Явор Гечев: Няма основания за спиране на средства по Програмата за развитие на селските райони

12.06.2014 | 11:22
по статията работи: Десислава Маданска
Нов фонд с бюджет от около 50 млн. евро ще гарантира доходите на земеделците
Явор Гечев: Няма основания за спиране на средства по Програмата за развитие на селските райони

Явор Гечев е роден през 1978 г. Завършил е Аграрния университет в Пловдив със специалност "Растителна защита". Специализирал е политически мениджмънт в института за социална интеграция и в НБУ. Първите осем години от професионалната му биография са на земеделски производител. В периода 2008-2010 заема различни длъжности в ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, след което се връща в частния сектор и се занимава с производство и търговия със селскостопански продукти. Избран е за народен представител в 42-рото народно събрание. В момента е зам.-министър на земеделието и храните.

 

- Г-н Гечев, какви са резултатите от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.?

- Европейската комисия е измислила изключително добра процедура как една държава да си построи програмата. Тя е на базата на ресурсите на дадената държава, нуждите, на моментната снимка на земеделието и как то се е променило с предишния програмен период. На базата на това се вадят заключения какви са нуждите и въз основа на това как страната иска да развива селското стопанство като макроикономически сектор.

Анализът на старата програма и нейното приложение беше много детайлен. Като замисъл програмата никак не е лоша. По-малката инициатива на стопаните, породена и от липсата на достатъчно информация, води до по-малко желание да се кандидатства по програмата. И когато не се вземат други мерки, средствата не се усвояват. Когато програмата е структурирана всичко да е в рамките на общия кюп, то най-силния сектор – в случая зърнопроизводството, получи най-много пари от предишната програма и то предимно за техника. Това на практика докара много добри резултати в зърнопроизводството, но направи разликата между различните сектори още по-голяма. Когато всички в държавата приказват, че трябва интензивно развитие на зеленчукопроизводството, на трайните насаждения, на животновъдство, означава да се прави за тези сектори по-добра политика. Това значи да се улесняват административните режими, да се прави типова политика, от които да се възползват дадените бенефициенти, повече информираност, което да доведе до по-голямо усвояване на ресурси по програмата и то не като директни плащания, а като инвестиции. Когато един сектор е потопен под водата, на него не му трябват компенсаторни плащания. Така например, ако при пшеницата 30 лв. на декар са много, то при ябълките са нищо.

Усвояването по програмата е много добро. Нямаме загуби за миналата година. Значително обаче бяха повишени средствата за общините и за директните инвестиции в селското стопанство, които отидоха преди всичко в зърнопроизводството. Тук идва най-специфичният въпрос – когато по програма САПАРД, по Програмата за развитие на селските райони и по директните плащания на практика са влезли в държавата над 10 млрд. лв., защо БВП от земеделие продължава да е същият. Явно има нещо сбъркано в цялата система. Не искам да казвам нищо лошо за зърнопроизводителите, там резултатите трябва да бъдат запазени. Но е нужно да имаме по-балансирана политика, която да дава по-висока добавена стойност. Така ще имаме икономика, работеща на по-бързи обороти и по-печелившо селско стопанство. Ако имаме само един печеливш сектор, то в останалите имаме тотална липса на суровини – нямаме достатъчно домати, чушки, краставици, фасул, леща. В момента дори внасяме зелен фасул. Когато една голяма верига иска да продава домати, то тя има нужда от 2 тира с домати на ден. За съжаление няма български производител, който може да доставя такива количества с еднакво качество, а за празници дори и по-големи.

Нямаме големи постижения и за комасацията на продукти - хора, които гледат по отделно продукти, но се съобразяват с пазара – избират сортовете, сключват договори за количества. Това дори като мислене го няма у нас. Това, което се опитахме да направим, е да настроим програмата така, че тя да работи на такива обороти, че да има повече реални средства за напояване, водещо до интензивност в зеленчукопроизводството, трайни насаждения.

Загуби има по всяка една програма и то не само в България, а в целия Европейски съюз. Има два варианта – или да загубиш средства, или да ги усвоиш по някакъв начин, който след това може да докара глоби. Ние не искаме да се възползваме от нито един от двата варианта.

- Има ли опасения да бъдат спрени пари по програмата?

- Не, такива опасения няма. Брюксел е партньор, макар че там винаги ги има и политическите неща – така наречените добри практики. Ние не сме нарушили нищо, когато сме давали авансови плащания на общините и това е правено през седемте години от цялата програма. Няма да се чуе думичка от мен, че някой предишен е виновен. Напротив, и аз да бях, и аз щях да постъпя по същия начин, тъй като това са национални интереси. В никакъв случай няма да позволя санкция на Брюксел, ще се боря до последна капка кръв, както се казва, по всички съдилища, но държавата не може да бъде глобявана за нещо, което е неправомерно – било то добра или не толкова добра практика. Да, вярно е, има прецеденти и никой в Европа не прави такива неща, каквито правим ние в България. Но това не значи, че са грешни. Става въпрос, че са давани аванси директно след подписване на договорите – в случая ние капитализираме общините. Например проект на малка община, примерно в Родопите, надминава годишният й бюджет. Как изпълнителят ще има гаранция, за да започне да изпълнява проекта без авансови плащания. Това е мярка, която не е случайна. Мисля, че Брюксел възприе изключително добре нашите доводи. Други забележки са по отношение на прехвърлянето на средства вътре в Гаранционния фонд.

Що се касае за обществени поръчки за общински проекти ние самите констатираме дадени нередности. Там няма да минем без санкция. Има доста аномалии, сред които 100-годишна гаранция за даден път. Друг пример е сключена обществена поръчка, спечелена заради обявения срок. Но в един момент заради метеорологични условия срокът бива анексиран и удължаван. Така обаче той става по-дълъг от офертата на втория класиран, а разликата е 200 000 лв. В одитите Брюксел посочва всички тези слабости. Моята позиция беше, че категорично не сме съгласни с възможност за санкции за държавата, тъй като не сме нарушили нито един европейски регламент. Но по отношение на обществени поръчки, свързани с общинските проекти, да, ние сме констатирали слабостите. Въпреки това обаче няма никакво правно, юридическо основание за спиране на средства по Програмата за развитие на селските райони. Еврофондовете на средство, което може да се вади като политическа карта, въпреки че често се срещат такива постъпки.

- В кои общини са най-големите нарушения?

- Не ми се иска да ги коментирам, защото не е коректно независимо дали става дума за отделни хора или за общините.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
- Къде си?! - Реших да изчезна за малко, да видя дали изобщо ще усетиш отсъствието ми, дали ще ти липсвам поне малко. - Хайде да престанеш с глупостите, а?! - Добре де, шефе, идвам...
На този ден 16.04   1071 г. – С превземането на Бари Италия се освобождава напълно от Византийска власт. 1346 г. – В Скопие Стефан Душан обявява създаването на Сръбско царство,...