завършване на предварителното разследване или съдът може да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като възложи превъзпитанието му на организацията или колектива, ако:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) не са настъпили значителни общественоопасни последици;

в) деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен и се разкайва и

г) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) На обществено поръчителство не може да бъде предадено лице, което по-рано е осъждано за престъпление или вече е предавано на обществено поръчителство.

(3) На обществено поръчителство не може да бъде предадено и лице, извършило престъпление, с което са причинени имуществени вреди, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава правилата на социалистическото общежитие или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на прокурора или на съда за разглеждане и решаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условията на предходната алинея прокурорът може по своя инициатива да възобнови прекратеното от него наказателно производство или да сезира съда, който го е прекратил.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Преди изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това прокурора или съда, който е прекратил наказателното производство.

Раздел I.

Условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По предложение на общото събрание на съответната обществена организация или трудов колектив прокурорът след завършване на предварителното разследване или съдът може да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като възложи превъзпитанието му на организацията или колектива, ако:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) не са настъпили значителни общественоопасни последици;

в) деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен и се разкайва и

г) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) На обществено поръчителство не може да бъде предадено лице, което по-рано е осъждано за престъпление или вече е предавано на обществено поръчителство.

(3) На обществено поръчителство не може да бъде предадено и лице, извършило престъпление, с което са причинени имуществени вреди, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

Чл. 75. (1) По предложение на общото събрание на съответната обществена организация или трудов колектив съдът, след като установи, че деецът е извършил престъплението, може да не му наложи наказание, като възложи превъзпитанието му на организацията или колектива, ако:

а) за извършеното престъпление законът предвижда лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание;

б) не са настъпили значителни общественоопасни последици;

в) деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен и се разкайва и

г) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) На обществено поръчителство не може да бъде предадено лице, което по-рано е осъждано за престъпление или вече е предавано на обществено поръчителство.

(3) На обществено поръчителство не може да бъде предадено и лице, извършило престъпление, с което са причинени имуществени вреди, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава правилата на социалистическото общежитие или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на прокурора или на съда за разглеждане и решаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условията на предходната алинея прокурорът може по своя инициатива да възобнови прекратеното от него наказателно производство или да сезира съда, който го е прекратил.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Преди изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това прокурора или съда, който е прекратил наказателното производство.

Чл. 76. (1) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава правилата на социалистическото общежитие или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на съда за разглеждане и решаване.

(2) При условията на предходната алинея съдът може да бъде сезиран и от съответния прокурор с искане да се възобнови наказателното преследване.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) След изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това съда, който е прекратил наказателното производство.

Раздел II.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на мерки за обществено въздействие от другарския съд

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.).

Чл. 77. (1) Освобождава се от наказателна отговорност и се предава на другарски съд лице, което е извършило някое от следните престъпления:

а) обида по чл. 146 или лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 без разстройство на здравето, извършени в колектива от негов член спрямо друг член на същия колектив, ако на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие за умишлено престъпление против личността и ако има заявление от пострадалия;

б) клевета по чл. 147, извършена в колектива от негов член спрямо друг член на същия колектив, ако на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие за умишлено престъпление против личността и когато тъжбата е подадена от пострадалия до другарския съд;

в) дребна кражба или дребно присвояване на обществено имущество, дребна кражба или дребно обсебване на лично имущество, както и за дребни прояви на самоуправство, когато деецът и пострадалият са членове на един колектив, ако за подобно деяние на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие и ако с оглед на характера на деянието и личността на дееца се намери, че той може да бъде поправен с мерки за обществено въздействие, наложени от другарски съд;

г) други по-малозначителни престъпления, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, ако за подобно деяние на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие и ако съдът или прокурорът с оглед на характера на деянието и личността на дееца намерят, че той може да бъде поправен с помощта на мерки за обществено въздействие, наложени от другарски съд.

(2) Посочените по-горе разпоредби не се прилагат, когато е извършено и друго престъпление или престъпление в съучастие с друго лице и делото за едно от престъпленията или за някои от съучастниците не подлежи на разглеждане от другарски съд.

(3) Наказателната отговорност се осъществява и когато другарският съд е прекратил делото: а) поради фактическа или правна сложност на случая, б) поради отказ на лицето без уважителни причини да се яви при повторно призоваване в другарски съд и в) поради това, че лицето явно не може да се поправи чрез мерки за обществено въздействие.

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.).

Раздел II.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на мерки за обществено въздействие от другарския съд

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.).

Раздел II.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на мерки за обществено въздействие от другарския съд

Чл. 77. (1) Освобождава се от наказателна отговорност и се предава на другарски съд лице, което е извършило някое от следните престъпления:

а) обида по чл. 146 или лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 без разстройство на здравето, извършени в колектива от негов член спрямо друг член на същия колектив, ако на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие за умишлено престъпление против личността и ако има заявление от пострадалия;

б) клевета по чл. 147, извършена в колектива от негов член спрямо друг член на същия колектив, ако на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие за умишлено престъпление против личността и когато тъжбата е подадена от пострадалия до другарския съд;

в) дребна кражба или дребно присвояване на обществено имущество, дребна кражба или дребно обсебване на лично имущество, както и за дребни прояви на самоуправство, когато деецът и пострадалият са членове на един колектив, ако за подобно деяние на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие и ако с оглед на характера на деянието и личността на дееца се намери, че той може да бъде поправен с мерки за обществено въздействие, наложени от другарски съд;

г) други по-малозначителни престъпления, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, ако за подобно деяние на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие и ако съдът или прокурорът с оглед на характера на деянието и личността на дееца намерят, че той може да бъде поправен с помощта на мерки за обществено въздействие, наложени от другарски съд.

(2) Посочените по-горе разпоредби не се прилагат, когато е извършено и друго престъпление или престъпление в съучастие с друго лице и делото за едно от престъпленията или за някои от съучастниците не подлежи на разглеждане от другарски съд.

(3) Наказателната отговорност се осъществява и когато другарският съд е прекратил делото: а) поради фактическа или правна сложност на случая, б) поради отказ на лицето без уважителни причини да се яви при повторно призоваване в другарски съд и в) поради това, че лицето явно не може да се поправи чрез мерки за обществено въздействие.

Раздел III.

Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни с прилагане на възпитателни мерки

Чл. 78. В случаите, посочени в чл. 61, непълнолетният може да бъде освободен от наказателна отговорност, като се приложи съответна възпитателна мярка.

Раздел IV.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(7) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления.

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до хиляда лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност. В този случай съдът налага на дееца административно наказание обществено порицание, ако е навършил 16 години, или възпитателна мярка, ако не е навършил 16 години.

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до хиляда лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварително разследване или от съда, като му се наложи административно наказание глоба от петдесет до хиляда лева, когато:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не представлява голяма обществена опасност и

в) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) Не може да бъде освободено от наказателна отговорност по предходната алинея лице, което е осъждано за престъпление или е освобождавано от наказателна отговорност по тази глава.

(3) Когато с престъпление са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от наказателна отговорност по реда на ал. 1, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Чл. 78а. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварително разследване или от съда, като му се наложи административно наказание глоба от хиляда до десет хиляди лева, когато:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не представлява голяма обществена опасност и

в) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) Не може да бъде освободено от наказателна отговорност по предходната алинея лице, което е осъждано за престъпление или е освобождавано от наказателна отговорност по тази глава.

(3) Когато с престъпление са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от наказателна отговорност по реда на ал. 1, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Раздел IV.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване или от съда, като му се наложи административно наказание глоба от сто до хиляда лева, когато:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не представлява голяма обществена опасност и

в) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) Не може да бъде освободено от наказателна отговорност по предходната алинея лице, което е осъждано за престъпление или е освобождавано от наказателна отговорност по тази глава.

(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от наказателна отговорност по реда на ал. 1, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Раздел IV.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване или от съда, като му се наложи административно наказание глоба от сто до хиляда лева, когато:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не представлява голяма обществена опасност и

в) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) Не може да бъде освободено от наказателна отговорност по предходната алинея лице, което е осъждано за престъпление или е освобождавано от наказателна отговорност по тази глава.

(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от наказателна отговорност по реда на ал. 1, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Раздел V.

Определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност

Чл. 78б. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 78б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато са налице едновременно предпоставките за различни видове освобождаване от наказателна отговорност, прокурорът или съдът решава дали лицето да бъде предадено на обществено поръчителство или на другарски съд или да му бъде наложено административно наказание.

Раздел V.

Определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност

Чл. 78б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато са налице едновременно предпоставките за различни видове освобождаване от наказателна отговорност, прокурорът или съдът решава дали лицето да бъде предадено на обществено поръчителство или на другарски съд или да му бъде наложено административно наказание.

Раздел V.

Определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 78б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато са налице едновременно предпоставките за различни видове освобождаване от наказателна отговорност, прокурорът или съдът решава дали лицето да бъде предадено на обществено поръчителство или на другарски съд или да му бъде наложено административно наказание.

Глава девета.

ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

Чл. 79. (1) Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват:

1. когато деецът умре;

2. когато е изтекла предвидената от закона давност;

3. когато е последвала амнистия.

(2) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпление против мира и човечеството.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и.

5. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) три години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и.

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) двадесет години за деяния, наказуеми със смърт, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и.

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) двадесет години за деяния, наказуеми със смърт, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните на престъпления - от прекратяването им.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. двадесет години за деяния, наказуеми със смърт;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) двадесет години за деяния, наказуеми със смърт, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните на престъпления - от прекратяването им.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. двадесет години за деяния, наказуеми със смърт;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Чл. 81. (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

(2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. двадесет години, ако наказанието е смърт;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно с чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. двадесет години, ако наказанието е смърт;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно с чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. двадесет години, ако наказанието е смърт;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно с чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. двадесет години, ако наказанието е смърт;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно с чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

Чл. 83. Амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления.

Чл. 84. (1) За престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, наказателното преследване не се възбужда, макар давността да не е изтекла, ако не се подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено.

(2) Ако пострадалият умре, преди да е изтекъл тоя срок, тъжбата може да се подаде от неговите наследници до изтичането му.

(3) За тези престъпления наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е поискал това, преди да започне неговото изпълнение.

Глава десета.

РЕАБИЛИТАЦИЯ

Чл. 85. (1) (Предишен текст на чл. 85 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 85. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

Чл. 85. (1) (Предишен текст на чл. 85 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 85. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) когато е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. (*) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на задължително заселване, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на задължително заселване, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено, след като лицето е било веднъж реабилитирано.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на задължително заселване, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на задължително заселване, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено, след като лицето е било веднъж реабилитирано.

Чл. 87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:

1. ако е имал добро поведение и

2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.

Чл. 87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:

1. ако е имал добро поведение и

2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато наред с наказанието лишаване от свобода или поправителен труд е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.

Чл. 87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:

1. ако е имал добро поведение и

2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато наред с наказанието лишаване от свобода или поправителен труд е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.

Чл. 87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:

1. ако е имал добро поведение и

2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

(3) Когато наред с наказанието лишаване от свобода или поправителен труд е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, точки 6-8, или задължително заселване, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.

Чл. 88. Реабилитация може да се иска и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал право на това.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(4) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против Народната република и за престъпления против мира и човечеството.

Глава единадесета.

ПРИНУДИТЕЛНИ МЕДИЦИНСКИ МЕРКИ

Чл. 89. По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови:

а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер;

б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение;

в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение.

Чл. 90. (1) Принудителното лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.

(2) Принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на своето психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или за своите близки. В тези случаи лицето се държи под усилен надзор, изключващ възможността то да извърши ново общественоопасно деяние.

Чл. 91. (1) Прекратяването и изменяването на постановената принудителна медицинска мярка става от съда, когато това се налага от настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване.

(2) Във всички случаи след изтичане на шестмесечен срок от настаняването в лечебното заведение съдът се произнася за прекратяване, продължаване или заменяване на принудителното лечение.

Чл. 92. (1) Когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм или от друга наркомания, съдът може наред с наказанието да постанови и принудително лекуване.

(2) Когато е наложено наказание без лишаване от свобода, принудителното лекуване се извършва в медицински заведения със специален лечебен и трудов режим.

(3) Принудителното лекуване на осъдените на лишаване от свобода се провежда през време на изпълнение на наказанието. Срокът за принудителното лекуване се приспада от срока на лишаването от свобода.

(4) Когато това е необходимо, съдът може да постанови лекуването да продължи и след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода - в медицинските заведения, указани в алинея втора.

(5) Принудителното лекуване се прекратява от съда, когато неговото продължаване не е повече необходимо.

Допълнителна разпоредба

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърни данни" е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

25. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна мрежа" е съвкупност от свързани помежду си компютърни системи или съоръжения, която дава възможност за обмен на компютърни данни.

26. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна програма" е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат компютърна система да осъществява определени функции.

27. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърен вирус" е компютърна програма, която се разпространява автоматично и против волята или без знанието на ползващите компютърните системи лица и е предназначена за привеждане на компютърни системи или компютърни мрежи в нежелани от ползващите ги състояния или в осъществяване на нежелани резултати.

28. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърни данни" е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

25. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна мрежа" е съвкупност от свързани помежду си компютърни системи или съоръжения, която дава възможност за обмен на компютърни данни.

26. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна програма" е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат компютърна система да осъществява определени функции.

27. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърен вирус" е компютърна програма, която се разпространява автоматично и против волята или без знанието на ползващите компютърните системи лица и е предназначена за привеждане на компютърни системи или компютърни мрежи в нежелани от ползващите ги състояния или в осъществяване на нежелани резултати.

28. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърни данни" е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

25. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна мрежа" е съвкупност от свързани помежду си компютърни системи или съоръжения, която дава възможност за обмен на компютърни данни.

26. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна програма" е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат компютърна система да осъществява определени функции.

27. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърен вирус" е компютърна програма, която се разпространява автоматично и против волята или без знанието на ползващите компютърните системи лица и е предназначена за привеждане на компютърни системи или компютърни мрежи в нежелани от ползващите ги състояния или в осъществяване на нежелани резултати.

28. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърни данни" е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

25. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна мрежа" е съвкупност от свързани помежду си компютърни системи или съоръжения, която дава възможност за обмен на компютърни данни.

26. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна програма" е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат компютърна система да осъществява определени функции.

27. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърен вирус" е компютърна програма, която се разпространява автоматично и против волята или без знанието на ползващите компютърните системи лица и е предназначена за привеждане на компютърни системи или компютърни мрежи в нежелани от ползващите ги състояния или в осъществяване на нежелани резултати.

28. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърна информационна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърни информационни данни" е всяко представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително такава програма, която е в състояние да направи така, че дадена компютърна система да изпълни определена функция.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Наркотични вещества" са всички упойващи и психотропни вещества - високорискови и рискови - по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Прекурсор" е всяко вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и всяко химическо вещество по смисъла на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори.

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Незаконен трафик" е всяка незаконна дейност или действия, свързани с растения, съдържащи наркотични вещества, с наркотични вещества и прекурсори, с биологични, химически и радиационни оръжия, с взривни вещества, радиоактивни материали, токсични и химически вещества и техните прекурсори, с биологични агенти и токсини.

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Аналог" е всяко вещество, което не е включено в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие в човешкия организъм.

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърна информационна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърни информационни данни" е всяко представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително такава програма, която е в състояние да направи така, че дадена компютърна система да изпълни определена функция.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, различно от законно платежно средство (банкнота или монета), позволяващо, поради специфичната си природа самостоятелно или във връзка с друго средство, на титуляря да прехвърля пари или парична стойност, като например дебитна карта, кредитна карта, електронно портмоне или друга карта, издадена от финансова институция, чек или пътнически чек.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (Нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Наркотични вещества" са всички упойващи и психотропни вещества - високорискови и рискови - по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Прекурсор" е всяко вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и всяко химическо вещество по смисъла на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори.

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Незаконен трафик" е всяка незаконна дейност или действия, свързани с растения, съдържащи наркотични вещества, с наркотични вещества и прекурсори, с биологични, химически и радиационни оръжия, с взривни вещества, радиоактивни материали, токсични и химически вещества и техните прекурсори, с биологични агенти и токсини.

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Аналог" е всяко вещество, което не е включено в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие в човешкия организъм.

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърна информационна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърни информационни данни" е всяко представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително такава програма, която е в състояние да направи така, че дадена компютърна система да изпълни определена функция.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, различно от законно платежно средство (банкнота или монета), позволяващо, поради специфичната си природа самостоятелно или във връзка с друго средство, на титуляря да прехвърля пари или парична стойност, като например дебитна карта, кредитна карта, електронно портмоне или друга карта, издадена от финансова институция, чек или пътнически чек.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (Нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) служба или поръчение, възложени от международна организация.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Наркотични вещества" са всички упойващи и психотропни вещества - високорискови и рискови - по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Прекурсор" е всяко вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Незаконен трафик" е всяка незаконна дейност или действия, свързани с растения, съдържащи наркотични вещества, с наркотични вещества и прекурсори.

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Аналог" е всяко вещество, което не е включено в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие в човешкия организъм.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (Нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) служба или поръчение, възложени от международна организация.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Наркотични вещества" са всички упойващи и психотропни вещества - високорискови и рискови - по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Прекурсор" е всяко вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Незаконен трафик" е всяка незаконна дейност или действия, свързани с растения, съдържащи наркотични вещества, с наркотични вещества и прекурсори.

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Аналог" е всяко вещество, което не е включено в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие в човешкия организъм.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят петдесет пъти установената за страната минимална работна заплата, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят двеста пъти установената за страната минимална работна заплата.

15. (Нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) служба или поръчение, възложени от международна организация.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят петдесет пъти установената за страната минимална работна заплата, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят двеста пъти установената за страната минимална работна заплата.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят петдесет пъти установената за страната минимална работна заплата, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят двеста пъти установената за страната минимална работна заплата.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

Особена разпоредба

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Народна република България е страна.

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Допълнителни разпоредби

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Допълнителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Народна република България е страна.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Допълнителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Народна република България е страна.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Допълнителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Народна република България е страна.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Допълнителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Народна република България е страна.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Допълнителни разпоредби

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Народна република България е страна.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

Особена разпоредба

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Глава първа.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА

Раздел I.

Измяна

Чл. 95. Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в Народната република участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 95. Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 95. Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в Народната република участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 96. (1) Който с цел да подрови или отслаби властта в Народната република лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или със смърт.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 96. (1) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или със смърт.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или със смърт.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 96. (1) Който с цел да подрови или отслаби властта в Народната република лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или със смърт.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 97. Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 97. Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел II.

Предателство и шпионство

Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Народната република.

Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Републиката, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Републиката.

Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Народната република.

Чл. 99. (1) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу Народната република, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 99. (1) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 99. (1) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу Народната република, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 100. (1) Български гражданин, който във време на обявена или започната война, постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против Народната република, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против Народната република.

Чл. 100. (1) Български гражданин, който във време на обявена или започната война, постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против републиката, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против републиката.

Чл. 100. (1) Български гражданин, който във време на обявена или започната война, постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против Народната република, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против Народната република.

Чл. 101. (1) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 101. (1) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 101. (1) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на Народната република предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на Народната република предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 103. Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на Народната република, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 103. Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 103. Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на Народната република, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на Народната република и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се утвърждава от Министерския съвет.

Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на републиката и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се утвърждава от Министерския съвет.

Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 99 от 1989 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на Народната република и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се приема от Народното събрание и се обнародва в Държавен вестник.

Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на Народната република и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се утвърждава от Министерския съвет.

Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, посочени в утвърден от Министерския съвет списък, чието разгласяване може да увреди интересите на Народната република. Списъкът подлежи на обнародване.

Чл. 105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.

Раздел III.

Диверсия и вредителство

Чл. 106. Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години или със смърт.

Чл. 107. Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел IV.

Противодържавна агитация и пропаганда

Чл. 108. Който с цел да отслаби властта в Народната република или да й създаде затруднения проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, възхвалява извършването на престъпления против Народната република или явно подбужда към такива престъпления, разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществения строй, или разпространява литература с такова съдържание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Раздел IV.

Други престъпления

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г. и бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до десет лева.

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г. и бр. 99 от 1989 г.) (1) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Народна република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

(2) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Народна република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106 и 107 наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Раздел IV.

Противодържавна агитация и пропаганда

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г. и бр. 99 от 1989 г.) (1) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Народна република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

(2) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Народна република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106 и 107 наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Раздел IV.

Други престъпления

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г. и бр. 99 от 1989 г.) (1) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Народна република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

(2) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Народна република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106 и 107 наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Раздел IV.

Противодържавна агитация и пропаганда

Чл. 108. (Предишен текст на чл. 108 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който с цел да отслаби властта в Народната република или да й създаде затруднения проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, възхвалява извършването на престъпления против Народната република или явно подбужда към такива престъпления, разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществения строй, или разпространява литература с такова съдържание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Народната република.

Чл. 108. Който с цел да отслаби властта в Народната република или да й създаде затруднения проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, възхвалява извършването на престъпления против Народната република или явно подбужда към такива престъпления, разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществения строй, или разпространява литература с такова съдържание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Раздел V.

Противодържавна агитация и пропаганда

Чл. 109. (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 109. (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. За приготовление към престъпление по тази глава наказанието е лишаване от свобода до десет години, но не по-тежко от предвиденото за довършеното престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106 и 107 наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 111. (1) Който дава убежище или укрива лице, извършило престъпление по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за самото престъпление.

(2) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (1) Който знае, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Раздел V.

Противодържавна агитация и пропаганда

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106 и 107 наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Раздел V.

Противодържавна агитация и пропаганда

Чл. 109. (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. За приготовление към престъпление по тази глава наказанието е лишаване от свобода до десет години, но не по-тежко от предвиденото за довършеното престъпление.

Чл. 111. (1) Който дава убежище или укрива лице, извършило престъпление по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за самото престъпление.

(2) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл. 96, 97, 99 или 106 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел V.

Други престъпления

Чл. 109. (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 109. (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) Ако организацията или групата е създадена по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. За приготовление към престъпление по тази глава наказанието е лишаване от свобода до десет години, но не по-тежко от предвиденото за довършеното престъпление.

Чл. 111. (1) Който дава убежище или укрива лице, извършило престъпление по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за самото престъпление.

(2) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112. (1) Който знае, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл. 96, 97, 99 или 106 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VI.

Престъпления против друга държава на трудещите се

Чл. 113. Наказанията, предвидени за престъпленията по тази глава, се налагат и на онзи, който извърши някое от тези престъпления против друга държава на трудещите се или против военна сила, която действува задружно с българската.

Чл. 114. (1) За престъпленията по тази глава на виновния може да бъде наложено лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

(2) За престъпления по чл. 95-107 и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За престъпления по тази глава съдът може да постанови задължително заселване, както и лишаване от права по чл. 37, точки 6 - 10.

(2) За престъпления по чл. 95 - 107 и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Глава втора.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА

Раздел I.

Убийство

Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 116. За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. на бременна жена или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. В случаите на точка 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 116. За убийство:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. на бременна жена или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

(изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. В случаите по точки 10 и 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 117. (1) Приготовление за убийство по чл. 115 и 116 се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

Чл. 118. За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго тежко противозаконно действие срещу виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до пет години, а в случаите на чл. 116 точки 1-6 - лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116 точки 1 - 6 - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 121. За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3-лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго тежко противозаконно действие срещу виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току що родена рожба.

Чл. 126. (1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установените от това министерство правила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.

(5) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(6) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Раздел II.

Телесна повреда

Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Чл. 129. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Чл. 130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до сто лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до три лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалия е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до триста лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) на бременна жена или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

(доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) наказанието е лишаване от свобода; от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2;

(2) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) на бременна жена или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна

(доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) наказанието е лишаване от свобода; от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2;

(2) (Става текст на чл. 131а - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 132. (1) За телесна повреда, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго тежко противозаконно действие срещу виновния или неговите ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. лишаване от свобода до три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. поправителен труд до шест месеца или глоба до сто лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите по чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаване от свобода три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) поправителен труд до шест месеца или глоба до три лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите по чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. лишаване от свобода до три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. поправителен труд до шест месеца или глоба до триста лева по чл. 130. ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 133. Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:

1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и

2. с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд при средна телесна повреда.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.

Чл. 135. (1) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до петстотин лева.

(3) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(4) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(5) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до две хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до две хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до три хиляди лева, налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Чл. 135. (1) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до петстотин лева.

(3) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(4) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Раздел III.

Злепоставяне

Чл. 136. Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 136. (1) (Предишен текст на чл. 136 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 137. Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 138. Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 139. Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до петдесет лева.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Чл. 140. Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 141. (1) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до сто лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до сто лева.

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до три лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до три лева.

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

Раздел IV.

Противозаконно лишаване от свобода

Чл. 142. (1) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

Чл. 142. (1) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който отвлече лице, ползуващо се с международна защита, или по друг начин ограничи свободата му, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието по предходната алинея са настъпили вредни последици и извършеното не съставлява по тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Раздел V.

Принуда

Чл. 143. Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.

Чл. 144. (1) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(2) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до триста лева.

(3) Ако деецът се е заканил с убийство, наказанието е лишаване от свобода до три години или задължително заселване.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международната защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до шест хиляди лева.

(3) Ако деецът се е заканил с убийство, наказанието е лишаване от свобода до три години или задължително заселване.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международната защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до шестстотин лева.

(3) Ако деецът се е заканил с убийство, наказанието е лишаване от свобода до три години или задължително заселване.

Раздел VI.

Издаване на чужда тайна

Чл. 145. Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.

Раздел VII.

Обида и клевета

Чл. 146. (1) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до сто лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 146. (1) (Изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 146. (1) (Изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до триста лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 147. (1) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева, както и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева, както и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелствата или приписаните престъпления.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Чл. 148. (1) За обида или клевета:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му и

4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и за клевета, от която са настъпили тежки последици.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обида:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функциите му и

4. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от един до пет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обида:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функциите му и

4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до петстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Раздел VIII.

Разврат

Чл. 149. Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, като употреби сила или заплашване, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница.

(3) Ако изнасилването е извършено от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) Ако изнасилването представлява опасен рецидив или особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до триста лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шест хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до десет хиляди лева.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага на пълнолетен, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на малолетно или непълнолетно лице.

(3) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(4) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до триста лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шест хиляди лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. В случаите на чл. 149-151 и 153 наказание не се налага или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до петстотин лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до десет хиляди лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпление по чл. 123, извършено от водач на моторно превозно средство в пияно състояние, съдът постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство завинаги.

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. За престъпленията по чл. 130, 131, точка 3, 131, точки 4 и 5 и 132 - в случаите на лека телесна повреда, чл. 133 - в случаите на средна телесна повреда, и чл. 143, 144, ал. 1, 145, 146, 147, 148, точки 1 и 2, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел VIII.

Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел VIII.

Разврат

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел VIII.

Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел VIII.

Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел VIII.

Разврат

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Глава трета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

Раздел I.

Престъпления против националното и расовото равенство

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

Чл. 163. (1) Лицата,които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) всички други - с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел II.

Престъпления против изповеданията

Чл. 164. Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и правилата на социалистическото общежитие, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.

Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и добрите нрави, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.

Чл. 166. Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Раздел III.

Престъпления против избирателното право

Чл. 167. Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 168. Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до сто лева.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до три лева.

Чл. 169. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. бр. 10 от 1993 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до двадесет лева.

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. бр. 10 от 1993 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до двадесет лева.

Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и 169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилището

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до петдесет лева.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до три години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Раздел V.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване по право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Раздел VI.

Престъпления против трудовите права на гражданите

Чл. 172. Длъжностно лице, което не изпълни влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева, както и с обществено порицание.

Раздел VI.

Престъпление против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до тридесет лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, рационализация или промишлен образец.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, рационализация или промишлен образец или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

Чл. 174а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) (1) Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Организатор, който в нарушение на чл. 12, ал. 3, и 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите проведе забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва с лишаване от свобода до една година.

ОСНОВНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 175. За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 3, и 171, ал. 1 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел VII.

Плагиатство

Чл. 173. (1) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, рационализация или промишлен образец.

Чл. 174. Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, рационализация или промишлен образец или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

ОСНОВНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 175. За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 3, и 171, ал. 1 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Глава трета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

Раздел I.

Престъпления против националното и расовото равенство

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпленията по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 163. (1) Лицата,които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) всички други - с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел I.

Престъпления против националното и расовото равенство

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпленията по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 163. (1) Лицата,които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) всички други - с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел I.

Престъпления против националното и расовото равенство

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпленията по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 163. (1) Лицата,които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) всички други - с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел II.

Престъпления против изповеданията

Чл. 164. Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и правилата на социалистическото общежитие, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.

Чл. 166. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Раздел III.

Престъпления против политическите права на гражданите (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 167. (Изм. - ДВ, БР. 1 ОТ 1991 Г.)Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

Чл. 169. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Който чрез насилие, заплашване по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до две хиляди лева.

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до две хиляди лева.

Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и 169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Раздел III.

Престъпления против политическите права на гражданите
(ЗАГЛАВИЕТО ИЗМ. - ДВ, БР. 1 ОТ 1991 Г.)

Чл. 167. (Изм. - ДВ, БР. 1 ОТ 1991 Г.)Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 167. (Изм. - ДВ, БР. 1 ОТ 1991 Г.)Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

Чл. 169. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Който чрез насилие, заплашване по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до две хиляди лева.

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до две хиляди лева.

Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и 169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Раздел III.

Престъпления против избирателното право

Чл. 167. Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

Чл. 169. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до три години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до три години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до три години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Раздел V.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Раздел V.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Раздел V.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Раздел VI.

Престъпление против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VI.

Престъпление против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VI.

Престъпление против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VI.

Престъпление против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VI.

Престъпления против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева, както и с обществено порицание.

Раздел VII.

Плагиатство

Чл. 173. (1) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, рационализация или промишлен образец.

Чл. 174. Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, рационализация или промишлен образец или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

Чл. 174а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) (1) Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Организатор, който в нарушение на чл. 12, ал. 3, и 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите проведе забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва с лишаване от свобода до една година.

ОСНОВНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, и 171, ал. 1 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Допълнителни разпоредби

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За престъпления по тази глава съдът може да постанови задължително заселване, както и лишаване от права по чл. 37, точки 6 - 10.

(2) За престъпления по чл. 95 - 107 и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 114. (1) За престъпленията по тази глава на виновния може да бъде наложено лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

(2) За престъпления по чл. 95-107 и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Глава втора.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА

Раздел I.

Убийство

Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 116. За убийство:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. на бременна жена или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

(изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. В случаите по точки 10 и 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 116. За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. на бременна жена или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. В случаите на точка 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 117. (1) Приготовление за убийство по чл. 115 и 116 се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116 точки 1 - 6 - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 118. За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго тежко противозаконно действие срещу виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до пет години, а в случаите на чл. 116 точки 1-6 - лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 121. За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3-лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, или при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго тежко противозаконно действие срещу виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 124. Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

Чл. 125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току що родена рожба.

Чл. 126. (1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установените от това министерство правила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.

(5) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(6) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Раздел II.

Телесна повреда

Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Чл. 129. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до триста лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до триста лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до сто лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) на бременна жена или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна

(доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) наказанието е лишаване от свобода; от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2;

(2) (Става текст на чл. 131а - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) на бременна жена или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

(доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) наказанието е лишаване от свобода; от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2;

(2) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. на бременна жена;

5. по начин, особено мъчителен за пострадалия, наказанието е лишаване от свобода: от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2.

(2) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите по чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. лишаване от свобода до три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. поправителен труд до шест месеца или глоба до триста лева по чл. 130. ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За телесна повреда, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. лишаване от свобода до три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. поправителен труд до шест месеца или глоба до триста лева по чл. 130. ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 132. (1) За телесна повреда, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго тежко противозаконно действие срещу виновния или неговите ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. лишаване от свобода до три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. поправителен труд до шест месеца или глоба до сто лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 133. Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:

1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и

2. с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд при средна телесна повреда.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.

Чл. 135. (1) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до петстотин лева.

(3) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(4) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Чл. 135. (1) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до петстотин лева.

(3) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(4) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(5) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Раздел III.

Злепоставяне

Чл. 136. (1) (Предишен текст на чл. 136 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 136. Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 137. Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 138. Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Чл. 139. Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до петдесет лева.

Чл. 140. Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

Чл. 141. (1) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до сто лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до сто лева.

Раздел IV.

Противозаконно лишаване от свобода

Чл. 142. (1) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който отвлече лице, ползуващо се с международна защита, или по друг начин ограничи свободата му, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието по предходната алинея са настъпили вредни последици и извършеното не съставлява по тежко престъпление, наказанието е