Непопулярните терористи, част I: Колумбийска одисея

28.09.2012 | 12:25
по статията работи: Александър Димитров
Повече от 40 години латиноамериканската страна е арена на ожесточени сблъсъци между правителство и групировки
Непопулярните терористи, част I: Колумбийска одисея

Тероризмът е явление, кръстосвало всеки век на човешката история. Дали въз основа на религиозни, социални или етнически подбуди, кървавите актове на различни терористични групировки винаги са смущавали реда в предишни империи и кралства. Статуквото не е особено променено и в модерни времена, когато империи и кралства няма, но съществуват 196 държави. И не мисля, че ще е преувеличено да се каже, че почти всяка една от тях разполага с някоя отцепническа групировка, която да води своята борба.

Тероризмът е и явление, което особено много нашумя след 11 септември 2001 година, когато се отгърна новият етап в международните отношения, наречен "война срещу тероризма“. И докато популярната черна маска на радикалните бунтовници твърде често се свързва с държави от Близкия изток, които са считани за врагове на Запада, то това би било прекалено опростено твърдение.

В текущия материал (и неговото продължение) ще се опитам да дам едновременно по-сбита, но и достатъчно любопитна информация за някои терористични организации, различни от постоянно сплашващите ни имена на „Ал Кайда“, „Хизбула“ и кого ли не. Ще кръстосаме както и южноевропейски земи, така и територии в по-северната част на Стария континент. Няма да пропуснем и принципно взривоопасния район на Латинска Америка, където революционните движения винаги са били на „своя земя“. А като завършек ще разполагаме с една организация, която не е точно терористична, но се смята за голяма заплаха в рамките на вътрешната сигурност на САЩ.

Колумбийската одисея

Колумбия е същинска бойна земя, макар и конфликтите между правителството и терористичните групировки да са с по-скоро ниска интензивност. Започнала още през 1966 година (според някои източници – 1964 година), войната е събрала в гробницата си през годините общо 250 хиляди души. Изселените пък наброяват милиони поради най-различни операции и актове на насилие.

Колумбийският конфликтен триъгълник включва леви терористични групировки като Революционните въоръжени сили на Колумбия - народна армия (FARC) и Националната освободителна армия (ELN), колумбийското правителство и паравоенни групировки с десен уклон като Обединените сили за самоотбрана на Колумбия (AUC). И докато последната например е приела за цел да сдържа леви групировки като FARC и ELN, и двете страни се смятат за терористични и са обвинени в наркотрафик и масови отвличания и нарушаване на човешките права.

Организациите, на които ще обърна внимание, са FARC и ELN. Макар и с обща насока – агресивна революционна дейност с крайнолеви похвати, между тях все пак съществуват разлики и противоречия.

ELN съчетава марксистки идеи и идеологията на Освободителната теология (позната още като Християнски социализъм). Според данни, предоставени публично през 2010 година, в редиците на бунтовниците от Националната освободителна армия са записани общо пет хиляди души. Като цяло ELN е по-скромната групировка от FARC в лявото поле на колумбийския конфликт. Нейн основател е Фабио Васкес Кастано, като началните кадри в организацията са били обучавани в Куба. След смъртта на Кастано начело на ELN застават редица католически свещеници, изповядващи Освободителната теология.

Постер на ELN. Снимка: Wikimedia.org

Макар привидно ELN и FARC да са перфектните съюзници срещу правителството и паравоенната AUC, двете организации нерядко са изпадали в стълкновения и различие в интересите си. Така например докато FARC води мирни преговори с президента Андрес Аранго между 1998 и 2002 година, ELN се дистанцира.

Към 2006 година пък избухват редица сблъсъци между крайнолевите групировки в близост до границата с Венецуела. На официалната си страница във интернет FARC изразява огорчението си от факта, че ELN е „извършила атаки, които по-скоро са очаквани от врага (тоест правителството)“.

ELN се издържа от „такси“, идващи от гражданите и бизнесите в сферите си на влияние. Докато организацията нарича данъка „военна такса“, то според множество неправителствени организации и по-неутрални свидетели става дума за отвличания и поискване на откупи впоследствие.

Според Pais Libre - колумбийска фондация за жертви на отвличания, Националната освободителна армия е отговорна за смъртта на 153-ма заложници в периода от 2000 до 2007 година. Общият брой отвлечени за същия период е 3 хиляди души, от които 240 все още не са пуснати на свобода от ELN.

През месец май 2008 година пък организацията изпраща писмо до FARC, в което търси сдружаване със своя крайноляв събрат. Причина за това са отслабващите позиции и на двете групировки и нуждата от общи усилия за "справяне с трудностите“.

FARC безспорно е най-големият играч сред терористичните групировки в Колумбия и превъзхожда ELN многократно. Организацията се формира през 1964 година, като залага на марксистко-ленинисткия подход. Голямо вдъхновение за нея оказва и личността на Симон Боливар, както и неговата политика, макар и провеждана век назад.

По думите на лидерите на организацията тя защитава интересите на бедните граждани в колумбийските села и се опълчва на властващата буржоазия, влиянието на САЩ върху вътрешните работи на Колумбия, нео-империализма, монопола над природните ресурси от страна на корпорациите, както и насилието на правителството спрямо социално слабите жители.

Флагът на FARC. Снимка: Wikimedia.org

FARC е доста по-многобройна организация, макар че липсват точни данни за нейните членове. През 2010 година, колумбийските военни експерти лансират теорията, че в редиците на терористичната организация активно участват 18 хиляди души, половината от които са тежко въоръжени войници. През 2011 година президентът на страната Хуан Сантос пък уточнява, че FARC разполага само с 8 хиляди членове.

Независимо от броя, заедно с ELN, FARC е сложила ръка на близо 30-35% от общата колумбийска територия между 1999 и 2008 година. Най-много войски се наблюдават в по-югоизточните райони на колумбийската джунгла, както и в полетата около Андите.

Интересно е разцеплението на мненията около самото определение на FARC като "терористична организация“. Съвсем очаквано, западният свят в лицето на САЩ, Канада, ЕС и Нова Зеландия например смятат групировката за откровено терористична. Във Венецуела, Еквадор, Аржентина, Бразилия и Никарагуа обаче липсва такава класификация.

След значително напрежение през ноември 1998 година тогавашният президент Андрес Пастрана дарява на FARC 42 хиляди квадратни километра територия, която да е спокойно убежище за организацията и да анулира напрежението между тях и управляващите. През февруари 2002 година мирните преговори са прекратени и военни части превземат зоната. Новият президент Алваро Урибе започва крути мерки срещу терористичните организации и поради това FARC значително отслабва през периода от 2002 до 2005 година.

Кризата за организацията се задълбочава през 2008 година, когато е убит Раул Рейес (вляво, снимка Wikimedia.org), който е международният говорител на FARC и втори по сила в структурата на групировката. Същата година се състоят масови протести както в Колумбия, така и в други градове из света, насочени срещу политиката на крайнолевите бунтовници. По неофициални данни в южноамериканската държава из различните градове са присъствали стотици хиляди до няколко милиона души общо, а извън страната десетки хиляди са се обявили против FARC.

Текущият президент Хуан Мануел Сантос е доста по-благосклонен към спазването на мира с групировки като ELN и FARC. Съвсем скоро – на 27 август тази година, той обяви, че колумбийското правителство ще търси диалог с FARC, като срещите ще се проведат на неутрална територия. Спекуланти обясняват меката позиция на FARC в случая с все по-отслабващите техни позиции.

Като организация тя има нужда от финансиране. Както в повечето случаи с подобни групировки, то идва главно от отвличания, наркотрафик и парични изнудвания. Според наличните данни групировката събира по 300 милиона долара на година, като между 60 и 100 милиона от тези пари идват по линията на нелегалните субстанции.

Продължението на материала, в което ви разказваме за сепаратистите от ETA и защитниците на животните от ALF може да прочетете тук.

Оцени статията:
5.00/1
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
Пациент към лекаря: - Извинете, докторе, може ли да ви питам нещо? - Да. - Какво се случва, когато умрем? - Даваме леглото на някой друг...
На този ден 06.12   963 г. – Лъв VIII е избран за римски папа. 1240 г. – Армията на монголския владетел Бату Хан покорява Киевското княжество. 1534 г. – В Еквадор е...