Ситуацията в Сирия в момента
Вече почти година светът е заливан с новини за репресиите на режима на сирийския президент Башар Асад в Сирия. Всекидневните новини за убити сирийски граждани не впечатляват никого и са фон на
всяка вечерна новинарска емисия.
Постоянство е думата, която може лаконично да опише състоянието на ситуацията в страната - постоянство на сирийската опозиция и на народа, постоянство и в опитите на президента на арабската държава да задържи властта в ръцете си и да потуши протеста на хората.
ООН е с вързани ръце, тъй като Русия и Китай отказват да се подкрепи каквато и да е резолюция срещу режима. Причината за отказа от страна на Русия е ясен – те не искат да преустановят добрите си
отношения със Сирия, защото там пласират оръжието си.
На фона на жертвите от страна на обикновените хора в различни градове на страната, влиятелните държави се опитваха да премерят сили с дипломатическите инструменти, с които боравят. Въпреки това,
хората не се отказват да протестират, дори и след ставащите всекидневие убийства на невръстни деца.
В същото време Турция, която беше доскорошен партньор на Сирия, наложи санкции, по-големи дори от тези, които Арабската лига наложи на режима. Турция спря продажбата на електричество и прекъсна
всички съвместни проекти и инвестиции. Освен това прекрати полетите към и от Сирия и замрази авоарите на висши сирийски представители в Турция. Анкара спря и финансовото си сътрудничество със
сирийската централна банка и други институции. Много от сирийските войници са дезертирали и са избягали в Турция и от там създават своя армия за освобождението на народа.
Кралят на Йордания беше първият арабски лидер, които призова президента да си подаде оставката. Иран, доскорошният партньор, също усети накъде духа вятърът и остро осъди геноцида. Европейският съюз
също се намеси. Съюзът наложи санкции срещу три сирийски петролни компании. Сред наказаните фирми е и Syria Trading Oil Company, която е държавна собственост. Санкциите са част от усилията на ЕС да
увеличи финансовото напрежение върху Сирия, за да се спрат репресиите. Списъкът със санкционираните предприятия включва също медийни компании и фирми, които доставят оборудване на изследователски
център, който подкрепя потушаването на опозиционните протести.
Междувременно върховният комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай призова международната общност да предприеме действия, за да защити гражданите на Сирия от "безмилостните репресии” на
управляващите. В момента страната е по пътя на гражданска война. Над 4 000 души са убити, сред които и 307 деца. 56 деца са загубили живота си само през месец ноември 2011 г. Счита се, че повече от
14 000 души са били задържани от властите.
Очевидно санкциите срещу режима започват да дават някакъв резултат. Алекс Омари разказва във Facebook, че има режим на тока. "В цял Дамаск спират тока по 2-3 часа на ден, за спестяване на
електроенергията, както правеха преди 3 години - знаеше се, че всеки ден токът спира за 3 часа или за спестяване, или защото продаваха ток на Ливан. Освен че свикнахме на ден по 3 часа да нямаме
ток, сега свикваме да седим часове на опашка за дизел. Хората се нареждат рано сутринта на опашки от стотици метри и чакат да напълнят дизел за домовете си", разказва сириецът.
Снимка: Sxc.hu
Поводът и причините за конфликта
Формалният повод за размириците, които продължават от февруари досега, беше арестуването и убийството на 12 деца от град Дараа. Те са били задържани в училище заради това, че са скандирали лозунга
"Народът не иска властта", излъчен по телвизия "Ал Джазира". Всички деца са арестувани, а когато родителите им отиват да ги търсят в полицията и протестират срещу задържането им, също са
арестувани. Децата впоследствие са били убити, като семействата им не са имали право да получат дори труповете на убитите си деца. Това отприщи вълната от негодувание срещу управлението на Асад и
беше фактическият повод за протестите в цялата страна.
Случаят в Дараа е само искрата, която е запалила бунта, нагнетяван години наред. Истината е, че хората в арабските държави искат да живеят свободно. "Сирийските млади момчета и момичета искат
да живеят в ХХI век. Не може в една държава като Сирия да ограничаваш тотално свободата на политическите изявления, на медиите. Въобще всичко да бъде сведено само до култа към една личност, която
за съжаление не можа да се справи с предизвикателствата, които съпътстваха държавата през този период", коментира наскоро пред Econ.bg режисьорът от сирийски произход Нидал Алгафари.
Според посланика на Сирия у нас Н. Пр. Салах Суккар за случая в Дараа се говори, че е бил подготвен предварително. Според него има подготвен план, чиято цел е конфликтът да запълни
някои от пограничните места и след това да се разпространи в цялата страна. Всъщност "основният план е Сирия да се раздели на части", заяви Суккар пред Econ.bg.
Истинската причина за конфликта според Алгафари е, че Асад не е бил подготвен за властта, в която попада почти случайно. Башар Асад е лекар – офталмолог хирург, който е живял до избирането си за
президент в Англия. Неговият брат е трябвало да наследи режима от баща им - Хафез Асад, но умира нелепо в катастрофа. "Наложи се Башар Асад да прескочи всички йерархични стъпки, които при други
обстоятелства трябваше да извърви доста дълго време и в края на краищата се оказа изцяло неподготвен - нито в армията, нито към партийните, нито към държавните структури", коментира той.
Посланик Суккар не отрича, че поводът за конфликта са законните искания на хората, но според него тези искания са били използвани. "Въоръжени групи са стреляли по цивилни, за да ескалират
ситуацията и за да се припишат тези действия на силите за сигурност и на армията. Това е доказано от признанията на многобройните терористи, които са били арестувани", заяви Суккар.
Алгафари е категоричен, че това, което катализира протестите, са новият тип комуникации - сателитните телевизии, Facebook, Twiter. "Става дума за едни момчета и момичета, които виждат как
живеят техните връстници в онзи свят, за който всички те мечтаят. Те искат да живеят по този начин. Живял съм 6 години в Сирия и не познавам и един човек, който ей така да поиска да се гръмне в
името на Аллах. Отчаянието ги води до това нещо. Отчаянието, че те искат нещо по-различно. Те няма с какво да се забавляват. Така са ограничени нещата, че от страх от репресии срещу тях, те се
крият по къщите си. Затварят се в някакви родови, семейни сбирки, извън които нямат никакъв друг живот. Единственото развлечение за по-бедните са джамиите или забавленията вкъщи. Ето това
катализира протестите, а не някакъв Ционистки заговор или нещо друго", обясни Алгафари.