Начало › Econ пауза › Мисли на деня

На този ден 24.04

 

1479 г. пр.н.е. – Тутмос III става фараон на Египет.

1184 г. пр.н.е. – Гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон (по предания).

1771 г. – 85-метрово цунами връхлита японския остров Ишигаки.

1792 г. – Французинът Клод-Жозеф дьо Лил съчинява музиката и текста на Марсилезата – химн на Франция от 1795 г.

1877 г. – Светият синод избира за български екзарх Йосиф I.

1877 г. – Начало на Руско-турска война (1877-1878): Руският император Александър II с манифест обявява война на Османската империя.

1884 г. – Канцлерът на Германия Ото фон Бисмарк обявява немско владичество върху територията на днешна Намибия, което е начало на германската колониална империя.

1895 г. – Джошуа Слоам започва първото самостоятелно околосветско плаване с яхта.

1907 г. – Основан е египетският футболен клуб Ал-Ахли

1915 г. – С ареста и депортирането на стотици видни арменци в Константинопол (днес Истанбул) започва Арменския геноцид в Османската империя.

1916 г. – Започва Великденското въстание в Дъблин, което цели отделяне от Великобритания и създаване на ирландска република.

1938 г. – Иван Джаков излъчва първото радиолюбителско повикване от територията на България, от София, в телеграфен режим по морзовата азбука, на честота 7 МХц – "CQ de LZ1ID".[1]

1941 г. – Принц Нородом Сианук става крал на Камбоджа.

1953 г. – Уинстън Чърчил е ръкоположен за рицар от кралица Елизабет II.

1967 г. – Съветският космонавт Владимир Комаров загива при приземяване на Союз 1, след като парашутът на капсулата отказва да се отвори (Комаров е първият човек, загинал по време на мисия в космоса).

1968 г. – Мавриций става член на ООН.

1970 г. – Китайската народна република извежда в орбита първия си изкуствен спътник Дун Фан Хун I.

1970 г. – Гамбия е обявена за република.

1981 г. – Демонстриран е първият персонален компютър – IBM PC.

1984 г. – Apple Computer представят своя преносим компютър Apple IIc.

1990 г. – Космическият телескоп Хъбъл е изстрелян с помощта на космическата совалка Дискавъри.

1995 г. – Международният наказателен трибунал за бивша Югославия посочва босненския сръбски лидер Радован Караджич и двама от неговите високопоставени помощници като заподозрени във военни престъпления.

2004 г. – След 18-годишно действие САЩ отменят икономическото си ембарго над Либия, като резултат от демонстрираното желание на Либия за съдействие при премахваненето на оръжията за масово унищожение.

2005 г. – Кардинал Йозеф Рацингер е избран за 265-я папа под името Бенедикт XVI.

Родени

1533 г. – Вилхелм Орански, нидерландски държавник († 1584 г.)

1706 г. – Джовани Батиста Мартини, италиански музикант († 1780 г.)

1743 г. – Едмънд Картрайт, британски механик († 1823 г.)

1796 г. – Карл Имерман, немски писател († 1840 г.)

1815 г. – Антъни Тролъп, английски писател († 1882 г.)

1823 г. – Себастиян Лердо де Техада, президент на Мексико († 1893 г.)

1845 г. – Карл Спителер, швейцарски писател, Нобелов лауреат през 1919 г. († 1924 г.)

1848 г. – Георги Кирков, български учен († 1929 г.)

1850 г. – Светослав Миларов-Сапунов, български писател († 1892 г.)

1856 г. – Филип Петен, френски войник и държавник († 1951 г.)

1889 г. – Христина Морфова, българска оперна певица († 1936 г.)

1901 г. – Петър Нешев, български партизанин и офицер († 1973 г.)

1905 г. – Робърт Пен Уорън, американски поет († 1989 г.)

1908 г. – Юзеф Гославски, полски скулптор († 1963 г.)

1909 г. – Бернхард Гжимек, германски зоолог († 1987 г.)

1914 г. – Ян Карски, полски офицер († 2000 г.)

1934 г. – Шърли Маклейн, американска актриса и танцьорка

1935 г. – Димитър Шойлев, български лекар – ортопед († 2009 г.)

1939 г. – Лили Иванова, българска поп певица

1941 г. – Недялка Керанова, българска народна певица († 1996 г.)

1942 г. – Барбра Страйсънд, американска актриса и певица

1942 г. – Томчо Томчев, български спортист

1943 г. – Дейвид Морел, американски писател

1952 г. – Жан-Пол Готие, френски моден дизайнер

1952 г. – Иван Милев (музикант, р. 1956), български акордеонист

1965 г. – Бойко Неделчев, естраден певец

1966 г. – Алесандро Костакурта, италиански футболист

1969 г. – Мелинда Кларк, американска актриса

1971 г. – Красимир Радков, български актьор

1974 г. – Томаш Полак, чешки шахматист

1977 г. – Ребека Мейдър, английска актриса

1978 г. – Георги Мечеджиев, български футболист

1980 г. – Карен Асрян, арменски шахматист († 2008 г.)

1982 г. – Кели Кларксън, американска певица

1982 г. – Маркиньош, бразилски футболист

1983 г. – Абдер Кабус, френски футболист

1987 г. – Виолета Марковска, българска актриса

1990 г. – Дани Левън – Danny Levan, български изпълнител

Починали

1342 г. – Бенедикт XII, римски папа (* 1285 г.)

1671 г. – Франсоа Вател, френски готвач (* 1631 г.)

1736 г. – Евгений Савойски, австрийски генерал с френски произход (* 1663 г.)

1846 г. – Джироламо Крешентини, италиански певец-кастрат (* 1762 г.)

1852 г. – Василий Жуковски, руски поет (* 1783 г.)

1891 г. – Хелмут фон Молтке Старши, германски генерал-фелдмаршал (* 1800 г.)

1905 г. – Ванчо Сърбаков, български революционер (* неизв.)

1905 г. – Христо Узунов, български революционер (* 1878 г.)

1924 г. – Грандвил Стенли Хол, американски психолог (* 1844 г.)

1932 г. – Иван Стефанов Гешов, български политик (* 1854 г.)

1960 г. – Макс фон Лауе, германски физик, Нобелов лауреат през 1914 г. (* 1879 г.)

1964 г. – Герхард Домагк, германски бактериолог, Нобелов лауреат през 1939 г. (* 1895 г.)

1967 г. – Владимир Комаров, съветски космонавт (* 1927 г.)

1985 г. – Сергей Юткевич, руски режисьор (* 1904 г.)

1986 г. – Иван Дуйчев, български историк, медиевист (* 1907 г.)

1993 г. – Сава Гановски, български политик (* 1897 г.)

1995 г. – Сергей Юткевич, руски режисьор (* 1904 г.)

1997 г. – Асен Босев, български детско-юношески писател (* 1913 г.)

2004 г. – Есте Лаудър, американска бизнес-дама в козметиката (* 1906 г.)

2005 г. – Езер Вайцман, президент на Израел (* 1924 г.)

2011 г. – Сатия Сай Баба, индийски гуру (* 1926 г.)

Празници

Световен ден на побратимените градове

Световен ден за защита на лабораторните животни

Международен ден на младежката солидарност

Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (1915 – 1923 г.) Обявен е първо за Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. по повод годишнина от началото на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 г. За първи път се чества през 1989 г. В първите години на новото хилядолетие е обявен и за Международен ден в памет на жертвите на Арменски геноцид.

Гамбия – Ден на републиката (от 1970 г.)

Нигер – Ден на националното съгласие

 

Wikimedia

    • На този ден 22.05   853 г. – Олаф I, син на краля на Норвегия, оглавява викингите в Ирландия и обявява за нейна столица Дъблин. 1455 г. – В Англия...
    • На този ден 21.05   1725 г. – Руската императрица Екатерина I учредява ордена "Александър Невски". 1840 г. – Нова Зеландия е обявена за...
    • На този ден 20.05   325 г. – Римският император Константин I Велики свиква Първи Никейски събор, на който е прието "Веруюто". 525 г. – При...
    • На този ден 19.05   1536 г. – Втората жена на крал Хенри VIII, кралица Ан Болейн, е обезглавена в Лондон за прелюбодеяние, кръвосмешение и държавна...
    • На този ден 18.05   1284 г. – Шведският град Йоншьопинг получава статут на кралски град. 1565 г. – Начало на Великата обсада на Малта от османските...
    • На този ден 16.05   1204 г. – Балдуин IX Фландърски е коронован за първи император на Латинската империя. 1527 г. – Флорентинците изгонват Медичите...
    • На този ден 15.05   1514 г. – Фернандо Магелан официално е освободен от служба при португалския крал. 1525 г. – Приключва Селската война –...
    • На този ден 14.05   1027 г. – Анри I е коронясан за крал на Франция. 1610 г. – Анри IV е убит и на трона застава 9-годишният му син Луи XIII. 1643...
    • На този ден 13.05   1327 г. – Подписан е Черноменският договор между Втората българска държава и Византийската империя от Михаил Шишман и Андроник...
Последни от econ пауза
Най-четени от econ пауза
зареждане...
Предложи
корпоративна публикация
СИНХРОН-С ООД Пълен инженеринг на системи за пожарна безопасност и системи за сигурност
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Резултати | Архив