НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

ОБЩА ЧАСТ

Глава първа.

ЗАДАЧА И ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

Раздел I.

Задача на Наказателния кодекс

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Чл. 1. (1) Наказателният кодекс има за задача да защищава от престъпни посегателства обществения и държавния строй на Народна република България, личността и правата на гражданите, социалистическата стопанска система, социалистическата собственост и цялостния установен в страната социалистически правов ред, както и да възпитава гражданите към спазване правилата на социалистическото общежитие.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Чл. 1. (1) Наказателният кодекс има за задача да защищава от престъпни посегателства обществения и държавния строй на Република България, личността и правата на гражданите, социалистическата стопанска система, социалистическата собственост и цялостния установен в страната социалистически правов ред, както и да възпитава гражданите към спазване добрите нрави.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

ОБЩА ЧАСТ

Раздел II.

Предели на действие на Наказателния кодекс

Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Народна република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Народна република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Народна република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Народна република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.

(2) Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български гражданин.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Народна република България или на български гражданин.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български гражданин.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Народна република България или на български гражданин.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Република България.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Република България.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Чл. 7. В случаите на чл. 4 и 5 предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне на наказанието от съда.

Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България.

Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Република България.

Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Република България.

Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Глава първа.

ЗАДАЧА И ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

Раздел I.

Задача на Наказателния кодекс

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

ОБЩА ЧАСТ

Раздел II.

Предели на действие на Наказателния кодекс

Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Народна република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Народна република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.

(2) Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Народна република България или на български гражданин.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Чл. 7. В случаите на чл. 4 и 5 предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне на наказанието от съда.

Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Глава първа.

ЗАДАЧА И ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

Раздел I.

Задача на Наказателния кодекс

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

ОБЩА ЧАСТ

Чл. 1. (1) Наказателният кодекс има за задача да защищава от престъпни посегателства обществения и държавния строй на Народна република България, личността и правата на гражданите, социалистическата стопанска система, социалистическата собственост и цялостния установен в страната социалистически правов ред, както и да възпитава гражданите към спазване правилата на социалистическото общежитие.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Раздел II.

Предели на действие на Наказателния кодекс

Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Народна република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Народна република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.

(2) Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Народна република България или на български гражданин.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Чл. 7. В случаите на чл. 4 и 5 предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне на наказанието от съда.

Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Народна република България.

Глава втора.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Раздел I.

Общи положения

Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

(2) Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

Чл. 10. Общественоопасно е деянието, което уврежда или застрашава обществения или държавния строй на Народната република, личността, политическите, трудовите, имуществените и други права на гражданите, социалистическата стопанска система, социалистическата собственост или други интереси, защитени от установения социалистически правов ред.

Чл. 10. Общественоопасно е деянието, което уврежда или застрашава обществения или държавния строй на републиката, личността, политическите, трудовите, имуществените и други права на гражданите, социалистическата стопанска система, социалистическата собственост или други интереси, защитени от установения социалистически правов ред.

Чл. 10. Общественоопасно е деянието, което уврежда или застрашава обществения или държавния строй на Народната република, личността, политическите, трудовите, имуществените и други права на гражданите, социалистическата стопанска система, социалистическата собственост или други интереси, защитени от установения социалистически правов ред.

Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

(4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.

(5) Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. (Обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) нападението е от две или повече лица;

2. (Обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) нападателят е въоръжен;

3. (Обявена за противоконституционна относно думите "вилен имот или стопански обект" - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;

4. (Обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. (Обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) нападението е извършено нощем;

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. нападението е от две или повече лица;

2. нападателят е въоръжен;

3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;

4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. нападението е извършено нощем;

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) Не се наказва деянието, което е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или на смущение.

Чл. 12а. (1) (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.

(2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.

Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Не е общественоопасно деянието, извършено от лице, което е действало като служител под прикритие в рамките на определените му правомощия по закон.

Чл. 13. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при оправдан стопански риск - за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избягнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяване на настъпилите вредни последици.

(2) При решаване на въпроса, дали рискът е оправдан, се взема предвид и съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни последици, както и вероятността за тяхното настъпване.

Чл. 14. (1) Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление.

(2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.

Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).

Чл. 16. Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.

Раздел II.

Приготовление и опит

Чл. 17. (1) Приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение.

(2) Приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи.

(3) Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.

Чл. 18. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.

(2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

(3) При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:

а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или

б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.

Чл. 19. В случаите на чл. 17, ал. 3 и 18, ал. 3, ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.

Раздел III.

Съучастие

Чл. 20. (1) Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.

(2) Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на престъплението.

(3) Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението.

(4) Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.

Чл. 21. (1) Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.

(2) Подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя.

(3) Когато поради определено лично свойство или отношение на дееца законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице.

(4) Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице.

Чл. 22. (1) Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици

(2) В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл. 19.

Раздел IV.

Множество престъпления

Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.

(3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наложените наказания пробация, обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.

(3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наложените наказания пробация, обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.

(3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

(2) Наложените наказания задължително заселване, обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, точки 6-9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. Същото се прилага и по отношение на задължителното заселване.

(3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

Чл. 24. Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.

Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

(2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Изтърпяното наказание пробация се приспада изцяло от лишаването от свобода и обратно, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне.

Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

(2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.

(3) Приспада се и изтърпяното наказание. поправителен труд от лишаването от свобода и обратно, като три дни поправителен труд се зачитат за един ден лишаване от свобода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 64, ал. 1 или чл. 66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне.

Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

(2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.

(3) Приспада се и изтърпяното наказание. поправителен труд от лишаването от свобода и обратно, като три дни поправителен труд се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.

(5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат за престъпления, представляващи опасен рецидив. Наказанията за тези престъпления се изтърпяват поотделно.

Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат пред вид, значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат пред вид при определяне на наказанието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношения на престъпления против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след предявяване на обвинението.

Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид, значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпления против личността на различни граждани.

Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат пред вид, значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат пред вид при определяне на наказанието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношения на престъпления против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасяне на обвинителния акт в съда.

Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид, значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпления против личността на различни граждани.

Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид, значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.

(5) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпления против личността на различни граждани.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив.

(3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло.

Чл. 27. (1) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда за друго престъпление, но преди да е завършило изпълнението на наказанието по тази присъда, съдът присъединява към неизтърпяното наказание изцяло или отчасти наказанието по втората присъда. В този случай, ако наказанията са от един и същ вид, общият им размер не може да надминава пределите на съответния вид наказание, предвидени в общата част на този кодекс, а лишаването от свобода - двадесет години.

(2) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло.

Чл. 28. (1) Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

(2) Тази разпоредба се прилага и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост.

Чл. 29. (1) Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66.

в) (зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

(2) При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява признаците на двата състава, прилага се разпоредбата за опасния рецидив.

Чл. 29. (1) Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът:

а) извърши престъплението, след като е бил осъждан за такова престъпление или за друго тежко умишлено престъпление;

б) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

в) системно извършва престъпления от съответния вид, след като е бил вече осъждан на лишаване от свобода за такова или подобно престъпление.

(2) При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява признаците на двата състава, прилага се разпоредбата за опасния рецидив.

Чл. 29. (1) Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът:

а) извърши престъплението, след като е бил осъждан за такова престъпление или за друго тежко умишлено престъпление;

б) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, или

в) системно извършва престъпления от съответния вид, след като е бил вече осъждан на лишаване от свобода за такова или подобно престъпление.

(2) При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

Чл. 30. (1) Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

Чл. 30. Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане.

Глава трета.

НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА

Чл. 31. (1) Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

(2) Непълнолетно лице - навършило 14 години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая.

(4) По отношение на наказателната отговорност на непълнолетните се прилагат особените правила, предвидени в този кодекс.

Чл. 31. (1) Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

(2) Непълнолетно лице - навършило 14 години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

(3) Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда в трудововъзпитателно училище или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая.

(4) По отношение на наказателната отговорност на непълнолетните се прилагат особените правила, предвидени в този кодекс.

Чл. 32. (1) Не е наказателноотговорно малолетното лице - ненавършило 14-годишна възраст.

(2) По отношение на малолетните лица, извършили общественоопасни деяния могат да бъдат приложени съответни възпитателни мерки.

Чл. 33. (1) Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее.

Чл. 33. (1) Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

(2) Не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството и значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее.

Чл. 34. По отношение на лицата, указани в предходния член, в предвидените в този кодекс случаи могат да бъдат приложени съответни принудителни медицински мерки.

Глава четвърта.

НАКАЗАНИЕ

Раздел I.

Общи положения

Чл. 35. (1) Наказателната отговорност е лична.

(2) Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление.

(3) Наказанието е съответно на престъплението.

(4) Наказание за престъпление се налага само от установените съдилища.

Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) В Република България няма смъртно наказание.

Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и правилата на социалистическото общежитие, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и правилата на социалистическото общежитие, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробация;

2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. (*) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробация;

2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. (*) (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. (*) (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробация;

2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. задължително заселване без лишаване от свобода;

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. задължително заселване без лишаване от свобода;

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. лишаване от свобода;

2. поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. задължително заселване без лишаване от свобода;

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на Народната република, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. лишаване от свобода;

2. поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. задължително заселване без лишаване от свобода;

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. лишаване от свобода;

2. поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. задължително заселване без лишаване от свобода;

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на Народната република, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване.

Раздел II.

Видове наказания

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Наказанието доживотен затвор без замяна, предвидено в особената част за даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.

(2) Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време - осемнадесет години. Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата.

Чл. 38. (1) Смъртно наказание, предвидено в особената част за даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Смъртно наказание не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години, а по отношение на военнослужащите, както и във военно време - осемнадесет години. Смъртно наказание не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата. Смъртното наказание не се изпълнява по отношение на бременна жена, като се заменя с лишаване от свобода не по-малко от петнадесет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Смъртно наказание не се налага, а наложеното не се изпълнява по отношение на лице, предадено от чужда държава при такова условие. В този случай предвиденото от закона или наложеното смъртно наказание се заменя с лишаване от свобода двадесет години.

(4) (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Смъртното наказание не се изпълнява, докато Президиумът на Народното събрание не се произнесе по въпроса за евентуалното му заменяване.

(5) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Към смъртното наказание могат да бъдат присъединени само наказанията конфискация на имущество и лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

Чл. 38. (1) Смъртно наказание, предвидено в особената част за даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.

(2) Смъртно наказание не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време - осемнадесет години. Смъртно наказание не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата. Смъртното наказание не се изпълнява по отношение на бременна жена, като се заменя с лишаване от свобода двадесет години.

(3) Смъртното наказание не се изпълнява, докато Президиумът на Народното събрание не се произнесе по въпроса за евентуалното му заменяване.

(4) Към смъртното наказание могат да бъдат присъединени само наказанията конфискация на имущество и лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

(2) Доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко.

(3) Доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години.

(4) По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се зачитат работни дни.

(5) Изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.

(2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до тридесет години при замяна на доживотен затвор при множество престъпления по чл. 24 и 27, ал. 1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г. ) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.

(2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок от тридесет години при замяна на смъртно наказание или доживотен затвор при множество престъпления по чл. 24 и 27, ал. 1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.

(2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до тридесет години при замяна на смъртно наказание, при множество престъпления по чл. 24 и 27, ал. 1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите на заменяване на смъртно наказание, както и при множество престъпления по чл. 27, ал. 1 срокът на лишаване от свобода може да бъде до двадесет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до двадесет години за някои особено тежки престъпления, алтернативно на смъртното наказание, в случаите, специално указани в особената част на този кодекс, както и за престъпления, свързани с умишлено убийство, и за особено тежки случаи на длъжностно присвояване, документна измама и изнасилване.

Чл. 39. (1) Лишаването от свобода може да бъде от един месец до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите на заменяване на смъртно наказание, както и при множество престъпления по чл. 27, ал. 1 срокът на лишаване от свобода може да бъде до двадесет години.

(3) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до двадесет години за някои особено тежки престъпления, алтернативно на смъртното наказание, в случаите, специално указани в особената част на този кодекс, както и за престъпления, свързани с умишлено убийство, и за особено тежки случаи на длъжностно присвояване.

Чл. 39. (1) Лишаването от свобода може да бъде от един месец до петнадесет години.

(2) В случаите на заменяване на смъртно наказание, както и при множество престъпления по чл. 27, срокът на лишаване от свобода може да бъде до двадесет години.

(3) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до двадесет години за някои особено тежки престъпления, алтернативно на смъртното наказание, в случаите, специално указани в особената част на този кодекс, както и за престъпления, свързани с умишлено убийство, и за особено тежки случаи на длъжностно присвояване.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в затворническите общежития към тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, както и по отношение на осъдени лица, които са зависими от наркотични вещества, се полагат съответни медицински грижи.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в трудово-поправителните общежития към тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.

(4) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, се полагат съответни медицински грижи.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в трудово-поправителните общежития към тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Военнослужащите, осъдени на лишаване от свобода до две години, могат да изтърпяват наказанието в съответните поправителни места.

(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.

(4) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, се полагат съответни медицински грижи.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в трудово-поправителните общежития към тях.

(2) Военнослужещите и трудослужещите, осъдени на лишаване от свобода до две години, могат да изтърпяват наказанието в съответните поправителни места.

(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.

(4) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, се полагат съответни медицински грижи.

Чл. 40. (1) Лишаването от свобода се изтърпява в затвор или в трудово-поправително общежитие, а за непълнолетните - в поправителен дом.

(2) Военнослужещите и трудослужещите, осъдени на лишаване от свобода до две години, могат да изтърпяват наказанието в съответните поправителни места.

(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.

(4) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, се полагат съответни медицински грижи.

Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение.

(5) (Ал. 5 отм., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал. 3 на чл. 40, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1974 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално, се определят от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и на специалния закон.

Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение.

(5) (Ал. 5 отм., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал. 3 на чл. 40, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1974 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и специалния закон.

Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато лице, осъдено за престъпление, представляващо опасен рецидив, при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или в продължение на шест месеца извърши други две или повече тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните три години преди извършване на последното нарушение.

(5) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и по отношение на лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода двадесет години, когато то е предвидено алтернативно на смъртното наказание или заменя такова наказание.

(6) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал. 3 на чл. 40, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1974 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя от съда съобразно с разпоредбите на този кодекс и специалния закон.

Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(4) Когато лице, осъдено за престъпление, представляващо опасен рецидив, при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд или в продължение на шест месеца извърши други две или повече тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните три години преди извършване на последното нарушение.

(5) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и по отношение на лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода двадесет години, когато то е предвидено алтернативно на смъртното наказание или заменя такова наказание.

(6) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал. 3 на чл. 40, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1974 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя от съда съобразно с разпоредбите на този кодекс и специалния закон.

Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(4) Когато лице, осъдено за престъпление, представляващо опасен рецидив, при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд или в продължение на шест месеца извърши други две или повече тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните три години преди извършване на последното нарушение.

(5) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и по отношение на лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода двадесет години, когато то е предвидено алтернативно на смъртното наказание или заменя такова наказание.

(6) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал. 3 на чл. 40, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(7) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя с присъдата съобразно с разпоредбите на този кодекс и специалния закон.

Чл. 42. (1) Във военно време военният съд може да отложи до края на военните действия изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като изпрати осъдения в действуващата армия. Отлагането на изпълнението може да се отмени, ако осъденият извърши ново престъпление.

(2) По предложение на началника съдът може напълно или отчасти да освободи осъдения, изпратен в действуващата армия по реда на ал. 1, от изтърпяване на наложеното наказание, ако се прояви като добър защитник на родината.

(3) Съдът може и без предложение на началника да освободи напълно или отчасти от изтърпяване на наложеното наказание уволнения от действуващата армия поради инвалидност.

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес;

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител;

3. ограничения в свободното придвижване;

4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие;

5. поправителен труд;

6. безвъзмезден труд в полза на обществото.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са с продължителност:

1. от 6 месеца до три години - за мерките по ал. 2, т. 1 - 4;

2. от три месеца до две години - за поправителния труд;

3. от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години - за безвъзмездния труд в полза на обществото.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация, а мерките по ал. 2, т. 5 и 6 не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16-годишна възраст.

(5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес;

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител;

3. ограничения в свободното придвижване;

4. включване в курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие;

5. поправителен труд;

6. безвъзмезден труд в полза на обществото.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са с продължителност:

1. от 6 месеца до три години - за мерките по ал. 2, т. 1 - 4;

2. от три месеца до две години - за поправителния труд;

3. от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години - за безвъзмездния труд в полза на обществото.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация, а мерките по ал. 2, т. 5 и 6 не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16-годишна възраст.

(5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.

Чл. 42а. (*) (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Пробацията е съвкупност от ограничителни мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.

(2) Ограничителните мерки включват:

1. задължителна регистрация по местоживеене;

2. периодични срещи с пробационен служител;

3. включване в квалификационни курсове и програми за обществено въздействие;

4. забрана за посещаване на посочени в присъдата места, райони и заведения;

5. безвъзмезден труд в полза на обществото.

(3) Ограничителните мерки се налагат на лица, навършили 16-годишна възраст, и са с продължителност от шест месеца до три години.

(4) Безвъзмездният труд в полза на обществото е за срок от 100 до 400 часа годишно и се налага за не повече от три поредни години.

(5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Пробацията е съвкупност от ограничителни мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.

(2) Ограничителните мерки включват:

1. задължителна регистрация по местоживеене;

2. периодични срещи с пробационен служител;

3. включване в квалификационни курсове и програми за обществено въздействие;

4. забрана за посещаване на посочени в присъдата места, райони и заведения;

5. безвъзмезден труд в полза на обществото.

(3) Ограничителните мерки се налагат на лица, навършили 16-годишна възраст, и са с продължителност от шест месеца до три години.

(4) Безвъзмездният труд в полза на обществото е за срок от 100 до 400 часа годишно и се налага за не повече от три поредни години.

(5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.

Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.)Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично.

(2) Пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител се провежда в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения.

(3) Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване е налагане на една или няколко от следните забрани за:

1. посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения;

2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора;

3. напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения.

(5) Пробационната мярка безвъзмезден труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения.

Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице.

(2) Пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител се провежда в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения.

(3) Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване е налагане на една или няколко от следните забрани за:

1. посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения;

2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора;

3. напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения.

(5) Пробационната мярка безвъзмезден труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения.

Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице.

(2) Пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител се провежда в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения.

(3) Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване е налагане на една или няколко от следните забрани за:

1. посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения;

2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора;

3. напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.

(4) Пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция и/или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения.

(5) Пробационната мярка безвъзмезден труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж.

(2) Когато осъденият остане без работа, съдът заменя остатъка от поправителния труд с безвъзмезден труд в полза на обществото, като за един ден от остатъка се определя един час безвъзмезден труд. В този случай срокът на безвъзмездния труд може да бъде и под минимума по чл. 42а, ал. 3, т. 3.

(3) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми пробационния служител за новата си месторабота.

(4) Времето, през което не се внасят удръжките по ал. 1, не се зачита за изпълнение на пробационната мярка поправителен труд.

Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знанието на колектива по местоработата на осъдения.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(7) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако по време на изтърпяване на наказанието осъденият на поправителен труд бъде уволнен от работа, за размера на остатъка съдът постановява пробация.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местоживеенето им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до петдесет лева или с обществено порицание.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота или не поиска от него да определи къде да изтърпи останалата част от наказанието.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местоживеенето им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до три хиляди лева или с обществено порицание.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота или не поиска от него да определи къде да изтърпи останалата част от наказанието.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местоживеенето им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до триста лева или с обществено порицание.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота или не поиска от него да определи къде да изтърпи останалата част от наказанието.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местоживеенето им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до три хиляди лева или с обществено порицание.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота или не поиска от него да определи къде да изтърпи останалата част от наказанието.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местоживеенето им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до триста лева или с обществено порицание.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота или не поиска от него да определи къде да изтърпи останалата част от наказанието.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местоживеенето им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до двеста лева или с обществено порицание.

(6) По отношение на военнослужещите и трудослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местожителството им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до двеста лева или с обществено порицание.

(6) По отношение на военнослужещите и трудослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да:

1. наложи друга пробационна мярка;

2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да:

1. наложи друга пробационна мярка;

2. замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1.

Чл. 44. (1) Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 44. (1) Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Конфискация на имуществото се налага само за престъпления против Народната република, против реда за преминаване на границата и за тежки престъпления, които засягат социалистическото стопанство, социалистическата собственост или личната собственост и за подкуп в случаите, указани в особената част на настоящия кодекс.

Чл. 44. (1) Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества.

(2) Конфискация на имуществото се налага само за престъпления против Народната република, против реда за преминаване на границата и за тежки престъпления, които засягат социалистическото стопанство, социалистическата собственост или личната собственост в случаите, указани в особената част на настоящия кодекс

Чл. 45. (1) Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.

(2) Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година.

Чл. 46. При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждането на наказателното преследване, когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 100 лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 0,50 лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от петдесет лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 0,50 лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от петдесет лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 47. (1) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от десет лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 48. (*) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

Чл. 48. (1) Задължителното заселване представлява установяване на осъдения на досегашното му местоживеене или на друго определено населено място за срок от една до три години. В случаите на опасен рецидив, изрично указани в закона, този срок може да бъде до пет години.

(2) Задължителното заселване се изтърпява без лишаване от свобода и се придружава с подходяща работа. Когато осъденият сам не си намери подходяща работа, съответните държавни органи задължително го устройват на такава работа.

(3) Осъденият на задължително заселване може да излиза извън района на своето местоживеене само с разрешение на съответния прокурор или на друг овластен за това държавен орган.

(4) Когато задължителното заселване е постановено заедно с лишаване от свобода, неговото изпълнение започва след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на бременни жени и на майки с малолетни деца наказанието задължително заселване може да се постанови само по досегашното им местоживеене. Тази разпоредба се прилага и по отношение на баща, когато само той упражнява родителски права спрямо малолетно дете.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако осъденият на задължително заселване без основателна причина откаже да работи, съдът заменя задължителното заселване с лишаване от свобода, като за три дни задължително заселване определя един ден лишаване от свобода. В този случай срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

(7) (Предишен текст на ал. 6 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Редът и начинът на изпълнение на това наказание се уреждат със закон.

Чл. 48. (1) Задължителното заселване представлява установяване на осъдения на досегашното му местоживеене или на друго определено населено място за срок от една до три години. В случаите на опасен рецидив, изрично указани в закона, този срок може да бъде до пет години.

(2) Задължителното заселване се изтърпява без лишаване от свобода и се придружава с подходяща работа. Когато осъденият сам не си намери подходяща работа, съответните държавни органи задължително го устройват на такава работа.

(3) Осъденият на задължително заселване може да излиза извън района на своето местоживеене само с разрешение на съответния прокурор или на друг овластен за това държавен орган.

(4) Когато задължителното заселване е постановено заедно с лишаване от свобода, неговото изпълнение започва след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода.

(5) По отношение на бременни жени и на майки с малолетни деца наказанието задължително заселване може да се постанови само по досегашното им местоживеене.

(6) Редът и начинът на изпълнение на това наказание се уреждат със закон.

Чл. 49. (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго.

(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги.

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго.

(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварително задържане.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги.

Чл. 49. (1) Наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго.

(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварително задържане.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги.

Чл. 49. (1) Наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго.

(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.

(5) Осъденият на смърт се лишава от указаните в присъдата права завинаги. Когато смъртното наказание бъде заменено с лишаване от свобода, лишаването от тези права завинаги се заменя с лишаване от права за срок, три години по-дълъг от срока на лишаването от свобода.

Чл. 49. (1) Наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс.

(2) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години.

(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.

(5) Осъденият на смърт се лишава от указаните в присъдата права завинаги. Когато смъртното наказание бъде заменено с лишаване от свобода, лишаването от тези права завинаги се заменя с лишаване от права за срок, три години по-дълъг от срока на лишаването от свобода.

Чл. 50. (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

(2) (*) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления.

Чл. 50. (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления.

Чл. 50. (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лишаване от право на местоживеене в определено населено място не се прилага по отношение на бременна жена или майка с малолетно дете, както и по отношение на баща, когато само той упражнява родителски права спрямо малолетно дете.

(3) (Предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления.

Чл. 50. (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

(2) Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления.

Чл. 51. След изтичане на срока осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с присъдата. Това не се отнася до правата по чл. 37, ал. 1, точки 9 и 10, които могат да бъдат придобити отново само по установения за това ред.

Чл. 52. Наказанието обществено порицание се състои в публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно с указаното в присъдата.

Чл. 53. (1) (Предишен текст на чл. 53 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:

а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;

б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Отнемат се в полза на държавата и:

а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и

б) придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 53. Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:

а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;

б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.

Глава пета.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

Чл. 54. (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид:

степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

(2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация, а за непълнолетните - с пробация или обществено порицание;

в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробацията - с глоба от сто до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (*) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд, пробация или с глоба от сто до хиляда лева, а за непълнолетните - с пробационни мерки или с обществено порицание;

в) (*) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителния труд - с глоба от сто до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд, пробация или с глоба от сто до хиляда лева, а за непълнолетните - с пробационни мерки или с обществено порицание;

в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителния труд - с глоба от сто до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от петдесет до хиляда лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба от петдесет до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) смъртното наказание - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от петдесет хиляди до един милион лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) смъртното наказание - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от три хиляди до десет хиляди лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба до пет хиляди лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) смъртното наказание - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от триста до хиляда лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) смъртното наказание - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от три хиляди до десет хиляди лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба до пет хиляди лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) смъртното наказание - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от триста до хиляда лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) смъртното наказание - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба до двеста лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) Ако за извършеното престъпление се предвижда само смъртно наказание, когато има смекчаващи обстоятелства, съдът може да замени смъртното наказание с лишаване от свобода двадесет години.

Чл. 56. Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.

Чл. 57. (1) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на предходните членове.

(2) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36.

Чл. 58. Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 55 и в следните случаи:

а) при опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2;

б) при помагачество - когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

(2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.

(3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.

(4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

(5) Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11.

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато в производството по чл. 372, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва:

1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация;

2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация. Когато наложеното наказание е пробация, един ден задържане под стража или домашен арест се зачитат за два дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

Чл. 59. (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, поправителен труд или пробация. Когато наложеното наказание е поправителен труд или пробация, един ден задържане под стража или домашен арест се зачитат за три дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, поправителен труд или пробация. Когато наложеното наказание е поправителен труд или пробация, един ден задържане под стража или домашен арест се зачитат за три дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

Чл. 59. (1) (Предишен текст на чл. 59 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Времето, през което осъденият е бил задържан, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или поправителен труд, като в последния случай един ден задържане се зачита за три дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

Чл. 59. Времето, през което осъденият е бил задържан, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или поправителен труд, като в последния случай един ден задържане се зачита за три дни.

Глава шеста.

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

Чл. 60. Наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното досъдебно производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато прокурорът реши да не се образува досъдебно производство или да прекрати образуваното досъдебно производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното предварително производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато прокурорът реши да не се образува предварително производство или да прекрати образуваното производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното предварително производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 107 от 1996 г.) Когато прокурорът реши да не се образува предварително производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка, а когато прекрати предварителното производство, изпраща преписката на комисията или сам постановява настаняване във възпитателно училище-интернат, като уведомява за това комисията.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато прокурорът реши да не се образува предварително производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка, а когато прекрати предварителното производство, изпраща преписката на комисията или сам постановява настаняване в трудово-възпитателно училище, като уведомява за това комисията.

Чл. 61. (1) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да прекрати предварителното производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

(3) В същите случаи прокурорът може да постанови настаняване в трудово-възпитателно училище, като уведоми за това комисията или й изпрати преписката за налагане на възпитателна мярка.

Чл. 62. На непълнолетните могат да бъдат наложени само следните наказания:

1) лишаване от свобода;

1а) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробация;

2) обществено порицание;

3) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, ал. 1, т. 7.

Чл. 62. На непълнолетни могат да бъдат наложени само следните наказания:

1) лишаване от свобода;

1а) (*) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробация за навършили 16 години;

2) обществено порицание;

3) лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, точка 7.

Чл. 62. На непълнолетни могат да бъдат наложени само следните наказания:

1) лишаване от свобода;

1а) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробация за навършили 16 години;

2) обществено порицание;

3) лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, точка 7.

Чл. 62. На непълнолетните могат да бъдат наложени само следните наказания:

1) лишаване от свобода;

2) обществено порицание;

3) лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, точка 7.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) глобата - с обществено порицание;

6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесетгодишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробацията и глобата - с обществено порицание;

6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаване от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. (*) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителният труд и глобата - с обществено порицание;

6. (*) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите на предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаване от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителният труд и глобата - с обществено порицание;

6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите на предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаване от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. поправителният труд, глобата, задължителното заселване - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите на предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) смъртното наказание и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаване от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. поправителният труд, глобата, задължителното заселване - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) смъртното наказание, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите на предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. смъртното наказание - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. поправителният труд, глобата, задължителното заселване - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. смъртното наказание и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. смъртното наказание - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. поправителният труд, глобата, задължителното заселване - с обществено порицание.

(2) Наказанията конфискация на имущество и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 8 не се налагат.

(3) В пределите по ал. 1 съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по чл. 66, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) По предложение на прокурора или на съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съдът може и след постановяване на присъдата да замени настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка.

(3) Правилото на ал. 1 не се прилага:

а) когато непълнолетният е извършил престъпление по време на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и

б) когато е осъден, след като е навършил пълнолетие.

(4) Правилото на ал. 1 не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато:

а) неговият срок не е по-малък от шест месеца или

б) ако деецът вече е изтърпял наказание лишаване от свобода.

Чл. 64. (1) Когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по чл. 66, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява в трудововъзпитателно училище или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) По предложение на прокурора или на съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съдът може и след постановяване на присъдата да замени настаняването в трудововъзпитателно училище с друга възпитателна мярка.

(3) Правилото на ал. 1 не се прилага: а) когато непълнолетният е извършил престъпление по време на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и б) когато е осъден, след като е навършил пълнолетие.

(4) Правилото на ал. 1 не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато: а) неговият срок не е по-малък от шест месеца или б) ако деецът вече е изтърпял наказание лишаване от свобода.

Чл. 65. (1) Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в затворническо общежитие. За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет с разрешение на прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години.

Чл. 65. (1) Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом.

(2) След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в трудово-поправително общежитие. За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет с разрешение на прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място, заедно или поотделно, с изключение на обществено порицание, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода или поправителен труд с повече от три години.

(3) Когато са наложени две или повече наказания, съдът при предпоставките на ал. 1 и съобразно с особеностите на случая може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния народен съд.

(3) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(5) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния народен съд.

(3) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато условно осъденият в продължение на три месеца без основателна причина не работи и не учи, съответните държавни органи му предлагат подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) В случаите на ал. 1 и 2 съдът може да постанови да не се изтърпява отложеното наказание лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, когато с оглед на характера на извършеното престъпление това не е необходимо.

(4) Извън случаите на ал. 1 и 2 отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако условно осъденият, на когото по реда на чл. 67, ал. 4 е предложена подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация, без основателна причина откаже да работи или да учи, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години.

(2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.

Чл. 69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години.

(2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 4 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не работи и да не учи без основателна причина, той изтърпява останалата част от наказанието.

Раздел II.

Предсрочно освобождаване

Чл. 70. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 и 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 4 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 и 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 71. (1) Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.

(2) По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл. 70.

Чл. 72. Съдът може да постанови предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието задължително заселване или лишаване от правото на местоживеене в определено населено място на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е доказал, че се е поправил.

Чл. 73. (1) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Раздел III.

Помилване

Чл. 74. Президиумът на Народното събрание може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени.

Глава седма.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ

Раздел I.

Условно осъждане

Чл. 66. (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.

(3) (*) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува.

Чл. 66. (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.

(3) (*) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място, заедно или поотделно, с изключение на обществено порицание, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода или поправителен труд с повече от три години.

(3) Когато са наложени две или повече наказания, съдът при предпоставките на ал. 1 и съобразно с особеностите на случая може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд.

(3) (*) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 през изпитателния срок.

(4) (*) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(*) (Ал. 4 нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.; досегашни ал. 4 и 5 стават 5 и 6 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(6) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд.

(3) (*) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок.

(4) (*) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(*) (Ал. 4 нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.; досегашни ал. 4 и 5 стават 5 и 6 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(6) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателни грижи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.; досегашни ал. 4 и 5 стават 5 и 6 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(6) Редът и начинът на прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния народен съд.

(3) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато условно осъденият в продължение на три месеца без основателна причина не работи и не учи, съответните държавни органи му предлагат подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако условно осъденият не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, съдът може по предложение на пробационния съвет да я замени с друга или да постанови да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако условно осъденият без основателна причина прекъсне лечението, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако условно осъденият не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, съдът може по предложение на пробационния съвет да я замени с друга или да постанови да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако условно осъденият не изпълнява определената му пробация по реда на чл. 67, ал. 3 без основателна причина, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако условно осъденият не изпълнява определената му пробация по реда на чл. 67, ал. 3 без основателна причина, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако условно осъденият, на когото по реда на чл. 67, ал. 4 е предложена подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация, без основателна причина откаже да работи или да учи, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години.

(2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 5 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, той изтърпява останалата част от наказанието.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 4 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, той изтърпява останалата част от наказанието.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 4 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не работи и да не учи без основателна причина, той изтърпява останалата част от наказанието.

Раздел II.

Предсрочно освобождаване

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, за което време съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 като взема предвид доклад от пробационния служител.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода или пробация по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, за което време съдът може да постанови пробация като взема предвид доклад от пробационния служител.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7.

(6) (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, за което време съдът може да постанови пробация.

(7) (*) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, за което време съдът може да постанови пробация.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 или 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 и 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 71. (1) Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.

(2) По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл. 70.

Чл. 72. (*) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

Чл. 72. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

Чл. 72. Съдът може да постанови предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието задължително заселване или лишаване от правото на местоживеене в определено населено място на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е доказал, че се е поправил.

Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 73. (1) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 73. (1) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Раздел III.

Помилване

Чл. 74. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор - да опрости или замени.

Чл. 74. Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени.

Чл. 74. Президиумът на Народното събрание може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени.

Глава седма.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ

Глава седма.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ

Глава седма.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ

Раздел I.

Условно осъждане

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място, заедно или поотделно, с изключение на обществено порицание, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода или поправителен труд с повече от три години.

(3) Когато са наложени две или повече наказания, съдът при предпоставките на ал. 1 и съобразно с особеностите на случая може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място, заедно или поотделно, с изключение на обществено порицание, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода или поправителен труд с повече от три години.

(3) Когато са наложени две или повече наказания, съдът при предпоставките на ал. 1 и съобразно с особеностите на случая може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 66. (1) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години или друго, по-леко наказание заедно или поотделно, с изключение на обществено порицание, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от две до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода или поправителен труд с повече от три години.

(3) Когато са наложени две или повече наказания, съдът при предпоставките на ал. 1 и съобразно с особеностите на случая може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния народен съд.

(3) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато условно осъденият в продължение на три месеца без основателна причина не работи и не учи, съответните държавни органи му предлагат подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния народен съд.

(3) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(5) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния народен съд.

(3) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(4) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от народния съд по местожителството им.

(5) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако условно осъденият, на когото по реда на чл. 67, ал. 4 е предложена подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация, без основателна причина откаже да работи или да учи, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) В случаите на ал. 1 и 2 съдът може да постанови да не се изтърпява отложеното наказание лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, когато с оглед на характера на извършеното престъпление това не е необходимо.

(4) Извън случаите на ал. 1 и 2 отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години.

(2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 4 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не работи и да не учи без основателна причина, той изтърпява останалата част от наказанието.

Раздел II.

Предсрочно освобождаване

Чл. 70. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 и 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 и 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 70. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 и 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 4 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 71. (1) Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.

(2) По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл. 70.

Чл. 72. Съдът може да постанови предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието задължително заселване или лишаване от правото на местоживеене в определено населено място на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е доказал, че се е поправил.

Чл. 73. (1) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Раздел III.

Помилване

Чл. 74. Президиумът на Народното събрание може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени.

Глава осма.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I.

Условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство

Чл. 75. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По предложение на общото събрание на съответната обществена организация или трудов колектив прокурорът след завършване на предварителното разследване или съдът може да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като възложи превъзпитанието му на организацията или колектива, ако:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) не са настъпили значителни общественоопасни последици;

в) деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен и се разкайва и

г) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) На обществено поръчителство не може да бъде предадено лице, което по-рано е осъждано за престъпление или вече е предавано на обществено поръчителство.

(3) На обществено поръчителство не може да бъде предадено и лице, извършило престъпление, с което са причинени имуществени вреди, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

Чл. 75. (1) По предложение на общото събрание на съответната обществена организация или трудов колектив съдът, след като установи, че деецът е извършил престъплението, може да не му наложи наказание, като възложи превъзпитанието му на организацията или колектива, ако:

а) за извършеното престъпление законът предвижда лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание;

б) не са настъпили значителни общественоопасни последици;

в) деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен и се разкайва и

г) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) На обществено поръчителство не може да бъде предадено лице, което по-рано е осъждано за престъпление или вече е предавано на обществено поръчителство.

(3) На обществено поръчителство не може да бъде предадено и лице, извършило престъпление, с което са причинени имуществени вреди, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По предложение на общото събрание на съответната обществена организация или трудов колектив прокурорът след завършване на предварителното разследване или съдът може да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като възложи превъзпитанието му на организацията или колектива, ако:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) не са настъпили значителни общественоопасни последици;

в) деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен и се разкайва и

г) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) На обществено поръчителство не може да бъде предадено лице, което по-рано е осъждано за престъпление или вече е предавано на обществено поръчителство.

(3) На обществено поръчителство не може да бъде предадено и лице, извършило престъпление, с което са причинени имуществени вреди, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

Чл. 76. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава правилата на социалистическото общежитие или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на прокурора или на съда за разглеждане и решаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условията на предходната алинея прокурорът може по своя инициатива да възобнови прекратеното от него наказателно производство или да сезира съда, който го е прекратил.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Преди изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това прокурора или съда, който е прекратил наказателното производство.

Чл. 76. (1) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава правилата на социалистическото общежитие или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на съда за разглеждане и решаване.

(2) При условията на предходната алинея съдът може да бъде сезиран и от съответния прокурор с искане да се възобнови наказателното преследване.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) След изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това съда, който е прекратил наказателното производство.

Чл. 76. (1) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава добрите нрави или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на съда за разглеждане и решаване.

(2) При условията на предходната алинея съдът може да бъде сезиран и от съответния прокурор с искане да се възобнови наказателното преследване.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) След изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това съда, който е прекратил наказателното производство.

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава правилата на социалистическото общежитие или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на прокурора или на съда за разглеждане и решаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условията на предходната алинея прокурорът може по своя инициатива да възобнови прекратеното от него наказателно производство или да сезира съда, който го е прекратил.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Преди изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това прокурора или съда, който е прекратил наказателното производство.

Раздел I.

Условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По предложение на общото събрание на съответната обществена организация или трудов колектив прокурорът след завършване на предварителното разследване или съдът може да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като възложи превъзпитанието му на организацията или колектива, ако:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) не са настъпили значителни общественоопасни последици;

в) деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен и се разкайва и

г) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) На обществено поръчителство не може да бъде предадено лице, което по-рано е осъждано за престъпление или вече е предавано на обществено поръчителство.

(3) На обществено поръчителство не може да бъде предадено и лице, извършило престъпление, с което са причинени имуществени вреди, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава правилата на социалистическото общежитие или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на прокурора или на съда за разглеждане и решаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условията на предходната алинея прокурорът може по своя инициатива да възобнови прекратеното от него наказателно производство или да сезира съда, който го е прекратил.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Преди изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това прокурора или съда, който е прекратил наказателното производство.

Раздел I.

Условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По предложение на общото събрание на съответната обществена организация или трудов колектив прокурорът след завършване на предварителното разследване или съдът може да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като възложи превъзпитанието му на организацията или колектива, ако:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) не са настъпили значителни общественоопасни последици;

в) деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен и се разкайва и

г) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) На обществено поръчителство не може да бъде предадено лице, което по-рано е осъждано за престъпление или вече е предавано на обществено поръчителство.

(3) На обществено поръчителство не може да бъде предадено и лице, извършило престъпление, с което са причинени имуществени вреди, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

Чл. 75. (1) По предложение на общото събрание на съответната обществена организация или трудов колектив съдът, след като установи, че деецът е извършил престъплението, може да не му наложи наказание, като възложи превъзпитанието му на организацията или колектива, ако:

а) за извършеното престъпление законът предвижда лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание;

б) не са настъпили значителни общественоопасни последици;

в) деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен и се разкайва и

г) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) На обществено поръчителство не може да бъде предадено лице, което по-рано е осъждано за престъпление или вече е предавано на обществено поръчителство.

(3) На обществено поръчителство не може да бъде предадено и лице, извършило престъпление, с което са причинени имуществени вреди, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава правилата на социалистическото общежитие или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на прокурора или на съда за разглеждане и решаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условията на предходната алинея прокурорът може по своя инициатива да възобнови прекратеното от него наказателно производство или да сезира съда, който го е прекратил.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Преди изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това прокурора или съда, който е прекратил наказателното производство.

Чл. 76. (1) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава правилата на социалистическото общежитие или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на съда за разглеждане и решаване.

(2) При условията на предходната алинея съдът може да бъде сезиран и от съответния прокурор с искане да се възобнови наказателното преследване.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) След изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това съда, който е прекратил наказателното производство.

Раздел II.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на мерки за обществено въздействие от другарския съд

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.).

Чл. 77. (1) Освобождава се от наказателна отговорност и се предава на другарски съд лице, което е извършило някое от следните престъпления:

а) обида по чл. 146 или лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 без разстройство на здравето, извършени в колектива от негов член спрямо друг член на същия колектив, ако на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие за умишлено престъпление против личността и ако има заявление от пострадалия;

б) клевета по чл. 147, извършена в колектива от негов член спрямо друг член на същия колектив, ако на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие за умишлено престъпление против личността и когато тъжбата е подадена от пострадалия до другарския съд;

в) дребна кражба или дребно присвояване на обществено имущество, дребна кражба или дребно обсебване на лично имущество, както и за дребни прояви на самоуправство, когато деецът и пострадалият са членове на един колектив, ако за подобно деяние на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие и ако с оглед на характера на деянието и личността на дееца се намери, че той може да бъде поправен с мерки за обществено въздействие, наложени от другарски съд;

г) други по-малозначителни престъпления, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, ако за подобно деяние на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие и ако съдът или прокурорът с оглед на характера на деянието и личността на дееца намерят, че той може да бъде поправен с помощта на мерки за обществено въздействие, наложени от другарски съд.

(2) Посочените по-горе разпоредби не се прилагат, когато е извършено и друго престъпление или престъпление в съучастие с друго лице и делото за едно от престъпленията или за някои от съучастниците не подлежи на разглеждане от другарски съд.

(3) Наказателната отговорност се осъществява и когато другарският съд е прекратил делото: а) поради фактическа или правна сложност на случая, б) поради отказ на лицето без уважителни причини да се яви при повторно призоваване в другарски съд и в) поради това, че лицето явно не може да се поправи чрез мерки за обществено въздействие.

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.).

Раздел II.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на мерки за обществено въздействие от другарския съд

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.).

Раздел II.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на мерки за обществено въздействие от другарския съд

Чл. 77. (1) Освобождава се от наказателна отговорност и се предава на другарски съд лице, което е извършило някое от следните престъпления:

а) обида по чл. 146 или лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 без разстройство на здравето, извършени в колектива от негов член спрямо друг член на същия колектив, ако на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие за умишлено престъпление против личността и ако има заявление от пострадалия;

б) клевета по чл. 147, извършена в колектива от негов член спрямо друг член на същия колектив, ако на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие за умишлено престъпление против личността и когато тъжбата е подадена от пострадалия до другарския съд;

в) дребна кражба или дребно присвояване на обществено имущество, дребна кражба или дребно обсебване на лично имущество, както и за дребни прояви на самоуправство, когато деецът и пострадалият са членове на един колектив, ако за подобно деяние на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие и ако с оглед на характера на деянието и личността на дееца се намери, че той може да бъде поправен с мерки за обществено въздействие, наложени от другарски съд;

г) други по-малозначителни престъпления, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, ако за подобно деяние на лицето не е налагано наказание или мярка за обществено въздействие и ако съдът или прокурорът с оглед на характера на деянието и личността на дееца намерят, че той може да бъде поправен с помощта на мерки за обществено въздействие, наложени от другарски съд.

(2) Посочените по-горе разпоредби не се прилагат, когато е извършено и друго престъпление или престъпление в съучастие с друго лице и делото за едно от престъпленията или за някои от съучастниците не подлежи на разглеждане от другарски съд.

(3) Наказателната отговорност се осъществява и когато другарският съд е прекратил делото: а) поради фактическа или правна сложност на случая, б) поради отказ на лицето без уважителни причини да се яви при повторно призоваване в другарски съд и в) поради това, че лицето явно не може да се поправи чрез мерки за обществено въздействие.

Раздел III.

Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни с прилагане на възпитателни мерки

Чл. 78. В случаите, посочени в чл. 61, непълнолетният може да бъде освободен от наказателна отговорност, като се приложи съответна възпитателна мярка.

Раздел IV.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(7) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления.

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до хиляда лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност. В този случай съдът налага на дееца административно наказание обществено порицание, ако е навършил 16 години, или възпитателна мярка, ако не е навършил 16 години.

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до хиляда лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварително разследване или от съда, като му се наложи административно наказание глоба от петдесет до хиляда лева, когато:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не представлява голяма обществена опасност и

в) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) Не може да бъде освободено от наказателна отговорност по предходната алинея лице, което е осъждано за престъпление или е освобождавано от наказателна отговорност по тази глава.

(3) Когато с престъпление са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от наказателна отговорност по реда на ал. 1, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Чл. 78а. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварително разследване или от съда, като му се наложи административно наказание глоба от хиляда до десет хиляди лева, когато:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не представлява голяма обществена опасност и

в) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) Не може да бъде освободено от наказателна отговорност по предходната алинея лице, което е осъждано за престъпление или е освобождавано от наказателна отговорност по тази глава.

(3) Когато с престъпление са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от наказателна отговорност по реда на ал. 1, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Раздел IV.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване или от съда, като му се наложи административно наказание глоба от сто до хиляда лева, когато:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не представлява голяма обществена опасност и

в) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) Не може да бъде освободено от наказателна отговорност по предходната алинея лице, което е осъждано за престъпление или е освобождавано от наказателна отговорност по тази глава.

(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от наказателна отговорност по реда на ал. 1, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Раздел IV.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване или от съда, като му се наложи административно наказание глоба от сто до хиляда лева, когато:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не представлява голяма обществена опасност и

в) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) Не може да бъде освободено от наказателна отговорност по предходната алинея лице, което е осъждано за престъпление или е освобождавано от наказателна отговорност по тази глава.

(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от наказателна отговорност по реда на ал. 1, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Раздел V.

Определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност

Чл. 78б. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 78б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато са налице едновременно предпоставките за различни видове освобождаване от наказателна отговорност, прокурорът или съдът решава дали лицето да бъде предадено на обществено поръчителство или на другарски съд или да му бъде наложено административно наказание.

Раздел V.

Определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност

Чл. 78б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато са налице едновременно предпоставките за различни видове освобождаване от наказателна отговорност, прокурорът или съдът решава дали лицето да бъде предадено на обществено поръчителство или на другарски съд или да му бъде наложено административно наказание.

Раздел V.

Определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 78б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато са налице едновременно предпоставките за различни видове освобождаване от наказателна отговорност, прокурорът или съдът решава дали лицето да бъде предадено на обществено поръчителство или на другарски съд или да му бъде наложено административно наказание.

Глава девета.

ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

Чл. 79. (1) Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват:

1. когато деецът умре;

2. когато е изтекла предвидената от закона давност;

3. когато е последвала амнистия.

(2) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпление против мира и човечеството.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и.

5. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) три години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и.

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) двадесет години за деяния, наказуеми със смърт, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и.

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) двадесет години за деяния, наказуеми със смърт, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните на престъпления - от прекратяването им.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. двадесет години за деяния, наказуеми със смърт;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) двадесет години за деяния, наказуеми със смърт, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните на престъпления - от прекратяването им.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. двадесет години за деяния, наказуеми със смърт;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Чл. 81. (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

(2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. двадесет години, ако наказанието е смърт;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно с чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. двадесет години, ако наказанието е смърт;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно с чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. двадесет години, ако наказанието е смърт;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно с чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. двадесет години, ако наказанието е смърт;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно с чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

Чл. 83. Амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления.

Чл. 84. (1) За престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, наказателното преследване не се възбужда, макар давността да не е изтекла, ако не се подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено.

(2) Ако пострадалият умре, преди да е изтекъл тоя срок, тъжбата може да се подаде от неговите наследници до изтичането му.

(3) За тези престъпления наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е поискал това, преди да започне неговото изпълнение.

Глава десета.

РЕАБИЛИТАЦИЯ

Чл. 85. (1) (Предишен текст на чл. 85 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 85. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

Чл. 85. (1) (Предишен текст на чл. 85 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 85. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) когато е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. (*) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на задължително заселване, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на задължително заселване, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено, след като лицето е било веднъж реабилитирано.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на задължително заселване, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на задължително заселване, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено, след като лицето е било веднъж реабилитирано.

Чл. 87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:

1. ако е имал добро поведение и

2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.

Чл. 87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:

1. ако е имал добро поведение и

2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато наред с наказанието лишаване от свобода или поправителен труд е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.

Чл. 87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:

1. ако е имал добро поведение и

2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато наред с наказанието лишаване от свобода или поправителен труд е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.

Чл. 87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:

1. ако е имал добро поведение и

2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

(3) Когато наред с наказанието лишаване от свобода или поправителен труд е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, точки 6-8, или задължително заселване, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.

Чл. 88. Реабилитация може да се иска и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал право на това.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(4) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против Народната република и за престъпления против мира и човечеството.

Глава единадесета.

ПРИНУДИТЕЛНИ МЕДИЦИНСКИ МЕРКИ

Чл. 89. По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови:

а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер;

б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение;

в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение.

Чл. 90. (1) Принудителното лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.

(2) Принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на своето психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или за своите близки. В тези случаи лицето се държи под усилен надзор, изключващ възможността то да извърши ново общественоопасно деяние.

Чл. 91. (1) Прекратяването и изменяването на постановената принудителна медицинска мярка става от съда, когато това се налага от настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване.

(2) Във всички случаи след изтичане на шестмесечен срок от настаняването в лечебното заведение съдът се произнася за прекратяване, продължаване или заменяване на принудителното лечение.

Чл. 92. (1) Когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм или от друга наркомания, съдът може наред с наказанието да постанови и принудително лекуване.

(2) Когато е наложено наказание без лишаване от свобода, принудителното лекуване се извършва в медицински заведения със специален лечебен и трудов режим.

(3) Принудителното лекуване на осъдените на лишаване от свобода се провежда през време на изпълнение на наказанието. Срокът за принудителното лекуване се приспада от срока на лишаването от свобода.

(4) Когато това е необходимо, съдът може да постанови лекуването да продължи и след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода - в медицинските заведения, указани в алинея втора.

(5) Принудителното лекуване се прекратява от съда, когато неговото продължаване не е повече необходимо.

Допълнителна разпоредба

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърни данни" е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

25. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна мрежа" е съвкупност от свързани помежду си компютърни системи или съоръжения, която дава възможност за обмен на компютърни данни.

26. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна програма" е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат компютърна система да осъществява определени функции.

27. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърен вирус" е компютърна програма, която се разпространява автоматично и против волята или без знанието на ползващите компютърните системи лица и е предназначена за привеждане на компютърни системи или компютърни мрежи в нежелани от ползващите ги състояния или в осъществяване на нежелани резултати.

28. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърни данни" е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

25. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна мрежа" е съвкупност от свързани помежду си компютърни системи или съоръжения, която дава възможност за обмен на компютърни данни.

26. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна програма" е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат компютърна система да осъществява определени функции.

27. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърен вирус" е компютърна програма, която се разпространява автоматично и против волята или без знанието на ползващите компютърните системи лица и е предназначена за привеждане на компютърни системи или компютърни мрежи в нежелани от ползващите ги състояния или в осъществяване на нежелани резултати.

28. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърни данни" е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

25. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна мрежа" е съвкупност от свързани помежду си компютърни системи или съоръжения, която дава възможност за обмен на компютърни данни.

26. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна програма" е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат компютърна система да осъществява определени функции.

27. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърен вирус" е компютърна програма, която се разпространява автоматично и против волята или без знанието на ползващите компютърните системи лица и е предназначена за привеждане на компютърни системи или компютърни мрежи в нежелани от ползващите ги състояния или в осъществяване на нежелани резултати.

28. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърни данни" е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

25. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна мрежа" е съвкупност от свързани помежду си компютърни системи или съоръжения, която дава възможност за обмен на компютърни данни.

26. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна програма" е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат компютърна система да осъществява определени функции.

27. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърен вирус" е компютърна програма, която се разпространява автоматично и против волята или без знанието на ползващите компютърните системи лица и е предназначена за привеждане на компютърни системи или компютърни мрежи в нежелани от ползващите ги състояния или в осъществяване на нежелани резултати.

28. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърна информационна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърни информационни данни" е всяко представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително такава програма, която е в състояние да направи така, че дадена компютърна система да изпълни определена функция.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Наркотични вещества" са всички упойващи и психотропни вещества - високорискови и рискови - по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Прекурсор" е всяко вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и всяко химическо вещество по смисъла на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори.

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Незаконен трафик" е всяка незаконна дейност или действия, свързани с растения, съдържащи наркотични вещества, с наркотични вещества и прекурсори, с биологични, химически и радиационни оръжия, с взривни вещества, радиоактивни материали, токсични и химически вещества и техните прекурсори, с биологични агенти и токсини.

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Аналог" е всяко вещество, което не е включено в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие в човешкия организъм.

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърна информационна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърни информационни данни" е всяко представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително такава програма, която е в състояние да направи така, че дадена компютърна система да изпълни определена функция.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, различно от законно платежно средство (банкнота или монета), позволяващо, поради специфичната си природа самостоятелно или във връзка с друго средство, на титуляря да прехвърля пари или парична стойност, като например дебитна карта, кредитна карта, електронно портмоне или друга карта, издадена от финансова институция, чек или пътнически чек.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (Нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Наркотични вещества" са всички упойващи и психотропни вещества - високорискови и рискови - по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Прекурсор" е всяко вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и всяко химическо вещество по смисъла на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори.

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Незаконен трафик" е всяка незаконна дейност или действия, свързани с растения, съдържащи наркотични вещества, с наркотични вещества и прекурсори, с биологични, химически и радиационни оръжия, с взривни вещества, радиоактивни материали, токсични и химически вещества и техните прекурсори, с биологични агенти и токсини.

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Аналог" е всяко вещество, което не е включено в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие в човешкия организъм.

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърна информационна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърни информационни данни" е всяко представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително такава програма, която е в състояние да направи така, че дадена компютърна система да изпълни определена функция.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, различно от законно платежно средство (банкнота или монета), позволяващо, поради специфичната си природа самостоятелно или във връзка с друго средство, на титуляря да прехвърля пари или парична стойност, като например дебитна карта, кредитна карта, електронно портмоне или друга карта, издадена от финансова институция, чек или пътнически чек.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (Нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) служба или поръчение, възложени от международна организация.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Наркотични вещества" са всички упойващи и психотропни вещества - високорискови и рискови - по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Прекурсор" е всяко вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Незаконен трафик" е всяка незаконна дейност или действия, свързани с растения, съдържащи наркотични вещества, с наркотични вещества и прекурсори.

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Аналог" е всяко вещество, което не е включено в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие в човешкия организъм.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (Нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) служба или поръчение, възложени от международна организация.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Наркотични вещества" са всички упойващи и психотропни вещества - високорискови и рискови - по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Прекурсор" е всяко вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Незаконен трафик" е всяка незаконна дейност или действия, свързани с растения, съдържащи наркотични вещества, с наркотични вещества и прекурсори.

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Аналог" е всяко вещество, което не е включено в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие в човешкия организъм.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят петдесет пъти установената за страната минимална работна заплата, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят двеста пъти установената за страната минимална работна заплата.

15. (Нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) служба или поръчение, възложени от международна организация.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят петдесет пъти установената за страната минимална работна заплата, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят двеста пъти установената за страната минимална работна заплата.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят петдесет пъти установената за страната минимална работна заплата, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят двеста пъти установената за страната минимална работна заплата.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

Особена разпоредба

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Народна република България е страна.

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Допълнителни разпоредби

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Допълнителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Народна република България е страна.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Допълнителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Народна република България е страна.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Допълнителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Народна република България е страна.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Допълнителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Народна република България е страна.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Допълнителни разпоредби

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Народна република България е страна.

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

Особена разпоредба

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Глава първа.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА

Раздел I.

Измяна

Чл. 95. Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в Народната република участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 95. Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 95. Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в Народната република участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 96. (1) Който с цел да подрови или отслаби властта в Народната република лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или със смърт.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 96. (1) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или със смърт.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или със смърт.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 96. (1) Който с цел да подрови или отслаби властта в Народната република лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или със смърт.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 97. Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 97. Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел II.

Предателство и шпионство

Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Народната република.

Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Републиката, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Републиката.

Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Народната република.

Чл. 99. (1) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу Народната република, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 99. (1) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 99. (1) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу Народната република, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 100. (1) Български гражданин, който във време на обявена или започната война, постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против Народната република, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против Народната република.

Чл. 100. (1) Български гражданин, който във време на обявена или започната война, постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против републиката, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против републиката.

Чл. 100. (1) Български гражданин, който във време на обявена или започната война, постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против Народната република, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против Народната република.

Чл. 101. (1) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 101. (1) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 101. (1) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на Народната република предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на Народната република предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 103. Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на Народната република, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 103. Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 103. Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на Народната република, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на Народната република и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се утвърждава от Министерския съвет.

Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на републиката и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се утвърждава от Министерския съвет.

Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 99 от 1989 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на Народната република и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се приема от Народното събрание и се обнародва в Държавен вестник.

Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на Народната република и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се утвърждава от Министерския съвет.

Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, посочени в утвърден от Министерския съвет списък, чието разгласяване може да увреди интересите на Народната република. Списъкът подлежи на обнародване.

Чл. 105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.

Раздел III.

Диверсия и вредителство

Чл. 106. Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години или със смърт.

Чл. 107. Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел IV.

Противодържавна агитация и пропаганда

Чл. 108. Който с цел да отслаби властта в Народната република или да й създаде затруднения проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, възхвалява извършването на престъпления против Народната република или явно подбужда към такива престъпления, разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществения строй, или разпространява литература с такова съдържание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Раздел IV.

Други престъпления

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г. и бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до десет лева.

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г. и бр. 99 от 1989 г.) (1) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Народна република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

(2) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Народна република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106 и 107 наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Раздел IV.

Противодържавна агитация и пропаганда

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г. и бр. 99 от 1989 г.) (1) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Народна република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

(2) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Народна република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106 и 107 наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Раздел IV.

Други престъпления

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г. и бр. 99 от 1989 г.) (1) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Народна република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

(2) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Народна република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106 и 107 наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Раздел IV.

Противодържавна агитация и пропаганда

Чл. 108. (Предишен текст на чл. 108 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който с цел да отслаби властта в Народната република или да й създаде затруднения проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, възхвалява извършването на престъпления против Народната република или явно подбужда към такива престъпления, разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществения строй, или разпространява литература с такова съдържание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Народната република.

Чл. 108. Който с цел да отслаби властта в Народната република или да й създаде затруднения проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, възхвалява извършването на престъпления против Народната република или явно подбужда към такива престъпления, разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществения строй, или разпространява литература с такова съдържание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Раздел V.

Противодържавна агитация и пропаганда

Чл. 109. (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 109. (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. За приготовление към престъпление по тази глава наказанието е лишаване от свобода до десет години, но не по-тежко от предвиденото за довършеното престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106 и 107 наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 111. (1) Който дава убежище или укрива лице, извършило престъпление по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за самото престъпление.

(2) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (1) Който знае, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Раздел V.

Противодържавна агитация и пропаганда

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106 и 107 наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Раздел V.

Противодържавна агитация и пропаганда

Чл. 109. (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. За приготовление към престъпление по тази глава наказанието е лишаване от свобода до десет години, но не по-тежко от предвиденото за довършеното престъпление.

Чл. 111. (1) Който дава убежище или укрива лице, извършило престъпление по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за самото престъпление.

(2) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл. 96, 97, 99 или 106 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел V.

Други престъпления

Чл. 109. (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 109. (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) Ако организацията или групата е създадена по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. За приготовление към престъпление по тази глава наказанието е лишаване от свобода до десет години, но не по-тежко от предвиденото за довършеното престъпление.

Чл. 111. (1) Който дава убежище или укрива лице, извършило престъпление по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за самото престъпление.

(2) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112. (1) Който знае, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл. 96, 97, 99 или 106 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VI.

Престъпления против друга държава на трудещите се

Чл. 113. Наказанията, предвидени за престъпленията по тази глава, се налагат и на онзи, който извърши някое от тези престъпления против друга държава на трудещите се или против военна сила, която действува задружно с българската.

Чл. 114. (1) За престъпленията по тази глава на виновния може да бъде наложено лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

(2) За престъпления по чл. 95-107 и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За престъпления по тази глава съдът може да постанови задължително заселване, както и лишаване от права по чл. 37, точки 6 - 10.

(2) За престъпления по чл. 95 - 107 и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Глава втора.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА

Раздел I.

Убийство

Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 116. За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. на бременна жена или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. В случаите на точка 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 116. За убийство:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. на бременна жена или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

(изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. В случаите по точки 10 и 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 117. (1) Приготовление за убийство по чл. 115 и 116 се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

Чл. 118. За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго тежко противозаконно действие срещу виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до пет години, а в случаите на чл. 116 точки 1-6 - лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116 точки 1 - 6 - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 121. За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3-лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго тежко противозаконно действие срещу виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току що родена рожба.

Чл. 126. (1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установените от това министерство правила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.

(5) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(6) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Раздел II.

Телесна повреда

Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Чл. 129. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Чл. 130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до сто лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до три лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалия е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до триста лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) на бременна жена или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

(доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) наказанието е лишаване от свобода; от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2;

(2) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) на бременна жена или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна

(доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) наказанието е лишаване от свобода; от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2;

(2) (Става текст на чл. 131а - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 132. (1) За телесна повреда, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго тежко противозаконно действие срещу виновния или неговите ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. лишаване от свобода до три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. поправителен труд до шест месеца или глоба до сто лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите по чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаване от свобода три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) поправителен труд до шест месеца или глоба до три лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите по чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. лишаване от свобода до три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. поправителен труд до шест месеца или глоба до триста лева по чл. 130. ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 133. Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:

1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и

2. с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд при средна телесна повреда.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.

Чл. 135. (1) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до петстотин лева.

(3) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(4) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(5) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до две хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до две хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до три хиляди лева, налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Чл. 135. (1) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до петстотин лева.

(3) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(4) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Раздел III.

Злепоставяне

Чл. 136. Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 136. (1) (Предишен текст на чл. 136 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 137. Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 138. Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 139. Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до петдесет лева.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Чл. 140. Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 141. (1) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до сто лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до сто лева.

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до три лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до три лева.

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

Раздел IV.

Противозаконно лишаване от свобода

Чл. 142. (1) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

Чл. 142. (1) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който отвлече лице, ползуващо се с международна защита, или по друг начин ограничи свободата му, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието по предходната алинея са настъпили вредни последици и извършеното не съставлява по тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Раздел V.

Принуда

Чл. 143. Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.

Чл. 144. (1) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(2) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до триста лева.

(3) Ако деецът се е заканил с убийство, наказанието е лишаване от свобода до три години или задължително заселване.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международната защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до шест хиляди лева.

(3) Ако деецът се е заканил с убийство, наказанието е лишаване от свобода до три години или задължително заселване.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международната защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до шестстотин лева.

(3) Ако деецът се е заканил с убийство, наказанието е лишаване от свобода до три години или задължително заселване.

Раздел VI.

Издаване на чужда тайна

Чл. 145. Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.

Раздел VII.

Обида и клевета

Чл. 146. (1) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до сто лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 146. (1) (Изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 146. (1) (Изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до триста лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 147. (1) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева, както и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева, както и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелствата или приписаните престъпления.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Чл. 148. (1) За обида или клевета:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му и

4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и за клевета, от която са настъпили тежки последици.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обида:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функциите му и

4. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от един до пет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обида:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функциите му и

4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до петстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Раздел VIII.

Разврат

Чл. 149. Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, като употреби сила или заплашване, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница.

(3) Ако изнасилването е извършено от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) Ако изнасилването представлява опасен рецидив или особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до триста лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шест хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до десет хиляди лева.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага на пълнолетен, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на малолетно или непълнолетно лице.

(3) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(4) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до триста лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шест хиляди лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. В случаите на чл. 149-151 и 153 наказание не се налага или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до петстотин лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до десет хиляди лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпление по чл. 123, извършено от водач на моторно превозно средство в пияно състояние, съдът постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство завинаги.

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. За престъпленията по чл. 130, 131, точка 3, 131, точки 4 и 5 и 132 - в случаите на лека телесна повреда, чл. 133 - в случаите на средна телесна повреда, и чл. 143, 144, ал. 1, 145, 146, 147, 148, точки 1 и 2, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел VIII.

Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел VIII.

Разврат

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел VIII.

Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел VIII.

Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел VIII.

Разврат

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Глава трета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

Раздел I.

Престъпления против националното и расовото равенство

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

Чл. 163. (1) Лицата,които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) всички други - с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел II.

Престъпления против изповеданията

Чл. 164. Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и правилата на социалистическото общежитие, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.

Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и добрите нрави, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.

Чл. 166. Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Раздел III.

Престъпления против избирателното право

Чл. 167. Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 168. Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до сто лева.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до три лева.

Чл. 169. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. бр. 10 от 1993 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до двадесет лева.

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. бр. 10 от 1993 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до двадесет лева.

Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и 169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилището

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до петдесет лева.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до три години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Раздел V.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване по право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Раздел VI.

Престъпления против трудовите права на гражданите

Чл. 172. Длъжностно лице, което не изпълни влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева, както и с обществено порицание.

Раздел VI.

Престъпление против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до тридесет лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, рационализация или промишлен образец.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, рационализация или промишлен образец или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

Чл. 174а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) (1) Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Организатор, който в нарушение на чл. 12, ал. 3, и 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите проведе забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва с лишаване от свобода до една година.

ОСНОВНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 175. За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 3, и 171, ал. 1 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел VII.

Плагиатство

Чл. 173. (1) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, рационализация или промишлен образец.

Чл. 174. Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, рационализация или промишлен образец или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

ОСНОВНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 175. За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 3, и 171, ал. 1 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Глава трета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

Раздел I.

Престъпления против националното и расовото равенство

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпленията по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 163. (1) Лицата,които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) всички други - с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел I.

Престъпления против националното и расовото равенство

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпленията по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 163. (1) Лицата,които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) всички други - с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел I.

Престъпления против националното и расовото равенство

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпленията по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 163. (1) Лицата,които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) всички други - с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел II.

Престъпления против изповеданията

Чл. 164. Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и правилата на социалистическото общежитие, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.

Чл. 166. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Раздел III.

Престъпления против политическите права на гражданите (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 167. (Изм. - ДВ, БР. 1 ОТ 1991 Г.)Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

Чл. 169. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Който чрез насилие, заплашване по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до две хиляди лева.

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до две хиляди лева.

Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и 169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Раздел III.

Престъпления против политическите права на гражданите

(ЗАГЛАВИЕТО ИЗМ. - ДВ, БР. 1 ОТ 1991 Г.)

Чл. 167. (Изм. - ДВ, БР. 1 ОТ 1991 Г.)Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 167. (Изм. - ДВ, БР. 1 ОТ 1991 Г.)Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

Чл. 169. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Който чрез насилие, заплашване по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до две хиляди лева.

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до две хиляди лева.

Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и 169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Раздел III.

Престъпления против избирателното право

Чл. 167. Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

Чл. 169. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до три години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до три години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до три години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Раздел V.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Раздел V.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Раздел V.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Раздел VI.

Престъпление против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VI.

Престъпление против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VI.

Престъпление против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VI.

Престъпление против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VI.

Престъпления против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева, както и с обществено порицание.

Раздел VII.

Плагиатство

Чл. 173. (1) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, рационализация или промишлен образец.

Чл. 174. Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, рационализация или промишлен образец или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

Чл. 174а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) (1) Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Организатор, който в нарушение на чл. 12, ал. 3, и 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите проведе забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва с лишаване от свобода до една година.

ОСНОВНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, и 171, ал. 1 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Допълнителни разпоредби

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За престъпления по тази глава съдът може да постанови задължително заселване, както и лишаване от права по чл. 37, точки 6 - 10.

(2) За престъпления по чл. 95 - 107 и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 114. (1) За престъпленията по тази глава на виновния може да бъде наложено лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

(2) За престъпления по чл. 95-107 и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Глава втора.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА

Раздел I.

Убийство

Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 116. За убийство:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. на бременна жена или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

(изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. В случаите по точки 10 и 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 116. За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. на бременна жена или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. В случаите на точка 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 117. (1) Приготовление за убийство по чл. 115 и 116 се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116 точки 1 - 6 - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 118. За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго тежко противозаконно действие срещу виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до пет години, а в случаите на чл. 116 точки 1-6 - лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 121. За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3-лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, или при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго тежко противозаконно действие срещу виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 124. Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

Чл. 125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току що родена рожба.

Чл. 126. (1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установените от това министерство правила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.

(5) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(6) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Раздел II.

Телесна повреда

Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Чл. 129. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до триста лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до триста лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до сто лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) на бременна жена или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна

(доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) наказанието е лишаване от свобода; от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2;

(2) (Става текст на чл. 131а - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) на бременна жена или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

(доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) наказанието е лишаване от свобода; от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2;

(2) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. на бременна жена;

5. по начин, особено мъчителен за пострадалия, наказанието е лишаване от свобода: от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2.

(2) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите по чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. лишаване от свобода до три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. поправителен труд до шест месеца или глоба до триста лева по чл. 130. ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За телесна повреда, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. лишаване от свобода до три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. поправителен труд до шест месеца или глоба до триста лева по чл. 130. ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 132. (1) За телесна повреда, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго тежко противозаконно действие срещу виновния или неговите ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. лишаване от свобода до три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. поправителен труд до шест месеца или глоба до сто лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 133. Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:

1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и

2. с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд при средна телесна повреда.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.

Чл. 135. (1) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до петстотин лева.

(3) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(4) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Чл. 135. (1) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до петстотин лева.

(3) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(4) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(5) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Раздел III.

Злепоставяне

Чл. 136. (1) (Предишен текст на чл. 136 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 136. Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 137. Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 138. Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Чл. 139. Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до петдесет лева.

Чл. 140. Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

Чл. 141. (1) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до сто лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до сто лева.

Раздел IV.

Противозаконно лишаване от свобода

Чл. 142. (1) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който отвлече лице, ползуващо се с международна защита, или по друг начин ограничи свободата му, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието по предходната алинея са настъпили вредни последици и извършеното не съставлява по тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 142. (1) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

Раздел V.

Принуда

Чл. 143. Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международната защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до шестстотин лева.

(3) Ако деецът се е заканил с убийство, наказанието е лишаване от свобода до три години или задължително заселване.

Чл. 144. (1) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(2) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до триста лева.

(3) Ако деецът се е заканил с убийство, наказанието е лишаване от свобода до три години или задължително заселване.

Раздел VI.

Издаване на чужда тайна

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.

Чл. 145. Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

Раздел VII.

Обида и клевета

Чл. 146. (1) (Изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до триста лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 146. (1) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до сто лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Чл. 147. (1) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева, както и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обида:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функциите му и

4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до петстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Чл. 148. (1) За обида или клевета:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му и

4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и за клевета, от която са настъпили тежки последици.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Раздел VIII.

Разврат

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до пет години, а при особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 149. Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, като употреби сила или заплашване, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а при особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 150. Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, като употреби сила или заплашване, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница.

(3) Ако изнасилването е извършено от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) Ако изнасилването представлява опасен рецидив или особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 155. (1) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до триста лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага на пълнолетен, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на малолетно или непълнолетно лице, както и по отношение на лице, което не може да разбира свойството и значението на извършеното.

(3) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 157. (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага на пълнолетен, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на малолетно или непълнолетно лице.

(3) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(4) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до триста лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 158. В случаите на чл. 149-151 и 153 наказание не се налага или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 159. (1) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до петстотин лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Допълнителна разпоредба

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Допълнителна разпоредба

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпление по чл. 123, извършено от водач на моторно превозно средство в пияно състояние, съдът постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство завинаги.

Допълнителна разпоредба

Чл. 160. За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Особена разпоредба

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Особена разпоредба

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Особена разпоредба

Чл. 161. За престъпленията по чл. 130, 131, точка 3, 131, точки 4 и 5 и 132 - в случаите на лека телесна повреда, чл. 133 - в случаите на средна телесна повреда, и чл. 143, 144, ал. 1, 145, 146, 147, 148, точки 1 и 2, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Глава трета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

Раздел I.

Престъпления против националното и расовото равенство

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпленията по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

Чл. 163. (1) Лицата,които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) всички други - с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел II.

Престъпления против изповеданията

Чл. 164. Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и правилата на социалистическото общежитие, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.

Чл. 166. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 166. Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Раздел III.

Престъпления против избирателното право

Чл. 167. Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

Чл. 168. Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до сто лева.

Чл. 169. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство (Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до три години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилището

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до петдесет лева.

Раздел V.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 171. (1) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Раздел VI.

Престъпления против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева, както и с обществено порицание.

Чл. 172. Длъжностно лице, което не изпълни влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева, както и с обществено порицание.

Раздел VII.

Плагиатство

Чл. 173. (1) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, рационализация или промишлен образец.

Чл. 174. Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, рационализация или промишлен образец или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

Особена разпоредба

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, и 171, ал. 1 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Особена разпоредба

Чл. 175. За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 3, и 171, ал. 1 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Глава четвърта.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ БРАКА, СЕМЕЙСТВОТО И МЛАДЕЖТА

Раздел I.

Престъпления против брака и семейството

Чл. 176. (1) Който при встъпване в брак съзнателно укрие от длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) Свещенослужител, който извърши религиозен обред за бракосъчетание, без да е сключен преди това брак по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до една година и с обществено порицание.

Чл. 177. (1) Който склони някого по насилствен начин да встъпи в брак и поради това бракът бъде обявен за недействителен, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който отвлече лице от женски пол с цел да го принуди да встъпи в брак, се наказва с лишаване от свобода до три години, а ако пострадалата е непълнолетна, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 178. (1) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и на този, който дава или който посредничи при даването или получаването на такъв откуп.

Чл. 178. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до десет лева, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и на този, който дава или който посредничи при даването или получаването на такъв откуп.

Чл. 178. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и на този, който дава или който посредничи при даването или получаването на такъв откуп.

Чл. 178. (1) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и на този, който дава или който посредничи при даването или получаването на такъв откуп.

Чл. 179. (1) Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак.

(3) Ако първият брак бъде обявен за недействителен или бъде прекратен на друго основание, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 180. (1) Съпруг, който напусне семейството си и заживее съпружески с друго лице, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева, както и с обществено порицание.

(2) При тежки случаи или при повторение наказанието е лишаване от свобода до една година и обществено порицание.

(3) Със същото наказание се наказва и лицето, с което съпругът е заживял.

Чл. 180. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.).

Чл. 180. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Съпруг, който напусне семейството си и заживее съпружески с друго лице, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) При тежки случаи или при повторение наказанието е лишаване от свобода до една година и обществено порицание.

(3) Със същото наказание се наказва и лицето, с което съпругът е заживял.

Чл. 180. (1) Съпруг, който напусне семейството си и заживее съпружески с друго лице, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева, както и с обществено порицание.

(2) При тежки случаи или при повторение наказанието е лишаване от свобода до една година и обществено порицание.

(3) Със същото наказание се наказва и лицето, с което съпругът е заживял.

Чл. 181. Който наруши свое задължение към съпруг, възходящ или низходящ, неспособен да се грижи за себе си, и с това го постави в положение на сериозно затруднение, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 182. Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 182. (1) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до десет лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 182. (1) (Предишен текст на чл. 182 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с поправителен труд или глоба до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до хиляда лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 182. Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с поправителен труд или със задължително заселване за срок от една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

(3) Виновният не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или задължително заселване, както и обществено порицание.

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с поправителен труд или със задължително заселване.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или задължително заселване, както и обществено порицание.

Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с поправителен труд или със задължително заселване за срок от една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

(3) Виновният не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или задължително заселване, както и обществено порицание.

Чл. 183. (1) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с поправителен труд или със задължително заселване до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

(3) Виновният не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или задължително заселване, както и обществено порицание.

Чл. 184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Чл. 184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет лева.

Чл. 184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Чл. 185. (1) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до двеста лева.

Чл. 185. (1) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до пет лева.

Чл. 185. (1) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Чл. 185. (1) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до двеста лева.

Чл. 186. Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или поправителен труд до шест месеца.

Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с поправителен труд или глоба до триста лева.

Чл. 186. Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или поправителен труд до шест месеца.

Раздел II.

Престъпления против младежта

Чл. 187. Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 188. (1) Който принуждава малолетно или непълнолетно лице към извършване на престъпление или към проституция, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с обществено порицание.

(2) Когато от това са настъпили вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, ако деянието не представлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание.

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(2) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и обществено порицание.

Чл. 190. Който, като злоупотреби с родителската си власт, принуди свое дете, ненавършило 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 191. (1) Който, без да е сключил брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(3) Наказанието за престъплението по ал. 1 не се налага, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 191. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 191. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 191. (1) Който, без да е сключил брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(3) Наказанието за престъплението по ал. 1 не се налага, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 192. Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до петстотин лева, както и с обществено порицание.

Чл. 192. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на този, който дава или посредничи при даването на такъв откуп.

Чл. 192. (1) (Предишен текст на чл. 192, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на този, който дава или посредничи при даването на такъв откуп.

Чл. 192. Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до петстотин лева, както и с обществено порицание.

Чл. 193. (1) Който опие със спиртни напитки лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем, се наказва с поправителен труд или с глоба до сто лева.

(2) Който продаде спиртни напитки на лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до двеста лева и с обществено порицание, а ако върши това системно - лишаване от свобода до шест месеца и с обществено порицание.

Чл. 193. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който опие със спиртни напитки лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до пет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който продаде спиртни напитки на лице, ненавършило 16-годишна възраст или невменяем, за лична употреба, се наказва с глоба до пет лева и с обществено порицание, а ако върши това системно - лишаване от свобода до шест месеца и с обществено порицание.

Чл. 193. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който опие със спиртни напитки лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който продаде спиртни напитки на лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до петстотин лева и с обществено порицание, а ако върши това системно - лишаване от свобода до шест месеца и с обществено порицание.

Чл. 193. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който опие със спиртни напитки лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който продаде спиртни напитки на лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до петстотин лева и с обществено порицание, а ако върши това системно - лишаване от свобода до шест месеца и с обществено порицание.

Чл. 193. (1) Който опие със спиртни напитки лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем, се наказва с поправителен труд или с глоба до сто лева.

(2) Който продаде спиртни напитки на лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до двеста лева и с обществено порицание, а ако върши това системно - лишаване от свобода до шест месеца и с обществено порицание.

Глава пета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СОБСТВЕНОСТ

Раздел I.

Кражба

Чл. 194. (1) Който отнеме държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до двеста лева.

Чл. 195. (1) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор, като земеделски произведения, машини, добитък и други, оставени на полето;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. ако за извършване на кражбата са използувани специални технически средства или начини;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, и

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

(2) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(3) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до двеста лева.

(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 196. (1) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване до пет години.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба до сто лева;

3. в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2 и 6 - лишаване от свобода до осем години;

4. в случаите на чл. 195, ал. 2 - лишаване от свобода до десет години.

Раздел II.

Грабеж

Чл. 198. (1) Който отнеме държавна, кооперативна или друга обществена вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Чл. 199. (1) За грабеж на държавни, кооперативни или други обществени вещи:

1) в големи размери;

2) извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3) придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4) представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - и задължително заселване до пет години.

(2) За грабеж на държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ:

1) придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт, или

2) придружен с убийство или с опит за убийство,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. Съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 200. За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл. 199 - лишаване от свобода до три години.

Раздел III.

Присвоявания

Чл. 201. Длъжностно лице, което присвои обществени или частни пари, вещи или други ценности, връчени му в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. ако е осъществено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е в големи размери или;

2. ако представлява опасен рецидив.

(3) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 203. (1) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(2) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6, 7 и 8.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до двеста лева.

б) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до три години или поправителен труд;

2. в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до шест години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

5. в случаите на чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба до сто лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

(2) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 206. (1) Който противозаконно присвои държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

(3) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до двеста лева.

(4) Ако вещта бъде внесена или заместена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд;

2. по ал. 3 - поправителен труд или глоба до петдесет лева.

Чл. 207. (1) Който намери държавна, кооперативна или друга обществена вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на властта или на този, който я е загубил, се наказва с поправителен труд или с глоба до петдесет лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои държавна, кооперативна или друга обществена вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 208. (1) Който открие съкровище и в продължение на една седмица не съобщи на властта, се наказва с поправителен труд или глоба до двеста лева.

(2) Ако съкровището представлява ценна историческа находка, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до хиляда лева.

Раздел IV.

Измама

Чл. 209. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва за измама с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 210. За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. ако е осъществена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи.

Чл. 211. Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по 210 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 212. (1) Който чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание държавно, кооперативно или друго обществено имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на другиго да получи без правно основание такова имущество.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(5) Ако полученото имущество бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1) по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд;

2) по ал. 3 - лишаване от свобода до осем години;

3) по ал. 4 - поправителен труд или глоба до двеста лева.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите по ал. 1, 2 и 3 съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37 точка 6, а в случаите по ал. 3 може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 213. Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свой осигурен имот, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до триста лева.

Раздел V.

Изнудване

Чл. 214. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага чрез сила или заплашване принуди някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва за изнудване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако причинената имотна вреда е значителна, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

Раздел VI.

Вещно укривателство

Чл. 215. (1) Който с цел да набави за себе си имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени държавни, кооперативни или други обществени вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако укривателството е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест години. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 8.

Раздел VII.

Унищожаване и повреждане

Чл. 216. (1) За унищожаване или повреждане на държавна, кооперативна или друга обществена вещ наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(2) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба до двеста лева.

(3) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 3 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до триста лева.

Раздел VIII.

Престъпления против държавната или обществената собственост на други социалистически страни

Чл. 217. Наказанията, предвидени за престъпленията по тази глава, се налагат и на онзи, който извърши някои от тия престъпления против имущество, принадлежащо на друга социалистическа държава или на кооперативна или друга обществена организация в такава държава.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 218. Разпоредбите на настоящата глава се прилагат и тогава, когато предметът на престъплението е лично имущество, което е поверено или предоставено на държавна, кооперативна или друга обществена организация за пазене, превоз или управление.

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) (1) Когато предмет на престъпление по тази глава са течни горива, съдът постановява и глоба от триста до две хиляди лева.

(2) Когато течните горива, предмет на престъплението са предназначени за моторни превозни средства, съдът вместо глоба постановява конфискация на моторното превозно средство на дееца. Ако в съответната разпоредба е предвидена конфискация, тя се прилага спрямо останалото имущество на дееца.

(3) Когато в случаите по предходната алинея деецът не притежава моторно превозно средство, вместо конфискация се налага глоба от петстотин до четири хиляди лева. Ако той е притежавал моторно превозно средство и след извършване на престъплението го е отчуждил, размерът на глобата не може да бъде по-нисък от стойността му.

(4) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат в маловажни случаи на престъпление.

(5) Когато предмет на деяние по тази глава са течни горива на стойност до десет лева по цени за населението, наказанието е глоба от двеста до петстотин лева. Тази разпоредба не се прилага:

1. за деяния по чл. 198-200 и

2. в случаите, когато деецът е наказан за административно нарушение или престъпление, предмет на което са течни горива, предназначени за държавни или обществени нужди.

Глава пета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА

(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 10 ОТ 1993 Г.)

Раздел I.

Кражба

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, и

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

8. (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по точка 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет хиляди лева.

(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точка 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. В случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. В случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване до пет години.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба до три лева;

3. (изм. - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на ал. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Раздел II.

Грабеж

Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Чл. 199. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:

1. В големи размери;

2. Извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3. Придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4. Представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на движима вещ:

1. Придружен с тежка или със средна телесна повреда, от която е последвала смърт;

2. Придружен с убийство или с опит за убийство;

3. В особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 200. За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл. 199 - лишаване от свобода до три години.

Раздел III.

Присвоявания

Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. ако е осъществено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е в големи размери или;

2. ако представлява опасен рецидив.

(3) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 203. (1) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(2) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6, 7 и 8.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.

б) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 205. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат върнати или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) в случаите на чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба до три лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционен съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по ал. 5 - поправителен труд или глоба до три лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба до два лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 208. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с глоба от два до двадесет лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет до петдесет лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет до петдесет лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от десет до сто лева.

Раздел IV.

Измама

Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 210. За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. ако е осъществена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи.

Чл. 211. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по чл. 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез използване на документ с неверно съдържание или на неистински или преправен документ получи безправно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(5) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(6) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по ал. 5 - поправителен труд или глоба до пет лева.

(2) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до десет лева.

Раздел V.

Изнудване

Чл. 214. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако причинената имотна вреда е значителна, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

Раздел VI.

Вещно укривателство

Чл. 215. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако укривателството е в големи размери или е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до десет години. Съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 8.

Раздел VII.

Унищожаване и повреждане

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба до пет хиляди лева.

(3) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по ал. 1 и 3 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до три хиляди лева.

Раздел VIII.

Злоупотреба на доверие

(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 10 ОТ 1993 Г.)

Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от два до шест лева.

(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.

(3) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до сто лева.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 218. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За деяние по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 3, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до установената за страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието, на дееца се налага по административен ред глоба от двеста до двадесет хиляди лева, но не по-малко от тройния размер на стойността на предмета.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над установената за страната минимална работна заплата към момента на извършване на последното деяние.

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За кражба, обсебване, измама, изнудване и злоупотреба на доверие, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

Глава шеста.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО СТОПАНСТВО

Раздел I.

Общо стопански престъпления

Чл. 219. (1) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни вреди на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни вреди за народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 220. Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за народното стопанство или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 221. Длъжностно лице, което употребява обществени средства (пари, материали, труд и други) за цели, за които те не са предназначени или не са разрешени по надлежния ред, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до триста лева.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г.) Длъжностно лице, което продължи, нареди или допусне да бъде продължен държавен или обществен строеж върху неотчуждена или непредадена по установения ред обработваема земя или пасище, след като строежът е бил спрян от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до хиляда и петстотин лева.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 86 от 1991 г., попр., бр. 90 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използува за строителство и за други неземеделски нужди неотчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от десет до сто лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от двадесет до сто лева.

Чл. 222. (1) Длъжностно лице, което с цел да получи за себе си или за другиго имотна облага даде или допусне да се дадат неверни изходни данни или изчисления, въз основа на които е бил съставен стопански план, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Придобитото от дееца в резултат на престъплението по предходната алинея се връща на съответната организация.

Чл. 223. (1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба до шест лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 224. (1) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за народното стопанство, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до двадесет лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225. (1) Който продаде стока на цена над определената или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до петстотин лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Продавач, който получи цена, по-висока от определената от народния съвет за имот, продаван по реда на Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до три години и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Придобитото чрез престъплението се отнема в полза на държавата.

(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 5 наказанието е глоба до триста лева.

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 81 от 1990 г. бр. 10 от 1993 г.) (1) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по съответния ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от двадесет до сто лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от десет до шестдесет лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр 89 от 1986 г., отм., бр. 81 от 1990 г., нова, бр. 81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) (Ал. 4 отм., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) (Ал. 5 и 6 отм., предишна ал. 7 - ДВ., бр. 81 от 1990 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 или 7.

Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) (1) Наемодател, който получи наемна цена по-висока от законно допустимата, след като е наказван по административен ред за такова деяние, и получената в повече сума е значителна, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) При повторно извършване на престъплението по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и лишаване от право на местоживеене в определено населено място за срок до три години.

(3) Получената сума над законно допустимата се отнема в полза на държавата.

Чл. 225а. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до десет лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до пет лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 226. (1) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до хиляда лева.

(2) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до две хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) При повторно извършване на престъплението по ал. 1 и 3 наказанието е лишаване от свобода от една до три години и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Придобитото чрез престъпленията по алинеи първа, трета и четвърта се отнема в полза на държавата, а ако липсва, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 226. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до десет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до двадесет лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) При повторно извършване на престъпление по предходните алинеи или когато неправомерния доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако неправомерния доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случая е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

Чл. 227. Който с цел за недобросъвестна конкуренция незаконно ползува чужди търговски марки, марки за услуги, наименование за произход или промишлен образец, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до хиляда лева.

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който с цел за недобросъвестна конкуренция незаконно ползува чужди търговски марки, марки за услуги, наименование за произход или промишлен образец, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до десет хиляди лева.

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализация или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева.

Раздел II.

Престъпления в отделни стопански отрасли

Чл. 228. (1) Който като ръководител или контролен орган нарежда или допуска да се произвеждат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до четиристотин лева, а по ал. 2 - до двеста лева.

Чл. 228. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба до четири лева, а по ал. 2 - глоба до пет лева, налагани по административен ред.

Чл. 229. Който като приема селскостопански произведения за сметка на изкупвателна или търговска организация, измами доставчика относно качеството или количеството на тия произведения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 230. (1) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до сто лева.

(2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(4) Съобразно с различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.

Чл. 230. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяване на заразна болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до три лева.

(2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(4) Съобразно различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.

Чл. 231. (1) Ръководител на търговско или снабдително предприятие, началник на склад на предприятие на едро, стоковед или управител на магазин, който нееднократно или в големи размери пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки, явно неотговарящи на изискваните показатели и белези, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до триста лева.

Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1). Ръководител на търговско или снабдително предприятие, началник на склад на предприятие на едро, стоковед или управител на магазин, който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, явно неотговарящи на изискваните показатели и белези, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до шест хиляди лева, налагана по административен ред.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиента относно качеството на стоките, материалите или услугите.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба до двеста лева.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите и услугите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до 0,01 лева, наказанието е глоба до три лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до десет лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 или 7.

Чл. 233. (1) Който без съответно разрешение купи с цел да продаде и продаде купените с тази цел селскостопански произведения или други стоки, се наказва с поправителен труд или с глоба до двеста лева.

(2) Когато стоките имат голяма стойност или деянието е извършвано системно или повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Купените с цел за продаване стоки се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност по съответни държавни цени на дребно.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 81 от 1990 г., отм., бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 234. (1) Който без разрешение върши търговско посредничество във вид на занаят или с цел да си набави значителна материална облага, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Който, без да има право, организира или изпълнява като предприемач жилищно или вилно строителство, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако престъплението е извършено повторно, наказанието е: в случаите на алинея 1 - лишаване от свобода до две години и глоба от 200 до 1000 лева, а в случаите на ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години, глоба от 200 до 1000 лева и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Придобитото чрез престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 235. (1) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва от държавния горски фонд каквито и да било дървета, или част от тях включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до двеста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който укрие, продаде или превози незаконно добит от другиго дървен материал, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 236. Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до двеста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 237. (1) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петдесет до петстотин лева.

(2) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 238. Който улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

се наказва в тежки случаи с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

Чл. 239. (1) Ръководител на предприятие, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд или с глоба до петстотин лева.

(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни.

Чл. 240. (1) Чужд гражданин, който навлезе с плавателен съд в териториалните води на Народна република България в Черно море и върши промишлен риболов без разрешение на съответните гранични власти, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, се наказва с лишаване от свобода до три години, независимо от отговорността по Закона за рибарството.

(2) Ако това е извършено от група чужди граждани, които са въоръжени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Уловената риба, другите уловени водни животни, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 240. (1) Чужд гражданин, който навлезе с плавателен съд в териториалните води на Република България в Черно море и върши промишлен риболов без разрешение на съответните гранични власти, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, се наказва с лишаване от свобода до три години, независимо от отговорността по Закона за рибарството.

(2) Ако това е извършено от група чужди граждани, които са въоръжени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Уловената риба, другите уловени водни животни, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Раздел III.

Престъпления против монопола на външната търговия

Чл. 241. Който наруши разпоредба на закон или на друг нормативен акт относно монопола на външната търговия, когато от това са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 242. (1) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) когато са пренесени силно действуващи отровни или упойващи вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи количества,

се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба до две хиляди лева, но не по-малко от следващите се митни сборове.

(2) В случаите на букви "а", "г" и "д" на предходната алинея съдът вместо глоба може да наложи конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(3) В маловажни случаи по букви "б", "в" и "г" на ал. 1 наказанието е глоба до петстотин лева, но не по-малко от следващите се митнически сборове.

(4) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(5) Превозните и преносните средства, послужили предимно за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са.

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери,

се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба от двадесет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато предмет на контрабандата са наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато предметът на контрабандата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от тридесет хиляди до двеста хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г.) В случаите по ал. 1, буква "а", "г" и "д", както и по ал. 2-4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и задължително заселване.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 5, изм. - бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по ал. 1, букви "б", "в" и "г" наказанието е глоба до пет хиляди лева, а по ал. 2 - глоба до десет хиляди лева, налагана по административен ред.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм. - бр. 89 от 1986 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г.) За приготовлението по ал. 2-4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Раздел IV.

Престъпления против паричната и кредитната система

Чл. 243. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:

1. таксови или пощенски марки и

2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа.

Чл. 244. Който прокара в обръщение подправени парични или други знаци по предходния член или си служи с такива, като знае, че са подправени, или внесе в страната такива знаци, за да ги прокара в обръщение, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 245. Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до сто лева.

Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

Чл. 246. (1) Приготовление за извършване на престъпление по чл. 243 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи на властта.

(3) Който изготвя, пази или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл. 243, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 247. Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребявани, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или с глоба до сто лева.

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребявани, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

Чл. 248. (1) Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с поправителен труд или с глоба до двеста лева.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Чл. 248. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с поправителен труд или с глоба до пет лева.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Чл. 249. Който издаде чек, без да има покритие у платеца за сумата по чека, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до размер на двойната сума по чека.

Чл. 250. (1) Който наруши разпоредба на Закона за валутните ценности и валутния контрол или на акт на Министерския съвет по приложението му относно:

а) режима на сделките и другите действия с валутни ценности или с други имущества под валутен контрол;

б) режима на вноса и на износа на такива ценности или имущества;

в) задълженията за деклариране на такива ценности или имущества или за тяхното предоставяне за изкупуване,

се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено систематически или стойността на предмета на деянието е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до четири хиляди лева.

(3) Ако стойността на предмета на деянието е от двадесет до сто и петдесет лева, наказанието е глоба в троен размер на стойността.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г.)

Глава пета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СОБСТВЕНОСТ

Раздел I.

Кражба

Чл. 194. (1) Който отнеме държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

Чл. 195. (1) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, и

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 196. (1) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване до пет години.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказание е лишаване от свобода от десет до тридесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба до триста лева;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на ал. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако предмет на кражбата е електрическа енергия, съдът може да наложи и глоба от сто до хиляда лева освен ако случаят е маловажен.

Раздел II.

Грабеж

Чл. 198. (1) Който отнеме държавна, кооперативна или друга обществена вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За грабеж на държавни, кооперативни или други обществени вещи:

1) в големи размери;

2) извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3) придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4) представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.

(2) За грабеж на държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ:

1) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт;

2) придружен с убийство или с опит за убийство;

3) (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. Съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 200. За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл. 199 - лишаване от свобода до три години.

Раздел III.

Присвоявания

Чл. 201. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което присвои обществени или частни пари, вещи или други ценности, връчени му в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е в големи размери или;

2. ако представлява опасен рецидив.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите на ал. 2, точка 2 постановява задължително заселване за срок до пет години.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години.

(2) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6, 7 и 8.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

б) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. в случаите на чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба до триста лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който противозаконно присвои държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. по ал. 5 - поправителен труд или глоба до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 207. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Който намери държавна, кооперативна или друга обществена вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на властта или на този, който я е загубил, се наказва с поправителен труд или с глоба до двеста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои държавна, кооперативна или друга обществена вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който открие съкровище и в продължение на една седмица не съобщи на властта, се наказва с поправителен труд или глоба до петстотин лева.

(2) Ако съкровището представлява ценна историческа находка, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до хиляда лева.

Раздел IV.

Измама

Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.

(2) Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 210. (Предишен текст на чл. 210 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи.

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 211. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по 210 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание движимо или недвижимо обществено имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(5) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(6) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. по ал. 5 - поправителен труд или глоба до петстотин лева.

(2) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свой осигурен имот, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

Раздел V.

Изнудване

Чл. 214. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага чрез сила или заплашване принуди някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва за изнудване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако причинената имотна вреда е значителна, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

Раздел VI.

Вещно укривателство

Чл. 215. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени държавни, кооперативни или други обществени вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако укривателството е в големи размери или е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до седем години. Съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 8.

Раздел VII.

Унищожаване и повреждане

Чл. 216. (1) За унищожаване или повреждане на държавна, кооперативна или друга обществена вещ наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба до петстотин лева.

(3) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 3 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до триста лева.

Раздел VIII.

Престъпления против държавната или обществената собственост на други социалистически страни

Чл. 217. Наказанията, предвидени за престъпленията по тази глава, се налагат и на онзи, който извърши някои от тия престъпления против имущество, принадлежащо на друга социалистическа държава или на кооперативна или друга обществена организация в такава държава.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 218. Разпоредбите на настоящата глава се прилагат и тогава, когато предметът на престъплението е лично имущество, което е поверено или предоставено на държавна, кооперативна или друга обществена организация за пазене, превоз или управление.

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато предмет на престъпление по тази глава са течни горива, съдът постановява и глоба от триста до две хиляди лева, а в маловажни случаи - от двеста до петстотин лева.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато течните горива, предмет на престъплението, по естеството си са предназначени за моторни превозни средства, съдът вместо глоба постановява конфискация на моторното превозно средство на дееца. Ако в съответната разпоредба е предвидена конфискация, тя се прилага спрямо останалото имущество на дееца.

(3) Когато в случаите по предходната алинея деецът не притежава моторно превозно средство, вместо конфискация се налага глоба от петстотин до четири хиляди лева. Ако той е притежавал моторно превозно средство и след извършване на престъплението го е отчуждил, размерът на глобата не може да бъде по-нисък от стойността му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат в маловажни случаи на престъпление.

(5) Когато предмет на деяние по тази глава са течни горива на стойност до десет лева по цени за населението, наказанието е глоба от двеста до петстотин лева. Тази разпоредба не се прилага:

1. за деяния по чл. 198-200 и

2. в случаите, когато деецът е наказан за административно нарушение или престъпление, предмет на което са течни горива, предназначени за държавни или обществени нужди.

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За деяние по чл. 194, ал. 3, 195, ал. 3, 204, буква "а", 206, ал. 1 и 5, 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до петдесет лева по цени на дребно, на дееца се налага по административен ред глоба от петдесет до триста лева, но не по-малко от тройния размер на стойността на предмета.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над петдесет лева;

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Наказва се по административен ред с глоба от двадесет до триста лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. не състави акт за установено от него нарушение по чл. 218а, ал. 5 или 218б, ал. 1;

2. не издаде наказателно постановление за установено нарушение.

(2) Ако нарушението по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е глоба от сто до петстотин лева.

Глава пета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СОБСТВЕНОСТ

Раздел I.

Кражба

Чл. 194. (1) Който отнеме държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

Чл. 195. (1) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, и

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 196. (1) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване до пет години.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказание е лишаване от свобода от десет до тридесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба до триста лева;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на ал. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако предмет на кражбата е електрическа енергия, съдът може да наложи и глоба от сто до хиляда лева освен ако случаят е маловажен.

Раздел II.

Грабеж

Чл. 198. (1) Който отнеме държавна, кооперативна или друга обществена вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За грабеж на държавни, кооперативни или други обществени вещи:

1) в големи размери;

2) извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3) придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4) представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.

(2) За грабеж на държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ:

1) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт;

2) придружен с убийство или с опит за убийство;

3) (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. Съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 200. За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл. 199 - лишаване от свобода до три години.

Раздел III.

Присвоявания

Чл. 201. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което присвои обществени или частни пари, вещи или други ценности, връчени му в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е в големи размери или;

2. ако представлява опасен рецидив.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите на ал. 2, точка 2 постановява задължително заселване за срок до пет години.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години.

(2) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6, 7 и 8.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

б) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. в случаите на чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба до триста лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който противозаконно присвои държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. по ал. 5 - поправителен труд или глоба до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 207. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Който намери държавна, кооперативна или друга обществена вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на властта или на този, който я е загубил, се наказва с поправителен труд или с глоба до двеста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои държавна, кооперативна или друга обществена вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който открие съкровище и в продължение на една седмица не съобщи на властта, се наказва с поправителен труд или глоба до петстотин лева.

(2) Ако съкровището представлява ценна историческа находка, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до хиляда лева.

Раздел IV.

Измама

Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.

(2) Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 210. (Предишен текст на чл. 210 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи.

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 211. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по 210 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание движимо или недвижимо обществено имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(5) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(6) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. по ал. 5 - поправителен труд или глоба до петстотин лева.

(2) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свой осигурен имот, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

Раздел V.

Изнудване

Чл. 214. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага чрез сила или заплашване принуди някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва за изнудване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако причинената имотна вреда е значителна, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

Раздел VI.

Вещно укривателство

Чл. 215. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени държавни, кооперативни или други обществени вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако укривателството е в големи размери или е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до седем години. Съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 8.

Раздел VII.

Унищожаване и повреждане

Чл. 216. (1) За унищожаване или повреждане на държавна, кооперативна или друга обществена вещ наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба до петстотин лева.

(3) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 3 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до триста лева.

Раздел VIII.

Престъпления против държавната или обществената собственост на други социалистически страни

Чл. 217. Наказанията, предвидени за престъпленията по тази глава, се налагат и на онзи, който извърши някои от тия престъпления против имущество, принадлежащо на друга социалистическа държава или на кооперативна или друга обществена организация в такава държава.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 218. Разпоредбите на настоящата глава се прилагат и тогава, когато предметът на престъплението е лично имущество, което е поверено или предоставено на държавна, кооперативна или друга обществена организация за пазене, превоз или управление.

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато предмет на престъпление по тази глава са течни горива, съдът постановява и глоба от триста до две хиляди лева, а в маловажни случаи - от двеста до петстотин лева.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато течните горива, предмет на престъплението, по естеството си са предназначени за моторни превозни средства, съдът вместо глоба постановява конфискация на моторното превозно средство на дееца. Ако в съответната разпоредба е предвидена конфискация, тя се прилага спрямо останалото имущество на дееца.

(3) Когато в случаите по предходната алинея деецът не притежава моторно превозно средство, вместо конфискация се налага глоба от петстотин до четири хиляди лева. Ако той е притежавал моторно превозно средство и след извършване на престъплението го е отчуждил, размерът на глобата не може да бъде по-нисък от стойността му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат в маловажни случаи на престъпление.

(5) Когато предмет на деяние по тази глава са течни горива на стойност до десет лева по цени за населението, наказанието е глоба от двеста до петстотин лева. Тази разпоредба не се прилага:

1. за деяния по чл. 198-200 и

2. в случаите, когато деецът е наказан за административно нарушение или престъпление, предмет на което са течни горива, предназначени за държавни или обществени нужди.

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За деяние по чл. 194, ал. 3, 195, ал. 3, 204, буква "а", 206, ал. 1 и 5, 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до петдесет лева по цени на дребно, на дееца се налага по административен ред глоба от петдесет до триста лева, но не по-малко от тройния размер на стойността на предмета.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над петдесет лева;

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Наказва се по административен ред с глоба от двадесет до триста лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. не състави акт за установено от него нарушение по чл. 218а, ал. 5 или 218б, ал. 1;

2. не издаде наказателно постановление за установено нарушение.

(2) Ако нарушението по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е глоба от сто до петстотин лева.

Глава пета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СОБСТВЕНОСТ

Раздел I.

Кражба

Чл. 194. (1) Който отнеме държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

Чл. 194. (1) Който отнеме държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до двеста лева.

Чл. 195. (1) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, и

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 195. (1) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор, като земеделски произведения, машини, добитък и други, оставени на полето;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. ако за извършване на кражбата са използувани специални технически средства или начини;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, и

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

(2) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(3) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до двеста лева.

(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 196. (1) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване до пет години.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказание е лишаване от свобода от десет до тридесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба до триста лева;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на ал. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба до триста лева;

3. в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2 и 6 - лишаване от свобода до осем години;

4. в случаите на чл. 195, ал. 2 - лишаване от свобода до десет години.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба до сто лева;

3. в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2 и 6 - лишаване от свобода до осем години;

4. в случаите на чл. 195, ал. 2 - лишаване от свобода до десет години.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако предмет на кражбата е електрическа енергия, съдът може да наложи и глоба от сто до хиляда лева освен ако случаят е маловажен.

Раздел II.

Грабеж

Чл. 198. (1) Който отнеме държавна, кооперативна или друга обществена вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За грабеж на държавни, кооперативни или други обществени вещи:

1) в големи размери;

2) извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3) придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4) представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.

(2) За грабеж на държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ:

1) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт;

2) придружен с убийство или с опит за убийство;

3) (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. Съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За грабеж на държавни, кооперативни или други обществени вещи:

1) в големи размери;

2) извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3) придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4) представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.

(2) За грабеж на държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ:

1) придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт, или

2) придружен с убийство или с опит за убийство,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. Съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За грабеж на държавни, кооперативни или други обществени вещи:

1) в големи размери;

2) извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3) придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4) представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.

(2) За грабеж на държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ:

1) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт;

2) придружен с убийство или с опит за убийство;

3) (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. Съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За грабеж на държавни, кооперативни или други обществени вещи:

1) в големи размери;

2) извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3) придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4) представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.

(2) За грабеж на държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ:

1) придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт, или

2) придружен с убийство или с опит за убийство,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. Съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 199. (1) За грабеж на държавни, кооперативни или други обществени вещи:

1) в големи размери;

2) извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3) придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4) представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - и задължително заселване до пет години.

(2) За грабеж на държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ:

1) придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт, или

2) придружен с убийство или с опит за убийство,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. Съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 200. За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл. 199 - лишаване от свобода до три години.

Раздел III.

Присвоявания

Чл. 201. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което присвои обществени или частни пари, вещи или други ценности, връчени му в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 201. Длъжностно лице, което присвои обществени или частни пари, вещи или други ценности, връчени му в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е в големи размери или;

2. ако представлява опасен рецидив.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите на ал. 2, точка 2 постановява задължително заселване за срок до пет години.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. ако е осъществено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е в големи размери или;

2. ако представлява опасен рецидив.

(3) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години.

(2) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6, 7 и 8.

Чл. 203. (1) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(2) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6, 7 и 8.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

б) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до двеста лева.

б) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. в случаите на чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба до триста лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

5. в случаите на чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба до триста лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до три години или поправителен труд;

2. в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до шест години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

5. в случаите на чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба до сто лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

(2) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който противозаконно присвои държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. по ал. 5 - поправителен труд или глоба до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 206. (1) Който противозаконно присвои държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

(3) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до двеста лева.

(4) Ако вещта бъде внесена или заместена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд;

2. по ал. 3 - поправителен труд или глоба до петдесет лева.

Чл. 207. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Който намери държавна, кооперативна или друга обществена вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на властта или на този, който я е загубил, се наказва с поправителен труд или с глоба до двеста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои държавна, кооперативна или друга обществена вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 207. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който намери държавна, кооперативна или друга обществена вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на властта или на този, който я е загубил, се наказва с поправителен труд или с глоба до двеста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои държавна, кооперативна или друга обществена вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 207. (1) Който намери държавна, кооперативна или друга обществена вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на властта или на този, който я е загубил, се наказва с поправителен труд или с глоба до петдесет лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои държавна, кооперативна или друга обществена вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който открие съкровище и в продължение на една седмица не съобщи на властта, се наказва с поправителен труд или глоба до петстотин лева.

(2) Ако съкровището представлява ценна историческа находка, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до хиляда лева.

Чл. 208. (1) Който открие съкровище и в продължение на една седмица не съобщи на властта, се наказва с поправителен труд или глоба до двеста лева.

(2) Ако съкровището представлява ценна историческа находка, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до хиляда лева.

Раздел IV.

Измама

Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.

(2) Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 209. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва за измама с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 210. (Предишен текст на чл. 210 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи.

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 210. За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. ако е осъществена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи.

Чл. 211. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по 210 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

Чл. 211. Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по 210 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание движимо или недвижимо обществено имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(5) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(6) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 212. (1) Който чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание държавно, кооперативно или друго обществено имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на другиго да получи без правно основание такова имущество.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(5) Ако полученото имущество бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1) по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд;

2) по ал. 3 - лишаване от свобода до осем години;

3) по ал. 4 - поправителен труд или глоба до двеста лева.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите по ал. 1, 2 и 3 съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37 точка 6, а в случаите по ал. 3 може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 212. (1) Който чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание държавно, кооперативно или друго обществено имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на другиго да получи без правно основание такова имущество.

(3) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(5) Ако полученото имущество бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1) по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд;

2) по ал. 3 - лишаване от свобода до осем години;

3) по ал. 4 - поправителен труд или глоба до двеста лева.

(6) В случаите по ал. 1, 2 и 3 съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. по ал. 5 - поправителен труд или глоба до петстотин лева.

(2) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свой осигурен имот, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

Чл. 213. Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свой осигурен имот, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до триста лева.

Раздел V.

Изнудване

Чл. 214. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага чрез сила или заплашване принуди някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва за изнудване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако причинената имотна вреда е значителна, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

Раздел VI.

Вещно укривателство

Чл. 215. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени държавни, кооперативни или други обществени вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако укривателството е в големи размери или е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до седем години. Съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 8.

Чл. 215. (1) Който с цел да набави за себе си имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени държавни, кооперативни или други обществени вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако укривателството е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест години. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 8.

Чл. 215. (1) Който с цел да набави за себе си имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени държавни, кооперативни или други обществени вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) Ако укривателството е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 8.

Раздел VII.

Унищожаване и повреждане

Чл. 216. (1) За унищожаване или повреждане на държавна, кооперативна или друга обществена вещ наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба до петстотин лева.

(3) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 3 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до триста лева.

Чл. 216. (1) За унищожаване или повреждане на държавна, кооперативна или друга обществена вещ наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(2) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба до двеста лева.

(3) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 3 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до триста лева.

Раздел VIII.

Престъпления против държавната или обществената собственост на други социалистически страни

Чл. 217. Наказанията, предвидени за престъпленията по тази глава, се налагат и на онзи, който извърши някои от тия престъпления против имущество, принадлежащо на друга социалистическа държава или на кооперативна или друга обществена организация в такава държава.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 218. Разпоредбите на настоящата глава се прилагат и тогава, когато предметът на престъплението е лично имущество, което е поверено или предоставено на държавна, кооперативна или друга обществена организация за пазене, превоз или управление.

Особена разпоредба

Чл. 218. Разпоредбите на настоящата глава се прилагат и тогава, когато предметът на престъплението е лично имущество, което е поверено или предоставено на държавна, кооперативна или друга обществена организация за пазене, превоз или управление.

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато предмет на престъпление по тази глава са течни горива, съдът постановява и глоба от триста до две хиляди лева, а в маловажни случаи - от двеста до петстотин лева.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато течните горива, предмет на престъплението, по естеството си са предназначени за моторни превозни средства, съдът вместо глоба постановява конфискация на моторното превозно средство на дееца. Ако в съответната разпоредба е предвидена конфискация, тя се прилага спрямо останалото имущество на дееца.

(3) Когато в случаите по предходната алинея деецът не притежава моторно превозно средство, вместо конфискация се налага глоба от петстотин до четири хиляди лева. Ако той е притежавал моторно превозно средство и след извършване на престъплението го е отчуждил, размерът на глобата не може да бъде по-нисък от стойността му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат в маловажни случаи на престъпление.

(5) Когато предмет на деяние по тази глава са течни горива на стойност до десет лева по цени за населението, наказанието е глоба от двеста до петстотин лева. Тази разпоредба не се прилага:

1. за деяния по чл. 198-200 и

2. в случаите, когато деецът е наказан за административно нарушение или престъпление, предмет на което са течни горива, предназначени за държавни или обществени нужди.

Допълнителни разпоредби (Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато предмет на престъпление по тази глава са течни горива, съдът постановява и глоба от триста до две хиляди лева, а в маловажни случаи - от двеста до петстотин лева.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато течните горива, предмет на престъплението, по естеството си са предназначени за моторни превозни средства, съдът вместо глоба постановява конфискация на моторното превозно средство на дееца. Ако в съответната разпоредба е предвидена конфискация, тя се прилага спрямо останалото имущество на дееца.

(3) Когато в случаите по предходната алинея деецът не притежава моторно превозно средство, вместо конфискация се налага глоба от петстотин до четири хиляди лева. Ако той е притежавал моторно превозно средство и след извършване на престъплението го е отчуждил, размерът на глобата не може да бъде по-нисък от стойността му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат в маловажни случаи на престъпление.

(5) Когато предмет на деяние по тази глава са течни горива на стойност до десет лева по цени за населението, наказанието е глоба от двеста до петстотин лева. Тази разпоредба не се прилага:

1. за деяния по чл. 198-200 и

2. в случаите, когато деецът е наказан за административно нарушение или престъпление, предмет на което са течни горива, предназначени за държавни или обществени нужди.

Допълнителни разпоредби (Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) (1) Когато предмет на престъпление по тази глава са течни горива, съдът постановява и глоба от триста до две хиляди лева.

(2) Когато течните горива, предмет на престъплението са предназначени за моторни превозни средства, съдът вместо глоба постановява конфискация на моторното превозно средство на дееца. Ако в съответната разпоредба е предвидена конфискация, тя се прилага спрямо останалото имущество на дееца.

(3) Когато в случаите по предходната алинея деецът не притежава моторно превозно средство, вместо конфискация се налага глоба от петстотин до четири хиляди лева. Ако той е притежавал моторно превозно средство и след извършване на престъплението го е отчуждил, размерът на глобата не може да бъде по-нисък от стойността му.

(4) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат в маловажни случаи на престъпление.

(5) Когато предмет на деяние по тази глава са течни горива на стойност до десет лева по цени за населението, наказанието е глоба от двеста до петстотин лева. Тази разпоредба не се прилага:

1. за деяния по чл. 198-200 и

2. в случаите, когато деецът е наказан за административно нарушение или престъпление, предмет на което са течни горива, предназначени за държавни или обществени нужди.

Допълнителна разпоредба

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) (1) Когато предмет на престъпление по тази глава са течни горива, съдът постановява и глоба от триста до две хиляди лева.

(2) Когато течните горива, предмет на престъплението са предназначени за моторни превозни средства, съдът вместо глоба постановява конфискация на моторното превозно средство на дееца. Ако в съответната разпоредба е предвидена конфискация, тя се прилага спрямо останалото имущество на дееца.

(3) Когато в случаите по предходната алинея деецът не притежава моторно превозно средство, вместо конфискация се налага глоба от петстотин до четири хиляди лева. Ако той е притежавал моторно превозно средство и след извършване на престъплението го е отчуждил, размерът на глобата не може да бъде по-нисък от стойността му.

(4) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат в маловажни случаи на престъпление.

(5) Когато предмет на деяние по тази глава са течни горива на стойност до десет лева по цени за населението, наказанието е глоба от двеста до петстотин лева. Тази разпоредба не се прилага:

1. за деяния по чл. 198-200 и

2. в случаите, когато деецът е наказан за административно нарушение или престъпление, предмет на което са течни горива, предназначени за държавни или обществени нужди.

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За деяние по чл. 194, ал. 3, 195, ал. 3, 204, буква "а", 206, ал. 1 и 5, 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до петдесет лева по цени на дребно, на дееца се налага по административен ред глоба от петдесет до триста лева, но не по-малко от тройния размер на стойността на предмета.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над петдесет лева;

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Наказва се по административен ред с глоба от двадесет до триста лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. не състави акт за установено от него нарушение по чл. 218а, ал. 5 или 218б, ал. 1;

2. не издаде наказателно постановление за установено нарушение.

(2) Ако нарушението по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е глоба от сто до петстотин лева.

Глава шеста.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО

Раздел I.

Задача на Наказателния кодекс

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 220. (1) (Предишен текст на чл. 220 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за народното стопанство или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 86 от 1991 г., попр., бр. 90 от 1991 г.) (1) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използува за строителство и за други неземеделски нужди неотчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(2) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 86 от 1991 г.) (1) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използува за строителство и за други неземеделски нужди отчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(2) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Длъжностно лице, което продължи, нареди или допусне да бъде продължен държавен или обществен строеж върху неотчуждена или непредадена по установения ред обработваема земя или пасище, след като строежът е бил спрян от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 222. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 223. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 224. (1) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за народното стопанство, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 81 от 1990 г.) (1) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по съответния ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от две до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от хиляда до шест хиляди лева.

(3) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(5) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 или 7.

Чл. 225а. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до хиляда лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до петстотин лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) При повторно извършване на престъпление по предходните алинеи или когато неправомерния доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако неправомерния доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случая е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

Чл. 227. Който с цел за недобросъвестна конкуренция незаконно ползува чужди търговски марки, марки за услуги, наименование за произход или промишлен образец, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до хиляда лева.

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализации или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

Раздел I.

Общо стопански престъпления

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 220. (1) (Предишен текст на чл. 220 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за народното стопанство или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което употребява обществени средства (пари, материали, труд и други) за цели, за които те не са предназначени или не са разрешени по надлежния ред, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до шестстотин лева.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Длъжностно лице, което продължи, нареди или допусне да бъде продължен държавен или обществен строеж върху неотчуждена или непредадена по установения ред обработваема земя или пасище, след като строежът е бил спрян от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г.) Който съзнателно състави, нареди или допусне да се състави проектно-сметна документация за строителен обект с особено значително отклонение на сметната стойност от действителната или използува такава документация за включване на обекта в плана за строителството, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от петстотин до две хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 222. (1) Длъжностно лице, което с цел да получи за себе си или за другиго имотна облага даде или допусне да се дадат неверни изходни данни или изчисления, въз основа на които е бил съставен стопански план, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Придобитото от дееца в резултат на престъплението по предходната алинея се връща на съответната организация.

Чл. 223. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 224. (1) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за народното стопанство, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 81 от 1990 г.) (1) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по съответния ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от две до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от хиляда до шест хиляди лева.

(3) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(5) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 или 7.

Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) (1) Наемодател, който получи наемна цена по-висока от законно допустимата, след като е наказван по административен ред за такова деяние, и получената в повече сума е значителна, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) При повторно извършване на престъплението по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и лишаване от право на местоживеене в определено населено място за срок до три години.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до хиляда лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до петстотин лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) При повторно извършване на престъпление по предходните алинеи или когато неправомерния доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако неправомерния доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случая е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

Чл. 227. Който с цел за недобросъвестна конкуренция незаконно ползува чужди търговски марки, марки за услуги, наименование за произход или промишлен образец, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до хиляда лева.

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализации или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

Раздел I.

Условно осъждане

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 220. (1) (Предишен текст на чл. 220 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за народното стопанство или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което употребява обществени средства (пари, материали, труд и други) за цели, за които те не са предназначени или не са разрешени по надлежния ред, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до шестстотин лева.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Длъжностно лице, което продължи, нареди или допусне да бъде продължен държавен или обществен строеж върху неотчуждена или непредадена по установения ред обработваема земя или пасище, след като строежът е бил спрян от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г.) Който съзнателно състави, нареди или допусне да се състави проектно-сметна документация за строителен обект с особено значително отклонение на сметната стойност от действителната или използува такава документация за включване на обекта в плана за строителството, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от петстотин до две хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 222. (1) Длъжностно лице, което с цел да получи за себе си или за другиго имотна облага даде или допусне да се дадат неверни изходни данни или изчисления, въз основа на които е бил съставен стопански план, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Придобитото от дееца в резултат на престъплението по предходната алинея се връща на съответната организация.

Чл. 223. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 224. (1) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за народното стопанство, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който получи цена, по-висока от определената от народния съвет за имот, прехвърлян по реда на Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до три години и задължително заселване.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1973 г., ал. 4 се отменя, предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато с едно или повече деяния по ал. 1 и 4 е причинена вреда до десет лева, наказанието е глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до хиляда лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) (1) Наемодател, който получи наемна цена по-висока от законно допустимата, след като е наказван по административен ред за такова деяние, и получената в повече сума е значителна, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) При повторно извършване на престъплението по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и лишаване от право на местоживеене в определено населено място за срок до три години.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до хиляда лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до петстотин лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) При повторно извършване на престъпление по предходните алинеи или когато неправомерния доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако неправомерния доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случая е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

Чл. 227. Който с цел за недобросъвестна конкуренция незаконно ползува чужди търговски марки, марки за услуги, наименование за произход или промишлен образец, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до хиляда лева.

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализации или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

Раздел I.

Общо стопански престъпления

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 220. (1) (Предишен текст на чл. 220 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за народното стопанство или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което употребява обществени средства (пари, материали, труд и други) за цели, за които те не са предназначени или не са разрешени по надлежния ред, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до шестстотин лева.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Длъжностно лице, което продължи, нареди или допусне да бъде продължен държавен или обществен строеж върху неотчуждена или непредадена по установения ред обработваема земя или пасище, след като строежът е бил спрян от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г.) Който съзнателно състави, нареди или допусне да се състави проектно-сметна документация за строителен обект с особено значително отклонение на сметната стойност от действителната или използува такава документация за включване на обекта в плана за строителството, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от петстотин до две хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 222. (1) Длъжностно лице, което с цел да получи за себе си или за другиго имотна облага даде или допусне да се дадат неверни изходни данни или изчисления, въз основа на които е бил съставен стопански план, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Придобитото от дееца в резултат на престъплението по предходната алинея се връща на съответната организация.

Чл. 223. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 224. (1) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за народното стопанство, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който получи цена, по-висока от определената от народния съвет за имот, прехвърлян по реда на Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до три години и задължително заселване.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1973 г., ал. 4 се отменя, предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато с едно или повече деяния по ал. 1 и 4 е причинена вреда до десет лева, наказанието е глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до хиляда лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) (1) Наемодател, който получи наемна цена по-висока от законно допустимата, след като е наказван по административен ред за такова деяние, и получената в повече сума е значителна, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) При повторно извършване на престъплението по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и лишаване от право на местоживеене в определено населено място за срок до три години.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до хиляда лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до петстотин лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) При повторно извършване на престъпление по предходните алинеи или когато неправомерния доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако неправомерния доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случая е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

Чл. 227. Който с цел за недобросъвестна конкуренция незаконно ползува чужди търговски марки, марки за услуги, наименование за произход или промишлен образец, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до хиляда лева.

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализации или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

Раздел I.

Условно осъждане

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 220. (1) (Предишен текст на чл. 220 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за народното стопанство или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което употребява обществени средства (пари, материали, труд и други) за цели, за които те не са предназначени или не са разрешени по надлежния ред, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до шестстотин лева.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Длъжностно лице, което продължи, нареди или допусне да бъде продължен държавен или обществен строеж върху неотчуждена или непредадена по установения ред обработваема земя или пасище, след като строежът е бил спрян от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г.) Който съзнателно състави, нареди или допусне да се състави проектно-сметна документация за строителен обект с особено значително отклонение на сметната стойност от действителната или използува такава документация за включване на обекта в плана за строителството, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от петстотин до две хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 222. (1) Длъжностно лице, което с цел да получи за себе си или за другиго имотна облага даде или допусне да се дадат неверни изходни данни или изчисления, въз основа на които е бил съставен стопански план, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Придобитото от дееца в резултат на престъплението по предходната алинея се връща на съответната организация.

Чл. 223. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 224. (1) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за народното стопанство, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който получи цена, по-висока от определената от народния съвет за имот, прехвърлян по реда на Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до три години и задължително заселване.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1973 г., ал. 4 се отменя, предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато с едно или повече деяния по ал. 1 и 4 е причинена вреда до десет лева, наказанието е глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до хиляда лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) (1) Наемодател, който получи наемна цена по-висока от законно допустимата, след като е наказван по административен ред за такова деяние, и получената в повече сума е значителна, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) При повторно извършване на престъплението по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и лишаване от право на местоживеене в определено населено място за срок до три години.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до хиляда лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до петстотин лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) При повторно извършване на престъпление по предходните алинеи или когато неправомерния доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако неправомерния доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случая е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

Чл. 227. Който с цел за недобросъвестна конкуренция незаконно ползува чужди търговски марки, марки за услуги, наименование за произход или промишлен образец, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до хиляда лева.

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализации или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

Раздел II.

Престъпления в отделни стопански отрасли

Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба до четиристотин лева, а по ал. 2 - глоба до петстотин лева, налагани по административен ред.

Чл. 229. Който като приема селскостопански произведения за сметка на изкупвателна или търговска организация, измами доставчика относно качеството или количеството на тия произведения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 230. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

(2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(4) Съобразно с различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.

Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ръководител на търговско или снабдително предприятие, началник на склад на предприятие на едро, стоковед или управител на магазин, който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, явно неотговарящи на изискваните показатели и белези, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до шестстотин лева, налагана по административен ред.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиента относно качеството на стоките, материалите или услугите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до десет лева, наказанието е глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до хиляда лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 81 от 1990 г.) (1) Който без съответно разрешение купи с цел да продаде или продаде купени с тази цел селскостопански произведения или други стоки, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до шест хиляди лева.

(2) Когато стоките имат голяма стойност или деянието е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от три до десет хиляди лева.

(3) Ако деянието по предходната алинея е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за осъществяването му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет до петнадесет хиляди лева. В този случай съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновните.

(4) В маловажни случаи наказанието е глоба от хиляда до пет хиляди лева, налагана по административен ред.

(5) Купените с цел за продаване стоки се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който без съответно разрешение купи с цел да продаде или продаде купени с тази цел селскостопански произведения или други стоки, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато стоките имат голяма стойност или деянието е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е глоба до двеста лева, налагана по административен ред.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Купените с цел за продаване стоки се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност по съответни държавни цени на дребно.

Чл. 234. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.).

Чл. 234. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който без разрешение върши търговско посредничество във вид на занаят или с цел да си набави значителна материална облага, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Който, без да има право, организира или изпълнява като предприемач жилищно или вилно строителство, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако престъплението е извършено повторно, наказанието е: в случаите на алинея 1 - лишаване от свобода до две години и глоба от 200 до 1000 лева, а в случаите на ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години, глоба от 200 до 1000 лева и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм. - бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва от държавния горски фонд каквито и да било дървета, или част от тях включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до две хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който укрие, предаде или превози незаконно добит от другиго дървен материал, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 235. (1) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва от държавния горски фонд каквито и да било дървета, или част от тях включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до двеста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който укрие, продаде или превози незаконно добит от другиго дървен материал, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до петстотин лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до пет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до пет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от двеста до хиляда лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до петстотин лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба до пет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите по предходната алинея се прилагат и при улов на раци.

Чл. 238. (1) (Предишен текст на чл. 238, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

се наказва в тежки случаи с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на раци.

Чл. 239. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с глоба до пет хиляди лева.

(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни.

Чл. 239. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ръководител на предприятие, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд или с глоба до хиляда лева.

(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни.

Чл. 240. (1) Чужд гражданин, който навлезе с плавателен съд в териториалните води на Народна република България в Черно море и върши промишлен риболов без разрешение на съответните гранични власти, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, се наказва с лишаване от свобода до три години, независимо от отговорността по Закона за рибарството.

(2) Ако това е извършено от група чужди граждани, които са въоръжени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Уловената риба, другите уловени водни животни, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Раздел III.

Престъпления против монопола на външната търговия

Чл. 241. Който наруши разпоредба на закон или на друг нормативен акт относно монопола на външната търговия, когато от това са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 242. (1) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери,

(изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато предмет на контрабандата са наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато предметът на контрабандата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет до двадесет хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г.) В случаите по ал. 1, букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2 - 4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и задължително заселване.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 5, - бр. 89 от 1986 г.) В маловажни случаи по ал. 1, букви "б", "в" и "г" наказанието е глоба до петстотин лева, а по ал. 2 - глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

(7) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, доп. - бр. 89 от 1986 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г.) За приготовлението по ал. 2 - 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Раздел IV.

Престъпления против паричната и кредитната система

Чл. 243. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:

1. таксови или пощенски марки и

2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа.

Чл. 244. Който прокара в обръщение подправени парични или други знаци по предходния член или си служи с такива, като знае, че са подправени, или внесе в страната такива знаци, за да ги прокара в обръщение, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до триста лева.

Чл. 246. (1) Приготовление за извършване на престъпление по чл. 243 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи на властта.

(3) Който изготвя, пази или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл. 243, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребявани, се наказва с поправителен труд или глоба до триста лева.

Чл. 248. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с поправителен труд или с глоба до петстотин лева.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Чл. 249. (1) (Предишен текст на чл. 249 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който издаде чек, без да има покритие у платеца за сумата по чека, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до размер на двойната сума по чека.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато въз основа на чека по предходните алинеи е получено без правно основание обществено имущество, отговорността е по чл. 212 или 212а.

Чл. 250. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който наруши разпоредба на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол или на акт на Министерския съвет по приложението му относно:

а) режима на сделките и другите действия с валутни ценности или с други имущества под валутен контрол;

б) режима на вноса и на износа на такива ценности или имущества;

в) задълженията за деклариране на такива ценности или имущества или за тяхното предоставяне за изкупуване,

се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или стойността на предмета на деянието е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева като съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато стойността на предмета на деянието по предходната алинея е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет до двадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, изм. - бр. 89 от 1986 г.) Когато стойността на предмета на деянието е от двадесет до триста лева, наказанието е глоба в троен размер на стойността, налагана по административен ред. Тази разпоредба не се прилага, когато деецът е осъждан за такова престъпление или в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над петстотин лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - бр. 89 от 1986 г.) Предметът на деянието се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Глава шеста.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО СТОПАНСТВО

Раздел I.

Общи стопански престъпления

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 219. (1) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни вреди на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни вреди на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 219. (1) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни вреди на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни вреди за народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 220. (1) (Предишен текст на чл. 220 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за народното стопанство или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 220. Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за народното стопанство или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което употребява обществени средства (пари, материали, труд и други) за цели, за които те не са предназначени или не са разрешени по надлежния ред, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до шестстотин лева.

Чл. 221. Длъжностно лице, което употребява обществени средства (пари, материали, труд и други) за цели, за които те не са предназначени или не са разрешени по надлежния ред, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до триста лева.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Длъжностно лице, което продължи, нареди или допусне да бъде продължен държавен или обществен строеж върху неотчуждена или непредадена по установения ред обработваема земя или пасище, след като строежът е бил спрян от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г.) Длъжностно лице, което продължи, нареди или допусне да бъде продължен държавен или обществен строеж върху неотчуждена или непредадена по установения ред обработваема земя или пасище, след като строежът е бил спрян от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до хиляда и петстотин лева.

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г.) Който съзнателно състави, нареди или допусне да се състави проектно-сметна документация за строителен обект с особено значително отклонение на сметната стойност от действителната или използува такава документация за включване на обекта в плана за строителството, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от петстотин до две хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 222. (1) Длъжностно лице, което с цел да получи за себе си или за другиго имотна облага даде или допусне да се дадат неверни изходни данни или изчисления, въз основа на които е бил съставен стопански план, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Придобитото от дееца в резултат на престъплението по предходната алинея се връща на съответната организация.

Чл. 223. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 223. (1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 224. (1) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за народното стопанство, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който получи цена, по-висока от определената от народния съвет за имот, прехвърлян по реда на Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до три години и задължително заселване.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1973 г., ал. 4 се отменя, предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато с едно или повече деяния по ал. 1 и 4 е причинена вреда до десет лева, наказанието е глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до хиляда лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 225. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който продаде стока на цена над определената или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Продавач, който получи цена, по-висока от определената от народния съвет за имот, продаван по реда на Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до три години и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Придобитото чрез престъплението се отнема в полза на държавата.

(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с едно или повече деяния по ал. 1 и 5 е причинена вреда до десет лева, наказанието е глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(7) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до хиляда лева.

(8) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 225. (1) Който продаде стока на цена над определената или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до петстотин лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Продавач, който получи цена, по-висока от определената от народния съвет за имот, продаван по реда на Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до три години и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Придобитото чрез престъплението се отнема в полза на държавата.

(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 5 наказанието е глоба до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

(8) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 225. (1) Който продаде стока на цена над определената или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до петстотин лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Продавач, който получи цена, по-висока от определената от народния съвет за имот, продаван по реда на Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до три години и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Придобитото чрез престъплението се отнема в полза на държавата.

(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 5 наказанието е глоба до триста лева.

Чл. 225. (1) Който продаде стока на цена над определената или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до петстотин лева.

(2) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба до двеста лева.

Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) (1) Наемодател, който получи наемна цена по-висока от законно допустимата, след като е наказван по административен ред за такова деяние, и получената в повече сума е значителна, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) При повторно извършване на престъплението по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и лишаване от право на местоживеене в определено населено място за срок до три години.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) (1) Наемодател, който получи наемна цена по-висока от законно допустимата, след като е наказван по административен ред за такова деяние, и получената в повече сума е значителна, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) При повторно извършване на престъплението по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и лишаване от право на местоживеене в определено населено място за срок до три години.

(3) Получената сума над законно допустимата се отнема в полза на държавата.

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до хиляда лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до петстотин лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) При повторно извършване на престъпление по предходните алинеи или когато неправомерния доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако неправомерния доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случая е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до хиляда лева.

(2) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При повторно извършване на престъплението по ал. 1 и 3 наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Придобитото чрез престъпленията по алинеи първа, трета и четвърта се отнема в полза на държавата, а ако липсва, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 226. (1) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до хиляда лева.

(2) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до две хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) При повторно извършване на престъплението по ал. 1 и 3 наказанието е лишаване от свобода от една до три години и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Придобитото чрез престъпленията по алинеи първа, трета и четвърта се отнема в полза на държавата, а ако липсва, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 226. (1) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до хиляда лева.

(2) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъплението по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до две хиляди лева.

(4) Придобитото чрез престъпленията по алинеи първа и трета се отнема в полза на държавата, а ако липсва, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 227. Който с цел за недобросъвестна конкуренция незаконно ползува чужди търговски марки, марки за услуги, наименование за произход или промишлен образец, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до хиляда лева.

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализации или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

Раздел II.

Престъпления в отделни стопански отрасли

Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба до четиристотин лева, а по ал. 2 - глоба до петстотин лева, налагани по административен ред.

Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба до сто лева, а по ал. 2 - глоба до триста лева, налагани по административен ред.

Чл. 228. (1) Който като ръководител или контролен орган нарежда или допуска да се произвеждат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до четиристотин лева, а по ал. 2 - до двеста лева.

Чл. 229. Който като приема селскостопански произведения за сметка на изкупвателна или търговска организация, измами доставчика относно качеството или количеството на тия произведения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 230. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

(2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(4) Съобразно с различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.

Чл. 230. (1) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до сто лева.

(2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(4) Съобразно с различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.

Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ръководител на търговско или снабдително предприятие, началник на склад на предприятие на едро, стоковед или управител на магазин, който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, явно неотговарящи на изискваните показатели и белези, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до шестстотин лева, налагана по административен ред.

Чл. 231. (1) Ръководител на търговско или снабдително предприятие, началник на склад на предприятие на едро, стоковед или управител на магазин, който нееднократно или в големи размери пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки, явно неотговарящи на изискваните показатели и белези, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до триста лева.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиента относно качеството на стоките, материалите или услугите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до десет лева, наказанието е глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до хиляда лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиента относно качеството на стоките, материалите или услугите.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба до двеста лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиента относно качеството на стоките, материалите или услугите.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба до двеста лева.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който без съответно разрешение купи с цел да продаде или продаде купени с тази цел селскостопански произведения или други стоки, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато стоките имат голяма стойност или деянието е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е глоба до двеста лева, налагана по административен ред.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Купените с цел за продаване стоки се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност по съответни държавни цени на дребно.

Чл. 233. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който без съответно разрешение купи с цел да продаде или продаде купените с тази цел селскостопански произведения или други стоки, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато стоките имат голяма стойност или деянието е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е глоба до двеста лева, налагана по административен ред.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Купените с цел за продаване стоки се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност по съответни държавни цени на дребно.

Чл. 233. (1) Който без съответно разрешение купи с цел да продаде и продаде купените с тази цел селскостопански произведения или други стоки, се наказва с поправителен труд или с глоба до двеста лева.

(2) Когато стоките имат голяма стойност или деянието е извършвано системно или повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Купените с цел за продаване стоки се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност по съответни държавни цени на дребно.

Чл. 234. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който без разрешение върши търговско посредничество във вид на занаят или с цел да си набави значителна материална облага, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Който, без да има право, организира или изпълнява като предприемач жилищно или вилно строителство, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако престъплението е извършено повторно, наказанието е: в случаите на алинея 1 - лишаване от свобода до две години и глоба от 200 до 1000 лева, а в случаите на ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години, глоба от 200 до 1000 лева и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм. - бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 234. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който без разрешение върши търговско посредничество във вид на занаят или с цел да си набави значителна материална облага, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Който, без да има право, организира или изпълнява като предприемач жилищно или вилно строителство, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако престъплението е извършено повторно, наказанието е: в случаите на алинея 1 - лишаване от свобода до две години и глоба от 200 до 1000 лева, а в случаите на ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години, глоба от 200 до 1000 лева и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Придобитото чрез престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 234. (1) Който без разрешение върши търговско посредничество във вид на занаят или с цел да си набави значителна материална облага, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Който, без да има право, организира или изпълнява като предприемач жилищно или вилно строителство, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако престъплението е извършено повторно, наказанието е: в случаите на алинея 1 - лишаване от свобода до две години и глоба от 200 до 1000 лева, а в случаите на ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години, глоба от 200 до 1000 лева и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Придобитото чрез престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 234. (1) Който без разрешение върши търговско посредничество във вид на занаят или с цел да си набави значителна материална облага, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) Който, без да има право, организира или изпълнява като предприемач жилищно строителство, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до триста лева или само с глоба до хиляда лева.

Чл. 235. (1) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва от държавния горски фонд каквито и да било дървета, или част от тях включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до двеста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който укрие, продаде или превози незаконно добит от другиго дървен материал, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до петстотин лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 236. Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до двеста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от двеста до хиляда лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до петстотин лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 237. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от двеста до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 237. (1) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петдесет до петстотин лева.

(2) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 238. (1) (Предишен текст на чл. 238, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

се наказва в тежки случаи с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на раци.

Чл. 238. (1) (Предишен текст на чл. 238, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

се наказва в тежки случаи с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на раци.

Чл. 238. Който улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

се наказва в тежки случаи с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

Чл. 239. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ръководител на предприятие, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд или с глоба до хиляда лева.

(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни.

Чл. 239. (1) Ръководител на предприятие, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд или с глоба до петстотин лева.

(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни.

Чл. 240. (1) Чужд гражданин, който навлезе с плавателен съд в териториалните води на Народна република България в Черно море и върши промишлен риболов без разрешение на съответните гранични власти, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, се наказва с лишаване от свобода до три години, независимо от отговорността по Закона за рибарството.

(2) Ако това е извършено от група чужди граждани, които са въоръжени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Уловената риба, другите уловени водни животни, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Раздел III.

Престъпления против монопола на външната търговия

Чл. 241. Който наруши разпоредба на закон или на друг нормативен акт относно монопола на външната търговия, когато от това са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 242. (1) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери,

(изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато предмет на контрабандата са наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато предметът на контрабандата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет до двадесет хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г.) В случаите по ал. 1, букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2 - 4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и задължително заселване.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 5, - бр. 89 от 1986 г.) В маловажни случаи по ал. 1, букви "б", "в" и "г" наказанието е глоба до петстотин лева, а по ал. 2 - глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

(7) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, доп. - бр. 89 от 1986 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г.) За приготовлението по ал. 2 - 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Чл. 242. (1) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери,

(изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато предмет на контрабандата са наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато наркотичните вещества са в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по ал. 1, букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2 и 3, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по ал. 1, букви "б", "в" и "г" наказанието е глоба до петстотин лева, а по ал. 2 - глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

(6) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(7) (предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Превозните и преносните средства, послужили предимно за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са.

(8) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) За приготовлението по ал. 2 и 3 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 6.

Чл. 242. (1) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери,

(изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато предмет на контрабандата са наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато наркотичните вещества са в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по ал. 1, букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2 и 3, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по ал. 1, букви "б", "в" и "г" наказанието е глоба до петстотин лева, а по ал. 2 - глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

(6) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(7) (предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Превозните и преносните средства, послужили предимно за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са.

Чл. 242. (1) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери,

(изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато предмет на контрабандата са наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато наркотичните вещества са в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) (предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите по ал. 1, букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2 и 3, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В маловажни случаи по ал. 1, букви "б", "в" и "г" наказанието е глоба до петстотин лева, а по ал. 2 - глоба до хиляда лева.

(6) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(7) (предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Превозните и преносните средства, послужили предимно за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са.

Чл. 242. (1) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) когато са пренесени силно действуващи отровни или упойващи вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи количества,

се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба до две хиляди лева, но не по-малко от следващите се митни сборове.

(2) В случаите на букви "а", "г" и "д" на предходната алинея съдът вместо глоба може да наложи конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(3) В маловажни случаи по букви "б", "в" и "г" на ал. 1 наказанието е глоба до петстотин лева, но не по-малко от следващите се митнически сборове.

(4) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(5) Превозните и преносните средства, послужили предимно за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са.

Раздел IV.

Престъпления против паричната и кредитната система

Чл. 243. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:

1. таксови или пощенски марки и

2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа.

Чл. 244. Който прокара в обръщение подправени парични или други знаци по предходния член или си служи с такива, като знае, че са подправени, или внесе в страната такива знаци, за да ги прокара в обръщение, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до триста лева.

Чл. 245. Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до сто лева.

Чл. 246. (1) Приготовление за извършване на престъпление по чл. 243 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи на властта.

(3) Който изготвя, пази или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл. 243, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребявани, се наказва с поправителен труд или глоба до триста лева.

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребявани, се наказва с поправителен труд или глоба до триста лева или с глоба до сто лева.

Чл. 247. Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребявани, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или с глоба до сто лева.

Чл. 248. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с поправителен труд или с глоба до петстотин лева.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Чл. 248. (1) Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с поправителен труд или с глоба до двеста лева.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Чл. 249. (1) (Предишен текст на чл. 249 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който издаде чек, без да има покритие у платеца за сумата по чека, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до размер на двойната сума по чека.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато въз основа на чека по предходните алинеи е получено без правно основание обществено имущество, отговорността е по чл. 212 или 212а.

Чл. 249. Който издаде чек, без да има покритие у платеца за сумата по чека, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до размер на двойната сума по чека.

Чл. 250. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който наруши разпоредба на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол или на акт на Министерския съвет по приложението му относно:

а) режима на сделките и другите действия с валутни ценности или с други имущества под валутен контрол;

б) режима на вноса и на износа на такива ценности или имущества;

в) задълженията за деклариране на такива ценности или имущества или за тяхното предоставяне за изкупуване,

се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или стойността на предмета на деянието е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева като съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато стойността на предмета на деянието по предходната алинея е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет до двадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, изм. - бр. 89 от 1986 г.) Когато стойността на предмета на деянието е от двадесет до триста лева, наказанието е глоба в троен размер на стойността, налагана по административен ред. Тази разпоредба не се прилага, когато деецът е осъждан за такова престъпление или в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над петстотин лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - бр. 89 от 1986 г.) Предметът на деянието се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 250. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши разпоредба на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол или на акт на Министерския съвет по приложението му относно:

а) режима на сделките и другите действия с валутни ценности или с други имущества под валутен контрол;

б) режима на вноса и на износа на такива ценности или имущества;

в) задълженията за деклариране на такива ценности или имущества или за тяхното предоставяне за изкупуване,

се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или стойността на предмета на деянието е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до четири хиляди лева като съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато стойността на предмета на деянието е от двадесет до петстотин лева, наказанието е глоба в троен размер на стойността, налагана по административен ред. Тази разпоредба не се прилага, когато деецът е осъждан за такова престъпление или в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над петстотин лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Предметът на деянието се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 250. (1) Който наруши разпоредба на Закона за валутните ценности и валутния контрол или на акт на Министерския съвет по приложението му относно:

а) режима на сделките и другите действия с валутни ценности или с други имущества под валутен контрол;

б) режима на вноса и на износа на такива ценности или имущества;

в) задълженията за деклариране на такива ценности или имущества или за тяхното предоставяне за изкупуване,

се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено систематически или стойността на предмета на деянието е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до четири хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако стойността на предмета на деянието е от двадесет до двеста и петдесет лева, наказанието е глоба в троен размер на стойността.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 250. (1) Който наруши разпоредба на Закона за валутните ценности и валутния контрол или на акт на Министерския съвет по приложението му относно:

а) режима на сделките и другите действия с валутни ценности или с други имущества под валутен контрол;

б) режима на вноса и на износа на такива ценности или имущества;

в) задълженията за деклариране на такива ценности или имущества или за тяхното предоставяне за изкупуване,

се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено систематически или стойността на предмета на деянието е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до четири хиляди лева.

(3) Ако стойността на предмета на деянието е от двадесет до сто и петдесет лева, наказанието е глоба в троен размер на стойността.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Глава седма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНАТА СОБСТВЕНОСТ

Раздел I.

Кражба

Чл. 251. За кражба на чужда движима вещ, която не е обществена собственост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 252. (1) Когато кражбата на вещи по предходния член е извършена при условията на чл. 195, ал. 1, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а в случаите на ал. 2 лишаване от свобода от две до осем години, като в последния случай съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(2) За приготовление към кражба на вещи по предходния член при условията на чл. 195, ал. 1, точки 3 и 4, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 253. (1) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. в случаите на чл. 251 - лишаване от свобода от една до пет години;

2. в случаите на чл. 252 - лишаване от свобода от две до десет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

Чл. 254. В маловажни случаи по чл. 251 и по чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 1, точки 2 и 6 наказанието е поправителен труд или глоба до двеста лева.

Чл. 255. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 251 - лишаване от свобода до две години;

2. в случаите на чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 1, точки 2 и6 - лишаване от свобода до пет години;

3. в случаите на чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 2 - лишаване от свобода от една до шест години;

4. в случаите на чл. 254 - поправителен труд до шест месеца или глоба до сто лева.

Чл. 251-268. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Раздел I.

Кражба

Чл. 251. За кражба на чужда движима вещ, която не е обществена собственост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 252. (1) Когато кражбата на вещи по предходния член е извършена при условията на чл. 195, ал. 1, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а в случаите на ал. 2 лишаване от свобода от две до осем години, като в последния случай съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато престъплението по предходната алинея е извършено повторно, съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За приготовление към кражба на вещи по предходния член при условията на чл. 195, ал. 1, точки 3 и 4, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 252. (1) Когато кражбата на вещи по предходния член е извършена при условията на чл. 195, ал. 1, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а в случаите на ал. 2 лишаване от свобода от две до осем години, като в последния случай съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(2) За приготовление към кражба на вещи по предходния член при условията на чл. 195, ал. 1, точки 3 и 4, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 253. (1) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 251 - лишаване от свобода от една до шест години;

2. в случаите на чл. 252 - лишаване от свобода от две до десет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

Чл. 253. (1) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. в случаите на чл. 251 - лишаване от свобода от една до пет години;

2. в случаите на чл. 252 - лишаване от свобода от две до десет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

Чл. 254. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по чл. 251 и по чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 1, точки 2 и 6 наказанието е поправителен труд или глоба до петстотин лева.

Чл. 254. В маловажни случаи по чл. 251 и по чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 1, точки 2 и 6 наказанието е поправителен труд или глоба до двеста лева.

Чл. 255. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 251 - лишаване от свобода до две години;

2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до пет години;

3. в случаите на чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 2 - лишаване от свобода от една до шест години;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 254 - поправителен труд до шест месеца или глоба до триста лева.

Чл. 255. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 251 - лишаване от свобода до две години;

2. в случаите на чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 1, точки 2 и6 - лишаване от свобода до пет години;

3. в случаите на чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 2 - лишаване от свобода от една до шест години;

4. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 254 - поправителен труд до шест месеца или глоба до триста лева.

Чл. 255. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 251 - лишаване от свобода до две години;

2. в случаите на чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 1, точки 2 и6 - лишаване от свобода до пет години;

3. в случаите на чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 2 - лишаване от свобода от една до шест години;

4. в случаите на чл. 254 - поправителен труд до шест месеца или глоба до сто лева.

Раздел II.

Грабеж

Чл. 256. (1) За грабеж на движима вещ, която не е обществена собственост, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(2) За грабеж, извършен при условията на чл. 199, се налагат предвидените в този член наказания.

Чл. 257. За приготовление към грабеж по чл. 256, ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по ал. 2 - лишаване от свобода до три години.

Раздел II.

Грабеж

Чл. 256. (1) За грабеж на движима вещ, която не е обществена собственост, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(2) За грабеж, извършен при условията на чл. 199, се налагат предвидените в този член наказания.

Чл. 257. За приготовление към грабеж по чл. 256, ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по ал. 2 - лишаване от свобода до три години.

Раздел III.

Присвоявания

Чл. 258. (1) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до три години.

(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

(3) В маловажни случаи наказанието е поправителен труд или глоба до двеста лева.

Чл. 259. Ако вещта бъде върната или заместена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по чл. 258, ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд;

2. по чл. 258, ал. 2 - глоба до петдесет лева или обществено порицание.

Чл. 260. (1) Който намери чужда движима вещ, която не е обществена собственост, и в продължение на една седмица не съобщи за нея на властта или на лицето, което я е загубило, се наказва с поправителен труд до три месеца или с глоба до сто лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Раздел III.

Присвоявания

Чл. 258. (1) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до три години.

(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е поправителен труд или глоба до петстотин лева.

Чл. 258. (1) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до три години.

(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

(3) В маловажни случаи наказанието е поправителен труд или глоба до двеста лева.

Чл. 259. Ако вещта бъде върната или заместена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по чл. 258, ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 258, ал. 3 - глоба до двеста лева или обществено порицание.

Чл. 259. Ако вещта бъде върната или заместена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по чл. 258, ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд;

2. по чл. 258, ал. 2 - глоба до петдесет лева или обществено порицание.

Чл. 260. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който намери чужда движима вещ, която не е обществена собственост, и в продължение на една седмица не съобщи за нея на властта или на лицето, което я е загубило, се наказва с поправителен труд за срок от три месеца или с глоба до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 260. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който намери чужда движима вещ, която не е обществена собственост, и в продължение на една седмица не съобщи за нея на властта или на лицето, което я е загубило, се наказва с поправителен труд за срок от три месеца или с глоба до сто лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 260. (1) Който намери чужда движима вещ, която не е обществена собственост, и в продължение на една седмица не съобщи за нея на властта или на лицето, което я е загубило, се наказва с поправителен труд до три месеца или с глоба до сто лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Раздел IV.

Измама

Чл. 261. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа заблуждение у някого и с това причини нему или на другиго имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това му причини имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(3) За маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 262. За измама, извършена при условията по чл. 210, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 263. В случаите на опасен рецидив наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Раздел IV.

Измама

Чл. 261. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа заблуждение у някого и с това причини нему или на другиго имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това му причини имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(3) За маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 262. За измама, извършена при условията по чл. 210, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато измамата по чл. 261, ал. 1 и 2 и чл. 262 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 263. В случаите на опасен рецидив наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Раздел V.

Изнудване

Чл. 264. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага чрез сила или заплашване принуди някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, и с това причини нему или на другиго имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Ако причинената имотна вреда е значителна, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

Раздел V.

Изнудване

Чл. 264. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага чрез сила или заплашване принуди някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, и с това причини нему или на другиго имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Ако причинената имотна вреда е значителна, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

Раздел VI.

Злоупотреба на доверие

Чл. 265. (1) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и на представител или пълномощник, който съзнателно действува против законните интереси на представлявания.

Раздел VI.

Злоупотреба на доверие

Чл. 265. (1) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и на представител или пълномощник, който съзнателно действува против законните интереси на представлявания.

Раздел VII.

Вещно укривателство

Чл. 266. (1) Който с цел да набави за себе си имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, но с наказание не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) Ако укривателството е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37 точка 8.

Раздел VII.

Вещно укривателство

Чл. 266. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, но с наказание не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) Ако укривателството е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37 точка 8.

Чл. 266. (1) Който с цел да набави за себе си имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, но с наказание не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) Ако укривателството е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37 точка 8.

Раздел VIII.

Унищожаване и повреждане на имот

Чл. 267. (1) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, или с глоба до двеста лева.

(2) В маловажни случаи наказанието е поправителен труд или глоба до петдесет лева.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 268. (1) За престъпления по чл. 267 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

(2) За кражба, обсебване, измама, изнудване и злоупотреба на доверие наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее в едно общо домакинство с него, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

Раздел VIII.

Унищожаване и повреждане на имот

Чл. 267. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е поправителен труд или глоба до двеста лева.

Чл. 267. (1) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, или с глоба до двеста лева.

(2) В маловажни случаи наказанието е поправителен труд или глоба до петдесет лева.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 268. (1) За престъпления по чл. 267 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

(2) За кражба, обсебване, измама, изнудване и злоупотреба на доверие наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее в едно общо домакинство с него, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

Особена разпоредба

Чл. 268. (1) За престъпления по чл. 267 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

(2) За кражба, обсебване, измама, изнудване и злоупотреба на доверие наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее в едно общо домакинство с него, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

Глава осма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Раздел I.

Престъпления против реда на управлението

Чл. 269. (1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността.

(3) Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 270. Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или глоба до сто лева.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба до три лева.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба до триста лева.

Чл. 270. Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или глоба до сто лева.

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) (1) Който декларира като свой чужд недвижим имот или чуждо право на строеж или надстрояване със съгласието на притежателя му с цел да бъдат избягнати ограниченията по Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на притежателя на имота или на вещното право, който е дал съгласието си за извършеното деклариране.

(3) Декларираният имот или вещно право се отнемат в полза на държавата.

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) (1) Който декларира като свой чужд недвижим имот или чуждо право на строеж или надстрояване със съгласието на притежателя му с цел да бъдат избягнати ограниченията по Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на притежателя на имота или на вещното право, който е дал съгласието си за извършеното деклариране.

(3) Декларираният имот или вещно право се отнемат в полза на държавата.

Чл. 271. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г.) Който не изпълни или наруши постановление, разпореждане или друг акт, издаден или приет от Министерския съвет, ако актът изрично се позовава на този член, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до четиристотин лева.

Чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 271. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който не изпълни или наруши постановление, разпореждане или друг акт, издаден или приет от Министерския съвет, ако актът изрично се позовава на този член, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до шестстотин лева.

Чл. 271. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г.) Който не изпълни или наруши постановление, разпореждане или друг акт, издаден или приет от Министерския съвет, ако актът изрично се позовава на този член, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до четиристотин лева.

Чл. 271. (1) Който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, включително и във връзка със стопанските мероприятия на държавата, се наказва с глоба до петдесет лева.

(2) Който не изпълни или наруши постановление, разпореждане, правилник, устав или друг акт, издаден или приет от Министерския съвет, се наказва с поправителен труд до три месеца или с глоба до четиристотин лева.

(3) При маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба до двеста лева.

(4) По ал. 2 и 3 на този член попадат нарушенията на онези издадени или приети от Министерския съвет актове, които изрично се позовават на едната или другата от тях.

Чл. 272. Който самоволно напусне населеното място, на което е установен по надлежен административен ред, се наказва с лишаване от свобода до една година и задължително заселване.

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и задължително заселване.

(2) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва със задължително заселване за срок от една година.

Чл. 272. Който самоволно напусне населеното място, на което е установен по надлежен административен ред, се наказва с лишаване от свобода до една година и задължително заселване.

Чл. 273. Който съзнателно разгласи неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта или нейните мероприятия или да внесат смут в обществото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1989 г.)

Чл. 273. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който съзнателно разгласи неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта или нейните мероприятия или да внесат смут в обществото, или извърши друго деяние, за което знае, че може да доведе до такива последици, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 273. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Който съзнателно разгласи неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта или нейните мероприятия или да внесат смут в обществото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 273. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който съзнателно разгласи неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта или нейните мероприятия или да внесат смут в обществото, се наказва с лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и задължително заселване, или с поправителен труд.

Чл. 273. Който съзнателно разгласи неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта или нейните мероприятия или да внесат смут в обществото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 274. (1) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.

(3) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 275. (1) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с поправителен труд или с глоба до сто лева.

(2) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд или с глоба до двеста лева.

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд или с глоба до пет лева.

Чл. 275. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд или с глоба до петстотин лева.

Чл. 275. (1) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с поправителен труд или с глоба до сто лева.

(2) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд или с глоба до двеста лева.

Чл. 276. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба до сто лева.

(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 276. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качество на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба до три лева.

(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 276. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба до триста лева.

(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 276. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба до сто лева.

(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 277. (1) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до сто лева.

(2) Който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или с глоба до сто лева.

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене, се наказва с глоба до три лева, налагана по административен ред.

Чл. 277. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 277. (1) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до сто лева.

(2) Който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или с глоба до сто лева.

Чл. 278. (1) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, природен обект, поставен под специална защита, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до петстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната вещ, представляваща паметник на културата по специален закон или друг нормативен акт, или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(3) Който без надлежно разрешение отчужди вещ по предходната алинея, като знае или предполага, че тя може да бъде изнесена в чужбина, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(4) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до пет години и обществено порицание, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години, глоба до три хиляди лева и обществено порицание, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години, глоба до хиляда лева и обществено порицание.

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до петдесет лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до петдесет лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(4) (Предишна ал. 3 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отчужди вещ по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до двадесет лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., Предишна ал. 4 - изм., бр. 10 от 1993 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години и глоба до петдесет лева; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от две до шест години и глоба до сто лева; по ал. 4 - лишаване от свобода от една до три години и глоба до петдесет лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

Чл. 278. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната вещ, представляваща паметник на културата по специален закон или друг нормативен акт, или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(3) Който без надлежно разрешение отчужди вещ по предходната алинея, като знае или предполага, че тя може да бъде изнесена в чужбина, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до пет години и обществено порицание, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и обществено порицание, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години, глоба до хиляда лева и обществено порицание.

Чл. 278. (1) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, природен обект, поставен под специална защита, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до петстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната вещ, представляваща паметник на културата по специален закон или друг нормативен акт, или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(3) Който без надлежно разрешение отчужди вещ по предходната алинея, като знае или предполага, че тя може да бъде изнесена в чужбина, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(4) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до пет години и обществено порицание, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години, глоба до три хиляди лева и обществено порицание, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години, глоба до хиляда лева и обществено порицание.

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от два до двадесет лева.

(2) Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от пет до петдесет лева.

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 86 от 1991 г.) (1) Който унищожи или повреди защитен природен обект се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и с глоба от петстотин до пет хиляди лева.

(2) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба до хиляда лева, налагани по административен ред.

(3) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни образувания, диви животни, птици, растения и други, обявени за уникални, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до петстотин лева.

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който унищожи или повреди защитен природен обект и с това причини значителна вреда, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако с деянието по предходната алинея не са причинени значителни вреди, наказанието е глоба до петстотин лева, налагана по административен ред.

(3) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни образувания, диви животни, птици, растения и други, обявени за уникални, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до петстотин лева.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение извършва археологичeски разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания на паметници на културата, като за тази цел използва технически средства, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до тридесет лева.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който унищожи или повреди защитен природен обект се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и с глоба от петстотин до пет хиляди лева.

(2) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба до хиляда лева, налагани по административен ред.

(3) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни образувания, диви животни, птици, растения и други, обявени за уникални, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до пет хиляди лева.

Чл. 279. (1) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до три хиляди лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(2) В случаите по предходната алинея съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(3) Приготовление към престъпление по ал. 1 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не на определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до тридесет лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до петдесет лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно Конституцията.

Чл. 279. (1) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до три хиляди лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.

Чл. 279. (1) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до три хиляди лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(2) В случаите по предходната алинея съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(3) Приготовление към престъпление по ал. 1 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.

Чл. 280. Български гражданин, излязъл вън от страната с разрешение на надлежните органи на властта, който без уважителни причини не се завърне в страната в продължение на три месеца от изтичане на срока на разрешението, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до две хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

Чл. 280-281. (Отм. - ДВ, бр. 37 от 1989 г.).

Чл. 280. (1) (Предишен текст на чл. 280, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Български гражданин, излязъл вън от страната с разрешение на надлежните органи на властта, който без уважителни причини не се завърне в страната в продължение на три месеца от изтичане на срока на разрешението, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до две хиляди лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по предходната алинея съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 280. Български гражданин, излязъл вън от страната с разрешение на надлежните органи на властта, който без уважителни причини не се завърне в страната в продължение на три месеца от изтичане на срока на разрешението, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до две хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

Чл. 281. (1) Български гражданин, излязъл от страната с групов паспорт, който без уважителни причини не се върне с групата, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Ако незавръщането продължи повече от три месеца, налага се наказанието по чл. 280.

Чл. 281. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Български гражданин, излязъл от страната с официално организирана група, който без уважителни причини не се върне с групата, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Ако незавръщането продължи повече от три месеца, налага се наказанието по чл. 280.

Чл. 281. (1) Български гражданин, излязъл от страната с групов паспорт, който без уважителни причини не се върне с групата, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Ако незавръщането продължи повече от три месеца, налага се наказанието по чл. 280.

Раздел II.

Престъпления па служба

Чл. 282. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 282. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици, или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 284. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва сведения, които му са поверени или достъпни по служба и за които знае, че представляват служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Наказанието за деяние по предходната алинея се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата са му станали известни сведения, представляващи служебна тайна.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на сведения, станали му известни във връзка с възложената му задача, които то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВОСЪДИЕТО

Чл. 286. (1) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) За набедяване в тежко престъпление наказанието е лишаване от свобода до пет години и обществено порицание.

(3) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода: в случаите на ал. 1 - до пет години, а в случаите на ал. 2 - от една до десет години.

Чл. 287. Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице признание, показание или заключение, се наказва с лишаване от свобода до десет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 288. Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателното преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода до три години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 289. Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с обществено порицание.

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

Чл. 292. За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.

Чл. 293. Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290 и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 294. (1) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

Чл. 295. Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

Чл. 296. Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение, унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до една година, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 300. (1) Който самоволно напусне мястото, в което изтърпява наказанието задължително заселване, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) След освобождаване от мястото на лишаване от свобода, лицето изтърпява и остатъка от срока на задължителното заселване по първата присъда.

Раздел II.

Престъпления по служба

Чл. 282. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици, или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 284. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва сведения, които му са поверени или достъпни по служба и за които знае, че представляват служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Наказанието за деяние по предходната алинея се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата са му станали известни сведения, представляващи служебна тайна.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на сведения, станали му известни във връзка с възложената му задача, които то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВОСЪДИЕТО

Чл. 286. (1) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) За набедяване в тежко престъпление наказанието е лишаване от свобода до пет години и обществено порицание.

(3) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода: в случаите на ал. 1 - до пет години, а в случаите на ал. 2 - от една до десет години.

Чл. 287. Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице признание, показание или заключение, се наказва с лишаване от свобода до десет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 288. Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателното преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода до три години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 289. Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с обществено порицание.

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 294. (1) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

Чл. 295. Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

Чл. 296. Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение, унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до една година, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 300. (1) Който самоволно напусне мястото, в което изтърпява наказанието задължително заселване, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) След освобождаване от мястото на лишаване от свобода, лицето изтърпява и остатъка от срока на задължителното заселване по първата присъда.

Раздел II.

Престъпления па служба

Чл. 282. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици, или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 284. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва сведения, които му са поверени или достъпни по служба и за които знае, че представляват служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Наказанието за деяние по предходната алинея се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата са му станали известни сведения, представляващи служебна тайна.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на сведения, станали му известни във връзка с възложената му задача, които то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВОСЪДИЕТО

Чл. 286. (1) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) За набедяване в тежко престъпление наказанието е лишаване от свобода до пет години и обществено порицание.

(3) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода: в случаите на ал. 1 - до пет години, а в случаите на ал. 2 - от една до десет години.

Чл. 287. Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице признание, показание или заключение, се наказва с лишаване от свобода до десет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 288. Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателното преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода до три години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 289. Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с обществено порицание.

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 294. (1) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

Чл. 295. Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

Чл. 296. Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение, унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до една година, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 300. (1) Който самоволно напусне мястото, в което изтърпява наказанието задължително заселване, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) След освобождаване от мястото на лишаване от свобода, лицето изтърпява и остатъка от срока на задължителното заселване по първата присъда.

Раздел II.

Престъпления по служба

Чл. 282. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици, или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 282. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 282. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 283. Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 284. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва сведения, които му са поверени или достъпни по служба и за които знае, че представляват служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Наказанието за деяние по предходната алинея се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата са му станали известни сведения, представляващи служебна тайна.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на сведения, станали му известни във връзка с възложената му задача, които то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 285. Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

Раздел III.

Престъпления против правосъдието

Чл. 286. (1) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) За набедяване в тежко престъпление наказанието е лишаване от свобода до пет години и обществено порицание.

(3) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода: в случаите на ал. 1 - до пет години, а в случаите на ал. 2 - от една до десет години.

Чл. 287. Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице признание, показание или заключение, се наказва с лишаване от свобода до десет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 288. Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателното преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода до три години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 289. Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с обществено порицание.

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.

Чл. 292. За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 293. Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290 и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 294. (1) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

Чл. 295. Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

Чл. 296. Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение, унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до една година, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 300. (1) Който самоволно напусне мястото, в което изтърпява наказанието задължително заселване, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) След освобождаване от мястото на лишаване от свобода, лицето изтърпява и остатъка от срока на задължителното заселване по първата присъда.

Раздел IV.

Подкуп

Чл. 301. (1) Длъжностно лице, което приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да извърши и загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 301. (1) Длъжностно лице, което приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 301. (1) Длъжностно лице, което приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 301. (1) Длъжностно лице, което приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да извърши и загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. от лице, което заема отговорно служебно положение;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение

3. повторно или неколкократно и

4. в големи размери,

наказанието е:

а) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до осем години;

б) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. от лице, което заема отговорно служебно положение;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно и

4. в големи размери,

наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до осем години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. от лице, което заема отговорно служебно положение;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно и

4. в големи размери,

наказанието е:

а) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до осем години;

б) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. от лице, което заема отговорно служебно положение;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение

3. повторно или неколкократно и

4. в големи размери,

наказанието е:

а) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до осем години;

б) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 303. Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице се наказва и когато с негово съгласие е даден другиму дарът или имотната облага.

Чл. 304. (1) Който даде дар или каквато и да е друга имотна облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

Чл. 305. Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато то извърши такива деяния във връзка с възложената му задача, както и на този, който даде такъв подкуп.

Чл. 305а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който посредничи да се даде или получи подкуп, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 306. Не се наказва онзи, който е дал подкуп:

а) ако е бил изнуден от длъжностното лице или от вещото лице да стори това или

б) ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.

Чл. 306. Не се наказва онзи, който е дал подкуп:

а) ако е бил изнуден от длъжностното лице или от вещото лице да стори това или

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако доброволно е съобщил на властта.

Чл. 306. Не се наказва онзи, който е дал подкуп:

а) ако е бил изнуден от длъжностното лице или от вещото лице да стори това или

б) ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.

Чл. 307. (1) Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика даване или получаване на подкуп с цел да бъде изобличен онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) В тези случаи провокирания не се наказва.

Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Предметът на престъплението по чл. 301-307 се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Раздел III.

Глава девета.

ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 308. Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.

Раздел III.

Чл. 308. (1) (Предишен текст на чл. 308 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е поправителен труд или глоба до сто лева.

Чл. 310. (1) (Предишен текст на чл. 310 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако престъплението по чл. 308, ал. 1 и 309, ал. 1 и 2, е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 311. (1) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 312. (1) Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състояние на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 313. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ, в който по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

Чл. 313а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който даде съгласие негов движим имот или право на строеж или надстрояване да бъде деклариран като собствен от друго лице, за да бъдат избегнати ограниченията по Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Декларираният имот или вещното право се отнема в полза на държавата.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.).

Чл. 313б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) (1) Който в декларация по чл. 4, ал. 2 от Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи потвърди неистина или затаи истина с цел да осуети изцяло или отчасти отнемането на незаконно притежаваното държавно имущество, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.

(2) Който след поискване откаже да даде декларация по чл. 4, ал. 2 от закона, посочен в ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(4) Деецът по ал. 1 и 2 не се наказва, ако при разкриване на истината би обвинил в престъпление себе си, съпруга си, низходящите, възходящите, братята или сестрите си.

Чл. 314. Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 315. (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309.

(2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия.

Чл. 316. Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Чл. 317. Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 318. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с глоба до шестстотин лева.

Чл. 319. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 308. (1) (Предишен текст на чл. 308 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

Чл. 308. Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.

Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е поправителен труд или глоба до сто лева.

Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е поправителен труд или глоба до един лев.

Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е поправителен труд или глоба до сто лева.

Чл. 310. Ако престъплението по чл. 308, ал. 1 и 309, ал. 1 и 2, е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 310. (1) (Предишен текст на чл. 310 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако престъплението по чл. 308, ал. 1 и 309, ал. 1 и 2, е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 310. Ако престъплението по чл. 308, ал. 1 и 309, ал. 1 и 2, е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 311. (1) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 311. (1) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 312. (1) Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състояние на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 312. (1) Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състояние на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 313. (1) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ, в който по изрична разпоредба на закона е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години или глоба от двадесет хиляди до двеста и петдесет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ, в който по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

Чл. 313. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ, в който по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

Чл. 313. (1) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ, в който по изрична разпоредба на закона е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

Чл. 313а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., отм., бр. 10 от 1993 г., предишен чл. 313б - бр. 10 от 1993 г.) (1) Който в декларация по чл. 4, ал. 2 от Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи потвърди неистина или затаи истина с цел да осуети изцяло или отчасти отнемането на незаконно притежаваното държавно имущество, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.

(2) Който след поискване откаже да даде декларация по чл. 4, ал. 2 от закона, посочен в ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(4) Деецът по ал. 1 и 2 не се наказва, ако при разкриване на истината би обвинил в престъпление себе си, съпруга си, низходящите, възходящите, братята или сестрите си.

Чл. 313а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който даде съгласие негов движим имот или право на строеж или надстрояване да бъде деклариран като собствен от друго лице, за да бъдат избегнати ограниченията по Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Декларираният имот или вещното право се отнема в полза на държавата.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.).

Чл. 313а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който даде съгласие негов недвижим имот или право на строеж или надстрояване да бъде деклариран като собствен от друго лице, за да бъдат избегнати ограниченията по Закона за собствеността на гражданите, се наказава с лишаване от свобода до две години.

(2) Декларираният имот или вещното право се отнема в полза на държавата.

(3) Който откаже да даде писмена декларация, която му бъде поискана по силата на глава трета от Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 314. Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 314. Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 315. (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309.

(2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия.

Чл. 315. (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309.

(2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия.

Чл. 316. Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Чл. 316. Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Чл. 317. Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 317. Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 318. Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с глоба до триста лева.

Чл. 318. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с глоба до шест лева.

Чл. 318. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с глоба до шестстотин лева.

Чл. 318. Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с глоба до триста лева.

Чл. 319. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 319. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Глава десета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА И ОБЩЕСТВЕНОТО СПОКОЙСТВИЕ

Чл. 320. Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.

Чл. 320а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342 ал. 3, 344, 349, 350 или 352, ал. 1 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до две години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 321. (1) Който образува или ръководи група, съставена с цел да върши престъпление в страната или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 322. Който не попречи на извършването на очевидно тежко престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 323. (1) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право, когато от това са произлезли немаловажни вреди за граждани, за обществена организация или за държавата, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(2) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или с глоба до сто лева.

(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.

(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние.

Чл. 323. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или с глоба до три хиляди лева.

(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.

(4) Разпоредбата по предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние.

Чл. 323. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или с глоба до триста лева.

(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.

(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние.

Чл. 323. (1) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право, когато от това са произлезли немаловажни вреди за граждани, за обществена организация или за държавата, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(2) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или с глоба до сто лева.

(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.

(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние.

Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г.) (1) Който построи сграда върху обработваема земя или пасище, стопанисвани от социалистическа организация, без да има право за това, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от двеста до хиляда лева.

(2) При повторно извършване на престъпление по предходната алинея, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от двеста до хиляда и петстотин лева, както и обществено порицание.

Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм. бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който построи върху обработваема земя, стопанисвана от социалистическа организация или пасище, без да има право за това, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет до десет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) При повторно извършване на престъпление по предходната алинея, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от пет до петнадесет лева, както и обществено порицание.

Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) (1) Който построи сграда върху обработваема земя, стопанисвана от социалистическа организация или пасище, без да има право за това, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от двеста до хиляда лева.

(2) При повторно извършване на престъпление по предходната алинея, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, както и обществено порицание.

Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който построи сграда върху обработваема земя, стопанисвана от социалистическа организация или пасище, без да има право за това, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от двеста до хиляда лева.

(2) При повторно извършване на престъпление по предходната алинея, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, както и обществено порицание.

Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г.) (1) Който построи сграда върху обработваема земя или пасище, стопанисвани от социалистическа организация, без да има право за това, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от двеста до хиляда лева.

(2) При повторно извършване на престъпление по предходната алинея, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от двеста до хиляда и петстотин лева, както и обществено порицание.

Чл. 324. (1) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до триста лева.

(2) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до петстотин лева.

Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до шест хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до шестотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до две хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до три хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност или разрешение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до шестстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до две хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до три хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност или разрешение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до шестстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева.

Чл. 324. (1) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до триста лева.

(2) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до петстотин лева.

Чл. 325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по ал. 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато деянието по ал. 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по ал. 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 326. Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

Чл. 326. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 326. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева.

Чл. 326. Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

Чл. 327. (1) Който устройва хазартна игра или участвува в такава игра, се наказва с поправителен труд или с глоба до хиляда лева.

(2) Парите и вещите - предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) (1) Който без съответно разрешение устройва хазартна игра, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от пет до сто лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който устройва хазартна игра със съответното разрешение, но не на определените за това места.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от десет до сто и петдесет лева, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петдесет до петстотин лева.

(4) Който системно участва в хазартни игри, като знае, че са организирани без разрешение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от два до двадесет лева.

(5) Парите и вещите, предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата, ако липсват, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 327. (1) Който устройва хазартна игра или участвува в такава игра, се наказва с поправителен труд или с глоба до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато предметът на хазартна игра е в големи размери или деянието е извършено повторно или системно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба от триста до три хиляди лева, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода до три години и глоба до две хиляди лева, като съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Предишна ал. 2, доп., - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Парите и вещите - предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват, се присъжда равностойността им по държавни цени на дребно.

Чл. 327. (1) Който устройва хазартна игра или участвува в такава игра, се наказва с поправителен труд или с глоба до хиляда лева.

(2) Парите и вещите - предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 328. (1) Който води живот в скитническа група, се наказва със задължително заселване до две години или с глоба до сто лева.

(2) Който организира или ръководи такава група, се наказва с лишаване от свобода до една година и със задължително заселване.

(3) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва със задължително заселване до две години.

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който води живот в скитническа група, се наказва със задължително заселване до две години или с глоба до три лева.

(2) Който организира или ръководи такава група, се наказва с лишаване от свобода до една година и със задължително заселване.

(3) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва със задължително заселване до две години.

Чл. 328. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който води живот в скитническа група, се наказва със задължително заселване до две години или с глоба до триста лева.

(2) Който организира или ръководи такава група, се наказва с лишаване от свобода до една година и със задължително заселване.

(3) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва със задължително заселване до две години.

Чл. 328. (1) Който води живот в скитническа група, се наказва със задължително заселване до две години или с глоба до сто лева.

(2) Който организира или ръководи такава група, се наказва с лишаване от свобода до една година и със задължително заселване.

(3) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва със задължително заселване до две години.

Чл. 329. (1) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд и живее от нетрудови доходи, придобити чрез експлоатация на чужд труд, непозволено експлоатиране на недвижими имоти или транспортно средство, чрез спекулация или по друг непозволен или неморален начин, се наказва със задължително заселване или с поправителен труд.

(2) Който системно се занимава с просия, се наказва със задължително заселване за срок до две години.

Чл. 329. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години и задължително заселване или с поправителен труд.

(2) Който системно се занимава с просия, се наказва със задължително заселване за срок до две години.

Чл. 329. (1) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд и живее от нетрудови доходи, придобити чрез експлоатация на чужд труд, непозволено експлоатиране на недвижими имоти или транспортно средство, чрез спекулация или по друг непозволен или неморален начин, се наказва със задължително заселване или с поправителен труд.

(2) Който системно се занимава с просия, се наказва със задължително заселване за срок до две години.

Глава единадесета.

ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Раздел I.

Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства

Чл. 330. (1) Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1. ако пожарът е представлявал опасност за живота на някого;

2. ако е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти, като посочените по-горе;

3. ако запаленото имущество има историческа, научна или художествена стойност или ако в запаленото помещение се пазят предмети, които имат историческа, научна или художествена стойност.

(3) Ако в случаите по предходната алинея са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 331. (1) Който по непредпазливост запали чужд имот по предходния член, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 332. За палеж деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е загасил незабавно пожара, преди да са настъпили значителни вреди.

Чл. 333. Когато обектите по чл. 330 са повредени или унищожени чрез взрив, налагат се съответно предвидените в този член наказания.

Чл. 334. (1) Който причини наводнение и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(2) Ако в този случай са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 335. (1) Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 336. За приготовление към престъпление по чл. 330, 333 и 334 наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 336. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 336. За приготовление към престъпление по чл. 330, 333 и 334 наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 337. Който произвежда, преработва, поправя, търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или извърши това не съгласно даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до хиляда лева.

Чл. 337. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който произвежда, преработва, поправя, търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или извърши това не съгласно даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 337. Който произвежда, преработва, поправя, търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или извърши това не съгласно даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до хиляда лева.

Чл. 338. (1) Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева.

(2) Ако от това последва взрив и е причинена на едно или повече лица средна или тежка телесна повреда или смърт, или значителна повреда на имот, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева.

(2) Ако от това последва взрив и е причинена на едно или повече лица средна или тежка телесна повреда или смърт, или значителна повреда на имот, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 338. (1) Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева.

(2) Ако от това последва взрив и е причинена на едно или повече лица средна или тежка телесна повреда или смърт, или значителна повреда на имот, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 339. (1) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до триста лева.

(2) Ако се касае до взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Който отчужди или предаде взривове или огнестрелно оръжие на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до триста лева.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси, без последният да има позволително за носене на съответно оръжие.

Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако се касае до взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който отчужди или предаде взривове или огнестрелно оръжие на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до шестстотин лева.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси, без последният да има позволително за носене на съответно оръжие.

Чл. 339. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до шестстотин лева.

(2) Ако се касае до взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който отчужди или предаде взривове или огнестрелно оръжие на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до шестстотин лева.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси, без последният да има позволително за носене на съответно оръжие.

Чл. 339. (1) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до триста лева.

(2) Ако се касае до взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Който отчужди или предаде взривове или огнестрелно оръжие на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до триста лева.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси, без последният да има позволително за носене на съответно оръжие.

Раздел II.

Престъпления по транспорта и съобщенията

Чл. 340. (1) Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, самолет, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в тия случаи е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) смърт за едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 340. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разруши въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация, или му причини вреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет, се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако в случаите по предходните алинеи е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) смърт за едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 340. (1) Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, самолет, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в тия случаи е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) смърт за едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 341. Когато деянието по предходния член е извършено по непредпазливост:

а) ако причинената повреда на транспортното средство, на съоръжението или на принадлежност към него е значителна или е последвала значителна повреда на друг чужд имот, или

б) ако от повредата е настъпила тежка или средна телесна повреда за другиго, независимо от последиците по буква "а",

наказанието е лишаване от свобода до три години, а ако е последвала смърт за другиго, независимо от последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 341. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато деянието по чл. 340, ал. 1 и 2 е извършено по непредпазливост и от него са настъпили:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по предходната буква;

в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до три години; по буква "б" - лишаване от свобода до шест години; по буква "в" - лишаване от свобода от една до десет години.

Чл. 341. Когато деянието по предходния член е извършено по непредпазливост:

а) ако причинената повреда на транспортното средство, на съоръжението или на принадлежност към него е значителна или е последвала значителна повреда на друг чужд имот, или

б) ако от повредата е настъпила тежка или средна телесна повреда за другиго, независимо от последиците по буква "а",

наказанието е лишаване от свобода до три години, а ако е последвала смърт за другиго, независимо от последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 341а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който постави във въздухоплавателно средство устройство или вещество, което може да го разруши или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава опасност за сигурността му в полет, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Който застраши сигурността на въздухоплавателно средство в полет, като:

а) разруши или повреди инсталация или съоръжение за ръководство на въздухоплаването;

б) съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи, постави лъжлив знак или премахне или премести знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(3) Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши сигурността на това въздухоплавателно средство и не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години.

(4) Когато в случаите по предходните алинеи е последвала средна или тежка телесна повреда или смърт на едно или повече лица, налагат се съответно предвидените в чл. 340, ал. 3 наказания.

(5) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост и са настъпили последици по чл. 341, налагат се съответно предвидените в този член наказания.

Чл. 341б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който незаконно завладее въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или установи контрол върху такова средство, се наказва с лишаване от свобода до десет години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено със сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(3) Ако от деянието по предходните алинеи е последвала:

а) значителна повреда на въздухоплавателното средство;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по предходната буква;

в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а по буква "в" - лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

Чл. 341в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) За приготовление към престъпление по чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 341а, ал. 1, 2 и 3 и чл. 341б наказанието е лишаване от свобода от две до шест години.

Чл. 341в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 341в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) За приготовление към престъпление по чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 341а, ал. 1, 2 и 3 и чл. 341б наказанието е лишаване от свобода от две до шест години.

Чл. 342. (1) Работник или служител по транспорта, както и собственик или наемател на моторно превозно средство, включено в транспорта за общо ползуване, който наруши правилата за движението или експлоатацията на транспорта, изискванията за доброкачественост на ремонта на подвижния състав, на пътя или съоръженията, като иска или допуска причиняване на значителни вреди на подвижния състав, пътя, съоръженията или на други имущества или причиняване на телесна повреда или смърт на хора, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако в случаите по предходната алинея са настъпили исканите или допусканите последици, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или смърт.

(3) В случаите по алинея 2 съдът лишава виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 342. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или смърт.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по алинея 3, букви "а" и "б" съдът лишава виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7. В случаите по буква "в" лишаването от тези права е завинаги.

Чл. 342. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или смърт.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по алинея 3 съдът лишава виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 342. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Работник или служител по транспорта, който наруши правилата за движението или експлоатацията на транспорта, изискванията за доброкачественост на ремонта на подвижния състав, на пътя или съоръженията, като иска или допуска причиняване на значителни вреди на подвижния състав, пътя, съоръженията или на други имущества или причиняване на телесна повреда или смърт на хора, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако в случаите по предходната алинея са настъпили исканите или допусканите последици, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или смърт.

(3) В случаите по алинея 2 съдът лишава виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 342. (1) Работник или служител по транспорта, както и собственик или наемател на моторно превозно средство, включено в транспорта за общо ползуване, който наруши правилата за движението или експлоатацията на транспорта, изискванията за доброкачественост на ремонта на подвижния състав, на пътя или съоръженията, като иска или допуска причиняване на значителни вреди на подвижния състав, пътя, съоръженията или на други имущества или причиняване на телесна повреда или смърт на хора, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако в случаите по предходната алинея са настъпили исканите или допусканите последици, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или смърт.

(3) В случаите по алинея 2 съдът лишава виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 343. (1) Когато деянието по предходния член е извършено по непредпазливост и от него са настъпили:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна телесна повреда със или без имуществени вреди;

в) тежка телесна повреда със или без последиците по букви "а" и "б";

г) смърт със или без последиците по букви "а", "б" и "в",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до две години; по буква "б" - лишаване от свобода до три години; по буква "в" - лишаване от свобода до четири години; по буква "г" - лишаване от свобода до шест години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено в пияно състояние или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице,

наказанието е: по буква "б" - лишаване от свобода до пет години; по буква "в" - лишаване от свобода до седем години; по буква "г" - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия,

наказанието е: по ал. 1, буква "г" - лишаване от свобода до четири години, по ал. 2 във връзка с б. "в" на ал. 1 - лишаване от свобода до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

(4) В случаите на ал. 1, букви "б", "в" и "г" и ал. 2 съдът може да лиши виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 343. (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 54 от 1978 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд;

б) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или поправителен труд за средна телесна повреда;

в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(2) Ако деянието е извършено в пияно състояние или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, наказанието е:

а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - до осем години;

б) при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

Чл. 343. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Когато деянието по предходния член е извършено по непредпазливост и от него са настъпили:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда независимо от това, дали са настъпили последиците по предходната буква;

в) смърт независимо от това, дали са настъпили последиците по буква "а",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до две години; по буква "б" - лишаване от свобода до четири години; по буква "в" - лишаване от свобода до шест години.

(2) Ако деянието е извършено в пияно състояние или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, наказанието е: при средна или тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи до десет години; при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи от пет до петнадесет години. Ако са настъпили едновременно телесна повреда и смърт, налага се наказанието, предвидено за по-тежкия резултат.

(3) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия, наказанието е: по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години, по ал. 2, когато е настъпила смърт - лишаване от свобода до осем години, а в особено тежки случаи - от три до десет години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Във всички случаи на предходните алинеи съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, а когато деянието е извършено от водач на моторно превозно средство в пияно състояние и е причинена смърт на едно или повече лица, съдът постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство завинаги.

Чл. 343. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Когато деянието по предходния член е извършено по непредпазливост и от него са настъпили:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда независимо от това, дали са настъпили последиците по предходната буква;

в) смърт независимо от това, дали са настъпили последиците по буква "а",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до две години; по буква "б" - лишаване от свобода до четири години; по буква "в" - лишаване от свобода до шест години.

(2) Ако деянието е извършено в пияно състояние или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, наказанието е: при средна или тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи до десет години; при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи от пет до петнадесет години. Ако са настъпили едновременно телесна повреда и смърт, налага се наказанието, предвидено за по-тежкия резултат.

(3) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия, наказанието е: по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години, по ал. 2, когато е настъпила смърт - лишаване от свобода до осем години, а в особено тежки случаи - от три до десет години.

(4) Във всички случаи по предходните алинеи съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 343. (1) Когато деянието по предходния член е извършено по непредпазливост и от него са настъпили:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна телесна повреда със или без имуществени вреди;

в) тежка телесна повреда със или без последиците по букви "а" и "б";

г) смърт със или без последиците по букви "а", "б" и "в",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до две години; по буква "б" - лишаване от свобода до три години; по буква "в" - лишаване от свобода до четири години; по буква "г" - лишаване от свобода до шест години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено в пияно състояние или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице,

наказанието е: по буква "б" - лишаване от свобода до пет години; по буква "в" - лишаване от свобода до седем години; по буква "г" - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия,

наказанието е: по ал. 1, буква "г" - лишаване от свобода до четири години, по ал. 2 във връзка с б. "г" на ал. 1 - лишаване от свобода до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

(4) В случаите на ал. 1, букви "б", "в" и "г" и ал. 2 съдът може да лиши виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 343. (1) Когато деянието по предходния член е извършено по непредпазливост и от него са настъпили:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна телесна повреда със или без имуществени вреди;

в) тежка телесна повреда със или без последиците по букви "а" и "б";

г) смърт със или без последиците по букви "а", "б" и "в",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до две години; по буква "б" - лишаване от свобода до три години; по буква "в" - лишаване от свобода до четири години; по буква "г" - лишаване от свобода до шест години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено в пияно състояние или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице,

наказанието е: по буква "б" - лишаване от свобода до пет години; по буква "в" - лишаване от свобода до седем години; по буква "г" - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия,

наказанието е: по ал. 1, буква "г" - лишаване от свобода до четири години, по ал. 2 във връзка с б. "в" на ал. 1 - лишаване от свобода до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

(4) В случаите на ал. 1, букви "б", "в" и "г" и ал. 2 съдът може да лиши виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 343а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите, наказанието е:

а) по ал. 1, буква "б" - лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до две години или поправителен труд при средна телесна повреда;

б) по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години;

в) по ал. 2, буква "а", когато е причинена средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице - лишаване от свобода до четири години, а в особено тежки случаи - до шест години;

г) по ал. 2, буква "б", когато е настъпила смърт на повече от едно лице - лишаване от свобода от две до десет години, а в особено тежки случаи - от три до дванадесет години.

Чл. 343б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Във всички случаи по чл. 343 и 343а съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 7 и може да постанови лишаване от право по точка 6. Ако престъплението е извършено от водач на моторно превозно средство в пияно състояние и е причинена смърт на едно или повече лица, съдът постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство завинаги.

Чл. 344. (1) Който премахне или премести знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния, водния, въздушния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до триста лева.

Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до шест лева.

Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до шестстотин лева.

Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до триста лева.

Чл. 344. (1) Който премахне или премести знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния, водния, въздушния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до триста лева.

Чл. 345. Който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до сто лева.

Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до три лева.

Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до триста лева.

Чл. 345. Който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до сто лева.

Чл. 346. (1) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Наказанието е лишаване от свобода до три години, ако:

а) е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор или

б) деянието е извършено повече от два пъти или повторно.

(3) В случаите на предходните алинеи се прилага съответно разпоредбата на чл. 268, ал. 2.

Чл. 346. (1) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., попр. - ДВ, бр. 90 от 1986 г.) Наказанието е лишаване от свобода до пет години, ако:

а) е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор или

б) деянието е извършено в пияно състояние, повече от два пъти или повторно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът може да постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи се прилага съответно разпоредбата на чл. 268, ал. 2.

Чл. 346. (1) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието е лишаване от свобода до пет години, ако:

а) е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор или

б) деянието е извършено в пияно състояние повече от два пъти или повторно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът може да постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи се прилага съответно разпоредбата на чл. 268, ал. 2.

Чл. 346. (1) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Наказанието е лишаване от свобода до три години, ако:

а) е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор или

б) деянието е извършено повече от два пъти или повторно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът може да постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи се прилага съответно разпоредбата на чл. 268, ал. 2.

Чл. 346. (1) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Наказанието е лишаване от свобода до три години, ако:

а) е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор или

б) деянието е извършено повече от два пъти или повторно.

(3) В случаите на предходните алинеи се прилага съответно разпоредбата на чл. 268, ал. 2.

Чл. 347. (1) Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до сто лева.

Чл. 347. (1) Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до три лева.

Чл. 347. (1) Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до триста лева.

Чл. 347. (1) Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до сто лева.

Чл. 348. Който:

а) построи, държи или ползува радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това;

б) използува радиосредство, което излъчва в етера, без предварително да го е регистрирал с пълни установъчни данни или го използува за цели, непозволени по даденото му разрешение;

в) без предварително писмено разрешение самоволно измени регистрираните данни на радиосредството, което излъчва в етера;

г) пречи или смущава действието на радиосъобщителна, радиоразпръсквателна, телевизионна или радиорелейна станция или радиотранслационна централа,

се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до четиристотин лева, като радиосредството се отнема в полза на държавата.

Чл. 348. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който:

а) построи, държи или ползува радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това;

б) използува радиосредство, което излъчва в етера, без предварително да го е регистрирал с пълни установъчни данни или го използува за цели, непозволени по даденото му разрешение;

в) без предварително писмено разрешение самоволно измени регистрираните данни на радиосредството, което излъчва в етера;

г) пречи или смущава действието на радиосъобщителна, радиоразпръсквателна, телевизионна или радиорелейна станция или радиотранслационна централа, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до четири лева, като радиосредството се отнема в полза на държавата.

Чл. 348. Който:

а) построи, държи или ползува радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това;

б) използува радиосредство, което излъчва в етера, без предварително да го е регистрирал с пълни установъчни данни или го използува за цели, непозволени по даденото му разрешение;

в) без предварително писмено разрешение самоволно измени регистрираните данни на радиосредството, което излъчва в етера;

г) пречи или смущава действието на радиосъобщителна, радиоразпръсквателна, телевизионна или радиорелейна станция или радиотранслационна централа,

се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до четиристотин лева, като радиосредството се отнема в полза на държавата.

Чл. 348а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато имуществените вреди и телесната повреда по чл. 343 са причинени на съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В тези случаи деецът може да бъде лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно средство и когато не е подадена тъжба или подадената тъжба е оттеглена.

Раздел III.

Престъпление против народното здраве

Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

(3) Съобразно различията по предходната алинея се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.

Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съобразно различията по предходните алинеи се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.

Чл. 350. (1) Който изготви хранителни продукти или питиета, предназначени за общо ползуване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обръщение такива хранителни продукти или питиета, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако от деянието е последвала средна телесна повреда за другиго - наказанието е лишаване от свобода до шест години, ако е последвала тежка телесна повреда за другиго - лишаване от свобода от една до осем години, а ако е последвала смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 351. (1) За деяния по чл. 349 и 350, извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(2) Ако в този случай е последвала смърт за някого, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 352. (1) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или крайбрежни морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

Чл. 352. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от пет хиляди до двеста и петдесет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайни зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а по ал. 3 - от три хиляди до десет хиляди лева, налагана по административен ред.

Чл. 352. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от пет хиляди до двеста и петдесет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайни зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г.) В случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от петстотин до две хиляди лева, а по ал. 3 - от триста до хиляда лева, налагана по административен ред.

Чл. 352. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до три хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от петстотин до две хиляди лева, а по ал. 3 - от триста до хиляда лева, налагана по административен ред.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба до един милион лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от пет хиляди до сто хиляди лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петстотин хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба до десет хиляди лева, налагана по административен ред.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Народна република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба до един милион лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петдесет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от петстотин до десет хиляди лева, налагана по административен ред.

(4) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петдесет хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Народна република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба до сто хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петдесет хиляди лева.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от петстотин до десет хиляди лева, налагана по административен ред.

(4) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петдесет хиляди лева.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

Чл. 353. (1) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

Чл. 353. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 86 от 1991 г.) (1) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от пет до петдесет лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до десет лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от два и до десет лева, а по ал. 3 - глоба от три до десет лева, налагана по административен ред.

Чл. 353. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 86 от 1991 г.) (1) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от двеста до хиляда лева, а по ал. 3 - глоба от триста до хиляда лева, налагана по административен ред.

Чл. 353. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от триста до три хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от двеста до хиляда лева, а по ал. 3 - глоба от триста до хиляда лева, налагана по административен ред.

Чл. 353а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) Длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва, морски пространства - и от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 354. (1) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо отровно или упойващо вещество, поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до триста лева.

(2) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до шест лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. бр. 10 от 1993 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или глоба до пет лева.

Чл. 354. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество, поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до шестстотин лева.

(2) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба до петстотин лева.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, предназначени за продажба или друго отчуждаване, както и този, който продаде или по друг начин отчужди такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до сто хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея:

а) има за предмет вещества в големи размери или

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително,

наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до двеста хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, непредназначени за продажба или друго отчуждаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и задължително заселване.

(5) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) В случаите по ал. 1 до 4 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, предназначени за продажба или друго отчуждаване, както и този, който продаде или по друг начин отчужди такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея:

а) има за предмет вещества в големи размери или

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително,

наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до двадесет хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, непредназначени за продажба или друго отчуждаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и задължително заселване.

(5) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) В случаите по ал. 1 до 4 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който склонява другиго към употреба на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

а) по отношение на малолетен или непълнолетен;

б) по отношение на повече от едно лице или

в) повторно,

наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от петстотин до десет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Лекар, който без да е необходимо, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или лекарства, съдържащи такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който склонява другиго към употреба на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

а) по отношение на малолетен или непълнолетен;

б) по отношение на повече от едно лице или

в) повторно,

наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от петстотин до десет хиляди лева.

(4) Лекар, който без да е необходимо, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или лекарства, съдържащи такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 354в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който без съответно разрешение или в нарушение на установените правила засява или отглежда опиев мак или друго растение, за да се произвеждат наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 354. (1) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо отровно или упойващо вещество, поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до триста лева.

(2) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 355. (1) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд или глоба до сто лева.

(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с поправителен труд или с глоба до сто лева.

Чл. 355. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с поправителен труд или с глоба до три лева.

Чл. 355. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд или глоба до триста лева.

(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

Чл. 356. (1) Който наруши установените строителни, санитарни или противопожарни правила при проектиране, ръководене или изпълнение на строежи и с това изложи на опасност живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел III.

Престъпления против народното здраве

Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съобразно различията по предходните алинеи се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.

Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

(3) Съобразно различията по предходната алинея се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.

Чл. 350. (1) Който изготви хранителни продукти или питиета, предназначени за общо ползуване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обръщение такива хранителни продукти или питиета, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако от деянието е последвала средна телесна повреда за другиго - наказанието е лишаване от свобода до шест години, ако е последвала тежка телесна повреда за другиго - лишаване от свобода от една до осем години, а ако е последвала смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 351. (1) За деяния по чл. 349 и 350, извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(2) Ако в този случай е последвала смърт за някого, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 352. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до три хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от петстотин до две хиляди лева, а по ал. 3 - от триста до хиляда лева, налагана по административен ред.

Чл. 352. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до три хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от двеста до хиляда лева, а по ал. 3 - от сто до петстотин лева.

Чл. 352. (1) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или крайбрежни морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Народна република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба до сто хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петдесет хиляди лева.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от петстотин до десет хиляди лева, налагана по административен ред.

(4) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петдесет хиляди лева.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Народна република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба до сто хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петдесет хиляди лева.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от петстотин до десет хиляди лева.

(4) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петдесет хиляди лева.

(5) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба до хиляда лева.

Чл. 353. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от триста до три хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от двеста до хиляда лева, а по ал. 3 - глоба от триста до хиляда лева, налагана по административен ред.

Чл. 353. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от триста до три хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от двеста до хиляда лева, а по ал. 3 - глоба от сто до петстотин лева.

Чл. 353. (1) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

Чл. 354. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество, поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до шестстотин лева.

(2) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба до петстотин лева.

Чл. 354. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество, поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до триста лева.

(2) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба до петстотин лева.

Чл. 354. (1) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо отровно или упойващо вещество, поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до триста лева.

(2) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, предназначени за продажба или друго отчуждаване, както и този, който продаде или по друг начин отчужди такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея:

а) има за предмет вещества в големи размери или

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително,

наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до двадесет хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, непредназначени за продажба или друго отчуждаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и задължително заселване.

(5) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) В случаите по ал. 1 до 4 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, предназначени за продажба или друго отчуждаване, както и този, който продаде или по друг начин отчужди такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея:

а) има за предмет вещества в големи размери или

б) е осъществено от две или повече лица, сговорили се предварително,

наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до двадесет хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, непредназначени за продажба или друго отчуждаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и задължително заселване.

(5) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) В случаите по ал. 1 до 4 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който склонява другиго към употреба на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

а) по отношение на малолетен или непълнолетен;

б) по отношение на повече от едно лице или

в) повторно,

наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от петстотин до десет хиляди лева.

(4) Лекар, който без да е необходимо, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или лекарства, съдържащи такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 354в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който без съответно разрешение или в нарушение на установените правила засява или отглежда опиев мак или друго растение, за да се произвеждат наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 355. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд или глоба до триста лева.

(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

Чл. 355. (1) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд или глоба до сто лева.

(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с поправителен труд или с глоба до сто лева.

Чл. 356. (1) Който наруши установените строителни, санитарни или противопожарни правила при проектиране, ръководене или изпълнение на строежи и с това изложи на опасност живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел IV.

(Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Други общоопасни престъпления

Чл. 356а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) За приготовление към престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350, 352, ал. 1, 354 и 354а, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Чужд гражданин, който на територията на републиката се подготвя да извърши в чужбина деяние по чл. 242, ал. 2 и 3 или някое от деянията, посочени в чл. 356а, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Ако със същата цел е създадена организация или група, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а за организаторите и ръководителите - лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Чужд гражданин, който на територията на републиката се подготвя да извърши в чужбина деяние по чл. 242, ал. 2 и 3 или някое от деянията, посочени в чл. 356а, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Ако със същата цел е създадена организация или група, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а за организаторите и ръководителите - лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350, 352, 354, 354а и 356б и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350, 352, 354, 354а и 356б и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд или с глоба до хиляда лева.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350, 352, 354, 354а и 356б и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд или с глоба до хиляда лева.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Раздел IV.

Други общоопасни престъпления (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 356а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) За приготовление към престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350, 352, ал. 1, 354 и 354а, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Чужд гражданин, който на територията на републиката се подготвя да извърши в чужбина деяние по чл. 242, ал. 2 и 3 или някое от деянията, посочени в чл. 356а, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Ако със същата цел е създадена организация или група, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а за организаторите и ръководителите - лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350, 352, 354, 354а и 356б и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Раздел IV.

Престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.)

Чл. 356а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Длъжностно лице, което нареди или допусне да се започне или извърши дейност, без да бъде издадено или преди да бъде издадено предвидено в Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели разрешение или в отклонение от разрешението, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или е създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд или с глоба до хиляда лева.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деянието по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356д. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който наруши правилата за ядрена или радиационната безопасност и умишлено причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на другиго, се наказва:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" - с лишаване от свобода от пет до двадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" и "б" - с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 356и. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деяние по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) В случаите по чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в", чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в" съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Раздел IV.

(Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Други общоопасни престъпления

Чл. 356а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) За приготовление към престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350, 352, ал. 1, 354 и 354а, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Чужд гражданин, който на територията на републиката се подготвя да извърши в чужбина деяние по чл. 242, ал. 2 и 3 или някое от деянията, посочени в чл. 356а, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Ако със същата цел е създадена организация или група, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а за организаторите и ръководителите - лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350, 352, 354, 354а и 356б и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Раздел V.

Престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели

(НОВ - ДВ, БР. 79 ОТ 1985 Г., ПОПР., БР. 80 ОТ 1985 Г.)

Чл. 356г. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Длъжностно лице, което нареди или допусне да се започне или извърши действие, без да бъде издадено или преди да бъде издадено предвидено в Закона за използуване на атомна енергия за мирни цели разрешение или в отклонение от разрешението, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или е създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд или с глоба до хиляда лева.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд или с глоба до хиляда лева.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деянието по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356д. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който наруши правилата за ядрена или радиационната безопасност и умишлено причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на другиго, се наказва:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" - с лишаване от свобода от пет до двадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" и "б" - с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деянието по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356д. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който наруши правилата за ядрена или радиационната безопасност и умишлено причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на другиго, се наказва:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" - с лишаване от свобода от пет до двадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" и "б" - с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деянието по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356и. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деяние по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) В случаите по чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в", чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в" съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 356и. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деяние по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) В случаите по чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в", чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в" съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 356и. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деяние по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) В случаите по чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в", чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в" съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 356и. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деяние по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Раздел V.

Престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., попр. - ДВ, бр. 80 от 1985 г.)

Чл. 356г. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., попр. - ДВ, бр. 80 от 1985 г.) (1) Длъжностно лице, което нареди или допусне да се започне или извърши дейност, без да бъде издадено или преди да бъде издадено предвидено в Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели разрешение или в отклонение от разрешението, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или е създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 356д. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., попр. - ДВ, бр. 80 от 1985 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд или с глоба до хиляда лева.

Чл. 356е. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., попр. - ДВ, бр. 80 от 1985 г.) (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., попр. - ДВ, бр. 80 от 1985 г.) Когато с деянието по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356з. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., попр. - ДВ, бр. 80 от 1985 г.) (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който наруши правилата за ядрена или радиационната безопасност и умишлено причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на другиго, се наказва:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" - с лишаване от свобода от пет до двадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" и "б" - с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 356и. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., попр. - ДВ, бр. 80 от 1985 г.) Когато с деяние по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356й. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., попр. - ДВ, бр. 80 от 1985 г.) В случаите по чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в", чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в" съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Глава дванадесета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОТБРАНИТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА

Раздел I.

Престъпление против държавната тайна

Чл. 357. (1) Който разгласява по какъвто и да е начин сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, на което сведенията са били поверени в това му качество или което е узнало тези сведения по силата на своето служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 358. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи сведения които съставляват държавна тайна се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако това е станало поради неспазване на специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел II.

Престъпление против носене на военната служба

Чл. 361. (1) Български гражданин, който се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Запасен, който не се яви в срок на учебен, проверочен или практически сбор, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 362. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява военна служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 363. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Ако това е извършено с намерение деецът да се отклони изобщо от изпълнение на задължението си по военна служба, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Ако деянието по ал. 2 е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или смърт.

Чл. 365. Длъжностно лице, което даде неверни сведения за семейното положение или здравословно състояние на младеж, подлежащ на военна служба, или състави непълни или неправилни списъци, или допусне да се замени младеж, подлежащ на военна служба, с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 366. Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, животните, превозните средства или други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони за военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до четиристотин лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до сто лева.

Чл. 368. Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, запасни или наборници, при преглед на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел III.

Други престъпления

Чл. 369. (1) Който през време на война не изпълнява задълженията си във връзка с противовъздушната, противоатомната и противохимическата защита, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

Чл. 370. Който през време на война като трудовомобилизиран се отклони или не изпълнява задълженията си във връзка с възложената му работа, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Глава дванадесета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОТБРАНИТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА РЕПУБЛИКАТА

Раздел I.

Условно осъждане

Чл. 357. (1) (Ал. 1 зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени или станали известни по служба или работа, както и този, който разгласи такива сведения, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Народна република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 358. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи сведения които съставляват държавна тайна се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако това е станало поради неспазване на специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел II.

Престъпление против носене на военната служба

Чл. 361. (1) Български гражданин, който се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Запасен, който не се яви в срок на учебен, проверочен или практически сбор, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 362. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява военна служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 363. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Ако това е извършено с намерение деецът да се отклони изобщо от изпълнение на задължението си по военна служба, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Ако деянието по ал. 2 е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или смърт.

Чл. 365. Длъжностно лице, което даде неверни сведения за семейното положение или здравословно състояние на младеж, подлежащ на военна служба, или състави непълни или неправилни списъци, или допусне да се замени младеж, подлежащ на военна служба, с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, животните, превозните средства или други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони за военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до шестстотин лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до триста лева.

Чл. 368. Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, запасни или наборници, при преглед на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел III.

Други престъпления

Чл. 369. (1) Който през време на война не изпълнява задълженията си във връзка с противовъздушната, противоатомната и противохимическата защита, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

Чл. 370. Който през време на война като трудовомобилизиран се отклони или не изпълнява задълженията си във връзка с възложената му работа, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Глава дванадесета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОТБРАНИТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА РЕПУБЛИКАТА

Раздел I.

Условно осъждане

Чл. 357. (1) (Ал. 1 зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени или станали известни по служба или работа, както и този, който разгласи такива сведения, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Народна република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 358. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи сведения които съставляват държавна тайна се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако това е станало поради неспазване на специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел II.

Престъпление против носене на военната служба

Чл. 361. (1) Български гражданин, който се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Запасен, който не се яви в срок на учебен, проверочен или практически сбор, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 362. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява военна служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 363. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Ако това е извършено с намерение деецът да се отклони изобщо от изпълнение на задължението си по военна служба, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Ако деянието по ал. 2 е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или смърт.

Чл. 365. Длъжностно лице, което даде неверни сведения за семейното положение или здравословно състояние на младеж, подлежащ на военна служба, или състави непълни или неправилни списъци, или допусне да се замени младеж, подлежащ на военна служба, с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, животните, превозните средства или други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони за военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до шестстотин лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до триста лева.

Чл. 368. Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, запасни или наборници, при преглед на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел III.

Други престъпления

Чл. 369. (1) Който през време на война не изпълнява задълженията си във връзка с противовъздушната, противоатомната и противохимическата защита, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

Чл. 370. Който през време на война като трудовомобилизиран се отклони или не изпълнява задълженията си във връзка с възложената му работа, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Глава дванадесета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОТБРАНИТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА РЕПУБЛИКАТА

Раздел I.

Условно осъждане

Чл. 357. (1) (Ал. 1 зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени или станали известни по служба или работа, както и този, който разгласи такива сведения, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Народна република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 358. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи сведения които съставляват държавна тайна се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако това е станало поради неспазване на специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел I.

Престъпление против държавната тайна

Чл. 357. (1) (Ал. 1 зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени или станали известни по служба или работа, както и този, който разгласи такива сведения, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Народна република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 358. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи сведения които съставляват държавна тайна се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако това е станало поради неспазване на специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел I.

Условно осъждане

Чл. 357. (1) (Ал. 1 зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени или станали известни по служба или работа, както и този, който разгласи такива сведения, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Народна република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 358. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи сведения които съставляват държавна тайна се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако това е станало поради неспазване на специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел I.

Престъпление против държавната тайна

Чл. 357. (1) (Ал. 1 зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени или станали известни по служба или работа, както и този, който разгласи такива сведения, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Народна република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 358. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи сведения които съставляват държавна тайна се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако това е станало поради неспазване на специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел I.

Условно осъждане

Чл. 357. (1) (Ал. 1 зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени или станали известни по служба или работа, както и този, който разгласи такива сведения, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Народна република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 358. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи сведения които съставляват държавна тайна се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако това е станало поради неспазване на специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел II.

Престъпление против носене на военната служба

Чл. 361. (1) Български гражданин, който се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Запасен, който не се яви в срок на учебен, проверочен или практически сбор, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 362. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява военна служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 363. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Ако това е извършено с намерение деецът да се отклони изобщо от изпълнение на задължението си по военна служба, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Ако деянието по ал. 2 е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или смърт.

Чл. 365. Длъжностно лице, което даде неверни сведения за семейното положение или здравословно състояние на младеж, подлежащ на военна служба, или състави непълни или неправилни списъци, или допусне да се замени младеж, подлежащ на военна служба, с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, животните, превозните средства или други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони за военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до шестстотин лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до триста лева.

Чл. 368. Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, запасни или наборници, при преглед на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел III.

Други престъпления

Чл. 369. (1) Който през време на война не изпълнява задълженията си във връзка с противовъздушната, противоатомната и противохимическата защита, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

Чл. 370. Който през време на война като трудовомобилизиран се отклони или не изпълнява задълженията си във връзка с възложената му работа, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Глава дванадесета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОТБРАНИТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА

Раздел I.

Престъпления против държавната тайна

Чл. 357. (1) (Ал. 1 зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени или станали известни по служба или работа, както и този, който разгласи такива сведения, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Народна република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 357. (1) Който разгласява по какъвто и да е начин сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, на което сведенията са били поверени в това му качество или което е узнало тези сведения по силата на своето служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 358. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи сведения които съставляват държавна тайна се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако това е станало поради неспазване на специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел II.

Престъпления против носене на военната служба

Чл. 361. (1) Български гражданин, който се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Запасен, който не се яви в срок на учебен, проверочен или практически сбор, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 362. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява военна служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 363. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Ако това е извършено с намерение деецът да се отклони изобщо от изпълнение на задължението си по военна служба, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Ако деянието по ал. 2 е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или смърт.

Чл. 365. Длъжностно лице, което даде неверни сведения за семейното положение или здравословно състояние на младеж, подлежащ на военна служба, или състави непълни или неправилни списъци, или допусне да се замени младеж, подлежащ на военна служба, с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, животните, превозните средства или други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони за военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до шестстотин лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 366. Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, животните, превозните средства или други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони за военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до четиристотин лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до триста лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до сто лева.

Чл. 368. Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, запасни или наборници, при преглед на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел III.

Други престъпления

Чл. 369. (1) Който през време на война не изпълнява задълженията си във връзка с противовъздушната, противоатомната и противохимическата защита, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

Чл. 370. Който през време на война като трудовомобилизиран се отклони или не изпълнява задълженията си във връзка с възложената му работа, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Глава тринадесета.

ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 371. За престъпления по тази глава носят отговорност:

а) военнослужещите;

б) лицата от редовия, сержантския и офицерския състав от поделенията на Министерството на вътрешните работи и на Комитета за държавна сигурност;

в) трудослужещите;

г) запасните по време на учебен, проверочен или практически сбор;

д) неупоменатите в този член лица за съучастие във военни престъпления.

Чл. 371. За престъпления по тази глава носят отговорност:

а) военнослужещите;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) лицата от редовия, сержантския и офицерския състав от поделенията на Министерството на вътрешните работи;

в) (предишна б. "в" зал., предишна б. "г" - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) запасните по време на учебен, проверочен или практически сбор;

г) (предишна б. "д" - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) неупоменатите в този член лица за съучастие във военни престъпления.

Раздел I.

Престъпление против подчинеността и военната чест

Чл. 372. (1) Който не изпълни или откаже да изпълни заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако това е извършено от група лица или пред строя, или по демонстративен начин, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) За престъпления по предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 373. С наказанието по съответните алинеи на предходния член се наказва и неизпълнението или отказът да се изпълни законно искане на военно длъжностно лице, изпълняващо задължение по военната служба.

Чл. 374. Който явно изрази недоволство против разпореждане или заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 375. Който заплаши началника си или военно длъжностно лице, изпълняващо задълженията по военната служба, с телесна повреда или с убийство, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 376. (1) Който се съпротивлява на началника си или на военно длъжностно лице, изпълняващо задължения по военната служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който принуждава такова лице към нарушение на неговите задължения.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с оръжие или от група лица, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 377. (1) Който извърши насилствено действие по отношение на началника си, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 377. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който извърши насилствено действие по отношение на началника си, както и по отношение на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 378. (1) Който обиди присъствено или задочно или наклевети лице, упоменато в чл. 371 букви "а", "б", "в" и "г", се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Ако обидата по ал. 1 е извършена чрез насилствени действия, наказанието е лишаване от свобода до две години.

Чл. 378. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който обиди или наклевети лице, посочено в чл. 371 букви "а", "б" и "в" се наказва с лишаване от свобода до една година и обществено порицание.

(2) Когато деянието по предходната алинея е извършено от подчинен срещу началник, от началник срещу подчинен, както и от военно длъжностно лице или на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на този, който в отсъствие на началника си каже или извърши нещо от естество да накърни честта или достойнството му.

Чл. 379. Който причини лека телесна повреда на лице, упоменато в чл. 371, букви "а", "б", "в" и "г", ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 379. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който причини лека телесна повреда на лице, посочено в чл. 371, букви "а", "б" и "в", ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) За причиняване на лека телесна повреда от началник на подчинен, от военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба или на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 379а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който извърши насилствено или непристойно действие, грубо нарушаващо войсковия ред и изразяващо явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещ, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 371. За престъпления по тази глава носят отговорност:

а) военнослужещите;

б) лицата от редовия, сержантския и офицерския състав от поделенията на Министерството на вътрешните работи и на Комитета за държавна сигурност;

в) трудослужещите;

г) запасните по време на учебен, проверочен или практически сбор;

д) неупоменатите в този член лица за съучастие във военни престъпления.

Раздел I.

Престъпления против подчинеността и военната чест

Чл. 372. (1) Който не изпълни или откаже да изпълни заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако това е извършено от група лица или пред строя, или по демонстративен начин, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) За престъпления по предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 373. С наказанието по съответните алинеи на предходния член се наказва и неизпълнението или отказът да се изпълни законно искане на военно длъжностно лице, изпълняващо задължение по военната служба.

Чл. 374. Който явно изрази недоволство против разпореждане или заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 375. Който заплаши началника си или военно длъжностно лице, изпълняващо задълженията по военната служба, с телесна повреда или с убийство, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 376. (1) Който се съпротивлява на началника си или на военно длъжностно лице, изпълняващо задължения по военната служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който принуждава такова лице към нарушение на неговите задължения.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с оръжие или от група лица, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 377. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който извърши насилствено действие по отношение на началника си, както и по отношение на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 377. (1) Който извърши насилствено действие по отношение на началника си, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 378. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който обиди или наклевети лице, посочено в чл. 371 букви "а", "б" и "в" се наказва с лишаване от свобода до една година и обществено порицание.

(2) Когато деянието по предходната алинея е извършено от подчинен срещу началник, от началник срещу подчинен, както и от военно длъжностно лице или на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на този, който в отсъствие на началника си каже или извърши нещо от естество да накърни честта или достойнството му.

Чл. 378. (1) Който обиди присъствено или задочно или наклевети лице, упоменато в чл. 371 букви "а", "б", "в" и "г", се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Ако обидата по ал. 1 е извършена чрез насилствени действия, наказанието е лишаване от свобода до две години.

Чл. 379. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който причини лека телесна повреда на лице, посочено в чл. 371, букви "а", "б" и "в", ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) За причиняване на лека телесна повреда от началник на подчинен, от военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба или на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 379. Който причини лека телесна повреда на лице, упоменато в чл. 371, букви "а", "б", "в" и "г", ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 379а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който извърши насилствено или непристойно действие, грубо нарушаващо войсковия ред и изразяващо явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещ, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Раздел II.

Отклонение от военна служба

Чл. 380. Който без разрешение напусне частта или мястото на службата си за не повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 380. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който без разрешение напусне частта или мястото на службата си или не се яви на служба при назначение, превод, командировка, от отпуск, лечебно или поправително място за срок от едно до три денонощия, се наказва за отклонение от военната служба с лишаване от свобода до две години.

(2) С наказанието по предходната алинея се наказва и този, който се отклони за по-малко от едно денонощие, ако деянието е извършвано системно, групово или ако лицето е осъждано за отклонение от военна служба.

Чл. 380. Който без разрешение напусне частта или мястото на службата си за не повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 381. (1) Ако отклонението е продължило повече от едно денонощие, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(2) Ако отклонението е продължило повече от три денонощия или е извършено повторно или системно или от група лица, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 381. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който се отклони от военна служба за повече от три денонощия или ако деянието по ал. 1 на предходния член е извършвано системно, повторно или групово, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 381. (1) Ако отклонението е продължило повече от едно денонощие, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(2) Ако отклонението е продължило повече от три денонощия или е извършено повторно или системно или от група лица, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 382. Който се отклони с намерение да избегне завинаги изпълнението на задължението си по военната служба, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 383. (1) Който се отклони от задължение по военната служба чрез симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Който се отклони от задължение по военната служба чрез причиняване разстройство на здравето, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 383. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който се отклони от задължение по военната служба чрез симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Който се отклони от задължение по военната служба чрез причиняване разстройство на здравето, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 383. (1) Който се отклони от задължение по военната служба чрез симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Който се отклони от задължение по военната служба чрез причиняване разстройство на здравето, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 384. (1) Който не се яви в срок на служба при назначение, превод, командировка, от отпуск, от военнолечебно или военноизправително място, съобразно обстоятелствата по чл. 380, 381, 382 и 383, се наказва с наказанията, предвидени в тези членове.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост и отклонението е продължило:

а) до едно денонощие, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца;

б) повече от едно денонощие, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 384. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 384. (1) Който не се яви в срок на служба при назначение, превод, командировка, от отпуск, от военнолечебно или военноизправително място, съобразно обстоятелствата по чл. 380, 381, 382 и 383, се наказва с наказанията, предвидени в тези членове.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост и отклонението е продължило:

а) до едно денонощие, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца;

б) повече от едно денонощие, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 385. Който откаже да изпълнява задължения по военната служба или систематически се отклонява от изпълнението им, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 386. (1) Който се отклони от военна служба, като без разрешение на надлежните органи напусне пределите на страната или не се завърне в нея в определения срок, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) За приготовление наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 386. (1) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който се отклони от военна служба, с намерение да напусне пределите на страната без разрешение на надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който се отклони от военна служба, като без разрешение на надлежните органи напусне пределите на страната или не се завърне в нея в определения срок, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За приготовление по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 386. (1) Който се отклони от военна служба, като без разрешение на надлежните органи напусне пределите на страната или не се завърне в нея в определения срок, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За приготовление, ако не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 386. (1) Който се отклони от военна служба, като без разрешение на надлежните органи напусне пределите на страната или не се завърне в нея в определения срок, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) За приготовление наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Раздел III.

Длъжностни престъпления

Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда, наказанието е: лишаване от свобода от една до пет години по ал. 1, от три до осем години по ал. 2, а в особено тежки случаи - от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г.) Когато вредните последици са причинени по непредпазливост, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години.

Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато вредните последици са причинени по непредпазливост, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години.

Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 388. Който недобросъвестно или небрежно изпълнява служебните си задължения и от това произлязат вредни последици, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 388. (1) (Предишен текст на чл. 388, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който по непредпазливост наруши или не изпълни служебните си задължения и от това произлязат вредни последици, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 388. Който недобросъвестно или небрежно изпълнява служебните си задължения и от това произлязат вредни последици, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Раздел IV.

Престъпления против караулната, постовата, патрулната, вътрешната и граничната служба

Чл. 389. (1) Който умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на караулната, постовата или патрулната служба или издадените въз основа на тези правила разпореждания, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Ако престъплението е извършено при обект от особено важно държавно или военно значение наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването на които е установен караулът, постът или патрулът, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(4) Ако деянието по ал. 2 и 3 представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 390. С наказанието по съответните алинеи на предходния член се наказва и нарядно лице, което наруши установените правила по наблюдението или оповестяването във връзка с осигуряване на противовъздушната, противоатомната, противохимическата или санитарната отбрана, както и отбраната на водното пространство.

Чл. 391. (1) Лице от денонощния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на вътрешната служба, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до шест месеца.

(2) Ако престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването на които е установен нарядът, наказанието е лишаване от свобода до две години.

(3) Ако деянието представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 392. (1) Лице от състава на граничния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши правилата по охраната на държавната граница, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако деянието се е изразило в самоволно изоставяне или незаемане на охранявания обект или участък от държавната граница, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) За престъпленията по предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Раздел V.

Други военни престъпления

Чл. 393. Който разгласява по какъвто и да е начин сведения от военен характер, съставляващи държавна тайна, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 394. (1) Който умишлено или по непредпазливост наруши правилата за поддържане, управление или движение на бойна, специална или транспортна машина и от това последва смърт или тежка или средна телесна повреда за другиго или значителни вреди на машината или на друга бойна техника, се наказва с лишаване от свобода до десет години.

(2) В особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 394. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 394. (1) Който умишлено или по непредпазливост наруши правилата за поддържане, управление или движение на бойна, специална или транспортна машина и от това последва смърт или тежка или средна телесна повреда за другиго или значителни вреди на машината или на друга бойна техника, се наказва с лишаване от свобода до десет години.

(2) В особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 395. Който изостави или загуби вещи, дадени му за лична употреба по служба, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година.

Раздел VI.

Военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка

Чл. 396. За военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е:

1. по чл. 380, 388 и 391 - лишаване от свобода до пет години;

2. по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375 и 387, ал. 1 - лишаване от свобода до осем години;

3. по чл. 381, 384, ал. 1, 385, 386, ал. 2, 387, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. по чл. 373, във връзка с чл. 372, ал. 2 и 3, 389, ал. 2 и 3, и 390 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 396. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е:

1. по чл. 387, ал. 3, предложение първо, 388, ал. 1 и 391 - лишаване от свобода до пет години;

2. по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 380 и 387, ал. 3, предложение второ, 388, ал. 2 - лишаване от свобода до осем години;

3. по чл. 381, 385, 386, ал. 2, 387, ал. 1 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. по чл. 373, във връзка с чл. 372, ал. 2 и 3, 387, ал. 2, 389, ал. 2 и 3, и 390 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 397. (1) За престъпленията по чл. 372, ал. 2 и 3, 376, 377, ал. 2, 382, 383, ал. 3, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или смърт.

(2) За престъплението по чл. 386, ал. 1, извършено във военно време или в бойна обстановка, наказанието е смърт.

Чл. 397. (1) За престъпленията по чл. 372, ал. 2 и 3, 376, 377, ал. 2, 382, 383, ал. 3, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или смърт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъплението по чл. 101, ал. 2 и 386, ал. 1, извършено във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода двадесет години или смърт.

Чл. 397а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който във военно време или в бойна обстановка самоволно напусне мястото на службата си или не се яви на служба за не повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който във военно време или в бойна обстановка по непредпазливост не се яви на служба за повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Раздел VI.

Военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка

Чл. 396. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е:

1. по чл. 387, ал. 3, предложение първо, 388, ал. 1 и 391 - лишаване от свобода до пет години;

2. по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 380 и 387, ал. 3, предложение второ, 388, ал. 2 - лишаване от свобода до осем години;

3. по чл. 381, 385, 386, ал. 2, 387, ал. 1 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. по чл. 373, във връзка с чл. 372, ал. 2 и 3, 387, ал. 2, 389, ал. 2 и 3, и 390 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 397. (1) За престъпленията по чл. 372, ал. 2 и 3, 376, 377, ал. 2, 382, 383, ал. 3, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или смърт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъплението по чл. 101, ал. 2 и 386, ал. 1, извършено във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода двадесет години или смърт.

Чл. 397а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който във военно време или в бойна обстановка самоволно напусне мястото на службата си или не се яви на служба за не повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който във военно време или в бойна обстановка по непредпазливост не се яви на служба за повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Раздел VI.

Военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка

Чл. 396. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е:

1. по чл. 387, ал. 3, предложение първо, 388, ал. 1 и 391 - лишаване от свобода до пет години;

2. по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 380 и 387, ал. 3, предложение второ, 388, ал. 2 - лишаване от свобода до осем години;

3. по чл. 381, 385, 386, ал. 2, 387, ал. 1 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. по чл. 373, във връзка с чл. 372, ал. 2 и 3, 387, ал. 2, 389, ал. 2 и 3, и 390 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 396. За военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е:

1. по чл. 380, 388 и 391 - лишаване от свобода до пет години;

2. по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375 и 387, ал. 1 - лишаване от свобода до осем години;

3. по чл. 381, 384, ал. 1, 385, 386, ал. 2, 387, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. по чл. 373, във връзка с чл. 372, ал. 2 и 3, 389, ал. 2 и 3, и 390 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 397. (1) За престъпленията по чл. 372, ал. 2 и 3, 376, 377, ал. 2, 382, 383, ал. 3, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или смърт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъплението по чл. 101, ал. 2 и 386, ал. 1, извършено във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода двадесет години или смърт.

Чл. 397. (1) За престъпленията по чл. 372, ал. 2 и 3, 376, 377, ал. 2, 382, 383, ал. 3, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или смърт.

(2) За престъплението по чл. 386, ал. 1, извършено във военно време или в бойна обстановка, наказанието е смърт.

Чл. 397а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който във военно време или в бойна обстановка самоволно напусне мястото на службата си или не се яви на служба за не повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който във военно време или в бойна обстановка по непредпазливост не се яви на служба за повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Раздел VII.

Престъпления във връзка с военни действия

Чл. 398. (1) Началник, който:

а) не унищожи или не приведе в негодност поверени му средства за водене на война или не вземе надлежните мерки за тяхното унищожаване или привеждане в негодност, когато ги грози непосредствена опасност от завземане от неприятеля, или

б) макар и да не получи заповед за военни действия, но като е било необходимо да се действува, своевременно не предизвиква издаването на такава заповед или при неотложни обстоятелства не действува по собствен почин, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

(2) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 399. Командир на погиващ военен кораб, който без да е изпълнил докрай служебния си дълг, изостави кораба, както и лице от корабния екипаж, което изостави кораба без разпореждане на командира си, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 400. Който самоволно напусне полесражението във време на бой или се предаде в плен поради страх или малодушие, или откаже във време на бой да действува с оръжие, се наказва със смърт.

Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който самоволно напусне полесражението във време на бой или се предаде в плен поради страх или малодушие, или откаже във време на бой да действува с оръжие, се наказва със лишаване от свобода двадесет години или смърт.

Чл. 400. Който самоволно напусне полесражението във време на бой или се предаде в плен поради страх или малодушие, или откаже във време на бой да действува с оръжие, се наказва със смърт.

Чл. 401. Който, намирайки се в плен, доброволно участвува в работа, която има непосредствено военно значение, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 402. Който, намирайки се в плен, като старши се отнася жестоко с друг военнопленник, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 403. Който, намирайки се в плен, за да си набави облага или да си осигури снизходително отношение от страна на противника, извърши действия във вреда на друг военнопленник, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 404. Който ограби, открадне, присвои, повреди, унищожи или противозаконно отнеме имущество на население, намиращо се в района на военните действия, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 405. Който на полесражението отнеме вещи от ранен, пленник или убит с намерение противозаконно да ги присвои, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва за мародерство с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 406. (1) За престъпленията по тази глава, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет години или смърт, съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6, 7, 9 и 10.

(2) За престъпленията по чл. 386 и 393 съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, точки 9 и 10.

(3) За престъпленията по чл. 394 съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(4) За деянията по чл. 372, ал. 1, 373, 374, 378, ал. 1, 379, 380, 384, ал. 1, във връзка с чл. 380, 384, ал. 2, 387, ал. 1, 388, ал. 1, 391, ал. 1, и 395, ако извършеното не засяга съществено военната дисциплина, виновният може да бъде наказан по дисциплинарен ред или деянието му да се разгледа от съответните обществени органи и колективи в армията.

Чл. 406. (1) За престъпленията по тази глава, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет години или смърт, съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6, 7, 9 и 10.

(2) За престъпленията по чл. 386 и 393 съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, точки 9 и 10.

(3) (Ал. 3 зал., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За деянията по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 378, 379, 380, 387, ал. 1 и 3, предложение първо, 388, ал. 1, 389, ал. 1 и 2, 390 във връзка с чл. 389, ал 1 и 2, 391, ал. 1 и 2, 392, ал. 1 и 395, ако извършеното не засяга съществено военната дисциплина, органът по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, прокурорът или съдът могат да освободят дееца от наказателна отговорност. В тези случаи на дееца се налага дисциплинарно наказание или деянието му се разглежда от съответния съд на честта или от другарски съд на срочнослужащите. Ако на освободения от наказателна отговорност срочнослужащ се наложи наказание арест, той може да бъде до тридесет денонощия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Дисциплинарното наказание по предходната алинея и предаването на другарски съд се прилага и по отношение на срочнослужащите при освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а.

Допълнителна разпоредба

Чл. 406. (1) За престъпленията по тази глава, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет години или смърт, съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6, 7, 9 и 10.

(2) За престъпленията по чл. 386 и 393 съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, точки 9 и 10.

(3) (Ал. 3 зал., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За деянията по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 378, 379, 380, 387, ал. 1 и 3, предложение първо, 388, ал. 1, 389, ал. 1 и 2, 390 във връзка с чл. 389, ал 1 и 2, 391, ал. 1 и 2, 392, ал. 1 и 395, ако извършеното не засяга съществено военната дисциплина, органът по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, прокурорът или съдът могат да освободят дееца от наказателна отговорност. В тези случаи на дееца се налага дисциплинарно наказание или деянието му се разглежда от съответния съд на честта или от другарски съд на срочнослужащите. Ако на освободения от наказателна отговорност срочнослужащ се наложи наказание арест, той може да бъде до тридесет денонощия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Дисциплинарното наказание по предходната алинея и предаването на другарски съд се прилага и по отношение на срочнослужащите при освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а.

Допълнителна разпоредба

Чл. 406. (1) За престъпленията по тази глава, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет години или смърт, съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6, 7, 9 и 10.

(2) За престъпленията по чл. 386 и 393 съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, точки 9 и 10.

(3) За престъпленията по чл. 394 съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(4) За деянията по чл. 372, ал. 1, 373, 374, 378, ал. 1, 379, 380, 384, ал. 1, във връзка с чл. 380, 384, ал. 2, 387, ал. 1, 388, ал. 1, 391, ал. 1, и 395, ако извършеното не засяга съществено военната дисциплина, виновният може да бъде наказан по дисциплинарен ред или деянието му да се разгледа от съответните обществени органи и колективи в армията.

Глава четиринадесета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И ЧОВЕЧЕСТВОТО

Раздел I.

Общо стопански престъпления

Чл. 407. Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 408. Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг начин се стреми да предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга, се наказва за подстрекателство към война с лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 409. Който планира, подготвя или води агресивна война, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или със смърт.

Чл. 219. (1) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни вреди на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни вреди на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 225. (1) Който продаде стока на цена над определената или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до петстотин лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Продавач, който получи цена, по-висока от определената от народния съвет за имот, продаван по реда на Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до три години и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Придобитото чрез престъплението се отнема в полза на държавата.

(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 5 наказанието е глоба до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

(8) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиента относно качеството на стоките, материалите или услугите.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба до двеста лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 242. (1) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери,

(изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато предмет на контрабандата са наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато наркотичните вещества са в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) (предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите по ал. 1, букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2 и 3, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В маловажни случаи по ал. 1, букви "б", "в" и "г" наказанието е глоба до петстотин лева, а по ал. 2 - глоба до хиляда лева.

(6) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(7) (предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Превозните и преносните средства, послужили предимно за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са.

Чл. 250. (1) Който наруши разпоредба на Закона за валутните ценности и валутния контрол или на акт на Министерския съвет по приложението му относно:

а) режима на сделките и другите действия с валутни ценности или с други имущества под валутен контрол;

б) режима на вноса и на износа на такива ценности или имущества;

в) задълженията за деклариране на такива ценности или имущества или за тяхното предоставяне за изкупуване,

се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено систематически или стойността на предмета на деянието е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до четири хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако стойността на предмета на деянието е от двадесет до двеста и петдесет лева, наказанието е глоба в троен размер на стойността.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 260. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който намери чужда движима вещ, която не е обществена собственост, и в продължение на една седмица не съобщи за нея на властта или на лицето, което я е загубило, се наказва с поправителен труд за срок от три месеца или с глоба до сто лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 219. (1) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни вреди на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни вреди на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Раздел I.

Престъпления против мира

Чл. 407. Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 408. Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг начин се стреми да предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга, се наказва за подстрекателство към война с лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 409. Който планира, подготвя или води агресивна война, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или със смърт.

Раздел II.

Престъпления против законите и обичаите за водене на война

Чл. 410. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо ранени, болни, корабокрушенци или санитарен персонал убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето;

б) извърши или заповяда да се извършат значителни разрушения или присвоявания на санитарни материали или инсталации,

се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или със смърт.

Чл. 411. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо военнопленници убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето;

б) принуди пленник да служи във въоръжените сили на неприятелската държава или

в) лиши пленник от правото му да бъде съден от редовен съд и по редовна процедура,

се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или със смърт.

Чл. 412. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо гражданското население убийства, изтезания, нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят тежки страдания, осакатявания или други сериозни увреждания на здравето;

б) вземе или заповяда да се вземат заложници;

в) извърши или заповяда да се извършат незаконни депортирания, преследвания или задържания;

г) принуди гражданско лице да служи във въоръжените сили на неприятелска държава;

д) лиши гражданско лице от правото му да бъде съдено от редовен съд и по редовна процедура;

е) незаконно или произволно извърши или заповяда да се извършат разрушения или присвоявания на имущества в големи размери,

се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или със смърт.

Чл. 413. Който без да има право, носи знака на Червения кръст или Червения полумесец или който злоупотреби с флаг или знак на Червения кръст или Червения полумесец, или с цвета, определен за транспортните средства за санитарна евакуация, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 414. (1) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война унищожи, повреди или направи негодни културни или исторически паметници и предмети, произведения на изкуството, сгради и съоръжения с културно, научно или друго хуманитарно предназначение, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който открадне, противозаконно присвои или укрие предмети, посочени в предходната алинея, или наложи по отношение на такива предмети контрибуция или конфискация.

Чл. 415. (1) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война използува или заповяда да бъдат използувани непозволени средства или начини за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако от това са настъпили особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Раздел III.

Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд (Загл. доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.)

Чл. 416. (1) (Предишен текст на чл. 416 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група:

а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;

б) постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение;

в) предприема мерки, насочени към възпрепятствуване раждаемостта сред такава група;

г) насилствено предава деца от една група в друга,

се наказва за геноцид с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) (Предишен текст на чл. 417 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Предишен текст на чл. 418 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 417. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с цел да бъде установено или поддържано господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над друга расова група хора:

а) причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица от тази група хора или

б) налага условия на живот от естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора,

се наказва за апартейд с лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 418. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с целта по предходния член:

а) незаконно лиши от свобода членове на расова група хора или ги подлага на принудителен труд;

б) поставя в действие мерки за възпрепятствуване участието на расова група хора в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страната и за преднамерено създаване на условия, които препятствуват пълното развитие на такава група хора, в частност, като лишава нейните членове от основните свободи и права на гражданите;

в) постави в действие мерки за разделяне населението по расов признак чрез създаване на резервати и гета, чрез забрана на смесени бракове между членове на различни расови групи или чрез експроприация на принадлежаща им поземлена собственост;

г) отнема основни права и свободи на организации или лица, понеже те се противопоставят на апартейда,

се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 419. Съобразно с различията по предходните членове се наказва и онзи, който съзнателно допусне негов подчинен да извърши предвидено в тази глава престъпление.

Допълнителна разпоредба

Чл. 419. Съобразно с различията по предходните членове се наказва и онзи, който съзнателно допусне негов подчинен да извърши предвидено в тази глава престъпление.

Раздел III.

Унищожаване на групи от населението (геноцид)

Чл. 416. Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група:

а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;

б) постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение;

в) предприема мерки, насочени към възпрепятствуване раждаемостта сред такава група;

г) насилствено предава деца от една група в друга,

се наказва за геноцид с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 417. Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 418. Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Допълнителна разпоредба

Чл. 419. Съобразно с различията по предходните членове се наказва и онзи, който съзнателно допусне негов подчинен да извърши предвидено в тази глава престъпление.

Раздел IV.

Подкуп

Чл. 301. (1) Длъжностно лице, което приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 329. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години и задължително заселване или с поправителен труд.

(2) Който системно се занимава с просия, се наказва със задължително заселване за срок до две години.

Раздел II.

Престъпления по транспорта и съобщенията

Чл. 340. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разруши въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация, или му причини вреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет, се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако в случаите по предходните алинеи е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) смърт за едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 341. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато деянието по чл. 340, ал. 1 и 2 е извършено по непредпазливост и от него са настъпили:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по предходната буква;

в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до три години; по буква "б" - лишаване от свобода до шест години; по буква "в" - лишаване от свобода от една до десет години.

Чл. 341а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който постави във въздухоплавателно средство устройство или вещество, което може да го разруши или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава опасност за сигурността му в полет, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Който застраши сигурността на въздухоплавателно средство в полет, като:

а) разруши или повреди инсталация или съоръжение за ръководство на въздухоплаването;

б) съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи, постави лъжлив знак или премахне или премести знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(3) Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши сигурността на това въздухоплавателно средство и не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години.

(4) Когато в случаите по предходните алинеи е последвала средна или тежка телесна повреда или смърт на едно или повече лица, налагат се съответно предвидените в чл. 340, ал. 3 наказания.

(5) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост и са настъпили последици по чл. 341, налагат се съответно предвидените в този член наказания.

Чл. 341б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който незаконно завладее въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или установи контрол върху такова средство, се наказва с лишаване от свобода до десет години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено със сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(3) Ако от деянието по предходните алинеи е последвала:

а) значителна повреда на въздухоплавателното средство;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по предходната буква;

в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а по буква "в" - лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

Чл. 341в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) За приготовление към престъпление по чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 341а, ал. 1, 2 и 3 и чл. 341б наказанието е лишаване от свобода от две до шест години.

Чл. 342. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Работник или служител по транспорта, който наруши правилата за движението или експлоатацията на транспорта, изискванията за доброкачественост на ремонта на подвижния състав, на пътя или съоръженията, като иска или допуска причиняване на значителни вреди на подвижния състав, пътя, съоръженията или на други имущества или причиняване на телесна повреда или смърт на хора, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако в случаите по предходната алинея са настъпили исканите или допусканите последици, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или смърт.

(3) В случаите по алинея 2 съдът лишава виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 343. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Когато деянието по предходния член е извършено по непредпазливост и от него са настъпили:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда независимо от това, дали са настъпили последиците по предходната буква;

в) смърт независимо от това, дали са настъпили последиците по буква "а",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до две години; по буква "б" - лишаване от свобода до четири години; по буква "в" - лишаване от свобода до шест години.

(2) Ако деянието е извършено в пияно състояние или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, наказанието е: при средна или тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи до десет години; при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи от пет до петнадесет години. Ако са настъпили едновременно телесна повреда и смърт, налага се наказанието, предвидено за по-тежкия резултат.

(3) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия, наказанието е: по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години, по ал. 2, когато е настъпила смърт - лишаване от свобода до осем години, а в особено тежки случаи - от три до десет години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Във всички случаи на предходните алинеи съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, а когато деянието е извършено от водач на моторно превозно средство в пияно състояние и е причинена смърт на едно или повече лица, съдът постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство завинаги.

Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до триста лева.

Чл. 352. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до три хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от двеста до хиляда лева, а по ал. 3 - от сто до петстотин лева.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Народна република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба до сто хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петдесет хиляди лева.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от петстотин до десет хиляди лева.

(4) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петдесет хиляди лева.

(5) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба до хиляда лева.

Чл. 353. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от триста до три хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от двеста до хиляда лева, а по ал. 3 - глоба от сто до петстотин лева.

Чл. 354. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество, поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до триста лева.

(2) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба до петстотин лева.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, предназначени за продажба или друго отчуждаване, както и този, който продаде или по друг начин отчужди такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея:

а) има за предмет вещества в големи размери или

б) е осъществено от две или повече лица, сговорили се предварително,

наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до двадесет хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, непредназначени за продажба или друго отчуждаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и задължително заселване.

(5) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) В случаите по ал. 1 до 4 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който склонява другиго към употреба на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

а) по отношение на малолетен или непълнолетен;

б) по отношение на повече от едно лице или

в) повторно,

наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от петстотин до десет хиляди лева.

(4) Лекар, който без да е необходимо, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или лекарства, съдържащи такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 354в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който без съответно разрешение или в нарушение на установените правила засява или отглежда опиев мак или друго растение, за да се произвеждат наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел II.

Престъпления против законите и обичаите за водене на война

Чл. 410. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо ранени, болни, корабокрушенци или санитарен персонал убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето;

б) извърши или заповяда да се извършат значителни разрушения или присвоявания на санитарни материали или инсталации,

се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или със смърт.

Чл. 411. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо военнопленници убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето;

б) принуди пленник да служи във въоръжените сили на неприятелската държава или

в) лиши пленник от правото му да бъде съден от редовен съд и по редовна процедура,

се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или със смърт.

Чл. 412. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо гражданското население убийства, изтезания, нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят тежки страдания, осакатявания или други сериозни увреждания на здравето;

б) вземе или заповяда да се вземат заложници;

в) извърши или заповяда да се извършат незаконни депортирания, преследвания или задържания;

г) принуди гражданско лице да служи във въоръжените сили на неприятелска държава;

д) лиши гражданско лице от правото му да бъде съдено от редовен съд и по редовна процедура;

е) незаконно или произволно извърши или заповяда да се извършат разрушения или присвоявания на имущества в големи размери,

се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или със смърт.

Чл. 413. Който без да има право, носи знака на Червения кръст или Червения полумесец или който злоупотреби с флаг или знак на Червения кръст или Червения полумесец, или с цвета, определен за транспортните средства за санитарна евакуация, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 414. (1) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война унищожи, повреди или направи негодни културни или исторически паметници и предмети, произведения на изкуството, сгради и съоръжения с културно, научно или друго хуманитарно предназначение, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който открадне, противозаконно присвои или укрие предмети, посочени в предходната алинея, или наложи по отношение на такива предмети контрибуция или конфискация.

Чл. 415. (1) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война използува или заповяда да бъдат използувани непозволени средства или начини за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако от това са настъпили особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Раздел III.

Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд

Чл. 416. Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група:

а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;

б) постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение;

в) предприема мерки, насочени към възпрепятствуване раждаемостта сред такава група;

г) насилствено предава деца от една група в друга,

се наказва за геноцид с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 417. Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 418. Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 419. Съобразно с различията по предходните членове се наказва и онзи, който съзнателно допусне негов подчинен да извърши предвидено в тази глава престъпление.

Глава дванадесета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОТБРАНИТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА РЕПУБЛИКАТА

Раздел I.

Условно осъждане

Чл. 357. (1) (Ал. 1 зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени или станали известни по служба или работа, както и този, който разгласи такива сведения, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Народна република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 66. (1) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години или друго, по-леко наказание заедно или поотделно, с изключение на обществено порицание, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от две до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода или поправителен труд с повече от три години.

(3) Когато са наложени две или повече наказания, съдът при предпоставките на ал. 1 и съобразно с особеностите на случая може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния народен съд.

(3) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато условно осъденият в продължение на три месеца без основателна причина не работи и не учи, съответните държавни органи му предлагат подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от народния съд по местоживеенето им.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако условно осъденият, на когото по реда на чл. 67, ал. 4 е предложена подходяща работа или място в учебно заведение, курс или школа за професионална квалификация, без основателна причина откаже да работи или да учи, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 4 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не работи и да не учи без основателна причина, той изтърпява останалата част от наказанието.

Раздел II.

Предсрочно освобождаване

Чл. 70. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, точки 6-8.

(5) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6, 7 и 8, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца.

(7) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Раздел III.

Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд (Загл. доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.)

Чл. 416. (1) (Предишен текст на чл. 416 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група:

а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;

б) постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение;

в) предприема мерки, насочени към възпрепятствуване раждаемостта сред такава група;

г) насилствено предава деца от една група в друга,

се наказва за геноцид с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) (Предишен текст на чл. 417 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Предишен текст на чл. 418 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 417. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с цел да бъде установено или поддържано господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над друга расова група хора:

а) причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица от тази група хора или

б) налага условия на живот от естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора,

се наказва за апартейд с лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 418. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с целта по предходния член:

а) незаконно лиши от свобода членове на расова група хора или ги подлага на принудителен труд;

б) поставя в действие мерки за възпрепятствуване участието на расова група хора в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страната и за преднамерено създаване на условия, които препятствуват пълното развитие на такава група хора, в частност, като лишава нейните членове от основните свободи и права на гражданите;

в) постави в действие мерки за разделяне населението по расов признак чрез създаване на резервати и гета, чрез забрана на смесени бракове между членове на различни расови групи или чрез експроприация на принадлежаща им поземлена собственост;

г) отнема основни права и свободи на организации или лица, понеже те се противопоставят на апартейда,

се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Глава седма.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ

Глава осма.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I.

Условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По предложение на общото събрание на съответната обществена организация или трудов колектив прокурорът след завършване на предварителното разследване или съдът може да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като възложи превъзпитанието му на организацията или колектива, ако:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) не са настъпили значителни общественоопасни последици;

в) деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен и се разкайва и

г) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) На обществено поръчителство не може да бъде предадено лице, което по-рано е осъждано за престъпление или вече е предавано на обществено поръчителство.

(3) На обществено поръчителство не може да бъде предадено и лице, извършило престъпление, с което са причинени имуществени вреди, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако предаденото на обществено поръчителство лице не оправдае доверието на колектива, като не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, нарушава правилата на социалистическото общежитие или напусне самоволно трудовия колектив с цел да се отклони от обществено въздействие, общото събрание на организацията или колектива може до изтичане на една година да направи предложение за възобновяване на наказателното преследване. Това предложение се изпраща на прокурора или на съда за разглеждане и решаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условията на предходната алинея прокурорът може по своя инициатива да възобнови прекратеното от него наказателно производство или да сезира съда, който го е прекратил.

(3) Наказателното преследване се възобновява във всички случаи, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Преди изтичане на годината организацията или колективът обсъжда резултатите от изпълнението на поетото обществено поръчителство и уведомява за това прокурора или съда, който е прекратил наказателното производство.

Раздел IV.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване или от съда, като му се наложи административно наказание глоба от сто до хиляда лева, когато:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не представлява голяма обществена опасност и

в) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) Не може да бъде освободено от наказателна отговорност по предходната алинея лице, което е осъждано за престъпление или е освобождавано от наказателна отговорност по тази глава.

(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от наказателна отговорност по реда на ал. 1, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Раздел IV.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 78а. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварително разследване или от съда, като му се наложи административно наказание глоба от хиляда до десет хиляди лева, когато:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не представлява голяма обществена опасност и

в) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) Не може да бъде освободено от наказателна отговорност по предходната алинея лице, което е осъждано за престъпление или е освобождавано от наказателна отговорност по тази глава.

(3) Когато с престъпление са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от наказателна отговорност по реда на ал. 1, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Раздел V.

Определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност

Чл. 78б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато са налице едновременно предпоставките за различни видове освобождаване от наказателна отговорност, прокурорът или съдът решава дали лицето да бъде предадено на обществено поръчителство или на другарски съд или да му бъде наложено административно наказание.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. двадесет години, ако наказанието е смърт;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно с чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство.

Глава десета.

РЕАБИЛИТАЦИЯ

Чл. 85. (1) (Предишен текст на чл. 85 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на задължително заселване, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(4) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против Народната република и за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(4) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против републиката и за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Народна република България е страна.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За престъпления по тази глава съдът може да постанови задължително заселване, както и лишаване от права по чл. 37, точки 6 - 10.

(2) За престъпления по чл. 95 - 107 и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 116. За убийство:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. на бременна жена или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

(изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. В случаите по точки 10 и 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116 точки 1 - 6 - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, или при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) на бременна жена или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна

(доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) наказанието е лишаване от свобода; от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2;

(2) (Става текст на чл. 131а - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За телесна повреда, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. лишаване от свобода до три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. поправителен труд до шест месеца или глоба до триста лева по чл. 130. ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 135. (1) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до петстотин лева.

(3) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(4) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Раздел III.

Злепоставяне

Чл. 136. (1) (Предишен текст на чл. 136 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

Раздел IV.

Противозаконно лишаване от свобода

Чл. 142. (1) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който отвлече лице, ползуващо се с международна защита, или по друг начин ограничи свободата му, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието по предходната алинея са настъпили вредни последици и извършеното не съставлява по тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международната защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до шестстотин лева.

(3) Ако деецът се е заканил с убийство, наказанието е лишаване от свобода до три години или задължително заселване.

Раздел VI.

Издаване на чужда тайна

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.

Раздел VII.

Обида и клевета

Чл. 146. (1) (Изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до триста лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обида:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функциите му и

4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до петстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Раздел VIII.

Разврат

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до пет години, а при особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, като употреби сила или заплашване, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а при особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 500 лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага на пълнолетен, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на малолетно или непълнолетно лице, както и по отношение на лице, което не може да разбира свойството и значението на извършеното.

(3) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до хиляда лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Глава трета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

Раздел I.

Престъпления против националното и расовото равенство

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпленията по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 166. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до три години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Раздел V.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до петстотин лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Раздел VI.

Престъпления против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева, както и с обществено порицание.

ОСНОВНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, и 171, ал. 1 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Чл. 178. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и на този, който дава или който посредничи при даването или получаването на такъв откуп.

Чл. 180. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Съпруг, който напусне семейството си и заживее съпружески с друго лице, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева, както и с обществено порицание.

(2) При тежки случаи или при повторение наказанието е лишаване от свобода до една година и обществено порицание.

(3) Със същото наказание се наказва и лицето, с което съпругът е заживял.

Чл. 182. (1) (Предишен текст на чл. 182 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с поправителен труд или глоба до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до хиляда лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с поправителен труд или със задължително заселване.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или задължително заселване, както и обществено порицание.

Чл. 184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 185. (1) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с поправителен труд или глоба до триста лева.

Чл. 191. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 192. (1) (Предишен текст на чл. 192, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на този, който дава или посредничи при даването на такъв откуп.

Чл. 193. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който опие със спиртни напитки лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който продаде спиртни напитки на лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до петстотин лева и с обществено порицание, а ако върши това системно - лишаване от свобода до шест месеца и с обществено порицание.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба до триста лева;

3. в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2 и 6 - лишаване от свобода до осем години;

4. в случаите на чл. 195, ал. 2 - лишаване от свобода до десет години.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е в големи размери или;

2. ако представлява опасен рецидив.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите на ал. 2, точка 2 постановява задължително заселване за срок до пет години.

Чл. 210. (Предишен текст на чл. 210 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи.

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За деяние по чл. 194, ал. 3, 195, ал. 3, 204, буква "а", 206, ал. 1 и 5, 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до петдесет лева по цени на дребно, на дееца се налага по административен ред глоба от петдесет до триста лева, но не по-малко от тройния размер на стойността на предмета.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над петдесет лева;

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Глава пета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СОБСТВЕНОСТ

Раздел I.

Кражба

Чл. 194. (1) Който отнеме държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

Чл. 195. (1) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, и

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба до триста лева;

3. в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2 и 6 - лишаване от свобода до осем години;

4. в случаите на чл. 195, ал. 2 - лишаване от свобода до десет години.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За грабеж на държавни, кооперативни или други обществени вещи:

1) в големи размери;

2) извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3) придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4) представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.

(2) За грабеж на държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ:

1) придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт, или

2) придружен с убийство или с опит за убийство,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. Съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Раздел III.

Присвоявания

Чл. 201. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което присвои обществени или частни пари, вещи или други ценности, връчени му в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е в големи размери или;

2. ако представлява опасен рецидив.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите на ал. 2, точка 2 постановява задължително заселване за срок до пет години.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

б) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

5. в случаите на чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба до триста лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който противозаконно присвои държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до петстотин лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. по ал. 5 - поправителен труд или глоба до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който открие съкровище и в продължение на една седмица не съобщи на властта, се наказва с поправителен труд или глоба до петстотин лева.

(2) Ако съкровището представлява ценна историческа находка, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до хиляда лева.

Раздел IV.

Измама

Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.

(2) Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини имотна вреда на държавата, на кооперация, на обществена организация или на друго юридическо лице, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 210. (Предишен текст на чл. 210 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи.

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 211. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по 210 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание движимо или недвижимо обществено имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(5) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(6) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. по ал. 5 - поправителен труд или глоба до петстотин лева.

(2) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свой осигурен имот, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шестстотин лева.

Раздел VI.

Вещно укривателство

Чл. 215. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени държавни, кооперативни или други обществени вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако укривателството е в големи размери или е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до седем години. Съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 8.

Раздел VII.

Унищожаване и повреждане

Чл. 216. (1) За унищожаване или повреждане на държавна, кооперативна или друга обществена вещ наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба до петстотин лева.

(3) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 3 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до триста лева.

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) (1) Когато предмет на престъпление по тази глава са течни горива, съдът постановява и глоба от триста до две хиляди лева.

(2) Когато течните горива, предмет на престъплението са предназначени за моторни превозни средства, съдът вместо глоба постановява конфискация на моторното превозно средство на дееца. Ако в съответната разпоредба е предвидена конфискация, тя се прилага спрямо останалото имущество на дееца.

(3) Когато в случаите по предходната алинея деецът не притежава моторно превозно средство, вместо конфискация се налага глоба от петстотин до четири хиляди лева. Ако той е притежавал моторно превозно средство и след извършване на престъплението го е отчуждил, размерът на глобата не може да бъде по-нисък от стойността му.

(4) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат в маловажни случаи на престъпление.

(5) Когато предмет на деяние по тази глава са течни горива на стойност до десет лева по цени за населението, наказанието е глоба от двеста до петстотин лева. Тази разпоредба не се прилага:

1. за деяния по чл. 198-200 и

2. в случаите, когато деецът е наказан за административно нарушение или престъпление, предмет на което са течни горива, предназначени за държавни или обществени нужди.

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За деяние по чл. 194, ал. 3, 195, ал. 3, 204, буква "а", 206, ал. 1 и 5, 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до петдесет лева по цени на дребно, на дееца се налага по административен ред глоба от петдесет до триста лева, но не по-малко от тройния размер на стойността на предмета.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над петдесет лева;

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Глава шеста.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО

Раздел I.

Задача на Наказателния кодекс

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което употребява обществени средства (пари, материали, труд и други) за цели, за които те не са предназначени или не са разрешени по надлежния ред, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, или с глоба до шестстотин лева.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място, заедно или поотделно, с изключение на обществено порицание, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода или поправителен труд с повече от три години.

(3) Когато са наложени две или повече наказания, съдът при предпоставките на ал. 1 и съобразно с особеностите на случая може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) двадесет години за деяния, наказуеми със смърт, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните на престъпления - от прекратяването им.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или със смърт.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 99 от 1989 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на републиката и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се приема от Народното събрание и се обнародва в Държавен вестник.

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г.) Който съзнателно състави, нареди или допусне да се състави проектно-сметна документация за строителен обект с особено значително отклонение на сметната стойност от действителната или използува такава документация за включване на обекта в плана за строителството, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от петстотин до две хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Чл. 223. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба до шестстотин лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 225. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който продаде стока на цена над определената или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Продавач, който получи цена, по-висока от определената от народния съвет за имот, продаван по реда на Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до три години и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Придобитото чрез престъплението се отнема в полза на държавата.

(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с едно или повече деяния по ал. 1 и 5 е причинена вреда до десет лева, наказанието е глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(7) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до хиляда лева.

(8) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до хиляда лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до петстотин лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до хиляда лева.

(2) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При повторно извършване на престъплението по ал. 1 и 3 наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Придобитото чрез престъпленията по алинеи първа, трета и четвърта се отнема в полза на държавата, а ако липсва, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализации или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място, заедно или поотделно, с изключение на обществено порицание, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода или поправителен труд с повече от три години.

(3) Когато са наложени две или повече наказания, съдът при предпоставките на ал. 1 и съобразно с особеностите на случая може да отложи изпълнението на всички или само на някои от тях.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) двадесет години за деяния, наказуеми със смърт, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните на престъпления - от прекратяването им.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или със смърт.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 99 от 1989 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на Народната република и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се приема от Народното събрание и се обнародва в Държавен вестник.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до триста лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 207. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Който намери държавна, кооперативна или друга обществена вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на властта или на този, който я е загубил, се наказва с поправителен труд или с глоба до двеста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои държавна, кооперативна или друга обществена вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Длъжностно лице, което продължи, нареди или допусне да бъде продължен държавен или обществен строеж върху неотчуждена или непредадена по установения ред обработваема земя или пасище, след като строежът е бил спрян от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г.) Който съзнателно състави, нареди или допусне да се състави проектно-сметна документация за строителен обект с особено значително отклонение на сметната стойност от действителната или използува такава документация за включване на обекта в плана за строителството, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от петстотин до две хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат пред вид, значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат пред вид при определяне на наказанието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношения на престъпления против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след предявяване на обвинението.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. поправителен труд без лишаване от свобода;

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. задължително заселване без лишаване от свобода;

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване.

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

(2) Доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко.

(3) Доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години.

(4) По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се зачитат работни дни.

(5) Изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г. ) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.

(2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок от тридесет години при замяна на смъртно наказание или доживотен затвор при множество престъпления по чл. 24 и 27, ал. 1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс.

Чл. 43. (1) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Наказанието поправителен труд се изтърпява на мястото, където осъденият работи, а за лица, които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация - на друга подходяща работа в района на местоживеенето им.

(3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж.

(4) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знание на трудовия колектив, към който осъденият се числи, или на съответната обществена организация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За нетрудоспособни, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя от съда с глоба до три хиляди лева или с обществено порицание.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужещите, намиращи се на срочна служба, вместо поправителен труд се налага арест до един месец, който се изтърпява по съответния ред.

(7) Ако осъденият на поправителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя поправителния труд с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд определя един ден лишаване от свобода. В тези случаи срокът на лишаване от свобода може да бъде и под минимума на чл. 39, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота или не поиска от него да определи къде да изтърпи останалата част от наказанието.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 0,50 лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1) определя наказанието под най-ниския предел;

2) заменява:

а) смъртното наказание - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд или с глоба от три хиляди до десет хиляди лева, а за непълнолетните - с обществено порицание;

в) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) поправителния труд и задължителното заселване - с глоба до пет хиляди лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) смъртното наказание и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаване от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. поправителният труд, глобата, задължителното заселване - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесет годишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) смъртното наказание, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите на предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Раздел II.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на мерки за обществено въздействие от другарския съд

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.).

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106 и 107 наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.

Раздел IV.

Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

Чл. 78а. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварително разследване или от съда, като му се наложи административно наказание глоба от хиляда до десет хиляди лева, когато:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не представлява голяма обществена опасност и

в) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин.

(2) Не може да бъде освободено от наказателна отговорност по предходната алинея лице, което е осъждано за престъпление или е освобождавано от наказателна отговорност по тази глава.

(3) Когато с престъпление са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от наказателна отговорност по реда на ал. 1, преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец.

2. "Орган на власт" са органите на държавна власт и органите на държавно управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или смърт.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднини по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване.

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) с международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Раздел IV.

Други престъпления

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г. и бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до десет лева.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106 и 107 наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено някое от престъпленията по тази глава и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Недоносителство за престъпление по чл. 95, 96, 97, 97а, 99 и 106 се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) В тези случаи се прилага съответно ал. 2 на чл. 111.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до три лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалия е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите по чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаване от свобода три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) поправителен труд до шест месеца или глоба до три лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до две хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до две хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до три хиляди лева, налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до три лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до три лева.

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международната защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до шест хиляди лева.

(3) Ако деецът се е заканил с убийство, наказанието е лишаване от свобода до три години или задължително заселване.

Раздел VI.

Издаване на чужда тайна

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.

Раздел VII.

Обида и клевета

Чл. 146. (1) (Изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева, както и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелствата или приписаните престъпления.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обида:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функциите му и

4. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от един до пет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Раздел VIII.

Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шест хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до десет хиляди лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шест хиляди лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до десет хиляди лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 143, 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Чл. 174а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) (1) Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Организатор, който в нарушение на чл. 12, ал. 3, и 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите проведе забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 191. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 193. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който опие със спиртни напитки лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който продаде спиртни напитки на лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до петстотин лева и с обществено порицание, а ако върши това системно - лишаване от свобода до шест месеца и с обществено порицание.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказание е лишаване от свобода от десет до тридесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба до триста лева;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на ал. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако предмет на кражбата е електрическа енергия, съдът може да наложи и глоба от сто до хиляда лева освен ако случаят е маловажен.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За грабеж на държавни, кооперативни или други обществени вещи:

1) в големи размери;

2) извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3) придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4) представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.

(2) За грабеж на държавна, кооперативна или друга обществена движима вещ:

1) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт;

2) придружен с убийство или с опит за убийство;

3) (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт. Съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години.

(2) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6, 7 и 8.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. в случаите на чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба до триста лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато предмет на престъпление по тази глава са течни горива, съдът постановява и глоба от триста до две хиляди лева, а в маловажни случаи - от двеста до петстотин лева.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато течните горива, предмет на престъплението, по естеството си са предназначени за моторни превозни средства, съдът вместо глоба постановява конфискация на моторното превозно средство на дееца. Ако в съответната разпоредба е предвидена конфискация, тя се прилага спрямо останалото имущество на дееца.

(3) Когато в случаите по предходната алинея деецът не притежава моторно превозно средство, вместо конфискация се налага глоба от петстотин до четири хиляди лева. Ако той е притежавал моторно превозно средство и след извършване на престъплението го е отчуждил, размерът на глобата не може да бъде по-нисък от стойността му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат в маловажни случаи на престъпление.

(5) Когато предмет на деяние по тази глава са течни горива на стойност до десет лева по цени за населението, наказанието е глоба от двеста до петстотин лева. Тази разпоредба не се прилага:

1. за деяния по чл. 198-200 и

2. в случаите, когато деецът е наказан за административно нарушение или престъпление, предмет на което са течни горива, предназначени за държавни или обществени нужди.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Наказва се по административен ред с глоба от двадесет до триста лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. не състави акт за установено от него нарушение по чл. 218а, ал. 5 или 218б, ал. 1;

2. не издаде наказателно постановление за установено нарушение.

(2) Ако нарушението по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е глоба от сто до петстотин лева.

Чл. 220. (1) (Предишен текст на чл. 220 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за народното стопанство или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 81 от 1990 г.) (1) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по съответния ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от две до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от хиляда до шест хиляди лева.

(3) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(5) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 или 7.

Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г.) (1) Наемодател, който получи наемна цена по-висока от законно допустимата, след като е наказван по административен ред за такова деяние, и получената в повече сума е значителна, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) При повторно извършване на престъплението по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и лишаване от право на местоживеене в определено населено място за срок до три години.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) При повторно извършване на престъпление по предходните алинеи или когато неправомерния доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако неправомерния доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случая е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

Раздел III.

Престъпления против политическите права на гражданите

(ЗАГЛАВИЕТО ИЗМ. - ДВ, БР. 1 ОТ 1991 Г.)

Чл. 167. (Изм. - ДВ, БР. 1 ОТ 1991 Г.)Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до три лева.

Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. бр. 10 от 1993 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до двадесет лева.

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. бр. 10 от 1993 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до двадесет лева.

Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и 169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 180. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.).

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 222. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 234. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.).

Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва от държавния горски фонд каквито и да било дървета, или част от тях включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до две хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който укрие, предаде или превози незаконно добит от другиго дървен материал, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до пет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до пет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба до пет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите по предходната алинея се прилагат и при улов на раци.

Чл. 239. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с глоба до пет хиляди лева.

(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни.

Чл. 249. (1) (Предишен текст на чл. 249 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който издаде чек, без да има покритие у платеца за сумата по чека, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до размер на двойната сума по чека.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато въз основа на чека по предходните алинеи е получено без правно основание обществено имущество, отговорността е по чл. 212 или 212а.

Чл. 252. (1) Когато кражбата на вещи по предходния член е извършена при условията на чл. 195, ал. 1, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а в случаите на ал. 2 лишаване от свобода от две до осем години, като в последния случай съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато престъплението по предходната алинея е извършено повторно, съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За приготовление към кражба на вещи по предходния член при условията на чл. 195, ал. 1, точки 3 и 4, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 253. (1) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 251 - лишаване от свобода от една до шест години;

2. в случаите на чл. 252 - лишаване от свобода от две до десет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

Чл. 254. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по чл. 251 и по чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 1, точки 2 и 6 наказанието е поправителен труд или глоба до петстотин лева.

Чл. 255. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 251 - лишаване от свобода до две години;

2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до пет години;

3. в случаите на чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 2 - лишаване от свобода от една до шест години;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 254 - поправителен труд до шест месеца или глоба до триста лева.

Раздел V.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване по право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Раздел VI.

Престъпление против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до тридесет лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, рационализация или промишлен образец.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, рационализация или промишлен образец или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

Чл. 178. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до десет лева, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и на този, който дава или който посредничи при даването или получаването на такъв откуп.

Чл. 180. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.).

Чл. 182. (1) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до десет лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет лева.

Чл. 185. (1) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до пет лева.

Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

Чл. 192. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на този, който дава или посредничи при даването на такъв откуп.

Чл. 193. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който опие със спиртни напитки лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до пет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който продаде спиртни напитки на лице, ненавършило 16-годишна възраст или невменяем, за лична употреба, се наказва с глоба до пет лева и с обществено порицание, а ако върши това системно - лишаване от свобода до шест месеца и с обществено порицание.

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 86 от 1991 г., попр., бр. 90 от 1991 г.) (1) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използува за строителство и за други неземеделски нужди неотчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(2) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 222. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 225а. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Раздел II.

Престъпления в отделни стопански отрасли

Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба до четиристотин лева, а по ал. 2 - глоба до петстотин лева, налагани по административен ред.

Чл. 230. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до триста лева.

(2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(4) Съобразно с различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.

Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ръководител на търговско или снабдително предприятие, началник на склад на предприятие на едро, стоковед или управител на магазин, който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, явно неотговарящи на изискваните показатели и белези, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до шестстотин лева, налагана по административен ред.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиента относно качеството на стоките, материалите или услугите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до десет лева, наказанието е глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до хиляда лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 81 от 1990 г.) (1) Който без съответно разрешение купи с цел да продаде или продаде купени с тази цел селскостопански произведения или други стоки, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до шест хиляди лева.

(2) Когато стоките имат голяма стойност или деянието е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от три до десет хиляди лева.

(3) Ако деянието по предходната алинея е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за осъществяването му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет до петнадесет хиляди лева. В този случай съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновните.

(4) В маловажни случаи наказанието е глоба от хиляда до пет хиляди лева, налагана по административен ред.

(5) Купените с цел за продаване стоки се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност.

Чл. 234. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.).

Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва от държавния горски фонд каквито и да било дървета, или част от тях включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до две хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който укрие, предаде или превози незаконно добит от другиго дървен материал, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до пет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до пет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба до пет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите по предходната алинея се прилагат и при улов на раци.

Чл. 239. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с глоба до пет хиляди лева.

(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни.

Чл. 242. (1) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери,

(изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато предмет на контрабандата са наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато предметът на контрабандата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет до двадесет хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г.) В случаите по ал. 1, букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2 - 4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и задължително заселване.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 5, - бр. 89 от 1986 г.) В маловажни случаи по ал. 1, букви "б", "в" и "г" наказанието е глоба до петстотин лева, а по ал. 2 - глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

(7) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, доп. - бр. 89 от 1986 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г.) За приготовлението по ал. 2 - 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до триста лева.

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребявани, се наказва с поправителен труд или глоба до триста лева.

Чл. 248. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с поправителен труд или с глоба до петстотин лева.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Чл. 249. (1) (Предишен текст на чл. 249 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който издаде чек, без да има покритие у платеца за сумата по чека, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до размер на двойната сума по чека.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато въз основа на чека по предходните алинеи е получено без правно основание обществено имущество, отговорността е по чл. 212 или 212а.

Чл. 250. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който наруши разпоредба на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол или на акт на Министерския съвет по приложението му относно:

а) режима на сделките и другите действия с валутни ценности или с други имущества под валутен контрол;

б) режима на вноса и на износа на такива ценности или имущества;

в) задълженията за деклариране на такива ценности или имущества или за тяхното предоставяне за изкупуване,

се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или стойността на предмета на деянието е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева като съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато стойността на предмета на деянието по предходната алинея е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет до двадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, изм. - бр. 89 от 1986 г.) Когато стойността на предмета на деянието е от двадесет до триста лева, наказанието е глоба в троен размер на стойността, налагана по административен ред. Тази разпоредба не се прилага, когато деецът е осъждан за такова престъпление или в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над петстотин лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - бр. 89 от 1986 г.) Предметът на деянието се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 252. (1) Когато кражбата на вещи по предходния член е извършена при условията на чл. 195, ал. 1, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а в случаите на ал. 2 лишаване от свобода от две до осем години, като в последния случай съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато престъплението по предходната алинея е извършено повторно, съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За приготовление към кражба на вещи по предходния член при условията на чл. 195, ал. 1, точки 3 и 4, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 253. (1) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 251 - лишаване от свобода от една до шест години;

2. в случаите на чл. 252 - лишаване от свобода от две до десет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

Чл. 254. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи по чл. 251 и по чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 1, точки 2 и 6 наказанието е поправителен труд или глоба до петстотин лева.

Чл. 255. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 251 - лишаване от свобода до две години;

2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до пет години;

3. в случаите на чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 2 - лишаване от свобода от една до шест години;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 254 - поправителен труд до шест месеца или глоба до триста лева.

Раздел III.

Присвоявания

Чл. 258. (1) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до три години.

(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е поправителен труд или глоба до петстотин лева.

Чл. 259. Ако вещта бъде върната или заместена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по чл. 258, ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 258, ал. 3 - глоба до двеста лева или обществено порицание.

Чл. 260. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който намери чужда движима вещ, която не е обществена собственост, и в продължение на една седмица не съобщи за нея на властта или на лицето, което я е загубило, се наказва с поправителен труд за срок от три месеца или с глоба до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато измамата по чл. 261, ал. 1 и 2 и чл. 262 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Раздел VII.

Вещно укривателство

Чл. 266. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, но с наказание не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) Ако укривателството е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37 точка 8.

Раздел VIII.

Унищожаване и повреждане на имот

Чл. 267. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е поправителен труд или глоба до двеста лева.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба до триста лева.

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и задължително заселване.

(2) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва със задължително заселване за срок от една година.

Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1989 г.)

Чл. 275. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с поправителен труд или с глоба до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд или с глоба до петстотин лева.

Чл. 276. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба до триста лева.

(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 277. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 278. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната вещ, представляваща паметник на културата по специален закон или друг нормативен акт, или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(3) Който без надлежно разрешение отчужди вещ по предходната алинея, като знае или предполага, че тя може да бъде изнесена в чужбина, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до пет години и обществено порицание, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и обществено порицание, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години, глоба до хиляда лева и обществено порицание.

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 86 от 1991 г.) (1) Който унищожи или повреди защитен природен обект се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и с глоба от петстотин до пет хиляди лева.

(2) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба до хиляда лева, налагани по административен ред.

(3) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни образувания, диви животни, птици, растения и други, обявени за уникални, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до петстотин лева.

Чл. 279. (1) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до три хиляди лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.

Чл. 280-281. (Отм. - ДВ, бр. 37 от 1989 г.).

Раздел II.

Престъпления па служба

Чл. 282. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици, или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. от лице, което заема отговорно служебно положение;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно и

4. в големи размери,

наказанието е:

а) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до осем години;

б) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 305а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който посредничи да се даде или получи подкуп, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 306. Не се наказва онзи, който е дал подкуп:

а) ако е бил изнуден от длъжностното лице или от вещото лице да стори това или

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако доброволно е съобщил на властта.

Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Предметът на престъплението по чл. 301-307 се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Раздел IV.

Подкуп

Чл. 301. (1) Длъжностно лице, което приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. от лице, което заема отговорно служебно положение;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно и

4. в големи размери,

наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до осем години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Глава първа.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА

Раздел I.

Измяна

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който с цел да бъде съборена, подронена или отслабена властта в републиката участвува в опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или със смърт.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или със смърт.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, с доживотен затвор или смърт.

Чл. 97. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 97. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или със смърт.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел II.

Предателство и шпионство

Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Републиката, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Републиката.

Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Народната република, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Народната република.

Чл. 99. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 99. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или смърт.

(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 100. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Български гражданин, който във време на обявена или започната война, постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против Републиката, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против Републиката.

Чл. 100. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Български гражданин, който във време на обявена или започната война, постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против републиката, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или със смърт.

(2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против републиката.

Чл. 101. (1) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 101. (1) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на Народната република, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или смърт.

Чл. 103. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9.

Чл. 103. Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 103. Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на Народната република, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Информацията, представляваща държавна тайна, се определя със закон.

Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 99 от 1989 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на републиката и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се приема от Народното събрание и се обнародва в Държавен вестник.

Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 99 от 1989 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на републиката и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се приема от Народното събрание и се обнародва в Държавен вестник.

Чл. 105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.

Раздел III.

Диверсия и вредителство

Чл. 106. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 106. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или със смърт.

Чл. 107. Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел IV.

Други престъпления

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева.

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г. и бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до десет лева.

Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, чл. 143, чл. 143а, чл. 216, ал. 1 и 5, чл. 326, чл. 330, чл. 333, чл. 334, чл. 337, чл. 339, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, 2 и 3, чл. 354, чл. 356е, чл. 356з, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено, събира или предоставя финансови или други средства за извършване на престъпление по ал. 1, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани с такава цел, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до тридесет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който набира или обучава отделни лица или групи от хора с цел извършване на престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Предметът на престъплението по ал. 2 се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, ал. 1, чл. 216, ал. 1, чл. 326, чл. 330, ал. 1, чл. 333, чл. 334, ал. 1, чл. 337, ал. 1, чл. 339, ал. 1, чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 341а, ал. 1 - 3, чл. 341б, ал. 1, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, ал. 1 и 3, чл. 350, ал. 1, чл. 352, ал. 1, чл. 354, ал. 1, чл. 356е, ал. 1, чл. 356з, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(2) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено, събира или предоставя средства за осъществяване на деянието по ал. 1, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани с такава цел, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до тридесет хиляди лева.

(3) Предметът на престъплението по ал. 2 се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Когато организацията или групата си поставя за цел да извършва престъпление по чл. 108а, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от десет до двадесет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за организацията или групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления по тази глава, се наказва при условията на чл. 55.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление по тази глава.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за организацията или групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления по тази глава, се наказва при условията на чл. 55.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление по тази глава.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва престъпления по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който членува в такава група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Не се наказва участник в групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления против републиката, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако организацията или групата е създадена или действува по указание или със съдействие на чужда държава или чужда организация, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода от десет до петнадесет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106, 107 и чл. 108а, ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до шест години.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106 и 107 наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 113. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 113. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 113. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Допълнителни разпоредби

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За престъпления по тази глава съдът може да постанови задължително заселване, както и лишаване от права по чл. 37, точки 6 - 10.

(2) За престъпления по чл. 95 - 107 и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Допълнителни разпоредби

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За престъпления по тази глава съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 - 10.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 95 - 107, чл. 108а и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1)(*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по тази глава съдът може да постанови пробация, както и лишаване от права по чл. 37, точки 6 - 10.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 95 - 107, чл. 108а и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по тази глава съдът може да постанови пробация, както и лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 95-107, чл. 108а и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За престъпления по тази глава съдът може да постанови задължително заселване, както и лишаване от права по чл. 37, точки 6 - 10.

(2) За престъпления по чл. 95 - 107 и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Глава втора.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА

Раздел I.

Убийство

Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) извършено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди и

12. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., предишна т. 11, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

(доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено по хулигански подбуди и

12. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., предишна т. 11, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

(доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено по хулигански подбуди и

12. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., предишна т. 11, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

(доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Държавната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено по хулигански подбуди и

12. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., предишна т. 11, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

(доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено по хулигански подбуди и

12. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., предишна т. 11, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

(доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или майка, както и на рожден син или рождена дъщеря;

4. (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено по хулигански подбуди и

12. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., предишна т. 11, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство от предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

(доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или майка, както и на рожден син или рождена дъщеря;

4. (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено по хулигански подбуди и

12. (*) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., предишна т. 11, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство от предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В случаите по точки 10 - 12 съдът може да постанови и пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или майка, както и на рожден син или рождена дъщеря;

4. (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено по хулигански подбуди и

12. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., предишна т. 11, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство от предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В случаите по точки 10 - 12 съдът може да постанови и пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или майка, както и на рожден син или рождена дъщеря;

4. (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство от предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В случаите по точки 10 и 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или майка, както и на рожден син или рождена дъщеря;

4. (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство от предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или смърт. В случаите по точки 10 и 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

(2)(Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или смърт.

Чл. 117. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Приготовление за убийство се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

Чл. 117. (1) Приготовление за убийство по чл. 115 и 116 се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116, ал. 1, т. 1 - 6 - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116 точки 1 - 6 - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 121. За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 122. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3-лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 124. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 124. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (*) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да наложи и пробация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 124. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да наложи и пробация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току що родена рожба.

Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установените от това министерство правила, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Раздел II.

Телесна повреда

Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Чл. 129. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Чл. 129. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалия е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до три лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалия е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна;

8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с користна цел;

11. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди.

(Нов израз - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години при тежка телесна повреда; от две до десет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2;

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода:

1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;

2. от три до десет години при средна телесна повреда;

3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна;

8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с користна цел;

11. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по хулигански подбуди.

(Нов израз - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години при тежка телесна повреда; от две до десет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2;

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода:

1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;

2. от три до десет години при средна телесна повреда;

3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна;

8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с користна цел;

11. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по хулигански подбуди.

(Нов израз - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2;

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода:

1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;

2. от три до десет години при средна телесна повреда;

3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна;

8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с користна цел;

11. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по хулигански подбуди.

(Нов израз - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2;

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Държавната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода:

1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;

2. от три до десет години при средна телесна повреда;

3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна;

8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с користна цел;

11. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по хулигански подбуди.

(Нов израз - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2;

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода:

1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;

2. от три до десет години при средна телесна повреда;

3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна;

8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с користна цел;

11. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по хулигански подбуди.

(Нов израз - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2;

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода:

1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;

2. от три до десет години при средна телесна повреда;

3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За причиняване телесна повреда:

1. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функциите му;

3. на майка или баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна;

8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с користна цел;

11. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по хулигански подбуди.

(Нов израз - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2;

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода:

1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;

2. от три до десет години при средна телесна повреда;

3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За причиняване телесна повреда:

1.(Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функциите му;

3. на майка или баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна;

8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с користна цел;

11. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по хулигански подбуди.

(Нов израз - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2;

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода:

1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;

2. от три до десет години при средна телесна повреда;

3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За причиняване телесна повреда:

1.(Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функциите му;

3. на майка или баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда;

до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода:

1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;

2. от три до десет години при средна телесна повреда;

3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В случаите на опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от осем до петнадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите на опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години,а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години.

Чл. 131а. (*) (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години,а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години. Съдът може да постанови и пробация.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години,а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години. Съдът може да постанови и пробация.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите на чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) лишаване от свобода три месеца или пробация до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробация до шест месеца или глоба от сто до триста лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите по чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаване от свобода три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителен труд до шест месеца или глоба от сто до триста лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите по чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаване от свобода три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) поправителен труд до шест месеца или глоба до три лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 133. Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:

1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) с лишаване от свобода до две години или с пробация при средна телесна повреда.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява се наказва за тежка телесна повреда с лишаване от свобода до пет години, а за средна телесна повреда - с лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до пет години при средна телесна повреда.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.

Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:

1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) с лишаване от свобода до две години или с пробация при средна телесна повреда.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.

Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:

1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и

2. с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд при средна телесна повреда.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в случая на предходната алинея заразените са непълнолетни лица до 16-годишна възраст или са заразени повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години или глоба до петстотин лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Раздел III.

Злепоставяне

Чл. 136. (1) (Предишен текст на чл. 136 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 136. (1) (Предишен текст на чл. 136 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 137. Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 138. Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 140. Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или на родилка без уважителна причина, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до три лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до три лева.

Раздел IV.

Отвличане и противозаконно лишаване от свобода (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 142. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който отвлече другиго, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказанието е лишаване от свобода от седем до петнадесет години, когато:

1. деецът е бил въоръжен;

2. деянието е извършено от две или повече лица;

3. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 години;

4. отвлеченото лице се ползва с международна защита;

5. деянието е извършено по отношение на две или повече лица.

6. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова;

7. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) отвличането е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор, както и конфискация на част или цялото имущество на виновния, когато:

1. деянието е извършено повторно или представлява опасен рецидив;

2. от деянието са настъпили значителни вредни последици;

3. към отвлеченото лице е проявена особена жестокост;

4. деянието е извършено по особено мъчителен или опасен за здравето на отвлечения начин;

5. освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на трето лице.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За приготовление, подбуждане или сдружаване с цел извършване на престъпление по този член наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В случаите по ал. 1 - 5 деецът се наказва при условията на чл. 55, ако доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за извършените престъпления, и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на престъпленията.

Чл. 142. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който отвлече лице с цел противозаконно да го лиши от свобода, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, когато:

1. деецът е бил въоръжен;

2. деянието е извършено от две или повече лица;

3. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 години;

4. отвлеченото лице се ползва с международна защита;

5. деянието е извършено по отношение на две или повече лица.

6. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова;

7. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) отвличането е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група.

(3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Ако деянието е извършено повторно или към отвлеченото лице е проявена особена жестокост, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 142. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който отвлече лице с цел противозаконно да го лиши от свобода, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, когато:

1. деецът е бил въоръжен;

2. деянието е извършено от две или повече лица;

3. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 години;

4. отвлеченото лице се ползва с международна защита;

5. деянието е извършено по отношение на две или повече лица.

6. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова;

7. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) отвличането е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група.

(3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Ако деянието е извършено повторно или към отвлеченото лице е проявена особена жестокост, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 142. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който отвлече лице и противозаконно го лиши от свобода, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, когато:

1. деецът е бил въоръжен;

2. деянието е извършено от две или повече лица;

3. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 години;

4. отвлеченото лице се ползва с международна защита;

5. деянието е извършено по отношение на две или повече лица.

6. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова;

7. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) отвличането е с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната;

8. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деянието е извършено от лице, което участва в организация или група по чл. 321а или действа по поръчка на такава организация или група.

(3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Ако деянието е извършено повторно или към отвлеченото лице е проявена особена жестокост, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 142а. (Предишен чл. 142 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, или от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по отношение на бременна жена, малолетно или непълнолетно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм.- ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 142а. (Предишен чл. 142 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, или от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по отношение на бременна жена, малолетно или непълнолетно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм.- ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

(Ал. 5 и 6 нови - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Раздел V.

Принуда

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Когато принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е:

1. в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от две до осем години;

2. в случаите по ал. 2 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Когато в случаите на предходната алинея принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато в случаите на предходната алинея принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Държавната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Когато в случаите на предходната алинея принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Когато в случаите на предходната алинея принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато в случаите на предходната алинея принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато в случаите на предходната алинея принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до двеста лева.

(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до двеста лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до сто лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до двеста лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до три години или задължително заселване.

Раздел VI.

Издаване на чужда тайна

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с пробация, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.

Чл. 145а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева.

(3) В случаите по предходната алинея съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Раздел VII.

Обида и клевета

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 146. (1) (Изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева, както и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелствата или приписаните престъпления.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За обида:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му и

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

(изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обида:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функциите му и

4. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от един до пет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин лева до три хиляди лева.

Раздел VIII.

Разврат

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на положение на зависимост или надзор, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е извършено от две или повече лица.

2. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години:

1. ако е блудствано с две или повече малолетни лица;

2. ако е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство;

3. ако представлява опасен рецидив;

4. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) ако представлява особено тежък случай.

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е извършено от две или повече лица.

2. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години:

1. ако е блудствано с две или повече малолетни лица;

2. ако е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство;

3. ако представлява опасен рецидив;

4. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) ако представлява особено тежък случай.

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е извършено от две или повече лица.

2. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години:

1. ако е блудствано с две или повече малолетни лица;

2. ако е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство;

3. ако представлява опасен рецидив.

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е извършено от две или повече лица;

2. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години:

1. ако е блудствано с две или повече малолетни лица;

2. ако е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство;

3. ако представлява опасен рецидив.

Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишен текст на чл. 150, изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на положение на зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишен текст на чл. 150, изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на положение на зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) В особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до шест години, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с непълнолетно лице чрез използване на положение на зависимост или надзор, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с непълнолетно лице чрез използване на положение на зависимост или надзор, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако изнасилената не е навършила осемнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция;

5) (предишна т. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години:

1. ако изнасилената не е навършила четиринадесет години;

2. ако е причинена тежка телесна повреда;

3. ако е последвало самоубийство;

4. ако представлява особено тежък случай.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване на служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който, като даде или обещае облага, извърши блудствени действия или съвкупление с непълнолетно лице, което се занимава с проституция, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който склони или принуди друго лице към употреба на наркотични вещества или техни аналози с цел проституиране, съвкупление, блудствени действия или извършване на полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и с глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по ал. 1 - 4 е извършено:

1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. по отношение на лице, ненавършило 18 години, или невменяем;

3. по отношение на две или повече лица;

4. повторно;

5. при условията на опасен рецидив,

наказанието в случаите по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, в случаите по ал. 3 - лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет и пет хиляди лева, а в случаите по ал. 4 - лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който склони или принуди друго лице към употреба на наркотични вещества или техни аналози с цел проституиране, съвкупление, блудствени действия или извършване на полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и с глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато деянието по ал. 4 е извършено:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;

3. по отношение на повече от две лица;

4. повторно,

наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от триста до шестстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто лева до петстотин лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който е склонил или принудил друго лице към употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с цел проституиране, свожда към съвокупление, хомосексуални действия или блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато деянието е извършено:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;

3. по отношение на повече от две лица;

4. повторно,

наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който въвлече малолетни лица в развратни действия, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от триста до шестстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто лева до петстотин лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който е склонил или принудил друго лице към употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с цел проституиране, свожда към съвокупление, хомосексуални действия или блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато деянието е извършено:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;

3. по отношение на повече от две лица;

4. повторно,

наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който въвлече малолетни лица в развратни действия, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(7) (*) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и пробация.

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който склонява друго лице към проституция, блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от триста до шестстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто лева до петстотин лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който е склонил или принудил друго лице към употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с цел проституиране, свожда към съвокупление, хомосексуални действия или блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато деянието е извършено:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;

3. по отношение на повече от две лица;

4. повторно,

наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който въвлече малолетни лица в развратни действия, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и пробация.

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто лева до шестстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от петдесет лева до петстотин лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За деяние по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин лева до хиляда лева, ако помещението се предоставя срещу заплащане или ако се извършва публична реклама за това.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който е склонил или принудил друго лице към употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с цел проституиране, свожда към съвокупление, хомосексуални действия или блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато деянието е извършено:

1. от или чрез организирана група;

2. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;

3. по отношение на повече от две лица;

4. повторно,

наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който въвлече малолетни лица в развратни действия, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто лева до шестстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от петдесет лева до петстотин лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За деяние по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин лева до хиляда лева, ако помещението се предоставя срещу заплащане или ако се извършва публична реклама за това.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)(Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който въвлече малолетни лица в развратни действия, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 155а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който, за да се установи контакт с лице, ненавършило 18 години, за извършване на блудствено действие, съвкупление, полово сношение, проституция или за създаване на порнографски материал предоставя в интернет или по друг начин информация за него, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който с цел извършване на блудствено действие, съвкупление или полово сношение установи контакт с лице, ненавършило 14 години, като използва информация, предоставена в интернет или по друг начин.

Чл. 155а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който, за да се установи контакт с лице, ненавършило 18 години, за извършване на блудствено действие, съвкупление, полово сношение, проституция или за създаване на порнографски материал предоставя в интернет или по друг начин информация за него, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който с цел извършване на блудствено действие, съвкупление или полово сношение установи контакт с лице, ненавършило 14 години, като използва информация, предоставена в интернет или по друг начин.

Чл. 155а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) (1) Който, за да се установи контакт с лице, ненавършило 18 години, за извършване на блудствено действие, съвкупление, полово сношение или проституция предоставя в интернет или по друг начин информация за него, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който с цел извършване на блудствено действие, съвкупление или полово сношение установи контакт с лице, ненавършило 14 години, като използва информация, предоставена в интернет или по друг начин.

Чл. 155б. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който склонява лице, ненавършило 14-годишна възраст, да участва или да наблюдава действителни, виртуални или симулирани полови сношения между лица от еднакъв или различен пол или похотливо показване на човешки полови органи, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Чл. 155б. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който склонява лице, ненавършило 14-годишна възраст, да наблюдава действителни, виртуални или симулирани полови сношения между лица от еднакъв или различен пол или похотливо показване на човешки полови органи, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който отвлече друго лице с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години, когато:

1. отвлеченото лице не е навършило 18 години;

2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия, или

3. отвличането е с цел лицето да бъде предоставено за развратни действия извън границите на страната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато:

1. деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия извън границите на страната;

3. деянието представлява опасен рецидив.

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, когато:

1. отвлеченото лице не е навършило 18 години;

2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия, или

3. отвличането е с цел лицето да бъде предоставено за развратни действия извън границите на страната.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

(Ал. 4 - предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от две до осем години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който извърши хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не представлява престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който извърши хомосексуални действия по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който с цел да си набави имотна облага свожда другиго към хомосексуални действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към такива действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от две до осем години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който извърши хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не представлява престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който извърши хомосексуални действия по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(5) (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който с цел да си набави имотна облага свожда другиго към хомосексуални действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към такива действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до хиляда лева, като съдът може да постанови и пробационна мярка за определен срок да не посещава определено място, район или заведение.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от две до осем години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който с цел да си набави имотна облага свожда другиго към хомосексуални действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към такива действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до хиляда лева, като съдът може да постанови и пробационна мярка за определен срок да не посещава определено място, район или заведение.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шест лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 158а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) Който по какъвто и да е начин набира или принуждава отделни непълнолетни лица или групи от такива лица да извършват полово сношение, блудствени действия, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешки полови органи, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) Ако от деянието по ал. 1 е получена имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(3) Който наблюдава полови сношения, блудствени действия, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешки полови органи, в извършването на които участва лице, за което деецът знае или предполага, че е набрано или принудено при условията по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който разпространява чрез интернет или по друг подобен начин порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който излага, представя, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал на лице, ненавършило 16 години, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) За деянията по ал. 1 - 3 наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по ал. 1 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който държи или набавя за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който разпространява чрез интернет порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който излага, представя, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал на лице, ненавършило 16 години, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) За деянията по ал. 1 - 3 наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по ал. 1 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който държи или набавя за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява произведения с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Който излага, представя, предлага, продава или дава под наем произведения с порнографско съдържание на лице, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За деяния по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на произведението е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като такова.

(4) Когато деянието по ал. 1 - 3 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

(5) Който държи порнографско произведение, за създаването на което е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като малолетен или непълнолетен, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.

(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява произведения с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Който излага, представя, предлага, продава или дава под наем произведения с порнографско съдържание на лице, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(3) За деяния по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на произведението е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като такова.

(4) Когато деянието по ал. 1 - 3 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

(5) Който държи порнографско произведение, за създаването на което е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като малолетен или непълнолетен, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.

(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Допълнителна разпоредба

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Особена разпоредба

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, 145-148а, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., бр. 50 от 1995 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел IX.

Трафик на хора (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

Чл. 159а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до дванадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. спрямо лице, ненавършило осемнадесет години;

2. чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение;

3. чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода;

4. чрез използване състояние на зависимост;

5. чрез злоупотреба с власт;

6. чрез обещаване, даване или получаване на облаги,

наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено спрямо бременна жена с цел продажба на детето, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 159а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и глоба до осем хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. спрямо лице, ненавършило осемнадесет години;

2. чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение;

3. чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода;

4. чрез използване състояние на зависимост;

5. чрез злоупотреба с власт;

6. чрез обещаване, даване или получаване на облаги,

наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба до десет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено спрямо бременна жена с цел продажба на детето, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

Чл. 159а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и глоба до осем хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. спрямо лице, ненавършило осемнадесет години;

2. чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение;

3. чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода;

4. чрез използване състояние на зависимост;

5. чрез злоупотреба с власт;

6. чрез обещаване, даване или получаване на облаги,

наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба до десет хиляди лева.

Чл. 159б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора и ги преведе през границата на страната с целта по чл. 159а, ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено при условията на чл. 159а, ал. 2 и 3, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 159б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора и ги преведе през границата на страната с целта по чл. 159а, ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено при условията на чл. 159а, ал. 2 и 3, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

Чл. 159б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора и ги преведе през границата на страната с целта по чл. 159а, ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено при условията на чл. 159а, ал. 2, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

Чл. 159в. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който използва лице, пострадало от трафик на хора, за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъде държано в принудително подчинение независимо от съгласието му, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

Чл. 159в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато деянието по чл. 159а и 159б представлява опасен рецидив или е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба до двадесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

Чл. 159г. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г., предишен чл. 159в, изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато деянието по чл. 159а - 159в представлява опасен рецидив или е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

Допълнителна разпоредба

Чл. 160. (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 160. (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Особена разпоредба

Чл. 161. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишен текст на чл. 161 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3 - 5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, 145, 146 - 148а, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4 и чл. 139 - 141 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

Чл. 161. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишен текст на чл. 161 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, 145-148а, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4 и чл. 139 - 141 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

Глава втора.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА

Раздел I.

Убийство

Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или майка, както и на рожден син или рождена дъщеря;

4. (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство от предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или смърт. В случаите по точки 10 и 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

(2)(Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или смърт.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. бр. 50 от 1995 г.) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на полицията, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или майка, както и на рожден син или рождена дъщеря;

4. на бременна жена или повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство от предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или смърт. В случаите по точки 10 и 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 117. (1) Приготовление за убийство по чл. 115 и 116 се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116 точки 1 - 6 - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 121. За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3-лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 124. (1) (предишен текст на чл. 124 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току що родена рожба.

Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установените от това министерство правила, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 126. (1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установените от това министерство правила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.

(5) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(6) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Раздел II.

Телесна повреда

Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Чл. 129. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Чл. 130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба до три лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалия е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) За причиняване телесна повреда:

1.(Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функциите му;

3. на майка или баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда;

до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода:

1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;

2. от три до десет години при средна телесна повреда;

3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на Народната милиция, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на Народната милиция при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) на бременна жена или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна

(доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) наказанието е лишаване от свобода; от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2;

(2) (Става текст на чл. 131а - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите по чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаване от свобода три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) поправителен труд до шест месеца или глоба до три лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 133. Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:

1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и

2. с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд при средна телесна повреда.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в случая на предходната алинея заразените са непълнолетни лица до 16-годишна възраст или са заразени повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години или глоба до петстотин лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако в случаите по предходната алинея заразените са повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до две хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до две хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до три хиляди лева, налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Раздел III.

Злепоставяне

Чл. 136. (1) (Предишен текст на чл. 136 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 137. Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 138. Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Чл. 140. Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба до три лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до три лева.

Раздел IV.

Отвличане и противозаконно лишаване от свобода (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 142. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който отвлече лице и противозаконно го лиши от свобода, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, когато:

1. деецът е бил въоръжен;

2. деянието е извършено от две или повече лица;

3. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 години;

4. отвлеченото лице се ползва с международна защита;

5. деянието е извършено по отношение на две или повече лица.

6. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова;

7. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) отвличането е с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната;

8. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деянието е извършено от лице, което участва в организация или група по чл. 321а или действа по поръчка на такава организация или група.

(3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Ако деянието е извършено повторно или към отвлеченото лице е проявена особена жестокост, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 142. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който отвлече лице и противозаконно го лиши от свобода, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, когато:

1. деецът е бил въоръжен;

2. деянието е извършено от две или повече лица;

3. отвлеченото лице не е навършило 18 години;

4. отвлеченото лице се ползва с международна защита;

5. деянието е извършено по отношение на две или повече лица.

(3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Ако деянието е извършено повторно или към отвлеченото лице е проявена особена жестокост, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 142а. (Предишен чл. 142 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, или от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по отношение на бременна жена, малолетно или непълнолетно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм.- ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

(Ал. 5 и 6 нови - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 142а. (Предишен чл. 142 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължително повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в заведение за душевно болни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Раздел V.

Принуда

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато в случаите на предходната алинея принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до сто лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до двеста лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до три години или задължително заселване.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международната защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до шест хиляди лева.

(3) Ако деецът се е заканил с убийство, наказанието е лишаване от свобода до три години или задължително заселване.

Раздел VI.

Издаване на чужда тайна

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.

Чл. 145а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева.

(3) В случаите по предходната алинея съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Раздел VII.

Обида и клевета

Чл. 146. (1) (Изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева, както и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелствата или приписаните престъпления.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обида:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функциите му и

4. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от един до пет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин лева до три хиляди лева.

Раздел VIII.

Разврат

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е извършено от две или повече лица;

2. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години:

1. ако е блудствано с две или повече малолетни лица;

2. ако е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство;

3. ако представлява опасен рецидив.

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е извършено от две или повече лица;

2. ако е блудствано с две и повече малолетни;

3. ако представлява опасен рецидив;

4. ако е причинена средна или тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство.

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние,

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1) ако изнасилената не е навършила шестнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от изнасилването е причинена тежка телесна повреда или е последвало самоубийство, както и в други особено тежки случаи, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто лева до шестстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от петдесет лева до петстотин лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За деяние по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин лева до хиляда лева, ако помещението се предоставя срещу заплащане или ако се извършва публична реклама за това.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)(Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който въвлече малолетни лица в развратни действия, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъкупление се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шест хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който въвлече малолетни в развратни действия.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, когато:

1. отвлеченото лице не е навършило 18 години;

2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия, или

3. отвличането е с цел лицето да бъде предоставено за развратни действия извън границите на страната.

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до десет хиляди лева.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шест лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който извърши хомосексуални действия открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Който върши хомосексуални действия с цел да си набави имотна облага или с такава цел свожда другиго към такива действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към хомосексуални действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до шест хиляди лева, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до десет хиляди лева.

(2) Предметът на престъплението се отнема съгласно чл. 53, буква "б".

Допълнителна разпоредба

Чл. 160. (1) (предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Особена разпоредба

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., бр. 50 от 1995 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Глава трета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

Раздел I.

Престъпления против равенството на гражданите (Загл. изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.)

Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 163. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) всички други - с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел I.

Престъпления против националното и расовото равенство

Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (*) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпленията по предходните алинеи съдът може да постанови и пробация.

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпленията по предходните алинеи съдът може да постанови и пробация.

Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпленията по предходните алинеи съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 163. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) всички други - с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Чл. 163. (1) Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) всички други - с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Чл. 163. (1) Лицата,които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) всички други - с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел II.

Престъпления против изповеданията

Чл. 164. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до четири години или с пробация, както и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Който оскверни, унищожи или повреди религиозен храм, молитвен дом, светилище или прилежаща към тях сграда, техни символи или надгробни паметници, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от три хиляди до десет хиляди лева.

Чл. 164. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Чл. 164. Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и добрите нрави, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.

Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и правилата на социалистическото общежитие, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.

Чл. 166. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против държавната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 166. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 166. (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание, като съдът може да постанови и пробация.

Чл. 166. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание, като съдът може да постанови и пробация.

Чл. 166. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Раздел III.

Престъпления против политическите права на гражданите (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 167 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2007 г., в сила от 23.10.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на лице, което предоставя имотната облага на лицата по ал. 2 и 3, за да бъде предложена или дадена на другиго с цел да бъде склонен да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) В случаите по ал. 2, 3 и 4 съдът постановява и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(6) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2008 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Деецът по ал. 2 не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 3 и 4.

Чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 167 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2007 г., в сила от 23.10.2007 г.) Който организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2008 г.) Деецът по ал. 2 не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 3.

Чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 167 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2007 г., в сила от 23.10.2007 г.) Който организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 167а. (1) (Нов - ДВ, бр. 85 от 2007 г., в сила от 23.10.2007 г., предишен текст на чл. 167а - ДВ, бр. 19 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който с цел да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат поиска или получи имотна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Деецът не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по чл. 167, ал. 2, 3 или 4.

Чл. 167а. (1) (Нов - ДВ, бр. 85 от 2007 г., в сила от 23.10.2007 г., предишен текст на чл. 167а - ДВ, бр. 19 от 2008 г.) Който с цел да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат поиска или получи имотна облага, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2008 г.) Деецът не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по чл. 167, ал. 2 или 3.

Чл. 167а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2007 г., в сила от 23.10.2007 г.) Който с цел да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат поиска или получи имотна облага, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 168. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 168 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който упражни избирателното си право два или повече пъти при един избор, се наказва с пробация и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

Чл. 169. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и 169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 169г. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) Който образува или ръководи група, която си поставя за цел да извършва престъпления по този раздел, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Който членува в такава група, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(3) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата, и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.

(4) Не се наказва участник в групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление по този раздел.

Раздел III.

Престъпления против политическите права на гражданите

(Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 167 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 167. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Чл. 167. (Изм. - ДВ, БР. 1 ОТ 1991 Г.)Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 168. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 168 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който упражни избирателното си право два или повече пъти при един избор, се наказва с пробация и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до три лева.

Чл. 169. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Чл. 169. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. бр. 10 от 1993 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до двадесет лева.

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. бр. 10 от 1993 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до двадесет лева.

Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и 169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство (Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация до шест месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от две до осем години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство (Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация до шест месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от две до осем години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Раздел IV.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 170. (1)(Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд до шест месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години, по ал. 2 - лишаване от свобода от две до осем години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до три години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до двеста лева.

Раздел V.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма;

3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова съобщение,

се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф, чрез компютърна мрежа или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по ал. 3 е извършено с користна цел или са причинени значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма;

3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова съобщение,

се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф, чрез компютърна мрежа или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма;

3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова съобщение,

се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф, чрез компютърна мрежа или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до пет лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване по право по чл. 37, точка 6.

(3) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 171а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) Който противозаконно придобие, разкрие или разпространи трафични данни, каквито се събират, обработват, съхраняват или използват съгласно Закона за електронните съобщения, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Раздел VI.

Престъпления против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до тридесет лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VI.

Престъпление против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до тридесет лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VII.

Престъпления против интелектуалната собственост (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато деянието по ал. 2 е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по Закона за авторското право и сродните му права.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.

Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин чуждо произведение на науката, литературата или изкуството без необходимото по закон съгласие на носителя на авторското право, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин звукозапис, видеозапис, или радиопрограма, телевизионна програма, софтуер или компютърна програма без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от три хиляди лева до пет хиляди лева.

(4) За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по Закона за авторското право и сродните му права.

(5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на виновния.

Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който с търговска цел записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин чуждо произведение на науката, литературата или изкуството без необходимото по закон съгласие на носителя на авторското право, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до двеста хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който с търговска цел записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин звукозапис, видеозапис, или радиопрограма, телевизионна програма, софтуер или компютърна програма без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право.

(3) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до петстотин хиляди лева.

(4) За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по Закона за авторското право и сродните му права.

(5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на виновния.

Чл. 172б. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от пет хиляди до осем хиляди лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.

Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел или промишлен дизайн.

Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел или промишлен дизайн.

Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, рационализация или промишлен образец.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева, както и с обществено порицание.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, рационализация или промишлен образец или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

Раздел VIII.

Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите

Чл. 174а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) (1) Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Организатор, който в нарушение на чл. 12, ал. 3, и 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите проведе забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Особена разпоредба

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, чл. 171, ал. 1, чл. 172, ал. 2 и чл. 173 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2008 г.) За престъпления по чл. 172, ал. 1 и чл. 174 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, чл. 171, ал. 1, чл. 172, ал. 2 и чл. 173 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

(2) За престъпления по чл. 167, чл. 169а - 169в, чл. 172, ал. 1 и чл. 174 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, и 171, ал. 1 и чл. 173 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, и 171, ал. 1 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Глава четвърта.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ БРАКА, СЕМЕЙСТВОТО И МЛАДЕЖТА

Раздел I.

Престъпления против брака и семейството

Чл. 176. (1) Който при встъпване в брак съзнателно укрие от длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.)

Чл. 176. (1) Който при встъпване в брак съзнателно укрие от длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.)

Чл. 176. (1) Който при встъпване в брак съзнателно укрие от длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(3) Свещенослужител, който извърши религиозен обред за бракосъчетание, без да е сключен преди това брак по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до една година и с обществено порицание.

Чл. 177. (1) Който склони някого по насилствен начин да встъпи в брак и поради това бракът бъде обявен за недействителен, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който отвлече лице от женски пол с цел да го принуди да встъпи в брак, се наказва с лишаване от свобода до три години, а ако пострадалата е непълнолетна, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 178. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и на този, който дава или който посредничи при даването или получаването на такъв откуп.

Чл. 178. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до десет лева, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и на този, който дава или който посредничи при даването или получаването на такъв откуп.

Чл. 179. (1) Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако първият брак бъде обявен за недействителен или бъде прекратен на друго основание, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 179. (1) Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак.

(3) Ако първият брак бъде обявен за недействителен или бъде прекратен на друго основание, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 180. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.).

Чл. 181. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който наруши свое задължение към съпруг, възходящ или низходящ, неспособен да се грижи за себе си, и с това го постави в положение на сериозно затруднение, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 181. Който наруши свое задължение към съпруг, възходящ или низходящ, неспособен да се грижи за себе си, и с това го постави в положение на сериозно затруднение, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до три години, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 182. (1) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с поправителен труд или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 182. (1) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до десет лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 182а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който с цел имотна облага склонява родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до две хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който склонява непълнолетен да даде съгласие за осиновяването си, когато законът го изисква.

(3) Който с цел противозаконна имотна облага посредничи между лице или семейство, желаещо да осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете, или жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.

(4) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до четири хиляди лева.

Чл. 182а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който с цел имотна облага склонява родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който склонява непълнолетен да даде съгласие за осиновяването си, когато законът го изисква.

(3) Който с цел противозаконна имотна облага посредничи между лице или семейство, желаещо да осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете, или жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.

(4) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до четири хиляди лева.

Чл. 182б. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Лице от женски пол, което даде съгласие за продажбата на детето си у нас или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на бременна жена, която дава съгласие за продажбата на детето си преди раждането му.

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(4) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с пробация.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(4) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с поправителен труд или с пробация.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(4) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с поправителен труд или с пробация.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с поправителен труд или със задължително заселване.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или задължително заселване, както и обществено порицание.

Чл. 184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

Чл. 184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет лева.

Чл. 185. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 185. (1) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

Чл. 185. (1) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до пет лева.

Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева.

Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

Раздел II.

Престъпления против младежта

Чл. 187. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 187. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 187. Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 188. (1) Който принуждава малолетно или непълнолетно лице към извършване на престъпление или към проституция, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с обществено порицание.

(2) Когато от това са настъпили вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, ако деянието не представлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание.

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и обществено порицание.

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(2) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и обществено порицание.

Чл. 190. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който, като злоупотреби с родителската си власт, принуди свое дете, ненавършило 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 190. Който, като злоупотреби с родителската си власт, принуди свое дете, ненавършило 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 191. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 191. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 192. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на този, който дава или посредничи при даването на такъв откуп.

Чл. 192. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на този, който дава или посредничи при даването на такъв откуп.

Чл. 192. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на този, който дава или посредничи при даването на такъв откуп.

Чл. 192а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който без надлежно разрешение приеме на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до три години и глоба от три хиляди до осем хиляди лева.

Чл. 192а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който без надлежно разрешение приеме на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

Чл. 193. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който опие с алкохолни напитки лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който продаде алкохолна напитка на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до хиляда лева и пробация, а ако върши това системно - с лишаване от свобода до три години и глоба до три хиляди лева.

Чл. 193. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който опие с алкохолни напитки лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който продаде алкохолна напитка на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до петстотин лева и пробация, а ако върши това системно - с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева.

Чл. 193. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който опие с алкохолни напитки лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който продаде алкохолна напитка на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до петстотин лева и поправителен труд, а ако върши това системно - с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева.

Чл. 193. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който опие със спиртни напитки лице, ненавършило 16-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до пет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който продаде спиртни напитки на лице, ненавършило 16-годишна възраст или невменяем, за лична употреба, се наказва с глоба до пет лева и с обществено порицание, а ако върши това системно - лишаване от свобода до шест месеца и с обществено порицание.

Особена разпоредба

Чл. 193а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.)

Особена разпоредба

Чл. 193а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За престъпления по чл. 182, ал. 2 и чл. 183 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

Особена разпоредба

Чл. 193а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 182, ал. 2 и чл. 183 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Особена разпоредба

Чл. 193а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За престъпление по чл. 182, ал. 2 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Глава пета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА (Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Раздел I.

Кражба

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;

8. (нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник;

9. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

10. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) ако предмет на кражбата са взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия или боеприпаси за огнестрелни оръжия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Наказанието по ал. 2 се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси за огнестрелни оръжия от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", от Държавна агенция "Национална сигурност", от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, от Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;

8. (нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник;

9. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

10. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако предмет на кражбата са взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Наказанието по ал. 2 се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната и от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;

8. (нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник;

9. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

10. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако предмет на кражбата са взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Наказанието по ал. 2 се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Министерството на извънредните ситуации и от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;

8. (нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник;

9. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

10. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако предмет на кражбата са взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Наказанието по ал. 2 се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;

8. (нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник;

9. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

10. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако предмет на кражбата са взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието по ал. 2 се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Държавна агенция "Гражданска защита" и от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.

Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в случаите по чл. 195, ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 4 - пробация или глоба от сто до триста лева;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2 - 6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Раздел II.

Грабеж

Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:

1. в големи размери;

2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3. придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващ опасен рецидив;

5. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,

(изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За грабеж на движима вещ:

1. придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт;

2. придружен с убийство или с опит за убийство;

3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 200. За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл. 199 - лишаване от свобода до три години.

Раздел III.

Присвоявания

Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., частта "като се разпореди с тях в свой или в чужд личен интерес" обявена за противоконституционна, РКС № 19 от 1995 г. - ДВ, бр. 97 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., частта "като се разпореди с тях в свой или в чужд личен интерес" обявена за противоконституционна, РКС № 19 от 1995 г. - ДВ, бр. 97 от 1995 г.) Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е в големи размери,

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив или

3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) в случаите на чл. 204, буква "а" - пробация или глоба от сто до триста лева;

6. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) в случаите на чл. 204, буква "а" - пробация или глоба от сто до триста лева;

6. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 5 - пробация или глоба от сто до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 5 - пробация или глоба от сто до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 5 - пробация или глоба от сто до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който открие съкровище и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с пробация или с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато съкровището съдържа културна ценност или деянието по ал. 1 - 3 е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години и глоба до пет хиляди лева, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато деянието по ал. 2 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Раздел IV.

Измама

Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 210. (1) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи;

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 211. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3, 4 и 5 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3, 4 и 5 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не му се следва.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни, за да получи нещо, което не му се следва.

Чл. 212б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишен чл. 212а - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) по ал. 4 и 5 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) по ал. 6 - пробация или глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 212б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишен чл. 212а - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 5 - пробация или глоба от сто до триста лева.

(2) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста лева.

Раздел V.

Изнудване

Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е:

1. придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда;

2. придружено с причиняване на лека телесна повреда;

3. придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество;

4. извършено от две или повече лица;

5. извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

6. извършено от въоръжено лице;

7. извършено повторно в немаловажни случаи.

(3) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, когато:

1. е причинена средна или тежка телесна повреда, ако за извършеното престъпление не се предвижда налагане на по-тежко наказание;

2. са причинени значителни имуществени вреди;

3. деянието е извършено от организация или група или по поръчение на лице, организация или група;

4. деянието е придружено с взрив или палеж;

5. деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице;

6. деянието е извършено спрямо длъжностно лице във връзка със службата му;

7. деянието представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е:

1. придружено с тежка или средна телесна повреда, от която е последвала смърт;

2. придружено с убийство или с опит за убийство.

Чл. 214. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е:

1. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако:

1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда;

2. деянието представлява опасен рецидив.

Чл. 214а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За приготовление към престъпление по чл. 213а и 214 наказанието е лишаване от свобода от една до три години.

Раздел VI.

Вещно укривателство

Чл. 215. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, ако укривателството:

1. е в големи размери;

2. е с вещи, поставени под специален режим;

3. се извършва по занаят;

4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив.

Чл. 215. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от хиляда до три хиляди лева, ако укривателството:

1. е в големи размери;

2. е с вещи, поставени под специален режим;

3. се извършва по занаят;

4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив.

Раздел VII.

Унищожаване и повреждане

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който унищожи, разруши или повреди свое ипотекирано или заложено имущество, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като осъществи нерегламентиран достъп до компютър от значение за предприятие, учреждение, юридическо или физическо лице, и по този начин унищожи или повреди чуждо имущество, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици или ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или ако деянието е свързано с унищожаване или повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1, 2, 3 и 5 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 216а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който сам или чрез другиго неправомерно наруши целостта на съоръжения или обекти от електропреносна или електроразпределителна мрежа, от газотранспортна или топлопреносна система, от система за пренос на течни горива, или на водоснабдителна или канализационна система, с което създаде условия за отклоняване на електрическа енергия, природен газ, течни горива, топлинна енергия или вода, или отвеждане на отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години и глоба до тридесет хиляди лева.

Чл. 216а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който сам или чрез другиго неправомерно наруши целостта на съоръжения или обекти от електропреносна или електроразпределителна мрежа, от газотранспортна или топлопреносна система, от система за пренос на течни горива, или на водоснабдителна или канализационна система, с което създаде условия за отклоняване на електрическа енергия, природен газ, течни горива, топлинна енергия или вода, или отвеждане на отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години и глоба до двадесет хиляди лева.

Раздел VIII.

Злоупотреба на доверие

Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който се разпореди със запорирана или заложена вещ, оставена му за пазене.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.

Особена разпоредба

Чл. 218. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Допълнителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева;

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му;

3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) предметът на деянието е оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие, взривни, отровни или наркотични вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга специална техника.

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева;

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му;

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до сто и петдесет лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева.

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия в следните случаи:

1. за престъпления по чл. 216, ал. 4 и 6 и чл. 217, ал. 1 и 2, когато предмет на престъплението е частно имущество;

2. за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, ако пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно домакинство, или е настойник или попечител на виновния.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 216, ал. 1, 4 и 6, чл. 217, ал. 1 и 2, както и за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

Глава пета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА (Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Раздел I.

Кражба

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;

8. (нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник;

9. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

10. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако предмет на кражбата са взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието по ал. 2 се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Държавна агенция "Гражданска защита" и от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.

Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в случаите по чл. 195, ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 4 - пробация или глоба от сто до триста лева;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2 - 6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Раздел II.

Грабеж

Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:

1. в големи размери;

2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3. придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващ опасен рецидив;

5. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,

(изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За грабеж на движима вещ:

1. придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт;

2. придружен с убийство или с опит за убийство;

3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 200. За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл. 199 - лишаване от свобода до три години.

Раздел III.

Присвоявания

Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., частта "като се разпореди с тях в свой или в чужд личен интерес" обявена за противоконституционна, РКС № 19 от 1995 г. - ДВ, бр. 97 от 1995 г.) Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е в големи размери,

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив или

3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) в случаите на чл. 204, буква "а" - пробация или глоба от сто до триста лева;

6. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 5 - пробация или глоба от сто до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Раздел IV.

Измама

Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 210. (1) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи;

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 211. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни, за да получи нещо, което не му се следва.

Чл. 212б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишен чл. 212а - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 5 - пробация или глоба от сто до триста лева.

(2) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста лева.

Раздел V.

Изнудване

Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е:

1. придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда;

2. придружено с причиняване на лека телесна повреда;

3. придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество;

4. извършено от две или повече лица;

5. извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

6. извършено от въоръжено лице;

7. извършено повторно в немаловажни случаи.

(3) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, когато:

1. е причинена средна или тежка телесна повреда, ако за извършеното престъпление не се предвижда налагане на по-тежко наказание;

2. са причинени значителни имуществени вреди;

3. деянието е извършено от организация или група или по поръчение на лице, организация или група;

4. деянието е придружено с взрив или палеж;

5. деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице;

6. деянието е извършено спрямо длъжностно лице във връзка със службата му;

7. деянието представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е:

1. придружено с тежка или средна телесна повреда, от която е последвала смърт;

2. придружено с убийство или с опит за убийство.

Чл. 214. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е:

1. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако:

1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда;

2. деянието представлява опасен рецидив.

Чл. 214а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За приготовление към престъпление по чл. 213а и 214 наказанието е лишаване от свобода от една до три години.

Раздел VI.

Вещно укривателство

Чл. 215. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от хиляда до три хиляди лева, ако укривателството:

1. е в големи размери;

2. е с вещи, поставени под специален режим;

3. се извършва по занаят;

4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив.

Раздел VII.

Унищожаване и повреждане

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който унищожи, разруши или повреди свое ипотекирано или заложено имущество, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като осъществи нерегламентиран достъп до компютър от значение за предприятие, учреждение, юридическо или физическо лице, и по този начин унищожи или повреди чуждо имущество, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици или ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или ако деянието е свързано с унищожаване или повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1, 2, 3 и 5 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 216а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който сам или чрез другиго неправомерно наруши целостта на съоръжения или обекти от електропреносна или електроразпределителна мрежа, от газотранспортна или топлопреносна система, от система за пренос на течни горива, или на водоснабдителна или канализационна система, с което създаде условия за отклоняване на електрическа енергия, природен газ, течни горива, топлинна енергия или вода, или отвеждане на отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години и глоба до двадесет хиляди лева.

Раздел VIII.

Злоупотреба на доверие

Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който се разпореди със запорирана или заложена вещ, оставена му за пазене.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.

Особена разпоредба

Чл. 218. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Допълнителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до сто и петдесет лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева.

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 216, ал. 1, 4 и 6, чл. 217, ал. 1 и 2, както и за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

Глава пета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА (Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Раздел I.

Кражба

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева.

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

8. (нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник.

9. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

10. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако предмет на кражбата са взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и пробация.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието по ал. 2 се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Държавна агенция "Гражданска защита" и от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В маловажни случаи по точка 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За приготовление към кражба по ал. 1, точка 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до три години или поправителен труд.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

8. (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник.

9. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и пробация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по точка 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева.

(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точка 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

8. (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник.

9. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по точка 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.

(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точка 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. В случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в случаите по чл. 195, ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и пробация до пет години.

Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. В случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. В случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и пробация до пет години.

Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. В случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. В случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване до пет години.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 4 - поправителен труд или глоба от сто до триста лева;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба от сто до триста лева;

3. (изм. - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на ал. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба до три лева;

3. (изм. - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на ал. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Раздел II.

Грабеж

Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Чл. 199. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:

1. в големи размери;

2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3. придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващ опасен рецидив;

5. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,

(*) наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и пробация до пет години;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 50 от 1995 г.) За грабеж на движима вещ:

1. придружен с тежка или със средна телесна повреда, от която е последвала смърт;

2. придружен с убийство или с опит за убийство;

3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 199. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:

1. в големи размери;

2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3. придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващ опасен рецидив;

5. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и пробация до пет години;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 50 от 1995 г.) За грабеж на движима вещ:

1. придружен с тежка или със средна телесна повреда, от която е последвала смърт;

2. придружен с убийство или с опит за убийство;

3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 199. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:

1. в големи размери;

2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3. придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4. представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 50 от 1995 г.) За грабеж на движима вещ:

1. придружен с тежка или със средна телесна повреда, от която е последвала смърт;

2. придружен с убийство или с опит за убийство;

3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 199. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:

1. в големи размери;

2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3. придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4. представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 50 от 1995 г.) За грабеж на движима вещ:

1. придружен с тежка или със средна телесна повреда, от която е последвала смърт;

2. придружен с убийство или с опит за убийство;

3. в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или смърт. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 200. За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл. 199 - лишаване от свобода до три години.

Раздел III.

Присвоявания

Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., частта "като се разпореди с тях в свой или в чужд личен интерес" обявена за противоконституционна, РКС № 19 от 1995 г. - ДВ, бр. 97 от 1995 г.) Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е в големи размери,

2. (*) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив или

3. (*) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от право по чл. 37, точки 6 и 7. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите на ал. 2, точка 2 постановява пробация за срок до пет години.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е в големи размери,

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив или

3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от право по чл. 37, точки 6 и 7. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите на ал. 2, точка 2 постановява пробация за срок до пет години.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е в големи размери или;

2. ако представлява опасен рецидив.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите на ал. 2, точка 2 постановява задължително заселване за срок до пет години.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години.

(2) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6, 7 и 8.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева.

б) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.

б) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 205. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат върнати или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) в случаите на чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба от сто до триста лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 205. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат върнати или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) в случаите на чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба до три лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционен съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по ал. 5 - поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционен съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по ал. 5 - поправителен труд или глоба до три лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба до два лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 208. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 208. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с глоба от два до двадесет лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет до петдесет лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет до петдесет лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от десет до сто лева.

Раздел IV.

Измама

Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 210. (1) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи;

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 210. (Предишен текст на чл. 210 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи.

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 211. (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по чл. 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и пробация.

Чл. 211. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по чл. 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и пробация.

Чл. 211. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по чл. 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез използване на документ с неверно съдържание или на неистински или преправен документ получи безправно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез използване на документ с неверно съдържание или на неистински или преправен документ получи безправно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(5) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(6) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни, за да получи нещо, което не му се следва.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по ал. 5 - поправителен труд или глоба до пет лева.

(2) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 212б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишен чл. 212а - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по ал. 5 - поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

(2) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста лева.

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до десет лева.

Раздел V.

Изнудване

Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е:

1. придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда;

2. придружено с причиняване на лека телесна повреда;

3. придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество;

4. извършено от две или повече лица;

5. извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

6. извършено от въоръжено лице;

7. извършено повторно в немаловажни случаи.

(3) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, когато:

1. е причинена средна или тежка телесна повреда, ако за извършеното престъпление не се предвижда налагане на по-тежко наказание;

2. са причинени значителни имуществени вреди;

3. деянието е извършено от организация или група или по поръчение на лице, организация или група;

4. деянието е придружено с взрив или палеж;

5. деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице;

6. деянието е извършено спрямо длъжностно лице във връзка със службата му;

7. деянието представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е:

1. придружено с тежка или средна телесна повреда, от която е последвала смърт;

2. придружено с убийство или с опит за убийство.

Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от един милион до три милиона лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три милиона до пет милиона лева, когато деянието е:

1. придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда;

2. придружено с причиняване на лека телесна повреда;

3. придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество;

4. извършено от две или повече лица;

5. извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

6. извършено от въоръжено лице;

7. извършено повторно в немаловажни случаи.

(3) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет милиона до десет милиона лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, когато:

1. е причинена средна или тежка телесна повреда, ако за извършеното престъпление не се предвижда налагане на по-тежко наказание;

2. са причинени значителни имуществени вреди;

3. деянието е извършено от организация или група или по поръчение на лице, организация или група;

4. деянието е придружено с взрив или палеж;

5. деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице;

6. деянието е извършено спрямо длъжностно лице във връзка със службата му;

7. деянието представлява опасен рецидив.

(4) Наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор, или смърт, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е:

1. придружено с тежка или средна телесна повреда, от която е последвала смърт;

2. придружено с убийство или с опит за убийство.

Чл. 214. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е:

1. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако:

1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда;

2. деянието представлява опасен рецидив.

Чл. 214. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от един милион до три милиона лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е:

1. по ал. 2 лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири милиона до шест милиона лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

2. по ал. 3 лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет милиона до десет милиона лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

3. по ал. 4 лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или смърт и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако:

1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда;

2. деянието представлява опасен рецидив.

Чл. 214а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За приготовление към престъпление по чл. 213а и 214 наказанието е лишаване от свобода от една до три години.

Раздел VI.

Вещно укривателство

Чл. 215. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от хиляда до три хиляди лева, ако укривателството:

1. е в големи размери;

2. е с вещи, поставени под специален режим;

3. се извършва по занаят;

4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив.

Раздел VII.

Унищожаване и повреждане

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който унищожи, разруши или повреди свое ипотекирано или заложено имущество, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като осъществи нерегламентиран достъп до компютър от значение за предприятие, учреждение, юридическо или физическо лице, и по този начин унищожи или повреди чуждо имущество, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици или ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или ако деянието е свързано с унищожаване или повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1, 2, 3 и 5 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който унищожи, разруши или повреди свое ипотекирано или заложено имущество, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като осъществи нерегламентиран достъп до компютър от значение за предприятие, учреждение, юридическо или физическо лице, и по този начин унищожи или повреди чуждо имущество, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици или ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1, 2, 3 и 5 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба до пет лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици или ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по ал. 1 и 3 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до три лева.

Чл. 216а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който сам или чрез другиго неправомерно наруши целостта на съоръжения или обекти от електропреносна или електроразпределителна мрежа, от газотранспортна или топлопреносна система, от система за пренос на течни горива, или на водоснабдителна или канализационна система, с което създаде условия за отклоняване на електрическа енергия, природен газ, течни горива, топлинна енергия или вода, или отвеждане на отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години и глоба до двадесет хиляди лева.

Раздел VIII.

Злоупотреба на доверие

Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който се разпореди със запорирана или заложена вещ, оставена му за пазене.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.

Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от два до шест лева.

(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.

(3) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до сто лева.

Особена разпоредба

Чл. 218. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Допълнителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до сто и петдесет лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева.

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 3, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до сто и петдесет лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева.

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 3, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до сто и петдесет лева, наказанието е глоба от пет до сто лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева.

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 3, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до две минимални работни заплати, наказанието е глоба от пет до сто лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е сто и двадесет лева.

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 216, ал. 1, 4 и 6, чл. 217, ал. 1 и 2, както и за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За кражба, обсебване, измама, изнудване и злоупотреба на доверие, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

Глава пета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА

Раздел I.

Кражба

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

8. (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник.

9. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по точка 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.

(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точка 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, и

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

8. (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по точка 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет хиляди лева.

(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точка 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. В случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. В случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване до пет години.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба до три лева;

3. (изм. - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на ал. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 10 ОТ 1993 Г.)

Раздел I.

Измяна

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, и

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.

8. (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по точка 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет хиляди лева.

(4) За приготовление към кражба по ал. 1, точка 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. В случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. В случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване до пет години.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - дв, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба до три лева;

3. (изм. - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - дв, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на ал. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който с цел да бъде съборена, подронена или отслабена властта в републиката участвува в опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или със смърт.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или със смърт.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, с доживотен затвор или смърт.

Чл. 97. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или със смърт.

Чл. 99. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или смърт.

(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 100. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Български гражданин, който във време на обявена или започната война, постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против републиката, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или със смърт.

(2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против републиката.

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или смърт.

Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или със смърт.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 99 от 1989 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на републиката и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се приема от Народното събрание и се обнародва в Държавен вестник.

Раздел III.

Диверсия и вредителство

Чл. 106. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или със смърт.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп. бр. 50 от 1995 г.) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, на лице от състава на полицията, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или майка, както и на рожден син или рождена дъщеря;

4. на бременна жена или повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. извършено предумишлено;

10. извършено по хулигански подбуди и

11. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство от предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или смърт. В случаите по точки 10 и 11 съдът може да постанови и задължително заселване.

Раздел IV.

Отвличане и противозаконно лишаване от свобода (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 142. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който отвлече лице и противозаконно го лиши от свобода, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, когато:

1. деецът е бил въоръжен;

2. деянието е извършено от две или повече лица;

3. отвлеченото лице не е навършило 18 години;

4. отвлеченото лице се ползва с международна защита;

5. деянието е извършено по отношение на две или повече лица.

(3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Ако деянието е извършено повторно или към отвлеченото лице е проявена особена жестокост, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 142а. (Предишен чл. 142 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължително повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в заведение за душевно болни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Раздел V.

Принуда

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., бр. 50 от 1995 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, 145-147 и 148, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 във връзка с ал. 1, точки 1 и 2, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Раздел VII.

Престъпления против интелектуалната собственост (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който с търговска цел записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин чуждо произведение на науката, литературата или изкуството без необходимото по закон съгласие на носителя на авторското право, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до двеста хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който с търговска цел записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин звукозапис, видеозапис, или радиопрограма, телевизионна програма, софтуер или компютърна програма без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право.

(3) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до петстотин хиляди лева.

(4) За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по Закона за авторското право и сродните му права.

(5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на виновния.

Раздел II.

Грабеж

Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Чл. 199. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:

1. в големи размери;

2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3. придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4. представляващ опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 50 от 1995 г.) За грабеж на движима вещ:

1. придружен с тежка или със средна телесна повреда, от която е последвала смърт;

2. придружен с убийство или с опит за убийство;

3. в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или смърт. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 200. За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл. 199 - лишаване от свобода до три години.

Раздел III.

Присвоявания

Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., частта "като се разпореди с тях в свой или в чужд личен интерес" обявена за противоконституционна, РКС № 19 от 1995 г. - ДВ, бр. 97 от 1995 г.) Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 50 от 1995 г.) Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява като се разпореди с тях в свой или в чужд личен интерес, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е в големи размери или;

2. ако представлява опасен рецидив.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите на ал. 2, точка 2 постановява задължително заселване за срок до пет години.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години.

(2) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6, 7 и 8.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.

б) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 205. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат върнати или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) в случаите на чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба до три лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

(2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до пет лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционен съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по ал. 5 - поправителен труд или глоба до три лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба до два лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 208. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с глоба от два до двадесет лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет до петдесет лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет до петдесет лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от десет до сто лева.

Раздел IV.

Измама

Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 210. (Предишен текст на чл. 210 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи.

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 211. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по чл. 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и задължително заселване.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез използване на документ с неверно съдържание или на неистински или преправен документ получи безправно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(5) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(6) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по ал. 5 - поправителен труд или глоба до пет лева.

(2) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до десет лева.

Раздел V.

Изнудване

Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от един милион до три милиона лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три милиона до пет милиона лева, когато деянието е:

1. придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда;

2. придружено с причиняване на лека телесна повреда;

3. придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество;

4. извършено от две или повече лица;

5. извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

6. извършено от въоръжено лице;

7. извършено повторно в немаловажни случаи.

(3) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет милиона до десет милиона лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, когато:

1. е причинена средна или тежка телесна повреда, ако за извършеното престъпление не се предвижда налагане на по-тежко наказание;

2. са причинени значителни имуществени вреди;

3. деянието е извършено от организация или група или по поръчение на лице, организация или група;

4. деянието е придружено с взрив или палеж;

5. деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице;

6. деянието е извършено спрямо длъжностно лице във връзка със службата му;

7. деянието представлява опасен рецидив.

(4) Наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор, или смърт, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е:

1. придружено с тежка или средна телесна повреда, от която е последвала смърт;

2. придружено с убийство или с опит за убийство.

Чл. 214. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от един милион до три милиона лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е:

1. по ал. 2 лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири милиона до шест милиона лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

2. по ал. 3 лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет милиона до десет милиона лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

3. по ал. 4 лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или смърт и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако:

1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда;

2. деянието представлява опасен рецидив.

Чл. 214. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до петдесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двеста хиляди лева:

1. ако е извършено чрез заплаха с убийство или тежка телесна повреда;

2. ако деецът е бил въоръжен;

3. ако е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му;

4. ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

5. ако причинената имотна вреда е в големи размери;

6. ако е извършено повторно;

7. ако е извършено по отношение на лице, ползващо се с международна защита.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако:

1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда;

2. деянието представлява опасен рецидив.

Чл. 214а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За приготовление към престъпление по чл. 213а и 214 наказанието е лишаване от свобода от една до три години.

Раздел VI.

Вещно укривателство

Чл. 215. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от хиляда до три хиляди лева, ако укривателството:

1. е в големи размери;

2. е с вещи, поставени под специален режим;

3. се извършва по занаят;

4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив.

Чл. 215. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако укривателството е в големи размери или е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до десет години. Съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 8.

Раздел VII.

Унищожаване и повреждане

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба до пет лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици или ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по ал. 1 и 3 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до три лева.

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба до пет хиляди лева.

(3) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по ал. 1 и 3 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до три хиляди лева.

Раздел VIII.

Злоупотреба на доверие

Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от два до шест лева.

(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.

(3) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до сто лева.

Особена разпоредба

(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 10 ОТ 1993 Г.)

Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от два до шест лева.

(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.

(3) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до сто лева.

Чл. 218. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Допълнителни разпоредби

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 218. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 3, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до две минимални работни заплати, наказанието е глоба от пет до сто лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е сто и двадесет лева.

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За деяние по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 3, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до установената за страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието, на дееца се налага по административен ред глоба от двеста до двадесет хиляди лева, но не по-малко от тройния размер на стойността на предмета.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над установената за страната минимална работна заплата към момента на извършване на последното деяние.

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му.

3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За кражба, обсебване, измама, изнудване и злоупотреба на доверие, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 86 от 1991 г., попр., бр. 90 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използува за строителство и за други неземеделски нужди неотчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от десет до сто лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от двадесет до сто лева.

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба до шест лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до двадесет лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 81 от 1990 г. бр. 10 от 1993 г.) (1) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по съответния ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от двадесет до сто лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от десет до шестдесет лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр 89 от 1986 г., отм., бр. 81 от 1990 г., нова, бр. 81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) (Ал. 4 отм., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) (Ал. 5 и 6 отм., предишна ал. 7 - ДВ., бр. 81 от 1990 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 или 7.

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до десет лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до пет лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 226. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до десет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до двадесет лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) При повторно извършване на престъпление по предходните алинеи или когато неправомерния доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако неправомерния доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случая е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.) Който с цел за недобросъвестна конкуренция незаконно ползува чужди търговски марки, марки за услуги, наименование за произход или промишлен образец, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до един милион лева.

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализация или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева.

Раздел II.

Престъпления в отделни стопански отрасли

Чл. 228. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба до четири лева, а по ал. 2 - глоба до пет лева, налагани по административен ред.

Чл. 230. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяване на заразна болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до три лева.

(2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(4) Съобразно различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.

Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1). Ръководител на търговско или снабдително предприятие, началник на склад на предприятие на едро, стоковед или управител на магазин, който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, явно неотговарящи на изискваните показатели и белези, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до шест хиляди лева, налагана по административен ред.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите и услугите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до 0,01 лева, наказанието е глоба до три лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до десет лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 или 7.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 81 от 1990 г., отм., бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери,

се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба от двадесет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато предмет на контрабандата са наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато предметът на контрабандата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от тридесет хиляди до двеста хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г.) В случаите по ал. 1, буква "а", "г" и "д", както и по ал. 2-4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и задължително заселване.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 5, изм. - бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по ал. 1, букви "б", "в" и "г" наказанието е глоба до пет хиляди лева, а по ал. 2 - глоба до десет хиляди лева, налагана по административен ред.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм. - бр. 89 от 1986 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г.) За приготовлението по ал. 2-4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребявани, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

Чл. 248. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с поправителен труд или с глоба до пет лева.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г.)

Раздел III.

Престъпления против митническия режим (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 241. (Отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери,

се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба от двадесет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато предмет на контрабандата са наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(3) (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., ал. 3 - отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева.

(4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 5, изм., бр. 50 от 1995 г.) В случаите по ал. 1, буква "а", "г" и "д", както и по ал. 2 и 3, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 5, изм. - бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 6, бр. 50 от 1995 г.) В маловажни случаи по ал. 1, букви "б", "в" и "г" наказанието е глоба до пет хиляди лева, а по ал. 2 - глоба до десет хиляди лева, налагана по административен ред.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 50 от 1995 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(7) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 8, бр. 50 от 1995 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(8) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 9, изм., бр. 50 от 1995 г.) За приготовлението по ал. 2 и 3 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 6.

Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който преведе суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и с глоба до размера на двойната сума по превода.

Глава шеста.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО

Раздел I.

Общи стопански престъпления

Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм.- ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от три до дванадесет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм.- ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм.- ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 220. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от три до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2001 г.)

Чл. 220. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2001 г.)

Чл. 220. (1) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2001 г.)

Чл. 220. (1) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) С наказанието по ал. 2 се наказва длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен.

Чл. 220. (1) (Предишен текст на чл. 220 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за народното стопанство или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., попр., бр. 90 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използува за строителство и за други неземеделски нужди неотчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 86 от 1991 г., попр., бр. 90 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използува за строителство и за други неземеделски нужди неотчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от десет до сто лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от двадесет до сто лева.

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 222. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба до шест лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до двадесет лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 81 от 1990 г., нова - ДВ, бр. 81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) (Отм., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(5) (Отм., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 81 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7.

(6) (Отм., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 81 от 1990 г.)

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 81 от 1990 г., нова - ДВ, бр. 81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) (Отм., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(5) (Ал. 5 и 6 отм., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 81 от 1990 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 или 7.

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 81 от 1990 г. бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по съответния ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр 89 от 1986 г., отм., бр. 81 от 1990 г., нова, бр. 81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) (Ал. 4 отм., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) (Ал. 5 и 6 отм., предишна ал. 7 - ДВ., бр. 81 от 1990 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 или 7.

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 81 от 1990 г. бр. 10 от 1993 г.) (1) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по съответния ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от двадесет до сто лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от десет до шестдесет лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр 89 от 1986 г., отм., бр. 81 от 1990 г., нова, бр. 81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) (Ал. 4 отм., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) (Ал. 5 и 6 отм., предишна ал. 7 - ДВ., бр. 81 от 1990 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 или 7.

Чл. 225а. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до десет лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до пет лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.

(2) Който при осъществяване на търговска дейност предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на лице, което изпълнява работа в юридическо лице или при едноличен търговец, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на неговите задължения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до петнадесет хиляди лева.

(3) Наказанията по предходните алинеи се налагат и когато със съгласие на лицето по ал. 1 дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните алинеи, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до пет хиляди лева.

(5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 225в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.

(2) Който при осъществяване на търговска дейност предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на лице, което изпълнява работа в юридическо лице или при едноличен търговец, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на неговите задължения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до петнадесет хиляди лева.

(3) Наказанията по предходните алинеи се налагат и когато със съгласие на лицето по ал. 1 дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.

(4) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните алинеи, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до пет хиляди лева.

(5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 226. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъплението по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При повторно извършване на престъплението по предходните алинеи или когато неправомерният доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(5) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако неправомерният доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

Чл. 226. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(4) (*) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При повторно извършване на престъпление по предходните алинеи или когато неправомерния доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и пробация.

(5) (*) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г. и бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако неправомерния доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случая е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и пробация.

Чл. 226. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При повторно извършване на престъпление по предходните алинеи или когато неправомерния доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и пробация.

(5) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г. и бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако неправомерния доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случая е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и пробация.

Чл. 226. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до десет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до двадесет лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) При повторно извършване на престъпление по предходните алинеи или когато неправомерния доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако неправомерния доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случая е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и задължително заселване.

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) Който без съгласието на притежателя използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн или топология на интегрални схеми, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до 5 хиляди лева.

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.) Който с цел за недобросъвестна конкуренция незаконно ползува чужди търговски марки, марки за услуги, наименование за произход или промишлен образец, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до един милион лева.

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализация или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализация или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева.

(Нов - обн. ДВ, бр. 107 от 1996г.)

Чл. 227б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до 100 хил. лв.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за банките, не са извършили това.

Чл. 227б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до 100 хил. лв.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон.

Чл. 227в. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност:

1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори;

2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност;

3. опрости или скрие свое вземане;

4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение;

5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи;

6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност;

7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори;

8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност, ако от изброените деяния са настъпили значителни щети, се наказва за умишлен банкрут с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато с деяние по ал. 1 са причинени щети в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 227г. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) С наказанията по чл. 227в се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същия член деяния, като в случаите на ал. 1 съдът може да постанови и глоба до 500 лв., а по ал. 2 - конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 227д. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който:

1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност;

2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността и несъобразени с имущественото му състояние;

3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това,

поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(2) С наказанията по ал. 1 се наказва и търговец, който е обявен в несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен план.

(3) С наказанията по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същата алинея деяния.

(4) Лицата по ал. 1-3 не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 227е. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който има задължения към друг търговец, за който има открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до 200 лв.

(2) Търговец, който с одобрението, знанието или в интерес на свой кредитор укрие изцяло или отчасти задължение към него и с това причини щета на негов кредитор, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.

(3) Който, като знае, че за търговец има открито производство по несъстоятелност, укрие или унищожи със съгласието му негови вещи, които принадлежат или биха принадлежали към масата на несъстоятелността, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.

Раздел I.

"а" Престъпления против кредиторите (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.)

Чл. 227б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за кредитните институции, не са извършили това.

Чл. 227б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за кредитните институции, не са извършили това.

Чл. 227б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за кредитните институции, не са извършили това.

Чл. 227б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за банките, не са извършили това.

Чл. 227в. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност:

1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори;

2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност;

3. опрости или скрие свое вземане;

4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение;

5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи;

6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност;

7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори;

8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност, ако от изброените деяния са настъпили значителни щети, се наказва за умишлен банкрут с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато с деяние по ал. 1 са причинени щети в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 227г. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) С наказанията по чл. 227в се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същия член деяния, като в случаите на ал. 1 съдът може да постанови и глоба до 500 лв., а по ал. 2 - конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 227д. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който:

1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност;

2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността и несъобразени с имущественото му състояние;

3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това,

поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(2) С наказанията по ал. 1 се наказва и търговец, който е обявен в несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен план.

(3) С наказанията по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същата алинея деяния.

(4) Лицата по ал. 1-3 не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 227е. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който има задължения към друг търговец, за който има открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до 200 лв.

(2) Търговец, който с одобрението, знанието или в интерес на свой кредитор укрие изцяло или отчасти задължение към него и с това причини щета на негов кредитор, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.

(3) Който, като знае, че за търговец има открито производство по несъстоятелност, укрие или унищожи със съгласието му негови вещи, които принадлежат или биха принадлежали към масата на несъстоятелността, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.

Раздел I.

Престъпления против кредиторите

Чл. 227б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за банките, не са извършили това.

(Нов - обн. ДВ, бр. 107 от 1996г.)

Чл. 227б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до 100 хил. лв.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за банките, не са извършили това.

Чл. 227в. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност:

1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори;

2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност;

3. опрости или скрие свое вземане;

4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение;

5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи;

6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност;

7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори;

8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност, ако от изброените деяния са настъпили значителни щети, се наказва за умишлен банкрут с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато с деяние по ал. 1 са причинени щети в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 227г. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) С наказанията по чл. 227в се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същия член деяния, като в случаите на ал. 1 съдът може да постанови и глоба до 500 лв., а по ал. 2 - конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 227д. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който:

1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност;

2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността и несъобразени с имущественото му състояние;

3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това,

поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(2) С наказанията по ал. 1 се наказва и търговец, който е обявен в несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен план.

(3) С наказанията по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същата алинея деяния.

(4) Лицата по ал. 1-3 не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 227е. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който има задължения към друг търговец, за който има открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до 200 лв.

(2) Търговец, който с одобрението, знанието или в интерес на свой кредитор укрие изцяло или отчасти задължение към него и с това причини щета на негов кредитор, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.

(3) Който, като знае, че за търговец има открито производство по несъстоятелност, укрие или унищожи със съгласието му негови вещи, които принадлежат или биха принадлежали към масата на несъстоятелността, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.

Раздел II.

Престъпления в отделни стопански отрасли

Чл. 228. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба от сто до триста лева, а по ал. 2 - глоба от сто до триста лева, налагани по административен ред.

Чл. 228. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба от сто до триста лева, а по ал. 2 - глоба от сто до триста лева, налагани по административен ред.

Чл. 228. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба до четири лева, а по ал. 2 - глоба до пет лева, налагани по административен ред.

Чл. 229. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който като приема селскостопански произведения за сметка на изкупвателна или търговска организация, измами доставчика относно качеството или количеството на тия произведения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 229. Който като приема селскостопански произведения за сметка на изкупвателна или търговска организация, измами доставчика относно качеството или количеството на тия произведения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 230. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по домашни животни, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(4) Съобразно с различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.

Чл. 230. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяване на заразна болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(4) Съобразно различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.

Чл. 230. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяване на заразна болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до три лева.

(2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(4) Съобразно различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.

Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, неотговарящи на изискванията, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години, с глоба от хиляда до три хиляди лева и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, неотговарящи на изискванията, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години, с глоба от хиляда до три хиляди лева и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до шест лева, налагана по административен ред.

Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1). Ръководител на търговско или снабдително предприятие, началник на склад на предприятие на едро, стоковед или управител на магазин, който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, явно неотговарящи на изискваните показатели и белези, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до шест хиляди лева, налагана по административен ред.

Чл. 232. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до сто лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7.

Чл. 232. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до 0,01 лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7.

Чл. 232. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до 0,01 лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 или 7.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите и услугите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до 0,01 лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 или 7.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите и услугите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до 0,01 лева, наказанието е глоба до три лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до десет лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точки 6 или 7.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 102 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който без съответни лиценз, регистрация или разрешение изнася, внася, трансферира, транспортира, транзитира, извършва брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За особено тежки случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и глоба до петстотин хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до двадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Оръжието или изделията, или технологиите с двойна употреба, предмет на престъплението, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, определена съгласно външнотърговския договор.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 102 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който извършва без съответно разрешение или лиценз външнотърговска дейност с оръжие или със стоки или с технологии с възможна двойна употреба, или посредническа дейност по сделки с оръжие или с такива стоки или технологии, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет, или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За особено тежки случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и глоба до петстотин хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до двадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Оръжието или стоките с възможна двойна употреба, предмет на престъплението, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, определена съгласно външнотърговския договор.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 81 от 1990 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 102 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който извършва външнотърговска дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба без съответното разрешение, се наказва с лишаване от свобода до 6 години и с глоба до двеста хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За особено тежки случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и глоба до петстотин хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до двадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Оръжието и стоките с възможна двойна употреба, предмет на престъплението, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, определена съгласно външнотърговския договор.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 81 от 1990 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 102 от 1995 г.) (1) Който извършва външнотърговска дейност със стоки и технологии с възможна двойна употреба без съответното разрешение, се наказва с лишаване от свобода до 6 години и с глоба до 500 лв.

(2) За особено тежки случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и глоба до 1000 лв.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до 50 лв.

(4) Стоките с възможна двойна употреба, предмет на престъплението, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, определена съгласно външнотърговския договор.

Чл. 234. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г., нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който продава или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7, когато деянието:

1. е извършено повторно;

2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

3. ако предметът на престъплението е в големи размери.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 234. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г., нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който продава или държи на склад акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7, когато деянието:

1. е извършено повторно;

2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

3. ако предметът на престъплението е в големи размери.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 234. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г., нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който продава или държи на склад акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, т. 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл. 37, т. 7, когато деянието:

1. е извършено повторно;

2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

3. ако предметът на престъплението е в големи размери.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 234. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г., нов, бр. 107 от 1996 г.) (1) Който продава или държи на склад акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, т. 7.

(2) Наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, т. 7, когато деянието:

1. е извършено повторно;

2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

3. ако предметът на престъплението е в големи размери.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 234. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.).

Чл. 234а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който извършва външнотърговска дейност без разрешение, което се изисква по закон или по постановление на Министерския съвет или в нарушение на издадено такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, глоба от пет до десет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 234а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който извършва външнотърговска дейност без разрешение, което се изисква по закон или по постановление на Министерския съвет или в нарушение на издадено такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от пет до десет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 234б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който изкупува или извършва търговска дейност с отпадъци от черни или цветни метали без лиценз, който се изисква по нормативен акт, или в негово нарушение, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до петдесет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(2) Отпадъците, предмет на деянието по ал. 1, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 234б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който изкупува или извършва търговска дейност с отпадъци от черни или цветни метали без лиценз, който се изисква по нормативен акт, или в негово нарушение, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) Отпадъците, предмет на деянието по ал. 1, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 234б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който изкупува или извършва търговска дейност с отпадъци от черни или цветни метали без лиценз, който се изисква по нормативен акт, или в негово нарушение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) Отпадъците, предмет на деянието по ал. 1, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 234б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който изкупува или извършва търговска дейност с отпадъци от черни или цветни метали без разрешение, което се изисква по нормативен акт, или в негово нарушение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) Отпадъците, предмет на деянието по ал. 1, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 234в. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който сам или чрез другиго осъществи неправомерно присъединяване към електропреносна или електроразпределителна мрежа, или към газотранспортна, топлопреносна, водоснабдителна или канализационна система, система за пренос на течни горива, или неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или отведена отпадъчна вода, с което създаде условия за непълно отчитане на потребените електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или на отведена отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба до двадесет хиляди лева.

Чл. 234в. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който сам или чрез другиго осъществи неправомерно присъединяване към електропреносна или електроразпределителна мрежа, или към газотранспортна, топлопреносна, водоснабдителна или канализационна система, система за пренос на течни горива, или неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или отведена отпадъчна вода, с което създаде условия за непълно отчитане на потребените електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или на отведена отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба до петнадесет хиляди лева.

Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява или преработва незаконно добит от другиго дървен материал.

(3) За престъпление по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, ако:

1. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване;

2. е извършено в съучастие със служител по горите, който се е възползвал от служебното си положение;

3. е извършено чрез използване на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание;

4. е извършено повторно;

5. предметът на престъплението е в големи размери.

(4) Когато престъпленията по ал. 1 - 3 са извършени от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представляват опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(5) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева.

(6) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява или преработва незаконно добит от другиго дървен материал, когато с това са причинени немаловажни вреди.

(3) За престъпление по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, ако:

1. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване;

2. е извършено в съучастие със служител по горите, който се е възползвал от служебното си положение;

3. е извършено чрез използване на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание;

4. е извършено повторно;

5. предметът на престъплението е в големи размери.

(4) Когато престъпленията по ал. 1 - 3 са извършени от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представляват опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(5) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева.

(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва от държавния горски фонд каквито и да било дървета, или част от тях включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който укрие, продаде или превози незаконно добит от другиго дървен материал, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва от държавния горски фонд каквито и да било дървета, или част от тях включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до четиридесет лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който укрие, продаде или превози незаконно добит от другиго дървен материал, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва от държавния горски фонд каквито и да било дървета, или част от тях включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до две хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който укрие, предаде или превози незаконно добит от другиго дървен материал, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до сто лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от десет до сто лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до сто лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до пет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба до пет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който улови риба:

а) (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за любителски риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

(изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от сто до хиляда лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на други водни организми.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

(изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на раци.

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на раци.

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба до сто лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите по предходната алинея се прилагат и при улов на раци.

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който улови риба:

а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване,

се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба до пет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите по предходната алинея се прилагат и при улов на раци.

Чл. 239. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите водни организми и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите водни организми.

Чл. 239. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от сто до триста лева.

(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни.

Чл. 239. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с глоба от сто до триста лева.

(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни.

Чл. 239. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с глоба до сто лева.

(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни.

Чл. 239. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с глоба до пет хиляди лева.

(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни.

Чл. 240. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Чужд гражданин, който навлезе с плавателен съд в териториалните води на Република България в Черно море и върши стопански риболов без разрешение на съответните гранични власти, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, се наказва с лишаване от свобода до три години, независимо от отговорността по Закона за рибарството и аквакултурите.

(2) Ако това е извършено от група чужди граждани, които са въоръжени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 240. (1) Чужд гражданин, който навлезе с плавателен съд в териториалните води на Република България в Черно море и върши промишлен риболов без разрешение на съответните гранични власти, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, се наказва с лишаване от свобода до три години, независимо от отговорността по Закона за рибарството.

(2) Ако това е извършено от група чужди граждани, които са въоръжени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Уловената риба, другите уловени водни животни, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 240. (1) Чужд гражданин, който навлезе с плавателен съд в териториалните води на Народна република България в Черно море и върши промишлен риболов без разрешение на съответните гранични власти, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, се наказва с лишаване от свобода до три години, независимо от отговорността по Закона за рибарството.

(2) Ако това е извършено от група чужди граждани, които са въоръжени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Уловената риба, другите уловени водни животни, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Раздел III.

Престъпления против митническия режим (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 241. (Отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) (изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси за огнестрелно оръжие, пиротехнически изделия, ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, или прекурсори за тях, определени със закон или с акт на Министерския съвет

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери;

е) (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително;

ж) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

з) (нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) чрез пренасяне на екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна или негова част, или продукт.

(изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева;

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева.

(4) (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., ал. 3 отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по буква "е" на ал. 1 е митнически служител, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева, а в случаите по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В случаите по ал. 1, букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2, 3 и 4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 5, изм. - бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 6, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) В маловажни случаи по ал. 1, 2 и 3 наказанието е глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 8, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 9, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) За приготовление по ал. 2, 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) (изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси, ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, или прекурсори за тях, определени със закон или с акт на Министерския съвет

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери;

е) (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително

ж) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

(изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева;

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева.

(4) (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., ал. 3 отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по буква "е" на ал. 1 е митнически служител, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева, а в случаите по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В случаите по ал. 1, букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2, 3 и 4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 5, изм. - бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 6, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) В маловажни случаи по ал. 1, 2 и 3 наказанието е глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 8, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 9, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) За приготовление по ал. 2, 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) (изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси, ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, или прекурсори за тях, определени със закон или с акт на Министерския съвет

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери;

е) (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително

ж) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до десет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева;

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева.

(4) (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., ал. 3 отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по буква "е" на ал. 1 е митнически служител, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева, а в случаите по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В случаите по ал. 1, букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2, 3 и 4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 5, изм. - бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 6, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) В маловажни случаи по ал. 1, 2 и 3 наказанието е глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 8, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 9, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) За приготовление по ал. 2, 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) (изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси, ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, или прекурсори за тях, определени със закон или с акт на Министерския съвет

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери;

е) (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително

ж) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до десет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева;

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева.

(4) (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., ал. 3 - отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по буква "е" на ал. 1 е митнически служител, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева, а в случаите по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.

(5) (*) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 5, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В случаите по ал. 1, буква "а", "г" и "д", както и по ал. 2, 3 и 4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и пробация.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 5, изм. - бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 6, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) В маловажни случаи по ал. 1, 2 и 3 наказанието е глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 8, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 9, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) За приготовлението по ал. 2, 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси, ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери;

е) (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително

ж) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба до две хиляди лева;

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева.

(4) (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., ал. 3 - отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по буква "е" на ал. 1 е митнически служител, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева, а в случаите по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 5, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В случаите по ал. 1, буква "а", "г" и "д", както и по ал. 2, 3 и 4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и пробация.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 5, изм. - бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 6, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) В маловажни случаи по ал. 1, 2 и 3 наказанието е глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 8, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 9, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) За приготовлението по ал. 2, 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д)(Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери;

е) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително

се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева.

(4) (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., ал. 3 - отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по буква "е" на ал. 1 е митнически служител, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева, а в случаите по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 5, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) В случаите по ал. 1, буква "а", "г" и "д", както и по ал. 2, 3 и 4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и задължително заселване.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 5, изм. - бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 6, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) В маловажни случаи по ал. 1, 2 и 3 наказанието е глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 8, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 9, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) За приготовлението по ал. 2, 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д)(Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери;

е) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато предмет на контрабандата са наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., ал. 3 - отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по буква "е" на ал. 1 е митнически служител, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 5, изм., бр. 50 от 1995 г.) В случаите по ал. 1, буква "а", "г" и "д", както и по ал. 2 и 3, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 5, изм. - бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 6, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) В маловажни случаи по ал. 1, букви "б", "в" и "г" наказанието е глоба до петдесет лева, а по ал. 2 - глоба до сто лева, налагана по административен ред.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 50 от 1995 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(7) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 8, бр. 50 от 1995 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(8) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 9, изм., бр. 50 от 1995 г.) За приготовлението по ал. 2 и 3 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 6.

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

д) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери,

се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба от двадесет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато предмет на контрабандата са наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(3) (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., ал. 3 - отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева.

(4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 5, изм., бр. 50 от 1995 г.) В случаите по ал. 1, буква "а", "г" и "д", както и по ал. 2 и 3, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и задължително заселване.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 5, изм. - бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 6, бр. 50 от 1995 г.) В маловажни случаи по ал. 1, букви "б", "в" и "г" наказанието е глоба до пет хиляди лева, а по ал. 2 - глоба до десет хиляди лева, налагана по административен ред.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 50 от 1995 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(7) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 8, бр. 50 от 1995 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(8) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 9, изм., бр. 50 от 1995 г.) За приготовлението по ал. 2 и 3 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 6.

Чл. 242а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който пренесе през държавната граница стока с документи за транзитен пренос и в нарушение на установения ред разтоварва стоката на територията на страната, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева. Стоката и превозното средство, послужило за пренасянето й, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са.

Чл. 242а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който пренесе през държавната граница стока с документи за транзитен пренос и в нарушение на установения ред разтоварва стоката на територията на страната, се наказва с глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева. Стоката и превозното средство, послужило за пренасянето й, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са.

Раздел IV.

Престъпления против паричната и кредитната система

Чл. 243. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:

1. таксови или пощенски марки и

2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа.

3. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) платежни инструменти.

Чл. 243. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:

1. таксови или пощенски марки и

2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа.

3. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) кредитни или разплащателни карти, които не са ценни книжа.

Чл. 243. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:

1. таксови или пощенски марки и

2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа.

Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който прокара в обращение подправени парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, придобие или си служи с такива, като знае, че са подправени, или ги пренесе през границата на страната, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което държи такива знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 в големи количества.

Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) Който прокара в обращение подправени парични или други знаци по предходния член, придобие или си служи с такива, като знае, че са подправени, или пренесе през границата на страната такива знаци, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на лице, което държи такива знаци в големи количества.

Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който прокара в обращение подправени парични или други знаци по предходния член или си служи с такива, като знае, че са подправени, или внесе в страната такива знаци, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на лице, което държи такива знаци в големи количества.

Чл. 244. Който прокара в обръщение подправени парични или други знаци по предходния член или си служи с такива, като знае, че са подправени, или внесе в страната такива знаци, за да ги прокара в обръщение, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 244а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) (1) Който в нарушение на установения ред изготвя парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Който съзнателно прокара в обращение такива парични знаци, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

Чл. 246. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Приготовление за извършване на престъпление по чл. 243 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано за това) или преди да довърши изготвянето на средствата по ал. 3, се откаже от деянието и съобщи на властта.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който изготвя, придобива, пази или укрива предмети, материали или оръдия, компютърни програми или елементи за защита на паричните знаци, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 246. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Приготовление за извършване на престъпление по чл. 243 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано за това) или преди да довърши изготвянето на средствата по ал. 3, се откаже от деянието и съобщи на властта.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) Който изготвя, придобива, пази или укрива предмети, материали или оръдия, компютърни програми или елементи за защита на паричните знаци, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл. 243, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 246. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Приготовление за извършване на престъпление по чл. 243 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи на властта.

(3) Който изготвя, пази или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл. 243, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 246. (1) Приготовление за извършване на престъпление по чл. 243 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи на властта.

(3) Който изготвя, пази или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл. 243, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.)

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребявани, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева.

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребявани, се наказва с поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребявани, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

Чл. 248. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Чл. 248. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Чл. 248. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с поправителен труд или с глоба до пет лева.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Чл. 248а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който, за да получи кредит, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице, или от търговец, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(4) С наказанието по ал. 3 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита или отпуснало средствата по ал. 2, ако е знаело, че представените сведения са неверни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деецът по ал. 2 е получил средствата, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 248а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

(3) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице, или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

(4) С наказанието по ал. 3 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита или отпуснало средствата по ал. 2, ако е знаело, че представените сведения са неверни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деецът по ал. 2 е получил средствата, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 248а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

(3) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице, или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

(4) С наказанието по ал. 3 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита или отпуснало средствата по ал. 2, ако е знаело, че представените сведения са неверни.

Чл. 249. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляря ако деянието не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.

(2) Който използва платежен инструмент, издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван инструментът, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до двойния размер на получената сума.

(3) Който изготвя, монтира или използва техническо средство, за да придобие информация за съдържанието на платежен инструмент, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.

(4) Същото наказание се налага и на лице, което съхранява или предоставя другиму информацията по ал. 3.

Чл. 249. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляря и от това са настъпили значителни имуществени вреди, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.

(2) Който използва платежен инструмент, издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван инструментът, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до двойния размер на получената сума.

(3) Който изготвя, монтира или използва техническо средство, за да придобие информация за съдържанието на платежен инструмент, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.

(4) Същото наказание се налага и на лице, което съхранява или предоставя другиму информацията по ал. 3.

Чл. 249. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който използва платежен инструмент, независимо от неговия вид, издател, носител на информация, способ за авторизация и плащане, терминално устройство, връзка на платежния инструмент с банкова сметка, издаден в Република България или в чужбина, или данни от платежен инструмент, като номер на инструмента, персонален идентификационен номер на титуляря и други, без съгласието на титуляря, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до двойния размер на получената сума.

(2) Който използва платежен инструмент, издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван инструментът, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до двойния размер на получената сума.

(3) Когато с действията по ал. 1 и 2 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до петдесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

Чл. 249. (1) (Предишен текст на чл. 249 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който издаде чек, без да има покритие у платеца за сумата по чека, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до размер на двойната сума по чека.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато въз основа на чека по предходните алинеи е получено без правно основание обществено имущество, отговорността е по чл. 212 или 212а.

Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Предишен текст на чл. 250 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който преведе суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и с глоба до размера на двойната сума по превода.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Предишен текст на чл. 250 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който преведе суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и с глоба до размера на двойната сума по превода.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба до двойния размер на сумата по превода, ако деецът е знаел или е предполагал, че сумите са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори.

Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който преведе суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и с глоба до размера на двойната сума по превода.

Чл. 251. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който наруши разпоредба на закон, на акт на Министерския съвет или на обнародван акт на Българската народна банка относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.

(2) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 252. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който при осъществяване на банковата дейност с разрешение, използва средства придобити в нарушение на установените разпоредби.

Чл. 252. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който при осъществяване на банковата дейност с разрешение, използва средства придобити в нарушение на установените разпоредби.

(Глава седма "Престъпления против личната собственост" - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел I "Кражба": чл. 251 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 252 - 254 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 255 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел II "Грабеж": чл. 256 - 257 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел III "Присвоявания": чл. 258 - 259 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 260 изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Глава седма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА, ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 62 ОТ 1997 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 51 ОТ 2000 Г.)

(Глава седма "Престъпления против личната собственост" - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел I "Кражба": чл. 251 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 252 - 254 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 255 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел II "Грабеж": чл. 256 - 257 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел III "Присвоявания": чл. 258 - 259 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 260 изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено:

1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му;

4. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под фиктивно име или под името на лице, което не е дало своето съгласие за това.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

(7) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 6 се прилагат и когато престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на Република България.

Чл. 253а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Приготовлението за изпиране на пари или сдружаването с такава цел се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към изпиране на пари.

(3) Имуществото, предназначено за изпиране на пари, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.

(4) Не се наказва участник в сдружението по ал. 1, който, преди да е довършено изпирането на пари, преустанови участието си в сдружението и съобщи за него на властта.

Чл. 253б. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишен текст на чл. 253а, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

Чл. 254. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

Чл. 254а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(2) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили вредни последици за държавата или общината, наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд противозаконният разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат възстановени изцяло. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 254б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който използва не по предназначение получени финансови средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако длъжностно лице разпореди да бъде извършено деянието по предходната алинея, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да лиши виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

Чл. 255. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:

1. не подаде декларация;

2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;

3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;

4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;

5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;

6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;

7. приспадне неследващ се данъчен кредит,

(изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 255а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез преобразуването на търговско дружество или друго юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.

(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на лице по чл. 255, ал. 2 или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или ако получената парична сума е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума бъде внесена в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева.

Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който противозаконно пречи на орган по приходите да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който противозаконно пречи на данъчен орган да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

Чл. 259. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който създава юридическо лице с идеална цел или учредява фондация, която не извършва или извършва привидно обявената при регистрацията й дейност и цел, за да получава под нейно прикритие кредити, да бъде освободен от данъци, да получава данъчни облекчения или да получи друга имотна облага, както и да извършва забранена дейност, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 259а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., обявен за противоконституционен с РКС № 14 - ДВ, бр. 98 от 2000 г.) (1) Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд изпълни изцяло задължението си заедно с дължимите лихви.

Чл. 260. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от това произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Регистриран одитор, който завери неверен годишен счетоводен отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до петстотин лева, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(Глава седма "Престъпления против личната собственост" отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.: раздел IV "Измама": чл. 261 - 262 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 263 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел V "Изнудване": чл. 264 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VI "Злоупотреба на доверие": чл. 265 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VII "Вещно укривателство": чл. 266 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VIII "Унищожаване и повреждане на имот": чл. 267 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; особена разпоредба: чл. 268 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 261. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 262. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 264. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 266. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 268. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Глава осма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ЛИЦА, ИЗПЪЛНЯВАЩИ ПУБЛИЧНИ ФУНКЦИИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 62 ОТ 1997 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.09.2005 Г.)

Раздел I.

Престъпления против реда на управлението

Чл. 269. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) Когато престъплението по ал. 1 е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Предишен текст на чл. 270 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато задълженията на органа на властта са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година.

Чл. 273. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Който разгласи информация, установяваща принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и с глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 274. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 274а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който държи или носи формено облекло, служебни знаци или надписи в нарушение на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или Закона за съдебната власт, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието по ал. 1 е осъществено с цел извършване на друго престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по какъвто и да е начин опетни, противозаконно унищожи или повреди формено облекло, служебни знаци или надписи, носени или поставени по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или Закона за съдебната власт, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 276. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.

Чл. 277а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който без съответно разрешение търси археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който без съответно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или не по законоустановения ред извършва изкопни работи на територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) Ако при извършването на деянията по ал. 1 и 2 се използват технически средства или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Който нареди или допусне осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно наследство, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(5) Който продължи, нареди или допусне да бъде продължена дейността по ал. 4, след като е била спряна от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

(6) С наказанията по ал. 4 и 5 се наказва и този, който организира или ръководи дейността, ако е знаел или предполагал, че тя се осъществява в нарушение на Закона за културното наследство.

(7) Който противозаконно изготвя, държи или укрива предмети, материали, оръдия или компютърни програми, за които знае или предполага, че са предназначени или са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(8) В случаите по ал. 1 - 6 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а по ал. 7 - на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.

(2) Когато културната ценност има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до четири години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) Ако е последвало унищожаване или повреждане на културната ценност, когато деецът не е искал или не е допускал това, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода до четири години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, а в случаите по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(4) Деецът не се наказва, когато съобщи за откритата културна ценност и след срока по ал. 1, ако не са настъпили последиците по ал. 3.

(5) Длъжностно лице, което не поиска идентификация и регистрация на културна ценност, се наказва с лишаване от свобода до две години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който предлага за отчуждаване или отчужди културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие такава културна ценност.

(3) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени повторно или представляват опасен рецидив, или са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и когато са извършени с цел предметът на престъплението да бъде изнесен през границите на страната, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Същото наказание се налага и на този, който без съответно разрешение изнесе извън границите на страната културна ценност.

(5) Наказанието по ал. 1 - 4 се налага и когато предметът на престъплението е документ от Националния архивен фонд.

(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) Длъжностно лице, което противозаконно даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност, или на документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(3) Ако от деянието по ал. 2 е последвало унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или износ на културната ценност, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, глоба от хиляда до пет хиляди лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който противозаконно унищожи или повреди защитена територия или местообитание - предмет на опазване в защитена зона, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(2) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или защитена зона или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2007 г.) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, включително от видовете по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, означени със знак (*) без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.

Чл. 278г. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който противозаконно унищожи, повреди, придобие, държи или отчужди екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна, когато не представлява маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(2) Който търгува с екземпляри от защитени видове от дивата флора или фауна или с техни части или продукти, когато не представлява маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 278д. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който противозаконно унищожи, повреди, държи, придобие или отчужди екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни или екземпляр от вид по приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие, означен със знак (*), се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.

Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. бр. 37 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:

1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;

2. превеждането е станало без знанието на лицето;

3. преведеният през границата не е български гражданин;

4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;

5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение;

6. (нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) превеждането е извършено по начин, опасен за живота на преведените лица.

(3) В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца.

Чл. 281. (Отм. - ДВ, бр. 37 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона, се наказва с глоба от хиляда до осем хиляди лева.

Раздел II.

Престъпления по служба

Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до десет години по ал. 1 и от три до петнадесет години по ал. 2.

Чл. 282а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба в размер до петстотин лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 283а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако престъпленията по чл. 282 и 283 са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица, наказанието е:

1. по чл. 282 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7;

2. по чл. 283 - лишаване от свобода от една до три години, глоба от хиляда до три хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 283б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

Чл. 284. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на информация, станала му известна във връзка с възложената му задача, която то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 284а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Длъжностно лице от състава на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или от нейната администрация, което разгласи информация или разпространи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, станали му известни в това му качество, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 284б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Длъжностно лице, което не свали от отчет сътрудник или служител под прикритие, заемащ публична длъжност или извършващ публична дейност по смисъла на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба в размер от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 284в. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Длъжностно лице, което противозаконно разреши или разпореди да се използват специални разузнавателни средства, или ги прилага, или съхранява информация, получена чрез тях, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

Чл. 285. Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

Раздел III.

Престъпления против правосъдието

Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.

Чл. 287. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 287а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:

1. изготви неистински технически записи или преправи истински;

2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;

3. използва подправени технически записи;

4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева.

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Чл. 289. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който склонява длъжностно лице от разследващите органи или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 291. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 293а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 294. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или полицейски орган, разследващ полицай, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 295. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Който наруши забрана за посещение на спортни мероприятия в страната или в чужбина, в срока на забраната, наложена по реда на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 299. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Чл. 300. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Раздел IV.

Подкуп

Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение или обещание за подкуп.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) от лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, или от полицейски орган, или от разследващ полицай;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно и

4. в големи размери, наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 303. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и когато с тяхно съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.

Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на чуждо длъжностно лице.

Чл. 304а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, или на полицейски орган, или на разследващ полицай, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

Чл. 304б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

Чл. 305. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато те извършат такива деяния във връзка с тяхната дейност, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

(2) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на защитник или повереник, когато те извършат такива деяния, за да помогнат да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя наказателно или гражданско дело, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

Чл. 305а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 306. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.

Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години.

Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Предметът на престъпленията по този раздел се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Глава осма.

"а" ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СПОРТА (НОВА - ДВ, БР. 60 ОТ 2011 Г.)

Чл. 307б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин склони другиго да повлияе на развитието или резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.

Чл. 307в. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) (1) Който обещае, предложи или даде на другиго облага, която не му се следва, за да повлияе или загдето е повлиял на развитието или резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който поиска или приеме каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за облага с цел да повлияе или загдето е повлиял върху развитието или резултата от спортно състезание, както и когато с негово съгласие облагата е предложена, обещана или дадена другиму.

(3) Който посредничи да се извърши някое от деянията по ал. 1 и 2, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(4) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което осигурява или организира предлагането или даването на облагата.

(5) Деецът се наказва при условията на чл. 55, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 1 - 4.

Чл. 307г. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) (1) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието по чл. 307б или чл. 307в е извършено:

1. по отношение на участник в състезание, който не е навършил 18 години;

2. по отношение на двама или повече участници в състезание;

3. по отношение на или от лице от управителен или контролен орган на спортна организация, спортен съдия, делегат или друго лице, при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

4. повторно.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева, когато деянието по чл. 307б или чл. 307в:

1. е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. е извършено при условията на опасен рецидив;

3. представлява особено тежък случай;

4. се отнася за състезание, включено в хазартна игра със залагания върху развитие или резултати от спортни състезания.

Чл. 307д. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) (1) В случаите по чл. 307б, 307в и 307г съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(2) В случаите по чл. 307г съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 307е. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Предметът на престъплението по тази глава се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Глава седма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА, ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 62 ОТ 1997 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 51 ОТ 2000 Г.)

(Глава седма "Престъпления против личната собственост" - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел I "Кражба": чл. 251 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 252 - 254 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 255 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел II "Грабеж": чл. 256 - 257 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел III "Присвоявания": чл. 258 - 259 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 260 изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено:

1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му;

4. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под фиктивно име или под името на лице, което не е дало своето съгласие за това.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

(7) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 6 се прилагат и когато престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на Република България.

Чл. 253а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Приготовлението за изпиране на пари или сдружаването с такава цел се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към изпиране на пари.

(3) Имуществото, предназначено за изпиране на пари, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.

(4) Не се наказва участник в сдружението по ал. 1, който, преди да е довършено изпирането на пари, преустанови участието си в сдружението и съобщи за него на властта.

Чл. 253б. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишен текст на чл. 253а, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

Чл. 254. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

Чл. 254а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(2) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили вредни последици за държавата или общината, наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд противозаконният разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат възстановени изцяло. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 254б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) (1) Който използва не по предназначение получени финансови средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако длъжностно лице разпореди да бъде извършено деянието по предходната алинея, наказанието е лишаване от свобода до шест години, като съдът може да лиши виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

Чл. 255. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:

1. не подаде декларация;

2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;

3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;

4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;

5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;

6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;

7. приспадне неследващ се данъчен кредит,

се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 255. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:

1. не подаде декларация;

2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;

3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;

4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;

5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;

6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;

7. приспадне неследващ се данъчен кредит,

се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 255. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:

1. не подаде декларация;

2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;

3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;

4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;

5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;

6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;

7. приспадне неследващ се данъчен кредит,

се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, Агенцията за държавни вземания или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 255. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:

1. не подаде декларация;

2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;

3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;

4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;

5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;

6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;

7. приспадне неследващ се данъчен кредит,

се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, Агенцията за държавни вземания или дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 255а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез преобразуването на търговско дружество или друго юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.

(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на лице по чл. 255, ал. 2 или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или ако получената парична сума е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума бъде внесена в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева.

Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който противозаконно пречи на данъчен орган да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

Чл. 259. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който създава юридическо лице с идеална цел или учредява фондация, която не извършва или извършва привидно обявената при регистрацията й дейност и цел, за да получава под нейно прикритие кредити, да бъде освободен от данъци, да получава данъчни облекчения или да получи друга имотна облага, както и да извършва забранена дейност, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 259а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., обявен за противоконституционен с РКС № 14 - ДВ, бр. 98 от 2000 г.) (1) Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд изпълни изцяло задължението си заедно с дължимите лихви.

Чл. 260. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от това произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Регистриран одитор, който завери неверен годишен счетоводен отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до петстотин лева, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(Глава седма "Престъпления против личната собственост" отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.: раздел IV "Измама": чл. 261 - 262 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 263 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел V "Изнудване": чл. 264 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VI "Злоупотреба на доверие": чл. 265 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VII "Вещно укривателство": чл. 266 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VIII "Унищожаване и повреждане на имот": чл. 267 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; особена разпоредба: чл. 268 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 260. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от това произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(2) Експерт-счетоводител, който завери неверен годишен счетоводен отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до петстотин лева, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(Глава седма "Престъпления против личната собственост" отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.: раздел IV "Измама": чл. 261 - 262 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 263 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел V "Изнудване": чл. 264 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VI "Злоупотреба на доверие": чл. 265 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VII "Вещно укривателство": чл. 266 изм. - ДВ, бр 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VIII "Унищожаване и повреждане на имот": чл. 267 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; особена разпоредба: чл. 268 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Глава осма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ЛИЦА, ИЗПЪЛНЯВАЩИ ПУБЛИЧНИ ФУНКЦИИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 62 ОТ 1997 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.09.2005 Г.)

Раздел I.

Престъпления против реда на управлението

Чл. 269. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Когато престъплението по ал. 1 е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 269. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител.

(3) Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 269. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител.

(3) Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Предишен текст на чл. 270 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато задълженията на органа на властта са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Предишен текст на чл. 270 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато задълженията по предходната алинея са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Предишен текст на чл. 270 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато задълженията по предходната алинея са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година.

Чл. 273. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Който разгласи информация, установяваща принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и с глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 274. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 274а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който държи или носи формено облекло, служебни знаци или надписи в нарушение на Закона за Министерството на вътрешните работи, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до петстотин лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е осъществено с цел извършване на друго престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 276. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.

Чл. 277а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който без съответно разрешение търси археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който без съответно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или не по законоустановения ред извършва изкопни работи на територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) Ако при извършването на деянията по ал. 1 и 2 се използват технически средства или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Който нареди или допусне осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно наследство, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(5) Който продължи, нареди или допусне да бъде продължена дейността по ал. 4, след като е била спряна от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

(6) С наказанията по ал. 4 и 5 се наказва и този, който организира или ръководи дейността, ако е знаел или предполагал, че тя се осъществява в нарушение на Закона за културното наследство.

(7) Който противозаконно изготвя, държи или укрива предмети, материали, оръдия или компютърни програми, за които знае или предполага, че са предназначени или са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(8) В случаите по ал. 1 - 6 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а по ал. 7 - на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.

(2) Когато културната ценност има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до четири години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) Ако е последвало унищожаване или повреждане на културната ценност, когато деецът не е искал или не е допускал това, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода до четири години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, а в случаите по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(4) Деецът не се наказва, когато съобщи за откритата културна ценност и след срока по ал. 1, ако не са настъпили последиците по ал. 3.

(5) Длъжностно лице, което не поиска идентификация и регистрация на културна ценност, се наказва с лишаване от свобода до две години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или документ/документи от Националния архивен фонд, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на паметник на културата или документ/документи от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г.) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или документ/документи от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(4) (Предишна ал. 3 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който отчужди вещ по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 4 - изм., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от две до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева; по ал. 4 - лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който предлага за отчуждаване или отчужди културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие такава културна ценност.

(3) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени повторно или представляват опасен рецидив, или са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и когато са извършени с цел предметът на престъплението да бъде изнесен през границите на страната, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Същото наказание се налага и на този, който без съответно разрешение изнесе извън границите на страната културна ценност.

(5) Наказанието по ал. 1 - 4 се налага и когато предметът на престъплението е документ от Националния архивен фонд.

(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) Длъжностно лице, което противозаконно даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност, или на документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(3) Ако от деянието по ал. 2 е последвало унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или износ на културната ценност, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, глоба от хиляда до пет хиляди лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който без надлежно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или изкопни работи на територията на археологически паметници на културата или в тяхната охранителна зона, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако при извършването на действията по ал. 1 се използват технически средства или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от три до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение замени или предлага за замяна, продаде или предлага за продажба археологически находки или археологически движими паметници на културата, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на дееца, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или защитена зона или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2007 г.) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, включително от видовете по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, означени със знак (*) без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или защитена зона или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.

Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. бр. 37 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:

1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;

2. превеждането е станало без знанието на лицето;

3. преведеният през границата не е български гражданин;

4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;

5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение;

6. (нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) превеждането е извършено по начин, опасен за живота на преведените лица.

(3) В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца.

Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. бр. 37 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:

1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;

2. превеждането е станало без знанието на лицето;

3. преведеният през границата не е български гражданин;

4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;

5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.

(3) В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца.

Чл. 281. (Отм. - ДВ, бр. 37 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона, се наказва с глоба от хиляда до осем хиляди лева.

Чл. 281. (Отм. - ДВ, бр. 37 от 1989 г.).

Раздел II.

Престъпления по служба

Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до десет години по ал. 1 и от три до петнадесет години по ал. 2.

Чл. 282а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба в размер до петстотин лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 283а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако престъпленията по чл. 282 и 283 са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица, наказанието е:

1. по чл. 282 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7;

2. по чл. 283 - лишаване от свобода от една до три години, глоба от хиляда до три хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 283б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

Чл. 284. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на информация, станала му известна във връзка с възложената му задача, която то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 284а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Длъжностно лице от състава на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или от нейната администрация, което разгласи информация или разпространи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, станали му известни в това му качество, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 284б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Длъжностно лице, което не свали от отчет сътрудник или служител под прикритие, заемащ публична длъжност или извършващ публична дейност по смисъла на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба в размер от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 284в. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Длъжностно лице, което противозаконно разреши или разпореди да се използват специални разузнавателни средства, или ги прилага, или съхранява информация, получена чрез тях, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

Чл. 285. Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

Раздел III.

Престъпления против правосъдието

Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.

Чл. 287. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 287а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:

1. изготви неистински технически записи или преправи истински;

2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;

3. използва подправени технически записи;

4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева.

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Чл. 289. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който склонява длъжностно лице от разследващите органи или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с пробация, или с обществено порицание.

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 291. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 293а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 294. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или полицейски орган, разследващ полицай, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 294. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 295. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита срещу домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 299. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Чл. 300. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Раздел IV.

Подкуп

Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение или обещание за подкуп.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно и

4. в големи размери, наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 303. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и когато с тяхно съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.

Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на чуждо длъжностно лице.

Чл. 304а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

Чл. 304б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

Чл. 305. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато те извършат такива деяния във връзка с тяхната дейност, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

(2) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на защитник или повереник, когато те извършат такива деяния, за да помогнат да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя наказателно или гражданско дело, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

Чл. 305а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 306. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.

Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години.

Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Предметът на престъпленията по този раздел се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Глава седма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА, ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМИ

(Загл. изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.)

Чл. 253. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено:

1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му;

4. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под фиктивно име или под името на лице, което не е дало своето съгласие за това.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

7) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 6 се прилагат и когато престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на Република България.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.)

Чл. 253. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Който извършва финансови операции или други сделки със средства или имущество, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от три до пет хиляди лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет до двадесет хиляди лева, когато деянието е извършено:

1. от група лица, сговорили се предварително, или от организация;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори.

(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет до тридесет хиляди лева, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, т. 6 и 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 253а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Приготовлението за изпиране на пари или сдружаването с такава цел се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към изпиране на пари.

(3) Имуществото, предназначено за изпиране на пари, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.

(4) Не се наказва участник в сдружението по ал. 1, който, преди да е довършено изпирането на пари, преустанови участието си в сдружението и съобщи за него на властта.

Чл. 253а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

Чл. 253б. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишен текст на чл. 253а, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

Чл. 254. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено от ръководител на юридическо лице или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две до пет хиляди лева.

(4) (Предишна ал. 3, изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) С наказанието по ал. 3 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита или отпуснало средствата по ал. 2, ако е знаело, че представените сведения са неверни.

Чл. 254. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено от ръководител на юридическо лице или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две до пет хиляди лева.

(3) С наказанието по ал. 2 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита, ако е знаело, че представените сведения са неверни.

Чл. 254а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) (1) Длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(2) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили вредни последици за държавата или общината, наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба в размер 10 на сто от неправомерно разходваните средства, налагана по административен ред.

(4) В случаите по ал. 1 и 3 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд противозаконният разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат възстановени изцяло. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 254б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) (1) Който използва не по предназначение получени финансови средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако длъжностно лице разпореди да бъде извършено деянието по предходната алинея, наказанието е лишаване от свобода до шест години, като съдът може да лиши виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

Чл. 255. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г.) (1) Който избегне плащането на данъчни задължения в големи размери, като не подаде декларация, която се изисква по силата на закон, или потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(2) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, наказанието е глоба до две хиляди лева.

Чл. 256. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери води счетоводна отчетност или ползва счетоводни документи с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 257. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г.) (1) Когато с деянията по чл. 255 и 256 са укрити данъчни задължения в особено големи размери или когато те са извършени с участието на служител от данъчната администрация или на дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) В маловажни случаи по чл. 255 и 256 наказанието е глоба в двоен размер на укритите данъчни задължения, налагана по административен ред.

(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет хиляди лева.

Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който противозаконно пречи на данъчен орган да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

Чл. 259. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който създава юридическо лице с идеална цел или учредява фондация, която не извършва или извършва привидно обявената при регистрацията й дейност и цел, за да получава под нейно прикритие кредити, да бъде освободен от данъци, да получава данъчни облекчения или да получи друга имотна облага, както и да извършва забранена дейност, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 259а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., обявен за противоконституционен с РКС № 14 - ДВ, бр. 98 от 2000 г.) (1) Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд изпълни изцяло задължението си заедно с дължимите лихви.

Чл. 259а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) (1) Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд изпълни изцяло задължението си заедно с дължимите лихви.

Чл. 260. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от това произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(2) Експерт-счетоводител, който завери неверен годишен счетоводен отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до петстотин лева, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(Глава седма "Престъпления против личната собственост" отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.: раздел IV "Измама": чл. 261 - 262 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 263 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел V "Изнудване": чл. 264 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VI "Злоупотреба на доверие": чл. 265 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VII "Вещно укривателство": чл. 266 изм. - ДВ, бр 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VIII "Унищожаване и повреждане на имот": чл. 267 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; особена разпоредба: чл. 268 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Глава осма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ЛИЦА, ИЗПЪЛНЯВАЩИ ПУБЛИЧНИ ФУНКЦИИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 62 ОТ 1997 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.09.2005 Г.)

Раздел I.

Престъпления против реда на управлението

Чл. 269. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител.

(3) Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Предишен текст на чл. 270 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато задълженията по предходната алинея са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година.

Чл. 273. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Който разгласи информация, установяваща принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и с глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1989 г.)

Чл. 274. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 274а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който държи или носи формено облекло, служебни знаци или надписи в нарушение на Закона за Министерството на вътрешните работи, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до петстотин лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е осъществено с цел извършване на друго престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 276. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(4) (Предишна ал. 3 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който отчужди вещ по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 4 - изм., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от две до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева; по ал. 4 - лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който без надлежно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или изкопни работи на територията на археологически паметници на културата или в тяхната охранителна зона, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако при извършването на действията по ал. 1 се използват технически средства или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от три до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение замени или предлага за замяна, продаде или предлага за продажба археологически находки или археологически движими паметници на културата, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на дееца, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който без надлежно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или изкопни работи на територията на археологически паметници на културата и/или в тяхната охранителна зона, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) Ако при извършването на действията по ал. 1 се използват технически средства и/или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от три до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение замени или предлага за замяна, продаде или предлага за продажба археологически находки или археологически движими паметници на културата, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на дееца, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или защитена зона или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания, пещери, екземпляри от европейски или световно застрашени диви растения и животни, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация или глоба от сто до триста лева.

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.

Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. бр. 37 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:

1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;

2. превеждането е станало без знанието на лицето;

3. преведеният през границата не е български гражданин;

4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;

5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.

(3) В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца.

Чл. 281. (Отм. - ДВ, бр. 37 от 1989 г.).

Раздел II.

Престъпления по служба

Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до десет години по ал. 1 и от три до петнадесет години по ал. 2.

Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до десет години по ал. 1 и от три до петнадесет години по ал. 2.

Чл. 282а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба в размер до петстотин лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 283а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако престъпленията по чл. 282 и 283 са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица, наказанието е:

1. по чл. 282 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7;

2. по чл. 283 - лишаване от свобода от една до три години, глоба от хиляда до три хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 283б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

Чл. 284. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на информация, станала му известна във връзка с възложената му задача, която то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 284а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Длъжностно лице от състава на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или от нейната администрация, което разгласи информация или разпространи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, станали му известни в това му качество, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 284а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Чл. 284б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Длъжностно лице, което не свали от отчет сътрудник или служител под прикритие, заемащ публична длъжност или извършващ публична дейност по смисъла на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба в размер от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 284б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

Чл. 285. Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

Раздел III.

Престъпления против правосъдието

Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.

Чл. 287. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 287. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо заподозрян, уличен, обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 287а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:

1. изготви неистински технически записи или преправи истински;

2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;

3. използва подправени технически записи;

4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева.

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 289. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който склонява длъжностно лице от разследващите органи или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с пробация, или с обществено порицание.

Чл. 289. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с пробация, или с обществено порицание.

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 291. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 293а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 293а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязло в сила съдебно решение и в продължение на една година от влизането в сила на решението не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 294. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 295. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

Чл. 295. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, точка 6, или с пробация.

Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 299. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Чл. 299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 300. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Раздел IV.

Подкуп

Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение или обещание за подкуп.

Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение или обещание за подкуп.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно и

4. в големи размери, наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно и

4. в големи размери, наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 303. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и когато с тяхно съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.

Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на чуждо длъжностно лице.

Чл. 304а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

Чл. 304б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

Чл. 305. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато те извършат такива деяния във връзка с тяхната дейност, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

(2) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на защитник или повереник, когато те извършат такива деяния, за да помогнат да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя наказателно или гражданско дело, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

Чл. 305а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 306. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.

Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години.

Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Предметът на престъпленията по този раздел се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Глава осма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ (Загл. изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Раздел I.

Престъпления против реда на управлението

Чл. 269. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността.

(3) Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) (1) (Предишен текст на чл. 270 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато задълженията по предходната алинея са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година.

Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1989 г.)

Чл. 274. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 274а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който държи или носи формено облекло, служебни знаци или надписи в нарушение на Закона за Министерството на вътрешните работи, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до петстотин лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е осъществено с цел извършване на друго престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 276. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(4) (Предишна ал. 3 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който отчужди вещ по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 4 - изм., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от две до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева; по ал. 4 - лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който без надлежно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или изкопни работи на територията на археологически паметници на културата и/или в тяхната охранителна зона, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) Ако при извършването на действията по ал. 1 се използват технически средства и/или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от три до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение замени или предлага за замяна, продаде или предлага за продажба археологически находки или археологически движими паметници на културата, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на дееца, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания, пещери, екземпляри от европейски или световно застрашени диви растения и животни, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация или глоба от сто до триста лева.

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.

Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. бр. 37 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:

1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;

2. превеждането е станало без знанието на лицето;

3. преведеният през границата не е български гражданин;

4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;

5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.

(3) В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца.

Чл. 281. (Отм. - ДВ, бр. 37 от 1989 г.).

Раздел II.

Престъпления по служба

Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до десет години по ал. 1 и от три до петнадесет години по ал. 2.

Чл. 282а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба в размер до петстотин лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 283а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако престъпленията по чл. 282 и 283 са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица, наказанието е:

1. по чл. 282 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7;

2. по чл. 283 - лишаване от свобода от една до три години, глоба от хиляда до три хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 283б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

Чл. 284. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на информация, станала му известна във връзка с възложената му задача, която то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 284а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Чл. 284б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

Чл. 285. Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

Раздел III.

Престъпления против правосъдието

Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.

Чл. 287. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо заподозрян, уличен, обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 287а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:

1. изготви неистински технически записи или преправи истински;

2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;

3. използва подправени технически записи;

4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева.

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 289. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с пробация, или с обществено порицание.

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 293а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязло в сила съдебно решение и в продължение на една година от влизането в сила на решението не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 294. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 295. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, точка 6, или с пробация.

Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 300. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Раздел IV.

Подкуп

Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение или обещание за подкуп.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно и

4. в големи размери, наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 303. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и когато с тяхно съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.

Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на чуждо длъжностно лице.

Чл. 304а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

Чл. 304б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

Чл. 305. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато те извършат такива деяния във връзка с тяхната дейност, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

(2) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на защитник или повереник, когато те извършат такива деяния, за да помогнат да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя наказателно или гражданско дело, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

Чл. 305а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 306. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.

Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години.

Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Предметът на престъпленията по този раздел се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Глава седма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА

(Загл. изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 253. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Който извършва финансови операции или други сделки със средства или имущество, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от три до пет хиляди лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет до двадесет хиляди лева, когато деянието е извършено:

1. от група лица, сговорили се предварително, или от организация;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори.

(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет до тридесет хиляди лева, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, т. 6 и 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 253. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Който извършва финансови операции или други сделки със средства или имущество, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от три до пет хиляди лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет до двадесет хиляди лева, когато деянието е извършено:

1. от група лица, сговорили се предварително, или от организация;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет до тридесет хиляди лева, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, т. 6 и 7.

(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 253. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който извършва финансови операции или други сделки със средства или имущество, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от три до пет милиона лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет до двадесет милиона лева, когато деянието е извършено:

1. от група лица, сговорили се предварително, или от организация;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му.

Чл. 253а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

Чл. 254. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено от ръководител на юридическо лице или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две до пет хиляди лева.

(3) С наказанието по ал. 2 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита, ако е знаело, че представените сведения са неверни.

Престъпления против данъчната система

Чл. 255. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който избегне плащането на данъчни задължения в големи размери, като не подаде декларация, която се изисква по силата на закон, или потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(2) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, наказанието е глоба до две хиляди лева.

Чл. 256. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери води счетоводна отчетност или ползва счетоводни документи с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 257. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г.) (1) Когато с деянията по чл. 255 и 256 са укрити данъчни задължения в особено големи размери или когато те са извършени с участието на служител от данъчната администрация или на дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) В маловажни случаи по чл. 255 и 256 наказанието е глоба в двоен размер на укритите данъчни задължения, налагана по административен ред.

(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет хиляди лева.

Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който противозаконно пречи на данъчен орган да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

Чл. 259. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който създава юридическо лице с идеална цел или учредява фондация, която не извършва или извършва привидно обявената при регистрацията й дейност и цел, за да получава под нейно прикритие кредити, да бъде освободен от данъци, да получава данъчни облекчения или да получи друга имотна облага, както и да извършва забранена дейност, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 260. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от това произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(2) Експерт-счетоводител, който завери неверен годишен счетоводен отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до петстотин лева, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(Глава седма "Престъпления против личната собственост" отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.: раздел IV "Измама": чл. 261 - 262 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 263 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел V "Изнудване": чл. 264 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VI "Злоупотреба на доверие": чл. 265 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VII "Вещно укривателство": чл. 266 изм. - ДВ, бр 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VIII "Унищожаване и повреждане на имот": чл. 267 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; особена разпоредба: чл. 268 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Глава осма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ (Загл. изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Раздел I.

Престъпления против реда на управлението

Чл. 269. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността.

(3) Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 269. (1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността.

(3) Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) (1) (Предишен текст на чл. 270 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато задълженията по предходната алинея са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) (1) (Предишен текст на чл. 270 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба до три лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато задълженията по предходната алинея са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба до три лева.

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година.

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и пробация.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година.

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година.

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и задължително заселване.

(2) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва със задължително заселване за срок от една година.

Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1989 г.)

Чл. 274. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 274. (1) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.

(3) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 274а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който държи или носи формено облекло, служебни знаци или надписи в нарушение на Закона за Министерството на вътрешните работи, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до петстотин лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е осъществено с цел извършване на друго престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд или с глоба до пет лева.

Чл. 276. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 276. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качество на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 276. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качество на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба до три лева.

(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене, се наказва с глоба до три лева, налагана по административен ред.

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до хиляда лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(4) (Предишна ал. 3 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който отчужди вещ по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 4 - изм., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от две до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева; по ал. 4 - лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от сто до триста лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(4) (Предишна ал. 3 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който отчужди вещ по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., Предишна ал. 4 - изм., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от сто до триста лева; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от две до шест години и глоба от сто до триста лева; по ал. 4 - лишаване от свобода от една до три години и глоба от сто до триста лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до петдесет лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до петдесет лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(4) (Предишна ал. 3 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отчужди вещ по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до двадесет лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., Предишна ал. 4 - изм., бр. 10 от 1993 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години и глоба до петдесет лева; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от две до шест години и глоба до сто лева; по ал. 4 - лишаване от свобода от една до три години и глоба до петдесет лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(2) Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от два до двадесет лева.

(2) Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от пет до петдесет лева.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който без надлежно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или изкопни работи на територията на археологически паметници на културата и/или в тяхната охранителна зона, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) Ако при извършването на действията по ал. 1 се използват технически средства и/или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от три до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение замени или предлага за замяна, продаде или предлага за продажба археологически находки или археологически движими паметници на културата, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на дееца, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който без надлежно разрешение извършва археологически разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания на паметници на културата, като за тази цел използва технически средства, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от сто до триста лева.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение извършва археологичeски разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания на паметници на културата, като за тази цел използва технически средства, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до тридесет лева.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания, пещери, екземпляри от европейски или световно застрашени диви растения и животни, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация или глоба от сто до триста лева.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания, пещери, екземпляри от европейски или световно застрашени диви растения и животни, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и с глоба от десет до сто лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба до двадесет лева, налагана по административен ред.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания, пещери, екземпляри от европейски или световно застрашени диви растения и животни, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до сто лева.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който унищожи или повреди защитен природен обект се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и с глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба до двадесет хиляди лева, налагана по административен ред.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни образувания, диви животни, птици, растения и други, обявени за уникални, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста хиляди до два милиона лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до сто хиляди лева.

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.

Чл. 279. (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не на определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. Съдът може да постанови и пробация.

(2) (*) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева. Съдът може да постанови и пробация.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно Конституцията.

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не на определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. Съдът може да постанови и пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева. Съдът може да постанови и пробация.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно Конституцията.

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не на определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до тридесет лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до петдесет лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно Конституцията.

Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. бр. 37 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:

1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;

2. превеждането е станало без знанието на лицето;

3. преведеният през границата не е български гражданин;

4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;

5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.

(3) В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца.

Чл. 281. (Отм. - ДВ, бр. 37 от 1989 г.).

Раздел II.

Престъпления по служба

Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до десет години по ал. 1 и от три до петнадесет години по ал. 2.

Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до десет години по ал. 1 и от три до петнадесет години по ал. 2.

Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превишава властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

Чл. 282а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба в размер до петстотин лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 283а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако престъпленията по чл. 282 и 283 са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица, наказанието е:

1. по чл. 282 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7;

2. по чл. 283 - лишаване от свобода от една до три години, глоба от хиляда до три хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 283б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

Чл. 283б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

Чл. 284. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на информация, станала му известна във връзка с възложената му задача, която то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 284. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на информация, станала му известна във връзка с възложената му задача, която то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 284. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва сведения, които му са поверени или достъпни по служба и за които знае, че представляват служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Наказанието за деяние по предходната алинея се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата са му станали известни сведения, представляващи служебна тайна.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на сведения, станали му известни във връзка с възложената му задача, които то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Чл. 284а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Чл. 284а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Длъжностно лице, което предостави невярна или непълна информация, която е задължено да даде по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

Чл. 284б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

Чл. 284б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Длъжностно лице от действащите служби за разузнаване или сигурност, което не прекрати незабавно взаимоотношенията си по служба с щатен, нещатен или секретен сътрудник, които заемат публична длъжност по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода до една година и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(2) Длъжностно лице, което привлече за щатен, нещатен или секретен сътрудник на действащите служби за разузнаване или сигурност лице, заемащо публична длъжност по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

Чл. 285. Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

Раздел III.

Престъпления против правосъдието

Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.

Чл. 287. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо заподозрян, уличен, обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 287. Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице признание, показание или заключение, се наказва с лишаване от свобода до десет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 287а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:

1. изготви неистински технически записи или преправи истински;

2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;

3. използва подправени технически записи;

4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева.

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 289. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с пробация, или с обществено порицание.

Чл. 289. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с поправителен труд, или с обществено порицание.

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 293а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязло в сила съдебно решение и в продължение на една година от влизането в сила на решението не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 294. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 295. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, точка 6, или с пробация.

Чл. 295. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 296. Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение, унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до една година, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 300. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 300. (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който самоволно напусне мястото, в което изтърпява наказанието пробация, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) След освобождаване от мястото на лишаване от свобода, лицето изтърпява и остатъка от срока на пробацията по първата присъда.

Чл. 300. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който самоволно напусне мястото, в което изтърпява наказанието пробация, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) След освобождаване от мястото на лишаване от свобода, лицето изтърпява и остатъка от срока на пробацията по първата присъда.

Чл. 300. (1) Който самоволно напусне мястото, в което изтърпява наказанието задължително заселване, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) След освобождаване от мястото на лишаване от свобода, лицето изтърпява и остатъка от срока на задължителното заселване по първата присъда.

Раздел IV.

Подкуп

Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение или обещание за подкуп.

Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Длъжностно лице, което приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 301. (1) Длъжностно лице, което приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно и

4. в големи размери, наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. от лице, което заема отговорно служебно положение;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно и

4. в големи размери, наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. от лице, което заема отговорно служебно положение;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно и

4. в големи размери,

наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до осем години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 303. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и когато с тяхно съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.

Чл. 303. Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице се наказва и когато с негово съгласие е даден другиму дарът или имотната облага.

Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на чуждо длъжностно лице.

Чл. 304. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Който даде дар или каквато и да е друга имотна облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който даде подкуп на чуждо длъжностно лице.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 7 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до седем години, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

Чл. 304. (1) Който даде дар или каквато и да е друга имотна облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който даде подкуп на чуждо длъжностно лице при извършване на международна търговска дейност.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

Чл. 304. (1) Който даде дар или каквато и да е друга имотна облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

Чл. 304а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

Чл. 304а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) (1) Който обещава или предлага подкуп на длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който обещава или предлага подкуп на чуждо длъжностно лице.

(3) Длъжностно лице, което поиска или се съгласи да получи подкуп, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 304б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

Чл. 305. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато те извършат такива деяния във връзка с тяхната дейност, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

(2) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на защитник или повереник, когато те извършат такива деяния, за да помогнат да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя наказателно или гражданско дело, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

Чл. 305. Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато то извърши такива деяния във връзка с възложената му задача, както и на този, който даде такъв подкуп.

Чл. 305а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 305а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който посредничи да се даде или получи подкуп, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 306. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.

Чл. 306. Не се наказва онзи, който е дал подкуп:

а) ако е бил изнуден от длъжностното лице или от вещото лице да стори това или

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако доброволно е съобщил на властта.

Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години.

Чл. 307. (1) Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика даване или получаване на подкуп с цел да бъде изобличен онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) В тези случаи провокирания не се наказва.

Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Предметът на престъпленията по този раздел се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Предметът на престъплението по чл. 301-307 се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Глава седма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНАТА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 251. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който наруши разпоредба на закон, на акт на Министерския съвет или на обнародван акт на Българската народна банка относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.

(2) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 252. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който при осъществяване на банковата дейност с разрешение, използва средства придобити в нарушение на установените разпоредби.

(Глава седма "Престъпления против личната собственост" - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел I "Кражба": чл. 251 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 252 - 254 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 255 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел II "Грабеж": чл. 256 - 257 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел III "Присвоявания": чл. 258 - 259 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 260 изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 252. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който без съответно разрешение извършва банкови сделки по занятие, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от триста хиляди до два милиона лева.

(2) Когато с дейността по предходната алинея са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин хиляди до пет милиона лева.

(3) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който при осъществяване на банковата дейност с разрешение, използва средства придобити в нарушение на установените разпоредби.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 253. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който извършва финансови операции или други сделки със средства или имущество, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от три до пет милиона лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет до двадесет милиона лева, когато деянието е извършено:

1. от група лица, сговорили се предварително, или от организация;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му.

Чл. 253-268 (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.).

Чл. 254. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено от ръководител на юридическо лице или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две до пет хиляди лева.

(3) С наказанието по ал. 2 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита, ако е знаело, че представените сведения са неверни.

Престъпления против данъчната система

Чл. 255. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който избегне плащането на данъчни задължения в големи размери, като не подаде декларация, която се изисква по силата на закон, или потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(2) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, наказанието е глоба до две хиляди лева.

Чл. 256. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери води счетоводна отчетност или ползва счетоводни документи с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 257. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г.) (1) Когато с деянията по чл. 255 и 256 са укрити данъчни задължения в особено големи размери или когато те са извършени с участието на служител от данъчната администрация или на дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) В маловажни случаи по чл. 255 и 256 наказанието е глоба в двоен размер на укритите данъчни задължения, налагана по административен ред.

(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет хиляди лева.

Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който противозаконно пречи на данъчен орган да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

Чл. 259. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който създава юридическо лице с идеална цел или учредява фондация, която не извършва или извършва привидно обявената при регистрацията й дейност и цел, за да получава под нейно прикритие кредити, да бъде освободен от данъци, да получава данъчни облекчения или да получи друга имотна облага, както и да извършва забранена дейност, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 260. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от това произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(2) Експерт-счетоводител, който завери неверен годишен счетоводен отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до петстотин лева, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(Глава седма "Престъпления против личната собственост" отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.: раздел IV "Измама": чл. 261 - 262 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 263 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел V "Изнудване": чл. 264 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VI "Злоупотреба на доверие": чл. 265 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VII "Вещно укривателство": чл. 266 изм. - ДВ, бр 28 от 1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VIII "Унищожаване и повреждане на имот": чл. 267 изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; особена разпоредба: чл. 268 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба до три лева.

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд или с глоба до пет лева.

Чл. 276. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качество на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба до три лева.

(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене, се наказва с глоба до три лева, налагана по административен ред.

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до петдесет лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до петдесет лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(4) (Предишна ал. 3 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отчужди вещ по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до двадесет лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., Предишна ал. 4 - изм., бр. 10 от 1993 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години и глоба до петдесет лева; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от две до шест години и глоба до сто лева; по ал. 4 - лишаване от свобода от една до три години и глоба до петдесет лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от два до двадесет лева.

(2) Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от пет до петдесет лева.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение извършва археологичeски разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания на паметници на културата, като за тази цел използва технически средства, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до тридесет лева.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който унищожи или повреди защитен природен обект се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и с глоба от петстотин до пет хиляди лева.

(2) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба до хиляда лева, налагани по административен ред.

(3) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни образувания, диви животни, птици, растения и други, обявени за уникални, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до пет хиляди лева.

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не на определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до тридесет лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до петдесет лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно Конституцията.

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 295. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

Глава осма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА (Загл. изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Раздел I.

Престъпления против реда на управлението

Чл. 269. (1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността.

(3) Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба до три лева.

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и задължително заселване.

(2) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва със задължително заселване за срок от една година.

Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1989 г.)

Чл. 274. (1) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.

(3) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд или с глоба до пет лева.

Чл. 276. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качество на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба до три лева.

(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене, се наказва с глоба до три лева, налагана по административен ред.

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до петдесет лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до петдесет лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(4) (Предишна ал. 3 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отчужди вещ по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до двадесет лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., Предишна ал. 4 - изм., бр. 10 от 1993 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години и глоба до петдесет лева; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от две до шест години и глоба до сто лева; по ал. 4 - лишаване от свобода от една до три години и глоба до петдесет лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от два до двадесет лева.

(2) Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от пет до петдесет лева.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение извършва археологичeски разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания на паметници на културата, като за тази цел използва технически средства, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до тридесет лева.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който унищожи или повреди защитен природен обект се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и с глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба до двадесет хиляди лева, налагана по административен ред.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни образувания, диви животни, птици, растения и други, обявени за уникални, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста хиляди до два милиона лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до сто хиляди лева.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който унищожи или повреди защитен природен обект се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и с глоба от петстотин до пет хиляди лева.

(2) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба до хиляда лева, налагани по административен ред.

(3) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни образувания, диви животни, птици, растения и други, обявени за уникални, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до пет хиляди лева.

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не на определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до тридесет лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до петдесет лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно Конституцията.

Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. бр. 37 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:

1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;

2. превеждането е станало без знанието на лицето;

3. преведеният през границата не е български гражданин;

4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;

5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.

(3) В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца.

Чл. 281. (Отм. - ДВ, бр. 37 от 1989 г.).

Раздел II.

Престъпления по служба

Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превишава властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

Чл. 282а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба в размер до петстотин лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 283а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако престъпленията по чл. 282 и 283 са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица, наказанието е:

1. по чл. 282 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7;

2. по чл. 283 - лишаване от свобода от една до три години, глоба от хиляда до три хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 283б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

Чл. 284. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва сведения, които му са поверени или достъпни по служба и за които знае, че представляват служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Наказанието за деяние по предходната алинея се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата са му станали известни сведения, представляващи служебна тайна.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на сведения, станали му известни във връзка с възложената му задача, които то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Раздел III.

Престъпления против правосъдието

Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.

Чл. 287. Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице признание, показание или заключение, се наказва с лишаване от свобода до десет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 287а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:

1. изготви неистински технически записи или преправи истински;

2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;

3. използва подправени технически записи;

4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева.

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 289. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с поправителен труд, или с обществено порицание.

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 293а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязло в сила съдебно решение и в продължение на една година от влизането в сила на решението не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 294. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 295. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

Чл. 296. Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение, унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до една година, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 300. (1) Който самоволно напусне мястото, в което изтърпява наказанието задължително заселване, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) След освобождаване от мястото на лишаване от свобода, лицето изтърпява и остатъка от срока на задължителното заселване по първата присъда.

Раздел IV.

Подкуп

Чл. 301. (1) Длъжностно лице, което приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. от лице, което заема отговорно служебно положение;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно и

4. в големи размери,

наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до осем години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 303. Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице се наказва и когато с негово съгласие е даден другиму дарът или имотната облага.

Чл. 304. (1) Който даде дар или каквато и да е друга имотна облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

Чл. 305. Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато то извърши такива деяния във връзка с възложената му задача, както и на този, който даде такъв подкуп.

Чл. 305а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който посредничи да се даде или получи подкуп, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 306. Не се наказва онзи, който е дал подкуп:

а) ако е бил изнуден от длъжностното лице или от вещото лице да стори това или

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако доброволно е съобщил на властта.

Чл. 307. (1) Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика даване или получаване на подкуп с цел да бъде изобличен онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) В тези случаи провокирания не се наказва.

Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Предметът на престъплението по чл. 301-307 се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Глава осма.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Раздел I.

Престъпления против реда на управлението

Чл. 269. (1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността.

(3) Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба до три лева.

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и задължително заселване.

(2) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва със задължително заселване за срок от една година.

Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1989 г.)

Чл. 274. (1) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.

(3) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд или с глоба до пет лева.

Чл. 276. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качество на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба до три лева.

(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене, се наказва с глоба до три лева, налагана по административен ред.

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до петдесет лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до петдесет лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(4) (Предишна ал. 3 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отчужди вещ по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до двадесет лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., Предишна ал. 4 - изм., бр. 10 от 1993 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години и глоба до петдесет лева; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от две до шест години и глоба до сто лева; по ал. 4 - лишаване от свобода от една до три години и глоба до петдесет лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б".

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от два до двадесет лева.

(2) Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от пет до петдесет лева.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение извършва археологичeски разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания на паметници на културата, като за тази цел използва технически средства, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до тридесет лева.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който унищожи или повреди защитен природен обект се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и с глоба от петстотин до пет хиляди лева.

(2) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба до хиляда лева, налагани по административен ред.

(3) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни образувания, диви животни, птици, растения и други, обявени за уникални, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до пет хиляди лева.

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не на определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до тридесет лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до петдесет лева. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно Конституцията.

Чл. 280-281. (Отм. - ДВ, бр. 37 от 1989 г.).

Раздел II.

Престъпления по служба

Чл. 282. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици, или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 284. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва сведения, които му са поверени или достъпни по служба и за които знае, че представляват служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Наказанието за деяние по предходната алинея се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата са му станали известни сведения, представляващи служебна тайна.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на сведения, станали му известни във връзка с възложената му задача, които то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

Раздел III.

Престъпления против правосъдието

Чл. 286. (1) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(2) За набедяване в тежко престъпление наказанието е лишаване от свобода до пет години и обществено порицание.

(3) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода: в случаите на ал. 1 - до пет години, а в случаите на ал. 2 - от една до десет години.

Чл. 287. Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице признание, показание или заключение, се наказва с лишаване от свобода до десет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 289. Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с обществено порицание.

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 7.

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 294. (1) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

Чл. 295. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд.

Чл. 296. Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение, унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до една година, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, точка 6.

Чл. 300. (1) Който самоволно напусне мястото, в което изтърпява наказанието задължително заселване, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) След освобождаване от мястото на лишаване от свобода, лицето изтърпява и остатъка от срока на задължителното заселване по първата присъда.

Раздел IV.

Подкуп

Чл. 301. (1) Длъжностно лице, което приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако длъжностното лице е получило подкупа, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. от лице, което заема отговорно служебно положение;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно и

4. в големи размери,

наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до осем години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 303. Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице се наказва и когато с негово съгласие е даден другиму дарът или имотната облага.

Чл. 304. (1) Който даде дар или каквато и да е друга имотна облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

Чл. 305. Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато то извърши такива деяния във връзка с възложената му задача, както и на този, който даде такъв подкуп.

Чл. 305а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който посредничи да се даде или получи подкуп, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 306. Не се наказва онзи, който е дал подкуп:

а) ако е бил изнуден от длъжностното лице или от вещото лице да стори това или

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако доброволно е съобщил на властта.

Чл. 307. (1) Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика даване или получаване на подкуп с цел да бъде изобличен онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(2) В тези случаи провокирания не се наказва.

Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Предметът на престъплението по чл. 301-307 се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Глава девета.

ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато предмет на деянието по ал. 1 са удостоверения за наследници или актове за гражданско състояние, нотариални актове или нотариални удостоверявания, български или чуждестранни документи за самоличност, документи за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, за регистрация на превозни средства, визови стикери, други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост или на други вещни права, правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Наказанието е лишаване от свобода до десет години, когато:

1. деянието по ал. 1 е с цел улесняване извършването на престъпление по чл. 108а, ал. 1 или 2;

2. деянието по ал. 2 е с цел имотна облага.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В маловажни случаи наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или пробация;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода до две години;

3. по ал. 3 - лишаване от свобода до три години.

(5) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За приготовление към престъпление по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година. За приготовление към престъпление по ал. 2 и 3 или за сдружаване с цел извършване на някое от предвидените в тях престъпления наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта.

(7) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са предназначени или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по ал. 2 и 3, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато предмет на деянието по ал. 1 са удостоверения за наследници или актове за гражданско състояние, нотариални актове или нотариални удостоверявания, български или чуждестранни документи за самоличност, документи за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, за регистрация на превозни средства, визови стикери, други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост или на други вещни права, правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато деянието по ал. 2 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до десет години. Имотната облага, ако такава е получена, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В маловажни случаи наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или пробация;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода до две години;

3. по ал. 3 - лишаване от свобода до три години.

(5) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За приготовление към престъпление по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година. За приготовление към престъпление по ал. 2 и 3 или за сдружаване с цел извършване на някое от предвидените в тях престъпления наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта.

(7) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са предназначени или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по ал. 2 и 3, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато предмет на деянието по ал. 1 са български или чуждестранни документи за самоличност, за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, свидетелства за регистрация на превозни средства, визови стикери или други документи, удостоверяващи правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато деянието по ал. 2 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до десет години. Имотната облага, ако такава е получена, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В маловажни случаи наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или пробация;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода до две години;

3. по ал. 3 - лишаване от свобода до три години.

(5) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За приготовление към престъпление по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година. За приготовление към престъпление по ал. 2 и 3 или за сдружаване с цел извършване на някое от предвидените в тях престъпления наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта.

(7) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са предназначени или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по ал. 2 и 3, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато предмет на деянието по ал. 1 са български или чуждестранни документи за самоличност, за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, свидетелства за регистрация на превозни средства, визови стикери или други документи, удостоверяващи правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато деянието по ал. 2 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до десет години. Имотната облага, ако такава е получена, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В маловажни случаи наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода до две години;

3. по ал. 3 - лишаване от свобода до три години.

(5) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За приготовление към престъпление по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година. За приготовление към престъпление по ал. 2 и 3 или за сдружаване с цел извършване на някое от предвидените в тях престъпления наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта.

(7) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са предназначени или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по ал. 2 и 3, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 308. (1) (Предишен текст на чл. 308 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд.

Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е пробация или глоба от сто до триста лева.

Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е поправителен труд или глоба до един лев.

Чл. 310. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако престъплението по чл. 308, ал. 1 и 309, ал. 1 и 2, е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, а в случаите по чл. 308, ал. 2 и 3 - лишаване от свобода до дванадесет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 310. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако престъплението по чл. 308, ал. 1 и 309, ал. 1 и 2, е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, а в случаите по чл. 308, ал. 2 и 3 - лишаване от свобода до дванадесет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 310. (1) (Предишен текст на чл. 310 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако престъплението по чл. 308, ал. 1 и 309, ал. 1 и 2, е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 311. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 311. (1) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 311. (1) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(2) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 312. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 312. (1) Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състояние на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години или глоба от сто до двеста и петдесет лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от пет до тридесет лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години или глоба от двадесет до двеста и петдесет лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ, в който по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години или глоба от двадесет хиляди до двеста и петдесет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ, в който по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

Чл. 313а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., отм., бр. 10 от 1993 г., предишен чл. 313б - бр. 10 от 1993 г.) (1) Който в декларация по чл. 4, ал. 2 от Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи потвърди неистина или затаи истина с цел да осуети изцяло или отчасти отнемането на незаконно притежаваното държавно имущество, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.

(2) Който след поискване откаже да даде декларация по чл. 4, ал. 2 от закона, посочен в ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(4) Деецът по ал. 1 и 2 не се наказва, ако при разкриване на истината би обвинил в престъпление себе си, съпруга си, низходящите, възходящите, братята или сестрите си.

Чл. 313б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) (1) Който унищожи, скрие, преправи или повреди документ на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който държи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Чл. 313б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Чл. 313б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Който затаи истина или потвърди неистина в писмена декларация, която дава по силата на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода от една до три години или с глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 313б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 1992 г.) (1) Който в декларация по чл. 4, ал. 2 от Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи потвърди неистина или затаи истина с цел да осуети изцяло или отчасти отнемането на незаконно притежаваното държавно имущество, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.

(2) Който след поискване откаже да даде декларация по чл. 4, ал. 2 от закона, посочен в ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(4) Деецът по ал. 1 и 2 не се наказва, ако при разкриване на истината би обвинил в престъпление себе си, съпруга си, низходящите, възходящите, братята или сестрите си.

Чл. 314. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Чл. 314. Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 315. (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309.

(2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия.

Чл. 316. Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Чл. 317. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Чл. 317. Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 318. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди длъжностно лице или представител на обществеността, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 318. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 318. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 318. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с глоба до шест лева.

Чл. 319. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Чл. 319. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 320а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342 ал. 3, 344, 349, 350 или 352, ал. 1 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до две години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 323. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или с глоба до три хиляди лева.

(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.

(4) Разпоредбата по предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до 6 години.

Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм. бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който построи върху обработваема земя, стопанисвана от социалистическа организация или пасище, без да има право за това, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет до десет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) При повторно извършване на престъпление по предходната алинея, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от пет до петнадесет лева, както и обществено порицание.

Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до шест хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато деянието по ал. 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 326. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) (1) Който без съответно разрешение устройва хазартна игра, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от пет до сто лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който устройва хазартна игра със съответното разрешение, но не на определените за това места.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от десет до сто и петдесет лева, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петдесет до петстотин лева.

(4) Който системно участва в хазартни игри, като знае, че са организирани без разрешение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от два до двадесет лева.

(5) Парите и вещите, предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата, ако липсват, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който води живот в скитническа група, се наказва със задължително заселване до две години или с глоба до три лева.

(2) Който организира или ръководи такава група, се наказва с лишаване от свобода до една година и със задължително заселване.

(3) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва със задължително заселване до две години.

Чл. 336. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 337. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 50 от 1995 г.) (1) Който произвежда, преработва, поправя, търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или извърши това не съгласно даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, ако деянието е извършено:

1. от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение;

2. повторно, в немаловажни случаи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 337. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който произвежда, преработва, поправя, търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или извърши това не съгласно даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева.

(2) Ако от това последва взрив и е причинена на едно или повече лица средна или тежка телесна повреда или смърт, или значителна повреда на имот, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 41 от 1985 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) Ако се касае до взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който отчужди или предаде взривове или огнестрелно оръжие на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси, без последният да има позволително за носене на съответно оръжие.

Раздел II.

Престъпления по транспорта и съобщенията

Чл. 340. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разруши въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация, или му причини вреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет, се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако в случаите по предходните алинеи е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) смърт за едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или смърт.

Чл. 341в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 342. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или смърт.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по алинея 3, букви "а" и "б" съдът лишава виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7. В случаите по буква "в" лишаването от тези права е завинаги.

Чл. 343. (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 54 от 1978 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд;

б) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или поправителен труд за средна телесна повреда;

в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(2) Ако деянието е извършено в пияно състояние или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, наказанието е:

а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - до осем години;

б) при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

Чл. 343а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите, наказанието е:

а) по ал. 1, буква "б" - лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до две години или поправителен труд при средна телесна повреда;

б) по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години;

в) по ал. 2, буква "а", когато е причинена средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице - лишаване от свобода до четири години, а в особено тежки случаи - до шест години;

г) по ал. 2, буква "б", когато е настъпила смърт на повече от едно лице - лишаване от свобода от две до десет години, а в особено тежки случаи - от три до дванадесет години.

Чл. 343б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) (1) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от пет до тридесет лева.

Чл. 343в. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Същото наказание се налага и на този, който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние.

Чл. 343г. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 7 и може да постанови лишаване от право по точка 6.

Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до шест лева.

Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до три лева.

Чл. 346. (1) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., попр. - ДВ, бр. 90 от 1986 г.) Наказанието е лишаване от свобода до пет години, ако:

а) е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор или

б) деянието е извършено в пияно състояние, повече от два пъти или повторно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът може да постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи се прилага съответно разпоредбата на чл. 268, ал. 2.

Чл. 347. (1) Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до три лева.

Чл. 348. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който:

а) построи, държи или ползува радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това;

б) използува радиосредство, което излъчва в етера, без предварително да го е регистрирал с пълни установъчни данни или го използува за цели, непозволени по даденото му разрешение;

в) без предварително писмено разрешение самоволно измени регистрираните данни на радиосредството, което излъчва в етера;

г) пречи или смущава действието на радиосъобщителна, радиоразпръсквателна, телевизионна или радиорелейна станция или радиотранслационна централа, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до четири лева, като радиосредството се отнема в полза на държавата.

Чл. 348а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато имуществените вреди и телесната повреда по чл. 343 са причинени на съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В тези случаи деецът може да бъде лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно средство и когато не е подадена тъжба или подадената тъжба е оттеглена.

Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако се касае до взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който отчужди или предаде взривове или огнестрелно оръжие на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до шестстотин лева.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси, без последният да има позволително за носене на съответно оръжие.

Чл. 341в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 342. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или смърт.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по алинея 3, букви "а" и "б" съдът лишава виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7. В случаите по буква "в" лишаването от тези права е завинаги.

Чл. 343. (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 54 от 1978 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд;

б) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или поправителен труд за средна телесна повреда;

в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(2) Ако деянието е извършено в пияно състояние или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, наказанието е:

а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - до осем години;

б) при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

Чл. 343а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите, наказанието е:

а) по ал. 1, буква "б" - лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до две години или поправителен труд при средна телесна повреда;

б) по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години;

в) по ал. 2, буква "а", когато е причинена средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице - лишаване от свобода до четири години, а в особено тежки случаи - до шест години;

г) по ал. 2, буква "б", когато е настъпила смърт на повече от едно лице - лишаване от свобода от две до десет години, а в особено тежки случаи - от три до дванадесет години.

Чл. 343б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Във всички случаи по чл. 343 и 343а съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 7 и може да постанови лишаване от право по точка 6. Ако престъплението е извършено от водач на моторно превозно средство в пияно състояние и е причинена смърт на едно или повече лица, съдът постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство завинаги.

Чл. 346. (1) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., попр. - ДВ, бр. 90 от 1986 г.) Наказанието е лишаване от свобода до пет години, ако:

а) е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор или

б) деянието е извършено в пияно състояние, повече от два пъти или повторно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът може да постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи се прилага съответно разпоредбата на чл. 268, ал. 2.

Чл. 348а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато имуществените вреди и телесната повреда по чл. 343 са причинени на съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В тези случаи деецът може да бъде лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно средство и когато не е подадена тъжба или подадената тъжба е оттеглена.

Раздел III.

Престъпление против народното здраве

Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или смърт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съобразно различията по предходните алинеи се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.

Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съобразно различията по предходните алинеи се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.

Чл. 352. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от пет хиляди до двеста и петдесет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайни зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а по ал. 3 - от три хиляди до десет хиляди лева, налагана по административен ред.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба до един милион лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от пет хиляди до сто хиляди лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петстотин хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба до десет хиляди лева, налагана по административен ред.

Чл. 353. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 86 от 1991 г.) (1) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от пет до петдесет лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до десет лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от два и до десет лева, а по ал. 3 - глоба от три до десет лева, налагана по административен ред.

Чл. 353а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) Длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва, морски пространства - и от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до шест лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. бр. 10 от 1993 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или глоба до пет лева.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, предназначени за продажба или друго отчуждаване, както и този, който продаде или по друг начин отчужди такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до сто хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея:

а) има за предмет вещества в големи размери или

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително,

наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до двеста хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, непредназначени за продажба или друго отчуждаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и задължително заселване.

(5) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) В случаите по ал. 1 до 4 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който склонява другиго към употреба на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

а) по отношение на малолетен или непълнолетен;

б) по отношение на повече от едно лице или

в) повторно,

наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от петстотин до десет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Лекар, който без да е необходимо, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или лекарства, съдържащи такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 355. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с поправителен труд или с глоба до три лева.

Раздел IV.

(Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Други общоопасни престъпления

Чл. 356а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) За приготовление към престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350, 352, ал. 1, 354 и 354а, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Чужд гражданин, който на територията на републиката се подготвя да извърши в чужбина деяние по чл. 242, ал. 2 и 3 или някое от деянията, посочени в чл. 356а, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Ако със същата цел е създадена организация или група, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а за организаторите и ръководителите - лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350, 352, 354, 354а и 356б и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд или с глоба до хиляда лева.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деянието по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356д. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който наруши правилата за ядрена или радиационната безопасност и умишлено причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на другиго, се наказва:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" - с лишаване от свобода от пет до двадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" и "б" - с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 356и. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деяние по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) В случаите по чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в", чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в" съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Раздел V.

Престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели

(НОВ - ДВ, БР. 79 ОТ 1985 Г., ПОПР., БР. 80 ОТ 1985 Г.)

Чл. 356г. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което нареди или допусне да се започне или извърши дейност, без да бъде издадено или преди да бъде издадено предвидено в Закона за използуване на атомна енергия за мирни цели разрешение или в отклонение от разрешението, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба до двадесет лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или е създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 356д. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд или с глоба до десет лева.

Чл. 356е. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или смърт.

Чл. 356з. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който наруши правилата за ядрена или радиационната безопасност и умишлено причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на другиго, се наказва:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" - с лишаване от свобода от пет до двадесет години;

в) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" и "б" - с лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или със смърт.

Чл. 357а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който разгласи сведения или разпространи документи или други информационни носители на сведения, свързани с дейността на службите за сигурност и полицията по привличане на щатни и извънщатни секретни сътрудници, както и с дейността на тези сътрудници, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато деянието по предходната алинея е извършено:

1. публично или чрез печатно произведение;

2. от длъжностно лице или срещу длъжностно лице или когато от това са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) Който притежава документи или други информационни носители на сведения по ал. 1 и не ги предостави на оправомощените органи, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) Не се наказва лице, което в едномесечен срок от получаването на документи или други информационни носители на сведения по ал. 1 съобщи за това и ги предаде на оправомощените органи.

Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, животните, превозните средства или други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони за военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до шест лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба до десет лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до триста лева.

Глава девета.

"а" КОМПЮТЪРНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ (НОВА - ДВ, БР. 92 ОТ 2002 Г.)

Чл. 319а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който копира, използва или осъществи достъп до компютърни данни в компютърна система без разрешение, когато се изисква такова, се наказва с глоба до три хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за извършване на такова деяние, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до три хиляди лева.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или по отношение на данни за създаване на електронен подпис, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Ако деянията по ал. 1 - 3 са извършени по отношение на информация, представляваща държавна или друга защитена от закон тайна, наказанието е от една до три години лишаване от свобода, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(5) Ако от деянието по ал. 4 са настъпили тежки последици, наказанието е от една до осем години.

Чл. 319б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който без разрешение на лицето, което администрира или ползва компютърна система, добави, промени, изтрие или унищожи компютърна програма или компютърни данни, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.

(2) Ако с деянието по ал. 1 са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 319в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който извърши деяние по чл. 319б по отношение на данни, които се дават по силата на закон, по електронен път или на магнитен, електронен, оптичен или друг носител, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до три хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е с цел да се осуети изпълнение на задължение, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 319г. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който въведе компютърен вирус в компютърна система или компютърна мрежа, се наказва с глоба до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който въведе друга компютърна програма, която е предназначена за нарушаване на дейността на компютърна система или компютърна мрежа или за узнаване, заличаване, изтриване, изменение или копиране на компютърни данни без разрешение, когато такова се изисква, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вреди или е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 319д. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който разпространи пароли или кодове за достъп до компютърна система или до компютърни данни и от това последва разкриване на лични данни или информация, представляваща държавна или друга защитена от закон тайна, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) За деяние по ал. 1, извършено с користна цел, или ако с него са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 319е. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който при доставяне на информационни услуги наруши разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Закона за електронния документ и електронния подпис, се наказва с глоба до пет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Глава девета.

"a" КОМПЮТЪРНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ (НОВА - ДВ, БР. 92 ОТ 2002 Г.)

Чл. 319а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който копира, използва или осъществи достъп до компютърни данни в компютърна система без разрешение, когато се изисква такова, се наказва с глоба до три хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за извършване на такова деяние, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до три хиляди лева.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или по отношение на данни за създаване на електронен подпис, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Ако деянията по ал. 1 - 3 са извършени по отношение на информация, представляваща държавна или друга защитена от закон тайна, наказанието е от една до три години лишаване от свобода, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(5) Ако от деянието по ал. 4 са настъпили тежки последици, наказанието е от една до осем години.

Чл. 319а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който осъществи нерегламентиран достъп до ресурсите на компютър, копира или използва компютърни данни без разрешение, когато се изисква такова, се наказва с глоба до три хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за извършване на такова деяние, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до три хиляди лева.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако деянията по ал. 1 - 3 са извършени по отношение на информация, представляваща държавна тайна, наказанието е от една до три години лишаване от свобода, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(5) Ако от деянието по ал. 4 са настъпили тежки последици, наказанието е от една до осем години.

Чл. 319а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който осъществи нерегламентиран достъп до ресурсите на компютър, копира или използва компютърни данни без разрешение, когато се изисква такова, се наказва с глоба до три хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за извършване на такова деяние, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до три хиляди лева.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(4) Ако деянията по ал. 1 - 3 са извършени по отношение на сведения, съставляващи държавна тайна, наказанието е от една до три години лишаване от свобода, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(5) Ако от деянието по ал. 4 са настъпили тежки последици, наказанието е от една до осем години.

Чл. 319б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който без разрешение на лицето, което администрира или ползва компютърна система, добави, промени, изтрие или унищожи компютърна програма или компютърни данни, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.

(2) Ако с деянието по ал. 1 са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 319б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който без разрешение на лицето, което администрира или ползва компютър, добави, промени, изтрие или унищожи компютърна програма или данни, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.

(2) Ако с деянието по ал. 1 са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 319в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който извърши деяние по чл. 319б по отношение на данни, които се дават по силата на закон, по електронен път или на магнитен, електронен, оптичен или друг носител, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до три хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е с цел да се осуети изпълнение на задължение, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 319в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който извърши деяние по чл. 319б по отношение на данни, които се дават по силата на закон, по електронен път или на магнитен носител, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до три хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е с цел да се осуети изпълнение на задължение, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 319г. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който въведе компютърен вирус в компютърна система или компютърна мрежа, се наказва с глоба до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който въведе друга компютърна програма, която е предназначена за нарушаване на дейността на компютърна система или компютърна мрежа или за узнаване, заличаване, изтриване, изменение или копиране на компютърни данни без разрешение, когато такова се изисква, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вреди или е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 319г. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който въведе компютърен вирус в компютър или информационна мрежа, се наказва с глоба до три хиляди лева.

(2) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вреди или е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 319д. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който разпространи пароли или кодове за достъп до компютърна система или до компютърни данни и от това последва разкриване на лични данни или информация, представляваща държавна или друга защитена от закон тайна, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) За деяние по ал. 1, извършено с користна цел, или ако с него са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 319д. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който разпространи компютърни или системни пароли и от това последва разкриване на лични данни или информация, представляваща държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) За деяние по ал. 1, извършено с користна цел, или ако с него са причинени значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 319д. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който разпространи компютърни или системни пароли и от това последва разкриване на лични данни или държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) За деяние по ал. 1, извършено с користна цел, или ако с него са причинени значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 319е. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който при доставяне на информационни услуги наруши разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Закона за електронния документ и електронния подпис, се наказва с глоба до пет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Глава десета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА И ОБЩЕСТВЕНОТО СПОКОЙСТВИЕ

Чл. 320. (1) (Предишен текст на чл. 320 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Наказанието за явно подбуждане към извършване на престъпление по чл. 108а, ал. 1 е лишаване от свобода от две до десет години.

Чл. 320. (1) (Предишен текст на чл. 320 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието за явно подбуждане към извършване на престъпление по чл. 108а, ал. 1 е лишаване от свобода до шест години.

Чл. 320. Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.

Чл. 320а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл. 108а, ал. 1, чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350 или 352, ал. 1 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 320а. (*) (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл. 108а, ал. 1, чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342 ал. 3, 344, 349, 350 или 352, ал. 1 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до две години. Съдът може да постанови и пробация.

Чл. 320а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл. 108а, ал. 1, чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342 ал. 3, 344, 349, 350 или 352, ал. 1 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до две години. Съдът може да постанови и пробация.

Чл. 320а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342 ал. 3, 344, 349, 350 или 352, ал. 1 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до две години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 321. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато групата е въоръжена или създадена с користна цел или с цел да върши престъпления по чл. 142, чл. 142а, чл. 143а, чл. 243, 244, 253, 280, 337, чл. 339, ал. 1 - 4, чл. 354а, ал. 1 и 2 и чл. 354б, ал. 1 - 4 или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.

(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 321. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато групата е въоръжена или създадена с користна цел или с цел да върши престъпления по чл. 243, 244, 253, 280, 337, чл. 339, ал. 1 - 4, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, ал. 1 - 4 и чл. 354в, ал. 1 или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.

(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 321. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато групата е въоръжена или създадена с цел да върши престъпления по чл. 243, 244, 253, 280, 337, чл. 339, ал. 1 - 4, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, ал. 1 - 4 и чл. 354в, ал. 1 или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.

(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 321. (1) Който образува или ръководи група, съставена с цел да върши престъпление в страната или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато групата е организирана или въоръжена, или създадена с цел незаконен трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.

Чл. 321. (1) Който образува или ръководи група, съставена с цел да върши престъпление в страната или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато групата е организирана или въоръжена, или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:

1. по ал. 1 лишаване от свобода от три до осем години;

2. по ал. 2 лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.

Чл. 321. (1) Който образува или ръководи група, съставена с цел да върши престъпление в страната или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 321а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който участва в ръководството на организация или група, която чрез използване сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.

(2) Който участва в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(3) Придобитото от организацията, от групата или от участниците в тях имущество от тази дейност се отнема в полза на държавата, ако лицата, от които е придобито, или техните наследници са неизвестни.

(4) В случаите по предходните алинеи се прилага разпоредбата на чл. 321, ал. 4 и 5.

Чл. 322. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който не попречи на извършването на очевидно тежко престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 322. Който не попречи на извършването на очевидно тежко престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл. 323. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.

(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до 6 години.

Чл. 323. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или с глоба до три хиляди лева.

(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.

(4) Разпоредбата по предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до 6 години.

Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм. бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който построи сграда върху обработваема земя, земеделска земя или пасище, без да има право на това, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) При повторно извършване на престъплението по ал. 1, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от две до пет хиляди лева, както и обществено порицание.

Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм. бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който построи сграда върху обработваема земя, стопанисвана от социалистическа организация или пасище, без да има право за това, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При повторно извършване на престъпление по предходната алинея, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, както и обществено порицание.

Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм. бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който построи върху обработваема земя, стопанисвана от социалистическа организация или пасище, без да има право за това, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет до десет лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) При повторно извършване на престъпление по предходната алинея, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от пет до петнадесет лева, както и обществено порицание.

Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 83 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева. Същото наказание се налага на лекар, лекар по дентална медицина или магистър-фармацевт, които упражняват професията си в нарушение на установения за това ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от сто до триста лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 83 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева. Същото наказание се налага на лекар или лекар по дентална медицина, които упражняват професията си в нарушение на установения за това ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от сто до триста лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 83 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева. Същото наказание се налага на лекар или стоматолог, които упражняват професията си в нарушение на установения за това ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от сто до триста лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до шест лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 83 от 1998 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от два до двадесет лева. Същото наказание се налага на лекар или стоматолог, които упражняват професията си в нарушение на установения за това ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет до тридесет лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до шест хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 325. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато деянието по ал. 1 и 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (*) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години. Съдът може да постанови и пробация.

(4) (*) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато деянието по ал. 1 и 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови и пробация.

Чл. 325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години. Съдът може да постанови и пробация.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато деянието по ал. 1 и 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови и пробация.

Чл. 325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години. Съдът може да постанови и задължително заселване.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато деянието по ал. 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови задължително заселване.

Чл. 325а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който организира или участва в провеждането на боеве с животни, отглежда, тренира или предоставя животни за боеве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева, когато:

1. деянието е извършено повторно;

2. деянието е извършено от ветеринарен лекар или техник, от лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;

3. на боевете присъства малолетно или непълнолетно лице;

4. боевете се заснемат с цел разпространение.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който организира или участва в залагания при боеве с животни.

(4) Деецът не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 1 и 3.

Чл. 325а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) Който организира боеве с животни или предоставя животни за боеве, се наказва с пробация и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и глоба от две хиляди до десет хиляди лева, когато:

1. деянието е извършено повторно;

2. деянието е извършено от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях.

Чл. 325б. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г.) (1) Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) Наказанието е от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. от лице, което осъществява дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;

2. по начин или със средства, опасни за живота на хора или животни, по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост;

3. на публично място или в присъствието на малолетно или непълнолетно лице;

4. повторно.

Чл. 325в. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г.) (1) Който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева.

(2) В случаите по ал. 1, ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до десет хиляди лева.

Чл. 326. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от петстотин до две хиляди лева.

Чл. 326. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 326. (*) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и пробация.

Чл. 326. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и пробация.

Чл. 326. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и задължително заселване.

Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) (1) Който устройва хазартна игра не по установения от закона ред, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от две хиляди до петдесет хиляди лева, когато деянието по ал. 1:

1. е извършено при условията на опасен рецидив;

2. представлява особено тежък случай;

3. е със залагания върху развитието или резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация.

(3) Който участва в хазартна игра, устройвана не по установения от закона ред, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация.

(4) Когато деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева.

(5) Парите или вещите, предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.

(6) Деецът по ал. 3 не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършеното престъпление по ал. 1 и 2.

Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който без съответно разрешение устройва хазартна игра, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който устройва хазартна игра със съответното разрешение, но не на определените за това места.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от сто до сто и петдесет лева, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от сто до петстотин лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който системно участва в хазартни игри, като знае, че са организирани без разрешение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(5) Парите и вещите, предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) (1) Който без съответно разрешение устройва хазартна игра, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от пет до сто лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който устройва хазартна игра със съответното разрешение, но не на определените за това места.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от десет до сто и петдесет лева, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петдесет до петстотин лева.

(4) Който системно участва в хазартни игри, като знае, че са организирани без разрешение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от два до двадесет лева.

(5) Парите и вещите, предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата, ако липсват, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.)

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който води живот в скитническа група, се наказва с пробация до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който организира или ръководи такава група, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва с пробация до две години.

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който води живот в скитническа група, се наказва с пробация до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който организира или ръководи такава група, се наказва с лишаване от свобода до една година и с пробация.

(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва с пробация до две години.

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който води живот в скитническа група, се наказва с пробация до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който организира или ръководи такава група, се наказва с лишаване от свобода до една година и с пробация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва с пробация до две години.

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който води живот в скитническа група, се наказва със задължително заселване до две години или с глоба до три лева.

(2) Който организира или ръководи такава група, се наказва с лишаване от свобода до една година и със задължително заселване.

(3) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва със задължително заселване до две години.

Чл. 329. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.

Чл. 329. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години и пробация или с поправителен труд.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.

Чл. 329. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години и пробация или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.

Чл. 329. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години и задължително заселване или с поправителен труд.

(2) Който системно се занимава с просия, се наказва със задължително заселване за срок до две години.

Глава единадесета.

ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Раздел I.

Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства

Чл. 330. (1) Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1. ако пожарът е представлявал опасност за живота на някого;

2. ако е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти, като посочените по-горе;

3. ако запаленото имущество има историческа, научна или художествена стойност или ако в запаленото помещение се пазят предмети, които имат историческа, научна или художествена стойност;

4. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако палежът е извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група;

5. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако запалената гора или друго имущество със значителна стойност се намира в защитена територия.

(3) Ако в случаите по предходната алинея са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 330. (1) Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1. Ако пожарът е представлявал опасност за живота на някого;

2. Ако е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти, като посочените по-горе;

3. Ако запаленото имущество има историческа, научна или художествена стойност или ако в запаленото помещение се пазят предмети, които имат историческа, научна или художествена стойност;

4. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако палежът е извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група.

(3) Ако в случаите на предходната алинея са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 330. (1) Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1. ако пожарът е представлявал опасност за живота на някого;

2. ако е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти, като посочените по-горе;

3. ако запаленото имущество има историческа, научна или художествена стойност или ако в запаленото помещение се пазят предмети, които имат историческа, научна или художествена стойност.

(3) Ако в случаите по предходната алинея са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 331. (1) Който по непредпазливост запали чужд имот по предходния член, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който запали стърнище, вследствие на което предизвика пожар в горския фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 331. (1) Който по непредпазливост запали чужд имот по предходния член, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 332. За палеж деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е загасил незабавно пожара, преди да са настъпили значителни вреди.

Чл. 333. Когато обектите по чл. 330 са повредени или унищожени чрез взрив, налагат се съответно предвидените в този член наказания.

Чл. 334. (1) Който причини наводнение и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(2) Ако в този случай са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 335. (1) Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 336. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 337. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който произвежда, преработва, видоизменя, ремонтира, разработва, съхранява, търгува, транспортира, внася или изнася взривни вещества, огнестрелни, неогнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, без да има право за това по закон или без разрешение, издадено от надлежния орган на властта, когато такова се изисква, или извърши това не съгласно даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, ако деянието е извършено:

1. от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение;

2. повторно, в немаловажни случаи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(5) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За приготовление към престъпление по ал. 1 - 4 наказанието е лишаване от свобода до две години.

Чл. 337. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който произвежда, преработва, поправя, разработва, съхранява, търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или извърши това не съгласно с даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, ако деянието е извършено:

1. от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение;

2. повторно, в немаловажни случаи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

5) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За приготовление към престъпление по ал. 1 - 4 наказанието е лишаване от свобода до две години.

Чл. 337. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който произвежда, преработва, поправя, разработва, съхранява, търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или извърши това не съгласно даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, ако деянието е извършено:

1. от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение;

2. повторно, в немаловажни случаи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 337. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 50 от 1995 г.) (1) Който произвежда, преработва, поправя, търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или извърши това не съгласно даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, ако деянието е извършено:

1. от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение;

2. повторно, в немаловажни случаи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който предостави взривни вещества, оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако от деянията по ал. 1 и 2 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или значителна повреда на имот, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предостави взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако от деянията по ал. 1 и 2 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или значителна повреда на имот, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който предостави взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако от деянията по ал. 1 и 2 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или значителна повреда на имот, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако от това последва взрив и е причинена на едно или повече лица средна или тежка телесна повреда или смърт, или значителна повреда на имот, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева.

(2) Ако от това последва взрив и е причинена на едно или повече лица средна или тежка телесна повреда или смърт, или значителна повреда на имот, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) Ако се касае до взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Който отчужди или предаде взривни вещества, огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие или пиротехнически изделия на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Наказанието по ал. 3 се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси за огнестрелно оръжие, без последният да има разрешение за носене на съответното огнестрелно оръжие.

(5) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което без съответно разрешение прибере намерени взривни вещества, огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие или пиротехнически изделия.

Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако се касае до взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който отчужди или предаде взривове или огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси, без последният да има позволително за носене на съответно оръжие.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което без съответно разрешение прибере намерени взрив, огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие или боеприпаси.

Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако се касае до взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който отчужди или предаде взривове или огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси, без последният да има позволително за носене на съответно оръжие.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което без съответно разрешение прибере намерени взрив, огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие или боеприпаси.

Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 41 от 1985 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Ако се касае до взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 50 от 1995 г.) Който отчужди или предаде взривове или огнестрелно оръжие на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси, без последният да има позволително за носене на съответно оръжие.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което без съответно разрешение прибере намерени взрив, огнестрелно оръжие или боеприпаси.

Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 41 от 1985 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) Ако се касае до взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който отчужди или предаде взривове или огнестрелно оръжие на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси, без последният да има позволително за носене на съответно оръжие.

Чл. 339а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Специалното техническо средство се отнема в полза на държавата.

Чл. 339а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Специалното техническо средство се отнема в полза на държавата.

Чл. 339а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Специалното техническо средство се отнема в полза на държавата.

(3) Ако деянието по предходната алинея е извършено от длъжностно лице във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 339б. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който произвежда, пренася, държи, придобива или предава другиму изделия или технологии с двойна употреба, определени със закон или с акт на Министерския съвет с цел да бъдат използвани за осъществяване на сделки в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба до двеста хиляди лева.

Чл. 339б. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който произвежда, пренася, държи, придобива или предава другиму изделия или технологии с двойна употреба, определени със закон или с акт на Министерския съвет с цел да бъдат използвани за осъществяване на сделки в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до двеста хиляди лева.

Чл. 339б. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който произвежда, пренася, държи, придобива или предава другиму стоки или технологии с възможна двойна употреба, определени със закон или с акт на Министерския съвет с цел да бъдат използвани за осъществяване на сделки в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до двеста хиляди лева.

Раздел II.

Престъпления по транспорта и съобщенията

Чл. 340. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разруши въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация, или му причини повреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет, се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако в случаите по предходните алинеи е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) смърт за едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 340. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разруши въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация, или му причини вреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет, се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако в случаите по предходните алинеи е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) смърт за едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или смърт.

Чл. 341. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато деянието по чл. 340, ал. 1 и 2 е извършено по непредпазливост и от него са настъпили:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по предходната буква;

в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до три години; по буква "б" - лишаване от свобода до шест години; по буква "в" - лишаване от свобода от една до десет години.

Чл. 341а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който постави във въздухоплавателно средство устройство или вещество, което може да го разруши или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава опасност за сигурността му в полет, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Който застраши сигурността на въздухоплавателно средство в полет, като:

а) разруши или повреди инсталация или съоръжение за ръководство на въздухоплаването;

б) съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи, постави лъжлив знак или премахне или премести знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(3) Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши сигурността на това въздухоплавателно средство и не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години.

(4) Когато в случаите по предходните алинеи е последвала средна или тежка телесна повреда или смърт на едно или повече лица, налагат се съответно предвидените в чл. 340, ал. 3 наказания.

(5) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост и са настъпили последици по чл. 341, налагат се съответно предвидените в този член наказания.

Чл. 341б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който незаконно завладее въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или установи контрол върху такова средство, се наказва с лишаване от свобода до десет години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено със сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(3) Ако от деянието по предходните алинеи е последвала:

а) значителна повреда на въздухоплавателното средство;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по предходната буква;

в) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а по буква "в" - лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 - 10.

Чл. 341б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който незаконно завладее въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или установи контрол върху такова средство, се наказва с лишаване от свобода до десет години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено със сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(3) Ако от деянието по предходните алинеи е последвала:

а) значителна повреда на въздухоплавателното средство;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по предходната буква;

в) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а по буква "в" - лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

Чл. 341б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който незаконно завладее въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или установи контрол върху такова средство, се наказва с лишаване от свобода до десет години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено със сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(3) Ако от деянието по предходните алинеи е последвала:

а) значителна повреда на въздухоплавателното средство;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по предходната буква;

в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а по буква "в" - лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6-10.

Чл. 341в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 342. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.

(3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по алинея 3, букви "а" и "б" съдът лишава виновния от правата по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. В случаите по буква "в" лишаването от тези права е завинаги.

Чл. 342. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.

(3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по алинея 3, букви "а" и "б" съдът лишава виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7. В случаите по буква "в" лишаването от тези права е завинаги.

Чл. 342. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата на експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.

(3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 89 от 1986 г.) В случаите по алинея 3, букви "а" и "б" съдът лишава виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7. В случаите по буква "в" лишаването от тези права е завинаги.

Чл. 342. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или смърт.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по алинея 3, букви "а" и "б" съдът лишава виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7. В случаите по буква "в" лишаването от тези права е завинаги.

Чл. 343. (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация;

б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда;

в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) За престъпления по ал. 1, букви "а" и "б" наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, наказанието е:

а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - до осем години;

б) при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

Чл. 343. (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация;

б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда;

в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) За престъпления по ал. 1, букви "а" и "б" наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, наказанието е:

а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - до осем години;

б) при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

Чл. 343. (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация;

б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда;

в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по ал. 1, букви "а" и "б" деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, наказанието е:

а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - до осем години;

б) при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

Чл. 343. (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 54 от 1978 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд;

б) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или поправителен труд за средна телесна повреда;

в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по ал. 1, букви "а" и "б" деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, наказанието е:

а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - до осем години;

б) при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

Чл. 343. (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 54 от 1978 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд;

б) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или поправителен труд за средна телесна повреда;

в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, наказанието е:

а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - до осем години;

б) при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

Чл. 343. (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 54 от 1978 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд;

б) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или поправителен труд за средна телесна повреда;

в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(2) Ако деянието е извършено в пияно състояние или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, наказанието е:

а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - до осем години;

б) при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

Чл. 343а. (1) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишен текст на чл. 343а - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите, наказанието е:

а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 1, буква "б" - лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до две години или пробация при средна телесна повреда;

б) по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години;

в) по ал. 2, буква "а", когато е причинена средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице - лишаване от свобода до четири години, а в особено тежки случаи - до шест години;

г) по ал. 2, буква "б", когато е настъпила смърт на повече от едно лице - лишаване от свобода от две до десет години, а в особено тежки случаи - от три до дванадесет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) За престъпление по ал. 1, буква "а" наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това.

Чл. 343а. (1) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишен текст на чл. 343а - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите, наказанието е:

а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 1, буква "б" - лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до две години или пробация при средна телесна повреда;

б) по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години;

в) по ал. 2, буква "а", когато е причинена средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице - лишаване от свобода до четири години, а в особено тежки случаи - до шест години;

г) по ал. 2, буква "б", когато е настъпила смърт на повече от едно лице - лишаване от свобода от две до десет години, а в особено тежки случаи - от три до дванадесет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпление по ал. 1, буква "а" деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това.

Чл. 343а. (1) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишен текст на чл. 343а - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите, наказанието е:

а) по ал. 1, буква "б" - лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до две години или поправителен труд при средна телесна повреда;

б) по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години;

в) по ал. 2, буква "а", когато е причинена средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице - лишаване от свобода до четири години, а в особено тежки случаи - до шест години;

г) по ал. 2, буква "б", когато е настъпила смърт на повече от едно лице - лишаване от свобода от две до десет години, а в особено тежки случаи - от три до дванадесет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпление по ал. 1, буква "а" деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това.

Чл. 343а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите, наказанието е:

а) по ал. 1, буква "б" - лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до две години или поправителен труд при средна телесна повреда;

б) по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години;

в) по ал. 2, буква "а", когато е причинена средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице - лишаване от свобода до четири години, а в особено тежки случаи - до шест години;

г) по ал. 2, буква "б", когато е настъпила смърт на повече от едно лице - лишаване от свобода от две до десет години, а в особено тежки случаи - от три до дванадесет години.

Чл. 343б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 343б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) (1) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от пет до тридесет лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 343б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) (1) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от пет до тридесет лева.

Чл. 343в. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Същото наказание се налага и на този, който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние.

Чл. 343г. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7 и може да постанови лишаване от право по точка 6.

Чл. 343г. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 7 и може да постанови лишаване от право по точка 6.

Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба до шест лева.

Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до три лева.

Чл. 345а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (1) Който в нарушение на установения за това ред заличи или подправи идентификационен номер на моторно превозно средство, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

(3) Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева, ако са заличени или подправени номера на части на моторно превозно средство.

Чл. 346. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, ако:

1. е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор, или

2. деянието е извършено в пияно състояние или повече от два пъти, или повторно, или

3. отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, точки 1 - 6

4. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) отнемането е извършено с цел имотна облага от връщането на моторното превозно средство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието по ал. 2 се налага и на лице, което предлага съдействие за връщане на отнетото превозно средство срещу получаването на имотна облага.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В случаите на предходните алинеи съдът постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако за отнемането на превозното средство или за запазване на владението върху него е употребена сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като съдът постановява и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.

(6) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и когато деянието е извършено от лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или по поръчение на организация или група, или когато е направен опит моторното превозно средство да бъде изнесено през границата на страната или когато са изменени серийните и регистрационните му номера.

Чл. 346. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, ако:

1. е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор, или

2. деянието е извършено в пияно състояние или повече от два пъти, или повторно, или

3. отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, точки 1 - 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) В случаите на предходните алинеи съдът постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако за отнемането на превозното средство или за запазване на владението върху него е употребена сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като съдът постановява и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и когато деянието е извършено от лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или по поръчение на организация или група, или когато е направен опит моторното превозно средство да бъде изнесено през границата на страната или когато са изменени серийните и регистрационните му номера.

Чл. 346. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., попр. бр. 90 от 1986 г., бр. 107 от 1996 г.) Наказанието е лишаване от свобода от две до шест години, ако:

а) е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор или

б) деянието е извършено в пияно състояние, повече от два пъти или повторно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът може да постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи се прилага съответно разпоредбата на чл. 268, ал. 2.

Чл. 346. (1) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., попр. - ДВ, бр. 90 от 1986 г.) Наказанието е лишаване от свобода до пет години, ако:

а) е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор или

б) деянието е извършено в пияно състояние, повече от два пъти или повторно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът може да постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи се прилага съответно разпоредбата на чл. 268, ал. 2.

Чл. 346а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото моторно превозно средство бъде върнато, наказанието е:

1. в случаите по чл. 346, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. в случаите по чл. 346, ал. 2, т. 4, ако връщането е извършено преди получаването на имотната облага - лишаване от свобода до осем години.

Чл. 346а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който противозаконно проникне в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

Чл. 346б. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишен текст на чл. 346а - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който противозаконно проникне в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева.

Чл. 347. (1) Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Чл. 347. (1) Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева.

Чл. 347. (1) Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба до три лева.

Чл. 348. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който:

а) построи, държи или ползува радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това;

б) използува радиосредство, което излъчва в етера, без предварително да го е регистрирал с пълни установъчни данни или го използува за цели, непозволени по даденото му разрешение;

в) без предварително писмено разрешение самоволно измени регистрираните данни на радиосредството, което излъчва в етера;

г) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пречи или смущава действието на радиосъобщителна, радиоразпръсквателна, телевизионна или радиорелейна станция или радиотранслационна централа, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева, като радиосредството се отнема в полза на държавата.

Чл. 348. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който:

а) построи, държи или ползува радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това;

б) използува радиосредство, което излъчва в етера, без предварително да го е регистрирал с пълни установъчни данни или го използува за цели, непозволени по даденото му разрешение;

в) без предварително писмено разрешение самоволно измени регистрираните данни на радиосредството, което излъчва в етера;

г) пречи или смущава действието на радиосъобщителна, радиоразпръсквателна, телевизионна или радиорелейна станция или радиотранслационна централа, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до четири лева, като радиосредството се отнема в полза на държавата.

Чл. 348а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който чрез измама или по друг незаконен начин използва далекосъобщителна мрежа, съоръжение или услуга, за да генерира или пренасочи в свой или чужд интерес насочен пренос на сигнали, писмен текст, изображения, звук, данни или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга преносна среда, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

2. чрез използване на нерегистрирано далекосъобщително средство;

3. повторно,

наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 348а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който чрез измама или по друг незаконен начин използва далекосъобщителна мрежа, съоръжение или услуга, за да генерира или пренасочи в свой или чужд интерес насочен пренос на сигнали, писмен текст, изображения, звук, данни или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга преносна среда, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

2. чрез използване на нерегистрирано далекосъобщително средство;

3. повторно,

наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Чл. 348а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато имуществените вреди и телесната повреда по чл. 343 са причинени на съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В тези случаи деецът може да бъде лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно средство и когато не е подадена тъжба или подадената тъжба е оттеглена.

Чл. 348б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишен текст на чл. 348а - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато имуществените вреди и телесната повреда по чл. 343 са причинени на съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В тези случаи деецът може да бъде лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно средство и когато не е подадена тъжба или подадената тъжба е оттеглена.

Раздел III.

Престъпления против народното здраве и против околната среда (Загл. доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съобразно различията по предходните алинеи се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.

Чл. 349а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който наруши правила, установени за вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани за трансплантация, се наказва с лишаване от свобода от една до три години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до пет години, ако деянието е извършено с користна цел.

Чл. 350. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който изготви храни или питиета, предназначени за общо ползване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обръщение такива храни или питиета, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който наруши правила, уреждащи добива, производството, преработката, съхранението или търговията с животни, суровини, храни или питиета, предназначени за общо ползване, и с това изложи на опасност здравето или живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 е последвала средна телесна повреда за другиго - наказанието е лишаване от свобода до шест години, ако е последвала тежка телесна повреда за другиго - лишаване от свобода от една до осем години, а ако е последвала смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 350а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който в нарушение на закон произвежда или предлага на пазара храни, храни за животни или ветеринарномедицински продукти, или питиета, и с това изложи на опасност живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 351. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За деяния по чл. 349 и 350, извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

(2) Ако в този случай е последвала смърт за някого, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 351. (1) За деяния по чл. 349 и 350, извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(2) Ако в този случай е последвала смърт за някого, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 352. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който замърсява или допуска да се замърсят почвата, въздухът, водни течения, басейни, подземни води, териториалните или вътрешните морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участва Република България, и с това ги направи опасни за хора или животни и растения или негодни за използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачването нивото на подземните води в населените и курортните места.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Когато с деянията по ал. 1 или 2 са причинени:

1. смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева;

2. немаловажни вреди на околната среда, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Ако деянието по ал. 1 или 2 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

Чл. 352. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подземни води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто лева до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачването нивото на подземните води в населените и курортните места.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация или глоба от сто до триста лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от сто до триста лева, а по ал. 3 - от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 352. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подземни води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или подземните системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайни зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от сто до триста лева, а по ал. 3 - глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Република България, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Когато деянието е извършено от капитан на кораб, съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който замърси или допусне да се замърсят водите по ал. 1 с вредни течни вещества в наливно състояние, определени в международно съглашение, в което участва Република България.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до петнадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петстотин лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петстотин лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 353. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация или глоба от сто до триста лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от сто до триста лева, а по ал. 3 - глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 353. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от сто до триста лева, а по ал. 3 - глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 353а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва, морски пространства - и от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до хиляда лева.

Чл. 353б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който управлява отпадъци не по установения ред и с това създаде опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева.

(2) Когато с деянието по ал. 1 е причинена:

1. смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева;

2. немаловажна вреда на околната среда, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(3) Който наруши или не изпълни задълженията си за осигуряване на изправността и правилното функциониране на инсталация или съоръжение за обезвреждане или оползотворяване на отпадъци и с това причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години и с глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева, а ако е причинена немаловажна вреда на околната среда, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Когато деянията по ал. 1 - 3 са извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до петнадесет хиляди лева.

Чл. 353б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който в нарушение на международни договори, по които Република България е страна, пренася през границата на страната опасни отпадъци, токсични химически вещества, биологически агенти, токсини и радиоактивни вещества, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

Чл. 353в. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който управлява опасни отпадъци не по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) Когато с деянието по ал. 1 се създаде опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.

(3) Когато с деянието по ал. 1 е причинена смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от петнадесет хиляди до петдесет хиляди лева, а ако е причинена немаловажна вреда на околната среда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни задълженията си по управление на опасни отпадъци, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(5) Когато деянията по ал. 1 - 3 са извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

Чл. 353в. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни задълженията си по събирането, съхраняването, транспортирането и обезвреждането на опасни отпадъци, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 353г. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който в нарушение на установения ред пренася отпадъци през границата на страната, когато извършеното не представлява маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

(2) Който в нарушение на международни договори, по които Република България е страна, пренася през границата на страната опасни отпадъци, токсични химически вещества, биологически агенти, токсини и радиоактивни вещества, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) Когато деянията по ал. 1 или 2 са извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 353г. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който в нарушение на закон изгради водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

Чл. 353д. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който съхранява не по установения ред опасни вещества или смеси и с това създаде опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

(2) Който не по установения ред пусне или нареди да се пусне в експлоатация предприятие или инсталация, за чието функциониране се използват опасни вещества или смеси, и с това създаде опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който не по установения ред пусне или нареди да се пусне в експлоатация предприятие или инсталация, чието функциониране може да създаде опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди на околната среда.

(4) Ако в случаите по ал. 2 и 3 е причинена смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, а ако е причинена немаловажна вреда на околната среда, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

(5) Когато деянията по ал. 1 - 4 са извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 353д. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който в нарушение на закон използва минерална вода за стопанска дейност, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 353е. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който в нарушение на установения ред произвежда, употребява, разпространява, внася или изнася през границата на страната вещества, които нарушават озоновия слой, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 353ж. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишен чл. 353г - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който в нарушение на закон изгради водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

Чл. 353з. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишен чл. 353д - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който в нарушение на закон използва минерална вода за стопанска дейност, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който без надлежно разрешение произведе, придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако престъплението по ал. 1 се извършва системно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато наркотичните вещества или техните аналози са в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Който без надлежно разрешително на публично място придобие или държи с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, както и когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено големи размери или деянието е извършено:

1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. от лекар или фармацевт;

3. от възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му;

4. при условията на опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или техни аналози, се наказва:

1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева;

2. за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(4) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(5) В маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е глоба до хиляда лева.

(6) В случаите по ал. 1 - 5 предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на държавата.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

(2) Когато наркотичните вещества или техните аналози са в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Който без надлежно разрешително на публично място придобие или държи с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, както и когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено голямо количество или деянието е извършено:

1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. от лекар или фармацевт;

3. от възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му;

4. при условията на опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или техни аналози, се наказва:

1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева;

2. за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(4) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(5) В маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е глоба до хиляда лева.

(6) В случаите по ал. 1 - 5 предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на държавата.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие, разпространява, съхранява, държи, превозва или пренася наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева, и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения и материали за производството на наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходната алинея:

1. има за предмет вещества в големи размери;

2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

3. се отнася за вещества, които се разпространяват сред повече от две лица или на публично място, или в района на учебно заведение, общежитие или казарма на разстояние до 250 м от прилежащите им терени;

4. е извършено от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода;

5. е извършено повторно,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева за високорискови наркотични вещества, и лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева - за рискови наркотични вещества.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) В случаите по ал. 1 до 3 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който склонява или подпомага другиго към употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;

2. по отношение на повече от две лица;

3. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода при или по повод изпълнение на службата му;

4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) на публично място;

5. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) чрез средствата за масово осведомяване;

6. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) при условията на опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева, като съдът в случаите на т. 3 постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който даде другиму наркотично вещество или негов аналог в количества, които могат да предизвикат смърт и последва такава, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Лекар, който в нарушение на установения ред съзнателно предписва другиму наркотични вещества или техни аналози или лекарства, които съдържат такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до три хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, глоба до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който склонява или подпомага другиго към употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;

2. по отношение на повече от две лица;

3. от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода;

4. от собственик или наемател на хотел, ресторант, дискотека или на друго обществено заведение;

5. чрез средствата за масово осведомяване или по друг начин на обществено място;

6. повторно, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът в случаите на точки 3 и 4 постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който даде другиму наркотично вещество и/или негов аналог в количества, които могат да предизвикат смърт и последва такава, се наказва с лишаване от свобода от десет до тридесет години и глоба от триста хиляди до петстотин хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Лекар, който без да е необходимо, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или лекарства, съдържащи такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, глоба до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 354в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който засява или отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който организира, ръководи или финансира организирана престъпна група за отглеждане на растения по ал. 1 или за добиване, производство или преработване на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години и с глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който участва в организирана престъпна група по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Не се наказва участник в организирана престъпна група, който доброволно е съобщил на властта всички известни му факти и обстоятелства за дейността на престъпната група.

(5) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба до хиляда лева.

Чл. 354в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (1) Който засява или отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Който организира, ръководи и/или финансира престъпна група за отглеждане на растения по предходната алинея, или за добиване, производство, приготвяне, изработване или преработване на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години или с доживотен затвор и глоба от триста хиляди до петстотин хиляди лева.

(3) Който участва в престъпна група по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(4) Не се наказва участник в престъпна група, който доброволно е съобщил на властта всички известни му факти и обстоятелства за дейността на престъпната група.

(5) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба до хиляда лева.

Чл. 355. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 355. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 356. (1) Който наруши установените строителни, санитарни или противопожарни правила при проектиране, ръководене или изпълнение на строежи и с това изложи на опасност живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 356. (1) Който наруши установените строителни, санитарни или противопожарни правила при проектиране, ръководене или изпълнение на строежи и с това изложи на опасност живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел III.

Престъпления против народното здраве

Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съобразно различията по предходните алинеи се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.

Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или смърт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съобразно различията по предходните алинеи се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.

Чл. 349а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който наруши правила, установени за вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани за трансплантация, се наказва с лишаване от свобода от една до три години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до пет години, ако деянието е извършено с користна цел.

Чл. 350. (1) Който изготви хранителни продукти или питиета, предназначени за общо ползуване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обръщение такива хранителни продукти или питиета, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако от деянието е последвала средна телесна повреда за другиго - наказанието е лишаване от свобода до шест години, ако е последвала тежка телесна повреда за другиго - лишаване от свобода от една до осем години, а ако е последвала смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 351. (1) За деяния по чл. 349 и 350, извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(2) Ако в този случай е последвала смърт за някого, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 352. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до пет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайни зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от сто до триста лева, а по ал. 3 - глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 352. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до пет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайни зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до десет лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от пет до двадесет лева, а по ал. 3 - от три до десет лева, налагана по административен ред.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петстотин лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от пет до сто лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петстотин лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба до десет лева, налагана по административен ред.

Чл. 353. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от сто до триста лева, а по ал. 3 - глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 353. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 86 от 1991 г.) (1) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от пет до петдесет лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до десет лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от два и до десет лева, а по ал. 3 - глоба от три до десет лева, налагана по административен ред.

Чл. 353а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва, морски пространства - и от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до хиляда лева.

Чл. 353б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който в нарушение на международни договори, по които Република България е страна, пренася през границата на страната опасни отпадъци, токсични химически вещества, биологически агенти, токсини и радиоактивни вещества, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

Чл. 353б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който в нарушение на международни договори, по които Република България е страна, пренася през границата на страната опасни отпадъци, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

Чл. 353в. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни задълженията си по събирането, съхраняването, транспортирането и обезвреждането на опасни отпадъци, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или глоба от сто до триста лева.

Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до шест лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. бр. 10 от 1993 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или глоба до пет лева.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие, разпространява, съхранява, държи, превозва или пренася наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева, и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения и материали за производството на наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходната алинея:

1. има за предмет вещества в големи размери;

2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

3. се отнася за вещества, които се разпространяват сред повече от две лица или на публично място, или в района на учебно заведение, общежитие или казарма на разстояние до 250 м от прилежащите им терени;

4. е извършено от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода;

5. е извършено повторно,

наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева за високорискови наркотични вещества, и лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева - за рискови наркотични вещества.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) В случаите по ал. 1 до 3 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, предназначени за продажба или друго отчуждаване, както и този, който продаде или по друг начин отчужди такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея:

а) има за предмет вещества в големи размери или

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от две до петдесет хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, непредназначени за продажба или друго отчуждаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и задължително заселване.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се с лишаване от свобода до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) В случаите по ал. 1 до 4 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който склонява или подпомага другиго към употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;

2. по отношение на повече от две лица;

3. от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода;

4. от собственик или наемател на хотел, ресторант, дискотека или на друго обществено заведение;

5. чрез средствата за масово осведомяване или по друг начин на обществено място;

6. повторно, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът в случаите на точки 3 и 4 постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който даде другиму наркотично вещество и/или негов аналог в количества, които могат да предизвикат смърт и последва такава, се наказва с лишаване от свобода от десет до тридесет години и глоба от триста хиляди до петстотин хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Лекар, който без да е необходимо, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или лекарства, съдържащи такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който склонява другиго към употреба на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и глоба от сто до хиляда лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

а) по отношение на малолетен или непълнолетен;

б) по отношение на повече от едно лице или

в)(Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петстотин до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Лекар, който без да е необходимо, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или лекарства, съдържащи такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 354в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (1) Който засява или отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Който организира, ръководи и/или финансира престъпна група за отглеждане на растения по предходната алинея, или за добиване, производство, приготвяне, изработване или преработване на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години или с доживотен затвор и глоба от триста хиляди до петстотин хиляди лева.

(3) Който участва в престъпна група по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(4) Не се наказва участник в престъпна група, който доброволно е съобщил на властта всички известни му факти и обстоятелства за дейността на престъпната група.

(5) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба до хиляда лева.

Чл. 354в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който без съответно разрешение или в нарушение на установените правила засява или отглежда опиев мак или друго растение, за да се произвеждат наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 355. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 355. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с поправителен труд или с глоба до три лева.

Чл. 356. (1) Който наруши установените строителни, санитарни или противопожарни правила при проектиране, ръководене или изпълнение на строежи и с това изложи на опасност живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел III.

Престъпление против народното здраве

Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или смърт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съобразно различията по предходните алинеи се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.

Чл. 349а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който наруши правила, установени за вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани за трансплантация, се наказва с лишаване от свобода от една до три години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до пет години, ако деянието е извършено с користна цел.

Чл. 350. (1) Който изготви хранителни продукти или питиета, предназначени за общо ползуване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обръщение такива хранителни продукти или питиета, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако от деянието е последвала средна телесна повреда за другиго - наказанието е лишаване от свобода до шест години, ако е последвала тежка телесна повреда за другиго - лишаване от свобода от една до осем години, а ако е последвала смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 351. (1) За деяния по чл. 349 и 350, извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд.

(2) Ако в този случай е последвала смърт за някого, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 352. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до пет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайни зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до десет лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от пет до двадесет лева, а по ал. 3 - от три до десет лева, налагана по административен ред.

Чл. 352. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от пет хиляди до двеста и петдесет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайни зони за питейно водоснабдяване или покачване нивото на подпочвените води в населените и курортните места.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а по ал. 3 - от три хиляди до десет хиляди лева, налагана по административен ред.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от пет до сто лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петстотин лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба до десет лева, налагана по административен ред.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 86 от 1991 г.) (1) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба до един милион лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от пет хиляди до сто хиляди лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петстотин хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба до десет хиляди лева, налагана по административен ред.

Чл. 353. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 86 от 1991 г.) (1) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от пет до петдесет лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до десет лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от два и до десет лева, а по ал. 3 - глоба от три до десет лева, налагана по административен ред.

Чл. 353а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва, морски пространства - и от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до хиляда лева.

Чл. 353а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) Длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва, морски пространства - и от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 353б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който в нарушение на международни договори, по които Република България е страна, пренася през границата на страната опасни отпадъци, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

Чл. 353в. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни задълженията си по събирането, съхраняването, транспортирането и обезвреждането на опасни отпадъци, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г. и бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до шест лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. бр. 10 от 1993 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или глоба до пет лева.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, предназначени за продажба или друго отчуждаване, както и този, който продаде или по друг начин отчужди такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея:

а) има за предмет вещества в големи размери или

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от две до петдесет хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, непредназначени за продажба или друго отчуждаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и задължително заселване.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се с лишаване от свобода до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) В случаите по ал. 1 до 4 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, предназначени за продажба или друго отчуждаване, както и този, който продаде или по друг начин отчужди такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до сто хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея:

а) има за предмет вещества в големи размери или

б) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително,

наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до двеста хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешение изготви, придобие, държи, превозва или пренася наркотични вещества, непредназначени за продажба или друго отчуждаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и задължително заселване.

(5) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(6) В случаите по ал. 1 до 4 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който склонява другиго към употреба на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и глоба от сто до хиляда лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

а) по отношение на малолетен или непълнолетен;

б) по отношение на повече от едно лице или

в)(Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петстотин до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Лекар, който без да е необходимо, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или лекарства, съдържащи такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който склонява другиго към употреба на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

а) по отношение на малолетен или непълнолетен;

б) по отношение на повече от едно лице или

в) повторно,

наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от петстотин до десет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Лекар, който без да е необходимо, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или лекарства, съдържащи такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 354в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който без съответно разрешение или в нарушение на установените правила засява или отглежда опиев мак или друго растение, за да се произвеждат наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 354в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който без съответно разрешение или в нарушение на установените правила засява или отглежда опиев мак или друго растение, за да се произвеждат наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 355. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд или глоба до три лева.

(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с поправителен труд или с глоба до три лева.

Чл. 356. (1) Който наруши установените строителни, санитарни или противопожарни правила при проектиране, ръководене или изпълнение на строежи и с това изложи на опасност живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел IV.

Други общоопасни престъпления (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 356а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) За приготовление към престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, чл. 342, ал. 3, чл. 344, 349, 350, чл. 352, ал. 1, чл. 353ж, 353з чл. 354, 354а и 354в, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За приготовление към престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, чл. 342, ал. 3, чл. 344, 349, 350, чл. 352, ал. 1, чл. 353г, 353д, чл. 354, 354а и 354в, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) За приготовление към престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, чл. 342, ал. 3, чл. 344, 349, 350, чл. 352, ал. 1, чл. 354, 354а и 354в, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) За приготовление към престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350, 352, ал. 1, 354 и 354а, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Чужд гражданин, който на територията на републиката се подготвя да извърши в чужбина деяние по чл. 242, ал. 2 и 3 или някое от деянията, посочени в чл. 356а, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Ако със същата цел е създадена организация или група, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а за организаторите и ръководителите - лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Който знае, че се подготвя, че се върши или че е извършено престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350, 352, 354, 354а и 356б и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Раздел V.

Престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., попр. - ДВ, бр. 80 от 1985 г.)

Чл. 356г. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което нареди или допусне да се започне или извърши дейност, без да бъде издадено или преди да бъде издадено предвидено в Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели разрешение или в отклонение от разрешението, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или е създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 356д. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 356е. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деянието по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356з. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност и умишлено причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на другиго, се наказва:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" - с лишаване от свобода от пет до двадесет години;

в) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - с лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 356и. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деяние по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356й. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в", чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в" съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) В случаите по чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в", чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в" съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 356к. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който без надлежно разрешение произвежда, обработва, обезврежда, придобие, държи, превозва или пренася ядрен материал, източници на йонизиращи лъчения или компоненти за тях, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Ако в случаите по ал. 1 е последвала:

1. (нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) опасност от причиняване на вреда на околната среда, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години;

2. (нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) вреда за околната среда, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години;

3. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години;

4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години;

5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) смърт на едно или повече лица, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 356к. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който без надлежно разрешение придобие, държи, превозва или пренася ядрен материал, източници на йонизиращи лъчения или компоненти за тях, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Ако в случаите по ал. 1 е последвала:

1. опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години;

2. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години;

3. смърт на едно или повече лица, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

Раздел V.

Престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., попр., бр. 80 от 1985 г.)

Чл. 356г. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което нареди или допусне да се започне или извърши дейност, без да бъде издадено или преди да бъде издадено предвидено в Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели разрешение или в отклонение от разрешението, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или е създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 356г. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което нареди или допусне да се започне или извърши дейност, без да бъде издадено или преди да бъде издадено предвидено в Закона за използуване на атомна енергия за мирни цели разрешение или в отклонение от разрешението, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или е създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 356г. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което нареди или допусне да се започне или извърши дейност, без да бъде издадено или преди да бъде издадено предвидено в Закона за използуване на атомна енергия за мирни цели разрешение или в отклонение от разрешението, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба до двадесет лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или е създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 356д. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 356д. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 356д. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд или с глоба до десет лева.

Чл. 356е. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 356е. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или смърт.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деянието по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356з. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност и умишлено причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на другиго, се наказва:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" - с лишаване от свобода от пет до двадесет години;

в) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - с лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 356з. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който наруши правилата за ядрена или радиационната безопасност и умишлено причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на другиго, се наказва:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" - с лишаване от свобода от пет до двадесет години;

в) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" и "б" - с лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или със смърт.

Чл. 356и. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деяние по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) В случаите по чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в", чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в" съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7.

Чл. 356к. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който без надлежно разрешение придобие, държи, превозва или пренася ядрен материал, източници на йонизиращи лъчения или компоненти за тях, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Ако в случаите по ал. 1 е последвала:

1. опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години;

2. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години;

3. смърт на едно или повече лица, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

Глава дванадесета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОТБРАНИТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА РЕПУБЛИКАТА, ПРОТИВ ИНФОРМАЦИЯТА, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА ДЪРЖАВНА ТАЙНА, И ПРОТИВ ЧУЖДЕСТРАННАТА КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 26 ОТ 2004 Г.)

Раздел I.

Престъпления против информацията, представляваща държавна тайна, и против чуждестранната класифицирана информация (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

Чл. 357. (1) (Зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, както и този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) С наказанието по ал. 1 и 2 се наказва и този, който разгласи чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 357. (1) (Зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, както и този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) С наказанието по ал. 1 и 2 се наказва и този, който разгласи чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 357а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

Чл. 357б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

Чл. 358. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 358. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който стане причина да бъде разкрита информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако това е станало поради неспазване на нормативно установените изисквания за защита на класифицирана информация, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 359. (1)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който стане причина да бъде разкрита информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако това е станало поради неспазване на нормативно установените изисквания за защита на класифицирана информация, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 360. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел II.

Престъпления против носене на военната служба

Чл. 361. (1) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Резервист, който не се яви в срок на учебно-мобилизационно мероприятие, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Чл. 361. (1) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Резервист, който не се яви в срок на учебно-мобилизационно мероприятие, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Чл. 361. (1) Български гражданин, който се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Резервист, който не се яви в срок на учебно-мобилизационно мероприятие, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Чл. 361. (1) Български гражданин, който се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Запасен, който не се яви в срок на учебен, проверочен или практически сбор, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Чл. 361. (1) Български гражданин, който се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Запасен, който не се яви в срок на учебен, проверочен или практически сбор, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 362. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.)

Чл. 362. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 362. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява военна служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 363. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.)

Чл. 363. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 363. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Ако това е извършено с намерение деецът да се отклони изобщо от изпълнение на задължението си по военната служба, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако деянието по ал. 2 е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 365. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.)

Чл. 365. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 365. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което даде неверни сведения за семейното положение или здравословното състояние на младеж, подлежащ на военна служба, или състави непълни или неправилни списъци, или допусне да се замени младеж, подлежащ на военна служба, с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Чл. 365. Длъжностно лице, което даде неверни сведения за семейното положение или здравословно състояние на младеж, подлежащ на военна служба, или състави непълни или неправилни списъци, или допусне да се замени младеж, подлежащ на военна служба, с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, животните, превозните средства или други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони за военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от сто до триста лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация или глоба от сто до триста лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 368. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.) Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, резервисти, при преглед на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 368. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, резервисти, при преглед на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 368. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, резервисти или наборници, при преглед на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 368. Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, запасни или наборници, при преглед на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел II.

а. Престъпления против изпълнението на мирновременната алтернативна служба (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.)

Чл. 368а. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.)

Чл. 368б. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.)

Чл. 368в. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.)

Чл. 368г. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.)

Чл. 368д. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.)

Чл. 368е. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.)

Чл. 368ж. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г.)

Раздел II.

а. Престъпления против изпълнението на мирновременната алтернативна служба (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 368а. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 368б. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 368в. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 368г. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 368д. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 368е. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 368ж. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Раздел II.

а. Престъпления против изпълнението на мирновременната алтернативна служба (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.)

Чл. 368а. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Български гражданин, който се отклони от изпълнение на мирновременна алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 368б. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява мирновременна алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 368в. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от изпълнение на мирновременна алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 368г. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който без разрешение напусне мястото на изпълнение на мирновременната алтернативна служба или не се яви на мястото на службата при назначение, командировка или от отпуск за срок повече от три денонощия, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 368д. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който се отклони с намерение да избегне завинаги изпълнението на задължението си по мирновременната алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 368е. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който се отклони от изпълнение на задължение по мирновременната алтернативна служба чрез симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 368ж. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който откаже да изпълнява задължения по мирновременната алтернативна служба или системно се отклонява от изпълнението им, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Раздел II.

а. Престъпления против изпълнението на мирновременната алтернативна служба

Чл. 368а. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Български гражданин, който се отклони от изпълнение на мирновременна алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 368б. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява мирновременна алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 368в. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от изпълнение на мирновременна алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 368г. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който без разрешение напусне мястото на изпълнение на мирновременната алтернативна служба или не се яви на мястото на службата при назначение, командировка или от отпуск за срок повече от три денонощия, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 368д. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който се отклони с намерение да избегне завинаги изпълнението на задължението си по мирновременната алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 368е. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който се отклони от изпълнение на задължение по мирновременната алтернативна служба чрез симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 368ж. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който откаже да изпълнява задължения по мирновременната алтернативна служба или системно се отклонява от изпълнението им, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Раздел III.

Други престъпления

Чл. 369. (1) Който през време на война не изпълнява задълженията си във връзка с противовъздушната, противоатомната и противохимическата защита, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

Чл. 370. Който през време на война като трудовомобилизиран се отклони или не изпълнява задълженията си във връзка с възложената му работа, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Глава дванадесета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОТБРАНИТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА РЕПУБЛИКАТА

Раздел I.

Престъпления против държавната тайна

Чл. 357. (1) (Ал. 1 зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени или станали известни по служба или работа, както и този, който разгласи такива сведения, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Народна република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 357а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който разгласи сведения или разпространи документи или други информационни носители на сведения, свързани с дейността на службите за сигурност и полицията по привличане на щатни и извънщатни секретни сътрудници, както и с дейността на тези сътрудници, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато деянието по предходната алинея е извършено:

1. публично или чрез печатно произведение;

2. от длъжностно лице или срещу длъжностно лице или когато от това са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) Който притежава документи или други информационни носители на сведения по ал. 1 и не ги предостави на оправомощените органи, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) Не се наказва лице, което в едномесечен срок от получаването на документи или други информационни носители на сведения по ал. 1 съобщи за това и ги предаде на оправомощените органи.

Чл. 357б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Който противозаконно държи документи или съхранява данни по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от три хиляди до десет хиляди лева. Деецът не се наказва, ако в 14-дневен срок от влизането на този закон в сила доброволно уведоми комисията по чл. 4, ал. 1 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб за наличието на съхранявани от него документи по същия закон.

(2) Който използва документи или данни по ал. 1 с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 358. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи сведения които съставляват държавна тайна се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако това е станало поради неспазване на специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел II.

Престъпления против носене на военната служба

Чл. 361. (1) Български гражданин, който се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Запасен, който не се яви в срок на учебен, проверочен или практически сбор, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 362. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява военна служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 363. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Ако това е извършено с намерение деецът да се отклони изобщо от изпълнение на задължението си по военната служба, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако деянието по ал. 2 е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Ако това е извършено с намерение деецът да се отклони изобщо от изпълнение на задължението си по военна служба, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Ако деянието по ал. 2 е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или смърт.

Чл. 365. Длъжностно лице, което даде неверни сведения за семейното положение или здравословно състояние на младеж, подлежащ на военна служба, или състави непълни или неправилни списъци, или допусне да се замени младеж, подлежащ на военна служба, с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, животните, превозните средства или други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони за военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от сто до триста лева.

Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, животните, превозните средства или други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони за военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до шест лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба до десет лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до триста лева.

Чл. 368. Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, запасни или наборници, при преглед на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел II.

а. Престъпления против изпълнението на мирновременната алтернативна служба

Чл. 368а. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Български гражданин, който се отклони от изпълнение на мирновременна алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 368б. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява мирновременна алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 368в. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от изпълнение на мирновременна алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 368г. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който без разрешение напусне мястото на изпълнение на мирновременната алтернативна служба или не се яви на мястото на службата при назначение, командировка или от отпуск за срок повече от три денонощия, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 368д. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който се отклони с намерение да избегне завинаги изпълнението на задължението си по мирновременната алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 368е. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който се отклони от изпълнение на задължение по мирновременната алтернативна служба чрез симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 368ж. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Който откаже да изпълнява задължения по мирновременната алтернативна служба или системно се отклонява от изпълнението им, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Раздел III.

Други престъпления

Чл. 369. (1) Който през време на война не изпълнява задълженията си във връзка с противовъздушната, противоатомната и противохимическата защита, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

Чл. 370. Който през време на война като трудовомобилизиран се отклони или не изпълнява задълженията си във връзка с възложената му работа, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Глава дванадесета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОТБРАНИТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА

Раздел I.

Престъпление против държавната тайна

Чл. 357. (1) (Ал. 1 зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени или станали известни по служба или работа, както и този, който разгласи такива сведения, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Народна република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 357а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който разгласи сведения или разпространи документи или други информационни носители на сведения, свързани с дейността на службите за сигурност и полицията по привличане на щатни и извънщатни секретни сътрудници, както и с дейността на тези сътрудници, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато деянието по предходната алинея е извършено:

1. публично или чрез печатно произведение;

2. от длъжностно лице или срещу длъжностно лице или когато от това са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(3) Който притежава документи или други информационни носители на сведения по ал. 1 и не ги предостави на оправомощените органи, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.

(5) Не се наказва лице, което в едномесечен срок от получаването на документи или други информационни носители на сведения по ал. 1 съобщи за това и ги предаде на оправомощените органи.

Чл. 358. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи сведения които съставляват държавна тайна се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

(2) Ако това е станало поради неспазване на специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

Раздел II.

Престъпление против носене на военната служба

Чл. 361. (1) Български гражданин, който се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Запасен, който не се яви в срок на учебен, проверочен или практически сбор, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Чл. 362. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява военна служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 363. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Ако това е извършено с намерение деецът да се отклони изобщо от изпълнение на задължението си по военна служба, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Ако деянието по ал. 2 е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или смърт.

Чл. 365. Длъжностно лице, което даде неверни сведения за семейното положение или здравословно състояние на младеж, подлежащ на военна служба, или състави непълни или неправилни списъци, или допусне да се замени младеж, подлежащ на военна служба, с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.

Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, животните, превозните средства или други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони за военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до шест лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба до десет лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба до триста лева.

Чл. 368. Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, запасни или наборници, при преглед на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел III.

Други престъпления

Чл. 369. (1) Който през време на война не изпълнява задълженията си във връзка с противовъздушната, противоатомната и противохимическата защита, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

Чл. 370. Който през време на война като трудовомобилизиран се отклони или не изпълнява задълженията си във връзка с възложената му работа, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Глава тринадесета.

ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 371. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За престъпления по тази глава носят отговорност:

а) военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

б) генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;

в) (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) държавните служители в структурните звена на Министерството на вътрешните работи;

г) резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв;

д) неупоменатите в този член лица за съучастие в престъпления по тази глава.

Чл. 371. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За престъпления по тази глава носят отговорност:

а) военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

б) генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;

в) държавните служители в структурните звена на Министерството на вътрешните работи, на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието;

г) резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв;

д) неупоменатите в този член лица за съучастие в престъпления по тази глава.

Чл. 371. За престъпления по тази глава носят отговорност:

а) военнослужещите;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) лицата от редовия, сержантския и офицерския състав от поделенията на Министерството на вътрешните работи;

в) (предишна б. "в" зал., предишна б. "г" - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) запасните по време на учебен, проверочен или практически сбор;

г) (предишна б. "д" - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) неупоменатите в този член лица за съучастие във военни престъпления.

Раздел I.

Престъпления против подчинеността и военната чест

Чл. 372. (1) Който не изпълни или откаже да изпълни заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако това е извършено от група лица или пред строя, или по демонстративен начин, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) За престъпления по предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 373. С наказанието по съответните алинеи на предходния член се наказва и неизпълнението или отказът да се изпълни законно искане на военно длъжностно лице, изпълняващо задължение по военната служба.

Чл. 374. Който явно изрази недоволство против разпореждане или заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 375. Който заплаши началника си или военно длъжностно лице, изпълняващо задълженията по военната служба, с телесна повреда или с убийство, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 376. (1) Който се съпротивлява на началника си или на военно длъжностно лице, изпълняващо задължения по военната служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който принуждава такова лице към нарушение на неговите задължения.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с оръжие или от група лица, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 377. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който извърши насилствено действие по отношение на началника си, както и по отношение на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 378. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който обиди или наклевети лице, посочено в чл. 371 букви "а", "б", "в" и "г" се наказва с лишаване от свобода до една година и обществено порицание.

(2) Когато деянието по предходната алинея е извършено от подчинен срещу началник, от началник срещу подчинен, както и от военно длъжностно лице или на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на този, който в отсъствие на началника си каже или извърши нещо от естество да накърни честта или достойнството му.

Чл. 378. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който обиди или наклевети лице, посочено в чл. 371 букви "а", "б" и "в" се наказва с лишаване от свобода до една година и обществено порицание.

(2) Когато деянието по предходната алинея е извършено от подчинен срещу началник, от началник срещу подчинен, както и от военно длъжностно лице или на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на този, който в отсъствие на началника си каже или извърши нещо от естество да накърни честта или достойнството му.

Чл. 379. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който причини лека телесна повреда на лице, посочено в чл. 371, букви "а", "б", "в" и "г", ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) За причиняване на лека телесна повреда от началник на подчинен, от военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба или на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 379. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който причини лека телесна повреда на лице, посочено в чл. 371, букви "а", "б" и "в", ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) За причиняване на лека телесна повреда от началник на подчинен, от военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба или на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 379а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който извърши насилствено или непристойно действие, грубо нарушаващо войсковия ред и изразяващо явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещ, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Раздел I.

Престъпление против подчинеността и военната чест

Чл. 372. (1) Който не изпълни или откаже да изпълни заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако това е извършено от група лица или пред строя, или по демонстративен начин, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) За престъпления по предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 373. С наказанието по съответните алинеи на предходния член се наказва и неизпълнението или отказът да се изпълни законно искане на военно длъжностно лице, изпълняващо задължение по военната служба.

Чл. 374. Който явно изрази недоволство против разпореждане или заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 375. Който заплаши началника си или военно длъжностно лице, изпълняващо задълженията по военната служба, с телесна повреда или с убийство, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 376. (1) Който се съпротивлява на началника си или на военно длъжностно лице, изпълняващо задължения по военната служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който принуждава такова лице към нарушение на неговите задължения.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с оръжие или от група лица, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 377. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който извърши насилствено действие по отношение на началника си, както и по отношение на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 378. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който обиди или наклевети лице, посочено в чл. 371 букви "а", "б" и "в" се наказва с лишаване от свобода до една година и обществено порицание.

(2) Когато деянието по предходната алинея е извършено от подчинен срещу началник, от началник срещу подчинен, както и от военно длъжностно лице или на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на този, който в отсъствие на началника си каже или извърши нещо от естество да накърни честта или достойнството му.

Чл. 379. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който причини лека телесна повреда на лице, посочено в чл. 371, букви "а", "б" и "в", ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) За причиняване на лека телесна повреда от началник на подчинен, от военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба или на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 379а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който извърши насилствено или непристойно действие, грубо нарушаващо войсковия ред и изразяващо явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещ, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 377. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който извърши насилствено действие по отношение на началника си, както и по отношение на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 378. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който обиди или наклевети лице, посочено в чл. 371 букви "а", "б" и "в" се наказва с лишаване от свобода до една година и обществено порицание.

(2) Когато деянието по предходната алинея е извършено от подчинен срещу началник, от началник срещу подчинен, както и от военно длъжностно лице или на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на този, който в отсъствие на началника си каже или извърши нещо от естество да накърни честта или достойнството му.

Чл. 379. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който причини лека телесна повреда на лице, посочено в чл. 371, букви "а", "б" и "в", ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) За причиняване на лека телесна повреда от началник на подчинен, от военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба или на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 379а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който извърши насилствено или непристойно действие, грубо нарушаващо войсковия ред и изразяващо явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещ, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Раздел II.

Отклонение от военна служба

Чл. 380. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който без разрешение напусне частта или мястото на службата си или не се яви на служба при назначение, превод, командировка, от отпуск, лечебно или поправително място за срок от едно до три денонощия, се наказва за отклонение от военната служба с лишаване от свобода до две години.

(2) С наказанието по предходната алинея се наказва и този, който се отклони за по-малко от едно денонощие, ако деянието е извършвано системно, групово или ако лицето е осъждано за отклонение от военна служба.

Чл. 381. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който се отклони от военна служба за повече от три денонощия или ако деянието по ал. 1 на предходния член е извършвано системно, повторно или групово, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 382. Който се отклони с намерение да избегне завинаги изпълнението на задължението си по военната служба, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 383. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който се отклони от задължение по военната служба чрез симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Който се отклони от задължение по военната служба чрез причиняване разстройство на здравето, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 384. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 385. Който откаже да изпълнява задължения по военната служба или систематически се отклонява от изпълнението им, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 386. (1) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който се отклони от военна служба, с намерение да напусне пределите на страната без разрешение на надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който се отклони от военна служба, като без разрешение на надлежните органи напусне пределите на страната или не се завърне в нея в определения срок, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За приготовление по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Раздел III.

Длъжностни престъпления

Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда, наказанието е: лишаване от свобода от една до пет години по ал. 1, от три до осем години по ал. 2, а в особено тежки случаи - от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г.) Когато вредните последици са причинени по непредпазливост, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години.

Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда, наказанието е: лишаване от свобода от една до пет години по ал. 1, от три до осем години по ал. 2, а в особено тежки случаи - от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г.) Когато вредните последици са причинени по непредпазливост, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години.

Чл. 388. (1) (Предишен текст на чл. 388, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който по непредпазливост наруши или не изпълни служебните си задължения и от това произлязат вредни последици, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 394. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Раздел IV.

Престъпления против караулната, постовата, патрулната, вътрешната и граничната служба

Чл. 389. (1) Който умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на караулната, постовата или патрулната служба или издадените въз основа на тези правила разпореждания, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Ако престъплението е извършено при обект от особено важно държавно или военно значение наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването на които е установен караулът, постът или патрулът, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(4) Ако деянието по ал. 2 и 3 представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 390. С наказанието по съответните алинеи на предходния член се наказва и нарядно лице, което наруши установените правила по наблюдението или оповестяването във връзка с осигуряване на противовъздушната, противоатомната, противохимическата или санитарната отбрана, както и отбраната на водното пространство.

Чл. 391. (1) Лице от денонощния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на вътрешната служба, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до шест месеца.

(2) Ако престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването на които е установен нарядът, наказанието е лишаване от свобода до две години.

(3) Ако деянието представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 392. (1) Лице от състава на граничния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши правилата по охраната на държавната граница, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако деянието се е изразило в самоволно изоставяне или незаемане на охранявания обект или участък от държавната граница, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) За престъпленията по предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Раздел V.

Други военни престъпления

Чл. 393. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който разгласява по какъвто и да е начин информация с военен характер, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 393. Който разгласява по какъвто и да е начин сведения от военен характер, съставляващи държавна тайна, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 394. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 395. Който изостави или загуби вещи, дадени му за лична употреба по служба, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година.

Раздел VI.

Военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната (Загл. доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

Чл. 396. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната, наказанието е:

1. по чл. 387, ал. 3, предложение първо, 388, ал. 1 и 391 - лишаване от свобода до пет години;

2. по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 380 и 387, ал. 3, предложение второ, 388, ал. 2 - лишаване от свобода до осем години;

3. по чл. 381, 385, 386, ал. 2, 387, ал. 1 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. по чл. 373, във връзка с чл. 372, ал. 2 и 3, 387, ал. 2, 389, ал. 2 и 3, и 390 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 397. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За престъпленията по чл. 372, ал. 2 и 3, 376, 377, ал. 2, 382, 383, ал. 3, извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За престъплението по чл. 101, ал. 2 и 386, ал. 1, извършено във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната, наказанието е лишаване от свобода двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 397а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната самоволно напусне мястото на службата си или не се яви на служба за не повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната по непредпазливост не се яви на служба за повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Раздел VI.

Военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка

Чл. 396. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е:

1. по чл. 387, ал. 3, предложение първо, 388, ал. 1 и 391 - лишаване от свобода до пет години;

2. по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 380 и 387, ал. 3, предложение второ, 388, ал. 2 - лишаване от свобода до осем години;

3. по чл. 381, 385, 386, ал. 2, 387, ал. 1 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. по чл. 373, във връзка с чл. 372, ал. 2 и 3, 387, ал. 2, 389, ал. 2 и 3, и 390 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 397. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За престъпленията по чл. 372, ал. 2 и 3, 376, 377, ал. 2, 382, 383, ал. 3, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За престъплението по чл. 101, ал. 2 и 386, ал. 1, извършено във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 397. (1) За престъпленията по чл. 372, ал. 2 и 3, 376, 377, ал. 2, 382, 383, ал. 3, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или смърт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъплението по чл. 101, ал. 2 и 386, ал. 1, извършено във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода двадесет години или смърт.

Чл. 397а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който във военно време или в бойна обстановка самоволно напусне мястото на службата си или не се яви на служба за не повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който във военно време или в бойна обстановка по непредпазливост не се яви на служба за повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който самоволно напусне полесражението във време на бой или се предаде в плен поради страх или малодушие, или откаже във време на бой да действува с оръжие, се наказва със лишаване от свобода двадесет години или смърт.

Чл. 406. (1) За престъпленията по тази глава, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет години или смърт, съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6, 7, 9 и 10.

(2) За престъпленията по чл. 386 и 393 съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, точки 9 и 10.

(3) (Ал. 3 зал., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За деянията по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 378, 379, 380, 387, ал. 1 и 3, предложение първо, 388, ал. 1, 389, ал. 1 и 2, 390 във връзка с чл. 389, ал 1 и 2, 391, ал. 1 и 2, 392, ал. 1 и 395, ако извършеното не засяга съществено военната дисциплина, органът по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, прокурорът или съдът могат да освободят дееца от наказателна отговорност. В тези случаи на дееца се налага дисциплинарно наказание или деянието му се разглежда от съответния съд на честта или от другарски съд на срочнослужащите. Ако на освободения от наказателна отговорност срочнослужащ се наложи наказание арест, той може да бъде до тридесет денонощия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Дисциплинарното наказание по предходната алинея и предаването на другарски съд се прилага и по отношение на срочнослужащите при освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а.

Раздел VII.

Престъпления във връзка с военни действия

Чл. 398. (1) Началник, който:

а) не унищожи или не приведе в негодност поверени му средства за водене на война или не вземе надлежните мерки за тяхното унищожаване или привеждане в негодност, когато ги грози непосредствена опасност от завземане от неприятеля, или

б) макар и да не получи заповед за военни действия, но като е било необходимо да се действува, своевременно не предизвиква издаването на такава заповед или при неотложни обстоятелства не действува по собствен почин, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

(2) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 399. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Командир на погиващ военен кораб, който без да е изпълнил докрай служебния си дълг, изостави кораба, както и лице от корабния екипаж, което изостави кораба без разпореждане на командира си, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 399. Командир на погиващ военен кораб, който без да е изпълнил докрай служебния си дълг, изостави кораба, както и лице от корабния екипаж, което изостави кораба без разпореждане на командира си, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който самоволно напусне полесражението във време на бой или се предаде в плен поради страх или малодушие, или откаже във време на бой да действува с оръжие, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който самоволно напусне полесражението във време на бой или се предаде в плен поради страх или малодушие, или откаже във време на бой да действува с оръжие, се наказва със лишаване от свобода двадесет години или смърт.

Чл. 401. Който, намирайки се в плен, доброволно участвува в работа, която има непосредствено военно значение, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 402. Който, намирайки се в плен, като старши се отнася жестоко с друг военнопленник, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 403. Който, намирайки се в плен, за да си набави облага или да си осигури снизходително отношение от страна на противника, извърши действия във вреда на друг военнопленник, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 404. Който ограби, открадне, присвои, повреди, унищожи или противозаконно отнеме имущество на население, намиращо се в района на военните действия, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 405. Който на полесражението отнеме вещи от ранен, пленник или убит с намерение противозаконно да ги присвои, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва за мародерство с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Допълнителна разпоредба

Чл. 406. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За престъпленията по тази глава, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет години или доживотен затвор без замяна, съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6, 7, 9 и 10.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За престъпленията по чл. 386 и 393 съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 9 и 10.

(3) (Ал. 3 зал., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

Чл. 406. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За престъпленията по тази глава, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет години или доживотен затвор без замяна, съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6, 7, 9 и 10.

(2) За престъпленията по чл. 386 и 393 съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, точки 9 и 10.

(3) (Ал. 3 зал., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

Чл. 406. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За престъпленията по тази глава, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет години или доживотен затвор без замяна, съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6, 7, 9 и 10.

(2) За престъпленията по чл. 386 и 393 съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, точки 9 и 10.

(3) (Ал. 3 зал., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За деянията по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 378, 379, 380, 387, ал. 1 и 3, предложение първо, 388, ал. 1, 389, ал. 1 и 2, 390 във връзка с чл. 389, ал 1 и 2, 391, ал. 1 и 2, 392, ал. 1 и 395, ако извършеното не засяга съществено военната дисциплина, органът по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, прокурорът или съдът могат да освободят дееца от наказателна отговорност. В тези случаи на дееца се налага дисциплинарно наказание или деянието му се разглежда от съответния съд на честта или от другарски съд на срочнослужещите. Ако на освободения от наказателна отговорност срочнослужещ се наложи наказание арест, той може да бъде до тридесет денонощия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Дисциплинарното наказание по предходната алинея и предаването на другарски съд се прилага и по отношение на срочнослужещите при освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а.

Чл. 406. (1) За престъпленията по тази глава, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет години или смърт, съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6, 7, 9 и 10.

(2) За престъпленията по чл. 386 и 393 съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, точки 9 и 10.

(3) (Ал. 3 зал., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За деянията по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 378, 379, 380, 387, ал. 1 и 3, предложение първо, 388, ал. 1, 389, ал. 1 и 2, 390 във връзка с чл. 389, ал 1 и 2, 391, ал. 1 и 2, 392, ал. 1 и 395, ако извършеното не засяга съществено военната дисциплина, органът по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, прокурорът или съдът могат да освободят дееца от наказателна отговорност. В тези случаи на дееца се налага дисциплинарно наказание или деянието му се разглежда от съответния съд на честта или от другарски съд на срочнослужащите. Ако на освободения от наказателна отговорност срочнослужащ се наложи наказание арест, той може да бъде до тридесет денонощия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Дисциплинарното наказание по предходната алинея и предаването на другарски съд се прилага и по отношение на срочнослужащите при освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а.

Глава четиринадесета.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И ЧОВЕЧЕСТВОТО

Раздел I.

Престъпления против мира

Чл. 407. Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 408. Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг начин се стреми да предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга, се наказва за подстрекателство към война с лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 409. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който планира, подготвя или води агресивна война, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 409. Който планира, подготвя или води агресивна война, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или със смърт.

Раздел II.

Престъпления против законите и обичаите за водене на война

Чл. 410. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо ранени, болни, корабокрушенци или санитарен персонал убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето;

б) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) извърши или заповяда да се извършат значителни разрушения или присвоявания на санитарни материали или инсталации, се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 410. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо ранени, болни, корабокрушенци или санитарен персонал убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето;

б) извърши или заповяда да се извършат значителни разрушения или присвоявания на санитарни материали или инсталации,

се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или със смърт.

Чл. 411. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо военнопленници убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето;

б) принуди пленник да служи във въоръжените сили на неприятелската държава или

в) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) лиши пленник от правото му да бъде съден от редовен съд и по редовна процедура, се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 411. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо военнопленници убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето;

б) принуди пленник да служи във въоръжените сили на неприятелската държава или

в) лиши пленник от правото му да бъде съден от редовен съд и по редовна процедура,

се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или със смърт.

Чл. 412. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо гражданското население убийства, изтезания, нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят тежки страдания, осакатявания или други сериозни увреждания на здравето;

б) вземе или заповяда да се вземат заложници;

в) извърши или заповяда да се извършат незаконни депортирания, преследвания или задържания;

г) принуди гражданско лице да служи във въоръжените сили на неприятелска държава;

д) лиши гражданско лице от правото му да бъде съдено от редовен съд и по редовна процедура;

е) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) незаконно или произволно извърши или заповяда да се извършат разрушения или присвоявания на имущества в големи размери, се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 412. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо гражданското население убийства, изтезания, нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят тежки страдания, осакатявания или други сериозни увреждания на здравето;

б) вземе или заповяда да се вземат заложници;

в) извърши или заповяда да се извършат незаконни депортирания, преследвания или задържания;

г) принуди гражданско лице да служи във въоръжените сили на неприятелска държава;

д) лиши гражданско лице от правото му да бъде съдено от редовен съд и по редовна процедура;

е) незаконно или произволно извърши или заповяда да се извършат разрушения или присвоявания на имущества в големи размери,

се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или със смърт.

Чл. 413. Който без да има право, носи знака на Червения кръст или Червения полумесец или който злоупотреби с флаг или знак на Червения кръст или Червения полумесец, или с цвета, определен за транспортните средства за санитарна евакуация, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 414. (1) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война унищожи, повреди или направи негодни културни или исторически паметници и предмети, произведения на изкуството, сгради и съоръжения с културно, научно или друго хуманитарно предназначение, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който открадне, противозаконно присвои или укрие предмети, посочени в предходната алинея, или наложи по отношение на такива предмети контрибуция или конфискация.

Чл. 415. (1) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война използува или заповяда да бъдат използувани ядрено, химическо, бактериологическо, биологично или токсично оръжие или непозволени средства или начини за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако от това са настъпили особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 415. (1) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война използува или заповяда да бъдат използувани ядрено или химическо оръжие или непозволени средства или начини за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако от това са настъпили особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 415. (1) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война използува или заповяда да бъдат използувани ядрено или химическо оръжие или непозволени средства или начини за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако от това са настъпили особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 415. (1) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война използува или заповяда да бъдат използувани непозволени средства или начини за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако от това са настъпили особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 415а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който предприема военни приготовления за използване на ядрено, химическо, бактериологическо, биологично или токсично оръжие като метод за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Раздел III.

Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд (Загл. доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.)

Чл. 416. (1) Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група:

а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;

б) постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение;

в) предприема мерки, насочени към възпрепятствуване раждаемостта сред такава група;

г) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) насилствено предава деца от една група в друга, се наказва за геноцид с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

(2) (Предишен чл. 417 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Предишен чл. 418 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 417. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с цел да бъде установено или поддържано господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над друга расова група хора:

а) причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица от тази група хора или

б) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) налага условия на живот от естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора, се наказва за апартейд с лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 418. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с целта по предходния член:

а) незаконно лиши от свобода членове на расова група хора или ги подлага на принудителен труд;

б) поставя в действие мерки за възпрепятствуване участието на расова група хора в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страната и за преднамерено създаване на условия, които препятствуват пълното развитие на такава група хора, в частност, като лишава нейните членове от основните свободи и права на гражданите;

в) постави в действие мерки за разделяне населението по расов признак чрез създаване на резервати и гета, чрез забрана на смесени бракове между членове на различни расови групи или чрез експроприация на принадлежаща им поземлена собственост;

г) отнема основни права и свободи на организации или лица, понеже те се противопоставят на апартейда,

се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Допълнителни разпоредби (Загл. изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.)

Чл. 419. Съобразно с различията по предходните членове се наказва и онзи, който съзнателно допусне негов подчинен да извърши предвидено в тази глава престъпление.

Допълнителна разпоредба

Чл. 419. Съобразно с различията по предходните членове се наказва и онзи, който съзнателно допусне негов подчинен да извърши предвидено в тази глава престъпление.

Чл. 419а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който по какъвто и да е начин оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството и с това създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Който подбужда другиго към престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Раздел III.

Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд

Чл. 416. (1) Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група:

а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;

б) постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение;

в) предприема мерки, насочени към възпрепятствуване раждаемостта сред такава група;

г) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) насилствено предава деца от една група в друга, се наказва за геноцид с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

(2) (Предишен чл. 417 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Предишен чл. 418 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 417. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с цел да бъде установено или поддържано господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над друга расова група хора:

а) причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица от тази група хора или

б) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) налага условия на живот от естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора, се наказва за апартейд с лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 418. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с целта по предходния член:

а) незаконно лиши от свобода членове на расова група хора или ги подлага на принудителен труд;

б) поставя в действие мерки за възпрепятствуване участието на расова група хора в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страната и за преднамерено създаване на условия, които препятствуват пълното развитие на такава група хора, в частност, като лишава нейните членове от основните свободи и права на гражданите;

в) постави в действие мерки за разделяне населението по расов признак чрез създаване на резервати и гета, чрез забрана на смесени бракове между членове на различни расови групи или чрез експроприация на принадлежаща им поземлена собственост;

г) отнема основни права и свободи на организации или лица, понеже те се противопоставят на апартейда,

се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Допълнителна разпоредба

Чл. 419. Съобразно с различията по предходните членове се наказва и онзи, който съзнателно допусне негов подчинен да извърши предвидено в тази глава престъпление.

Раздел III.

Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд (Загл. доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.)

Чл. 416. (1) (Предишен текст на чл. 416 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група:

а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;

б) постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение;

в) предприема мерки, насочени към възпрепятствуване раждаемостта сред такава група;

г) насилствено предава деца от една група в друга,

се наказва за геноцид с лишаване от свобода от десет до двадесет години или със смърт.

(2) (Предишен текст на чл. 417 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Предишен текст на чл. 418 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 417. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с цел да бъде установено или поддържано господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над друга расова група хора:

а) причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица от тази група хора или

б) налага условия на живот от естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора,

се наказва за апартейд с лишаване от свобода от десет до двадесет години или смърт.

Чл. 418. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с целта по предходния член:

а) незаконно лиши от свобода членове на расова група хора или ги подлага на принудителен труд;

б) поставя в действие мерки за възпрепятствуване участието на расова група хора в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страната и за преднамерено създаване на условия, които препятствуват пълното развитие на такава група хора, в частност, като лишава нейните членове от основните свободи и права на гражданите;

в) постави в действие мерки за разделяне населението по расов признак чрез създаване на резервати и гета, чрез забрана на смесени бракове между членове на различни расови групи или чрез експроприация на принадлежаща им поземлена собственост;

г) отнема основни права и свободи на организации или лица, понеже те се противопоставят на апартейда,

се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Допълнителна разпоредба

Чл. 419. Съобразно с различията по предходните членове се наказва и онзи, който съзнателно допусне негов подчинен да извърши предвидено в тази глава престъпление.

Преходни разпоредби

Чл. 420. Този кодекс влиза в сила от 1 май 1968 г. и отменя:

1. Наказателния кодекс от 1951 г.,

2. Закона за защита на мира от 1951 г.,

3. Указа за засилване на борбата против лицата, отклоняващи се от общественополезен труд и водещи противообществен, паразитен начин на живот.

Чл. 421. Лицата, осъдени на лишаване от право да бъдат избиратели или избираеми или от правото да получават определена пенсия (чл. 28, точки 1 и 4 от Наказателния закон от 1951 г.) се освобождават от това наказание от деня на влизане на този кодекс в сила.

Чл. 422. Смъртното наказание на лица, осъдени за престъпления, за които такова наказание не се предвижда по този кодекс, се заменя с лишаване от свобода за срок двадесет години. Тази разпоредба влиза в сила от деня на обнародването на този кодекс.

Чл. 423. Мерките, наложени до влизане на този кодекс в сила, по Указа за засилване на борбата против лицата, отклоняващи се от общественополезен труд и водещи противообществен, паразитен начин на живот, се изпълняват по установения от него ред, като максималният срок на тези мерки по чл. 1, ал. 1, буква "б" се намалява на три години.

Чл. 424. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, чл. 218б, чл. 225б, ал. 3, чл. 228, ал. 3, чл. 231, ал. 2, чл. 232, ал. 3, чл. 242, ал. 6, чл. 352а, ал. 5 и чл. 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.; доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказателните постановления се издават:

а) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на здравеопазването;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; доп. - ДВ бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) по чл. 225б, ал. 3 - от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и чл. 231, ал. 2 - от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;

в) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) по чл. 232, ал. 3 - от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, от министъра на финансите или от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;

г) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) по чл. 242, ал. 6 - от министъра на финансите;

д) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) по чл. 352а, ал. 5 и чл. 353, ал. 4 - от министъра на околната среда и водите, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от министъра на околната среда и водите или от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

е) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; зал. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

ж) (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от ръководителите на съответните ведомства длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление от кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) По отношение на военнослужещите, както и офицерите и сержантите и редовия състав от други ведомства административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от съответните командири и началници, имащи право да им налагат дисциплинарни наказания. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военен съд.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи на нарушения по чл. 225б, ал. 3, установени при извършването им, овластените контролни органи могат да налагат на място глоба от сто до триста лева по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 424. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, чл. 218б, чл. 225б, ал. 3, чл. 228, ал. 3, чл. 231, ал. 2, чл. 232, ал. 3, чл. 242, ал. 6, чл. 277, ал. 2, чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.; доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказателните постановления се издават:

а) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на здравеопазването;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; доп. ДВ бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) по чл. 225б, ал. 3 - от министъра на търговията или от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и чл. 231, ал. 2 - от министъра на търговията или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология.

в) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 232, ал. 3 - от министъра на търговията, от министъра на финансите или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология;

г) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) по чл. 242, ал. 6 - от министъра на финансите;

д) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) по чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 - от министъра на околната среда и водите, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от министъра на околната среда и водите или от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

е) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; зал. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

ж) (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от ръководителите на съответните ведомства длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)Административното наказание глоба по чл. 277, ал. 2 се налага еднолично от районния съдия, без да е необходимо издаването на акт по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания. Решението на съдията не подлежи на обжалване, а само на преглед по реда на надзора при условията на чл. 65 - 69 от Закона за административните нарушения и наказания.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление от кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) По отношение на военнослужещите, както и офицерите и сержантите и редовия състав от други ведомства административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от съответните командири и началници, имащи право да им налагат дисциплинарни наказания. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военен съд.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи на нарушения по чл. 225б, ал. 3, установени при извършването им, овластените контролни органи могат да налагат на място глоба от сто до триста лева по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 424. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, чл. 218б, чл. 225б, ал. 3, чл. 228, ал. 3, чл. 231, ал. 2, чл. 232, ал. 3, чл. 242, ал. 6, чл. 277, ал. 2, чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.; доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказателните постановления се издават:

а) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на здравеопазването;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; доп. ДВ бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) по чл. 225б, ал. 3 - от министъра на търговията или от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и чл. 231, ал. 2 - от министъра на търговията или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология.

в) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 232, ал. 3 - от министъра на търговията, от министъра на финансите или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология;

г) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) по чл. 242, ал. 6 - от министъра на финансите;

д) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 - от министъра на околната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от министъра на околната среда или от министъра на транспорта;

е) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; зал. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.);

ж) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от ръководителите на съответните ведомства длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)Административното наказание глоба по чл. 277, ал. 2 се налага еднолично от районния съдия, без да е необходимо издаването на акт по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания. Решението на съдията не подлежи на обжалване, а само на преглед по реда на надзора при условията на чл. 65 - 69 от Закона за административните нарушения и наказания.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление от кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) По отношение на военнослужещите, както и офицерите и сержантите и редовия състав от други ведомства административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от съответните командири и началници, имащи право да им налагат дисциплинарни наказания. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военен съд.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи на нарушения по чл. 225б, ал. 3, установени при извършването им, овластените контролни органи могат да налагат на място глоба от сто до триста лева по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 424. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, чл. 218б, чл. 225б, ал. 3, чл. 228, ал. 3, чл. 231, ал. 2, чл. 232, ал. 3, чл. 242, ал. 6, чл. 254а, ал. 3, чл. 257, ал. 2, чл. 277, ал. 2, чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.; доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказателните постановления се издават:

а) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на здравеопазването;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; доп. ДВ бр. 62 от 1997 г.) по чл. 225б, ал. 3 и по чл. 257, ал. 2 - от министъра на търговията или от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и чл. 231, ал. 2 - от министъра на търговията или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология.

в) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 232, ал. 3 - от министъра на търговията, от министъра на финансите или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология;

г) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) по чл. 242, ал. 6 и по чл. 254а, ал. 3 - от министъра на финансите;

д) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 - от министъра на околната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от министъра на околната среда или от министъра на транспорта;

е) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; зал. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.);

ж) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от ръководителите на съответните ведомства длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)Административното наказание глоба по чл. 277, ал. 2 се налага еднолично от районния съдия, без да е необходимо издаването на акт по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания. Решението на съдията не подлежи на обжалване, а само на преглед по реда на надзора при условията на чл. 65 - 69 от Закона за административните нарушения и наказания.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление от кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) По отношение на военнослужещите, както и офицерите и сержантите и редовия състав от други ведомства административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от съответните командири и началници, имащи право да им налагат дисциплинарни наказания. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военен съд.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи на нарушения по чл. 225б, ал. 3, установени при извършването им, овластените контролни органи могат да налагат на място глоба от сто до триста лева по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 424. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, чл. 218б, чл. 225б, ал. 3, чл. 228, ал. 3, чл. 231, ал. 2, чл. 232, ал. 3, чл. 242, ал. 6, чл. 254а, ал. 3, чл. 257, ал. 2, чл. 277, ал. 2, чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.; доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказателните постановления се издават:

а) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на здравеопазването;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; доп. ДВ бр. 62 от 1997 г.) по чл. 225б, ал. 3 и по чл. 257, ал. 2 - от министъра на търговията или от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и чл. 231, ал. 2 - от министъра на търговията или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология.

в) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 232, ал. 3 - от министъра на търговията, от министъра на финансите или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология;

г) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) по чл. 242, ал. 6 и по чл. 254а, ал. 3 - от министъра на финансите;

д) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 - от министъра на околната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от министъра на околната среда или от министъра на транспорта;

е) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; зал. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.);

ж) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от ръководителите на съответните ведомства длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)Административното наказание глоба по чл. 277, ал. 2 се налага еднолично от районния съдия, без да е необходимо издаването на акт по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания. Решението на съдията не подлежи на обжалване, а само на преглед по реда на надзора при условията на чл. 65 - 69 от Закона за административните нарушения и наказания.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление от кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) По отношение на офицерите и свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, както и на лица от офицерския, сержантския или редовия състав на Министерството на вътрешните работи административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военния съд.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) По отношение на военнослужещи, намиращи се на срочна служба, предвидените в този кодекс административни наказания се заменят с наказания, налагани по дисциплинарен ред от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи на нарушения по чл. 225б, ал. 3, установени при извършването им, овластените контролни органи могат да налагат на място глоба от сто до триста лева по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 424. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г. и бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, чл. 218б, чл. 225б, ал. 3, чл. 228, ал. 3, чл. 231, ал. 2, чл. 232, ал. 3, чл. 242, ал. 6, чл. 254а, ал. 3, чл. 257, ал. 2, чл. 277, ал. 2, чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказателните постановления се издават:

а) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на здравеопазването;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; доп. ДВ бр. 62 от 1997 г. ) по чл. 225б, ал. 3 и по чл. 257, ал. 2 - от министъра на търговията или от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и чл. 231, ал. 2 - от министъра на търговията или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология.

в) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 232, ал. 3 - от министъра на търговията, от министъра на финансите или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология;

г) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) по чл. 242, ал. 6 и по чл. 254а, ал. 3 - от министъра на финансите;

д) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 - от министъра на околната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от министъра на околната среда или от министъра на транспорта;

е) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; зал. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.);

ж) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от ръководителите на съответните ведомства длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г.)Административното наказание глоба по чл. 277, ал. 2 се налага еднолично от районния съдия, без да е необходимо издаването на акт по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания. Решението на съдията не подлежи на обжалване, а само на преглед по реда на надзора при условията на чл. 65 - 69 от Закона за административните нарушения и наказания.

(5) ((Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., ДВ бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление на кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на офицерите и свръхсрочнослужащите старшини и сержанти, както и на лица от офицерския, сержантския или редовия състав на Министерството на вътрешните работи административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военния съд.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужащи, намиращи се на срочна служба, предвидените в този кодекс административни наказания се заменят с наказания, налагани по дисциплинарен ред от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи на нарушения по чл. 225б, ал. 3, установени при извършването им, овластените контролни органи могат да налагат на място глоба от 0,05 до 0,20 лева по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 424. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г. и бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, чл. 218б, чл. 225б, ал. 3, чл. 228, ал. 3, чл. 231, ал. 2, чл. 232, ал. 3, чл. 242, ал. 6, чл. 257, ал. 2, чл. 277, ал. 2, чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказателните постановления се издават:

а) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на здравеопазването;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; доп. ДВ бр. 62 от 1997 г. ) по чл. 225б, ал. 3 и по чл. 257, ал. 2 - от министъра на търговията или от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и чл. 231, ал. 2 - от министъра на търговията или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология.

в) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 232, ал. 3 - от министъра на търговията, от министъра на финансите или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология;

г) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 242, ал. 6 - от министъра на финансите;

д) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 - от министъра на околната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от министъра на околната среда или от министъра на транспорта;

е) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; зал. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.);

ж) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от ръководителите на съответните ведомства длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г.)Административното наказание глоба по чл. 277, ал. 2 се налага еднолично от районния съдия, без да е необходимо издаването на акт по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания. Решението на съдията не подлежи на обжалване, а само на преглед по реда на надзора при условията на чл. 65 - 69 от Закона за административните нарушения и наказания.

(5) ((Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., ДВ бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление на кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на офицерите и свръхсрочнослужащите старшини и сержанти, както и на лица от офицерския, сержантския или редовия състав на Министерството на вътрешните работи административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военния съд.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужащи, намиращи се на срочна служба, предвидените в този кодекс административни наказания се заменят с наказания, налагани по дисциплинарен ред от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи на нарушения по чл. 225б, ал. 3, установени при извършването им, овластените контролни органи могат да налагат на място глоба от 0,05 до 0,20 лева по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 424. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г. и бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, чл. 218б, чл. 225б, ал. 3, чл. 228, ал. 3, чл. 231, ал. 2, чл. 232, ал. 3, чл. 242, ал. 6, чл. 277, ал. 2, чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Наказателните постановления се издават:

а) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на здравеопазването;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 225б, ал. 3 - от министъра на търговията или от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и чл. 231, ал. 2 - от министъра на търговията или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология.

в) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 232, ал. 3 - от министъра на търговията, от министъра на финансите или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология;

г) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 242, ал. 6 - от министъра на финансите;

д) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 252а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 - от министъра на околната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от министъра на околната среда или от министъра на транспорта;

е) (зал. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.);

ж) (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

(3) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от ръководителите на съответните ведомства длъжностни лица.

(4) Административното наказание глоба по чл. 277, ал. 2 се налага еднолично от районния съдия, без да е необходимо издаването на акт по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания. Решението на съдията не подлежи на обжалване, а само на преглед по реда на надзора при условията на чл. 65 - 69 от Закона за административните нарушения и наказания.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление на кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице.

(6) По отношение на офицерите и свръхсрочнослужащите старшини и сержанти, както и на лица от офицерския, сержантския или редовия състав на Министерството на вътрешните работи административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военния съд.

(7) По отношение на военнослужащи, намиращи се на срочна служба, предвидените в този кодекс административни наказания се заменят с наказания, налагани по дисциплинарен ред от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи на нарушения по чл. 225б, ал. 3, установени при извършването им, овластените контролни органи могат да налагат на място глоба от петдесет до двеста лева по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 424. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г. и бр. 95 от 1975 г., бр.3 от 1977 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г. и бр. 1 от 1991 г.) (1) За деянията по чл. 135, ал. 5, 218а, ал. 5, 218б, 225, ал. 5, 225б, ал. 3, 228, ал.3, 231, ал. 2, 232, ал. 3, 233, ал. 3, 242, ал. 6, 250, ал. 4, 277, ал. 2, 278а, ал. 2, 352, ал. 4, 352а, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Наказателните постановления се издават:

а) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на народното здраве;

б) по чл. 225, ал. 5 - от председателя на Комитета по цените, министрите, ръководителите на други ведомства или председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети; по чл. 225б, ал. 3 и 233, ал. 3 - от министъра на търговията или от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и 231, ал. 2 - от министъра на търговията или от председателя на Комитета по качеството;

в) по чл. 232, ал. 3 - от министъра на търговията, от министъра на финансите или от председателя на Комитета по качеството;

г) по чл. 242, ал. 6 и 250, ал. 4 - от министъра на финансите;

д) по чл. 278а, ал. 2, 352, ал. 4, 352а, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4 - от председателя на Комитета за опазване на природната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от председателя на Комитета за опазване на природната среда или от министъра на транспорта;

е) по чл. 218а, ал. 5 - от министъра или от ръководителя на ведомството, чиито органи са съставили акта за нарушението;

ж) (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

(3) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от ръководителите на съответните ведомства длъжностни лица.

(4) Административното наказание глоба по чл. 277, ал. 2 се налага еднолично от районния съдия, без да е необходимо издаването на акт по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания. Решението на съдията не подлежи на обжалване, а само на преглед по реда на надзора при условията на чл. 65 - 69 от Закона за административните нарушения и наказания.

(5) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление на председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет, съответно от кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице.

(6) По отношение на офицерите и свръхсрочнослужащите старшини и сержанти, както и на лица от офицерския, сержантския или редовия състав на Министерството на вътрешните работи административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военния съд.

(7) По отношение на военнослужащи, намиращи се на срочна служба, предвидените в този кодекс административни наказания се заменят с наказания, налагани по дисциплинарен ред от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(8) В маловажни случаи на нарушения по чл. 225б, ал. 3, установени при извършването им, овластените контролни органи могат да налагат на място глоба от пет до двадесет лева по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 424. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, 218а, ал. 5, 218б, 225, ал. 5, 225б, ал. 3, 228, ал. 3, 231, ал. 2, 232, ал. 3, 233, ал. 3, 242, ал. 6, 250, ал. 4, 277, ал. 2, 278а, ал. 2, 352, ал. 4, 352а, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказателните постановления се издават:

а) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на народното здраве;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) по чл. 225, ал. 5 - от председателя на Комитета по цените, министрите, ръководителите на други ведомства или председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети; по чл. 225б, ал. 3 и 233, ал. 3 - от министъра на търговията или от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и 231, ал. 2 - от министъра на търговията или от председателя на Комитета по качеството;

в) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) по чл. 232, ал. 3 - от министъра на търговията, от министъра на финансите или от председателя на Комитета по качеството;

г) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) по чл. 242, ал. 6 и 250, ал. 4 - от министъра на финансите;

д) по чл. 278а, ал. 2, 352, ал. 4, 352а, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4 - от председателя на Комитета за опазване на природната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от председателя на Комитета за опазване на природната среда или от министъра на транспорта;

е) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) по чл. 218а, ал. 5 - от министъра или от ръководителя на ведомството, чиито органи са съставили акта за нарушението;

ж) (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) по чл. 218в - от председателя на Комитета за държавен и народен контрол.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от ръководителите на съответните ведомства длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Административното наказание глоба по чл. 277, ал. 2 се налага еднолично от районния съдия, без да е необходимо издаването на акт по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания. Решението на съдията не подлежи на обжалване, а само на преглед по реда на надзора при условията на чл. 65 - 69 от Закона за административните нарушения и наказания.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление на председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет, съответно от кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на офицерите и свръхсрочнослужащите старшини и сержанти, както и на лица от офицерския, сержантския или редовия състав на Министерството на вътрешните работи административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военния съд.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужащи, намиращи се на срочна служба, предвидените в този кодекс административни наказания се заменят с наказания, налагани по дисциплинарен ред от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В маловажни случаи на нарушения по чл. 225б, ал. 3, установени при извършването им, овластените контролни органи могат да налагат на място глоба от пет до двадесет лева по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

ИЗМЕНЕНИЯ В ДРУГИ ЗАКОНИ

§ 1. В Закона за българското гражданство:

В чл. 26 думите "а в особено важни случаи - с лишаване от свобода" се заличават.

Чл. 424. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, 218а, ал. 5, 218б, 225, ал. 6, 225б, ал. 3, 228, ал. 3, 231, ал. 2, 232, ал. 3, 233, ал. 3, 242, ал. 5, 250, ал. 3, 277, ал. 2, 278а, ал. 2, 352, ал. 4, 352а, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказателните постановления се издават:

а) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на народното здраве;

б) по чл. 225, ал. 6, 225б, ал. 3 и 233, ал. 3 - от министъра на вътрешната търговия и услугите; по чл. 228, ал. 3 и 231, ал. 2 - от министъра на вътрешната търговия и услугите, министъра на външната търговия или от председателя на Държавния комитет за наука и технически прогрес;

в) по чл. 232, ал. 3 - от министъра на вътрешната търговия и услугите или председателя на Държавния комитет за наука и технически прогрес;

г) по чл. 242, ал. 5 и 250, ал. 3 - от министъра на финансите;

д) по чл. 278а, ал. 2, 352, ал. 4, 352а, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4 - от председателя на Комитета за опазване на природната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от председателя на Комитета за опазване на природната среда или от министъра на транспорта;

е) по чл. 218а, ал. 5 - от министъра на вътрешните работи, министъра на вътрешната търговия и услугите, министъра на транспорта, министъра на химическата промишленост, министъра на строителството и архитектурата, министъра на народната отбрана, председателя на Комитета за държавен и народен контрол, председателя на Държавния комитет за планиране.

(3) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от съответните министри длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Административното наказание глоба по чл. 277, ал. 2 се налага еднолично от районния съдия съгласно чл. 47, ал. 1, буква "в" от Закона за административните нарушения и наказания, като актът не подлежи на обжалване, а само на преглед по реда на надзора при условията на чл. 65-69 от Закона за административните нарушения и наказания.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление на председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет, съответно от кмета, въз основа на материали, изпратени му от администрацията на предприятието или учреждението, от контролните органи, от органите на Министерството на вътрешните работи или от прокуратурата.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на офицерите и свръхсрочнослужащите старшини и сержанти, както и на лица от офицерския, сержантския или редовия състав на Министерството на вътрешните работи административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военния съд.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужащи, намиращи се на срочна служба, предвидените в този кодекс административни наказания се заменят с наказания, налагани по дисциплинарен ред от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 424. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, чл. 218а, ал. 5, 225, ал. 6, 228, ал. 3, 231, ал. 2, 232, ал. 3, 242, ал. 5, 250, ал. 3, 352, ал. 4, 352а, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Наказателните постановления се издават:

а) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на народното здраве;

б) по чл. 225, ал. 6 - от министъра на вътрешната търговия и услугите, а по чл. 228, ал. 3, 231, ал. 2, 232, ал. 3 - от министъра на вътрешната търговия и услугите или от председателя на Държавния комитет за стандартизация;

в) по чл. 242, ал. 5 и 250, ал. 3 - от министъра на финансите;

г) (изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г.) по чл. 352, ал. 4, 352а, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4 - от председателя на Комитета за опазване на природната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от председателя на Комитета за опазване на природната среда или от министъра на транспорта;

д) (нова - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) по чл. 218а, ал. 5 - от министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта, министъра на химическата промишленост, министъра на строителството и строителните материали, министъра на народната отбрана, министъра на снабдяването и държавните резерви и председателя на Комитета за държавен и народен контрол.

(3) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от съответните министри длъжностни лица.

Чл. 424. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., бр. 95 от 1975 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, 225, ал. 6, 228, ал. 3, 231, ал. 2, 232, ал. 3, 242, ал. 5, 250, ал. 3, 352, ал. 4, 352а, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Наказателните постановления се издават:

а) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на народното здраве;

б) по чл. 225, ал. 6 - от министъра на вътрешната търговия и услугите, а по чл. 228, ал. 3, 231, ал. 2, 232, ал. 3 - от министъра на вътрешната търговия и услугите или от председателя на Държавния комитет за стандартизация;

в) по чл. 242, ал. 5 и 250, ал. 3 - от министъра на финансите;

г) (изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г.) по чл. 352, ал. 4, 352а, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4 - от председателя на Комитета за опазване на природната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от председателя на Комитета за опазване на природната среда или от министъра на транспорта;

(3) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от съответните министри длъжностни лица.

Чл. 424. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., бр. 95 от 1975 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, 225, ал. 6, 228, ал. 3, 231, ал. 2, 232, ал. 3, 242, ал. 5, 250, ал. 3, 352, ал. 4, 352а, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Наказателните постановления се издават:

а) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на народното здраве;

б) по чл. 225, ал. 6 - от министъра на вътрешната търговия и услугите, а по чл. 228, ал. 3, 231, ал. 2, 232, ал. 3 - от министъра на вътрешната търговия и услугите или от председателя на Държавния комитет за стандартизация;

в) по чл. 242, ал. 5 и 250, ал. 3 - от министъра на финансите;

г) по чл. 352, ал. 4, 352а, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4 - от министъра на горите и опазване на природната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от министъра на горите и опазване на природната среда или от министъра на транспорта.

(3) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от съответните министри длъжностни лица.

Чл. 424. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, 225, ал. 3, 228, ал. 3, 231, ал. 2, 232, ал. 3, 242, ал. 3, 250, ал. 3, се прилагат разпоредбите на глава ХХVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Наказателните постановления се издават:

а) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на народното здраве и социалните грижи, по чл. 225, ал. 3, 228, ал. 3, 231, ал. 2, и 232, ал. 3 - от министъра на вътрешната търговия, и по чл. 242, ал. 3 и 250, ал. 3 - от министъра на финансите или от определени от тях длъжностни лица;

б) (отм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г.)

Чл. 424. (1) За деянията по чл. 135, ал. 5, 225, ал. 3, 228, ал. 3, 231, ал. 2, 232, ал. 3, 242, ал. 3, 250, ал. 3, 271, ал. 1 и 3, се прилагат разпоредбите на глава ХХVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Наказателните постановления се издават:

а) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на народното здраве и социалните грижи, по чл. 225, ал. 3, 228, ал. 3, 231, ал. 2, и 232, ал. 3 - от министъра на вътрешната търговия, и по чл. 242, ал. 3 и 250, ал. 3 - от министъра на финансите или от определени от тях длъжностни лица;

б) по чл. 271, ал. 1 - от органа, който е издал нарушеното законно разпореждане, заповед или наредба, а по чл. 271, ал. 3 - от министъра или ръководителя на ведомството, комуто е възложено изпълнението на акта на Министерския съвет.

Чл. 425. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 1999 г.)

Чл. 425. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Разрешенията по чл. 327 се издават по ред и условия, определени от Министерския съвет.

Чл. 426. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Лицата, които на основание на досегашния чл. 343б, изречение второ, са лишени от правото да управляват моторно превозно средство завинаги, могат да възстановят правото си не по-рано от три години от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и след като положат изпит за придобиване на право за управление на моторно превозно средство.

ИЗМЕНЕНИЯ В ДРУГИ ЗАКОНИ

§ 1. В Закона за българското гражданство:

В чл. 26 думите "а в особено важни случаи - с лишаване от свобода" се заличават.

ИЗМЕНЕНИЯ В ДРУГИ ЗАКОНИ

§ 1. В Закона за българското гражданство:

В чл. 26 думите "а в особено важни случаи - с лишаване от свобода" се заличават.

ИЗМЕНЕНИЯ В ДРУГИ ЗАКОНИ

§ 1. В Закона за българското гражданство:

В чл. 26 думите "а в особено важни случаи - с лишаване от свобода" се заличават.

§ 2. В Закона за горите:

1. В чл. 42, ал. 1 след думите "отсечени или паднали" се прибавят думите "когато размерът на вредата е под сто лева".

Алинея 2 на същия член се отменя.

2. В чл. 43 думите "алинея 1" и думите накрая "а в случаите по ал. 2 на същия член - с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд" се заличават.

3. В чл. 45, ал. 1 след думите "горски разсадник" се прибавят думите "когато размерът на вредата е под сто лева".

Алинея 2 на същия член се отменя.

4. В чл. 52, ал. 2 думите "с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд" се заменят с думите "с глоба до петстотин лева".

§ 3. В Закона за защита на растенията от болести и неприятели:

В чл. 10, ал. 1 след думите "карантина на растенията" се прибавят думите "доколкото извършеното не представлява престъпление", а думите "с лишаване от свобода до пет години, а в маловажни случаи" се заличават.

§ 4. В Закона за митниците:

1. В чл. 51, ал. 1 след думите "по установения ред" се прибавят думите "доколкото извършеното не представлява престъпление".

2. Алинея 2 на чл. 51 се изменя така:

"Стоките, обект на контрабанда, както и превозните и преносни средства, послужили предимно за превозването или пренасянето им през границата, независимо от това, чия собственост са, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност по съответни държавни цени на дребно".

3. В членове 52, 53, 54 и 59 думите "се конфискуват" се заменят с думите "се отнемат в полза на държавата", а в чл. 61 думите "на конфискация" се заменят с думите "на отнемане в полза на държавата".

4. Членове 55 и 57 се отменят.

§ 5. В Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол:

1. В чл. 37 и 38, ал. 2 думите "по чл. 240" се заменят с думите "по чл. 250".

2. Член 39 се изменя така:

"За деянията по чл. 250, ал. 3 от Наказателния кодекс се прилагат разпоредбите на глава ХХVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от определени от него длъжностни лица.

Ако стойността на предмета на деянието е до двадесет лева, налага се глоба в двоен размер от органа, установил нарушението, или от друго надлежно овластено лице. Налагането на глобата подлежи на обжалване пред Министерството на финансите.

§ 6. В Закона за наемите:

В чл. 37 думите "с лишаване от свобода до една година или" се заличават.

§ 7. В Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване:

Членовете 18 и 19 се отменят.

§ 8. В Закона за планово изграждане на населените места:

В чл. 67, ал. 1 думите "с тъмничен затвор до една година" се заменят с думите "с глоба до хиляда лева".

§ 9. В Закона за лова:

Член 21 се изменя така:

"Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, като елен, кошута, дива коза, елен лопатар, сърна, мечка, дива свиня, се наказва по чл. 237, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Който без да притежава ловен билет, убие или улови заек, златка, белка, глухар, фазан, яребица или кеклик, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва по чл. 237, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дива гъска, дива патица, дропла, лещарка, катерица, гълъб, гургулица, пъдпъдък и всички останали видове полезен дивеч, предмет на лов, се наказва с глоба до петдесет лева.

С наказанието по предходната алинея се наказва и онзи, който, макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства.

Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се заплаща неговата равностойност".

§ 10. В Закона за рибарството:

1. Алинея 2 на чл. 23 се отменя.

2. Членове 24 и 35 се отменят.

§ 10. В Закона за рибарството:

1. Алинея 2 на чл. 23 се отменя.

2. Членове 24 и 35 се отменят.

§ 11. В Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите:

В чл. 14 думите "лишаване от свобода" се заличават.

-------------------------

Изпълнението на настоящия кодекс се възлага на министъра на правосъдието.

§ 11. В Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите:

В чл. 14 думите "лишаване от свобода" се заличават.

Изпълнението на настоящия кодекс се възлага на министъра на правосъдието.

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 1982 Г.)

Преходна разпоредба

§ 151. За престъпленията, които съгласно този закон се преследват по тъжба на пострадалия, сроковете по чл. 84, ал. 1 и 2 започват да текат от влизане на закона в сила. Висящите пред съда производства се завършват по досегашния ред.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 10 ОТ 1993 Г.)

§ 43. Навсякъде в текста на Наказателния кодекс думите "Народна република България" се заменят с "Република България", думите "Народната република" се заменят с "републиката", думите "Народната милиция" се заменят с "полицията", думите "социалистическото стопанство" и "народното стопанство" се заменят със "стопанството", думите "правилата на социалистическото общежитие" се заменят с "добрите нрави" и думите "Държавният съвет" се заменят с "президентът".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 62 ОТ 1997 Г.)

§ 43. ... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

(ОБН. - ДВ, БР. 62 ОТ 1997 Г.)

§ 75. Разпоредбите на чл. 255 и 257 влизат в сила три месеца след обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ако в този срок необявените и неплатените данъчни задължения, заедно с дължимите лихви се внесат в бюджета, предварително производство не се образува.

§ 76. В чл. 16 ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 128 от 1950 г.; попр., бр. 137 от 1950 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1965 г. и бр. 26 от 1968 г.) се изменя така:

"(1) Който намери взрив, огнестрелно оръжие или боеприпаси и не съобщи незабавно на органите на Министерството на вътрешните работи или на друга власт, се наказва с глоба до двеста хиляди лева."

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 1982 Г., В СИЛА ОТ 01.07.1982 Г.)

§ 151. За престъпленията, които съгласно този закон се преследват по тъжба на пострадалия, сроковете по чл. 84, ал. 1 и 2 започват да текат от влизане на закона в сила. Висящите пред съда производства се завършват по досегашния ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 159. Този закон влиза в сила от 1 юли 1982 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 2000 Г.)

§ 26. Висящите производства към деня на влизане на закона в сила за престъпления по чл. 146 - 148а се довършват по досегашния ред, ако в тримесечен срок от влизане на закона в сила пострадалият поиска това.

Допълнителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2002 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 26 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2004 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 103 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 23.11.2004 Г.)

§ 87. Навсякъде в Особената част наказанието глоба до сто лева се заменя с "глоба от сто до триста лева".

(Бел. ред. - В случая става дума за въвеждане на минимален размер на наказанието глоба, в размер на сто до триста лева, а не за замяна на думите "глоба до сто лева". Това е мнението на участници в изработването на изменението до които редакцията се допита, поради неясната формулировка на изменението.)

§ 88. Навсякъде в Общата част думите "задължително заселване", "задължителното заселване", "лишаване от право на местоживеене в определено населено място" и "лишаване от правото на местоживеене в определено населено място" се заличават, а в Особената част думите "задължително заселване" и "задължителното заселване" се заменят съответно с "пробация" и "пробацията".

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2002 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 26 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2004 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 103 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 23.11.2004 Г.)

§ 89. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Параграфи 1, 3, 5, 8, 9, 10, 11, 12 - по отношение на наказанието пробация, § 13 - 17, § 18, т. 2 - 5, § 19, 20, 21, § 42, т. 4, § 43 и 88 влизат в сила от 1 януари 2005 г.

(ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2002 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 26 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2004 Г.)

§ 89. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Параграфи 1, 3, 5, 8, 9, 10, 11, 12 - по отношение на наказанието пробация, § 13 - 17, § 18, т. 2 - 5, § 19, 20, 21, § 42, т. 4, § 43 и 88 влизат в сила от 1 януари 2005 г.

(ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

§ 89. Параграфи 1, 3, 5, 8, 9, 10, 11, 12 - по отношение на наказанието пробация, § 13 - 17, § 18, т. 2 - 5, § 19, 20, 21, § 42, т. 4, § 43 и 88 влизат в сила от 1 януари 2004 г.

§ 90. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 23.11.2004 г.) Рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действащия до влизането на този закон в сила чл. 26 (в сила от 8 август 1997 г.), изтърпяват наказание за всяко осъждане, но не повече от предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които са осъдени. Наказанието се определя по реда на чл. 304 от Наказателно-процесуалния кодекс.

§ 90. Рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действащия до влизането на този закон в сила чл. 26 (в сила от 8 август 1997 г.), изтърпяват наказание за всяко осъждане, но не повече от предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които са осъдени.

§ 91. Висящите производства към деня на влизане в сила на закона за престъпления по чл. 172, ал. 2, чл. 182, ал. 2 и чл. 183 се довършват по досегашния ред, ако в тримесечен срок от влизане в сила на закона пострадалият поиска това.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2005 Г.)

§ 43. Навсякъде в Особената част думите "поправителен труд" се заменят с "пробация".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 46. Този закон влиза в сила от 1 януари 2005 г., а § 44 влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

(ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 1982 Г., В СИЛА ОТ 01.07.1982 Г.)

§ 151. За престъпленията, които съгласно този закон се преследват по тъжба на пострадалия, сроковете по чл. 84, ал. 1 и 2 започват да текат от влизане на закона в сила. Висящите пред съда производства се завършват по досегашния ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 159. Този закон влиза в сила от 1 юли 1982 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 10 ОТ 1993 Г.)

§ 43. Навсякъде в текста на Наказателния кодекс думите "Народна република България" се заменят с "Република България", думите "Народната република" се заменят с "републиката", думите "Народната милиция" се заменят с "полицията", думите "социалистическото стопанство" и "народното стопанство" се заменят със "стопанството", думите "правилата на социалистическото общежитие" се заменят с "добрите нрави" и думите "Държавният съвет" се заменят с "президентът".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 62 ОТ 1997 Г.)

§ 75. Разпоредбите на чл. 255 и 257 влизат в сила три месеца след обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ако в този срок необявените и неплатените данъчни задължения, заедно с дължимите лихви се внесат в бюджета, предварително производство не се образува.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 2000 Г.)

§ 26. Висящите производства към деня на влизане на закона в сила за престъпления по чл. 146 - 148а се довършват по досегашния ред, ако в тримесечен срок от влизане на закона в сила пострадалият поиска това.

Допълнителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2002 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 26 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2004 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 103 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 23.11.2004 Г.)

§ 87. Навсякъде в Особената част наказанието глоба до сто лева се заменя с "глоба от сто до триста лева".

(Бел. ред. - В случая става дума за въвеждане на минимален размер на наказанието глоба, в размер на сто до триста лева, а не за замяна на думите "глоба до сто лева". Това е мнението на участници в изработването на изменението до които редакцията се допита, поради неясната формулировка на изменението.)

§ 88. Навсякъде в Общата част думите "задължително заселване", "задължителното заселване", "лишаване от право на местоживеене в определено населено място" и "лишаване от правото на местоживеене в определено населено място" се заличават, а в Особената част думите "задължително заселване" и "задължителното заселване" се заменят съответно с "пробация" и "пробацията".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2002 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 26 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2004 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 103 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 23.11.2004 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 86 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 29.04.2006 Г.)

§ 89. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Параграфи 1, 3, 5, 8, 9, 10, 11, 12 - по отношение на наказанието пробация, § 13 - 17, § 18, т. 2 - 5, § 19, 20, 21, § 42, т. 4, § 43 и 88 влизат в сила от 1 януари 2005 г.

(ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2002 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 26 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2004 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 103 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 23.11.2004 Г.)

§ 89. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Параграфи 1, 3, 5, 8, 9, 10, 11, 12 - по отношение на наказанието пробация, § 13 - 17, § 18, т. 2 - 5, § 19, 20, 21, § 42, т. 4, § 43 и 88 влизат в сила от 1 януари 2005 г.

§ 90. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 23.11.2004 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действащия до влизането на този закон в сила чл. 26 (в сила от 8 август 1997 г.), изтърпяват наказание за всяко осъждане, но не повече от предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които са осъдени. Наказанието се определя по реда на чл. 306 от Наказателно-процесуалния кодекс.

§ 90. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 23.11.2004 г.) Рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действащия до влизането на този закон в сила чл. 26 (в сила от 8 август 1997 г.), изтърпяват наказание за всяко осъждане, но не повече от предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които са осъдени. Наказанието се определя по реда на чл. 304 от Наказателно-процесуалния кодекс.

§ 91. Висящите производства към деня на влизане в сила на закона за престъпления по чл. 172, ал. 2, чл. 182, ал. 2 и чл. 183 се довършват по досегашния ред, ако в тримесечен срок от влизане в сила на закона пострадалият поиска това.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2005 Г.)

§ 43. Навсякъде в Особената част думите "поправителен труд" се заменят с "пробация".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 46. Този закон влиза в сила от 1 януари 2005 г., а § 44 влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.09.2005 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИТЕ И СТОМАТОЛОЗИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 76 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 86 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 29.04.2006 Г.)

§ 18. Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 36. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 75 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 13.10.2006 Г.)

§ 73. Навсякъде в Особената част думите "по чл. 37, точка" и "по чл. 37, точки" се заменят съответно с "по чл. 37, ал. 1, точка" и "по чл. 37, ал. 1, точки", думите "запасен", "запасни" и "запасните" се заменят съответно с "резервист", "резервисти" и "резервистите" и думите "учебен, проверочен или практически сбор" се заменят с "учебно-мобилизационно мероприятие".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 77. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 38 ОТ 2007 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 89 ОТ 2007 Г.)

§ 23. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Параграфи 16 - 21 влизат в сила от 1 декември 2007 г.

(ОБН. - ДВ, БР. 38 ОТ 2007 Г.)

§ 23. Параграфи 16 - 21 влизат в сила от 1 януари 2008 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД

(ОБН. - ДВ, БР. 57 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.07.2007 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г.)

§ 20. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38 и 57 от 2007 г.) навсякъде думите "помощник-изпълнител" се заменят с "помощник-частен съдебен изпълнител".

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 85 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 23.10.2007 Г.)

§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. - ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)

§ 68. (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник" и § 2 - 10, § 12, т. 1 и 2 - относно ал. 3, § 13 - 22, § 24 - 35, § 36, ал. 1 - 4, § 37 - 51, § 52, т. 1 - 3, т. 4, буква "а", т. 7, буква "е" - относно ал. 10 и 11, т. 8, буква "а", т. 9 и 12 и § 53 - 64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

(ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г.)

§ 68. Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ

(ОБН. - ДВ, БР. 23 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2009 Г.)

§ 21. Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНA ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ

(ОБН. - ДВ, БР. 23 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2009 Г.)

§ 21. Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 27 ОТ 2009 Г.)

§ 70. Параграфи 36, 50, 51, 52, 53 и § 64, т. 1 влизат в сила от 10 април 2009 г., а § 1, 2, 3 и § 64, т. 2, 3, 4, 7 и 8 влизат в сила от 1 юни 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ СЕМЕЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 47 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.10.2009 Г.)

§ 18. Този кодекс влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 80 ОТ 2009 Г.)

§ 60. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50, 97 и 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62, 85 и 120 от 1997 г., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21, 51 и 98 от 2000 г., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32 и 47 от 2009 г.) навсякъде думите "Държавната агенция по горите" се заменят с "Изпълнителната агенция по горите".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 93 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 25.12.2009 Г.)

§ 100. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91, които влизат в сила от деня на обнародването му.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНA ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 93 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 25.12.2009 Г.)

§ 100. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91, които влизат в сила от деня на обнародването му.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 102 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 22.12.2009 Г.)

§ 27. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 7, т. 2 относно чл. 6, ал. 5, 6, 7 и 8, който влиза в сила от 1 януари 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 32 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 28.05.2010 Г.)

§ 72. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на разпоредбата на § 5, която влиза в сила една година след обнародването на закона в "Държавен вестник".

Допълнителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 33 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 27.05.2011 Г.)

§ 38. Този закон въвежда изискванията на:

1. Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (ОВ, L 280/52 от 27 октомври 2009 г.);

2. Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (ОВ, L 328/28 от 6 декември 2008 г.);

3. Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите - членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства (ОВ, L 220/32 от 15 август 2008 г.);

4. Рамково решение 2008/919/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата срещу тероризма (ОВ, L 330/21 от 9 декември 2008 г.);

5. Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (ОВ, L 328/55 от 6 декември 2008 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 33 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 27.05.2011 Г.)

§ 45. Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на този закон внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с него.

§ 46. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 21 и § 22, които влизат в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 80 ОТ 2009 Г.)

§ 60. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50, 97 и 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62, 85 и 120 от 1997 г., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21, 51 и 98 от 2000 г., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32 и 47 от 2009 г.) навсякъде думите "Държавната агенция по горите" се заменят с "Изпълнителната агенция по горите".

Заключителни разпоредби

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 159. Този закон влиза в сила от 1 юли 1982 г.