Какво ни дава европейската здравна карта?

05.08.2013 | 09:00
по статията работи: Албена Алексиева
За 2011 г. 1495 българи са били обслужени по спешност в други страни от ЕС, като най-много са били в Германия
Какво ни дава европейската здравна карта?

Много често, когато избираме дадена стока или услуга, евтиното излиза скъпо. Когато става дума за здраве, вече става и болезнено, пише в анализ Insmarket.bg.

Преди броени дни родната статистика отчете ръст в пътуванията на българи в чужбина. Излизаме навън по различни поводи, най-много (почти 50 на сто) на гости, да учим или да идем на концерт или състезание. Също и на почивка и екскурзия. Само през юни границата са преминали 383 000 българи, като най-честите дестинации са били Белгия, Австрия, Сърбия, Германия и Италия.

Според други скорошни данни на НСИ, през последните години българинът се научи да работи в Германия и да почива в Турция и Гърция. Научихме ли се обаче да ценим здравето и сигурността си, когато сме „навън“?

Откакто страната ни е член на ЕС, ползваме една от безплатните „благини“ на общността – Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК).  Когато обаче стягат куфарите за чужбина, голяма част от хората  предпочитат застраховка „Помощ при пътуване“.

Защо е така? По принцип човекът е устроен да избира безплатното срещу платеното. Е, има и друга мисъл – че евтиното винаги излиза скъпо. Кое от двете да изберем?

Нека разгледаме какво ни предлага картата и какво – застраховката.

Какво дава Европейската здравна карта (ЕЗОК)?

ЕЗОК беше въведена на 1 юни 2004 г. До 31 декември 2005 г. тя започва да действа във всички страни от Съюза. С влизането ни в ЕС на 1 януари 2007 година и ние приложихме европейските здравни регламенти.

Целта на картата е при пътуване в чужбина пациентите да могат да ползват спешна и неотложна здравна (медицинска и дентална) помощ според законодателството на съответната държава. Картата важи при престой в друга държава-членка на ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. За нас, освен в европейските страни, ЕЗОК важ и в Македония и Сърбия.
Задължително условие българин да ползва такава карта е да бъде здравно осигурен.

Без платени здравни осигуровки ЕЗОК не се издава. Картата е безплатна. Издаването и става чрез подаването на заявления. От година и повече заявленията се приемат основно в клоновете на Банка ДСК. Оттам се получават и готовите карти.

Заявлението за издаване на картата струва 0,06 лв., ако се купи на място в банката, но може и да бъде разпечатано от сайта на НЗОК. Служителите на Банка ДСК попълват заявленията безплатно.

Заявлението се подава лично или от упълномощено лице, като се придружава и от лична карта. За деца до 14 г. и такива до 16 г, които нямат лични карти, се представят акт за раждане и личната карта на единия от родителите.

Срокът за издаването на картите е 15 календарни дни. Валидността им е 1 година, с изключение на пенсионерите, за които ЕЗОК важи 10 години, и за децата – при тях картата важи 5 години или до навършване на 18 години, но не по-малко от 1 година. Подновяването на ЕЗОК може да се извърши 1 месец преди изтичане крайния срок.

Какво е важно, за да се ползва картата в чужбина? Ако българин се разболее „навън“ и иска да бъде лекуван чрез европейската здравна карта, трябва да отиде при доставчик на здравни услуги, покрит от здравноосигурителната схема в държавата домакин. Ако отиде в здравно заведение без договор с тяхната здравна каса, плаща за лечението от собствения си джоб и у нас не му се възстановява нищо.

Когато пациент има избор къде да иде – в болница с договор, или в такава без, сам преценява дали безплатно или платено да бъде обслужен. Какво става обаче, когато попадне на място без доставчик на здравни услуги с договор към местната здравна каса? Това как се таксува – като негов проблем, или като нарушение на неговите европейски здравни права?

Ако пациент не си носи картата, здравното заведение се свързва с НЗОК, за да установи, че е осигурен.

Лечението се предоставя според правилата на посетената държава, а направените разходи се възстановяват съгласно прилаганите в тази държава тарифи. Ако местната здравноосигурителна система предвижда доплащане от пациентите за определени видове медицински услуги, или регламентирана потребителска такса – тя се заплаща и от българските граждани, като не подлежи на възстановяване при завръщането им в България.

Ако в чужбина се наложи ползване на медицинска помощ от публичния здравноосигурителен пакет срещу заплащане, НЗОК последващо може да възстанови направения в чужбина разход след завръщане на пациента у нас. Сумите, които трябва да бъдат възстановени, се уточняват между НЗОК и местната здравна институция в чужбина.

При заплащане на здравни услуги от извънболничната или амбулаторната медицинска помощ, когато състоянието на пациента не е било неотложно или спешно, възстановяването на направения разход на гражданите е по нормативно установените за същата помощ български тарифи.

При необходимост от болнична помощ, компетентната здравноосигурителна институция заплаща в чужбина само стойността на влизащите в здравноосигурителния пакет медицински грижи. Транспортните разходи, разходите за хотел, разходите за придружител, както и всички „екстри” се заплащат от пациента.

Ако при престой в друга държава-членка на ЕС български пациент е заплатил в брой за оказана медицинска помощ, след завръщането си у нас може да представи оригиналните платежни документи (фактури) пред районната здравноосигyрителна кaca пo местоживеене. Там ще бъде информиран дали и в какъв размер ще му бъдат възстановени разходите. Смутително е, но касата може и да не му одобри разходите.

От написаното дотук става ясно, че европейската карта е прекрасен европейски проект, но само ако български пациент попадне на точното място. Във всеки друг случай ЕЗОК не помага и заболелият плаща сериозна сума. Това, разбира се, не е агитация за отказ от карти в полза на застраховките.

По данни на Европейската комисия, през 2010 г. у нас са били издадени 243 694 ЕЗОК, като до юни 2011-та общият им брой е достигнал 303 041. За 2011 г. 1495 българи са били обслужени по спешност в други страни от ЕС, като най-много са били в Германия. Повечето пациенти са претърпели инсулти или инфаркти, също голяма част от пациентите са получили различни травми.

В някои случаи са изплатени по 7-8 хил., дори 11 хил. лв. Помощта обаче се ограничава само до временното стабилизиране на пациента, за да може той да се прибере у дома и да продължи лечението си. Рекордът досега са 244 хил. евро, платени за 6-месечно лечение на 46-годишна жена в Германия. За 62-годишна жена, която е приемана в болница пак там на два пъти, касата е заплатила 154 000 евро. Данните са от 2011 г.

Потърсихме за отговор НЗОК каква е статистиката за тази или миналата година. Поради летните отпуски обаче оттам не можаха да дадат отговор, като ни препратиха за информация към консорциума „КИМ 2000“, отговорен за издаването на здравния документ. И в частната фирма не успяха да отговорят заради отпуски на оторизираните лица, но дадоха разнопосочни мнения. Един от служителите на фирмата посочи, че търсенето на здравни карти е на „средно ниво“, като най-много издадени документи има в градовете София, Варна и Пловдив поради факта, че са най-големи по население у нас. Според друг служител обаче търсенето бележи спад основно заради намалялата възможност за пътуване на българите. Данните на статистиката обаче опровергават да има спад в пътуванията.

Ползите от застраховка "Помощ при пътуване" може да прочетете в Insmarket.bg.

Тази статия ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Оцени статията:
5.00/1
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
СИНХРОН-С ООД Пълен инженеринг на системи за пожарна безопасност и системи за сигурност
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
Блондинка си купува нов телефон. - А аксесоари към смартфона ще вземете ли?, пита продавачът... - Какви? - Ботокс за устни и огледало за селфита...
На този ден 07.12   1732 г. – Кралската опера в Лондон отваря врати. 1787 г. – Делауър става първият американски щат, ратифицирал Конституция на САЩ. 1815 г. – Френският...