ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

Глава първа.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) С този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с имоти и движими вещи - държавна собственост, както и актуването на имоти - държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) С този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи, държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 1. С този закон се уреждат придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи, държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 1. С този закон се уреждат придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи, държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Публична държавна собственост са:

1. (доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) обектите и имотите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, определени със закон за изключителна държавна собственост;

2. обектите и имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;

3. движимите вещи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;

4. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;

5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет;

6. (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) урегулираните поземлени имоти, отредени за граничните контролно-пропускателни пунктове, и сградите, построени върху тях.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Частна държавна собственост са всички други имоти и вещи - държавна собственост. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Чл. 2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Публична държавна собственост са:

1. обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, определени със закон за изключителна държавна собственост;

2. обектите и имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;

3. движимите вещи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;

4. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;

5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет;

6. (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) урегулираните поземлени имоти, отредени за граничните контролно-пропускателни пунктове, и сградите, построени върху тях.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Частна държавна собственост са всички други имоти и вещи - държавна собственост. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Чл. 2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Публична държавна собственост са:

1. обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, определени със закон за изключителна държавна собственост;

2. обектите и имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;

3. движимите вещи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;

4. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;

5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Частна държавна собственост са всички други имоти и вещи - държавна собственост. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Чл. 2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Публична държавна собственост са:

1. обектите - изключителна държавна собственост;

2. имотите и вещите, обявени със закон за публична държавна собственост;

3. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;

4. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Частна държавна собственост са всички други имоти и вещи - държавна собственост. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Чл. 2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Публична държавна собственост са:

1. обектите - изключителна държавна собственост;

2. имотите и вещите, обявени със закон за публична държавна собственост;

3. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;

4. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Частна държавна собственост са всички други имоти и вещи - държавна собственост. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Чл. 2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.

(2) Публична държавна собственост са:

1. обектите, изключителна държавна собственост съгласно Конституцията на Република България;

2. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) имотите - държавна собственост, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;

3. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.)

4. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) имоти-държавна собственост, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.

(3) Частна държавна собственост са всички други държавни имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Чл. 2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.

(2) Публична държавна собственост са:

1. обектите, изключителна държавна собственост съгласно Конституцията на Република България;

2. имотите, предоставени на органите на държавната власт за изпълнение на функциите им;

3. държавните имоти и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от световно или национално значение;

4. други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.

(3) Частна държавна собственост са всички други държавни имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.

(4) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество. Правото на собственост върху имоти и вещи, включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество, се упражнява по установения за тези дружества ред.

Чл. 2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.

(2) Публична държавна собственост са:

1. обектите, изключителна държавна собственост съгласно Конституцията на Република България;

2. имотите, предоставени на органите на държавната власт за изпълнение на функциите им;

3. държавните имоти и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от световно или национално значение;

4. други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.

(3) Частна държавна собственост са всички други държавни имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.

(4) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество. Правото на собственост върху имоти и вещи, включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество, се упражнява по установения за тези дружества ред.

Чл. 3. Държавна собственост са имотите и вещите:

1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) придобити по силата на международен договор или сделка;

2. (изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в страната, след приключване на ликвидацията им, освен ако специален закон или уставът им не предвижда друго;

3. (изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) представляващи ликвидационна квота на българската държава от имуществото на юридически лица извън страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго;

4. (изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) включени в наследства, за които няма наследници по закон или по завещание, всички наследници или заветници са се отказали или са изгубили правото да ги приемат, с изключение на тези имоти и вещи, които стават общинска собственост по реда на закон;

5. (нова - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) придобити чрез други способи, предвидени в закон.

Чл. 3. Държавна собственост са имотите и вещите:

1. придобити във или извън страната, в съответствие с международните договори или други актове и със законите на Република България;

2. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в страната, след приключване на ликвидацията им, освен ако специален закон или уставът им не предвижда друго;

3. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) представляващи ликвидационна квота на българската държава от имуществото на юридически лица извън страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго;

4. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) включени в наследства, за които няма наследници по закон или по завещание, всички наследници или заветници са се отказали или са изгубили правото да ги приемат, с изключение на тези имоти и вещи, които стават общинска собственост по реда на закон.

5. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.)

Чл. 3. Държавна собственост са имотите и вещите:

1. придобити във или извън страната, в съответствие с международните договори или други актове и със законите на Република България;

2. на юридически лица в страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго;

3. представляващи частта на българската държава в имуществото на юридически лица извън страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго;

4. включени в наследства, за които няма наследници по закон или по завещание, наследниците или заветниците са се отказали или са изгубили правото да ги приемат;

5. които нямат друг собственик, с изключение на недвижимите имоти, които стават общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закона за общинската собственост.

Чл. 3. Държавна собственост са имотите и вещите:

1. придобити във или извън страната, в съответствие с международните договори или други актове и със законите на Република България;

2. на юридически лица в страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго;

3. представляващи частта на българската държава в имуществото на юридически лица извън страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго;

4. включени в наследства, за които няма наследници по закон или по завещание, наследниците или заветниците са се отказали или са изгубили правото да ги приемат;

5. които нямат друг собственик, с изключение на недвижимите имоти, които стават общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закона за общинската собственост.

Чл. 3. Държавна собственост са имотите и вещите:

1. придобити във или извън страната, в съответствие с международните договори или други актове и със законите на Република България;

2. на юридически лица в страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго;

3. представляващи частта на българската държава в имуществото на юридически лица извън страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго;

4. включени в наследства, за които няма наследници по закон или по завещание, наследниците или заветниците са се отказали или са изгубили правото да ги приемат;

5. които нямат друг собственик, с изключение на недвижимите имоти, които стават общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закона за общинската собственост.

Чл. 4. Държавата отговаря за задълженията на лица, изискуеми до деня на безвъзмездно придобитите от нея техни имоти и вещи до размера на стойността им.

Чл. 4. Държавата отговаря за задълженията на лица, изискуеми до деня на безвъзмездно придобитите от нея техни имоти и вещи до размера на стойността им.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.

(3) Актът за държавна собственост няма правопораждащо действие.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) Държавата установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за държавна собственост.

(2) Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от определените в закона ред и форма, утвърдени от посочените в закона длъжностни лица.

(3) Актът за държавна собственост няма правопораждащо действие.

Чл. 5. (1) Държавата установява правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за държавна собственост, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти.

(2) Актът за държавна собственост, съставен по установения ред, има доказателствена сила до доказване на противното.

Чл. 5. (1) Държавата установява правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за държавна собственост, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти.

(2) Актът за държавна собственост, съставен по установения ред, има доказателствена сила до доказване на противното.

Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имоти и вещи - публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество, се обявяват за имоти и вещи - частна държавна собственост, с решение на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имоти и вещи - частна държавна собственост, се обявяват за имоти и вещи - публична държавна собственост, с решение на Министерския съвет.

(3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Обектите и имотите - изключителна държавна собственост, не могат да се обявяват за частна държавна собственост.

Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имоти и вещи - публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество, се обявяват за имоти и вещи - частна държавна собственост, с решение на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имоти и вещи - частна държавна собственост, се обявяват за имоти и вещи - публична държавна собственост, с решение на Министерския съвет.

(3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Обектите - изключителна държавна собственост, не могат да се обявяват за имоти - частна държавна собственост.

Чл. 6. (1) Имоти - публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество, се обявяват за имоти - частна държавна собственост, с решение на Министерския съвет.

(2) За имоти - публична държавна собственост, се обявяват и тези имоти - частна държавна собственост, които са придобили качеството на имоти - публична държавна собственост съгласно чл. 2, ал. 2, с решение на Министерския съвет.

Чл. 6. (1) Имоти - публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество, се обявяват за имоти - частна държавна собственост, с решение на Министерския съвет.

(2) За имоти - публична държавна собственост, се обявяват и тези имоти - частна държавна собственост, които са придобили качеството на имоти - публична държавна собственост съгласно чл. 2, ал. 2, с решение на Министерския съвет.

Чл. 6. (1) Имоти - публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество, се обявяват за имоти - частна държавна собственост, с решение на Министерския съвет.

(2) За имоти - публична държавна собственост, се обявяват и тези имоти - частна държавна собственост, които са придобили качеството на имоти - публична държавна собственост съгласно чл. 2, ал. 2, с решение на Министерския съвет.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. За тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността, доколкото в този закон не е предвидено друго.

(4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Собствеността върху имоти - публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти - публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности.

(6) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Ограничените вещни права по ал. 5 не могат да се учредяват върху имоти - публична държавна собственост, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, както и върху обекти или имоти - изключителна държавна собственост.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. За тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността, доколкото в този закон не е предвидено друго.

(4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Собствеността върху имоти - публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. За тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.

(2) Особено право на ползване върху обекти - публична държавна собственост, или върху части от тях се предоставя чрез концесия при условия и по ред, определени със закон.

(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. За тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, да се придобиват по давност, както и да се включват в имуществото на търговски дружества.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Особено право на ползване - концесия, се предоставя върху обекти - публична държавна собственост, по ред, определен със Закона за концесиите.

(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права. За тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Чл. 7. (1) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, както и да се придобиват по давност.

(2) Особено право на ползване върху обекти - публична държавна собственост, се предоставя чрез концесии при условия и по ред, определени в отделен закон.

(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права. За тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Чл. 7. (1) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, както и да се придобиват по давност.

(2) Особено право на ползване върху обекти - публична държавна собственост, се предоставя чрез концесии при условия и по ред, определени в отделен закон.

(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права. За тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Придобиването, актуването, управлението и разпореждането с имоти извън страната - собственост на българската държава, се извършват в съответствие с българското законодателство, доколкото в законодателството по местонахождението на имотите не е предвидено друго.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Придобиването на имоти извън страната от българската държава, предоставянето им за управление и разпореждането с тях се извършват от Министерския съвет.

(3) (Новa - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Условията и редът за придобиване, управление и разпореждане с имоти извън страната - собственост на българската държава, се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Придобиването, управлението и разпореждането с имоти извън страната - собственост на българската държава, се извършват в съответствие с българското законодателство, доколкото в законодателството по местонахождението на имотите не е предвидено друго.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Придобиването на имоти извън страната от българската държава, предоставянето им за управление и разпореждането с тях се извършват от Министерския съвет.

(3) (Новa - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Условията и редът за придобиване, управление и разпореждане с имоти извън страната - собственост на българската държава, се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Придобиването, управлението и разпореждането с имоти извън страната - собственост на българската държава, се извършват в съответствие с този закон, доколкото в законодателството по местонахождението на имотите не е предвидено друго.

(2) Придобиването на имоти извън страната от българската държава, предоставянето им за управление и разпореждането с тях се извършват от Министерския съвет при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Управлението, и разпореждането с недвижими имоти извън страната, собственост на българската държава, се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 8. Управлението, стопанисването и разпореждането с недвижими имоти извън страната, собственост на българската държава, се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 8. Управлението, стопанисването и разпореждането с недвижими имоти извън страната, собственост на българската държава, се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Държавата упражнява правото си на собственост върху имотите и вещите - държавна собственост при условията и по реда на този закон независимо дали те са придобити от нея преди или след влизането му в сила.

Чл. 9. Държавата упражнява правото си на собственост върху недвижимите имоти и движимите вещи при условията и по реда на този закон независимо дали те са придобити от нея преди или след влизането му в сила.

Чл. 9. Държавата упражнява правото си на собственост върху недвижимите имоти и движимите вещи при условията и по реда на този закон независимо дали те са придобити от нея преди или след влизането му в сила.

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 117 от 1997 г.)

Чл. 10. Имотите - държавна собственост, се освобождават от общински данъци.

Чл. 10. Имотите - държавна собственост, се освобождават от общински данъци.

Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 117 от 1997 г.)

Чл. 11. За имотите - държавна собственост, се заплащат само общинските такси, които се отнасят до извършените услуги.

Чл. 11. За имотите - държавна собственост, се заплащат само общинските такси, които се отнасят до извършените услуги.

Чл. 12. (1) Застроените имоти - публична държавна собственост, задължително се застраховат.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) По бюджетите на органите на държавната власт, които управляват имотите по ал. 1, се предвиждат необходимите средства за заплащане на застрахователните вноски.

Чл. 12. (1) Застроените имоти - публична държавна собственост, задължително се застраховат.

(2) По бюджетите на органите на държавната власт, които ползват имоти - публична държавна собственост, се предвиждат необходимите средства за заплащане на застрахователните вноски.

Чл. 12. (1) Застроените имоти - публична държавна собственост, задължително се застраховат.

(2) По бюджетите на органите на държавната власт, които ползват имоти - публична държавна собственост, се предвиждат необходимите средства за заплащане на застрахователните вноски.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи със заповед определят застроените имоти, предоставени на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, които задължително се застраховат.

Чл. 13. Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи със заповед определят застроените имоти, стопанисвани от Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните работи, които задължително се застраховат.

Чл. 13. Министърът на отбраната и министърът за вътрешните работи със заповед определят застроените имоти, стопанисвани от Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните работи, които задължително се застраховат.

Глава втора.

УПРАВЛЕНИЕ НА ИМОТИТЕ И ВЕЩИТЕ - ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 124 ОТ 1998 Г.)

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Министрите и ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи - държавна собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имотите и вещите - държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.

(3) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Министрите и ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи - държавна собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имотите и вещите - държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.

Чл. 14. (1) Държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Държавните имоти се ползват и управляват съобразно предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Имоти - държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Министерският съвет може да предоставя имоти - публична държавна собственост, за управление на ведомствата и общините. Имоти - частна държавна собственост, се предоставят за управление на ведомствата и общините от областния управител по местонахождението на имота.

(3) Министрите и ръководителите на други ведомства могат да предоставят за управление имоти - държавна собственост, предоставени им по реда на ал. 2, на териториалните си административни звена и на други юридически лица на бюджетна издръжка към тях. Копие от заповедта се изпраща на областния управител.

(4) Исканията за предоставяне на имоти на ведомствата се отправят до комисия, чийто състав се определя от Министерския съвет, и се разглеждат от нея в едномесечен срок.

(5) При наличие на подходящи имоти комисията внася предложение в Министерския съвет.

(6) Имоти - публична държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 4, могат да се предоставят от Министерския съвет за управление на вероизповедания, регистрирани по реда на глава трета от Закона за вероизповеданията, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имотите - публична държавна собственост, се използват за нуждите на ведомствата и общините и за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имоти - публична държавна собственост, могат да се предоставят безвъзмездно за ползване на общини от Министерския съвет за задоволяване на техни нужди.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имотите - публична държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините от Министерския съвет или определен от него орган.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Исканията за предоставяне на имоти по ал. 2 се отправят до комисия, чийто състав се определя от Министерския съвет, и се разглеждат от нея в едномесечен срок.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) При наличие на подходящи имоти комисията внася предложение в Министерския съвет.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Въз основа на акта на Министерския съвет или на определения от него орган се съставя протокол за фактическото предаване на имота по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Министерският съвет предоставя безвъзмездно имоти - държавна собственост, за управление на държавните предприятия, създадени по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2, 5 и 6 и по чл. 16а.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

(4) (Нов - ДВ, бр. 12 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия, които по силата на закон ползват, управляват или експлоатират обекти - публична държавна собственост, както и лицата, на които е предоставена концесия за обекти - публична държавна собственост по Закона за концесиите, в съответствие с решението по чл. 39, ал. 1 от Закона за концесиите, могат да отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години части от предоставените им обекти - публична държавна собственост, при условие, че се използват съобразно предназначението им.

(6) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години без търг на международни организации, когато това е необходимо за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор, от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, по ред, определен в правилника за прилагане на закона. Наемната цена се определя в съответствие с правилника за прилагане на закона.

(7) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Отдадените под наем имоти - държавна собственост, не могат да се ползват извън предназначението им, да се преотдават и да се ползват съвместно по договор с трети лица.

(8) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) При нарушаване на забраните по ал. 7 договорът за наем се прекратява.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2006 г.) Имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2 и 5 и по чл. 16а.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

(4) (Нов - ДВ, бр. 12 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия, които по силата на закон ползват, управляват или експлоатират обекти - публична държавна собственост, както и лицата, на които е предоставена концесия за обекти - публична държавна собственост по Закона за концесиите, в съответствие с решението по чл. 39, ал. 1 от Закона за концесиите, могат да отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години части от предоставените им обекти - публична държавна собственост, при условие, че се използват съобразно предназначението им.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2006 г.) Имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2 и 5 и по чл. 16а.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 5 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

(4) (Нов - ДВ, бр. 12 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2006 г.) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия, които по силата на закон ползват, управляват или експлоатират обекти - публична държавна собственост, както и лицата, на които е предоставена концесия за обекти - публична държавна собственост по Закона за концесиите, в съответствие с решението по чл. 39, ал. 1 от Закона за концесиите, могат да отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 5 години части от предоставените им обекти - публична държавна собственост, при условие, че се използват съобразно предназначението им.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2 и по чл. 16а.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 5 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

(4) (Нов - ДВ, бр. 12 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имоти - публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват не по предназначение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) По изключение имоти - публична държавна собственост, както и части от тях могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 или да се ползват съвместно по договор с трети лица за срок до 5 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Изключението по ал. 2 не се отнася за обектите по чл. 4 от Закона за концесиите.

(4) (Нов - ДВ, бр. 12 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и физическите и юридическите лица, на които е предоставена концесия по съответния ред за републикански пътища или граждански летища за обществено ползване, както и едноличните търговски дружества с държавно имущество, които ползват такива обекти, могат да отдават под наем имоти или части от тях, както и да ги ползват съвместно по договор с трети лица при условията на ал. 2, без да се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) Имотите и вещите-публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват не по предназначение.

(2) По изключение имоти - публична държавна собственост, както и части от такива имоти могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица за срок до три години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

(3) Изключението по ал. 2 не се отнася за обектите по чл. 4 от Закона за концесиите, които се предоставят за ползване само по реда, предвиден в Закона за концесиите.

(4) (Нов - ДВ, бр. 12 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и физическите и юридическите лица, на които е предоставена концесия по съответния ред за републикански пътища или граждански летища за обществено ползване, могат да отдават под наем имоти или части от имоти, както и да ги ползват съвместно по договор с трети лица при условията на ал. 2, без да се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) Имотите и вещите-публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват не по предназначение.

(2) По изключение имоти - публична държавна собственост, както и части от такива имоти могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица за срок до три години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

(3) Изключението по ал. 2 не се отнася за обектите по чл. 4 от Закона за концесиите, които се предоставят за ползване само по реда, предвиден в Закона за концесиите.

(4) (Нов - ДВ, бр. 12 от 2000 г.) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и физическите и юридическите лица, на които е предоставена концесия по съответния ред за обекти по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за концесиите, могат да отдават под наем имоти или части от имоти, както и да ги ползват съвместно по договор с трети лица при условията на ал. 2, без да се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Извън случаите по чл. 14 и 15 обектите от обществен интерес по смисъла на Закона за концесиите се предоставят на трети лица само чрез концесия.

(2) Когато е проведена процедура за предоставяне на обект от обществен интерес на концесия, приключила без сключване на концесионен договор, Министерският съвет може да предостави управлението върху обекта на държавно предприятие, създадено по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, или на еднолично търговско дружество с държавно имущество.

(3) Срещу предоставеното управление по ал. 2 държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно имущество са длъжни да поддържат обекта и имат право да го експлоатират, като получават приходи от предоставянето на услуги на трети лица и/или от извършването на други стопански дейности с обекта.

(4) Лицата по ал. 3 могат да отдават под наем части от предоставения за управление обект от обществен интерес при условията на чл. 16, ал. 2.

(5) Правото на управление по ал. 2 е срочно до предоставянето на концесия за обекта по реда на Закона за концесиите.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) При нарушаване на забраните по чл. 16, ал. 1 и 7 или когато нуждата от имот - публична държавна собственост, отпадне, правото на управление се отнема с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след становище от министъра или от ръководителя на ведомството, който управлява имота.

(2) Когато нуждата от имот - частна държавна собственост, отпадне или имотът се ползва не по предназначение, правото на управление се отнема със заповед на областния управител след становище от министъра или от ръководителя на ведомството, който управлява имота.

(3) В случаите по чл. 15, ал. 3 при нарушаване на забраните по чл. 16, ал. 1 и 7 или когато нуждата от имот - държавна собственост, отпадне или се ползва не по предназначение, правото на управление се отнема със заповед на министъра или на ръководителя на ведомството, предоставил за управление имота. Копие от заповедта се изпраща на областния управител.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) При нарушаване на забраните по чл. 16, ал. 1 или когато нуждата от имот отпадне, правото на управление се отнема с решение на органа, който го е предоставил.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имотите - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител по местонахождението на имотите със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18, изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Министрите управляват имотите и вещите, придобити от държавата при ликвидация на търговските дружества, в които те са упражнявали правата на собственост на държавата.

Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18, изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Държавните имоти, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Ръководителите на ведомствата управляват недвижимите и движимите вещи, придобити от държавата при ликвидация на търговски дружества, в които те са упражнявали правата на собственост на държавата, както и ползваните от тези дружества недвижими и движими вещи, държавна собственост.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Имотите, предоставени за управление на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, се отдават под наем от ръководителите им след провеждане на търг по реда на правилника за прилагане на закона, освен ако в специален закон е предвидено друго.

(3) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, без търг от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Срокът за отдаване под наем на имотите - частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години.

(5) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството по ред и цени, определени от Министерския съвет.

(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се продават или отдават под наем без търг за нуждите на дипломатически и консулски представителства на чужди държави и представителства на междуправителствени организации в Република България от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление.

(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.)

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем.

(2) Държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон могат да отдават под наем имотите, предоставени им за управление, по реда на ал. 1, освен ако в специален закон е предвидено друго.

(3) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, без търг от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Срокът за отдаване под наем на имотите - частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години.

(5) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството по ред и цени, определени от Министерския съвет.

(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се продават или отдават под наем без търг за нуждите на дипломатически и консулски представителства на чужди държави и представителства на междуправителствени организации в Република България от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление.

(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Имоти или части от тях, които са били частна държавна собственост към момента на включването им в капитала на търговски дружества, се отдават под наем по реда на ал. 1 и за срока по ал. 4. Този ред се прилага и за учредяването на ограничени вещни права върху такива имоти.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем.

(2) Държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон могат да отдават под наем имотите, предоставени им за управление, по реда на ал. 1, освен ако в специален закон е предвидено друго.

(3) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, без търг от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Срокът за отдаване под наем на имотите - частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години.

(5) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството по ред и цени, определени от Министерския съвет.

(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се продават или отдават под наем без търг за нуждите на дипломатически и консулски представителства на чужди държави и представителства на междуправителствени организации в Република България от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем.

(2) Държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон могат да отдават под наем имотите, предоставени им за управление, по реда на ал. 1, освен ако в специален закон е предвидено друго.

(3) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, без търг от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Срокът за отдаване под наем на имотите - частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години.

(5) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството по ред и цени, определени от Министерския съвет.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от съответния областен управител или ръководител на ведомство чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг или конкурс за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството по ред и цени, определени от Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Срокът за наемане на помещения по ал. 1 и 2 не може да бъде по-дълъг от 3 години, освен със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Предоставянето под наем на имоти - частна държавна собственост, за нуждите на политическите партии, отговарящи на условията на Закона за политическите партии, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

(2) Предоставянето на имоти - частна държавна собственост, за нуждите на организациите на синдикатите се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 20. Предоставянето на помещения - частна държавна собственост, за нуждите на централните ръководства на политическите партии и синдикалните организации се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.)

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Настаняването под наем в държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи се извършва от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотите са предоставени за управление, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Настаняването под наем в държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи се извършва от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотите са предоставени, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 22. Настаняването под наем в държавни жилища, ателиета и гаражи се извършва от ръководителя на ведомството или от съответния областен управител при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Недвижимите имоти - публична държавна собственост по чл. 16, ал. 2, се отдават под наем чрез конкурс или чрез търг по реда на чл. 19, ал. 1 и 3 от ръководителя на съответното ведомство.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите.

(2) Договорите за наем на имот - държавна собственост, с политическа партия се прекратяват освен при условията и по реда на ал. 1 и когато съответната партия престане да отговаря на изискванията за предоставяне на държавен имот, определени с отделен закон.

(3) Договорите за наем на жилища - държавна собственост, се прекратяват освен при условията и по реда на ал. 1 и на следните основания:

1. поради прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на работник или служител, настанен във ведомствено жилище;

2. когато наемателят или член на семейството му придобие в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване;

3. когато наемателят престане да отговаря на условията за настаняване под наем в жилище - държавна собственост, съгласно правилника за прилагане на закона.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Поддържането и ремонтите на имотите - държавна собственост, се извършват от ведомствата, на които са предоставени за управление, а когато не са предоставени за управление по установения ред - от областните управители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Необходимите средства за поддържането и ремонтите на имотите - държавна собственост, се предвиждат всяка година в бюджета на съответните ведомства.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Поддържането и ремонтите на имотите - държавна собственост, се извършват от ведомствата, на които са предоставени, а когато не са предоставени по установения ред - от областните управители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Необходимите средства за поддържането и ремонтите на имотите - държавна собственост, се предвиждат всяка година в бюджета на съответните ведомства.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Поддържането и ремонтите на имотите - публична държавна собственост, се извършват от ведомствата, на които са предоставени, а когато не са предоставени по установения ред - от областните управители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Необходимите средства за поддържането и ремонтите на имотите - публична държавна собственост, се предвиждат всяка година в бюджета на съответните ведомства.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Поддържането и текущите ремонти на имотите - държавна собственост, предоставени под наем или за ползване, се извършва от наемателите или ползвателите за тяхна сметка.

(2) В договора по ал. 1 може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите.

Чл. 26. (1) Поддържането и текущите ремонти на имотите - частна държавна собственост, се възлага на наемателите и ползвателите с договор за тяхна сметка.

(2) В договора по ал. 1 може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите.

Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.)

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Движимите вещи - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно на юридически лица на бюджетна издръжка със заповед на съответния министър, ръководител на друго ведомство или областен управител.

(2) Движимите вещи над определена от Министерския съвет стойност се предоставят по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Вещите - държавна собственост, се предоставят безвъзмездно без съгласието на министъра на финансите между:

1. първостепенния разпоредител с бюджетни средства и другите бюджетни разпоредители към него;

2. разпоредители с бюджетни средства към един общ първостепенен разпоредител.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Движимите вещи - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно на ведомства или други организации на бюджетна издръжка със заповед на ръководителя на ведомството, съответно на областния управител.

(2) Движимите вещи над определена от Министерския съвет стойност се предоставят по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Новопридобитите държавни движими вещи се ползват от съответните ведомства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Държавните движими вещи, които не са предоставени на ведомства, се управляват от областните управители.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Движимите вещи - частна държавна собственост, предоставени на ведомства, могат да се отдават под наем при условия и по ред, определени от ръководителя на ведомството.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Имотите и вещите - държавна собственост, които са културни ценности, се управляват при условия и по ред, определени с отделен закон.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имотите и вещите - държавна собственост, които са паметници на културата, се управляват при условия и по ред, определени с отделен закон.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Държавните недвижими имоти и движими вещи, паметници на културата, се управляват при условия и по ред, които са установени със специални закони.

Глава втора.

СТОПАНИСВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИМОТИТЕ И ВЕЩИТЕ - ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 14. (1) Държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Държавните имоти се ползват и управляват съобразно предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.

Чл. 14. (1) Държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за стопанисване и управление недвижими имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона.

(2) Държавните имоти се ползват съобразно предназначението им за нуждите, за които са предоставени, и се стопанисват с грижата на добър стопанин.

Чл. 14. (1) Държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за стопанисване и управление недвижими имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона.

(2) Държавните имоти се ползват съобразно предназначението им за нуждите, за които са предоставени, и се стопанисват с грижата на добър стопанин.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имотите - публична държавна собственост, се използват за нуждите на ведомствата и общините и за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имоти - публична държавна собственост, могат да се предоставят безвъзмездно за ползване на общини от Министерския съвет за задоволяване на техни нужди.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имотите - публична държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините от Министерския съвет или определен от него орган.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Исканията за предоставяне на имоти по ал. 2 се отправят до комисия, чийто състав се определя от Министерския съвет, и се разглеждат от нея в едномесечен срок.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) При наличие на подходящи имоти комисията внася предложение в Министерския съвет.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Въз основа на акта на Министерския съвет или на определения от него орган се съставя протокол за фактическото предаване на имота по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 15. (1) Имотите - публична държавна собственост, се използват за нуждите на органите на държавната власт и за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.

(2) Имотите - публична държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на органите на държавната власт от Министерския съвет или определен от него орган.

(3) Исканията за предоставяне на имоти по ал. 2 се отправят до комисия, чийто състав се определя от Министерския съвет, и се разглеждат от нея в едномесечен срок.

(4) При наличие на подходящи имоти комисията внася предложение в Министерския съвет.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Въз основа на акта на Министерския съвет или на определения от него орган се съставя протокол за фактическото предаване на имота по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 15. (1) Имотите - публична държавна собственост, се използват за нуждите на органите на държавната власт и за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.

(2) Имотите - публична държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на органите на държавната власт от Министерския съвет или определен от него орган.

(3) Исканията за предоставяне на имоти по ал. 2 се отправят до комисия, чийто състав се определя от Министерския съвет, и се разглеждат от нея в едномесечен срок.

(4) При наличие на подходящи имоти комисията внася предложение в Министерския съвет.

(5) Въз основа на акта на Министерския съвет или на определения от него орган се съставя протокол за фактическото предаване на имота по образец, утвърден от министъра на финансите.

Чл. 15. (1) Имотите - публична държавна собственост, се използват за нуждите на органите на държавната власт и за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.

(2) Имотите - публична държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на органите на държавната власт от Министерския съвет или определен от него орган.

(3) Исканията за предоставяне на имоти по ал. 2 се отправят до комисия, чийто състав се определя от Министерския съвет, и се разглеждат от нея в едномесечен срок.

(4) При наличие на подходящи имоти комисията внася предложение в Министерския съвет.

(5) Въз основа на акта на Министерския съвет или на определения от него орган се съставя протокол за фактическото предаване на имота по образец, утвърден от министъра на финансите.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) Имотите и вещите-публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват не по предназначение.

(2) По изключение имоти - публична държавна собственост, както и части от такива имоти могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица за срок до три години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

(3) Изключението по ал. 2 не се отнася за обектите по чл. 4 от Закона за концесиите, които се предоставят за ползване само по реда, предвиден в Закона за концесиите.

(4) (Нов - ДВ, бр. 12 от 2000 г.) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и физическите и юридическите лица, на които е предоставена концесия по съответния ред за обекти по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за концесиите, могат да отдават под наем имоти или части от имоти, както и да ги ползват съвместно по договор с трети лица при условията на ал. 2, без да се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) Имотите и вещите-публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват не по предназначение.

(2) По изключение имоти - публична държавна собственост, както и части от такива имоти могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица за срок до три години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

(3) Изключението по ал. 2 не се отнася за обектите по чл. 4 от Закона за концесиите, които се предоставят за ползване само по реда, предвиден в Закона за концесиите.

Чл. 16. (1) Имотите - публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват за производствена или стопанска дейност.

(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за имоти или части от тях, които имат пряко производствено или стопанско предназначение.

Чл. 16. (1) Имотите - публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват за производствена или стопанска дейност.

(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за имоти или части от тях, които имат пряко производствено или стопанско предназначение.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Имотите - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител поместонахождението на имотите със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 17. Имотите - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител по местонахождението на имотите със съгласието на министъра на финансите.

Чл. 17. Имотите - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител по местонахождението на имотите със съгласието на министъра на финансите.

Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18, изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Държавните имоти, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Ръководителите на ведомствата управляват недвижимите и движимите вещи, придобити от държавата при ликвидация на търговски дружества, в които те са упражнявали правата на собственост на държавата, както и ползваните от тези дружества недвижими и движими вещи, държавна собственост.

Чл. 18. Държавните имоти, които не са предоставени за стопанисване и управление по установения ред, се стопанисват и управляват от областния управител по местонахождението им.

Чл. 18. Държавните имоти, които не са предоставени за стопанисване и управление по установения ред, се стопанисват и управляват от областния управител по местонахождението им.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от съответния областен управител или ръководител на ведомство чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг или конкурс за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството по ред и цени, определени от Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Срокът за наемане на помещения по ал. 1 и 2 не може да бъде по-дълъг от 3 години, освен със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 19. (1) Недвижимите имоти - частна собственост на държавата, предназначени за административни, производствени или стопански нужди, се отдават под наем от съответния областен управител чрез търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Въз основа на резултатите от търга областният управител или определен от него заместник областен управител сключва договор.

(2) Настаняването под наем в свободни помещения - частна собственост на държавата, предназначени за социални, културни, образователни, здравни и други подобни дейности, се извършва със заповед на областния управител по цени, определени от Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Срокът за наемане на помещения по ал. 1 и 2 не може да бъде по-дълъг от 5 години, освен със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 19. (1) Недвижимите имоти - частна собственост на държавата, предназначени за административни, производствени или стопански нужди, се отдават под наем от съответния областен управител чрез търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Въз основа на резултатите от търга областният управител или определен от него заместник областен управител сключва договор.

(2) Настаняването под наем в свободни помещения - частна собственост на държавата, предназначение за социални, културни, образователни, здравни и други подобни дейности, се извършва със заповед на областния управител по цени, определени от Министерския съвет.

(3) Срокът за наемане на помещения по ал. 1 и 2 не може да бъде по-дълъг от 5 години, освен със съгласието на министъра на финансите.

Чл. 19. (1) Недвижимите имоти - частна собственост на държавата, предназначени за административни, производствени или стопански нужди, се отдават под наем от съответния областен управител чрез търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Въз основа на резултатите от търга областният управител или определен от него заместник областен управител сключва договор.

(2) Настаняването под наем в свободни помещения - частна собственост на държавата, предназначение за социални, културни, образователни, здравни и други подобни дейности, се извършва със заповед на областния управител по цени, определени от Министерския съвет.

(3) Срокът за наемане на помещения по ал. 1 и 2 не може да бъде по-дълъг от 5 години, освен със съгласието на министъра на финансите.

Чл. 20. Предоставянето на помещения - частна държавна собственост, за нуждите на централните ръководства на политическите партии и синдикалните организации се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 20. Предоставянето на помещения - частна държавна собственост, за нуждите на централните ръководства на политическите партии и синдикалните организации се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.)

Чл. 21. (1) Наемателите на имотите по чл. 19, ал. 1 не могат да ги пренаемат, да ги преотстъпват за ползване или да ги ползват съвместно по договор с трети лица.

(2) За наемателите и ползвателите на имоти по чл. 19, ал. 2 и чл. 20 се прилагат забраните по чл. 16, ал. 1.

(3) Забраната да се ползват съвместно имоти по договор с трети лица не се прилага за наемателите и ползвателите по чл. 20, когато се касае за малки части от такива имоти, които имат пряко стопанско предназначение.

Чл. 21. (1) Наемателите на имотите по чл. 19, ал. 1 не могат да ги пренаемат, да ги преотстъпват за ползване или да ги ползват съвместно по договор с трети лица.

(2) За наемателите и ползвателите на имоти по чл. 19, ал. 2 и чл. 20 се прилагат забраните по чл. 16, ал. 1.

(3) Забраната да се ползват съвместно имоти по договор с трети лица не се прилага за наемателите и ползвателите по чл. 20, когато се касае за малки части от такива имоти, които имат пряко стопанско предназначение.

Чл. 21. (1) Наемателите на имотите по чл. 19, ал. 1 не могат да ги пренаемат, да ги преотстъпват за ползване или да ги ползват съвместно по договор с трети лица.

(2) За наемателите и ползвателите на имоти по чл. 19, ал. 2 и чл. 20 се прилагат забраните по чл. 16, ал. 1.

(3) Забраната да се ползват съвместно имоти по договор с трети лица не се прилага за наемателите и ползвателите по чл. 20, когато се касае за малки части от такива имоти, които имат пряко стопанско предназначение.

Чл. 22. Настаняването под наем в държавни жилища, ателиета и гаражи се извършва от ръководителя на ведомството или от съответния областен управител при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 22. Настаняването под наем в държавни жилища, ателиета и гаражи се извършва от ръководителя на ведомството или от съответния областен управител при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Недвижимите имоти - публична държавна собственост по чл. 16, ал. 2, се отдават под наем чрез конкурс или чрез търг по реда на чл. 19, ал. 1 и 3 от ръководителя на съответното ведомство.

Чл. 23. Недвижимите имоти - публична държавна собственост по чл. 16, ал. 2, се отдават под наем чрез конкурс или чрез търг по реда на чл. 19, ал. 1 и 3 от ръководителя на съответното държавно учреждение, на което са предоставени за стопанисване и управление.

Чл. 23. Недвижимите имоти - публична държавна собственост по чл. 16, ал. 2, се отдават под наем чрез конкурс или чрез търг по реда на чл. 19, ал. 1 и 3 от ръководителя на съответното държавно учреждение, на което са предоставени за стопанисване и управление.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите.

Чл. 24. (1) Наемните отношения за държавните имоти по чл. 19, 20 и 22 се прекратяват на следните основания:

1. поради неплащане на наемната цена или припадащата се част от консумативните разноски за повече от 2 месеца или поради системното им неплащане в срок;

2. поради извършване на разрешено по съответния ред ново строителство, включително надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения;

3. поради нарушаване на добрите нрави;

4. поради лошо стопанисване;

5. когато жилището, стопанисвано от ведомство, е наето от лице, което не работи във ведомството;

6. поради прекратяване на трудовия договор с работник или служител, настанен във ведомствено жилище, освен ако е уговорено друго в колективния или индивидуалния трудов договор;

7. изтичане на срока за настаняване;

8. когато наемател или член на неговото семейство притежава или придобие собствено жилище или вила, годни за постоянно обитаване;

9. когато наемателят не отговаря на условията за предоставяне на държавно жилище под наем;

10. когато помещенията се ползват в нарушение на забраните по чл. 21.

(2) Наемните отношения се прекратяват със заповед или решение на органа, извършил настаняването.

(3) Актът по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 24. (1) Наемните отношения за държавните имоти по чл. 19, 20 и 22 се прекратяват на следните основания:

1. поради неплащане на наемната цена или припадащата се част от консумативните разноски за повече от 2 месеца или поради системното им неплащане в срок;

2. поради извършване на разрешено по съответния ред ново строителство, включително надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения;

3. поради нарушаване на добрите нрави;

4. поради лошо стопанисване;

5. когато жилището, стопанисвано от ведомство, е наето от лице, което не работи във ведомството;

6. поради прекратяване на трудовия договор с работник или служител, настанен във ведомствено жилище, освен ако е уговорено друго в колективния или индивидуалния трудов договор;

7. изтичане на срока за настаняване;

8. когато наемател или член на неговото семейство притежава или придобие собствено жилище или вила, годни за постоянно обитаване;

9. когато наемателят не отговаря на условията за предоставяне на държавно жилище под наем;

10. когато помещенията се ползват в нарушение на забраните по чл. 21.

(2) Наемните отношения се прекратяват със заповед или решение на органа, извършил настаняването.

(3) Актът по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 24. (1) Наемните отношения за държавните имоти по чл. 19, 20 и 22 се прекратяват на следните основания:

1. поради неплащане на наемната цена или припадащата се част от консумативните разноски за повече от 2 месеца или поради системното им неплащане в срок;

2. поради извършване на разрешено по съответния ред ново строителство, включително надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения;

3. поради нарушаване на добрите нрави;

4. поради лошо стопанисване;

5. когато жилището, стопанисвано от ведомство, е наето от лице, което не работи във ведомството;

6. поради прекратяване на трудовия договор с работник или служител, настанен във ведомствено жилище, освен ако е уговорено друго в колективния или индивидуалния трудов договор;

7. изтичане на срока за настаняване;

8. когато наемател или член на неговото семейство притежава или придобие собствено жилище или вила, годни за постоянно обитаване;

9. когато наемателят не отговаря на условията за предоставяне на държавно жилище под наем;

10. когато помещенията се ползват в нарушение на забраните по чл. 21.

(2) Наемните отношения се прекратяват със заповед или решение на органа, извършил настаняването.

(3) Актът по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Поддържането и ремонтите на имотите - публична държавна собственост, се извършват от ведомствата, на които са предоставени, а когато не са предоставени по установения ред - от областните управители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Необходимите средства за поддържането и ремонтите на имотите - публична държавна собственост, се предвиждат всяка година в бюджета на съответните ведомства.

Чл. 25. (1) Поддържането и ремонтите на имотите - публична държавна собственост, се извършват от органите на държавната власт, които ги стопанисват и управляват, а когато не са предоставени за стопанисване и управление по установения ред - от областните управители.

(2) Необходимите средства за поддържането и ремонтите на имотите - публична държавна собственост, се предвиждат всяка година в бюджета на съответните органи на държавната власт.

Чл. 25. (1) Поддържането и ремонтите на имотите - публична държавна собственост, се извършват от органите на държавната власт, които ги стопанисват и управляват, а когато не са предоставени за стопанисване и управление по установения ред - от областните управители.

(2) Необходимите средства за поддържането и ремонтите на имотите - публична държавна собственост, се предвиждат всяка година в бюджета на съответните органи на държавната власт.

Чл. 26. (1) Поддържането и текущите ремонти на имотите - частна държавна собственост, се възлага на наемателите и ползвателите с договор за тяхна сметка.

(2) В договора по ал. 1 може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите.

Чл. 26. (1) Поддържането и текущите ремонти на имотите - частна държавна собственост, се възлага на наемателите и ползвателите с договор за тяхна сметка.

(2) В договора по ал. 1 може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите.

Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.)

Чл. 27. (1) При възникване на належаща държавна нужда наемателите на помещения по чл. 19, ал. 2 и чл. 20 са длъжни да ги освободят в срок два месеца от връчването на съобщението за освобождаването. Възникването на належащата държавна нужда се констатира с решение на Министерския съвет или на определен от него орган.

(2) Ако имотът не бъде освободен доброволно, той се освобождава по административен ред въз основа на заповед на областния управител, която се привежда в изпълнение със съдействието на органите на Националната полиция.

(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 27. (1) При възникване на належаща държавна нужда наемателите на помещения по чл. 19, ал. 2 и чл. 20 са длъжни да ги освободят в срок два месеца от връчването на съобщението за освобождаването. Възникването на належащата държавна нужда се констатира с решение на Министерския съвет или на определен от него орган.

(2) Ако имотът не бъде освободен доброволно, той се освобождава по административен ред въз основа на заповед на областния управител, която се привежда в изпълнение със съдействието на органите на Националната полиция.

(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 27. (1) При възникване на належаща държавна нужда наемателите на помещения по чл. 19, ал. 2 и чл. 20 са длъжни да ги освободят в срок два месеца от връчването на съобщението за освобождаването. Възникването на належащата държавна нужда се констатира с решение на Министерския съвет или на определен от него орган.

(2) Ако имотът не бъде освободен доброволно, той се освобождава по административен ред въз основа на заповед на областния управител, която се привежда в изпълнение със съдействието на органите на Националната полиция.

(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Движимите вещи - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно на ведомства или други организации на бюджетна издръжка със заповед на ръководителя на ведомството, съответно на областния управител.

(2) Движимите вещи над определена от Министерския съвет стойност се предоставят по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.

Чл. 28. (1) Движимите вещи, частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител.

(2) Движимите вещи над определена от Министерския съвет стойност се предоставят по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.

Чл. 28. (1) Движимите вещи, частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител.

(2) Движимите вещи над определена от Министерския съвет стойност се предоставят по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Новопридобитите държавни движими вещи се ползват от съответните ведомства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Държавните движими вещи, които не са предоставени на ведомства, се управляват от областните управители.

Чл. 29. (1) Новопридобитите държавни движими вещи се стопанисват от съответните ведомства.

(2) Държавните движими вещи, които не се стопанисват от ведомства, се стопанисват от областните управители.

Чл. 29. (1) Новопридобитите държавни движими вещи се стопанисват от съответните ведомства.

(2) Държавните движими вещи, които не се стопанисват от ведомства, се стопанисват от областните управители.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Движимите вещи - частна държавна собственост, предоставени на ведомства, могат да се отдават под наем при условия и по ред, определени от ръководителя на ведомството.

Чл. 30. Движимите вещи, частна държавна собственост, стопанисвани от ведомства, се отдават под наем при условия и по ред, определени от ръководителя на ведомството.

Чл. 30. Движимите вещи, частна държавна собственост, стопанисвани от ведомства, се отдават под наем при условия и по ред, определени от ръководителя на ведомството.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Държавните недвижими имоти и движими вещи, паметници на културата, се управляват при условия и по ред, които са установени със специални закони.

Чл. 31. Държавните недвижими имоти и движими вещи, паметници на културата, се стопанисват и управляват при условия и по ред, които са установени със специални закони.

Чл. 31. Държавните недвижими имоти и движими вещи, паметници на културата, се стопанисват и управляват при условия и по ред, които са установени със специални закони.

Глава трета.

ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ДЪРЖАВНИ НУЖДИ

Раздел I.

Общи правила (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.)

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., предишен текст на чл. 32 - ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на:

1. правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони;

2. наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи;

3. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии.

(4) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Съдията по вписванията е длъжен да издаде удостоверение и да предостави копие от всички вписани сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажба чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавни институции и общини, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец. Удостоверението за наличие или за липса на сделки по изречение първо се издава в едномесечен срок от искането. За издаденото удостоверение не се заплаща държавна такса.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., предишен текст на чл. 32 - ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на:

1. правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони;

2. наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи;

3. наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите - за земи и гори, включени в горския фонд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Съдията по вписванията е длъжен да издаде удостоверение и да предостави копие от всички вписани сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажба чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавни институции и общини, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец. Удостоверението за наличие или за липса на сделки по изречение първо се издава в едномесечен срок от искането. За издаденото удостоверение не се заплаща държавна такса.

Чл. 33. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) Отчуждаването на имотите - частна собственост, може да се извърши изцяло - преди започването на строежите, или на етапи - преди започването на строежите от съответния етап.

(4) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти стават публична държавна собственост.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Когато се предвижда изграждането на обекта да се извърши на етапи, искането може да бъде за отчуждаване на имотите, необходими за съответния етап.

(2) Към искането за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:

1. копие на влязъл в сила подробен устройствен план;

2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;

3. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване;

4. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Собствениците и ползвателите на имотите по ал. 1 са длъжни да предоставят документи за собственост и да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, когато това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на полицията. Общинските и държавните органи са длъжни да предоставят безвъзмездно всички документи, които се отнасят до имота - предмет на искането по ал. 1.

(4) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството, след като разгледат и преценят искането за отчуждаване, могат да го одобрят или отхвърлят в 14-дневен срок. Министърът на финансите се произнася относно финансовата обезпеченост на отчуждаването, а министърът на регионалното развитие и благоустройството - относно наличието на основание за отчуждаване.

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

(2) Извън случаите по ал. 1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Едновременно с подаване на предложението по ал. 1 или ал. 2 министърът на регионалното развитие и благоустройството или областният управител изпраща копие от него до всички общини, на чиято територия се намират имоти или части от имоти - частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметът на съответната община е длъжен незабавно да постави обявление за започналата процедура по отчуждаване на видно място в сградата на общината.

(4) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Към предложението за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:

1. копие на влязъл в сила или одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение;

2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;

3. оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване;

4. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Когато при отчуждаването на имоти по ал. 1 се засягат имоти - общинска собственост, те се прехвърлят безвъзмездно в собственост на държавата по реда на Закона за общинската собственост.

(6) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 се прилага и при отчуждаване на недвижими имоти за изграждане на национален обект.

Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) В решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се посочват държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите.

(2) Решението се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 34в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) В заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 се посочват държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имота, търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащането му на правоимащите. Заповедта се издава в 14-дневен срок от получаването на предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Заповедта се обнародва в "Държавен вестник". Областният управител изпраща копие от заповедта и до всички общини, на чиято територия се намират имотите или части от имотите - частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметът на съответната община е длъжен да постави заповедта на видно място в сградата на общината.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота след влизането в сила на подробния устройствен план при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, се заплащат по по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.

(2) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след обнародването на решението по чл. 34а, ал. 1, когато основание за принудително отчуждаване е одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, се заплащат по по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.

Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.)

Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.)

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от обнародването й в "Държавен вестник.

(3) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Когато решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 или заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 са обжалвани само относно размера на паричното обезщетение, жалбата не спира изпълнението им. В този случай не се допуска спиране на изпълнението на акта за отчуждаване.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В 7-дневен срок от получаването на жалбата Министерският съвет, съответно областният управител, изпраща жалбата до съда заедно със становище по нея и всички необходими доказателства.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Съдът призовава задължително инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В 5-дневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199 от Гражданския процесуален кодекс.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Сроковете по ал. 6 се прилагат и при отлагане на делото.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.

(9) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Съдът назначава за вещи лица оценители, които отговарят на изискванията на този закон.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, бъде преведено по сметка на правоимащите. Когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани само по отношение на размера на обезщетението или е допуснато предварителното им изпълнение и то не е отменено от съда, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението на Министерския съвет или в заповедта на областния управител.

(2) Когато отчужденият имот е единствено жилище на собственика, имотът се завзема в срок до три месеца след изплащане на обезщетението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 или съответно на решението по чл. 34а, ал. 1, или на съдебното решение собственикът не бъде обезщетен, по негово искане административният съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването.

(4) Обезщетението, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 или в съдебното решение, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Обезщетението, определено в решението на МС по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот, като в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред. Имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Инвеститорът на обекта публикува съобщение в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1, в заповедта по чл. 34в, ал. 1 или в съдебното решение, и за началната дата, от която започва изплащането му.

(7) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани по отношение на размера на обезщетението и съдът е постановил по-висок размер, инвеститорът изплаща на правоимащия разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Когато собственикът на имота не може да бъде установен или адресът му е неизвестен, както и когато собственикът на имота не е потърсил в тримесечен срок от публикуване на съобщението по чл. 39, ал. 6 определеното му обезщетение или не е представил в същия срок документи, доказващи правото му на собственост, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В случаите по ал. 1 бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва, която обслужващата банка начислява върху депозираната сума за периода на депозита. При заявено желание от страна на правоимащите дължими суми за обезщетението до 1000 лв. могат да се изплащат и в брой.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Ако в 3-годишен срок, а за изграждане на национален обект - в 5-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота областният управител отменя отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Когато имотът е отчужден с решение на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по чл. 34а, ал. 1.

(2) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Ако одобреният подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, бъде отменен от съда, а новият влязъл в сила подробен устройствен план не засяга отчуждени вече имоти, бившият собственик на имота може да направи искане до областния управител за отмяна на отчуждаването. Областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по чл. 34а, ал. 1. Министерският съвет приема решението по чл. 34а, ал. 1 след възстановяване на полученото обезщетение.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В случаите по ал. 1 и 2 държавата дължи на собственика обезщетение за нанесените вреди.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Държавата има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените междувременно от нея подобрения в имота.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) Когато отчуждените имоти са обременени с вещни тежести, се спазват следните правила:

1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;

2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в търговска банка и служи за обезпечаване на съответното вземане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.)

(3) Държавата придобива недвижимите имоти, отчуждени по този закон, без тежести.

Раздел II.

Обезщетение за ползване на имот - частна собственост (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.)

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Когато решението за отчуждаване не е влязло в сила, но подробният устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, е влязъл в сила, има издадено разрешение за строеж и е изплатено определеното в акта за отчуждаване обезщетение, инвеститорът на обекта може да влезе във владение на имота или на части от имота, намиращи се извън урбанизирана територия, с изключение на случаите, в които се отчуждава имот, който е единствено жилище, и да започне строителство след заплащане на парично обезщетение при условията и по реда на този закон.

(2) Инвеститорът на обекта дължи обезщетение на собствениците на имотите по ал. 1 от датата на влизане във владение на имота до влизането в сила на решението за отчуждаване.

(3) Когато имотът е земеделска земя, обезщетението по ал. 2 включва доходите, които би получил собственикът на имота от реализация на продукцията, ако имотът се обработва, или арендното плащане, което е трябвало да получи за отдадената под аренда земя.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Когато имотът е горска територия, обезщетението по ал. 2 включва доходите, които би получил собственикът на имота от продажбата на дървесината при наличието на издадено от компетентните по Закона за горите органи позволително за сеч и извоз и от продажба на вещите от страничните ползвания, представляващи стопанска дейност, когато има издадено писмено позволително.

(5) Когато имотът е търговски, производствен или селскостопански обект, обезщетението по ал. 2 включва печалбата, която би реализирал собственикът на имота, определена на база реализираната печалба от обекта от предходната година или от предходните тримесечие или месец, ако обектът е нов.

(6) Когато се засягат сгради, които са с предназначение, различно от посоченото в ал. 5, обезщетението включва печалбата, която би реализирал собственикът на имота от отдаването му под наем.

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Когато решението за отчуждаване не е влязло в сила, но подробният устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, е влязъл в сила, има издадено разрешение за строеж и е изплатено определеното в акта за отчуждаване обезщетение, инвеститорът на обекта може да влезе във владение на имота или на части от имота, намиращи се извън урбанизирана територия, с изключение на случаите, в които се отчуждава имот, който е единствено жилище, и да започне строителство след заплащане на парично обезщетение при условията и по реда на този закон.

(2) Инвеститорът на обекта дължи обезщетение на собствениците на имотите по ал. 1 от датата на влизане във владение на имота до влизането в сила на решението за отчуждаване.

(3) Когато имотът е земеделска земя, обезщетението по ал. 2 включва доходите, които би получил собственикът на имота от реализация на продукцията, ако имотът се обработва, или арендното плащане, което е трябвало да получи за отдадената под аренда земя.

(4) Когато имотът е гора или земя от горския фонд, обезщетението по ал. 2 включва доходите, които би получил собственикът на имота от продажбата на дървесината при наличието на издадено от компетентните по Закона за горите органи позволително за сеч и извоз и от продажба на вещите от страничните ползвания, представляващи стопанска дейност, когато има издадено писмено позволително.

(5) Когато имотът е търговски, производствен или селскостопански обект, обезщетението по ал. 2 включва печалбата, която би реализирал собственикът на имота, определена на база реализираната печалба от обекта от предходната година или от предходните тримесечие или месец, ако обектът е нов.

(6) Когато се засягат сгради, които са с предназначение, различно от посоченото в ал. 5, обезщетението включва печалбата, която би реализирал собственикът на имота от отдаването му под наем.

Чл. 41б. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Въводът на инвеститора във владение на имота се извършва по негово искане от областния управител или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Преди въвода се съставя протокол, в който се описва фактическото състояние на имота от комисия, която включва представител на областния управител и на инвеститора, а когато се отнася за земеделска земя или горска територия - и на Министерството на земеделието и храните или неговите структури. В състава на комисията се включва и оценител, вписан в регистъра към Камарата на независимите оценители, в зависимост от предназначението на имота.

(3) Областният управител издава заповед, с която определя състава на комисията и посочва вида, местонахождението и номера на имота, собственика на имота и датата и часа на извършване на описа на имота.

(4) Заповедта се връчва на собственика на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс не по-късно от 7 дни преди датата, на която ще се извърши описът.

(5) Протоколът се подписва от членовете на комисията и от собственика на имота. При отказ на собственика да подпише протокола това обстоятелство се удостоверява с подписите на двама свидетели, като в протокола се вписват трите им имена, точен адрес и единен граждански номер. В случаите по изречение второ протоколът се смята за връчен от датата на съставянето му.

(6) Когато собственикът на имота е надлежно уведомен за извършване на описа и не се яви, действията се извършват и протоколът се съставя в негово отсъствие. Копие от протокола се връчва на собственика по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Фактическите констатации, отразени в протокола, се приемат за верни до доказване на противното.

Чл. 41б. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Въводът на инвеститора във владение на имота се извършва по негово искане от областния управител или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Преди въвода се съставя протокол, в който се описва фактическото състояние на имота от комисия, която включва представител на областния управител и на инвеститора, а когато се отнася за земеделска земя или земи и гори от горския фонд - и на Министерството на земеделието и храните или неговите структури. В състава на комисията се включва и оценител, вписан в регистъра към Камарата на независимите оценители, в зависимост от предназначението на имота.

(3) Областният управител издава заповед, с която определя състава на комисията и посочва вида, местонахождението и номера на имота, собственика на имота и датата и часа на извършване на описа на имота.

(4) Заповедта се връчва на собственика на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс не по-късно от 7 дни преди датата, на която ще се извърши описът.

(5) Протоколът се подписва от членовете на комисията и от собственика на имота. При отказ на собственика да подпише протокола това обстоятелство се удостоверява с подписите на двама свидетели, като в протокола се вписват трите им имена, точен адрес и единен граждански номер. В случаите по изречение второ протоколът се смята за връчен от датата на съставянето му.

(6) Когато собственикът на имота е надлежно уведомен за извършване на описа и не се яви, действията се извършват и протоколът се съставя в негово отсъствие. Копие от протокола се връчва на собственика по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Фактическите констатации, отразени в протокола, се приемат за верни до доказване на противното.

Чл. 41в. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Собственикът на имота е длъжен в 14-дневен срок от връчването на протокола по чл. 41б, ал. 5 и 6 да представи пред областния управител всички писмени доказателства, с които разполага и които са относими към размера на определяне на дължимото обезщетение по чл. 41а, ал. 2.

(2) При отсъствие на собственика от страната или при невъзможност да бъде открит доказателствата относно обстоятелствата, относими към размера на определяне на дължимото обезщетение по чл. 41а, ал. 2, се събират по реда на Гражданския процесуален кодекс, глава четиринадесета, раздел VII "Обезпечение на доказателства".

(3) Дължимото обезщетение се определя въз основа на констатациите, направени в протокола, и останалите писмени доказателства от оценителя, участвал в комисията, като при обективна невъзможност се заменя от областния управител с друг оценител, отговарящ на условията на чл. 41б, ал. 2.

(4) В случаите по чл. 41а, ал. 3 и 4 размерът на обезщетението се определя за една година и се дължи ежегодно до влизане в сила на решението за отчуждаване.

(5) В случаите по чл. 41а, ал. 5 и 6 размерът на обезщетението се определя за един месец и се дължи ежемесечно до влизане в сила на решението за отчуждаване.

(6) Размерът на обезщетението по ал. 4 и 5 се определя в едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 1.

(7) Обезщетението по ал. 4 се заплаща ежегодно до десети февруари, а по ал. 5 - ежемесечно до десето число.

Чл. 41г. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Областният управител издава заповед, с която определя размера на дължимото обезщетение съгласно чл. 41в, ал. 3 и посочва вида, местонахождението и собственика на имота.

(2) Заповедта се връчва на собственика на имота и на инвеститора на обекта по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Определеното в заповедта обезщетение за първата година, съответно за първия месец, се заплаща от инвеститора на обекта в 14-дневен срок от връчването на заповедта.

(4) След заплащане на обезщетението по ал. 3 инвеститорът на обекта се въвежда във владение от областния управител по местонахождение на имота. Областният управител насрочва ден и час за въвода и уведомява собственика и инвеститора на обекта. Протоколът за въвода се изготвя на място от областния управител. Ако собственикът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително.

(5) Инвеститорът се въвежда във владение на имота и когато недвижимият имот е във владение на трето лице.

(6) Собственикът на имота може да оспори размера на обезщетението пред съответния административен съд в 14-дневен срок от връчване на заповедта. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.

(7) В 7-дневен срок от получаването на жалбата областният управител изпраща жалбата в съда заедно със становище по нея и всички необходими доказателства.

(8) Съдът призовава задължително инвеститора на обекта.

(9) В 5-дневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилото на чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199 от Гражданския процесуален кодекс.

(10) Сроковете по ал. 9 се прилагат и при отлагане на делото.

(11) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.

(12) Съдът назначава за вещи лица оценители, които отговарят на изискванията на този закон.

(13) Когато съдът е постановил по-висок размер на обезщетението, инвеститорът изплаща на собственика разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок.

Чл. 41д. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Разходите по описа на имота и изготвянето на оценката са за сметка на инвеститора на обекта.

Чл. 42. По отчуждителните производства по тази глава не се събират данъци и такси.

Раздел III.

Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и горски територии (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.)

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Когато за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин за изграждане на национален обект, следва да бъдат отчуждени принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост.

(2) Не се допуска имотно обезщетяване, когато отчуждаваният имот е с размери, по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора.

Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) След изготвяне на проекта на подробен устройствен план за изграждане на национален обект инвеститорът на обекта предоставя на министъра на земеделието и храните информация за площта и характеристиките на засегнатите от плана имоти и доказателства, че министърът на регионалното развитие и благоустройството е възложил или разрешил по реда на чл. 124, ал. 4 от Закона за устройство на територията изработването на подробен устройствен план за изграждане на национален обект.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) В едномесечен срок от получаване на информацията по ал. 1 министърът на земеделието и храните уведомява инвеститора на обекта за площта и характеристиките на земеделските земи от държавен поземлен фонд и горските територии - държавна собственост, които могат да бъдат предоставени като обезщетение.

(3) След получаване на информацията по ал. 1 не могат да се извършват разпоредителни сделки и да се сключват договори за аренда или наем за срок, по-дълъг от една година, за имотите, които могат да се предоставят като обезщетение.

Чл. 42в. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) При наличие на свободни земеделски земи и горски територии по чл. 42б, ал. 2 и след одобряване на подробния устройствен план инвеститорът на обекта прави искане до министъра на земеделието и храните за предоставяне на земеделски земи като обезщетение от държавния поземлен фонд и от горски територии - държавна собственост.

(2) Към искането се прилага:

1. одобреният подробен устройствен план;

2. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) оценка за стойността на имотите, засегнати от плана, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи, и наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии;

3. данни за начина на трайно ползване, категорията и площта на имотите, предмет на отчуждаване, произход и функции на горите.

(3) В едномесечен срок от получаване на искането по ал. 1 министърът на земеделието и храните предоставя на инвеститора скици или проект на скица на имотите, които могат да се предоставят за обезщетение, съдържащи данни за начина на трайно ползване, категорията и площта на имотите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) След получаване на информацията по ал. 3 инвеститорът изготвя план за обезщетение с конкретните имоти, които се предоставят на отделните собственици, и оценка на имотите, които се предоставят като обезщетение, изготвена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи, или наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии.

Чл. 42г. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и министърът на земеделието и храните правят предложение до Министерския съвет за отчуждаване на имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии.

(2) Към предложението за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:

1. копие на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обект с национално значение;

2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост на отчуждаваните имоти;

3. характеристика, вид, местонахождение и размер на всеки от имотите, които се предоставят като обезщетение, и собствениците, на които се предоставят;

4. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) оценки на отчуждаваните и предоставяните като обезщетение имоти, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите;

5. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

Чл. 42д. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) В решението на Министерския съвет за отчуждаването се посочва националният обект, за изграждането на който се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът и характеристиките на отчуждаваните имоти, собствениците на всеки от имотите, видът, местонахождението, размерът и характеристиките на имотите, които се предоставят като обезщетение, стойността на отчуждавания и предоставения като обезщетение имот, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи, и наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии.

Чл. 42е. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) При обжалване на решението за отчуждаване на Министерския съвет относно равностойността на обезщетението съдът присъжда разликата в пари, когато стойността на предоставения като обезщетение имот е по-ниска от стойността на отчуждения имот, определени по реда на наредбите по чл. 42г, ал. 2, т. 4.

Чл. 42ж. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Имотът се смята за отчужден след влизане в сила на акта за отчуждаване.

(2) Когато актът за отчуждаване е оспорен само в частта за равностойността на обезщетението, имотът се смята за отчужден от датата на постановяване на акта за отчуждаване. Ако съдът постанови по-висок размер на обезщетението, инвеститорът изплаща на правоимащия разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от влизането в сила на съдебното решение.

Чл. 42з. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Когато като обезщетение се предоставя равностоен имот, решението на Министерския съвет подлежи на вписване в имотния регистър след влизането му в сила. Решението, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

Чл. 42и. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Разходите по изготвянето на оценките по този раздел са за сметка на инвеститора на обекта.

Раздел III.

Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и гори и земи от горския фонд (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.)

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Когато за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин за изграждане на национален обект, следва да бъдат отчуждени принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или гори и земи от горския фонд, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от държавния горски фонд.

(2) Не се допуска имотно обезщетяване, когато отчуждаваният имот е с размери, по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора.

Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) След изготвяне на проекта на подробен устройствен план за изграждане на национален обект инвеститорът на обекта предоставя на министъра на земеделието и храните информация за площта и характеристиките на засегнатите от плана имоти и доказателства, че министърът на регионалното развитие и благоустройството е възложил или разрешил по реда на чл. 124, ал. 4 от Закона за устройство на територията изработването на подробен устройствен план за изграждане на национален обект.

(2) В едномесечен срок от получаване на информацията по ал. 1 министърът на земеделието и храните уведомява инвеститора на обекта за площта и характеристиките на земеделските земи от държавен поземлен фонд и горите и земите от държавния горски фонд, които могат да бъдат предоставени като обезщетение.

(3) След получаване на информацията по ал. 1 не могат да се извършват разпоредителни сделки и да се сключват договори за аренда или наем за срок, по-дълъг от една година, за имотите, които могат да се предоставят като обезщетение.

Чл. 42в. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) При наличие на свободни земеделски земи и гори и земи от горския фонд по чл. 42б, ал. 2 и след одобряване на подробния устройствен план инвеститорът на обекта прави искане до министъра на земеделието и храните за предоставяне на земеделски земи като обезщетение от държавния поземлен фонд и гори или земи от държавния горски фонд.

(2) Към искането се прилага:

1. одобреният подробен устройствен план;

2. оценка за стойността на имотите, засегнати от плана, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи, и наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите - за земи и гори от горския фонд;

3. данни за начина на трайно ползване, категорията и площта на имотите, предмет на отчуждаване, произход и функции на горите.

(3) В едномесечен срок от получаване на искането по ал. 1 министърът на земеделието и храните предоставя на инвеститора скици или проект на скица на имотите, които могат да се предоставят за обезщетение, съдържащи данни за начина на трайно ползване, категорията и площта на имотите.

(4) След получаване на информацията по ал. 3 инвеститорът изготвя план за обезщетение с конкретните имоти, които се предоставят на отделните собственици, и оценка на имотите, които се предоставят като обезщетение, изготвена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи, или наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите - за земи и гори от горския фонд.

Чл. 42г. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и министърът на земеделието и храните правят предложение до Министерския съвет за отчуждаване на имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или гори и земи от горски фонд.

(2) Към предложението за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:

1. копие на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обект с национално значение;

2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост на отчуждаваните имоти;

3. характеристика, вид, местонахождение и размер на всеки от имотите, които се предоставят като обезщетение, и собствениците, на които се предоставят;

4. оценки на отчуждаваните и предоставяните като обезщетение имоти, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите;

5. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

Чл. 42д. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В решението на Министерския съвет за отчуждаването се посочва националният обект, за изграждането на който се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът и характеристиките на отчуждаваните имоти, собствениците на всеки от имотите, видът, местонахождението, размерът и характеристиките на имотите, които се предоставят като обезщетение, стойността на отчуждавания и предоставения като обезщетение имот, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи, и наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите - за земи и гори, включени в горския фонд.

Чл. 42е. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) При обжалване на решението за отчуждаване на Министерския съвет относно равностойността на обезщетението съдът присъжда разликата в пари, когато стойността на предоставения като обезщетение имот е по-ниска от стойността на отчуждения имот, определени по реда на наредбите по чл. 42г, ал. 2, т. 4.

Чл. 42ж. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Имотът се смята за отчужден след влизане в сила на акта за отчуждаване.

(2) Когато актът за отчуждаване е оспорен само в частта за равностойността на обезщетението, имотът се смята за отчужден от датата на постановяване на акта за отчуждаване. Ако съдът постанови по-висок размер на обезщетението, инвеститорът изплаща на правоимащия разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от влизането в сила на съдебното решение.

Чл. 42з. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Когато като обезщетение се предоставя равностоен имот, решението на Министерския съвет подлежи на вписване в имотния регистър след влизането му в сила. Решението, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

Чл. 42и. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Разходите по изготвянето на оценките по този раздел са за сметка на инвеститора на обекта.

Глава трета.

ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ДЪРЖАВНИ НУЖДИ

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., предишен текст на чл. 32 - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително само при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на:

1. правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони;

2. наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи;

3. наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите - за земи и гори, включени в горския фонд.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) Имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително само при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Недвижими имоти или части от тях - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително само за задоволяване на такива държавни нужди, които не е възможно да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение или обезщетяване с друг равностоен имот съгласно разпоредбите на тази глава.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.)

Чл. 32. (1) Недвижими имоти или части от тях - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително само за задоволяване на такива държавни нужди, които не е възможно да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение съгласно разпоредбите на тази глава.

(2) Отчуждаването по ал. 1 може да се извършва и само на земята, без сградите в нея.

Чл. 32. (1) Недвижими имоти или части от тях - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително само за задоволяване на такива държавни нужди, които не е възможно да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение съгласно разпоредбите на тази глава.

(2) Отчуждаването по ал. 1 може да се извършва и само на земята, без сградите в нея.

Чл. 33. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) Основание за принудително отчуждаване може да бъде само влязъл в сила подробен устройствен план, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на държавни нужди и става публична държавна собственост.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) Отчуждаването на имотите - частна собственост, може да се извърши изцяло - преди започването на строежите, или на етапи - преди започването на строежите от съответния етап.

Чл. 33. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Държавата може да извършва принудително отчуждаване на имот - частна собственост, само за задоволяване на такива държавни нужди, в резултат на което отчужденият имот става публична държавна собственост. По този начин не могат да се отчуждават сгради, освен когато задоволяването на държавната потребност изисква събарянето им в едногодишен срок.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Основание за принудително отчуждаване е влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на държавни нужди и става публична държавна собственост.

Чл. 33. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Държавата може да извършва принудително отчуждаване на имот - частна собственост, само за задоволяване на такива държавни нужди, в резултат на което отчужденият имот става публична държавна собственост. По този начин не могат да се отчуждават сгради, освен когато задоволяването на държавната потребност изисква събарянето им в едногодишен срок.

(2) Основание за принудително отчуждаване в границите на населените места е влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на държавни нужди и става публична държавна собственост.

Чл. 33. (1) Държавата може да извършва принудително отчуждаване на имот - частна собственост, само за задоволяване на такива държавни нужди, в резултат на което отчужденият имот става публична държавна собственост.

(2) Основание за принудително отчуждаване в границите на населените места е влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на държавни нужди и става публична държавна собственост.

Чл. 33. (1) Държавата може да извършва принудително отчуждаване на имот - частна собственост, само за задоволяване на такива държавни нужди, в резултат на което отчужденият имот става публична държавна собственост.

(2) Основание за принудително отчуждаване в границите на населените места е влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на държавни нужди и става публична държавна собственост.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Когато се предвижда изграждането на обекта да се извърши на етапи, искането може да бъде за отчуждаване на имотите, необходими за съответния етап.

(2) Към искането за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:

1. копие на влязъл в сила подробен устройствен план;

2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;

3. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване;

4. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Собствениците и ползвателите на имотите по ал. 1 са длъжни да предоставят документи за собственост и да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, когато това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на полицията. Общинските и държавните органи са длъжни да предоставят безвъзмездно всички документи, които се отнасят до имота - предмет на искането по ал. 1.

(4) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството, след като разгледат и преценят искането за отчуждаване, могат да го одобрят или отхвърлят в 14-дневен срок. Министърът на финансите се произнася относно финансовата обезпеченост на отчуждаването, а министърът на регионалното развитие и благоустройството - относно наличието на основание за отчуждаване.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Когато се предвижда изграждането на обекта да се извърши на етапи, искането може да бъде за отчуждаване на имотите, необходими за съответния етап.

(2) Към искането за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:

1. копие на влязъл в сила подробен устройствен план;

2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;

3. оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване;

4. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

(3) Собствениците и ползвателите на имотите по ал. 1 са длъжни да предоставят документи за собственост и да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, когато това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на полицията. Общинските и държавните органи са длъжни да предоставят безвъзмездно всички данни, които се отнасят до имота - предмет на искането по ал. 1.

(4) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството, след като разгледат и преценят искането за отчуждаване, могат да го одобрят или отхвърлят в 14-дневен срок. Министърът на финансите се произнася относно финансовата обезпеченост на отчуждаването, а министърът на регионалното развитие и благоустройството - относно наличието на основание за отчуждаване.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2000 г.) Заинтересуваното учреждение прави мотивирано искане до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на имота. Областният управител по местонахождение на имота в 14-дневен срок дава мнение по основателността на искането.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Искането за отчуждаване по ал. 1 съдържа:

1. обосновка за наличието на условията на чл. 32 и 33;

2. обща характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите;

3. цена на отчуждаваните имоти;

4. финансова обезпеченост на предложението за отчуждаване.

(3) Собствениците и обитателите на недвижимите имоти по ал. 1 са длъжни да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, доколкото това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на Националната полиция. Общините са длъжни да предоставят безвъзмездно всички данни, които се отнасят до недвижимия имот - предмет на искането по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството се произнасят относно наличието на условията на чл. 32 и 33 по отношение на мероприятието, за което се иска отчуждаване. Министърът на финансите се произнася относно финансовата обезпеченост за отчуждаването. След одобряване на искането за отчуждаване министрите изпращат преписката на областния управител за извършване на отчуждителните процедури.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Заинтересуваното учреждение прави мотивирано искане за отчуждаване на имота чрез областния управител по местонахождението на имота до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Областният управител дава мнение по основателността на искането.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Искането за отчуждаване по ал. 1 съдържа:

1. обосновка за наличието на условията на чл. 32 и 33;

2. обща характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите;

3. цена на отчуждаваните имоти;

4. финансова обезпеченост на предложението за отчуждаване.

(3) Собствениците и обитателите на недвижимите имоти по ал. 1 са длъжни да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, доколкото това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на Националната полиция. Общините са длъжни да предоставят безвъзмездно всички данни, които се отнасят до недвижимия имот - предмет на искането по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството се произнасят относно наличието на условията на чл. 32 и 33 по отношение на мероприятието, за което се иска отчуждаване. Министърът на финансите се произнася относно финансовата обезпеченост за отчуждаването. След одобряване на искането за отчуждаване министрите изпращат преписката на областния управител за извършване на отчуждителните процедури.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Заинтересуваното учреждение прави мотивирано искане за отчуждаване на имота чрез областния управител по местонахождението на имота до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Областният управител дава мнение по основателността на искането.

(2) Искането по ал. 1 съдържа: обосновка за наличието на държавната нужда; начина на обезщетяване; обща характеристика, вид, местонахождение, големина на имотите и терена; оценките на отчуждавания имот и на имота, който се отстъпва в обезщетение.

(3) Собствениците и обитателите на недвижимите имоти по ал. 1 са длъжни да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, доколкото това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на Националната полиция. Общините са длъжни да предоставят безвъзмездно всички данни, които се отнасят до недвижимия имот - предмет на искането по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството преценяват искането и го одобряват или отхвърлят. Ако одобрят искането за отчуждаване, министрите изпращат преписката на областния управител за извършване на отчуждителната процедура.

Чл. 34. (1) Заинтересуваното учреждение прави мотивирано искане за отчуждаване на имота чрез областния управител по местонахождението на имота до министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството. Областният управител дава мнение по основателността на искането.

(2) Искането по ал. 1 съдържа: обосновка за наличието на държавната нужда; начина на обезщетяване; обща характеристика, вид, местонахождение, големина на имотите и терена; оценките на отчуждавания имот и на имота, който се отстъпва в обезщетение.

(3) Собствениците и обитателите на недвижимите имоти по ал. 1 са длъжни да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, доколкото това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на Националната полиция. Общините са длъжни да предоставят безвъзмездно всички данни, които се отнасят до недвижимия имот - предмет на искането по ал. 1.

(4) Министърът на финансите и министърът на териториалното развитие и строителството преценяват искането и го одобряват или отхвърлят. Ако одобрят искането за отчуждаване, министрите изпращат преписката на областния управител за извършване на отчуждителната процедура.

Чл. 34. (1) Заинтересуваното учреждение прави мотивирано искане за отчуждаване на имота чрез областния управител по местонахождението на имота до министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството. Областният управител дава мнение по основателността на искането.

(2) Искането по ал. 1 съдържа: обосновка за наличието на държавната нужда; начина на обезщетяване; обща характеристика, вид, местонахождение, големина на имотите и терена; оценките на отчуждавания имот и на имота, който се отстъпва в обезщетение.

(3) Собствениците и обитателите на недвижимите имоти по ал. 1 са длъжни да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, доколкото това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на Националната полиция. Общините са длъжни да предоставят безвъзмездно всички данни, които се отнасят до недвижимия имот - предмет на искането по ал. 1.

(4) Министърът на финансите и министърът на териториалното развитие и строителството преценяват искането и го одобряват или отхвърлят. Ако одобрят искането за отчуждаване, министрите изпращат преписката на областния управител за извършване на отчуждителната процедура.

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални инфраструктурни обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

(2) Извън случаите по ал. 1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

(3) Едновременно с подаване на предложението по ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството изпраща копие от него до всички общини, на чиято територия се намират имоти или части от имоти - частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметът на съответната община е длъжен незабавно да постави обявление за започналата процедура по отчуждаване на видно място в сградата на общината.

Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) В решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се посочват държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите.

(2) Решението се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 34в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) В заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 се посочват държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имота, търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащането му на правоимащите. Заповедта се издава в 14-дневен срок от получаването на предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

(2) Заповедта се връчва на собствениците на имота по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след обнародването на решението по чл. 34а, ал. 1, съответно - връчването на заповедта по чл. 34а, ал. 2, се заплащат с по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) При отчуждаване на недвижим имот на собственика се предлага друг равностоен имот или с неговото съгласие - парично обезщетение.

(2) При парично обезщетяване отчужденият имот се оценява по пазарни цени към датата на издаването на заповедта по чл. 38, ал. 1.

(3) При обезщетяване с недвижим имот отчужденият и отстъпеният в обезщетение имот се оценяват по пазарни цени към датата на издаването на заповедта по чл. 38, ал. 1.

(4) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след връчване на предложението за отчуждаване, се заплащат с по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.

(5) Обезщетените собственици с жилищен или друг вид имот могат да прехвърлят правата си направо на определени от тях лица. Прехвърлянето се извършва в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните и се освобождава от държавна такса, когато е между роднини по права линия.

Чл. 35. (1) При отчуждаване на недвижим имот на собственика се предлага друг равностоен имот от същия вид или с неговото съгласие - парично обезщетение или имот от друг вид.

(2) При парично обезщетяване отчужденият имот се оценява по пазарни цени към датата на издаването на заповедта по чл. 38, ал. 1.

(3) При обезщетяване с недвижим имот отчужденият и отстъпеният в обезщетение имот се оценяват по пазарни цени към датата на издаването на заповедта по чл. 38, ал. 1.

(4) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след връчване на предложението за отчуждаване, се заплащат с по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.

(5) Обезщетените собственици с жилищен или друг вид имот могат да прехвърлят правата си направо на определени от тях лица. Прехвърлянето се извършва в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните и се освобождава от държавна такса, когато е между роднини по права линия.

Чл. 35. (1) При отчуждаване на недвижим имот на собственика се предлага друг равностоен имот от същия вид или с неговото съгласие - парично обезщетение или имот от друг вид.

(2) При парично обезщетяване отчужденият имот се оценява по пазарни цени към датата на издаването на заповедта по чл. 38, ал. 1.

(3) При обезщетяване с недвижим имот отчужденият и отстъпеният в обезщетение имот се оценяват по пазарни цени към датата на издаването на заповедта по чл. 38, ал. 1.

(4) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след връчване на предложението за отчуждаване, се заплащат с по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.

(5) Обезщетените собственици с жилищен или друг вид имот могат да прехвърлят правата си направо на определени от тях лица. Прехвърлянето се извършва в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните и се освобождава от държавна такса, когато е между роднини по права линия.

Чл. 35. (1) При отчуждаване на недвижим имот на собственика се предлага друг равностоен имот от същия вид или с неговото съгласие - парично обезщетение или имот от друг вид.

(2) При парично обезщетяване отчужденият имот се оценява по пазарни цени към датата на издаването на заповедта по чл. 38, ал. 1.

(3) При обезщетяване с недвижим имот отчужденият и отстъпеният в обезщетение имот се оценяват по пазарни цени към датата на издаването на заповедта по чл. 38, ал. 1.

(4) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след връчване на предложението за отчуждаване, се заплащат с по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.

(5) Обезщетените собственици с жилищен или друг вид имот могат да прехвърлят правата си направо на определени от тях лица. Прехвърлянето се извършва в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните и се освобождава от държавна такса, когато е между роднини по права линия.

Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.)

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Областният управител прави предложение за отчуждаване до собственика на имота, в което се посочват потвърдената от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството държавна нужда, начинът на обезщетение и цената на имотите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Предложението по ал. 1 се връчва на собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс в седемдневен срок от получаването на одобрението на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Собственикът дава писмено съгласие или възражение до областния управител по предложението по ал. 1 в едномесечен срок от връчването му. Ако в този срок собственикът не даде писмено съгласие или възражение, счита се, че е съгласен с предложението.

Чл. 36. (1) Областният управител прави предложение за отчуждаване до собственика на имота, в което се посочват потвърдената от министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството държавна нужда, начинът на обезщетение и цената на имотите.

(2) Предложението по ал. 1 се връчва на собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс в седемдневен срок от получаването на одобрението на министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството.

(3) Собственикът дава писмено съгласие или възражение до областния управител по предложението по ал. 1 в едномесечен срок от връчването му. Ако в този срок собственикът не даде писмено съгласие или възражение, счита се, че е съгласен с предложението.

Чл. 36. (1) Областният управител прави предложение за отчуждаване до собственика на имота, в което се посочват потвърдената от министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството държавна нужда, начинът на обезщетение и цената на имотите.

(2) Предложението по ал. 1 се връчва на собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс в седемдневен срок от получаването на одобрението на министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството.

(3) Собственикът дава писмено съгласие или възражение до областния управител по предложението по ал. 1 в едномесечен срок от връчването му. Ако в този срок собственикът не даде писмено съгласие или възражение, счита се, че е съгласен с предложението.

Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.)

Чл. 37. (1) Ако собственикът е съгласен с предложението, областният управител сключва договор за покупко-продажба или замяна, като производството по отчуждаването се прекратява.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Ако собственикът не е съгласен изцяло или отчасти с предложението, областният управител провежда преговори с него в едномесечен срок от получаването на възражението за постигане на споразумение. Споразумението се съгласува с министъра на финансите и с министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на споразумението се сключва договор за покупко-продажба или замяна, като производството по отчуждаването се прекратява.

Чл. 37. (1) Ако собственикът е съгласен с предложението, областният управител сключва договор за покупко-продажба или замяна, като производството по отчуждаването се прекратява.

(2) Ако собственикът не е съгласен изцяло или отчасти с предложението, областният управител провежда преговори с него в едномесечен срок от получаването на възражението за постигане на споразумение. Споразумението се съгласува с министъра на финансите и с министъра на териториалното развитие и строителството. Въз основа на споразумението се сключва договор за покупко-продажба или замяна, като производството по отчуждаването се прекратява.

Чл. 37. (1) Ако собственикът е съгласен с предложението, областният управител сключва договор за покупко-продажба или замяна, като производството по отчуждаването се прекратява.

(2) Ако собственикът не е съгласен изцяло или отчасти с предложението, областният управител провежда преговори с него в едномесечен срок от получаването на възражението за постигане на споразумение. Споразумението се съгласува с министъра на финансите и с министъра на териториалното развитие и строителството. Въз основа на споразумението се сключва договор за покупко-продажба или замяна, като производството по отчуждаването се прекратява.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от връчването й.

(3) В 7-дневен срок от получаването на жалбата Министерският съвет, съответно областният управител, изпраща жалбата до съда заедно със становище по нея и всички необходими доказателства.

(4) Съдът призовава задължително инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В 5-дневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199 от Гражданския процесуален кодекс.

(6) Сроковете по ал. 5 се прилагат и при отлагане на делото.

(7) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от връчването й.

(3) В 7-дневен срок от получаването на жалбата Министерският съвет, съответно областният управител, изпраща жалбата до съда заедно със становище по нея и всички необходими доказателства.

(4) Съдът призовава задължително инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът.

(5) В 5-дневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(6) Сроковете по ал. 5 се прилагат и при отлагане на делото.

(7) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник".

(2) Заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 подлежи на обжалване пред окръжния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от връчването й.

(3) В 7-дневен срок от получаването на жалбата Министерският съвет, съответно областният управител, изпраща жалбата до съда заедно със становище по нея и всички необходими доказателства.

(4) Съдът призовава задължително инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът.

(5) В 5-дневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(6) Сроковете по ал. 5 се прилагат и при отлагане на делото.

(7) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) Ако не се постигне споразумение, областният управител в четиринадесетдневен срок отправя искане до окръжния съд по местонахождението на имота за допускане на отчуждаването. С решението съдът се произнася относно:

1. наличие на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин;

2. начин на обезщетение;

3. равностойността на обезщетяване;

4. допускане или не на отчуждаването.

(2) Към искането си областният управител прилага цялата преписка по отчуждаването.

(3) Решението на съда е окончателно и има силата на отчуждителен акт.

Чл. 38. (1) Ако не се постигне споразумение, областният управител в четиринадесетдневен срок издава заповед за отчуждаване на имота и обезщетяване на собственика, в която се определят:

1. държавната нужда, която не е възможно да бъде задоволена по друг начин;

2. подробно описание на имота, който се отчуждава, и неговата оценка;

3. начинът на обезщетяване - имотно или парично;

4. подробно описание на отстъпвания в обезщетение имот и неговата оценка - при имотно обезщетяване, или размера на паричното обезщетение - при парично обезщетяване.

(2) Заповедта на областния управител се връчва на собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тя може да се обжалва в едномесечен срок по реда на Закона за административното производство.

(3) Съдът се произнася по законосъобразността на обжалваната заповед относно:

1. наличието на държавната нужда, която не може да се задоволи по друг начин;

2. спазване на процедурата по издаване на заповедта по ал. 1;

3. съобразяване начина на обезщетяване с чл. 35, ал. 1, включително и равностойността на обезщетението;

4. оценките на отчуждавания и отстъпения в обезщетение имот.

(4) Решението на съда е окончателно.

Чл. 38. (1) Ако не се постигне споразумение, областният управител в четиринадесетдневен срок издава заповед за отчуждаване на имота и обезщетяване на собственика, в която се определят:

1. държавната нужда, която не е възможно да бъде задоволена по друг начин;

2. подробно описание на имота, който се отчуждава, и неговата оценка;

3. начинът на обезщетяване - имотно или парично;

4. подробно описание на отстъпвания в обезщетение имот и неговата оценка - при имотно обезщетяване, или размера на паричното обезщетение - при парично обезщетяване.

(2) Заповедта на областния управител се връчва на собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тя може да се обжалва в едномесечен срок по реда на Закона за административното производство.

(3) Съдът се произнася по законосъобразността на обжалваната заповед относно:

1. наличието на държавната нужда, която не може да се задоволи по друг начин;

2. спазване на процедурата по издаване на заповедта по ал. 1;

3. съобразяване начина на обезщетяване с чл. 35, ал. 1, включително и равностойността на обезщетението;

4. оценките на отчуждавания и отстъпения в обезщетение имот.

(4) Решението на съда е окончателно.

Чл. 38. (1) Ако не се постигне споразумение, областният управител в четиринадесетдневен срок издава заповед за отчуждаване на имота и обезщетяване на собственика, в която се определят:

1. държавната нужда, която не е възможно да бъде задоволена по друг начин;

2. подробно описание на имота, който се отчуждава, и неговата оценка;

3. начинът на обезщетяване - имотно или парично;

4. подробно описание на отстъпвания в обезщетение имот и неговата оценка - при имотно обезщетяване, или размера на паричното обезщетение - при парично обезщетяване.

(2) Заповедта на областния управител се връчва на собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тя може да се обжалва в едномесечен срок по реда на Закона за административното производство.

(3) Съдът се произнася по законосъобразността на обжалваната заповед относно:

1. наличието на държавната нужда, която не може да се задоволи по друг начин;

2. спазване на процедурата по издаване на заповедта по ал. 1;

3. съобразяване начина на обезщетяване с чл. 35, ал. 1, включително и равностойността на обезщетението;

4. оценките на отчуждавания и отстъпения в обезщетение имот.

(4) Решението на съда е окончателно.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) Имотът се смята за отчужден от датата, когато се изплати определеното в заповедта по чл. 34а, ал. 2, съответно в решението по чл. 34а, ал. 1 или в съдебното решение, обезщетение.

(2) Когато отчужденият имот е единствено жилище на собственика, имотът се завзема в срок до три месеца след изплащане на обезщетението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 или съответно на решението по чл. 34а, ал. 1, или на съдебното решение собственикът не бъде обезщетен, по негово искане административният съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването.

(4) Обезщетението, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 или в съдебното решение, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите.

(5) Обезщетението, определено в решението на МС по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот, като в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред.

(6) Инвеститорът на обекта публикува съобщение в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в съдебното решение, и за началната дата, от която започва изплащането му.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) (1) Имотът се смята за отчужден от датата, когато се изплати определеното в заповедта по чл. 34а, ал. 2, съответно в решението по чл. 34а, ал. 1 или в съдебното решение, обезщетение.

(2) Когато отчужденият имот е единствено жилище на собственика, имотът се завзема в срок до три месеца след изплащане на обезщетението.

(3) Ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 или съответно на решението по чл. 34а, ал. 1, или на съдебното решение собственикът не бъде обезщетен, по негово искане окръжният съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването.

(4) Обезщетението, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 или в съдебното решение, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите.

(5) Обезщетението, определено в решението на МС по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот, като в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред.

(6) Инвеститорът на обекта публикува съобщение в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в съдебното решение, и за началната дата, от която започва изплащането му.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имотът се счита за отчужден от датата, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения в обезщетение имот.

(2) Областният управител осигурява служебното издаване на нотариалния акт по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Ако в шестмесечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 38, ал. 1 или на съдебното решение по чл. 38, ал. 3 собственикът не бъде обезщетен в съответствие с ал. 1, по негово искане окръжният съд по местонахождението на имота отменя акта за отчуждаването.

Чл. 39. (1) Имотът се счита за отчужден, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения в обезщетение имот.

(2) Областният управител осигурява служебното издаване на нотариалния акт по ал. 1.

(3) Ако в шестмесечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 38, ал. 1 или на съдебното решение по чл. 38, ал. 4 собственикът не бъде обезщетен в съответствие с ал. 1, по негово искане окръжният съд по местонахождението на имота отменя акта за отчуждаването.

Чл. 39. (1) Имотът се счита за отчужден, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения в обезщетение имот.

(2) Областният управител осигурява служебното издаване на нотариалния акт по ал. 1.

(3) Ако в шестмесечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 38, ал. 1 или на съдебното решение по чл. 38, ал. 4 собственикът не бъде обезщетен в съответствие с ал. 1, по негово искане окръжният съд по местонахождението на имота отменя акта за отчуждаването.

Чл. 39. (1) Имотът се счита за отчужден, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения в обезщетение имот.

(2) Областният управител осигурява служебното издаване на нотариалния акт по ал. 1.

(3) Ако в шестмесечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 38, ал. 1 или на съдебното решение по чл. 38, ал. 4 собственикът не бъде обезщетен в съответствие с ал. 1, по негово искане окръжният съд по местонахождението на имота отменя акта за отчуждаването.

Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато собственикът на имота не може да бъде установен или адресът му е неизвестен, както и когато собственикът на имота не е посочил в определения срок сметка в търговска банка, в която да бъде внесено обезщетението, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2.

(2) В случаите по ал. 1 бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва.

Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) (1) Когато собственикът на имота не може да бъде установен или адресът му е неизвестен, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2.

(2) В случаите по ал. 1 бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) Ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота областният управител отменя отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Когато имотът е отчужден с решение на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по чл. 34а, ал. 1.

(2) В случая по ал. 1 държавата дължи на собственика обезщетение за нанесените вреди.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) Държавата има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените междувременно от нея подобрения в имота.

Чл. 40. (1) Ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота той не бъде използван по предназначението, за което е отчужден, или мероприятието по градоустройствения план не е започнало, бившият собственик или областният управител има право да поиска от окръжния съд по местонахождението на имота да отмени отчуждаването и да постанови възстановяване на даденото от двете страни.

(2) В случая по ал. 1 държавата дължи на собственика обезщетение за нанесените вреди.

(3) Държавата има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените междувременно от нея в имота промени или подобрения.

Чл. 40. (1) Ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота той не бъде използван по предназначението, за което е отчужден, или мероприятието по градоустройствения план не е започнало, бившият собственик или областният управител има право да поиска от окръжния съд по местонахождението на имота да отмени отчуждаването и да постанови възстановяване на даденото от двете страни.

(2) В случая по ал. 1 държавата дължи на собственика обезщетение за нанесените вреди.

(3) Държавата има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените междувременно от нея в имота промени или подобрения.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) Когато отчуждените имоти са обременени с вещни тежести, се спазват следните правила:

1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;

2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в търговска банка и служи за обезпечаване на съответното вземане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.)

(3) Държавата придобива недвижимите имоти, отчуждени по този закон, без тежести.

Чл. 41. (1) Когато отчуждените имоти са обременени с вещни тежести и собствениците се обезщетяват парично, се спазват следните правила:

1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;

2. при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в Държавната спестовна каса и служи за обезпечаване на съответното вземане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) При обезщетяване с недвижим имот вещното право на ползуване и ипотеките върху отчуждения имот преминават по право върху отстъпения в обезщетение имот в същия ред и обем. Вещните тежести се вписват служебно от съдията по вписванията.

(3) Държавата придобива недвижимите имоти, отчуждени по този закон, без тежести.

Чл. 41. (1) Когато отчуждените имоти са обременени с вещни тежести и собствениците се обезщетяват парично, се спазват следните правила:

1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;

2. при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в Държавната спестовна каса и служи за обезпечаване на съответното вземане.

(2) При обезщетяване с недвижим имот вещното право на ползуване и ипотеките върху отчуждения имот преминават по право върху отстъпения в обезщетение имот в същия ред и обем. Вещните тежести се вписват служебно от нотариуса.

(3) Държавата придобива недвижимите имоти, отчуждени по този закон, без тежести.

Чл. 42. По отчуждителните производства по тази глава не се събират данъци и такси.

Чл. 42. По отчуждителните производства по тази глава не се събират данъци и такси.

Глава четвърта.

ПРИДОБИВАНЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ИМОТИ И ВЕЩИ - ЧАСТНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 32 ОТ 2005 Г.)

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Държавата може да придобива имоти чрез покупка, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на вещни права, завещание или чрез други начини, определени в закона.

(2) Държавата се разпорежда с имоти - частна държавна собственост, на база оценки на имотите, извършени от независим оценител, не по-ниски от данъчните им оценки, чрез продажба, замяна, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права, както и чрез апортиране на имоти и вещи в капитала на търговски дружества.

(3) Не могат да се апортират имоти и вещи - собственост на търговски дружества, включени в приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 "Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях" на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон могат да се разпореждат с придобитите и предоставените им имоти - частна държавна собственост, с разрешение на министъра, упражняващ правата на собственост на държавата, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Когато данъчната оценка на имота или правото на строеж е над 500 000 лв., разпореждането се извършва от министъра, който упражнява правата на държавата в предприятието, след решение на Министерския съвет.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Държавата може да придобива имоти чрез покупка, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на вещни права, завещание или чрез други начини, определени в закона.

(2) Държавата се разпорежда с имоти - частна държавна собственост, на база оценки на имотите, извършени от независим оценител, не по-ниски от данъчните им оценки, чрез продажба, замяна, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права, както и чрез апортиране на имоти и вещи в капитала на търговски дружества.

(3) Не могат да се апортират имоти и вещи - собственост на търговски дружества, включени в приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 "Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях" на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

(4) Държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон могат да се разпореждат с предоставените им имоти - частна държавна собственост, с разрешение на министъра, упражняващ правата на собственост на държавата, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) С решение на Министерския съвет се възлага на министър, ръководител на друго ведомство или областен управител да сключи договор за покупка на имот или на част от имот за прекратяването на съсобствеността между държавата и физически и/или юридически лица или за учредяване на ограничено вещно право в полза на държавата.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) С решение на Министерския съвет се възлага на министър, ръководител на друго ведомство или областен управител да сключи договор за покупка на имот или за учредяване на ограничено вещно право в полза на държавата.

Чл. 43б. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Областният управител приема дарението на имот, ограничено вещно право или движима вещ в полза на държавата и сключва договор. Когато дарението се прави в полза на министерство, друго ведомство или юридическо лице на бюджетна издръжка, договорът се сключва от министъра, ръководителя на другото ведомство или ръководителя на юридическото лице на бюджетна издръжка.

Чл. 43в. (1) (Нов - ДВ, бр. 32 от 2005 г., предишен текст на чл. 43в - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Завещание или завет, направен в полза на държавата, се приема от областния управител. В случаите, когато завещанието или заветът е направен в полза на министерство, друго ведомство или юридическо лице на бюджетна издръжка, завещанието или заветът се приема от министъра, ръководителя на другото ведомство или юридическото лице на бюджетна издръжка.

(2) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Когато предмет на завещанието или завета по ал. 1 са имоти и/или движими вещи, които се намират извън страната, приемането на завещанието или завета се извършва с решение на Министерския съвет.

Чл. 43в. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Завещание или завет, направен в полза на държавата, се приема от областния управител. В случаите, когато завещанието или заветът е направен в полза на министерство, друго ведомство или юридическо лице на бюджетна издръжка, завещанието или заветът се приема от министъра, ръководителя на другото ведомство или юридическото лице на бюджетна издръжка.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 000 лв. се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Продажбата на имоти - частна държавна собственост с данъчна оценка до 10 000 лв., се извършва от областния управител по местонахождението на имота при условията и по реда, определени в закона и правилника за прилагане на закона.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 и по чл. 43, ал. 2 и 4 продажбата на земя или съответни идеални части от земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Продажната цена се определя по реда на правилника за прилагане на закона.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол при условията и по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, се извършва от областния управител по местонахождението на имота при условията и по реда, определени в закона и правилника за прилагане на закона.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) Продажбата на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, се извършва от областния управител по местонахождението на имота след провеждане на търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Продажбата на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.)

Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, на политически партии се извършва по решение на Министерския съвет без провеждане на търг, ако са налице едновременно следните условия:

1. на политическата партия е предоставен под наем имот - частна държавна собственост, по съответния ред;

2. политическата партия е участвала в избори за Народно събрание самостоятелно или в коалиция;

3. политическата партия е представена в Народното събрание самостоятелно или в коалиция на основание изборните резултати.

(2) Право да закупят имот - частна държавна собственост, имат и политически партии, на които такъв имот е предоставен под наем по съответния ред и които имат избрани представители в Европейския парламент - самостоятелно или в коалиция.

(3) Продажбата по ал. 1 и 2 се извършва, при условие че политическата партия няма публични задължения към държавата, както и задължения по отношение на имота, предоставен под наем по съответния ред.

(4) Продажбата се извършва по пазарна цена, определена от независим оценител, която не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота.

(5) От продажната цена се приспадат подобренията, направени от партията, която до продажбата е била наемател на имота.

(6) Въз основа на решението на Министерския съвет областният управител по местонахождението на имота издава заповед, в която се посочват купувачът, продаваният имот и цената, определена след приспадане на подобренията и другите дължими за продажбата плащания.

(7) Договорът за продажба се сключва в писмена форма в 6-месечен срок от получаването на заповедта. Ако в този срок договорът не бъде сключен по причини, дължащи се на купувача, смята се, че купувачът се е отказал от сделката, като административната преписка се прекратява, а издадената заповед се отменя. Договорът за продажба се вписва по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота, като разноските за вписването са за сметка на купувача.

(8) Плащането се извършва в едномесечен срок от сключването на договора. В противен случай договорът се разваля по реда на глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.

(9) В едномесечен срок от вписването на договора за продажба въз основа на представените вписани екземпляри областният управител отписва имота от актовите книги на имотите - държавна собственост.

(10) Всяка политическа партия може да закупи по този ред само един недвижим имот - частна държавна собственост, по свой избор.

(11) Недвижим имот, придобит от политическа партия по този ред, не може да служи за обезпечение на нейни задължения, освен за заем, предоставен за закупуване на същия имот.

(12) Недвижим имот, придобит от политическа партия по този ред, не може да бъде прехвърлян на трети лица, които не отговарят на условията за придобиване на имот - частна държавна собственост, от политическа партия.

(13) При прекратяване на политическата партия по реда на чл. 38, т. 3, 4 и 5 от Закона за политическите партии имотът, придобит по този ред, преминава безвъзмездно в полза на държавата.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) (1) Не може да се извършва замяна на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, на територията на страната с имот или с право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, освен в случаите, посочени в закона.

(2) Замяна на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, с имот или с право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, може да се извършва, когато тя е:

1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г.) способ за прекратяване на съсобствеността на държавата и на физически или юридически лица;

2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) способ за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г.) между държавата и общината;

4. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г.) предвидена в други случаи, определени в закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В случаите по ал. 2 замяната се извършва от областния управител по местонахождението на имота - частна държавна собственост. Замяната се извършва на базата на оценки на заменяемите имоти, извършени от независим оценител, на цени, не по-ниски от данъчните им оценки.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Когато данъчната стойност на имота - частна държавна собственост, или на правото на строеж върху имот - частна държавна собственост, е над 500 хил. лв., замяната се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед и сключва договор за замяна.

(5) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Замяната на имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято данъчна стойност надхвърля 500 000 лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на отбраната издава заповед и сключва договор за замяна.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) (1) Не може да се извършва замяна на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, на територията на страната с имот или с право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, освен в случаите, посочени в закона.

(2) Замяна на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, с имот или с право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, може да се извършва, когато тя е:

1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г.) способ за прекратяване на съсобствеността на държавата и на физически или юридически лица;

2. единствен способ за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г.) между държавата и общината;

4. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г.) предвидена в други случаи, определени в закон.

(3) В случаите по ал. 2 замяната се извършва от областния управител по местонахождението на имота - частна държавна собственост, със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Замяната се извършва на базата на оценки на заменяемите имоти, извършени от независим оценител, на цени, не по-ниски от данъчните им оценки.

(4) Когато данъчната стойност на имота - частна държавна собственост, или на правото на строеж върху имот - частна държавна собственост, е над 1 млн. лв., замяната се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед и сключва договор за замяна.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) (1) Не може да се извършва замяна на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, на територията на страната с имот или с право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, освен в случаите, посочени в закона.

(2) Замяна на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, с имот или с право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, може да се извършва, когато тя е:

1. единствен способ за прекратяване на съсобствеността на държавата и на физически или юридически лица;

2. единствен способ за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор.

(3) В случаите по ал. 2 замяната се извършва от областния управител по местонахождението на имота - частна държавна собственост, със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Замяната се извършва на базата на оценки на заменяемите имоти, извършени от независим оценител, на цени, не по-ниски от данъчните им оценки.

(4) Когато данъчната стойност на имота - частна държавна собственост, или на правото на строеж върху имот - частна държавна собственост, е над 1 млн. лв., замяната се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед и сключва договор за замяна.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Замяната на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, с имот или право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, се извършва от областния управител по местонахождението на имота - държавна собственост, със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Замяната се извършва на база оценки на заменяемите имоти, извършени от независим оценител, на цени, не по-ниски от данъчните им оценки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Когато данъчната стойност на имота - частна държавна собственост, или на правото на строеж върху имот - частна държавна собственост, е над 1 000 000 лв., замяната се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед и сключва договор за замяна.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Замяната на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, с имот или право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, се извършва от областния управител по местонахождението на имота - държавна собственост, със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Замяната се извършва на база оценки на заменяемите имоти, извършени от независим оценител, на цени, не по-ниски от данъчните им оценки.

(2) Когато данъчната стойност на имота - частна държавна собственост, или на правото на строеж върху имот - частна държавна собственост, е над 500 000 лв., замяната се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед и сключва договор за замяна.

Чл. 45а. (Нов - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Прекратяването на съсобствеността между държавата и физически или юридически лица върху имот чрез продажба на частта на държавата се извършва от областния управител по местонахождение на имота. Ако частта на държавата е предоставена за управление на ведомство, се изисква и становище на ръководителя на ведомството. Прекратяването на съсобствеността се извършва на база пазарна оценка на съответния дял, извършена от независим оценител, на цена не по-ниска от данъчната оценка на имота.

(2) При прекратяването на съсобствеността между държавата и общините чрез продажба на частта на държавата оценката се възлага само от областния управител.

(3) Когато държавата е собственик на постройка, изградена върху чужда земя, на собственика на земята се предлага да я закупи по пазарна цена, определена от независим оценител, която не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота.

Чл. 45а. (Нова - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Прекратяването на съсобствеността на държавата и на физически или юридически лица върху имоти се извършва по реда на чл. 34 - 36 от Закона за собствеността.

Чл. 45а. (Нова - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Прекратяването на съсобствеността на държавата и физически или юридически лица върху недвижими имоти се извършва по реда на чл. 34 от Закона за собствеността и глава двадесет и осма от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Не могат да придобиват чрез покупко-продажба или замяна недвижими имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства:

1. министър-председателят и заместник министър-председателите;

2. министрите и заместник-министрите;

3. народните представители;

4. председателите на държавни агенции и заместниците им;

5. председателите и членовете на държавните комисии;

6. изпълнителните директори на изпълнителните агенции и заместниците им;

7. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерския съвет;

8. главните секретари на Народното събрание, на Министерския съвет, на администрацията на президента, на министерствата и на държавните институции по т. 4, 5, 6 и 7;

9. областните управители и заместниците им;

10. членовете на политическите кабинети на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, както и експертните и техническите сътрудници към тях;

11. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) директорите на дирекции в администрациите на централните и териториалните органи на държавната власт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията, както и военнослужещи могат да придобиват без търг недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация, съответно в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или в Българската армия и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона.

(3) В случаите по ал. 2 продажбите се извършват по цени, не по-ниски от данъчните оценки на имотите.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Не могат да придобиват чрез покупко-продажба или замяна недвижими имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства:

1. министър-председателят и заместник министър-председателите;

2. министрите и заместник-министрите;

3. народните представители;

4. председателите на държавни агенции и заместниците им;

5. председателите и членовете на държавните комисии;

6. изпълнителните директори на изпълнителните агенции и заместниците им;

7. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерския съвет;

8. главните секретари на Народното събрание, на Министерския съвет, на администрацията на президента, на министерствата и на държавните институции по т. 4, 5, 6 и 7;

9. областните управители и заместниците им;

10. членовете на политическите кабинети на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, както и експертните и техническите сътрудници към тях;

11. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) директорите на дирекции в администрациите на централните органи на държавната власт.

(2) Държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията могат да придобиват без търг недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона.

(3) В случаите по ал. 2 продажбите се извършват по цени, не по-ниски от данъчните оценки на имотите.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Не могат да придобиват чрез покупко-продажба или замяна недвижими имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства:

1. министър-председателят и заместник министър-председателите;

2. министрите и заместник-министрите;

3. народните представители;

4. председателите на държавни агенции и заместниците им;

5. председателите и членовете на държавните комисии;

6. изпълнителните директори на изпълнителните агенции и заместниците им;

7. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерския съвет;

8. главните секретари на Народното събрание, на Министерския съвет, на администрацията на президента, на министерствата и на държавните институции по т. 4, 5, 6 и 7;

9. областните управители и заместниците им;

10. членовете на политическите кабинети на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, както и експертните и техническите сътрудници към тях;

11. директорите на дирекции в администрацията на Министерския съвет.

(2) Държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията могат да придобиват без търг недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона.

(3) В случаите по ал. 2 продажбите се извършват по цени, не по-ниски от данъчните оценки на имотите.

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.)

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Продажбата или замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято данъчна стойност е над 1 000 000 лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

(2) Приходите от продажбата на недвижимите имоти по ал. 1 постъпват по бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) Продажбата или замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято балансова стойност надхвърля 500 000 лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

(2) Приходите от продажбата на недвижимите имоти по ал. 1 постъпват по бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 46б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.)

Чл. 46б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Имоти - публична държавна собственост, които са предоставени за управление на министри и ръководители на други ведомства или на техни териториални административни звена и са придобили качество на имоти - частна държавна собственост, се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на съответния министър.

(2) В случаите по ал. 1 областният управител по местонахождение на имота дава становище по целесъобразност в 14-дневен срок от изискването му. Отрицателното становище или липсата на такова не е пречка за продължаване на процедурата по ал. 1.

(3) Областният управител по местонахождението на имота издава и вписва акта за държавна собственост в 14-дневен срок от издаване на решението на Министерския съвет по ал. 1.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Учредяването на ограничени вещни права върху имот - частна държавна собственост, чиято данъчна стойност надхвърля 500 хил. лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В случаите по ал. 1 въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството провежда търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, след което издава заповед и сключва договор.

(3) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Продажбата на имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято данъчна стойност надхвърля 500 000 лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на отбраната провежда търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, след което издава заповед и сключва договор за продажба.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Продажбата и учредяването на ограничени вещни права върху имот - частна държавна собственост, чиято данъчна стойност надхвърля 500 хил. лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) В случаите по ал. 1 въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството провежда търг при условията и по реда на чл. 44, ал. 1, след което издава заповед и сключва договор за продажба.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Разпореждането с имоти - частна държавна собственост, с изключение на продажбата по реда на чл. 44, ал. 1, се извършва със заповед на областния управител, в случаите по чл. 45, ал. 4 и чл. 47, ал. 2 - на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а в случаите по чл. 45, ал. 5 и чл. 47, ал. 3 - на министъра на отбраната. Въз основа на заповедта се сключва договор.

(2) Договорите, чрез които държавата придобива имоти и се разпорежда с имоти - частна държавна собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) Разпореждането с имоти - частна държавна собственост, с изключение на продажбата по реда на чл. 44, ал. 1, се извършва със заповед на областния управител, въз основа на която се сключва договор.

(2) Договорите, чрез които държавата придобива имоти и се разпорежда с имоти - частна държавна собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Разпореждането с имоти - частна държавна собственост, се извършва със заповед на областния управител, въз основа на която се сключва договор.

(2) Договорите, чрез които държавата придобива имоти и се разпорежда с имоти - частна държавна собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота.

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи с изключение на случаите по чл. 46, ал. 2 се извършва от областния управител по местонахождението на имота след провеждането на търг по реда на чл. 44, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) При условията и по реда на ал. 1 се извършва и продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били предоставени на закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Свободни от наематели държавни жилища, ателиета и гаражи, които не са предоставени на ведомства, се разпределят от областния управител между ведомствата съобразно доказаните им потребности.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) Продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи се извършва от областния управител по местонахождението на имота при условията и по реда на чл. 44, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) При условията и по реда на ал. 1 се извършва и продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били предоставени на закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Свободни от наематели държавни жилища, ателиета и гаражи, които не са предоставени на ведомства, се разпределят от областния управител съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството между ведомствата съобразно доказаните им потребности.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи се извършва от областния управител по местонахождението на имота при условията и по реда на чл. 44.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) При условията и по реда на ал. 1 се извършва и продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били предоставени на закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Свободни от наематели държавни жилища, ателиета и гаражи, които не са предоставени на ведомства, се разпределят от областния управител съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството между ведомствата съобразно доказаните им потребности.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

Чл. 50. (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

Чл. 51. (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Замяната на държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи с жилища, ателиета и гаражи - собственост на работниците или служителите на ведомството, се извършва от областния управител със съгласието на министъра или ръководителя на ведомството при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, и на цени, не по-ниски от данъчната оценка.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Разпореждането при условията на чл. 46, ал. 2 с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, се извършва от ръководителя на съответното ведомство по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2000 г.) Разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 54. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху имот - частна държавна собственост, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Областният управител сключва договор за безвъзмездното прехвърляне, който се вписва в службата по вписванията.

(2) Исканията за безвъзмездно прехвърляне по ал. 1 се правят чрез областния управител, който дава мотивирано становище.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица имот се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител, съответно до министъра или ръководителя на ведомството, на което е предоставен имотът. Предложение за доброволна делба до останалите съсобственици може да направи областният управител, министърът или ръководителят на ведомството, на което е предоставен имотът.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Доброволната делба по ал. 1 се извършва от областния управител с предварително писмено съгласие на ръководителя на ведомството, на което имотът е предоставен за управление.

(3) Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор за делба между съделителите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Органът по ал. 2 не дава съгласие за извършване на доброволна делба, когато тя не е в интерес на държавата.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица имот се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител, съответно до министъра или ръководителя на ведомството, на което е предоставен имотът. Предложение за доброволна делба до останалите съсобственици може да направи областният управител, министърът или ръководителят на ведомството, на което е предоставен имотът.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Доброволната делба по ал. 1 се извършва от областния управител с предварително писмено съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а за имотите, предоставени на ведомства - и с предварително писмено съгласие на ръководителя на ведомството.

(3) Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор за делба между съделителите.

(4) Органите по ал. 2 не дават съгласие за извършване на доброволна делба, когато тя не е в интерес на държавата.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица имот се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител, съответно до министъра или ръководителя на ведомството, на което е предоставен имотът. Предложение за доброволна делба до останалите съсобственици може да направи областният управител, министърът или ръководителят на ведомството, на което е предоставен имотът.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Доброволната делба се извършва със съгласието на министъра или областния управител, а за имотите, предоставени на ведомства - със съгласието на министъра или ръководителя на ведомството.

(3) Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор за делба между съделителите.

(4) Органите по ал. 2 не дават съгласие за извършване на доброволна делба, когато тя не е в интерес на държавата.

Чл. 56. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Възмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост, се учредява със заповед на областния управител за срок не по-дълъг от 10 години след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Безвъзмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост, може да се учреди за срок не по-дълъг от 10 години със заповед на областния управител в полза на общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, както и в полза на други лица, след решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ползвателите не могат да използват имота за извършване на търговска дейност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Със заповедта на областния управител се определят начинът и условията за учредяване правото на ползване - възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно или при определени условия, в заповедта се посочва цената му, съответно условията, определени въз основа на резултатите от търга.

(4) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

Чл. 56. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Право на ползване върху имот - частна държавна собственост, се учредява със заповед на областния управител за срок не по-дълъг от 10 години след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Безвъзмездно право на ползване може да се учреди със съгласието на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Със заповедта по ал. 1 се определят начинът и условията за учредяване правото на ползване - възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно или при определени условия, в заповедта се посочва цената му, съответно условията, определени въз основа на резултатите от търга.

(4) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

Чл. 57. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Правата на собственост на държавата в търговски дружества се упражняват от Министерския съвет или от министрите съобразно отрасловата им компетентност.

(2) Държавата може да учредява и да участва в учредяването на акционерни дружества и на дружества с ограничена отговорност по решение на Министерския съвет.

(3) Държавата може да апортира имоти и вещи - частна държавна собственост, в капитала на търговски дружества въз основа на решение на Министерския съвет по предложение на съответния министър.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Право на строеж върху имот - частна държавна собственост, се учредява безсрочно или за определен срок със заповед на областния управител.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Право на строеж се учредява възмездно от областния управител по местонахождението на имота след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет. В условията на търга може да се предвиди заплащането на правото на строеж да се извърши чрез равностойно имотно обезщетение в новопостроената сграда на база оценка, извършена от независим оценител.

(3) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Въз основа на решение на Министерския съвет областният управител учредява безвъзмездно право на строеж в полза на общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, както и в полза на други лица в случаите, предвидени със закон, за трайно задоволяване на обществени потребности. Лицата, в полза на които е учредено безвъзмездно право на строеж, не могат да използват изградения обект за извършване на търговска дейност.

(5) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Когато учреденото право на строеж е с определен срок, след изтичането на срока, за който е учредено, построеният обект преминава безвъзмездно в собственост на държавата.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Право на строеж върху имот - частна държавна собственост, се учредява безсрочно или за определен срок със заповед на областния управител.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Право на строеж се учредява възмездно от областния управител по местонахождението на имота след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет. В условията на търга може да се предвиди заплащането на правото на строеж да се извърши чрез равностойно имотно обезщетение в новопостроената сграда на база оценка, извършена от независим оценител.

(3) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Въз основа на решение на Министерския съвет областният управител учредява на ведомства безвъзмездно право на строеж.

(5) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Когато учреденото право на строеж е с определен срок, след изтичането на срока, за който е учредено, построеният обект преминава безвъзмездно в собственост на държавата.

Чл. 59. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Право на надстрояване или пристрояване върху съществуваща сграда, изградена върху държавна земя, се учредява при условията и по реда на чл. 58, ал. 2 и 3.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.)

Чл. 59. (1) Право на надстрояване или пристрояване върху недвижим имот, изграден върху държавна земя, се учредява при условията и по реда на чл. 58.

(2) Правото на надстрояване и пристрояване на съществуващи жилищни сгради, изградени върху държавна земя, се учредява на собствениците на жилища в тези сгради или на техни пълнолетни низходящи, ако са с незадоволени жилищни нужди, без търг по цени, определени от Министерския съвет.

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Договорите за учредяване на ограничени вещни права върху имоти - частна държавна собственост, се вписват в службата по вписванията по местонахождението им.

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Разпореждането с движими вещи - частна държавна собственост - машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и стопански инвентар, предоставени на ведомства, се извършва възмездно от ръководителя на ведомството.

Чл. 62. Разпореждането с движими вещи на закрити ведомства се извършва от министъра на финансите, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

Чл. 63. (1) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка се извършва от областния управител, съответно от ръководителя на ведомството.

(2) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи над определена от Министерския съвет стойност се извършва по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Движими вещи - частна държавна собственост, могат да се прехвърлят безвъзмездно в собственост на Българския Червен кръст по реда на ал. 1 и 2.

Чл. 63. (1) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка се извършва от областния управител, съответно от ръководителя на ведомството.

(2) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи над определена от Министерския съвет стойност се извършва по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.

Чл. 64. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Продажбата на излишни и негодни движими вещи, както и на придобити материали от разчистване на строителни площадки, се извършва чрез търг или на стоковите борси.

(2) Условията и редът за провеждане на търга по ал. 1 се определят от министъра на финансите.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

Глава четвърта.

РАЗПОРЕЖДАНЕ С ИМОТИ И ВЕЩИ - ЧАСТНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, е продажбата и замяната им, извършването на делба на съсобствени недвижими имоти, учредяването на ограничени вещни права върху тях, както и безвъзмездното им прехвърляне в собственост или учредяване.

Чл. 43. Разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, е продажбата и замяната им, извършването на делба на съсобствени недвижими имоти, както и учредяването на ограничени вещни права върху тях.

Чл. 43. Разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, е продажбата и замяната им, извършването на делба на съсобствени недвижими имоти, както и учредяването на ограничени вещни права върху тях.

Чл. 44. (1) Продажбата на недвижими имоти - частна държавна собственост, се извършва от областния управител по местонахождението на имота след провеждането на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Продажбата се извършва със заповед на областния управител.

(3) Въз основа на заповедта се сключва договор за продажба от областния управител.

Чл. 44. (1) Продажбата на недвижими имоти - частна държавна собственост, се извършва от областния управител по местонахождението на имота след провеждането на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Продажбата се извършва със заповед на областния управител.

(3) Въз основа на заповедта се сключва договор за продажба от областния управител.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, с недвижими имоти - собственост на физически или юридически лица, се извършва от областния управител по местонахождението на държавния имот със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Замяната се извършва със заповед на областния управител.

(3) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор за замяна.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, с недвижими имоти - собственост на физически или юридически лица, се извършва от областния управител по местонахождението на държавния имот със съгласието на министъра на финансите и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Замяната се извършва със заповед на областния управител.

(3) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор за замяна.

Чл. 45. (1) Замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, с недвижими имоти - собственост на физически или юридически лица, се извършва от областния управител по местонахождението на държавния имот със съгласието на министъра на финансите.

(2) Замяната се извършва със заповед на областния управител.

(3) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор за замяна.

Чл. 45. (1) Замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, с недвижими имоти - собственост на физически или юридически лица, се извършва от областния управител по местонахождението на държавния имот със съгласието на министъра на финансите.

(2) Замяната се извършва със заповед на областния управител.

(3) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор за замяна.

Чл. 45а. (Нова - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Прекратяването на съсобствеността на държавата и физически или юридически лица върху недвижими имоти се извършва по реда на чл. 34 от Закона за собствеността и глава двадесет и осма от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Разпореждането с недвижими имоти - частна държавна собственост, предоставени на ведомства, се извършва по искане на ръководителя на ведомството съобразно изискванията на този закон от областния управител по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 46. Продажбата или замяната на недвижими имоти - частна държавна собственост, стопанисвани от ведомства, се извършва със съгласието на ръководителя на ведомството по реда на чл. 44, съответно чл. 45.

Чл. 46. Продажбата или замяната на недвижими имоти - частна държавна собственост, стопанисвани от ведомства, се извършва със съгласието на ръководителя на ведомството по реда на чл. 44, съответно чл. 45.

Чл. 46. Продажбата или замяната на недвижими имоти - частна държавна собственост, стопанисвани от ведомства, се извършва със съгласието на ръководителя на ведомството по реда на чл. 44, съответно чл. 45.

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) Продажбата или замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято балансова стойност надхвърля 500 000 лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

(2) Приходите от продажбата на недвижимите имоти по ал. 1 постъпват по бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) Продажбата или замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, чиято балансова стойност надхвърля 500 хил. лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед и сключва договор за продажба, съответно за замяна.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Продажбата или замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, чиято балансова стойност надхвърля 70 хил. лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед и сключва договор за продажба, съответно за замяна.

Чл. 47. (1) Продажбата или замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, чиято балансова стойност надхвърля 70 млн. лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

(2) Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на финансите издава заповед и сключва договор за продажба, съответно за замяна.

Чл. 47. (1) Продажбата или замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, чиято балансова стойност надхвърля 70 млн. лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

(2) Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на финансите издава заповед и сключва договор за продажба, съответно за замяна.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Договорите, с които се извършва разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, се сключват в писмена форма и се вписват от съдията по вписванията по местонахождението на държавния имот.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Договорите за продажба и замяна се сключват в писмена форма и се вписват от съдията по вписванията по местонахождението на държавния имот, който се продава, съответно заменя.

Чл. 48. Договорите за продажба и замяна се сключват в писмена форма и се вписват от нотариуса по местонахождението на държавния имот, който се продава, съответно заменя.

Чл. 49. (1) Продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи на граждани, настанени в тях по административен ред, се извършва от областния управител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Продажбата на имоти по ал. 1, предоставени на ведомства, се извършва от областния управител със съгласието на ръководителя на ведомството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) При условията и по реда на ал. 1 се извършва и продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били предоставени на закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Свободни от наематели държавни жилища, ателиета и гаражи, които не са предоставени на ведомства, се разпределят от областния управител съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството между ведомствата съобразно доказаните им потребности.

(5) Продажбата по ал. 1, 2 и 3 се извършва със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта се сключва договор.

Чл. 49. (1) Продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи на граждани, настанени в тях по административен ред, се извършва от областния управител.

(2) Продажбата на имоти по ал. 1, стопанисвани от ведомства, се извършва от областния управител със съгласието на ръководителя на ведомството.

(3) При условията и по реда на ал. 1 се извършва и продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били стопанисвани от закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Свободни от наематели държавни жилища, ателиета и гаражи, които не са предоставени на ведомства, се разпределят от областния управител съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството между ведомствата съобразно доказаните им потребности.

(5) Продажбата по ал. 1, 2 и 3 се извършва със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта се сключва договор.

Чл. 49. (1) Продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи на граждани, настанени в тях по административен ред, се извършва от областния управител.

(2) Продажбата на имоти по ал. 1, стопанисвани от ведомства, се извършва от областния управител със съгласието на ръководителя на ведомството.

(3) При условията и по реда на ал. 1 се извършва и продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били стопанисвани от закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

(4) Свободни от наематели държавни жилища, ателиета и гаражи, които не са предоставени на ведомства, се разпределят от областния управител съгласувано с министъра на финансите между ведомствата съобразно доказаните им потребности.

(5) Продажбата по ал. 1, 2 и 3 се извършва със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта се сключва договор.

Чл. 49. (1) Продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи на граждани, настанени в тях по административен ред, се извършва от областния управител.

(2) Продажбата на имоти по ал. 1, стопанисвани от ведомства, се извършва от областния управител със съгласието на ръководителя на ведомството.

(3) При условията и по реда на ал. 1 се извършва и продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били стопанисвани от закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

(4) Свободни от наематели държавни жилища, ателиета и гаражи, които не са предоставени на ведомства, се разпределят от областния управител съгласувано с министъра на финансите между ведомствата съобразно доказаните им потребности.

(5) Продажбата по ал. 1, 2 и 3 се извършва със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта се сключва договор.

Чл. 50. Не могат да се продават държавни жилища:

1. в сгради, чието основно предназначение е да задоволяват административни, стопански, културни и търговски нужди;

2. в сгради, построени върху терени на промишлени, селскостопански, транспортни, туристически, почивни, здравни и други обекти, изградени за нуждите на работниците и служителите им, както и такива, които се намират в района на железопътни станции, пристанища, летища, електростанции и други обекти от транспортната и енергийната система;

3. в сгради до 3 етажа включително, намиращи се върху терени, предназначени за средноетажно и многоетажно жилищно строителство, или върху терени, отредени за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство.

Чл. 50. Не могат да се продават държавни жилища:

1. в сгради, чието основно предназначение е да задоволяват административни, стопански, културни и търговски нужди;

2. в сгради, построени върху терени на промишлени, селскостопански, транспортни, туристически, почивни, здравни и други обекти, изградени за нуждите на работниците и служителите им, както и такива, които се намират в района на железопътни станции, пристанища, летища, електростанции и други обекти от транспортната и енергийната система;

3. в сгради до 3 етажа включително, намиращи се върху терени, предназначени за средноетажно и многоетажно жилищно строителство, или върху терени, отредени за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство.

Чл. 50. Не могат да се продават държавни жилища:

1. в сгради, чието основно предназначение е да задоволяват административни, стопански, културни и търговски нужди;

2. в сгради, построени върху терени на промишлени, селскостопански, транспортни, туристически, почивни, здравни и други обекти, изградени за нуждите на работниците и служителите им, както и такива, които се намират в района на железопътни станции, пристанища, летища, електростанции и други обекти от транспортната и енергийната система;

3. в сгради до 3 етажа включително, намиращи се върху терени, предназначени за средноетажно и многоетажно жилищно строителство, или върху терени, отредени за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство.

Чл. 51. Държавните жилища се продават за задоволяване на жилищните, здравните и професионалните нужди на гражданите при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 51. Държавните жилища се продават за задоволяване на жилищните, здравните и професионалните нужди на гражданите при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 52. (1) Замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи с жилища, ателиета и гаражи - собственост на юридически или физически лица, се извършва от областния управител при условия, определени от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1998 г.) Замяната на държавни жилища, ателиета и гаражи, предоставени на ведомства, с жилища, ателиета и гаражи - собственост на физически или юридически лица, се извършва по установените в ал. 1 условия и ред със съгласието на ръководителя на ведомството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) При условията и по реда на ал. 1 се извършва и замяната на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били предоставени на закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

(4) Замяната по ал. 1, 2 и 3 се извършва със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта се сключва договор.

Чл. 52. (1) Замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи с жилища, ателиета и гаражи - собственост на юридически или физически лица, се извършва от областния управител при условия, определени от Министерския съвет.

(2) Замяната на държавни жилища, ателиета и гаражи, стопанисвани от ведомства, с жилища, ателиета и гаражи - собственост на физически или юридически лица, се извършва по установените в ал. 1 условия и ред със съгласието на ръководителя на ведомството.

(3) При условията и по реда на ал. 1 се извършва и замяната на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били стопанисвани от закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

(4) Замяната по ал. 1, 2 и 3 се извършва със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта се сключва договор.

Чл. 52. (1) Замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи с жилища, ателиета и гаражи - собственост на юридически или физически лица, се извършва от областния управител при условия, определени от Министерския съвет.

(2) Замяната на държавни жилища, ателиета и гаражи, стопанисвани от ведомства, с жилища, ателиета и гаражи - собственост на физически или юридически лица, се извършва по установените в ал. 1 условия и ред със съгласието на ръководителя на ведомството.

(3) При условията и по реда на ал. 1 се извършва и замяната на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били стопанисвани от закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

(4) Замяната по ал. 1, 2 и 3 се извършва със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта се сключва договор.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2000 г.) Разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Главното управление на строителни войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 53. Разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, стопанисвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Главното управление на строителни войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 53. Разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, стопанисвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Главното управление на строителни войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 54. (1)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху недвижим имот - частна държавна собственост, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Областният управител сключва договор за безвъзмездното прехвърляне, който се вписва в службата по вписванията.

(2) Исканията за безвъзмездно прехвърляне по ал. 1 се правят чрез областния управител, който дава мотивирано становище.

Чл. 54. (1) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху недвижим имот - частна държавна собственост, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

(2) Исканията за безвъзмездно прехвърляне по ал. 1 се правят чрез областния управител, който дава мотивирано становище.

Чл. 54. (1) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху недвижим имот - частна държавна собственост, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

(2) Исканията за безвъзмездно прехвърляне по ал. 1 се правят чрез областния управител, който дава мотивирано становище.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица недвижим имот се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител, съответно до ръководителя на ведомството, на което е предоставен имотът. Предложение за доброволна делба до останалите съсобственици може да направи областният управител или ръководителят на ведомството, на което е предоставен имотът.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Доброволната делба се извършва със съгласието на областния управител, а за имотите, предоставени на ведомства - със съгласието на ръководителя на ведомството.

(3) Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор за делба между съделителите.

(4) Органите по ал. 2 не дават съгласие за извършване на доброволна делба, когато тя не е в интерес на държавата.

Чл. 55. (1) Доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица недвижим имот се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител или по негова инициатива.

(2) Доброволната делба се извършва със съгласието на областния управител, а за имотите, стопанисвани от ведомства - със съгласието на ръководителя на ведомството.

(3) Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор за делба между съделителите.

(4) Органите по ал. 2 не дават съгласие за извършване на доброволна делба, когато тя не е в интерес на държавата.

Чл. 55. (1) Доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица недвижим имот се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител или по негова инициатива.

(2) Доброволната делба се извършва със съгласието на областния управител, а аз имотите, стопанисвани от ведомства - със съгласието на ръководителя на ведомството.

(3) Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор за делба между съделителите.

(4) Органите по ал. 2 не дават съгласие за извършване на доброволна делба, когато тя не е в интерес на държавата.

Чл. 56. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Право на ползване върху недвижим имот - частна държавна собственост, се учредява със заповед на областния управител за срок не по-дълъг от 10 години след провеждане на търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Безвъзмездно право на ползване може да се учреди със съгласието на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Със заповедта по ал. 1 се определят начинът и условията за учредяване правото на ползване - възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно или при определени условия, в заповедта се посочва цената му, съответно условията, определени въз основа на резултатите от търга или конкурса.

(4) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

Чл. 56. (1) Право на ползване върху недвижим имот - частна държавна собственост, се учредява със заповед на областния управител за срок не по-дълъг от 10 години след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Безвъзмездно право на ползване може да се учреди със съгласието на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Със заповедта по ал. 1 се определя начинът на учредяване правото на ползване - възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно, в заповедта се посочва цената му, определена въз основа на резултатите от търга.

(4) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

Чл. 56. (1) Право на ползване върху недвижим имот - частна държавна собственост, се учредява със заповед на областния управител за срок не по-дълъг от 10 години след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Безвъзмездно право на ползване може да се учреди със съгласието на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

(3) Със заповедта по ал. 1 се определя начинът на учредяване правото на ползване - възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно, в заповедта се посочва цената му, определена въз основа на резултатите от търга.

(4) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

Чл. 56. (1) Право на ползване върху недвижим имот - частна държавна собственост, се учредява със заповед на областния управител за срок не по-дълъг от 10 години след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Безвъзмездно право на ползване може да се учреди със съгласието на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

(3) Със заповедта по ал. 1 се определя начинът на учредяване правото на ползване - възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно, в заповедта се посочва цената му, определена въз основа на резултатите от търга.

(4) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

Чл. 57. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.)

Чл. 57. (1) Когато нуждата от имота отпадне или имотът стане необходим за друга по-належаща държавна нужда, правото на ползване се отнема със заповед на областния управител. Отпадането на нуждата от имота или възникването на належащата държавна нужда се констатира с решение на Министерския съвет или на определен от него орган.

(2) Ако учредяването на правото на ползване е извършено възмездно, на юридическото или физическото лице се връща внесената сума, намалена съобразно срока на ползването на имота.

(3) Ползвателят има право на обезщетение за вреди поради отнемане правото на ползване.

Чл. 57. (1) Когато нуждата от имота отпадне или имотът стане необходим за друга по-належаща държавна нужда, правото на ползване се отнема със заповед на областния управител. Отпадането на нуждата от имота или възникването на належащата държавна нужда се констатира с решение на Министерския съвет или на определен от него орган.

(2) Ако учредяването на правото на ползване е извършено възмездно, на юридическото или физическото лице се връща внесената сума, намалена съобразно срока на ползването на имота.

(3) Ползвателят има право на обезщетение за вреди поради отнемане правото на ползване.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Право на строеж върху имот - частна държавна собственост, се учредява безсрочно или за определен срок със заповед на областния управител.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Право на строеж се учредява възмездно от областния управител по местонахождението на имота след провеждане на търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(3) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

(4) Право на строеж може да се учредява безвъзмездно на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител със съгласието на Министерския съвет или на определен от него орган.

(5) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Когато учреденото право на строеж е с определен срок, след изтичането на срока, за който е учредено, построеният обект преминава безвъзмездно в собственост на държавата.

Чл. 58. (1) Право на строеж върху държавна земя се учредява със заповед на областния управител за построяване на обекти съгласно предвижданията на подробния градоустройствен план на населеното място.

(2) Право на строеж се учредява възмездно от областния управител по местонахождението на имота след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(3) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

(4) Право на строеж може да се учредява безвъзмездно на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител със съгласието на Министерския съвет или на определен от него орган.

Чл. 58. (1) Право на строеж върху държавна земя се учредява със заповед на областния управител за построяване на обекти съгласно предвижданията на подробния градоустройствен план на населеното място.

(2) Право на строеж се учредява възмездно от областния управител по местонахождението на имота след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(3) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

(4) Право на строеж може да се учредява безвъзмездно на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител със съгласието на Министерския съвет или на определен от него орган.

Чл. 59. (1) Право на надстрояване или пристрояване върху недвижим имот, изграден върху държавна земя, се учредява при условията и по реда на чл. 58.

(2) Правото на надстрояване и пристрояване на съществуващи жилищни сгради, изградени върху държавна земя, се учредява на собствениците на жилища в тези сгради или на техни пълнолетни низходящи, ако са с незадоволени жилищни нужди, без търг по цени, определени от Министерския съвет.

Чл. 59. (1) Право на надстрояване или пристрояване върху недвижим имот, изграден върху държавна земя, се учредява при условията и по реда на чл. 58.

(2) Правото на надстрояване и пристрояване на съществуващи жилищни сгради, изградени върху държавна земя, се учредява на собствениците на жилища в тези сгради или на техни пълнолетни низходящи, ако са с незадоволени жилищни нужди, без търг по цени, определени от Министерския съвет.

Чл. 59. (1) Право на надстрояване или пристрояване върху недвижим имот, изграден върху държавна земя, се учредява при условията и по реда на чл. 58.

(2) Правото на надстрояване и пристрояване на съществуващи жилищни сгради, изградени върху държавна земя, се учредява на собствениците на жилища в тези сгради или на техни пълнолетни низходящи, ако са с незадоволени жилищни нужди, без търг по цени, определени от Министерския съвет.

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Договорите за учредяване на ограничени вещни права върху недвижими имоти - частна държавна собственост, се вписват в службата по вписванията по местонахождението им.

Чл. 60. Договорите за учредяване на ограничени вещни права върху недвижими имоти - частна държавна собственост, се вписват в нотариалната служба по местонахождението им.

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Разпореждането с движими вещи - частна държавна собственост - машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и стопански инвентар, предоставени на ведомства, се извършва възмездно от ръководителя на ведомството.

Чл. 61. Разпореждането с движими вещи - частна държавна собственост - машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и стопански инвентар, стопанисвани от ведомства, се извършва възмездно от ръководителя на ведомството.

Чл. 61. Разпореждането с движими вещи - частна държавна собственост - машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и стопански инвентар, стопанисвани от ведомства, се извършва възмездно от ръководителя на ведомството.

Чл. 62. Разпореждането с движими вещи на закрити ведомства се извършва от министъра на финансите, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

Чл. 62. Разпореждането с движими вещи на закрити ведомства се извършва от министъра на финансите, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

Чл. 63. (1) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка се извършва от областния управител, съответно от ръководителя на ведомството.

(2) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи над определена от Министерския съвет стойност се извършва по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.

Чл. 63. (1) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка се извършва от областния управител, съответно от ръководителя на ведомството.

(2) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи над определена от Министерския съвет стойност се извършва по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.

Чл. 64. (1) Продажбата на излишни и негодни движими вещи, както и на придобити материали от разчистване на строителни площадки, се извършва чрез търг.

(2) Условията и редът за провеждане на търга по ал. 1 се определят от министъра на финансите.

(3) Средствата от продажбата се използват за придобиване или ремонтиране на дълготрайни материални активи.

Чл. 64. (1) Продажбата на излишни и негодни движими вещи, както и на придобити материали от разчистване на строителни площадки, се извършва чрез търг.

(2) Условията и редът за провеждане на търга по ал. 1 се определят от министъра на финансите.

(3) Средствата от продажбата се използват за придобиване или ремонтиране на дълготрайни материални активи.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Завземането, управлението, и разпореждането с конфискуваните и отнетите в полза на държавата недвижими имоти и движими вещи се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 65. Завземането, управлението, стопанисването и разпореждането с конфискуваните и отнетите в полза на държавата недвижими имоти и движими вещи се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 65. Завземането, управлението, стопанисването и разпореждането с конфискуваните и отнетите в полза на държавата недвижими имоти и движими вещи се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет, освен ако в закон е предвидено друго.

Глава пета.

НАДЗОР И АКТУВАНЕ НА ИМОТИТЕ - ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, се извършват под методическото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а с движимите вещи - държавна собственост - на министъра на финансите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а с движимите вещи - държавна собственост - на министъра на финансите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Управлението и разпореждането с недвижимите имоти-държавна собственост, се извършват под общото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а с движимите вещи-държавна собственост-на министъра на финансите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява контрол за законосъобразното упражняване от всички юридически и физически лица на предоставените им права върху държавните недвижими имоти.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Стопанисването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти-държавна собственост, се извършват под общото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а с движимите вещи-държавна собственост-на министъра на финансите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява контрол за законосъобразното упражняване от всички юридически и физически лица на предоставените им права върху държавните недвижими имоти.

Чл. 66. (1) Стопанисването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти и движимите вещи - държавна собственост, се извършват под общото ръководство на министъра на финансите.

(2) Министърът на финансите упражнява контрол за законосъобразното упражняване от всички юридически и физически лица на предоставените им права върху държавните недвижими имоти.

Чл. 66. (1) Стопанисването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти и движимите вещи - държавна собственост, се извършват под общото ръководство на министъра на финансите.

(2) Министърът на финансите упражнява контрол за законосъобразното упражняване от всички юридически и физически лица на предоставените им права върху държавните недвижими имоти.

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) В министерствата, другите ведомства и областните администрации може да се създават звено "Държавна собственост" и звено "Управление на собствеността".

Чл. 67. (1) Към областните управители се създават служби "Държавна собственост".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Към министерствата и ведомствата могат да се създават служби "Държавна собственост" при условия и по ред, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Основните задачи на службите "Държавна собственост" се определят от министъра на регионалното развитие и благоустройството в съответствие с разпоредбите на този закон.

Чл. 67. (1) Към областните управители се създават служби "Държавна собственост".

(2) Към министерствата и ведомствата могат да се създават служби "Държавна собственост" при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

(3) Основните задачи на службите "Държавна собственост" се определят от министъра на финансите в съответствие с разпоредбите на този закон.

Чл. 67. (1) Към областните управители се създават служби "Държавна собственост".

(2) Към министерствата и ведомствата могат да се създават служби "Държавна собственост" при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

(3) Основните задачи на службите "Държавна собственост" се определят от министъра на финансите в съответствие с разпоредбите на този закон.

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) За имотите - държавна собственост, се съставят актове за държавна собственост.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството утвърждава отделни образци на актове за държавна собственост за имотите - изключителна, публична и частна държавна собственост.

(3) Актовете за държавна собственост се съставят и за имоти, собственост на българската държава извън страната.

(4) Не се съставят актове за държавна собственост за временните постройки, пътната мрежа, коритата на реки и дерета, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) За недвижимите имоти в границите на населените места и селищните образувания се съставят актове за държавна собственост на недвижими имоти по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Актуват се и сградите, които се намират извън границите на населените места и селищните образувания, включително и сградите в държавния горски фонд, заедно с прилежащите им терени.

(3) Актуват се и земеделските земи - собственост на държавата, след влизането в сила на плановете за земеразделяне.

(4) Актуват се и недвижимите имоти, отчуждени за държавни нужди. Актуват се и сградите в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат съборени за осъществяване на ново строителство или по други причини.

(5) Актува се и земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, предоставена за осъществяване на основния предмет на дейност на Национална компания "Български държавни железници" и отредена специално за тази цел.

(6) Актуват се и имотите - собственост на българската държава, които се намират извън страната.

(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.01.2000 г.) Актуват се находищата на подземни природни богатства, горите, язовирите, езерата, минералните води - изключителна държавна собственост, плажовете и парковете с национално значение.

(8) Не се актуват:

1. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) коритата на реките, пътната мрежа, обектите на железопътната инфраструктура и други подобни, освен ако в специален закон е предвидено друго;

2. временните постройки.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) За недвижимите имоти в границите на населените места и селищните образувания се съставят актове за държавна собственост на недвижими имоти по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Актуват се и сградите, които се намират извън границите на населените места и селищните образувания, включително и сградите в държавния горски фонд, заедно с прилежащите им терени.

(3) Актуват се и земеделските земи - собственост на държавата, след влизането в сила на плановете за земеразделяне.

(4) Актуват се и недвижимите имоти, отчуждени за държавни нужди. Актуват се и сградите в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат съборени за осъществяване на ново строителство или по други причини.

(5) Актува се и земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, предоставена за осъществяване на основния предмет на дейност на Национална компания "Български държавни железници" и отредена специално за тази цел.

(6) Актуват се и имотите - собственост на българската държава, които се намират извън страната.

(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Актуват се находищата на подземни природни богатства, горите, язовирите, езерата, минералните извори, плажовете и парковете с национално значение.

(8) Не се актуват:

1. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) коритата на реките, пътната мрежа, обектите на железопътната инфраструктура и други подобни, освен ако в специален закон е предвидено друго;

2. временните постройки.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) За недвижимите имоти в границите на населените места и селищните образувания се съставят актове за държавна собственост на недвижими имоти по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Актуват се и сградите, които се намират извън границите на населените места и селищните образувания, включително и сградите в държавния горски фонд, заедно с прилежащите им терени.

(3) Актуват се и земеделските земи - собственост на държавата, след влизането в сила на плановете за земеразделяне.

(4) Актуват се и недвижимите имоти, отчуждени за държавни нужди. Актуват се и сградите в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат съборени за осъществяване на ново строителство или по други причини.

(5) Актува се и земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, предоставена за осъществяване на основния предмет на дейност на Национална компания "Български държавни железници" и отредена специално за тази цел.

(6) Актуват се и имотите - собственост на българската държава, които се намират извън страната.

(7) Актуват се мините, кариерите, горите, язовирите, езерата, плажовете и парковете с национално значение.

(8) Не се актуват:

1. коритата на реките, водоемите, пътната мрежа, обектите на железопътната инфраструктура и други подобни, освен ако в специален закон е предвидено друго;

2. временните постройки.

Чл. 68. (1) За недвижимите имоти в границите на населените места и селищните образувания се съставят актове за държавна собственост на недвижими имоти по образец, утвърден от министъра на финансите.

(2) Актуват се и сградите, които се намират извън границите на населените места и селищните образувания, включително и сградите в държавния горски фонд, заедно с прилежащите им терени.

(3) Актуват се и земеделските земи - собственост на държавата, след влизането в сила на плановете за земеразделяне.

(4) Актуват се и недвижимите имоти, отчуждени за държавни нужди. Актуват се и сградите в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат съборени за осъществяване на ново строителство или по други причини.

(5) Актува се и земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, предоставена за осъществяване на основния предмет на дейност на Национална компания "Български държавни железници" и отредена специално за тази цел.

(6) Актуват се и имотите - собственост на българската държава, които се намират извън страната.

(7) Актуват се мините, кариерите, горите, язовирите, езерата, плажовете и парковете с национално значение.

(8) Не се актуват:

1. коритата на реките, водоемите, пътната мрежа, обектите на железопътната инфраструктура и други подобни, освен ако в специален закон е предвидено друго;

2. временните постройки.

Чл. 68. (1) За недвижимите имоти в границите на населените места и селищните образувания се съставят актове за държавна собственост на недвижими имоти по образец, утвърден от министъра на финансите.

(2) Актуват се и сградите, които се намират извън границите на населените места и селищните образувания, включително и сградите в държавния горски фонд, заедно с прилежащите им терени.

(3) Актуват се и земеделските земи - собственост на държавата, след влизането в сила на плановете за земеразделяне.

(4) Актуват се и недвижимите имоти, отчуждени за държавни нужди. Актуват се и сградите в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат съборени за осъществяване на ново строителство или по други причини.

(5) Актува се и земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, предоставена за осъществяване на основния предмет на дейност на Национална компания "Български държавни железници" и отредена специално за тази цел.

(6) Актуват се и имотите - собственост на българската държава, които се намират извън страната.

(7) Актуват се мините, кариерите, горите, язовирите, езерата, плажовете и парковете с национално значение.

(8) Не се актуват:

1. коритата на реките, водоемите, пътната мрежа, обектите на железопътната инфраструктура и други подобни, освен ако в специален закон е предвидено друго;

2. временните постройки.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Актовете за обекти и имоти - изключителна държавна собственост, се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Първият екземпляр се съхранява в звено "Държавна собственост", а вторият се изпраща на областния управител по местонахождение на имота. Препис от акта се изпраща на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Актовете за обекти - изключителна държавна собственост, се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Първият екземпляр се съхранява в звено "Държавна собственост", а вторият се представя в съответната служба по вписванията в 14-дневен срок от утвърждаването.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Актовете за недвижими имоти - изключителна държавна собственост, се съставят в два екземпляра от служба "Държавна собственост" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а вторият се изпраща на съответния областен управител.

Чл. 69. Актовете за недвижими имоти - изключителна държавна собственост, се съставят в два екземпляра от служба "Държавна собственост" на Министерството на финансите. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на финансите. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на финансите, а вторият се изпраща на съответния областен управител.

Чл. 69. Актовете за недвижими имоти - изключителна държавна собственост, се съставят в два екземпляра от служба "Държавна собственост" на Министерството на финансите. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на финансите. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на финансите, а вторият се изпраща на съответния областен управител.

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Актовете за публична и частна държавна собственост се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" при областния управител. Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител. Двата екземпляра се представят в службата по вписванията в 14-дневен срок от утвърждаването, като след вписването първият екземпляр се съхранява в звено "Държавна собственост". На Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на лицата, които ползват имота, се предоставят преписи след вписване на съответния акт.

(2) Актовете за държавна собственост на имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" на съответното министерство или ведомство, което управлява имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или от ръководителя на ведомството. Първият екземпляр се съхранява в съответното министерство или ведомство, вторият се изпраща по установения ред на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а препис се изпраща на съответния областен управител. За тези актове се създават отделни регистри.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Актовете за държавна собственост за имоти - собственост на българската държава извън страната, се съставят в Министерството на финансите в три екземпляра по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на финансите. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на финансите, вторият - в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, третият - в Министерството на външните работи, а препис от акта се изпраща на ползвателя на имота.

(4) Към актовете за държавна собственост се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата.

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Актовете за публична и частна държавна собственост се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" при областния управител. Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител. Първият екземпляр се съхранява в звено "Държавна собственост", а вторият се представя в службата по вписванията в 14-дневен срок от утвърждаването. На Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на лицата, които ползват имота, се предоставят преписи след вписване на съответния акт.

(2) Актовете за държавна собственост на имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" на съответното министерство или ведомство, което управлява имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или от ръководителя на ведомството. Първият екземпляр се съхранява в съответното министерство или ведомство, вторият се изпраща по установения ред на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а препис се изпраща на съответния областен управител. За тези актове се създават отделни регистри.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Актовете за държавна собственост за имоти - собственост на българската държава извън страната, се съставят в Министерството на финансите в три екземпляра по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на финансите. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на финансите, вторият - в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, третият - в Министерството на външните работи, а препис от акта се изпраща на ползвателя на имота.

(4) Към актовете за държавна собственост се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата.

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) (1) Актовете за публична и частна държавна собственост се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" при областния управител. Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител. Първият екземпляр се съхранява в звено "Държавна собственост", а вторият се представя в службата по вписванията в 14-дневен срок от утвърждаването. На Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на лицата, които ползват имота, се предоставят преписи след вписване на съответния акт.

(2) Актовете за държавна собственост на имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" на съответното министерство или ведомство, което управлява имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или от ръководителя на ведомството. Първият екземпляр се съхранява в съответното министерство или ведомство, вторият се изпраща по установения ред на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а препис се изпраща на съответния областен управител. За тези актове се създават отделни регистри.

(3) Актовете за държавна собственост за имоти - собственост на българската държава извън страната, се съставят в два екземпляра и се съхраняват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на външните работи. Препис от акта се изпраща на съответното юридическо лице - ползвател на имота.

(4) Към актовете за държавна собственост се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти се съставят в три екземпляра от служба "Държавна собственост" при областния управител. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител или от определен от него заместник областен управител. Първият екземпляр се съхранява в служба "Държавна собственост", вторият се изпраща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а третият - на лицата, които ползват имота.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от служба "Държавна собственост" на съответното министерство или ведомство, което стопанисва имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или от ръководителя на ведомството. Първият екземпляр се съхранява в съответното министерство или ведомство, а вторият се изпраща по установения ред в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Извършеното актуване се отбелязва в актовите книги в служба "Държавна собственост" при съответния областен управител.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Актовете за недвижими имоти - собственост на българската държава извън страната, се съставят в три екземпляра от Министерството на финансите. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на финансите. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на финансите, вторият се изпраща на Министерството на външните работи, а третият - на съответното юридическо лице - ползвател на имота.

(4) Към актовете за държавна собственост на недвижими имоти се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата.

Чл. 70. (1)(Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти се съставят в три екземпляра от служба "Държавна собственост" при областния управител. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител или от определен от него заместник областен управител. Първият екземпляр се съхранява в служба "Държавна собственост", вторият се изпраща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а третият - на лицата, които ползват имота.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти, свързани с държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от служба "Държавна собственост" на съответното министерство или ведомство, което стопанисва имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или от ръководителя на ведомството. Първият екземпляр се съхранява в съответното министерство или ведомство, а вторият се изпраща по установения ред в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Извършеното актуване се отбелязва в актовите книги в служба "Държавна собственост" при съответния областен управител.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Актовете за недвижими имоти - собственост на българската държава извън страната, се съставят в три екземпляра от Министерството на финансите. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на финансите. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на финансите, вторият се изпраща на Министерството на външните работи, а третият - на съответното юридическо лице - ползвател на имота.

(4) Към актовете за държавна собственост на недвижими имоти се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата.

Чл. 70. (1) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти се съставят в три екземпляра от служба "Държавна собственост" при областния управител. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител или от определен от него заместник областен управител. Първият екземпляр се съхранява в служба "Държавна собственост", вторият се изпраща в Министерството на финансите, а третият - на лицата, които ползват имота.

(2) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти, свързани с държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от служба "Държавна собственост" на съответното министерство или ведомство, което стопанисва имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или от ръководителя на ведомството. Първият екземпляр се съхранява в съответното министерство или ведомство, а вторият се изпраща по установения ред в Министерството на финансите. Извършеното актуване се отбелязва в актовите книги в служба "Държавна собственост" при съответния областен управител.

(3) Актовете за недвижими имоти - собственост на българската държава извън страната, се съставят в три екземпляра от служба "Държавна собственост" на Министерството на финансите. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на финансите. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на финансите, вторият се изпраща на Министерството на външните работи, а третият - на съответното юридическо лице - ползвател на имота.

(4) Към актовете за държавна собственост на недвижими имоти се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата.

Чл. 70. (1) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти се съставят в три екземпляра от служба "Държавна собственост" при областния управител. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител или от определен от него заместник областен управител. Първият екземпляр се съхранява в служба "Държавна собственост", вторият се изпраща в Министерството на финансите, а третият - на лицата, които ползват имота.

(2) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти, свързани с държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от служба "Държавна собственост" на съответното министерство или ведомство, което стопанисва имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или от ръководителя на ведомството. Първият екземпляр се съхранява в съответното министерство или ведомство, а вторият се изпраща по установения ред в Министерството на финансите. Извършеното актуване се отбелязва в актовите книги в служба "Държавна собственост" при съответния областен управител.

(3) Актовете за недвижими имоти - собственост на българската държава извън страната, се съставят в три екземпляра от служба "Държавна собственост" на Министерството на финансите. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на финансите. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на финансите, вторият се изпраща на Министерството на външните работи, а третият - на съответното юридическо лице - ползвател на имота.

(4) Към актовете за държавна собственост на недвижими имоти се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата.

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) При влизане в сила на кадастрална карта за имотите - държавна собственост, се съставят нови актове за държавна собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за държавна собственост и данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

(2) Когато при влизане в сила на подробни устройствени планове за райони, в които няма влязла в сила кадастрална карта, както и при изменение в подробните устройствени планове, в кадастралната карта (кадастрален план), в плановете за земеразделяне, в лесоустройствените планове и в други планове, свързани с възстановяването на правото на собственост, се образуват нови поземлени имоти, за всеки новообразуван поземлен имот се съставя нов акт за държавна собственост, в който се посочват номерът и датата на предходно съставения акт. За новообразуваните имоти, попадащи в територии с одобрена кадастрална карта, се прилага редът по ал. 1.

(3) Номерът и датата на новосъставените актове по ал. 1 и 2 се отбелязват и в предходно съставените актове и в съответните регистри.

(4) Новосъставените актове по ал. 1 и 2 се вписват в службата по вписванията.

(5) Копие от акта по ал. 4 се изпраща в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

(6) В случаите по ал. 1 и 2 ведомствата не заплащат такса за издаването на скици и предоставянето на справки за имотите - държавна собственост, от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Когато при изменение в подробните устройствени планове, кадастралната карта (кадастрален план), плановете за земеразделяне, лесоустройствените планове, както и в други планове, свързани с възстановяването на правото на собственост върху земи и гори от горския фонд, се образуват нови поземлени имоти, за всеки новообразуван поземлен имот се съставя нов акт за държавна собственост, в който се посочват номерът и датата на стария акт. Промяната се отбелязва и върху стария акт и се вписва в службата по вписванията.

Чл. 71. Когато при извършване на изменения в подробните градоустройствени планове се образуват нови парцели, за всеки новообразуван парцел се съставя нов акт, в който се посочват номерът и датата на стария акт. Промяната се отбелязва и върху стария акт.

Чл. 71. Когато при извършване на изменения в подробните градоустройствени планове се образуват нови парцели, за всеки новообразуван парцел се съставя нов акт, в който се посочват номерът и датата на стария акт. Промяната се отбелязва и върху стария акт.

Чл. 72. (1) (Предишен текст на чл. 72 - ДВ, бр. 17 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) При установяване на явна фактическа грешка в акт за държавна собственост се съставя акт за поправка на акта. Актът за поправка на акта за държавна собственост се вписва в службата по вписванията.

(3) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Номерът и датата на акта за поправка на акт за държавна собственост се отбелязват в акта, който е поправен, и в съответните регистри.

Чл. 72. (1) (Предишен текст на чл. 72 - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) При промяна на основанието за придобиване на недвижимия имот от държавата или при установяване на явна фактическа грешка не се съставя нов акт. В тези случаи в акта се отбелязва новото основание или се поправя допуснатата грешка.

(2) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Промяната или поправката в акта за държавна собственост се вписва в службата по вписванията.

Чл. 72. При промяна на основанието за придобиване на недвижимия имот от държавата или при установяване на явна фактическа грешка не се съставя нов акт. В тези случаи в акта се отбелязва новото основание или се поправя допуснатата грешка.

Чл. 72. При промяна на основанието за придобиване на недвижимия имот от държавата или при установяване на явна фактическа грешка не се съставя нов акт. В тези случаи в акта се отбелязва новото основание или се поправя допуснатата грешка.

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В акта за държавна собственост се отбелязват действията по управление или разпореждане с имота, а за имоти - публична държавна собственост, и предоставянето им на концесия.

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) В акта за държавна собственост се отбелязват действията по управление или разпореждане с недвижимия имот, а за недвижимите имоти - публична държавна собственост, и предоставянето им на концесия.

Чл. 73. В актовете за държавна собственост на недвижим имот се отбелязва и учредяването или прекратяването на право на ползване, право на строеж и на други ограничени вещни права.

Чл. 73. В актовете за държавна собственост на недвижим имот се отбелязва и учредяването или прекратяването на право на ползване, право на строежи на други ограничени вещни права.

Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Актовете за държавна собственост и актовете за поправката им се вписват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответното звено "Държавна собственост".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Актовете за държавна собственост на имоти, които са престанали да бъдат собственост на държавата, или за имоти, за които са съставени нови актове, се съхраняват по начина, предвиден в ал. 1, като в тях се отбелязва съответното обстоятелство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) При промяна в статута на имот - държавна собственост, по чл. 6 се съставя нов акт за държавна собственост, който се вписва в службата по вписванията.

Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Актовете за държавна собственост се вписват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответното звено "Държавна собственост".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти, които са престанали да бъдат собственост на държавата, или за имоти, за които са съставени нови актове, се съхраняват по начина, предвиден в ал. 1, като в тях се отбелязва съответното обстоятелство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) При промяна в статута на имот - държавна собственост, по чл. 6 се съставя нов акт за държавна собственост, който се вписва в службата по вписванията.

Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Актовете за държавна собственост се вписват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответното звено "Държавна собственост".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти, които са престанали да бъдат собственост на държавата, или за имоти, за които са съставени нови актове, се съхраняват по начина, предвиден в ал. 1, като в тях се отбелязва съответното обстоятелство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) При промяна в статута на имот - държавна собственост, по чл. 6 се съставя нов акт за държавна собственост.

Чл. 74. (1) Актовете за държавна собственост на недвижимите имоти се отбелязват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответната служба "Държавна собственост".

(2) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти, които са престанали да бъдат собственост на държавата, или за имоти, за които са съставени нови актове, се съхраняват по начина, предвиден в ал. 1, като върху тях се отбелязва, че са анулирани по реда на тяхното съставяне.

Чл. 74. (1) Актовете за държавна собственост на недвижимите имоти се отбелязват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответната служба "Държавна собственост".

(2) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти, които са престанали да бъдат собственост на държавата, или за имоти, за които са съставени нови актове, се съхраняват по начина, предвиден в ал. 1, като върху тях се отбелязва, че са анулирани по реда на тяхното съставяне.

Чл. 74а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) За вписването в службата по вписванията на актове за държавна собственост и на актове за поправка на актове за държавна собственост не се заплаща такса.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В министерствата, ведомствата и областните администрации, които съставят актове за държавна собственост, се създават главен регистър и спомагателни регистри по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Главният регистър и спомагателните регистри се водят от длъжностно лице, оправомощено от министъра, ръководителя на ведомството или областния управител.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Въз основа на актовете за държавна собственост във ведомствата се създават главен регистър и спомагателни регистри по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Главният регистър и спомагателните регистри се водят от длъжностно лице, оправомощено от министъра, ръководителя на ведомството или областния управител.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Въз основа на актовете за държавна собственост във ведомствата се създават главен регистър, картотека и спомагателен регистър по образец, одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Главният регистър, картотеката и спомагателният регистър се водят от длъжностно лице, оправомощено от министър, ръководител на ведомство или областен управител.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Въз основа на съставените актове за държавна собственост на недвижими имоти се завеждат: главен регистър, картотека, спомагателен регистър и други по образци, одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 75. Въз основа на съставените актове за държавна собственост на недвижими имоти се завеждат: главен регистър, картотека, спомагателен регистър и други по образци, одобрени от министъра на финансите.

Чл. 75. Въз основа на съставените актове за държавна собственост на недвижими имоти се завеждат: главен регистър, картотека, спомагателен регистър и други по образци, одобрени от министъра на финансите.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Актовете за държавна собственост, главният регистър и спомагателните регистри се съхраняват безсрочно.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Актовете за държавна собственост, главният регистър, картотеката и спомагателните регистри се съхраняват безсрочно.

Чл. 76. (1) Службите "Държавна собственост", в които е въведена механизирана или компютърна обработка на информацията, задължително водят главния регистър.

(2) Главните и спомагателните регистри се съхраняват безсрочно.

Чл. 76. (1) Службите "Държавна собственост", в които е въведена механизирана или компютърна обработка на информацията, задължително водят главния регистър.

(2) Главните и спомагателните регистри се съхраняват безсрочно.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Актовите книги за имотите - държавна собственост са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.

Чл. 77. Книгите за държавните имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.

Чл. 77. Книгите за държавните имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.

Чл. 78. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика. Промяната на собствеността подлежи на вписване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) Отписването на имоти, придобити по силата на приватизационен договор за продажба на обособена част от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, както и на имоти - собственост на дружества, чиито акции или дялове са били предмет на приватизационни договори за продажба, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол осъществява следприватизационен контрол, се извършва със заповед на областния управител след представяне на удостоверение, издадено от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационния договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) Отписването на имоти - публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след вземане мнението на съответното ведомство, което управлява имота.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) Отписването на имоти - собственост на българската държава извън страната, се извършва със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на външните работи.

Чл. 78. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика. Промяната на собствеността подлежи на вписване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Отписването на имоти - публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след вземане мнението на съответното ведомство, което управлява имота.

(3) Отписването на имоти - собственост на българската държава извън страната, се извършва със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на външните работи.

Чл. 78. (1) Недвижимите имоти - държавна собственост, неправилно актувани като такива, както и тези, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги и се връщат на собственика със заповед на областния управител.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Отписването на имоти - публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след вземане мнението на съответното ведомство, което стопанисва имота.

(3) Отписването на имоти - собственост на българската държава извън страната, се извършва със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на външните работи.

Чл. 78. (1) Недвижимите имоти - държавна собственост, неправилно актувани като такива, както и тези, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги и се връщат на собственика със заповед на областния управител.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Отписването на имоти - публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след вземане мнението на съответното ведомство, което стопанисва имота.

(3) Отписването на имоти - собственост на българската държава извън страната, се извършва със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на външните работи.

Чл. 78. (1) Недвижимите имоти - държавна собственост, неправилно актувани като такива, както и тези, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги и се връщат на собственика със заповед на областния управител.

(2) Отписването на имоти - публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на финансите след вземане мнението на съответното ведомство, което стопанисва имота.

(3) Отписването на имоти - собственост на българската държава извън страната, се извършва със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на външните работи.

Чл. 78. (1) Недвижимите имоти - държавна собственост, неправилно актувани като такива, както и тези, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги и се връщат на собственика със заповед на областния управител.

(2) Отписването на имоти - публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на финансите след вземане мнението на съответното ведомство, което стопанисва имота.

(3) Отписването на имоти - собственост на българската държава извън страната, се извършва със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на външните работи.

Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 54 от 2008 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., отм. - ДВ, бр. 54 от 2008 г.)

(3) Споровете за материално право се решават по съдебен ред.

Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Когато незаконосъобразно е актуван имот - държавна собственост като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта на областния управител подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Споровете за материално право се решават по съдебен ред.

Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Когато незаконосъобразно е актуван имот - държавна собственост като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител.

(2) Заповедта на областния управител подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(3) Споровете за материално право се решават по съдебен ред.

Чл. 79. (1) Когато незаконосъобразно е актуван държавен имот като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител.

(2) Заповедта на областния управител подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(3) Споровете за материално право се решават по съдебен ред.

Чл. 79. (1) Когато незаконосъобразно е актуван държавен имот като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител.

(2) Заповедта на областния управител подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(3) Споровете за материално право се решават по съдебен ред.

Чл. 79. (1) Когато незаконосъобразно е актуван държавен имот като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител.

(2) Заповедта на областния управител подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(3) Споровете за материално право се решават по съдебен ред.

Чл. 80. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител, въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Заповедта на областния управител за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 80. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител, въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Заповедта на областния управител за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.

(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 80. (1) Държавен имот, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител.

(2) Заповедта на областния управител за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на Националната полиция.

(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 80. (1) Държавен имот, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител.

(2) Заповедта на областния управител за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на Националната полиция.

(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната.

(2) Заповедта на министъра на отбраната за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на военната полиция.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) Държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната.

(2) Заповедта на министъра на отбраната за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на военната полиция.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) Държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната.

(2) Заповедта на министъра на отбраната за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на военната полиция.

(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Държавните органи, кметовете на общините и полицията са длъжни да оказват необходимото съдействие на службите "Държавна собственост" за опазването и изземването на имотите - държавна собственост.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Държавните органи, кметовете на общините и полицията са длъжни да оказват необходимото съдействие на службите "Държавна собственост" за опазването и изземването на държавните имоти.

Чл. 81. Държавните органи, кметовете на общините и органите на Националната полиция са длъжни да оказват необходимото съдействие на службите "Държавна собственост" за опазването и изземването на държавните имоти.

Чл. 81. Държавните органи, кметовете на общините и органите на Националната полиция са длъжни да оказват необходимото съдействие на службите "Държавна собственост" за опазването и изземването на държавните имоти.

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Областните управители са длъжни ежегодно до 31 март да представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството преписи от всички новосъставени актове за държавна собственост и актове за поправка на актове за държавна собственост, както и информация за управлението и разпореждането с имотите - държавна собственост, на територията на областта за предходната година.

(2) Министрите или ръководителите на други ведомства, утвърдили актове по чл. 70, ал. 2, са длъжни ежегодно до 31 март да представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството всички новосъставени актове за държавна собственост и актове за поправка на актове за държавна собственост на имотите - държавна собственост, предоставени им за управление, за предходната година.

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Службите "Държавна собственост" към областния управител са длъжни до 31 март на текущата година да представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството информация за промените в състава на държавните имоти на територията на областта за предходната година.

Чл. 82. Службите "Държавна собственост" към областния управител са длъжни до 31 март на текущата година да представят в Министерството на финансите информация за промените в състава на държавните имоти на територията на областта за предходната година.

Чл. 82. Службите "Държавна собственост" към областния управител са длъжни до 31 март на текущата година да представят в Министерството на финансите информация за промените в състава на държавните имоти на територията на областта за предходната година.

Чл. 82а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) За издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги на имотите - държавна собственост, се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) В случаите по ал. 1 ведомствата не заплащат такса.

Чл. 82б. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) За издаване на удостоверение за данъчна оценка за имоти - държавна собственост, ведомствата не заплащат такса.

Глава шеста.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Който без основание завземе имот - държавна собственост, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Който без основание завземе държавен недвижим имот, се наказва с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 83. Който без основание завземе държавен недвижим имот, се наказва с глоба от 20 хил. до 200 хил. лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 83. Който без основание завземе държавен недвижим имот, се наказва с глоба от 20 хил. до 200 хил. лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Който наруши забрана по чл. 16, ал. 1 и 7, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Който наруши забрана по чл. 16, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Който наруши забраните по чл. 16, ал. 1 и чл. 21 за пренаемане, съвместно ползване по договор с трети лица или използването за стопанска дейност на държавен имот, се наказва с глоба от 500 до 2 хил. лв.

Чл. 84. Който наруши забраните по чл. 16, ал. 1 и чл. 21 за пренаемане, съвместно ползуване по договор с трети лица или използването за стопанска дейност на държавен имот, се наказва с глоба от 50 хил. до 200 хил. лв.

Чл. 84. Който наруши забраните по чл. 16, ал. 1 и чл. 21 за пренаемане, съвместно ползуване по договор с трети лица или използването за стопанска дейност на държавен имот, се наказва с глоба от 50 хил. до 200 хил. лв.

Чл. 84. Който наруши забраните по чл. 16, ал. 1 и чл. 21 за пренаемане, съвместно ползуване по договор с трети лица или използването за стопанска дейност на държавен имот, се наказва с глоба от 50 хил. до 200 хил. лв.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Който в едномесечен срок не изпълни заповедта или решението за освобождаването на имот - държавна собственост, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Който в едномесечен срок не изпълни заповедта или решението за освобождаването на държавен имот, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 85. Който в едномесечен срок не изпълни заповедта или решението за освобождаването на държавен имот, се наказва с глоба от 50 хил. до 150 хил. лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 85. Който в едномесечен срок не изпълни заповедта или решението за освобождаването на държавен имот, се наказва с глоба от 50 хил. до 150 хил. лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 86. Който не изпълни в срок задължението по § 5 от преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 10 до 50 лв.

Чл. 86. Който не изпълни в срок задължението по § 5 от преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 10 хил. до 50 хил. лв.

Чл. 86. Който не изпълни в срок задължението по § 5 от преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 10 хил. до 50 хил. лв.

Чл. 87. (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Нарушенията по чл. 83, 84 и 85 се установяват с акт на оправомощено от съответния областен управител длъжностно лице.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Наказателните постановления се издават от областния управител по местонахождението на имота.

Чл. 87. (1) Нарушенията по чл. 83, 84 и 85 се установяват с акт на началника на служба "Държавна собственост" при съответния областен управител или от оправомощени от него лица.

(2) Нарушенията по чл. 86 се установяват с акт от оправомощени от областния управител длъжностни лица.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Наказателните постановления се издават от областния управител по местонахождението на имота.

Чл. 87. (1) Нарушенията по чл. 83, 84 и 85 се установяват с акт на началника на служба "Държавна собственост" при съответния областен управител или от оправомощени от него лица.

(2) Нарушенията по чл. 86 се установяват с акт от оправомощени от областния управител длъжностни лица.

(3) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите.

Чл. 87. (1) Нарушенията по чл. 83, 84 и 85 се установяват с акт на началника на служба "Държавна собственост" при съответния областен управител или от оправомощени от него лица.

(2) Нарушенията по чл. 86 се установяват с акт от оправомощени от областния управител длъжностни лица.

(3) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите.

Чл. 88. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 88. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 88. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) "Национален обект" е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) "Национални инфраструктурни обекти" по смисъла на този закон са: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - автомагистрали и пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи.

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., в сила от 16.08.2003 г.) "Национални инфраструктурни обекти" по смисъла на този закон са: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - автомагистрали и пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газификация и далекосъобщителни мрежи.

§ 1. "Равностойни имоти" по смисъла на глава трета от закона са имоти, приблизително еднакви по местонахождение, вид, големина и цена.

§ 1. "Равностойни имоти" по смисъла на глава трета от закона са имоти, приблизително еднакви по местонахождение, вид, големина и цена.

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) По смисъла на този закон:

1. "Равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон.

1а. (нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) "Равностойно имотно обезщетение" е това обезщетение, при което на собственика на отчуждавания имот се предоставя в собственост имот частна държавна собственост, представляващ земеделска земя от държавния поземлен фонд или горска територия, в която горите са с еднакъв произход и функции с отчуждаваните, в същото или съседно землище, чиято стойност, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите, е равна или надвишава с до 20 на сто стойността на отчуждавания имот.

2. (доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.

2а. (нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Пазарната цена за имот, подлежащ на отчуждаване, който е включен в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащ устройствен план, но е бил неурегулиран, преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, се определя като за имот без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическо ползване на имота.

3. "Оценител на имоти" е лице, което:

а) има необходимото образование и професионална квалификация за оценяване на имоти;

б) (изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) в зависимост от предназначението на имота притежава правоспособност на независим оценител по смисъла на Закона за независимите оценители за извършване на съответната оценка;

в) има поне три години професионален опит за оценяване на имоти;

г) не е служител на инвеститора, не е заинтересован от отчуждаването и не е роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен на страните по отчуждаването.

4. "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени:

а) в един и същ район в големите градове с районно деление;

б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания;

в) (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) По смисъла на този закон:

1. "Равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон.

1а. (нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) "Равностойно имотно обезщетение" е това обезщетение, при което на собственика на отчуждавания имот се предоставя в собственост имот частна държавна собственост, представляващ земеделска земя от държавния поземлен фонд или гора и земя от държавния горски фонд, еднаква по произход и функции с отчуждавания, в същото или съседно землище, чиято стойност, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите, е равна или надвишава с до 20 на сто стойността на отчуждавания имот.

2. (доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.

2а. (нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Пазарната цена за имот, подлежащ на отчуждаване, който е включен в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащ устройствен план, но е бил неурегулиран, преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, се определя като за имот без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическо ползване на имота.

3. "Оценител на имоти" е лице, което:

а) има необходимото образование и професионална квалификация за оценяване на имоти;

б) (изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) в зависимост от предназначението на имота притежава правоспособност на независим оценител по смисъла на Закона за независимите оценители за извършване на съответната оценка;

в) има поне три години професионален опит за оценяване на имоти;

г) не е служител на инвеститора, не е заинтересован от отчуждаването и не е роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен на страните по отчуждаването.

4. "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени:

а) в един и същ район в големите градове с районно деление;

б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания;

в) в едно и също землище в земеделските територии и територии на гори и земи от горския фонд.

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) По смисъла на този закон:

1. "Равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон.

2. "Пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.

3. "Оценител на имоти" е лице, което:

а) има необходимото образование и професионална квалификация за оценяване на имоти;

б) притежава документ за извършване на оценки на имоти, издаден от компетентен орган;

в) има поне три години професионален опит за оценяване на имоти;

г) не е служител на инвеститора, не е заинтересован от отчуждаването и не е роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен на страните по отчуждаването.

4. "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени:

а) в един и същ район в големите градове с районно деление;

б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания;

в) в едно и също землище в земеделските територии и територии на гори и земи от горския фонд.

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) "Ведомства" по смисъла на този закон са Народното събрание, администрацията на президента на Република България, Конституционният съд, Министерският съвет, министерствата и други държавни органи и организации на бюджетна издръжка, на които е възложено управление на държавната собственост.

§ 2. "Ведомства" по смисъла на този закон са Народното събрание, Президентството, Конституционният съд, Министерският съвет, министерствата, комитетите и другите държавни учреждения на бюджетна издръжка.

§ 2. "Ведомства" по смисъла на този закон са Народното събрание, Президентството, Конституционният съд, Министерският съвет, министерствата, комитетите и другите държавни учреждения на бюджетна издръжка.

§ 2а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.)

§ 2а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) "Крайбрежна плажна ивица" по смисъла на този закон е част от брега, представляваща естествено или изкуствено обособена територия, покрита с пясък, чакъл или други седиментни и/или скални образувания, с начин на трайно ползване за рекреационни цели.

§ 2б. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.)

§ 2б. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) "Морски плаж" по смисъла на този закон е обособена част от крайбрежната плажна ивица на Черно море с прилежаща водна площ. Границите на територията на морския плаж се определят въз основа на геодезическо заснемане чрез преки геодезични измервания, което се отразява в Акта за изключителна държавна собственост.

§ 3. Мероприятието е започнало по смисъла на чл. 40, ал. 1, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж.

§ 3. Мероприятието е започнало по смисъла на чл. 40, ал. 1, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж.

§ 3. Мероприятието е започнало по смисъла на чл. 40, ал. 1, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Наемните договори, сключени преди 1 юни 1996 г., не могат да се прекратяват на основанието, посочено в чл. 24, ал. 1, т. 6 преди изменението, с изключение на случаите:

1. при едностранно прекратяване на трудовия договор от работника или служителя;

2. при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните или прекратяване на трудовия договор поради изтичане на уговорения срок;

3. при прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие по чл. 330 от Кодекса на труда;

4. при прекратяване на трудовия договор с работник или служител, който поради естеството на работата си задължително живее в служебни помещения;

5. при пенсиониране за изслужено време и старост, когато работникът или служителят има непрекъснат трудов стаж в съответното ведомство по-малко от 5 години;

6. (доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) когато работникът или служителят, с когото договорът за наем е прекратен на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 преди изменението, или друг член на неговото семейство са закупили жилище от същото ведомство;

7. (доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) когато след прекратяването на договора за наем са настъпили обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 3, 4 или 8 преди изменението, както и когато лицето откаже да плаща обезщетение или системно не го плаща в срок.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Опразването на ведомствени жилища, обитавани от лица, които са работили в съответното ведомство и договорът им за наем е прекратен поради прекратяване на трудовия им договор преди 1 юни 1996 г., се извършва по реда, действащ преди тази дата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Лицата, с които договорът за наем е прекратен, плащат обезщетение в размер пазарна наемна цена, докато опразнят жилището.

§ 4. (1) Опразването на ведомствени жилища въз основа на влезли в сила решения и заповеди за прекратяване на договора за наем на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, когато той е сключен преди влизането на този закон в сила, се осъществява, след като на наемателя се предостави друго жилище за настаняване, с изключение на случаите:

1. при едностранно прекратяване на трудовия договор от работника или служителя;

2. при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните или прекратяване на трудовия договор поради изтичане на уговорения срок;

3. при прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие по чл. 330 от Кодекса на труда;

4. при прекратяване на трудовия договор с работник или служител, който поради естеството на работата си задължително живее в служебни помещения;

5. при пенсиониране за изслужено време и старост, когато работникът или служителят има непрекъснат трудов стаж в съответното ведомство по-малко от 5 години;

6. когато работникът или служителят, с когото договорът за наем с прекратен на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, или друг член на неговото семейство са закупили жилище от същото ведомство;

7. когато след прекратяването на договора за наем са настъпили обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 3, 4 или 8, както и когато лицето откаже да плаща обезщетение или системно не го плаща в срок.

(2) Опразването на ведомствени жилища, обитавани от лица, които са работили в съответното ведомство и преди влизането на този закон в сила, договорът за наем, който е прекратен поради прекратяване на трудовия договор, се осъществява по досегашния ред.

(3) Лицата, с които договорът за наем е прекратен, плащат обезщетение в размер наемната цена, докато опразнят жилището.

§ 4. (1) Опразването на ведомствени жилища въз основа на влезли в сила решения и заповеди за прекратяване на договора за наем на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, когато той е сключен преди влизането на този закон в сила, се осъществява, след като на наемателя се предостави друго жилище за настаняване, с изключение на случаите:

1. при едностранно прекратяване на трудовия договор от работника или служителя;

2. при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните или прекратяване на трудовия договор поради изтичане на уговорения срок;

3. при прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие по Чл. 330 от кодекса на труда;

4. при прекратяване на трудовия договор с работник или служител, който поради естеството на работата си задължително живее в служебни помещения;

5. при пенсиониране за изслужено време и старост, когато работникът или служителят има непрекъснат трудов стаж в съответното ведомство по-малко от 5 години;

6. когато работникът или служителят, с когото договорът за наем е прекратен на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, или друг член на неговото семейство са закупили жилище от същото ведомство;

7. когато след прекратяването на договора за наем , са настъпили обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 3, 4 или 8, както и когато лицето откаже да плаща обезщетение или системно не го плаща в срок.

(2) Опразването на ведомствени жилища, обитавани от лица, които са работили в съответното ведомство и преди влизането на този закон в сила, договорът за наем, който е прекратен поради прекратяване на трудовия договор, се осъществява по досегашния ред.

(3) Лицата, с които договорът за наем е прекратен, плащат обезщетение в размер наемната цена, докато опразнят жилището.

§ 4. (1) Опразването на ведомствени жилища въз основа на влезли в сила решения и заповеди за прекратяване на договора за наем на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, когато той е сключен преди влизането на този закон в сила, се осъществява, след като на наемателя се предостави друго жилище за настаняване, с изключение на случаите:

1. при едностранно прекратяване на трудовия договор от работника или служителя;

2. при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните или прекратяване на трудовия договор поради изтичане на уговорения срок;

3. при прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие по чл. 330 от Кодекса на труда;

4. при прекратяване на трудовия договор с работник или служител, който поради естеството на работата си задължително живее в служебни помещения;

5. при пенсиониране за изслужено време и старост, когато работникът или служителят има непрекъснат трудов стаж в съответното ведомство по-малко от 5 години;

6. когато работникът или служителят, с когото договорът за наем с прекратен на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, или друг член на неговото семейство са закупили жилище от същото ведомство;

7. когато след прекратяването на договора за наем са настъпили обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 3, 4 или 8, както и когато лицето откаже да плаща обезщетение или системно не го плаща в срок.

(2) Опразването на ведомствени жилища, обитавани от лица, които са работили в съответното ведомство и преди влизането на този закон в сила, договорът за наем, който е прекратен поради прекратяване на трудовия договор, се осъществява по досегашния ред.

(3) Лицата, с които договорът за наем е прекратен, плащат обезщетение в размер наемната цена, докато опразнят жилището.

§ 5. Физическите и юридическите лица, които ползват държавен имот, са длъжни в срок 6 месеца от влизането на този закон в сила писмено да уведомят службите "Държавна собственост" към областния управител по местонахождението на имота. За държавните жилища уведомлението се прави от съответните ведомства, които ги стопанисват.

§ 5. Физическите и юридическите лица, които ползват държавен имот, са длъжни в срок 6 месеца от влизането на този закон в сила писмено да уведомят службите "Държавна собственост" към областния управител по местонахождението на имота. За държавните жилища уведомлението се прави от съответните ведомства, които ги стопанисват.

§ 6. (Обявен за противоконституционен с Решение № 7 на КС - ДВ, бр. 38 от 2001 г.) За учреденото по установения ред до влизането на закона в сила безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага срокът по чл. 56, ал. 1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата.

§ 6. За учреденото по установения ред до влизането на закона в сила безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага срокът по чл. 56, ал. 1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата.

§ 6. За учреденото по установения ред до влизането на закона в сила безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага срокът по чл. 56, ал. 1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата.

§ 6. За учреденото по установения ред до влизането на закона в сила безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага срокът по чл. 56, ал. 1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата.

§ 6а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 1998 г.) Разпоредбите на този закон, които се отнасят до имотите - изключителна държавна собственост, се прилагат и за обектите, върху които на основание чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България държавата осъществява суверенни права, освен ако със закон не е установено друго.

§ 6а.(Нов - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Разпоредбите на този закон, които се отнасят до имотите - изключителна държавна собственост, се прилагат и за обектите, върху които на основание чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България държавата осъществява суверенни права.

§ 6б. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) (1) Работници и служители на Национална компания "Железопътна инфраструктура", настанени под наем в жилища на "Холдинг Български държавни железници" - ЕАД, по съответния ред и отговарящи на изискванията на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (обн., ДВ, бр. 51 от 2003 г.; изм., бр. 59 от 2003 г., бр. 79 от 2005 г. - Решение № 8260 от 2005 г. на Върховния административен съд, бр. 54 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 103 от 2008 г., бр. 39 и 93 от 2009 г., бр. 22, 29 и 72 от 2010 г.), имат право да ги закупят по реда на същия правилник.

(2) Работници и служители на "Холдинг Български държавни железници" - ЕАД, настанени под наем в жилища на "Национална компания "Железопътна инфраструктура" по съответния ред и отговарящи на изискванията на този закон, имат право да ги закупят по реда на закона.

(3) Правата по ал. 1 и 2 имат и бивши работници и служители, които имат най-малко 10-годишен стаж в системата на "Холдинг Български държавни железници" - ЕАД, и Национална компания "Железопътна инфраструктура" и са променили работодателя си при условията на чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда или чиито трудови правоотношения са прекратени поради придобиване право на пенсия.

§ 7. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона.

§ 7. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона.

§ 8. Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.

§ 8. Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 63 ОТ 2003 Г., В СИЛА ОТ 16.08.2003 Г.)

§ 15. (1) Започналите производства по отчуждаване на имоти - частна собственост, се довършват по реда на този закон, освен в случаите на съдебно производство по допускане на отчуждаването.

(2) Образуваните съдебни производства по допускане на отчуждаването се довършват при спазване на сроковете по чл. 38.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 32 ОТ 2005 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 17 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 87 ОТ 2010 Г.)

§ 60. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Всички актове за държавна собственост, с изключение на актовете по чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 2 и 3, съставени по реда на закона, независимо от датата на съставянето им, се вписват по разпореждане на съдията по вписванията.

(ОБН. - ДВ, БР. 32 ОТ 2005 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 17 ОТ 2006 Г.)

§ 60. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Всички актове за държавна собственост, с изключение на актовете по чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 3, съставени по реда на закона, независимо от датата на съставянето им, се вписват по разпореждане на съдията по вписванията.

(ОБН. - ДВ, БР. 32 ОТ 2005 Г.)

§ 60. Всички актове за държавна собственост, с изключение на актовете по чл. 68, ал. 2, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 2, съставени по реда на закона, независимо от датата на съставянето им, се вписват по разпореждане на съдията по вписванията.

§ 62. Подадените до влизането в сила на този закон искания от юридически лица и други организации на бюджетна издръжка за безвъзмездно предоставяне на право на управление на имотите - частна държавна собственост, по реда на чл. 17 се разглеждат по досегашния ред.

§ 63. Договорите за отдаване под наем на имоти - държавна собственост, сключени до влизането в сила на този закон за срок от три години, може да бъдат удължени в рамките на срока, предвиден в закона.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 17 ОТ 2006 Г.)

§ 18. Равностойното парично обезщетение по започналите производства по отчуждаване на имоти - частна собственост, към датата на влизане в сила на този закон, се определя по досегашния ред.

§ 19. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерството на финансите предава на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на външните работи преписи от актовете за държавна собственост за имотите - собственост на българската държава извън страната.

§ 20. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и горите приема съответните изменения и допълнения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и в наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 44. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

3. Навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;

4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2008 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 99. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗУВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ

(ОБН. - ДВ, БР. 10 ОТ 2009 Г.)

§ 18. (1) Започнатите до влизането в сила на този закон производства по чл. 45 от Закона за държавната собственост и по чл. 40 от Закона за общинската собственост се довършват по досегашния ред в срок до 1 март 2009 г.

(2) Начало на производството по ал. 1 е датата, на която заинтересованите лица са отправили писмено предложение за замяна до компетентните органи.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 17 ОТ 2009 Г.)

§ 12. Имотите или части от имоти - държавна собственост, които съгласно действащите подробни устройствени планове са отредени или предназначени за нужди на образованието, науката, здравеопазването или културата, се предоставят от Министерския съвет за управление на съответното министерство съобразно предназначението им в подробния устройствен план в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.

§ 13. (1) С влизането в сила на този закон се спира прилагането на действащите подробни устройствени планове в частите им за имоти, чиято собственост е възстановена върху обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата и с тези планове предназначението им е променено за други нужди.

(2) При наличие на държавна или общинска нужда в едногодишен срок от влизането в сила на този закон компетентните органи по чл. 135, ал. 1 издават заповед по чл. 135, ал. 5 за изменение на подробните устройствени планове по ал. 1. Държавната или общинска нужда за изменение на плановете е налице, ако в същия срок съответният министър или общински съвет е направил предложение до компетентния орган за изменение на плановете по ал. 1.

(3) В едногодишен срок от влизането в сила на изменените подробни устройствени планове по ал. 2 държавата или общината отчуждават съответните имоти или части от тях по реда на Закона за държавната собственост, съответно по реда на Закона за общинската собственост.

(4) Алинея 1 не се прилага, ако в срока по ал. 2 не е издадена заповед за изменение на съответния подробен устройствен план.

(5) Собствениците на имоти или части от тях, предмет на плана по ал. 2, които не са отчуждени в срока по ал. 3, имат правата по чл. 135, ал. 1.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 16. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства по възстановяване на собствеността върху имоти - публична държавна собственост, и имоти - публична общинска собственост, се прекратяват.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

(ОБН. - ДВ, БР. 19 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 10.04.2009 Г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 05.03.2010 Г.)

§ 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 87 ОТ 2010 Г.)

§ 62. Собствениците, имотите на които са отчуждени преди влизането в сила на този закон с решение на Министерския съвет за изграждане на национални инфраструктурни обекти, могат да искат отмяна на отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение, ако в 5-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало, като образуваните производства се спират до изтичане на срока.

§ 63. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон започнатите производства пред министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 45, 45а и 55 се довършват по досегашния ред.

§ 64. Равностойното парично обезщетение по започнатите към датата на влизане в сила на този закон производства по отчуждаване на имоти - частна собственост, се определя по досегашния ред.

§ 65. (1) Лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено, ако:

1. те, членовете на техните семейства и техни роднини по права линия от първа степен не притежават жилище или вила, годни за постоянно обитаване, и

2. не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г., и

3. не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение или друго имущество на обща стойност, по-голяма от данъчната оценка на жилището, и

4. общият годишен доход за последните две години на наемателя и на членовете на семейството му не надвишава 24 минимални работни заплати за страната.

(2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата по ал. 1 следва да подадат заявление и декларация за обстоятелствата по ал. 1 до областния управител по местонахождение на имота - държавна собственост, или до ръководителя на ведомството, което управлява имота.

(3) Правата и задълженията на лицата по ал. 1 се определят с договор, сключен с областния управител или с ръководителя на ведомството, на което имотът е предоставен за управление при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

(4) Семейство по смисъла на настоящата разпоредба са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са сключили брак.

§ 66. Започнатите производства за продажба на държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи на лица, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., по които има издадена заповед и извършено плащане на определената цена, се довършват в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Тази разпоредба не се прилага за разпореждането с жилищата, ателиетата и гаражите от жилищния фонд на Министерството на отбраната.

§ 67. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема изменения и допълнения в правилника за неговото прилагане.

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 09.04.2011 Г.)

§ 42. Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

1. параграф 3, § 9, ал. 9 - 11 и § 16, т. 41, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник";

2. чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 115, ал. 1, т. 2, чл. 116, ал. 2, чл. 183, ал. 2, т. 3 и чл. 249, ал. 5, т. 3, които влизат в сила от 1 януари 2016 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ

(ОБН. - ДВ, БР. 47 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 21.06.2011 Г.)

§ 52. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

1. Параграф 17, относно чл. 35, ал. 2 и 5, и § 50, относно чл. 30, ал. 1, т. 11, които влизат в сила три месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник".

2. Параграф 46, относно чл. 139, т. 1 - 3, 5 - 12, 15 - 23, 25 и 26, чл. 140, т. 1, 3 - 6, 8 - 10, чл. 141 и 143, който влиза в сила от 4 декември 2014 г.

Предложи
корпоративна публикация
КОМИТЕКС ООД Печат и персонализация на пластмасови карти с различни приложения. Доставка на картови системи.
3Т Съплайс ООД Производство и продажба на на собствена марка високо качествени тонер касети и професионален сервиз на офис техника.
English Next Door Предлага обучение по английски, испански, френски език и немски език.
Резултати | Архив