ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този закон се уреждат устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България.

Чл. 1. С този закон се уреждат устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България.

Чл. 2. Цел на висшето образование е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата.

Чл. 3. Висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции.

Чл. 4. Във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висше образование се придобива във висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

Чл. 5. Висше образование се придобива във висши училища, създадени по ред, определен със закон.

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:

1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност;

2. повишаване квалификацията на специалисти;

3. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) развитие на науката, културата и иновационната дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък "академичен състав".

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Висшето училище осигурява качеството на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение най-малко веднъж за учебна година.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Целта на системата по ал. 4 е да контролира, поддържа и управлява качеството на образованието в предлаганите области на висшето образование и професионални направления, както и на академичния състав. Функциите и структурата на системата за поддържане на качеството по ал. 4, както и редът за проучване на студентското мнение и начинът на оповестяване на резултатите от него се уреждат в правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:

1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност;

2. повишаване квалификацията на специалисти;

3. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) развитие на науката, културата и иновационната дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък "академичен състав".

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище осигурява качеството на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Целта на системата по ал. 4 е да контролира, поддържа и управлява качеството на образованието в предлаганите области на висшето образование и професионални направления, както и на академичния състав. Функциите и структурата на системата за поддържане на качеството по ал. 4 се уреждат в правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:

1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност;

2. повишаване квалификацията на специалисти;

3. развитие на науката и културата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна, здравна и друга дейност в съответствие със спецификата си.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък "академичен състав".

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище разработва и въвежда система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение.

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:

1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност;

2. повишаване квалификацията на специалисти;

3. развитие на науката и културата.

(2) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна, лечебна и друга дейност в съответствие със спецификата си.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък "академичен състав".

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище разработва и въвежда система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение.

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:

1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност;

2. повишаване квалификацията на специалисти;

3. развитие на науката и културата.

(2) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна, лечебна и друга дейност в съответствие със спецификата си.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни документи, определени с наредба, приета от Министерския съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Европейско дипломно приложение по ал. 1 се получава от лицата при заявено искане.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дипломите се признават от държавата, когато обучението е проведено в съответствие с този закон и с държавните изисквания.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) На издаваните при условията на ал. 3 дипломи се полага печат с държавния герб.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище издава диплома за завършена степен на висшето образование, както и свидетелство или удостоверение за професионална квалификация.

(2) Дипломите се признават от държавата, когато обучението съответства на държавните изисквания.

(3) На издаваните при условията на ал. 2 дипломи се полага печат с държавния герб.

Чл. 7. (1) Висшето училище издава диплома за завършена степен на висшето образование, удостоверение или свидетелство за професионална квалификация, които се признават от държавата в случаите, когато подготовката на специалистите съответства на държавните изисквания за обучението по съответната образователна степен, специалност или професионална квалификация.

(2) На издаваните по реда на ал. 1 дипломи се полага печат с държавния герб.

Глава втора.

ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВАТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Чл. 8. (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, както и условия за достъп до висше образование, като:

1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) субсидира обучението на студентите в държавните висши училища; при определени условия им осигурява стипендия, общежития и столове;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) създава и поддържа система за отпускане на кредити за заплащане на такси за обучение и за издръжка и при определени условия осигурява социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите;

5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл. 6;

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи.

Чл. 8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като:

1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) субсидира обучението на студентите в държавните висши училища; при определени условия им осигурява стипендия, общежития и столове;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) при определени условия осигурява кредити и социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите;

5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл. 6;

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи.

Чл. 8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като:

1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) субсидира обучението на студентите в държавните висши училища и при определени условия им осигурява стипендия и общежитие, с изключение на студентите и докторантите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 и 4;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) при определени условия осигурява кредити и социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите;

5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл. 6.

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи.

Чл. 8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като:

1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) субсидира обучението на студентите в държавните висши училища и при определени условия им осигурява стипендия и общежитие;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) при определени условия осигурява кредити и социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите;

5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл. 6.

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи.

Чл. 8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като:

1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;

2. полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания, като организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи;

3. финансира обучението на студентите в държавните висши училища и при определени условия им осигурява стипендия и общежитие;

4. при определени условия осигурява кредити и социално-битови придобивки на студентите;

5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл. 6.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) приема Стратегия за развитие на висшето образование, която съдържа националните приоритети и цели за развитие на висшето образование, както и мерки за тяхното реализиране.

(3) Министерският съвет:

1. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование и предлага за приемане от Народното събрание на стратегията по ал. 2, т. 3;

2. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието, младежта и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;

5. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава ежегодно до 30 април:

а) (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) по предложение на министъра на образованието, младежта и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в тях в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

б) (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) по предложение на министъра на образованието, младежта и науката въз основа на предложенията на частните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти, съответен на капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

в) (изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) броя на докторантите в организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на който се определя държавната субсидия за издръжка на обучението, с изключение на приеманите по реда на чл. 21, ал. 5;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) утвърждава ежегодно до 30 април по предложение на министъра на образованието, младежта и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в тях, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2, 3 и 5;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) утвърждава държавните изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) приема с решение Списък на регулираните професии в Република България, в който се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който определя изискванията за упражняване на професията съгласно българското законодателство, и органът, компетентен за признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия. Решението се обнародва в "Държавен вестник".;

14. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) определя условията и реда за поддържане на Списъка на регулираните професии в Република България;

15. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) приема Стратегия за развитие на висшето образование, която съдържа националните приоритети и цели за развитие на висшето образование, както и мерки за тяхното реализиране.

(3) Министерският съвет:

1. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование и предлага за приемане от Народното събрание на стратегията по ал. 2, т. 3;

2. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието, младежта и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;

5. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава ежегодно до 30 април:

а) (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) по предложение на министъра на образованието, младежта и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в тях в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

б) (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) по предложение на министъра на образованието, младежта и науката въз основа на предложенията на частните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти, съответен на капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

в) броя на докторантите в организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на който се определя държавната субсидия за издръжка на обучението, с изключение на приеманите по реда на чл. 21, ал. 4;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) утвърждава ежегодно до 30 април по предложение на министъра на образованието, младежта и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в тях, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2 и 4;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) утвърждава държавните изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) приема с решение Списък на регулираните професии в Република България, в който се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който определя изискванията за упражняване на професията съгласно българското законодателство, и органът, компетентен за признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия. Решението се обнародва в "Държавен вестник".;

14. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) определя условията и реда за поддържане на Списъка на регулираните професии в Република България;

15. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) приема Стратегия за развитие на висшето образование, която съдържа националните приоритети и цели за развитие на висшето образование, както и мерки за тяхното реализиране.

(3) Министерският съвет:

1. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование и предлага за приемане от Народното събрание на стратегията по ал. 2, т. 3;

2. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;

5. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава ежегодно до 30 април:

а) по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в тях в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

б) по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на частните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти, съответен на капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

в) броя на докторантите в организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на който се определя държавната субсидия за издръжка на обучението, с изключение на приеманите по реда на чл. 21, ал. 4;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава ежегодно до 30 април по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в тях, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2 и 4;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) утвърждава държавните изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) приема с решение Списък на регулираните професии в Република България, в който се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който определя изискванията за упражняване на професията съгласно българското законодателство, и органът, компетентен за признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия. Решението се обнародва в "Държавен вестник".;

14. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) определя условията и реда за поддържане на Списъка на регулираните професии в Република България;

15. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) приема Стратегия за развитие на висшето образование, която съдържа националните приоритети и цели за развитие на висшето образование, както и мерки за тяхното реализиране.

(3) Министерският съвет:

1. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование и предлага за приемане от Народното събрание на стратегията по ал. 2, т. 3;

2. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;

5. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава ежегодно до 30 април:

а) по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в тях в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

б) по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на частните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти, съответен на капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

в) броя на докторантите в организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на който се определя държавната субсидия за издръжка на обучението, с изключение на приеманите по реда на чл. 21, ал. 4;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава ежегодно до 30 април по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в тях, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2 и 4;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) утвърждава държавните изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) приема Списък на регулираните професии в Република България, в който се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който определя изискванията за упражняване на професията съгласно българското законодателство, и органът, компетентен за даване или признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия;

14. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) определя условията и реда за поддържане на Списъка на регулираните професии в Република България;

15. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

2. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;

5. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по висши училища и организациите по чл. 47, ал. 1, а за държавните висши училища - по професионални направления и образователно-квалификационни степени, с изключение на приеманите по чл. 21, ал. 2 и 4;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища, с изключение на студентите и докторантите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 и 4;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) утвърждава държавните изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) приема Списък на регулираните професии в Република България, в който се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който определя изискванията за упражняване на професията съгласно българското законодателство, и органът, компетентен за даване или признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия;

14. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) определя условията и реда за поддържане на Списъка на регулираните професии в Република България;

15. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

2. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;

5. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по висши училища и организациите по чл. 47, ал. 1, а за държавните висши училища - по професионални направления и образователно-квалификационни степени, с изключение на приеманите по чл. 21, ал. 2 и 4;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища, с изключение на студентите и докторантите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 и 4;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) утвърждава държавните изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) приема Списък на регулираните професии в Република България, в които се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който я определя като регулирана професия съгласно българското законодателство, и органите, компетентни за даване или признаване на правоспособност за упражняване на съответната регулирана професия;

14. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) определя условията и реда за поддържане на Списъка на регулираните професии в Република България;

15. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

2. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;

5. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по висши училища и организациите по чл. 47, ал. 1, а за държавните висши училища - по професионални направления и образователно-квалификационни степени, с изключение на приеманите по чл. 21, ал. 2 и 4;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища, с изключение на студентите и докторантите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 и 4;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. утвърждава държавни изисквания за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. с решение открива, преобразува и закрива висши училища;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

2. предлага на Народното събрание откриването, преобразуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;

5. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и единни държавни изисквания по специалностите от регулираните професии;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища, а за държавните висши училища - по професионални направления и образователно-квалификационни степени, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки и други научни организации;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища, с изключение на студентите и докторантите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 и 4;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. утвърждава държавни изисквания за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава единни държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (Предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. с решение открива, преобразува и закрива висши училища;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

2. предлага на Народното събрание откриването, преобразуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавен регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени;

5. утвърждава единни държавни изисквания за получаване на образователни степени по професионални направления или специалности;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища, а за държавните висши училища и по специалности, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки и други научни организации;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. утвърждава държавни изисквания за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава единни държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (Предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. с решение открива, преобразува и закрива висши училища;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

2. предлага на Народното събрание откриването, преобразуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавен регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени;

5. утвърждава единни държавни изисквания за получаване на образователни степени по професионални направления или специалности;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища, а за държавните висши училища и по специалности, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. утвърждава държавни изисквания за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава единни държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (Предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. с решение открива, преобразува и закрива висши училища;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

2. предлага на Народното събрание откриването, преобразуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. открива, преобразува и закрива факултети, филиали, колежи и институти в държавните висши училища и определя статута им въз основа на искане от съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите;

4. утвърждава държавен регистър на образователно-квалификационните степени по специалности;

5. утвърждава единни държавни изисквания за получаване на образователни степени по професионални направления или специалности;

6. утвърждава броя на студентите и докторантите по специалности, чието обучение се финансира от държавата, и максималния брой на студентите и докторантите, които могат да се обучават във всяко висше училище;

7. определя размера на семестриалните такси за студенти, които се обучават срещу заплащане във всяко държавно висше училище, и таксите за извършваните от него административни услуги;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. утвърждава държавни изисквания за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища;

10. представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е министърът на образованието, младежта и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министърът на образованието, младежта и науката:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 11, като предложенията по т. 2 и 3 за откриване и преобразуване на висши училища, техните основни звена и филиалите, с изключение на откриването на институт, се правят след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация;

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) организира поддържането на информационна система, която съдържа:

а) регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности;

б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;

в) регистър на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления;

г) регистър на завършилите студенти и докторанти;

д) (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) регистър на банките, отпускащи кредити по Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

5. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;

6. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:

а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;

б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол;

в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието, младежта и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е министърът на образованието и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Министърът на образованието и науката:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 11, като предложенията по т. 2 и 3 за откриване и преобразуване на висши училища, техните основни звена и филиалите, с изключение на откриването на институт, се правят след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация;

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) организира поддържането на информационна система, която съдържа:

а) регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности;

б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;

в) регистър на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления;

г) регистър на завършилите студенти и докторанти;

д) (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) регистър на банките, отпускащи кредити по Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

5. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;

6. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:

а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;

б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол;

в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е министърът на образованието и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Министърът на образованието и науката:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 11, като предложенията по т. 2 и 3 за откриване и преобразуване на висши училища, техните основни звена и филиалите, с изключение на откриването на институт, се правят след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация;

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) организира поддържането на информационна система, която съдържа:

а) регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности;

б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;

в) регистър на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления;

г) регистър на завършилите студенти и докторанти.

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

5. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;

6. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:

а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;

б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол;

в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е министърът на образованието и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Министърът на образованието и науката:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 11, като предложенията по т. 2 и 3 за откриване и преобразуване на висши училища, техните основни звена и филиалите, с изключение на откриването на институт, се правят след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация;

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) организира поддържането на информационна система, която съдържа:

а) регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности;

б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;

в) регистър на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления;

г) регистър на завършилите студенти и докторанти.

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

5. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;

6. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:

а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;

б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол;

в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изпълнява функциите на национален координатор на дейностите по признаване на право за упражняване на регулирана професия.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е министърът на образованието и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Министърът на образованието и науката:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 11, като предложенията по т. 2 и 3 за откриване и преобразуване на висши училища, техните основни звена и филиалите, с изключение на откриването на институт, се правят след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация;

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) организира поддържането на информационна система, която съдържа:

а) регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности;

б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;

в) регистър на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления;

г) регистър на завършилите студенти и докторанти.

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

5. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;

6. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:

а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;

б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол;

в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3.

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е Министерството на образованието и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Министерството на образованието и науката:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1-11;

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) поддържа регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена и откритите от тях специалности;

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

5. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) упражнява контрол върху висшите училища по спазването на този закон и на държавните изисквания.

Чл. 10. (1) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е Министерството на образованието, науката и технологиите.

(2) Министерството на образованието, науката и технологиите:

1. прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 9;

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

3. подготвя и поддържа държавен регистър на специалностите във висшите училища;

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

5. до провеждането на избори назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Специализиран държавен орган за оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейностите по чл. 6 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.

(2) Националната агенция за оценяване и акредитация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(3) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява следакредитационно наблюдение и контрол върху:

1. способността на институцията и на нейните основни звена и филиали да осигуряват високо качество на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството;

2. изпълнението на дадените при оценяването и акредитацията препоръки;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) спазването на капацитета на висшето училище, на капацитета на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Специализиран държавен орган за оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейностите по чл. 6 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.

(2) Националната агенция за оценяване и акредитация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(3) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява следакредитационно наблюдение и контрол върху:

1. способността на институцията и на нейните основни звена и филиали да осигуряват високо качество на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството;

2. изпълнението на дадените при оценяването и акредитацията препоръки.

Чл. 11. (1) Специализиран държавен орган за оценка и акредитация на качеството на дейностите по чл. 6, ал. 1 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.

(2) Националната агенция за оценяване и акредитация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(3) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет.

Чл. 11. (1) Специализиран държавен орган за оценка и акредитация на качеството на дейностите по чл. 6, ал. 1 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.

(2) Националната агенция за оценяване и акредитация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(3) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет.

Глава трета.

ВИДОВЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА, ОТКРИВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ЗАКРИВАНЕ

Чл. 12. Висшите училища са държавни и частни.

Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавните висши училища могат да придобиват право на собственост върху недвижими имоти, както и да получават приходи от тях за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2.

Чл. 13. Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Частните висши училища се създават по искане на физически и/или юридически лица, наричани по-нататък "учредители".

(2) Учредителите трябва да имат право на собственост върху недвижимите имоти, движимите вещи и сградния фонд, необходими за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2, както и проект за финансовото осигуряване на дейностите на висшето училище.

(3) Учредителите по ал. 1 учредяват право на ползване върху недвижимите имоти по ал. 2 за срока на съществуване на висшето училище или могат да прехвърлят правото на собственост върху вещите и имотите по ал. 2 след обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване в "Държавен вестник".

(4) Учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище в случаите, когато участват в управлението му.

Чл. 14. (1) Частните висши училища се създават по искане на граждани и организации, наричани по-нататък учредители.

(2) Учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище.

Чл. 15. (1) Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, в който:

1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се съдържа описание на основните звена и/или на филиалите на висшето училище, необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателски състав, материалната база и начините на финансиране;

3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) има съответствие с държавните изисквания.

(2) Проектът по ал. 1 трябва да е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация.

(3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва:

1. вид, наименование и седалище;

2. предмет на дейност;

3. име (фирма) на учредителя;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) имущество, предоставено от учредителите, за осигуряване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2 и начин на финансиране;

5. управление и начин на представителство;

6. права и задължения на учредителите;

7. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) отговорност на учредителите в случаите, когато участват в управлението на висшето училище.

Чл. 15. (1) Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, в който:

1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) се съдържа описание на основните звена на висшето училище, необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателски състав, материалната база и начините на финансиране;

3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи;

4. има съответствие с единните държавни изисквания.

(2) Проектът по ал. 1 трябва да е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация.

(3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва:

1. вид, наименование и седалище;

2. предмет на дейност;

3. име (фирма) на учредителя;

4. предоставено имущество и начин на финансиране;

5. управление и начин на представителство;

6. права и задължения на учредителите.

Чл. 15. (1) Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, в който:

1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище;

2. се съдържа необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателски състав, материалната база и начините на финансиране;

3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи;

4. има съответствие с единните държавни изисквания.

(2) Проектът по ал. 1 трябва да е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация.

(3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва:

1. вид, наименование и седалище;

2. предмет на дейност;

3. име (фирма) на учредителя;

4. предоставено имущество и начин на финансиране;

5. управление и начин на представителство;

6. права и задължения на учредителите.

Чл. 16. (1) С решението Народното събрание определя:

1. вид, наименование и седалище на висшето училище;

2. предмет на дейност;

3. имущество и начин на финансиране.

(2) Висшето училище възниква като юридическо лице след обнародването на решението на Народното събрание за неговото създаване в "Държавен вестник".

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Университетът е висше училище, което:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обучава по широк кръг специалности от професионални направления в поне три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически;

2. разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове;

3. разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания;

4. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) обучава в степените "бакалавър", "магистър" и "доктор" в съответните основни области на науката;

5. има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си развива основни области на науката и културата;

6. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии, както и за реализация на присъщи творчески изяви;

7. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) притежава библиотека и други средства за информационно обслужване на обучението и научните изследвания;

8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност;

9. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) разполага с университетски информационен център за административно обслужване на студентите и докторантите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2 - 9, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Специализираното висше училище осъществява научноизследователска или художествено-творческа дейност и провежда обучение в една от основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното дело и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2, 3, 5, 6, 7, 8 и 9. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище по ал. 4 може да обучава и в образователно-квалификационна степен "магистър" и образователна и научна степен "доктор".

(6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Самостоятелният колеж обучава за придобиване на образователно-квалификационната степен "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "а" и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 3, 5, 6, 7, 8 и 9. Колежът разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор в него четат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище получили акредитация по професионалните направления или специалности от регулираните професии, по които ще се провежда обучение. Колежът обучава за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "а".

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Университетът е висше училище, което:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обучава по широк кръг специалности от професионални направления в поне три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически;

2. разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове;

3. разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания;

4. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) обучава в степените "бакалавър", "магистър" и "доктор" в съответните основни области на науката;

5. има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си развива основни области на науката и културата;

6. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии, както и за реализация на присъщи творчески изяви;

7. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) притежава библиотека и други средства за информационно обслужване на обучението и научните изследвания;

8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност;

9. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) разполага с университетски информационен център за административно обслужване на студентите и докторантите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2 - 9, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Специализираното висше училище осъществява научноизследователска или художествено-творческа дейност и провежда обучение в една от основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното дело и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2, 3, 5, 6, 7, 8 и 9. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище по ал. 4 може да обучава и в образователно-квалификационна степен "магистър" и образователна и научна степен "доктор".

(6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Самостоятелният колеж дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационната степен "специалист по ...", и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 3, 6, 7 и 8. Колежът разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор в него четат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Университетът е висше училище, което:

1. обучава по широк кръг специалности поне в три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически;

2. разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове;

3. разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания;

4. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) обучава в степените "бакалавър", "магистър" и "доктор" в съответните основни области на науката;

5. има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си развива основни области на науката и културата;

6. осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения;

7. притежава библиотека с учебна и научна литература и други средства за информационно осигуряване;

8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност.

(3) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2-8, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.

(4) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Специализираното висше училище осъществява научноизследователска или художествено-творческа дейност и провежда обучение в една от основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното дело и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2, 3, 5, 6, 7 и 8. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти.

(5) Самостоятелният колеж дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационната степен "специалист по ...".

(6) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Университетът е висше училище, което:

1. обучава по широк кръг специалности поне в три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически;

2. разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове;

3. разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания;

4. обучава в степените "магистър" и "доктор" в съответните основни области на науката;

5. има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си развива основни области на науката и културата;

6. осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения;

7. притежава библиотека с учебна и научна литература и други средства за информационно осигуряване;

8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност.

(3) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2-8, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.

(4) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Специализираното висше училище осъществява научноизследователска или художествено-творческа дейност и провежда обучение в една от основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното дело и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2, 3, 5, 6, 7 и 8. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти.

(5) Самостоятелният колеж дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационната степен "специалист по ...".

(6) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище.

Чл. 17. (1) Висшите училища са университети, специализирани висши училища (академии, институти и др.) и колежи.

(2) Университетът е висше училище, което:

1. провежда подготовка по широк кръг специалности поне в три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически - и обхваща значителен брой научни направления;

2. има право да провежда обучение по степените "магистър" и "доктор" по значителен брой научни направления;

3. има свой научен потенциал и с изследванията си развива основни области на науката и културата.

(3) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2 и 3, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.

(4) Специализираното висше училище осъществява научна дейност и провежда обучение в основни области на науката, физическата култура, изкуствата и военното дело. Наименованието на специализираното висше училище отразява спецификата му, в която подготвя специалисти.

(5) Самостоятелният колеж дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационната степен "специалист по ...".

(6) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище.

Чл. 18. (1) Висшите училища се закриват от Народното събрание:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование, и нарушенията са констатирани по реда на чл. 10, ал. 2, т. 7;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато висшето училище получи два последователни отказа за институционална акредитация или не е поискало такава в предвидените от този закон срокове;

3. по искане на учредителите на частното висше училище;

4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище.

(2) Предложенията за закриване на висши училища по ал. 1, т. 1 и 2 се внасят от Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) С акта за закриване на висшето училище в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се определят условията и редът, при които студентите, докторантите и специализантите продължават обучението си.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) С акта за закриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите за имуществото му.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) В случаите на ал. 1, т. 3 учредителите са длъжни да уредят предварително въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите и специализантите.

Чл. 18. (1) Висшите училища се закриват от Народното събрание:

1. когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) когато висшето училище получи два последователни отказа за акредитация или не е поискало такава в предвидените от този закон срокове;

3. по искане на учредителите на частното висше училище;

4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище.

(2) Предложенията за закриване на висши училища по ал. 1, т. 1 и 2 се внасят от Министерския съвет.

(3) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) С акта за закриване на висшето училище в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се определят условията и редът, при които студентите, докторантите и специализантите продължават обучението си.

(4) (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) С акта за закриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите за имуществото му.

(5) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В случаите на ал. 1, т. 3 учредителите са длъжни да уредят предварително въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите и специализантите.

Чл. 18. (1) Висшите училища се закриват от Народното събрание:

1. когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование;

2. когато висшето училище два пъти последователно е получило отрицателна оценка или няма акредитация след изтичане на предвидените в този закон срокове;

3. по искане на учредителите на частното висше училище;

4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище.

(2) Предложенията за закриване на висши училища по ал. 1, т. 1 и 2 се внасят от Министерския съвет.

(3) С акта за закриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите за имуществото му и за създаването на условия за завършване на образованието на приетите студенти, докторанти и специализанти.

(4) В случаите на ал. 1, т. 3 учредителите са длъжни да уредят предварително въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите и специализантите.

Глава четвърта.

АКАДЕМИЧНА АВТОНОМИЯ

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Академичната общност обхваща членовете на академичния състав, студентите, докторантите и специализантите.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната.

Чл. 19. (1) Висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на изследователския и образователния процес като върховни ценности.

(2) Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.

(3) Висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната.

Чл. 20. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви, свобода на обучението, свобода на сътрудничество за извършване на съвместна учебна дейност с други висши училища и научни организации и на образователен франчайз с други висши училища, както и на съвместна научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна дейност с други висши училища и организации в страната и чужбина.

Чл. 20. Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви и свобода на обучението.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за развитието на академичния състав в Република България;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители на договори за извършване на научни и приложни изследвания за художественотворческа, проектна и иновационна дейност, както и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование;

9. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) право на сдружаване с български и/или чуждестранни висши училища, признати по законодателството на съответната държава, за осъществяване на съвместно обучение на студенти, докторанти и специализанти, на учебна дейност и обучение през целия живот, на образователен франчайз, както и право на сдружаване с висши училища и други организации в страната и чужбина при изпълнение на дейностите по т. 8;

10. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) право на сключване на договори с организациите по чл. 47, ал. 1 за:

а) подготовка на специалисти в образователно-квалификационна степен "магистър" по чл. 42, ал. 1, т. 2, букви "б" и "в" в рамките на капацитета на професионалните направления, за които висшето училище е получило акредитация, като обучението в организациите по чл. 47, ал. 1 може да включва само практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа в лаборатории, библиотеки и други обслужващи звена на научните организации;

б) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) подготовка на специалисти в образователна и научна степен "доктор" по докторски програми, за които висшето училище, както и организацията по чл. 47, ал. 1 са получили акредитация;

в) научноизследователска, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата на висшето училище.

11. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) право на организиране на международно сътрудничество, на членуване в международни организации, на сключване на договори за съвместна учебна дейност и на договори за образователен франчайз с чуждестранни висши училища, при спазване на изискванията на § 4, ал. 4 от допълнителните разпоредби, както и на договори за съвместна научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна дейност и други форми на съвместна дейност с чуждестранни висши училища и организации, признати по законодателството на съответната държава;

13. (нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) право на признаване в съответствие с държавните изисквания на придобита в чужбина степен на висше образование или на периоди на обучение, завършени в чуждестранни висши училища, признати по законодателството на съответната държава, с цел продължаване на обучението във висшето училище, което извършва признаването.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2010 г., прилага се за учебните 2010/2011 г. и 2011/2012 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка от 6,00 до 10,00, имат право след решение на академичния съвет да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "бакалавър" и в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобито средно образование по специалности от професионални направления и от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка от 6.00 до 10.00. Приемането на студенти за обучение срещу заплащане се осъществява по реда на чл. 68, като броят им е извън определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "а", и в рамките на определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, но не повече от 5 на сто от него. Обучението се извършва при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка от 6,00 до 10,00, имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалности, които са получили при програмната акредитация оценка от 6,00 до 10,00, при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Правото по ал. 3 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "добър" от диплома за завършена степен на висшето образование.

(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка от 8,00 до 10,00, и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен "доктор" по докторски програми, които са получили при акредитацията оценка от 8,00 до 10,00, при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите.

(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Правото по ал. 5 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "много добър (4,50)" от конкурсните изпити за докторанти.

(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Висшите училища могат да извършват обучение срещу заплащане и в случаите на насочване на студенти, докторанти и специализанти по реда на чл. 18, ал. 3 и 5 в резултат на закриване на частно висше училище, когато насочването към държавно висше училище е единствена възможност за продължаване на обучението им.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за развитието на академичния състав в Република България;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители на договори за извършване на научни и приложни изследвания, както и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) право на сключване на договори с организациите по чл. 47, ал. 1 за:

а) подготовка на специалисти в образователно-квалификационна степен "магистър" по чл. 42, ал. 1, т. 2, букви "б" и "в" в рамките на капацитета на професионалните направления, за които висшето училище е получило акредитация, като обучението в организациите по чл. 47, ал. 1 може да включва само практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа в лаборатории, библиотеки и други обслужващи звена на научните организации;

б) подготовка на специалисти в образователна и научна степен "доктор" по научни специалности, за които висшето училище, както и организацията по чл. 47, ал. 1 са получили акредитация;

в) научноизследователска, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата на висшето училище.

11. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2010 г., прилага се за учебните 2010/2011 г. и 2011/2012 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "добра" или "много добра", имат право след решение на академичния съвет да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "бакалавър" и в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобито средно образование по специалности от професионални направления и от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка "добра" или "много добра". Приемането на студенти за обучение срещу заплащане се осъществява по реда на чл. 68, като броят им е извън определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "а", и в рамките на определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, но не повече от 5 на сто от него. Обучението се извършва при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра" или "добра", при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Правото по ал. 3 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "добър (4)" от диплома за завършена степен на висшето образование.

(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра", при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите.

(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Правото по ал. 5 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "много добър (4,50)" от конкурсните изпити за докторанти.

(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Висшите училища могат да извършват обучение срещу заплащане и в случаите на насочване на студенти, докторанти и специализанти по реда на чл. 18, ал. 3 и 5 в резултат на закриване на частно висше училище, когато насочването към държавно висше училище е единствена възможност за продължаване на обучението им.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за развитието на академичния състав в Република България;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители на договори за извършване на научни и приложни изследвания, както и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) право на сключване на договори с организациите по чл. 47, ал. 1 за:

а) подготовка на специалисти в образователно-квалификационна степен "магистър" по чл. 42, ал. 1, т. 2, букви "б" и "в" в рамките на капацитета на професионалните направления, за които висшето училище е получило акредитация, като обучението в организациите по чл. 47, ал. 1 може да включва само практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа в лаборатории, библиотеки и други обслужващи звена на научните организации;

б) подготовка на специалисти в образователна и научна степен "доктор" по научни специалности, за които висшето училище, както и организацията по чл. 47, ал. 1 са получили акредитация;

в) научноизследователска, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата на висшето училище.

11. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.

(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра" или "добра", при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правото по ал. 2 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "добър (4)" от диплома за завършена степен на висшето образование.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра", при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правото по ал. 4 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "много добър (4,50)" от конкурсните изпити за докторанти.

(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Висшите училища могат да извършват обучение срещу заплащане и в случаите на насочване на студенти, докторанти и специализанти по реда на чл. 18, ал. 3 и 5 в резултат на закриване на частно висше училище, когато насочването към държавно висше училище е единствена възможност за продължаване на обучението им.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители на договори за извършване на научни и приложни изследвания, както и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) право на сключване на договори с организациите по чл. 47, ал. 1 за:

а) подготовка на специалисти в образователно-квалификационна степен "магистър" по чл. 42, ал. 1, т. 2, букви "б" и "в" в рамките на капацитета на професионалните направления, за които висшето училище е получило акредитация, като обучението в организациите по чл. 47, ал. 1 може да включва само практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа в лаборатории, библиотеки и други обслужващи звена на научните организации;

б) подготовка на специалисти в образователна и научна степен "доктор" по научни специалности, за които висшето училище, както и организацията по чл. 47, ал. 1 са получили акредитация;

в) научноизследователска, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата на висшето училище.

11. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.

(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра" или "добра", при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правото по ал. 2 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "добър (4)" от диплома за завършена степен на висшето образование.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра", при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правото по ал. 4 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "много добър (4,50)" от конкурсните изпити за докторанти.

(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Висшите училища могат да извършват обучение срещу заплащане и в случаите на насочване на студенти, докторанти и специализанти по реда на чл. 18, ал. 3 и 5 в резултат на закриване на частно висше училище, когато насочването към държавно висше училище е единствена възможност за продължаване на обучението им.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители на договори за извършване на научни и приложни изследвания, както и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) право на сключване на договори с организациите по чл. 47, ал. 1 за:

а) подготовка на специалисти в образователно-квалификационна степен "магистър" по чл. 42, ал. 1, т. 2, букви "б" и "в" в рамките на капацитета на професионалните направления, за които висшето училище е получило акредитация, като обучението в организациите по чл. 47, ал. 1 може да включва само практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа в лаборатории, библиотеки и други обслужващи звена на научните организации;

б) подготовка на специалисти в образователна и научна степен "доктор" по научни специалности, за които висшето училище, както и организацията по чл. 47, ал. 1 са получили акредитация;

в) научноизследователска, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата на висшето училище.

11. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.

(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра" или "добра", при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правото по ал. 2 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "добър (4)" от диплома за завършена степен на висшето образование.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра", при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правото по ал. 4 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "много добър (4,50)" от конкурсните изпити за докторанти.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители на договори за извършване на научни и приложни изследвания, както и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на сключване на договори с организациите по чл. 47, ал. 1 за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2;

11. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.

(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра" или "добра", при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правото по ал. 2 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "добър (4)" от диплома за завършена степен на висшето образование.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра", при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правото по ал. 4 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "много добър (4,50)" от конкурсните изпити за докторанти.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители договори за подготовка и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование, както и за извършване на научни и приложни изследвания;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

11. право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.

(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра" или "добра", при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Правото по ал. 2 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "много добър (4,50)" от диплома за завършена степен на висшето образование.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра", при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите.

Чл. 21. Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители договори за подготовка и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование, както и за извършване на научни и приложни изследвания;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

11. право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.

Чл. 21. Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители договори за подготовка и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование, както и за извършване на научни и приложни изследвания.

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели;

11. право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.

Чл. 21. Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители договори за подготовка и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование, както и за извършване на научни и приложни изследвания.

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели;

11. право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.

Чл. 22. Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез:

1. намеса в дейността на висшето училище, освен в случаите, изрично посочени в закон;

2. влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии;

3. създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище;

4. осъществяване на дейност, накърняваща конституционни права на членовете на академичната общност, свързани с раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия, убеждение, политическа принадлежност.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища.

(2) Съветът на ректорите:

1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката;

2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката;

3. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) изразява мнение по проекта на Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления;

4. (отм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.)

(3) Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища.

(2) Съветът на ректорите:

1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката;

2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката;

3. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) изразява мнение по проекта на Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления;

4. дава становища по критериите за присъждане на научни степени и научни звания.

(3) Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища.

(2) Съветът на ректорите:

1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката;

2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката;

3. изразява мнение по проекта на държавния регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени;

4. дава становища по критериите за присъждане на научни степени и научни звания.

(3) Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.

Чл. 23. Възникналите спорове между различните общности във висшето училище се решават при условия и по ред, определени от правилника за дейността му. Споровете не могат да се разрешават на територията на висшето училище, ако с това се пречи на дейността му.

Чл. 24. (1) Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът.

(2) Органите за управление на висшите училища се избират с четиригодишен мандат.

(3) Мандатът на органите за управление на висшето училище не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правомощията на ректора на висшето училище се прекратяват с мандата на Общото събрание, което го е избрало. Той изпълнява функциите си до избора на нов ректор, но за не повече от два месеца.

Чл. 24. (1) Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът.

(2) Органите за управление на висшите училища се избират с четиригодишен мандат.

(3) Мандатът на органите за управление на висшето училище не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.

(4) Правомощията на ректора на висшето училище се прекратяват с мандата на Общото събрание, което го е избрало. Той изпълнява функциите си до избора на нов ректор.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Висшето училище включва в структурата си основни звена, обслужващи звена и филиали.

(2) Основни звена на висшето училище са факултетите, департаментите, институтите и колежите.

(3) Обслужващи звена са секторите, центровете, библиотеките, лабораториите, опитните станции, издателските комплекси, производствените бази и други относително обособени структури. Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с правилника за дейността на висшето училище.

(4) Филиалите са териториално изнесени структури на висшето училище.

(5) Мандатът на органите за управление на основните звена и на филиалите не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатът на допълнително избраните членове се прекратява с изтичане на мандата на органа.

Чл. 25. (1) Висшите училища включват в структурата си основни и обслужващи звена.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Основни звена са факултетите, департаментите, институтите, филиалите и колежите. Мандатът на органите за управление на основните звена не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Обслужващи звена са сектори, центрове, библиотеки, лаборатории, опитни станции, издателски комплекси, производствени бази и други относително обособени структури. Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с правилниците на висшите училища.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

Чл. 25. (1) Висшите училища включват в структурата си основни и обслужващи звена.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Основни звена са факултетите, департаментите, институтите, филиалите и колежите. Мандатът на органите за управление на основните звена не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обслужващи звена са сектори, центрове, клиники, библиотеки, лаборатории, опитни станции, издателски комплекси, производствени бази и други относително обособени структури. Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с правилниците на висшите училища.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

Чл. 25. (1) Висшите училища включват в структурата си основни и обслужващи звена.

(2) Основни звена са факултетите, институтите, филиалите, колежите и катедрите.

(3) Обслужващи звена са сектори, центрове, клиники, библиотеки, лаборатории, опитни станции, издателски комплекси, производствени бази и други относително обособени структури.

(4) Посочените звена в ал. 2 и 3, с изключение на катедрите, могат да бъдат със статут на юридическо лице, ако такъв им е предоставен с акт на Министерския съвет.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Факултетът е основно звено на висшето училище, което обединява катедри за осигуряване на обучението на студенти, докторанти и специализанти в едно или няколко професионални направления от областите на науката, по които висшето училище е акредитирано да провежда обучение. Факултетът има 40-членен академичен състав на основен трудов договор, от който хабилитираните лица четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.

(2) Органи за управление на факултета са общото събрание, факултетният съвет и деканът. Те имат мандат 4 години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.

(3) Общото събрание на факултета се състои от членовете на академичния състав на основен трудов договор, от представители на административния персонал, на студентите и докторантите във факултета. Членовете на академичния състав са най-малко 70 на сто, а на студентите и докторантите - най-малко 15 на сто от състава на общото събрание.

(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 3.

(5) Общото събрание на факултета:

1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и негов заместник от хабилитираните си членове;

2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан на факултета;

3. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

4. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние;

5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се представлява от неговия председател.

(6) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на факултетния съвет, по искане на декана или на една четвърт от списъчния му състав.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Факултетният съвет се състои не по-малко от 25 членове и включва представители на академичния състав на основен трудов договор, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица.

(8) Факултетният съвет:

1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана;

2. предлага на академичния съвет:

а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри и обслужващи звена към факултета;

б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности;

в) обявяване на конкурси по чл. 50;

3. избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав;

4. предлага на ректора на висшето училище освобождаване от длъжност по чл. 58, ал. 2;

5. прави предложения пред общото събрание на факултета и/или органите за управление на висшето училище по въпроси, свързани с дейността и състоянието на факултета;

6. приема учебните програми на специалностите, за чието преподаване отговаря факултетът, и индивидуалните планове за обучение на студенти, докторанти и специализанти;

7. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав;

8. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения в издателската база на висшето училище и следи за навременното им излизане от печат;

9. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обсъжда и приема резултатите от атестирането на членовете на академичния състав на факултета и в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 6 ги предлага на ректора за решение;

10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;

11. наблюдава състоянието на библиотечната и информационната база на факултета и взема мерки за нейното усъвършенстване;

12. взема решение по финансовите въпроси на факултета;

13. приема годишния отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във факултета;

14. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.

(9) Деканът:

1. ръководи факултета и го представлява;

2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;

3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;

4. изпълнява функции, произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище.

(10) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за факултетите, които провеждат обучение в областта на висшето образование "Изкуства".

(11) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) В стоматологичните факултети на висшите медицински училища, освен дейността по ал. 1, може да се извършва лечебна дейност при провеждане на практическо обучение на студенти и докторанти по стоматология, следдипломно обучение на стоматолози, както и при извършване на научна дейност.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Факултетът е основно звено на висшето училище, което обединява катедри за осигуряване на обучението на студенти, докторанти и специализанти в едно или няколко професионални направления от областите на науката, по които висшето училище е акредитирано да провежда обучение. Факултетът има 40-членен академичен състав на основен трудов договор, от който хабилитираните лица четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.

(2) Органи за управление на факултета са общото събрание, факултетният съвет и деканът. Те имат мандат 4 години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.

(3) Общото събрание на факултета се състои от членовете на академичния състав на основен трудов договор, от представители на административния персонал, на студентите и докторантите във факултета. Членовете на академичния състав са най-малко 70 на сто, а на студентите и докторантите - най-малко 15 на сто от състава на общото събрание.

(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 3.

(5) Общото събрание на факултета:

1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и негов заместник от хабилитираните си членове;

2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан на факултета;

3. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

4. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние;

5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се представлява от неговия председател.

(6) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на факултетния съвет, по искане на декана или на една четвърт от списъчния му състав.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Факултетният съвет се състои не по-малко от 25 членове и включва представители на академичния състав на основен трудов договор, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица.

(8) Факултетният съвет:

1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана;

2. предлага на академичния съвет:

а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри и обслужващи звена към факултета;

б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности;

в) обявяване на конкурси по чл. 50;

3. избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав;

4. предлага на ректора на висшето училище освобождаване от длъжност по чл. 58, ал. 2;

5. прави предложения пред общото събрание на факултета и/или органите за управление на висшето училище по въпроси, свързани с дейността и състоянието на факултета;

6. приема учебните програми на специалностите, за чието преподаване отговаря факултетът, и индивидуалните планове за обучение на студенти, докторанти и специализанти;

7. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав;

8. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения в издателската база на висшето училище и следи за навременното им излизане от печат;

9. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обсъжда и приема резултатите от атестирането на членовете на академичния състав на факултета и в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 6 ги предлага на ректора за решение;

10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;

11. наблюдава състоянието на библиотечната и информационната база на факултета и взема мерки за нейното усъвършенстване;

12. взема решение по финансовите въпроси на факултета;

13. приема годишния отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във факултета;

14. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.

(9) Деканът:

1. ръководи факултета и го представлява;

2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;

3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;

4. изпълнява функции, произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище.

(10) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за факултетите, които провеждат обучение в областта на висшето образование "Изкуства".

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Факултетът е основно звено на висшето училище, обединяващо катедри за осигуряване обучението на студенти в едно или няколко професионални направления от една и съща област на висшето образование и разполагат с не по-малко от 40-членен академичен състав на основен трудов договор, от който хабилитираните лица четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.

(2) Органи за управление на факултета са общото събрание, факултетният съвет и деканът. Те имат мандат 4 години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.

(3) Общото събрание на факултета се състои от членовете на академичния състав на основен трудов договор, от представители на административния персонал, на студентите и докторантите във факултета. Членовете на академичния състав са най-малко 70 на сто, а на студентите и докторантите - най-малко 15 на сто от състава на общото събрание.

(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 3.

(5) Общото събрание на факултета:

1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и негов заместник от хабилитираните си членове;

2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан на факултета;

3. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

4. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние;

5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се представлява от неговия председател;

(6) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на факултетния съвет, по искане на декана или на една четвърт от списъчния му състав.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Факултетният съвет се състои не по-малко от 25 членове и включва представители на академичния състав на основен трудов договор, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица.

(8) Факултетният съвет:

1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана;

2. предлага на академичния съвет:

а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри и обслужващи звена към факултета;

б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности;

в) обявяване на конкурси по чл. 50;

3. избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав;

4. предлага на ректора на висшето училище освобождаване от длъжност по чл. 58, ал. 2;

5. прави предложения пред общото събрание на факултета и/или органите за управление на висшето училище по въпроси, свързани с дейността и състоянието на факултета;

6. приема учебните програми на специалностите, за чието преподаване отговаря факултетът, и индивидуалните планове за обучение на студенти, докторанти и специализанти;

7. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав;

8. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения в издателската база на висшето училище и следи за навременното им излизане от печат;

9. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обсъжда и приема резултатите от атестирането на членовете на академичния състав на факултета и в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 6 ги предлага на ректора за решение;

10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;

11. наблюдава състоянието на библиотечната и информационната база на факултета и взема мерки за нейното усъвършенстване;

12. взема решение по финансовите въпроси на факултета;

13. приема годишния отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във факултета;

14. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.

(9) Деканът:

1. ръководи факултета и го представлява;

2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;

3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;

4. изпълнява функции, произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище.

(10) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за факултетите, които провеждат обучение в областта на висшето образование "Изкуства".

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Факултетът е основно звено на висшето училище, обединяващо катедри за осигуряване на обучението на студенти по една или група сродни специалности, което:

1. разполага с не по-малко от 40-членен академичен състав на основен трудов договор, в който има не по-малко от 20 хабилитирани лица;

2. поддържа активни международни контакти по въпроси на обучението и творческата дейност.

(2) Органи за управление на факултета са общото събрание, факултетният съвет и деканът. Те имат мандат 4 години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.

(3) Общото събрание на факултета се състои от членовете на академичния състав на основен трудов договор, от представители на административния персонал, на студентите и докторантите във факултета. Членовете на академичния състав са най-малко 70 на сто, а на студентите и докторантите - най-малко 15 на сто от състава на общото събрание.

(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 3.

(5) Общото събрание на факултета:

1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и негов заместник от хабилитираните си членове;

2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан на факултета;

3. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

4. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние.

(6) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на факултетния съвет, по искане на декана или на една четвърт от списъчния му състав.

(7) Факултетният съвет се състои от 25 до 35 членове и включва представители на академичния състав на основен трудов договор, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица.

(8) Факултетният съвет:

1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана;

2. предлага на академичния съвет:

а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри и обслужващи звена към факултета;

б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности;

в) обявяване на конкурси по чл. 50;

3. избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав;

4. предлага на ректора на висшето училище освобождаване от длъжност по чл. 58, ал. 2;

5. прави предложения пред общото събрание на факултета и/или органите за управление на висшето училище по въпроси, свързани с дейността и състоянието на факултета;

6. приема учебните програми на специалностите, за чието преподаване отговаря факултетът, и индивидуалните планове за обучение на студенти, докторанти и специализанти;

7. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав;

8. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения в издателската база на висшето училище и следи за навременното им излизане от печат;

9. обсъжда и приема резултатите от атестирането на членовете на академичния състав на факултета и при необходимост ги предлага на ректора за решение;

10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;

11. наблюдава състоянието на библиотечната и информационната база на факултета и взема мерки за нейното усъвършенстване;

12. взема решение по финансовите въпроси на факултета;

13. приема годишния отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във факултета;

14. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.

(9) Деканът:

1. ръководи факултета и го представлява;

2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;

3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;

4. изпълнява функции, произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище.

Чл. 26. (1) Факултетът е основно звено на висшето училище, обединяващо катедри за осигуряване на обучението на студенти по една или група сродни специалности.

(2) Факултети към едно висше училище могат да се сдружават при условия и по ред, определени в Правилника за дейността на висшето училище.

(3) Органи за управление на факултета и на приравнените му организации са общото събрание, факултетният съвет, деканът, съответно ръководителят. Те се избират за срок 4 години и мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.

(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет, като в него се включват всички хабилитирани преподаватели на основен трудов договор при спазване изискванията на чл. 27 и 28.

(5) Органи за управление на катедрите са катедреният съвет и ръководителят на катедра. Ръководителят на катедра е хабилитирано в научното направление на катедрата лице, което се избира с тайно гласуване за срок 4 години и след избора заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(6) Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена на висшите училища се определят с правилниците на висшите училища.

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Департаментът е основно звено на висшето училище за осигуряване на обучение по една или повече дисциплини, които не съставляват специалност. Департаментът има най-малко 14-членен академичен състав на основен трудов договор.

(2) Структурата на департамента, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Департаментът е основно звено на висшето училище за осигуряване на обучение по една или повече дисциплини, които не съставляват специалност. Департаментът има най-малко 14-членен академичен състав на основен трудов договор.

(2) Органи за управление на департамента са общото събрание, съветът на департамента и неговият директор. Те се избират с мандат четири години.

(3) Структурата на департамента, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Институтът е основно звено на висшето училище, което обединява академичен състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност.

(2) Структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от академичния съвет на висшето училище.

Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Институтът е основно звено на висшето училище, което обединява академичен състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност. Той включва не по-малко от 20 хабилитирани лица.

(2) Органи за управление на института са общото събрание, съветът на института и неговият директор. Те се избират с мандат две години.

(3) Структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от академичния съвет на висшето училище.

Чл. 26в. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Филиалът е териториално изнесена структура на висшето училище, която се създава в райони, където липсва съответна университетска структура, за да се удовлетворят потребности от обучение в определени професионални направления. Обучението се извършва само в направления, за които висшето училище е акредитирано.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Филиалът има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор, като хабилитираните лица към висшето училище четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Съставът, структурата и органите за управление на филиала се определят от академичния съвет на висшето училище.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Филиалът се ръководи от директор, който е хабилитирано лице и се избира от академичния съвет с мандат четири години.

(Ал. 4 отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

Чл. 26в. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Филиалът е основно звено на висшето училище, което се създава, за да се удовлетворят потребностите от определен вид обучение в райони, където липсва съответна университетска структура. Филиалът има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор.

(2) Съставът, структурата и органите за управление на филиала се определят от академичния съвет на висшето училище.

(3) Филиалът се ръководи от директор, който е хабилитирано лице и се избира от академичния съвет с мандат четири години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Филиали, които отговарят на изискванията по чл. 26 или по чл. 26г, могат да бъдат преобразувани съответно във факултети или колежи, както и да се обединяват.

Чл. 26в. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Филиалът е основно звено на висшето училище, което се създава, за да се удовлетворят потребностите от определен вид обучение в райони, където липсва съответна университетска структура. Филиалът има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор.

(2) Съставът, структурата и органите за управление на филиала се определят от академичния съвет на висшето училище.

(3) Филиалът се ръководи от директор, който е хабилитирано лице и се избира от академичния съвет с мандат четири години.

(4) Филиали, които отговарят на изискванията на чл. 26 или на чл. 26г, могат да бъдат преобразувани съответно във факултети или колежи.

Чл. 26г. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Колежът е основно звено на висшето училище, което има академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор четат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове.

(2) Органи за управление на колежа са общото събрание, съветът на колежа и неговият директор. Те се избират с мандат четири години.

(3) Директорът е хабилитирано в съответната научна област лице.

(4) Структурата на колежа, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят в правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 26г. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Колежът е основно звено на висшето училище, което включва най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор.

(2) Органи за управление на колежа са общото събрание, съветът на колежа и неговият директор. Те се избират с мандат четири години.

(3) Директорът е хабилитирано в съответната научна област лице.

(4) Структурата на колежа, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят в правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 26д. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж, което осъществява учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една или група сродни дисциплини. Катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.

(2) Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата. Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Ръководителят на катедра е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата, което се избира с тайно гласуване за срок четири години от катедрения съвет, като изборът се утвърждава от съвета на основното звено на филиала или на самостоятелния колеж. Длъжността се заема по основен трудов договор, сключен с ректора на висшето училище.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Ръководителят на катедра по клинична дисциплина във висшите медицински училища ръководи и контролира учебната, научноизследователската дейност и координира лечебно-диагностичната дейност на съответната клиника в университетската болница.

(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за катедрите, които провеждат обучение в областта на висшето образование "Изкуства".

Чл. 26д. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж, което осъществява учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една или група сродни дисциплини. Катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.

(2) Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата. Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Ръководителят на катедра е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата, което се избира с тайно гласуване за срок четири години от катедрения съвет, като изборът се утвърждава от съвета на основното звено и/или на филиала. Длъжността се заема по основен трудов договор, сключен с ректора на висшето училище.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Ръководителят на катедра по клинична дисциплина във висшите медицински училища ръководи и контролира учебната, научноизследователската дейност и координира лечебно-диагностичната дейност на съответната клиника в университетската болница.

(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за катедрите, които провеждат обучение в областта на висшето образование "Изкуства".

Чл. 26д. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж, което осъществява учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една или група сродни дисциплини. Катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.

(2) Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата. Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор.

(3) Ръководителят на катедра във факултет и филиал е хабилитирано в направлението на катедрата лице.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Ръководителят на катедра е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата, което се избира с тайно гласуване за срок четири години от катедрения съвет, въз основа на конкурс по документи, като изборът се утвърждава от съвета на основното звено. Длъжността се заема по основен трудов договор, сключен с ректора на висшето училище.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Ръководителят на катедра по клинична дисциплина във висшите медицински училища ръководи и контролира учебната, научноизследователската дейност и координира лечебно-диагностичната дейност на съответната клиника в университетската болница.

Чл. 26д. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж, което осъществява учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една или група сродни дисциплини. Катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.

(2) Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата. Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор.

(3) Ръководителят на катедра във факултет и филиал е хабилитирано в направлението на катедрата лице.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Ръководителят на катедра е хабилитирано в съответното направление на катедрата лице, което се избира с тайно гласуване за срок 4 години от съвета на основното звено въз основа на конкурс и заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.).

Чл. 26д. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж, което осъществява учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една или група сродни дисциплини. Катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.

(2) Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата. Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор.

(3) Ръководителят на катедра във факултет и филиал е хабилитирано в направлението на катедрата лице.

(4) Ръководителят на катедра се избира с тайно гласуване за срок 4 години от съвета на основното звено по предложение на катедрения съвет и заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(5) В случаите, когато не бъде направено предложение в двумесечен срок от приключването на мандата на предишния ръководител на катедрата или предложеният кандидат не бъде избран по реда на ал. 4, изборът се провежда от съвета на основното звено въз основа на конкурс.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Общото събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и докторантите от всички негови звена.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто, а представителите на студентите и докторантите - не по-малко от 15 на сто от състава на общото събрание.

(3) Общият брой на членовете на Общото събрание и процедурата за избирането им се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.)

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Общото събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и докторантите от всички негови звена.

(2) Хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто, а представителите на студентите - не по-малко от 15 на сто от състава на Общото събрание.

(3) Общият брой на членовете на Общото събрание и процедурата за избирането им се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

Чл. 27. (1) В Общото събрание на висшите училища са представени работещи по трудов договор хабилитирани и нехабилитирани преподаватели и научни сътрудници, административен персонал и студенти и докторанти от всички негови звена.

(2) Хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто, а представителите на студентите - не по-малко от 15 на сто от състава на Общото събрание.

(3) Общият брой на членовете на Общото събрание и процедурата за избирането им се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

(4) Квотата на преподавателите се запълва с предимство от преподаватели с основен трудов договор.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Общото събрание на висшето училище се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на академичния съвет, по искане на ректора или на една четвърт от списъчния състав на общото събрание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Общото събрание на новооткрито или преобразувано висше училище се свиква от временно изпълняващия длъжността ректор.

(3) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на приемането на Правилника за дейността на висшето училище и промените в него, за което се изисква мнозинство по списъчния състав на Общото събрание.

Чл. 28. (1) Общото събрание на висшето училище се свиква от ректора или по искане на една четвърт от списъчния му състав най-малко веднъж годишно.

(2) Заседанието на Общото събрание е законно, ако присъстват най-малко две трети от членовете му.

(3) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на приемането на Правилника за дейността на висшето училище и промените в него, за което се изисква мнозинство по списъчния състав на Общото събрание.

Чл. 29. (1) (Предишен текст на чл. 29, доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Общото събрание на висшето училище:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) избира за срока на мандата си с тайно гласуване председател и заместник-председател на общото събрание измежду хабилитираните членове;

2. приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище;

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя броя на членовете на контролния съвет и избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател, заместник-председател и членовете на контролния съвет;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) избира с тайно гласуване ректор;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя числеността на академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на висшето училище;

7. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се представлява от неговия председател.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Председателят на общото събрание сключва с избрания ректор договор по чл. 107 от Кодекса на труда.

Чл. 29. Общото събрание на висшето училище:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) избира за срока на мандата си с тайно гласуване председател и заместник-председател на общото събрание измежду хабилитираните членове;

2. приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище;

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя броя на членовете на контролния съвет и избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател, заместник-председател и членовете на контролния съвет;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) избира с тайно гласуване ректор;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя числеността на академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на висшето училище.

Чл. 29. Общото събрание на висшето училище:

1. избира с явно гласуване за всяко заседание председател и негов заместник измежду хабилитираните си членове;

2. приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище;

3. избира с тайно гласуване ректор;

4. определя числеността на академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

5. обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на висшето училище.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;

2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) приема ежегоден отчет за резултатите от дейността и годишен доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

3а. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище;

4. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и ежегодно предлага на министъра на образованието, младежта и науката броя на приеманите студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б";

5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;

6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

8. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) взема решение за:

а) сдружаване с български и/или чуждестранни висши училища за осъществяване на съвместно обучение на студенти, докторанти и специализанти, на учебна дейност и обучение през целия живот и на образователен франчайз, както и за сдружаване с висши училища и други организации в страната и чужбина при изпълнение на дейностите по чл. 21, ал. 1, т. 8;

б) сключване на договори за съвместна учебна дейност и за осъществяване на съвместни образователни програми с чуждестранни висши училища, за откриване на звена в чужбина, както и на договори за съвместна научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна и други форми на съвместна дейност с чуждестранни висши училища и организации, признати по законодателството на съответната държава;

в) членуване в международни организации;

г) признаване на висше образование, придобито в чужбина, с цел продължаване на образованието във висшето училище;

11. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;

12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) ежегодно предлага на министъра на образованието, младежта и науката размера на таксите по чл. 9, ал. 3, т. 7 за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти;

13. (отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище;

15. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 4 и осъществява контрол по нейното прилагане и усъвършенстване;

16. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) избира членове на съвета на настоятелите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Хабилитираните лица в академичния съвет са не по-малко от 70 на сто от наличния състав, а представителите на студентите и докторантите - 15 на сто от състава на академичния съвет.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;

2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) приема ежегоден отчет за резултатите от дейността и годишен доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

3а. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище;

4. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и ежегодно предлага на министъра на образованието, младежта и науката броя на приеманите студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б";

5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;

6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

8. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) взема решение за сдружаване с висши училища и научни организации;

11. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;

12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) ежегодно предлага на министъра на образованието, младежта и науката размера на таксите по чл. 9, ал. 3, т. 7 за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти;

13. (отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище;

15. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 4 и осъществява контрол по нейното прилагане и усъвършенстване;

16. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) избира членове на съвета на настоятелите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Хабилитираните лица в академичния съвет са не по-малко от 70 на сто от наличния състав, а представителите на студентите и докторантите - 15 на сто от състава на академичния съвет.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;

2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) приема ежегоден отчет за резултатите от дейността и годишен доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

3а. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище;

4. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и ежегодно предлага на министъра на образованието и науката броя на приеманите студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б";

5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;

6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

8. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) взема решение за сдружаване с висши училища и научни организации;

11. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;

12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) ежегодно предлага на министъра на образованието и науката размера на таксите по чл. 9, ал. 3, т. 7 за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти;

13. (отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище;

15. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 4 и осъществява контрол по нейното прилагане и усъвършенстване;

16. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) избира членове на съвета на настоятелите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Хабилитираните лица в академичния съвет са не по-малко от 70 на сто от наличния състав, а представителите на студентите и докторантите - 15 на сто от състава на академичния съвет.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;

2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

3а. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище;

4. определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и прави предложение за броя на приеманите студенти;

5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;

6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

8. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) взема решение за сдружаване с висши училища и научни организации;

11. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;

12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

13. (отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище;

15. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 4 и осъществява контрол по нейното прилагане и усъвършенстване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Хабилитираните лица в академичния съвет са не по-малко от 70 на сто от наличния състав, а представителите на студентите и докторантите - 15 на сто от състава на академичния съвет.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;

2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

3а. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище;

4. определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и прави предложение за броя на приеманите студенти;

5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;

6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

8. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) взема решение за сдружаване с висши училища и научни организации;

11. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;

12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

13. избира извънредни професори и извънредни доценти;

14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище;

15. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 4 и осъществява контрол по нейното прилагане и усъвършенстване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Хабилитираните лица в академичния съвет са не по-малко от 70 на сто от наличния състав, а представителите на студентите и докторантите - 15 на сто от състава на академичния съвет.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;

2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

3а. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище;

4. определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и прави предложение за броя на приеманите студенти;

5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;

6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

8. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) взема решение за сдружаване с висши училища и научни организации;

11. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;

12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

13. избира извънредни професори и извънредни доценти;

14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище;

15. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 4.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Не по-малко от три четвърти от членовете на академичния съвет са хабилитирани лица.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;

2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;

3. взема решения за създаване или преобразуване на катедри и на обслужващи звена на висшето училище или предлага образуването на основни звена по реда на чл. 9, ал. 3, т. 3;

4. определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и прави предложение за броя на приеманите студенти;

5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;

6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

8. определя кадровата политика на висшето училище и приема правилник за атестиране на преподавателския, научно-преподавателския и научноизследователския състав;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. взема решения за участие в сдружения с наши и чуждестранни организации;

11. приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение чрез утвърждаване на финансовите отчети;

12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

13. избира извънредни професори и извънредни доценти;

14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище.

(2) Не по-малко от три четвърти от членовете на академичния съвет са хабилитирани лица.

(3) В академичния съвет се избират и представители на студентите, докторантите, нехабилитираните преподаватели и служителите.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;

2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;

3. взема решения за създаване или преобразуване на катедри и на обслужващи звена на висшето училище или предлага образуването на основни звена по реда на чл. 9, ал. 3, т. 3;

4. определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и прави предложение за броя на приеманите студенти;

5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;

6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

8. определя кадровата политика на висшето училище и приема правилник за атестиране на преподавателския, научно-преподавателския и научноизследователския състав;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. взема решения за участие в сдружения с наши и чуждестранни организации;

11. приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение чрез утвърждаване на финансовите отчети;

12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

13. избира извънредни професори и извънредни доценти;

14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище.

(2) Не по-малко от три четвърти от членовете на академичния съвет са хабилитирани лица.

(3) В академичния съвет се избират и представители на студентите, докторантите, нехабилитираните преподаватели и служителите.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) За ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които след избора заемат длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.

(3) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Мандатът на лицата по ал. 2 се прекратява предсрочно в случаите по чл. 35. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до 2 месеца.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) При предсрочно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) За ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които след избора заемат длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.

(3) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Мандатът на лицата по ал. 2 се прекратява предсрочно в случаите по чл. 35 и при навършване на 65-годишна възраст. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до 2 месеца.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) При предсрочно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) За ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които след избора заемат длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.

(3) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Мандатът на лицата по ал. 2 във висшите училища се прекратява предсрочно, освен в случаите по чл. 35, и при навършване на 65-годишна възраст. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до 2 месеца.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) При предсрочно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) За ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които след избора заемат длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.

(3) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Мандатът на лицата по ал. 2 във висшите училища се прекратява предсрочно, освен в случаите по чл. 35, и при навършване на 65-годишна възраст. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до 2 месеца.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) При предсрочно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) За ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които след избора заемат длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.

(3) При преждевременно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.

(4) На ръководна длъжност не могат да се избират лица, които към датата на избора са добили правото на пенсия.

Чл. 31. (1) За ректор на висше училище или декан се избира хабилитирано лице, което след избора заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(2) Лицата, избирани на ръководна административна длъжност в органите на управление по чл. 24, ал. 1 и чл. 26, ал. 3 и 5, ръководители на приравнени на факултети звена и организации и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.

(3) При преждевременно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.

(4) На ръководна длъжност не могат да се избират лица, които към датата на избора са добили правото на пенсия.

Чл. 31. (1) За ректор на висше училище или декан се избира хабилитирано лице, което след избора заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(2) Лицата, избирани на ръководна административна длъжност в органите на управление по чл. 24, ал. 1 и чл. 26, ал. 3 и 5, ръководители на приравнени на факултети звена и организации и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.

(3) При преждевременно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.

(4) На ръководна длъжност не могат да се избират лица, които към датата на избора са добили правото на пенсия.

Чл. 32. (1) (Предишен текст на чл. 32, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Ректорът:

1. представлява висшето училище;

2. по право е член на академичния съвет и негов председател;

3. сключва и прекратява трудови договори;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти;

5. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, както и резултатите от функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението; отчетите и годишният доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище се публикуват в тримесечен срок от приемането им;

6. предлага на академичния съвет кандидатурите на хабилитирани преподаватели за избор на един или повече заместник-ректори;

7. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) назначава и освобождава помощник-ректор, който може да не е член на академичния състав на висшето училище;

8. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) при необходимост може да свиква органите за управление на основните звена и филиалите на висшето училище;

9. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) назначава за срок до три месеца на незаети изборни длъжности временно изпълняващи длъжностите;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) След изтичане на срока по чл. 24, ал. 4 и в случаите по чл. 31, ал. 2 и 3 ректорът не представлява висшето училище и не може да упражнява правомощията по ал. 1.

Чл. 32. (1) (Предишен текст на чл. 32, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Ректорът:

1. представлява висшето училище;

2. по право е член на академичния съвет и негов председател;

3. сключва и прекратява трудови договори;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти;

5. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище, както и резултатите от функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението; отчетите се публикуват в тримесечен срок от приемането им;

6. предлага на академичния съвет кандидатурите на хабилитирани преподаватели за избор на един или повече заместник-ректори;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) при необходимост може да свиква органите за управление на основните звена и филиалите на висшето училище;

8. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) назначава за срок до три месеца на незаети изборни длъжности временно изпълняващи длъжностите;

9. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) След изтичане на срока по чл. 24, ал. 4 и в случаите по чл. 31, ал. 2 и 3 ректорът не представлява висшето училище и не може да упражнява правомощията по ал. 1.

Чл. 32. Ректорът:

1. представлява висшето училище;

2. по право е член на академичния съвет и негов председател;

3. сключва и прекратява трудови договори;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти;

5. подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище и го публикува;

6. предлага на академичния съвет кандидатурите на хабилитирани преподаватели за избор на един или повече заместник-ректори;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) при необходимост може да свиква колективните органи за управление на основните звена на висшето училище;

8. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) назначава за срок до три месеца на незаети изборни длъжности временно изпълняващи длъжностите;

9. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание.

Чл. 32. Ректорът:

1. представлява висшето училище;

2. по право е член на академичния съвет и негов председател;

3. сключва и прекратява трудови договори;

4. решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти;

5. подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище и го публикува;

6. предлага на академичния съвет кандидатурите на хабилитирани преподаватели за избор на един или повече заместник-ректори;

7. изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание.

Чл. 33. (1) Заместник-ректорът:

1. подпомага дейността на ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него;

2. организира и носи отговорност за работата на определено направление в дейността на висшето училище;

3. участва в заседанията на академичния съвет с право на съвещателен глас, ако не е избран за негов член от Общото събрание.

(2) Мандатът на заместник-ректора приключва заедно с мандата на ректора, който го е предложил за избор от академичния съвет.

Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Помощник-ректорът подпомага ректора по въпроси, свързани с административното и финансовото управление, както и с управлението на имуществото на висшето училище.

Чл. 34. Висшите училища създават по своя преценка помощни консултативни органи. Условията и редът за тяхното създаване се регламентират в правилниците на висшето училище.

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Орган за вътрешен контрол върху дейността на висшето училище е контролният съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, от които един е представител на студентския съвет, а останалите са хабилитирани лица. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат:

1. членове на академичния съвет на висшето училище;

2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) заместник-ректори, помощник-ректор, декани или директори на основни звена и филиали.

(3) Контролният съвет:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) проверява законосъобразността на изборите за ръководни органи на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката;

2. изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред академичния съвет и общото събрание;

3. участва в проверките по чл. 58а;

4. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Контролният съвет осъществява дейността си съгласно правилник, приет от общото събрание на висшето училище.

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Орган за вътрешен контрол върху дейността на висшето училище е контролният съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, от които един е представител на студентския съвет, а останалите са хабилитирани лица. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат:

1. членове на академичния съвет на висшето училище;

2. заместник-ректори, декани или директори на основни звена и филиали.

(3) Контролният съвет:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) проверява законосъобразността на изборите за ръководни органи на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката;

2. изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред академичния съвет и общото събрание;

3. участва в проверките по чл. 58а;

4. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Контролният съвет осъществява дейността си съгласно правилник, приет от общото събрание на висшето училище.

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Орган за вътрешен контрол върху дейността на висшето училище е контролният съвет.

(2) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, които са хабилитирани лица. Те не могат да бъдат членове на академичния съвет на висшето училище.

(3) Контролният съвет:

1. проверява законосъобразността на изборите за ръководни органи на висшето училище и неговите основни звена в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката;

2. изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред академичния съвет и общото събрание;

3. участва в проверките по чл. 58а;

4. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно.

Чл. 35. Ректорът, заместник-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членове на академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище се освобождават по тяхно желание или могат да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) (1) Към всяко държавно висше училище се създава съвет на настоятелите.

(2) Съветът на настоятелите подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и за предоставяне на качествено образование и обучение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Съветът на настоятелите се състои от 7 членове - дарители на висшето училище, личности с активна обществена позиция, представители на работодатели, на съсловни, браншови и професионални организации, представители на студентския съвет и на министъра на образованието, младежта и науката.

(4) Не могат да бъдат членове на съвета на настоятелите:

1. президентът, вицепрезидентът, народни представители, министри, заместник-министри, председатели на държавни агенции и техните заместници, членове на държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителни агенции и техните заместници, областни управители, заместник областни управители, общински съветници, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, ръководители на държавни институции, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, и техните заместници;

2. членове на ръководни органи на политически партии и синдикални организации;

3. членове на академичния състав и административния персонал на висшето училище, с изключение на лицата, заемали длъжността ректор на висшето училище.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Петима от членовете на съвета на настоятелите се избират от академичния съвет по предложение на ректора, а останалите двама се определят съответно от министъра на образованието, младежта и науката и от студентския съвет.

(6) Съветът на настоятелите избира председател измежду своите членове.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) (1) Към всяко държавно висше училище се създава съвет на настоятелите.

(2) Съветът на настоятелите подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и за предоставяне на качествено образование и обучение.

(3) Съветът на настоятелите се състои от 7 членове - дарители на висшето училище, личности с активна обществена позиция, представители на работодатели, на съсловни, браншови и професионални организации, представители на студентския съвет и на министъра на образованието и науката.

(4) Не могат да бъдат членове на съвета на настоятелите:

1. президентът, вицепрезидентът, народни представители, министри, заместник-министри, председатели на държавни агенции и техните заместници, членове на държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителни агенции и техните заместници, областни управители, заместник областни управители, общински съветници, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, ръководители на държавни институции, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, и техните заместници;

2. членове на ръководни органи на политически партии и синдикални организации;

3. членове на академичния състав и административния персонал на висшето училище, с изключение на лицата, заемали длъжността ректор на висшето училище.

(5) Петима от членовете на съвета на настоятелите се избират от академичния съвет по предложение на ректора, а останалите двама се определят съответно от министъра на образованието и науката и от студентския съвет.

(6) Съветът на настоятелите избира председател измежду своите членове.

Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Съветът на настоятелите дава становище по:

1. основни въпроси, свързани с развитието на висшето училище;

2. проекта на мандатната програма;

3. проекта на бюджет на висшето училище;

4. проекти за приемане, изменение и допълнение на правилника на висшето училище;

5. проектите на предложенията по чл. 30, ал. 1, т. 4 и 12 за броя на приеманите за обучение студенти и докторанти и за размера на таксите за кандидатстване и за обучение;

6. годишния доклад за състоянието на висшето училище, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета;

7. предложения за учредяване на стипендии от висшето училище.

Чл. 35в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) (1) Съветът на настоятелите заседава не по-малко от веднъж на три месеца.

(2) Съветът на настоятелите се свиква на заседание от председателя на съвета по негова инициатива, по искане на всеки от членовете или на ректора на висшето училище.

(3) Съветът на настоятелите приема правила за своята работа.

(4) Членовете на съвета на настоятелите не получават възнаграждение за дейността си.

Чл. 36. Частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи.

Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Заседанията на колективните органи за управление на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали са редовни, ако присъстват две трети от списъчния състав на членовете им.

(2) При определяне на кворума по ал. 1 от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна нетрудоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.

(3) Решенията на колективните органи за управление се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в закона е уредено друго.

(4) При промени в броя на членовете на колективния орган, водещи до нарушаване на определените в закона и в правилниците квоти, преди следващото заседание се провеждат частични избори.

Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Заседанията на колективните органи за управление на висшето училище и на неговите основни звена са редовни, ако присъстват две трети от списъчния състав на членовете им.

(2) При определяне на кворума по ал. 1 от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна нетрудоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.

(3) Решенията на колективните органи за управление се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в закона е уредено друго.

(4) При промени в броя на членовете на колективния орган, водещи до нарушаване на определените в закона и в правилниците квоти, преди следващото заседание се провеждат частични избори.

Чл. 37. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници.

Чл. 37. Всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 38. Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Закона за административното производство.

Чл. 38. Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Закона за административното производство.

Глава пета.

СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 39. (1) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Учебният процес в българските висши училища се провежда само в техни основни звена и филиали, разкрити по реда на чл. 9, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3, или в съответните организационни структури, признати по законодателството на държавата, където се провежда обучението, когато учебният процес се извършва в чужбина от чуждестранно висше училище по договор за съвместна учебна дейност или за образователен франчайз.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишен текст на чл. 39 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.

Чл. 39. (1) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Учебният процес се провежда само в основни звена и филиали на висшето училище, разкрити по реда на чл. 9, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишен текст на чл. 39 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.

Чл. 39. (1) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Учебният процес се провежда в основни звена и филиали на висшето училище, разкрити по реда на чл. 9, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишен текст на чл. 39 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.

Чл. 39. Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационна характеристика, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.

Чл. 40. (1) Учебното съдържание по всяка дисциплина се организира в относително обособени части.

(2) Всяка част следва да включва минимум 15 академични часа аудиторна заетост. Академичният час е с продължителност 45 минути.

Чл. 41. (1) Във висшите училища обучението се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.

(2) Висшите училища осигуряват за всеки студент възможности за избор на учебни дисциплини в рамките на утвърдения учебен план.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. образователно-квалификационна степен "бакалавър", за придобиването на която в съответствие с учебния план се изискват:

а) не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от три години - "професионален бакалавър по...";

б) не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години - "бакалавър";

2. образователно-квалификационна степен "магистър", за придобиването на която се изискват:

а) не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години;

б) не по-малко от 120 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по т. 1, буква "а";

в) не по-малко от 60 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по т. 1, буква "б".

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Обучението в степента "бакалавър" по ал. 1, т. 1 в съответствие с учебния план осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по докторски програми.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Колежите по чл. 17, ал. 6 и 7 провеждат обучение в образователно-квалификационна степен "бакалавър" по ал. 1, т. 1, буква "а", което осигурява специализирана професионална подготовка по съответните професионални направления и специалности.

(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Лицата, придобили образователно-квалификационна степен "бакалавър" по реда на ал. 5, могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "магистър" само в същото професионално направление при условия и по ред, определени в правилника на висшето училище или в държавните изисквания.

(7) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието, младежта и науката.

(8) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(9) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на изискванията на ал. 7;

2. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на нова специалност при спазване на изискванията на ал. 7;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това;

9. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) избор на преподавател от студентите, когато по една дисциплина обучението се води от повече от един преподавател.

(10) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

(11) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. образователно-квалификационна степен "бакалавър", за придобиването на която в съответствие с учебния план се изискват:

а) не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от три години - "професионален бакалавър по...";

б) не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години - "бакалавър";

2. образователно-квалификационна степен "магистър", за придобиването на която се изискват:

а) не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години;

б) не по-малко от 120 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по т. 1, буква "а";

в) не по-малко от 60 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по т. 1, буква "б".

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Обучението в степента "бакалавър" по ал. 1, т. 1 в съответствие с учебния план осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Колежите по чл. 17, ал. 6 и 7 провеждат обучение в образователно-квалификационна степен "бакалавър" по ал. 1, т. 1, буква "а", което осигурява специализирана професионална подготовка по съответните професионални направления и специалности.

(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Лицата, придобили образователно-квалификационна степен "бакалавър" по реда на ал. 5, могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "магистър" само в същото професионално направление при условия и по ред, определени в правилника на висшето училище или в държавните изисквания.

(7) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието, младежта и науката.

(8) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(9) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на изискванията на ал. 7;

2. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на нова специалност при спазване на изискванията на ал. 7;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това;

9. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) избор на преподавател от студентите, когато по една дисциплина обучението се води от повече от един преподавател.

(10) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

(11) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. образователно-квалификационна степен "бакалавър", за придобиването на която в съответствие с учебния план се изискват:

а) не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от три години - "професионален бакалавър по...";

б) не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години - "бакалавър";

2. образователно-квалификационна степен "магистър", за придобиването на която се изискват:

а) не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години;

б) не по-малко от 120 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по т. 1, буква "а";

в) не по-малко от 60 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по т. 1, буква "б".

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Обучението в степента "бакалавър" по ал. 1, т. 1 в съответствие с учебния план осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Колежите по чл. 17, ал. 6 и 7 провеждат обучение в образователно-квалификационна степен "бакалавър" по ал. 1, т. 1, буква "а", което осигурява специализирана професионална подготовка по съответните професионални направления и специалности.

(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Лицата, придобили образователно-квалификационна степен "бакалавър" по реда на ал. 5, могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "магистър" само в същото професионално направление при условия и по ред, определени в правилника на висшето училище или в държавните изисквания.

(7) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(8) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(9) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на изискванията на ал. 7;

2. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на нова специалност при спазване на изискванията на ал. 7;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това;

9. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) избор на преподавател от студентите, когато по една дисциплина обучението се води от повече от един преподавател.

(10) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

(11) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

Чл. 42. (1) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. първа степен - с минимален срок на подготовка по учебен план 4 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "бакалавър";

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) втора степен - с минимален срок за подготовка пет години или не по-малко от една година след степента "бакалавър", като на завършилите се присъжда образователно-квалификационната степен "магистър";

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) трета степен - с минимален срок на подготовка три години след придобита степен "магистър", като на завършилите се присъжда образователна и научна степен "доктор".

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Обучението в степента "бакалавър" осигурява базова широкопрофилна подготовка по професионални направления и специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Образователно-квалификационната степен "специалист по ..." е степен на професионално висше образование. Тя се присъжда след завършено обучение в колеж с минимален срок на подготовка три години. Завършилите колеж могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "бакалавър" при условия и по ред, определени от държавните изисквания или в правилника на висшето училище.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на изискванията на ал. 7;

2. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на нова специалност при спазване на изискванията на ал. 7;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това;

9. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) избор на преподавател от студентите, когато по една дисциплина обучението се води от повече от един преподавател.

(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

(10) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

Чл. 42. (1) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. първа степен - с минимален срок на подготовка по учебен план 4 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "бакалавър";

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) втора степен - с минимален срок за подготовка пет години или не по-малко от една година след степента "бакалавър", като на завършилите се присъжда образователно-квалификационната степен "магистър";

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г.) трета степен - с минимален срок на подготовка четири години след придобита степен "бакалавър" или три години след придобита степен "магистър", като на завършилите се присъжда образователна и научна степен "доктор".

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "бакалавър" осигурява базова широкопрофилна подготовка по професионални направления и специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Образователно-квалификационната степен "специалист по..." е степен на професионално висше образование. Тя се присъжда след завършено обучение в колеж с минимален срок на подготовка три години. Завършилите колеж могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "бакалавър" при условия и по ред, определени от държавните изисквания или в правилника на висшето училище.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на изискванията на ал. 7;

2. (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга;

3. (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

4. (Предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;

5. (Предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на нова специалност при спазване на изискванията на ал. 7;

6. (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

7. (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

8. (Предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това.

(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

Чл. 42. (1) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. първа степен - с минимален срок на подготовка по учебен план 4 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "бакалавър";

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) втора степен - с минимален срок за подготовка пет години или не по-малко от една година след степента "бакалавър", като на завършилите се присъжда образователно-квалификационната степен "магистър";

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г.) трета степен - с минимален срок на подготовка четири години след придобита степен "бакалавър" или три години след придобита степен "магистър", като на завършилите се присъжда образователна и научна степен "доктор".

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "бакалавър" осигурява базова широкопрофилна подготовка по професионални направления и специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности. Научната специалност, по която се провежда обучението, трябва да бъде от научно направление, съответстващо на професионалното направление, в което лицето е придобило образователната степен "бакалавър".

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Образователно-квалификационната степен "специалист по..." е степен на професионално висше образование. Тя се присъжда след завършено обучение в колеж с минимален срок на подготовка три години. Завършилите колеж могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "бакалавър" при условия и по ред, определени от държавните изисквания или в правилника на висшето училище.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал. 7;

2. (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга;

3. (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

4. (Предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;

5. (Предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на нова специалност при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал. 7;

6. (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

7. (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

8. (Предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това.

(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

Чл. 42. (1) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. първа степен - с минимален срок на подготовка по учебен план 4 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "бакалавър";

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) втора степен - с минимален срок за подготовка пет години или не по-малко от една година след степента "бакалавър", като на завършилите се присъжда образователно-квалификационната степен "магистър";

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) трета степен - с минимален срок на подготовка четири години след придобита степен "бакалавър" или три години след придобита степен "магистър", като на завършилите се присъжда образователна или научна степен "доктор".

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "бакалавър" осигурява базова широкопрофилна подготовка по професионални направления и специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности. Научната специалност, по която се провежда обучението, трябва да бъде от научно управление, съответстващо на професионалното направление, в което лицето е придобило образователната степен "бакалавър".

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Образователно-квалификационната степен "специалист по..." е степен на професионално висше образование. Тя се присъжда след завършено обучение в колеж с минимален срок на подготовка три години. Завършилите колеж могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "бакалавър" при условия и по ред, определени от държавните изисквания или в правилника на висшето училище.

(6) (Предишна 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на науката и образованието.

(7) (Предишна 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(8) (Предишна 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал. 7;

2. (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга.

3. (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

4. (Предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;

5. (Предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на нова специалност, при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал. 7;

6. (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

7. (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

8. (Предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това.

(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

Чл. 42. (1) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. първа степен - с минимален срок на подготовка по учебен план 4 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "бакалавър";

2. втора степен - с минимален срок на подготовка не по-малко от 5 години или една година след придобиването на степента "бакалавър", като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "магистър";

3. трета степен - с минимален срок на подготовка 3 години след придобиването на степента "магистър", като завършилите придобиват образователна и научна степен "доктор".

(2) В колежите се провежда обучение с минимален срок 3 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "специалист по...".

(3) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието, науката и технологиите.

(4) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(5) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. придобиване на втора специалност в рамките на обучението по една образователна степен;

2. придобиване на по-висока образователна степен;

3. предсрочно завършване на обучението по дадена специалност и втора при желание от страна на обучаваните;

4. придобиване на нова специалност, което се извършва при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал. 4;

5. частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

6. преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

7. прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това.

(6) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

Чл. 43. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за повишаване на квалификацията.

(2) Обучението за повишаване на квалификацията се провежда по учебна документация, изискванията към която се определят в правилниците на висшето училище.

(3) Обучението за повишаване на квалификацията не е основание за придобиване на образователна степен или специалност.

Чл. 44. (1) Висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Формите за проверка и за оценка на знанията и уменията на студентите се определят в учебните планове и програми. Основна форма на оценяване на знанията са изпитите, които са писмени, освен когато спецификата на учебната дисциплина и/или модул изисква друго. Писмените материали от проверката на знанията и уменията се съхраняват за срок не по-малък от една година от провеждането й.

(3) Знанията и уменията на студентите се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00).

(4) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).

(5) Висшето училище може да въведе чрез своите правилници и друга система за оценяване, като се осигури сравнимост на оценките с тези, посочени в ал. 3.

Чл. 44. (1) Висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури.

(2) Формите за проверка и оценка на знанията и уменията на студентите се определят в учебните планове и програми. Основна форма за оценяване на знанията във висшето училище е писменият изпит.

(3) Знанията и уменията на студентите се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00).

(4) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).

(5) Висшето училище може да въведе чрез своите правилници и друга система за оценяване, като се осигури сравнимост на оценките с тези, посочени в ал. 3.

Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г., в сила от учебната 2004 - 2005 г.) (1) За оценка на придобитите по време на обучението знания и умения на студентите висшите училища осигуряват система за натрупване и трансфер на кредити.

(2) Целта на системата е да осигури на студентите възможност за изборност на дисциплини, самостоятелна работа и мобилност на основата на взаимно признаване на отделни периоди на обучение, които отговарят на част от учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен.

(3) Кредитите са оценка на задълженията, които студентите трябва да изпълнят по дадена дисциплина или модул като част от общите задължения, необходими за успешно завършване на една учебна година или семестър.

(4) По всяка дисциплина кредитите се формират от хорариум от лекции и от практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа (в лаборатории, библиотеки, курсови, домашни работи и други), положени изпити и други форми на оценяване, определени от висшето училище. Кредити могат да се присъждат и за участие в практика и за защитена курсова или дипломна работа, когато тези дейности са част от учебния план.

(5) Кредитите по ал. 3 се присъждат на студенти, които са завършили успешно съответната учебна дисциплина и/или модул чрез полагане на изпит или друг начин на оценяване, определен по реда на чл. 44, ал. 5.

(6) Системата по ал. 1 се основава на 60 кредита за учебна година или 30 кредита за семестър, разпределени по учебни дисциплини и/или модули съгласно учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен, или на друг съвместим с тази система брой кредити.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Условията и редът за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити се определят с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.

Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г., в сила от учебната 2004 - 2005 г.) (1) За оценка на придобитите по време на обучението знания и умения на студентите висшите училища осигуряват система за натрупване и трансфер на кредити.

(2) Целта на системата е да осигури на студентите възможност за изборност на дисциплини, самостоятелна работа и мобилност на основата на взаимно признаване на отделни периоди на обучение, които отговарят на част от учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен.

(3) Кредитите са оценка на задълженията, които студентите трябва да изпълнят по дадена дисциплина или модул като част от общите задължения, необходими за успешно завършване на една учебна година или семестър.

(4) По всяка дисциплина кредитите се формират от хорариум от лекции и от практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа (в лаборатории, библиотеки, курсови, домашни работи и други), положени изпити и други форми на оценяване, определени от висшето училище. Кредити могат да се присъждат и за участие в практика и за защитена курсова или дипломна работа, когато тези дейности са част от учебния план.

(5) Кредитите по ал. 3 се присъждат на студенти, които са завършили успешно съответната учебна дисциплина и/или модул чрез полагане на изпит или друг начин на оценяване, определен по реда на чл. 44, ал. 5.

(6) Системата по ал. 1 се основава на 60 кредита за учебна година или 30 кредита за семестър, разпределени по учебни дисциплини и/или модули съгласно учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен, или на друг съвместим с тази система брой кредити.

(7) Условията и редът за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията могат да участват и преподаватели с образователна и научна степен "доктор". В комисията се включват и външни за висшето училище лица.

Чл. 45. (1) Обучението по всяка специалност на първа и втора степен завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията могат да участват и преподаватели с образователна и научна степен "доктор". В комисията се включват и външни за висшето училище лица.

Чл. 45. (1) Обучението по всяка специалност на първа и втора степен завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.

(2) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. В комисията се включват и външни за висшето училище лица.

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище има право да провежда обучение в образователната и научна степен "доктор" само по акредитирани специалности при условията на чл. 80, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, избира научния ръководител, утвърждава учебния план и ежегодно го атестира.

(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Докторантурата може да се осъществява и чрез самостоятелна подготовка, за която се осигурява обучение в съответствие с другите форми на докторантура.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Образователната и научна степен "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България.

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище има право да провежда обучение в образователната и научна степен "доктор" само по акредитирани специалности при условията на чл. 80, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, избира научния ръководител, утвърждава учебния план и ежегодно го атестира.

(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Докторантурата може да се осъществява и чрез самостоятелна подготовка, за която се осигурява обучение в съответствие с другите форми на докторантура.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Образователната и научна степен "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище има право да провежда обучение в образователната и научна степен "доктор" само по акредитирани специалности при условията на чл. 78, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Докторантурата може да се осъществява и чрез самостоятелна подготовка, за която се осигурява обучение в съответствие с другите форми на докторантура.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Степента "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

Чл. 46. (1) Висшето училище има право да провежда обучение по третата степен - докторантура по специалност, включена в списъка на научните специалности, по която е получило акредитация съгласно чл. 76, т. 4.

(2) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва разработването и защитата на дисертационен труд.

(3) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, утвърждава учебния план и избира научния ръководител.

(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.

(5) Степента "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

Чл. 46. (1) Висшето училище има право да провежда обучение по третата степен - докторантура по специалност, включена в списъка на научните специалности, по която е получило акредитация съгласно чл. 76, т. 4.

(2) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва разработването и защитата на дисертационен труд.

(3) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, утвърждава учебния план и избира научния ръководител.

(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.

(5) Степента "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) В Българската академия на науките, Селскостопанската академия, националните центрове по проблемите на общественото здраве и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "доктор" по докторски програми, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6.

(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) В Българската академия на науките, Селскостопанската академия, националните центрове по проблемите на общественото здраве и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6.

(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки, националните центрове по проблемите на общественото здраве и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6.

(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) В Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6.

(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) В Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6.

(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70.

Чл. 47. Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации могат да провеждат обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, за които са получили акредитация.

Глава шеста.

АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 60 ОТ 1999 Г., В СИЛА ОТ 02.07.1999 Г.)

Чл. 48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;

2. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) за нехабилитирани преподаватели - асистент и главен асистент.

(2) Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са преподавател и старши преподавател.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Академичните длъжности "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Длъжностите на научно-преподавателския състав включват и длъжностите на хабилитираните и нехабилитираните преподаватели, които работят в университетските болници.

Чл. 48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;

2. за нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен асистент.

(2) Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са преподавател и старши преподавател.

(3) За професори и доценти се избират лица, които притежават съответното научно звание, дадено им при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Длъжностите на научно-преподавателския състав включват и длъжностите на хабилитираните и нехабилитираните преподаватели, които работят в университетските болници.

Чл. 49. (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.)

Чл. 49. (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Длъжностите по чл. 48 се заемат с конкурс и избор при условията и по реда, предвидени в Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшите училища.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена и/или филиалите на висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко два месеца преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Решенията за обявяване на конкурси за длъжностите по чл. 48, ал. 1 в университетските болници се вземат от академичния съвет на съответното висше медицинско училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена и/или филиалите на висшето училище.

(2) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко три месеца преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Решенията за обявяване на конкурси за длъжностите по чл. 48, ал. 1 в университетските болници се вземат от академичния съвет на съответното висше медицинско училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата.

Чл. 51. (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) С решение на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина могат да се привличат за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели.

(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища имат право да привличат и хонорувани преподаватели при условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 53. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) За подпомагане на научноизследователската работа и художествено-творческата дейност висшето училище назначава специалисти и експерти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Условията и редът за подбор и назначаване на тези лица, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие със Закона за развитието на академичния състав в Република България и правилниците на висшето училище.

Чл. 53. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) За подпомагане на научноизследователската работа и художествено-творческата дейност висшето училище назначава специалисти и експерти.

(2) Условията и редът за подбор и назначаване на тези лица, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие със Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшето училище.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 1 с изключение на длъжността "асистент" се заемат с трудов договор за неопределено време.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 2 се заемат със срочни или трудови договори за неопределено време при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Длъжността "асистент" се заема с трудов договор за определено време.

(4) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 58 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 1 се заемат с трудов договор за неопределено време.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 2 се заемат със срочни или трудови договори за неопределено време при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище.

(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав във висшите училища имат право:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по чл. 52;

2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;

3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;

4. да извършват консултантски и други услуги, свързани с предмета на дейността им във висшето училище, при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище;

5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Преподавателите по чл. 48, ал. 1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от три месеца. Решението се взема от факултетния съвет.

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав са длъжни:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) да изпълняват задълженията си в съответствие с кратка характеристика или описание на работата по чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда и утвърдения индивидуален план за дейността си;

2. да съблюдават научната и професионалната етика;

3. да спазват правилниците на висшето училище;

4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище;

5. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) да разработят и да оповестят по подходящ начин описание на водения от тях лекционен курс, включващо брой, заглавия и последователност на темите от учебното съдържание, препоръчителна литература, начин на формиране на оценката и форма на проверка на знанията и уменията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към членовете на академичния състав в правилниците на висшето училище или в трудовия договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) В правилниците на висшето училище се определя работното време на членовете на академичния състав, обемът и видът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав са длъжни:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) да изпълняват задълженията си в съответствие с кратка характеристика или описание на работата по чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда и утвърдения индивидуален план за дейността си;

2. да съблюдават научната и професионалната етика;

3. да спазват правилниците на висшето училище;

4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към членовете на академичния състав в правилниците на висшето училище или в трудовия договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) В правилниците на висшето училище се определя работното време на членовете на академичния състав, обемът и видът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на 3 години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели.

(2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище, които задължително включват:

1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от академичния съвет;

2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература;

3. научна (художествено-творческа) продукция, участие в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество;

4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти;

5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) проучване на студентското мнение.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора:

1. по тяхно искане;

2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;

3. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала;

4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

5. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) при отнемане на научната степен;

6. при две последователни отрицателни атестации;

7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;

8. при поставяне под запрещение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора:

1. по тяхно искане;

2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;

3. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала;

4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

5. при отнемане на научното звание или научната степен;

6. при две последователни отрицателни атестации;

7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;

8. при поставяне под запрещение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Член на академичния състав или на останалия персонал на висшето училище подлежи на дисциплинарно уволнение, ако умишлено извърши някое от следните нарушения:

1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит;

2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;

3. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) издаде документ от името на висшето училище, на негово основно звено и/или филиал, който невярно отразява завършени етапи в обучението на студент, докторант и специализант.

(2) Процедурата за установяване на нарушенията по ал. 1 се определя от правилника за дейността на висшето училище.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Член на академичния състав, за който е доказана по установения ред проява на корупция, се уволнява дисциплинарно.

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Член на академичния състав или на останалия персонал на висшето училище подлежи на дисциплинарно уволнение, ако умишлено извърши някое от следните нарушения:

1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит;

2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;

3. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) издаде документ от името на висшето училище, на негово основно звено и/или филиал, който невярно отразява завършени етапи в обучението на студент, докторант и специализант.

(2) Процедурата за установяване на нарушенията по ал. 1 се определя от правилника за дейността на висшето училище.

(3) Член на академичния състав, за който е доказана по установения ред проява на корупция, се уволнява дисциплинарно и се лишава от звание.

Чл. 59. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Глава шеста.

АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 60 ОТ 1999 Г.)

Чл. 48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;

2. за нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен асистент.

(2) Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са преподавател и старши преподавател.

(3) За професори и доценти се избират лица, които притежават съответното научно звание, дадено им при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Длъжностите на научно-преподавателския състав включват и длъжностите на хабилитираните и нехабилитираните преподаватели, които работят в университетските болници.

Чл. 48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;

2. за нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен асистент.

(2) Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са преподавател и старши преподавател.

(3) За професори и доценти се избират лица, които притежават съответното научно звание, дадено им при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

Чл. 49. (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Длъжностите по чл. 48 се заемат с конкурс и избор при условията и по реда, предвидени в Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшите училища.

Чл. 49. Длъжностите по чл. 48 се заемат с конкурс и избор при условията и по реда, предвидени в правилниците на висшите училища.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена и/или филиалите на висшето училище.

(2) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко три месеца преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Решенията за обявяване на конкурси за длъжностите по чл. 48, ал. 1 в университетските болници се вземат от академичния съвет на съответното висше медицинско училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 и 51 се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена на висшето училище.

(2) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко три месеца преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Решенията за обявяване на конкурси за длъжностите по чл. 48, ал. 1 в университетските болници се вземат от академичния съвет на съответното висше медицинско училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 и 51 се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена на висшето училище.

(2) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко три месеца преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса.

Чл. 51. (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

Чл. 51. (1) Висшите училища имат право да привличат лица с научни степени от страната и от чужбина на работа с договор за определен срок като извънреден професор и извънреден доцент.

(2) Лицата по ал. 1 не придобиват научни звания по смисъла на Закона за научните степени и научните звания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Привличането на извънредни професори и извънредни доценти става с конкурс и избор от академичния съвет по предложение на основните звена.

(4) В конкурси за извънредни професори и доценти имат право да участват и лица със срочен трудов договор, които извършват научноизследователска дейност във висшето училище.

(5) Висшите училища имат право да привличат и хонорувани преподаватели. Условията и редът за тяхното привличане се регламентират в правилниците на висшето училище.

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) С решение на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина могат да се привличат за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели.

(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища имат право да привличат и хонорувани преподаватели при условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) По покана на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина могат да се привличат за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели.

(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван.

Чл. 53. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) За подпомагане на научноизследователската работа и художествено-творческата дейност висшето училище назначава специалисти и експерти.

(2) Условията и редът за подбор и назначаване на тези лица, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие със Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшето училище.

Чл. 53. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) За подпомагане на преподавателската и извършване на научноизследователска работа и художествено-творческа дейност висшето училище назначава специалисти и експерти.

(2) Условията и редът за подбор и назначаване на тези лица, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие със Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшето училище.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 1 се заемат с трудов договор за неопределено време.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 2 се заемат със срочни или трудови договори за неопределено време при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище.

(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав във висшите училища имат право:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по чл. 52;

2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;

3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;

4. да извършват консултантски и други услуги, свързани с предмета на дейността им във висшето училище, при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище;

5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Преподавателите по чл. 48, ал. 1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от три месеца. Решението се взема от факултетния съвет.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Членовете на академичния състав във висшите училища имат право:

1. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по чл. 51 и 52;

2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;

3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;

4. да извършват консултантски и други услуги, свързани с предмета на дейността им във висшето училище, при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище;

5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Преподавателите по чл. 48, ал. 1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от три месеца. Решението се взема от факултетния съвет.

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав са длъжни:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) да изпълняват задълженията си в съответствие с кратка характеристика или описание на работата по чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда и утвърдения индивидуален план за дейността си;

2. да съблюдават научната и професионалната етика;

3. да спазват правилниците на висшето училище;

4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към членовете на академичния състав в правилниците на висшето училище или в трудовия договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) В правилниците на висшето училище се определя работното време на членовете на академичния състав, обемът и видът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Членовете на академичния състав са длъжни:

1. да изпълняват задълженията си в съответствие с длъжностната си характеристика и утвърдения индивидуален план за дейността си;

2. да съблюдават научната и професионалната етика;

3. да спазват правилниците на висшето училище;

4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към членовете на академичния състав в правилниците на висшето училище или в трудовия договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В правилниците на висшето училище се определя работното време на членовете на академичния състав, обемът и видът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на 3 години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели.

(2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище, които задължително включват:

1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от академичния съвет;

2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература;

3. научна (художествено-творческа) продукция, участие в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество;

4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти;

5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) проучване на студентското мнение.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на 3 години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели.

(2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище, които задължително включват:

1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от академичния съвет;

2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература;

3. научна (художествено-творческа) продукция, участие в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество;

4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора:

1. по тяхно искане;

2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;

3. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала;

4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

5. при отнемане на научното звание или научната степен;

6. при две последователни отрицателни атестации;

7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;

8. при поставяне под запрещение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора:

1. по тяхно искане;

2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;

3. когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина;

4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

5. при отнемане на научното звание или научната степен;

6. при две последователни отрицателни атестации;

7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;

8. при поставяне под запрещение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав по ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7 се извършва след решение на съвета на основното звено.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Член на академичния състав или на останалия персонал на висшето училище подлежи на дисциплинарно уволнение, ако умишлено извърши някое от следните нарушения:

1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит;

2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;

3. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) издаде документ от името на висшето училище, на негово основно звено и/или филиал, който невярно отразява завършени етапи в обучението на студент, докторант и специализант.

(2) Процедурата за установяване на нарушенията по ал. 1 се определя от правилника за дейността на висшето училище.

(3) Член на академичния състав, за който е доказана по установения ред проява на корупция, се уволнява дисциплинарно и се лишава от звание.

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Член на академичния състав или на останалия персонал на висшето училище подлежи на дисциплинарно уволнение, ако умишлено извърши някое от следните нарушения:

1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит;

2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;

3. издаде документ от името на висшето училище или негово основно звено, който невярно отразява завършени етапи в обучението на студент, докторант и специализант.

(2) Процедурата за установяване на нарушенията по ал. 1 се определя от правилника за дейността на висшето училище.

(3) Член на академичния състав, за който е доказана по установения ред проява на корупция, се уволнява дисциплинарно и се лишава от звание.

Чл. 59. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Глава шеста.

ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ, НАУЧНО-ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ И НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ СЪСТАВ ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;

2. за нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен асистент.

(2) Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са преподавател и старши преподавател.

(3) За професори и доценти се избират лица, които притежават съответното научно звание, дадено им при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

Чл. 49. Длъжностите по чл. 48 се заемат с конкурс и избор при условията и по реда, предвидени в правилниците на висшите училища.

Чл. 50. (1) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 и 51 се вземат от академичния съвет или от съветите на основните звена на висшите училища, ако това право им е предоставено с Правилника за дейността на висшето училище, по предложение на катедрите, които ще ползват съответния преподавател.

(2) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко три месеца преди крайния срок за участие в конкурса.

Чл. 51. (1) Висшите училища имат право да привличат лица с научни степени от страната и от чужбина на работа с договор за определен срок като извънреден професор и извънреден доцент.

(2) Лицата по ал. 1 не придобиват научни звания по смисъла на Закона за научните степени и научните звания.

(3) Привличането на извънредни професори и доценти става с конкурс и избор от академичния, съответно от факултетния съвет.

(4) В конкурси за извънредни професори и доценти имат право да участват и лица със срочен трудов договор, които извършват научноизследователска дейност във висшето училище.

(5) Висшите училища имат право да привличат и хонорувани преподаватели. Условията и редът за тяхното привличане се регламентират в правилниците на висшето училище.

Чл. 52. (1) По покана на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина имат право да извършват научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели.

(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.

(3) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор между тях.

Чл. 53. (1) За подпомагане на преподавателската и извършване на научноизследователска работа висшето училище назначава специалисти и експерти.

(2) Условията и редът за подбор и назначаване на тези лица, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие със Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшето училище.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) (1) Преподавателите във висшите училища се назначават на длъжностите професор, доцент, главен асистент, старши асистент и асистент с трудов договор за неопределено време.

(2) Преподавателите по чл. 48, ал. 2 могат да бъдат със срочни или трудови договори за неопределено време. Условията и редът за тяхното привличане се определят в правилниците на висшето училище.

(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.

Чл. 54. (1) Преподавателите във висшите училища се назначават, както следва:

1. професор и доцент - за неопределено време;

2. асистент, старши асистент и главен асистент - за определен срок, който не може да бъде по-голям от три години.

(2) Преподавателите по чл. 48, ал. 2 могат да бъдат със срочни или трудови договори за неопределено време. Условията и редът за тяхното привличане се определят в правилниците на висшето училище.

(3) След изтичане на срока на трудовия договор по ал. 1, т. 2 факултетният съвет може да вземе решение за продължаването му, при условие че лицето има положителна атестация за работата си. Срочният трудов договор може да бъде неколкократно продължаван, но общо не повече от 9 години, а за притежаващите степента "доктор" - 12 години.

(4) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.

Чл. 55. (1) Преподавателите във висшите училища имат право:

1. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по чл. 51 и 52;

2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;

3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;

4. да извършват консултантски и други услуги, свързани с предмета на дейността им във висшето училище, при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище;

5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване.

(2) Преподавателите по чл. 48, ал. 1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от един месец. Решението се взема от факултетния съвет с тайно гласуване.

Чл. 56. (1) Преподавателите са длъжни:

1. да изпълняват задълженията си в съответствие с длъжностната си характеристика и утвърдения индивидуален план за дейността си;

2. да съблюдават научната и професионалната етика;

3. да спазват правилниците на висшето училище;

4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище.

(2) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към преподавателите в правилниците на висшето училище или в трудовия договор.

(3) В правилниците на висшето училище се определя работното време на преподавателския, научно-преподавателския и научноизследователския състав, обемът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.

Чл. 57. (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки от преподавателския, научно-преподавателския и изследователския състав в учебната, научноизследователската, административната и други дейности и атестират веднъж на три години нехабилитираните и веднъж на пет години хабилитираните преподаватели.

(2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище.

Чл. 58. (1) Преподавателите се освобождават от длъжност със заповед на ректора:

1. по тяхно искане;

2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;

3. когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина;

4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

5. при отнемане на научното звание или научната степен;

6. при две последователни отрицателни атестации;

7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;

8. при поставяне под запрещение.

(2) Освобождаването от длъжност по ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7 се извършва след решение на факултетния съвет.

(3) Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.

Чл. 59. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Чл. 59. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Глава седма.

ПОЧЕТНИ ЗВАНИЯ

Чл. 60. (1) За заслуги към развитието на науката и висшето образование академичният съвет на висшето училище има право да присъжда на български и чуждестранни граждани почетното звание "доктор хонорис кауза".

(2) Носителите на званието "доктор хонорис кауза" имат право ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило званието.

Глава осма.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 61. (1) Научните изследвания във висшите училища са насочени към създаването на нови научни знания или научно-приложни продукти, както и за обосноваване и развитие на обучението.

(2) Организацията и управлението на научноизследователската дейност се регламентира в правилниците на висшето училище.

Чл. 62. (1) Научните изследвания и проекти в приоритетните области се насърчават с предимство от висшето училище.

(2) Висшето училище има право да планира и провежда, съобразно интересите си и интересите на науката, съвместни изследователски проекти с други висши училища, научни организации и институции.

Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Провеждането на научни изследвания е неотделима част от дейността на академичния състав.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.)

(3) Научна дейност се провежда и от специално назначените за целта лица, както и от студенти, докторанти и специализанти.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Условията и редът за назначаването, дейността и освобождаването на специално назначените за извършване на научна дейност лица се регламентира в правилниците на висшето училище, Закона за развитието на академичния състав в Република България и Кодекса на труда.

Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Провеждането на научни изследвания е неотделима част от дейността на академичния състав.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.)

(3) Научна дейност се провежда и от специално назначените за целта лица, както и от студенти, докторанти и специализанти.

(4) Условията и редът за назначаването, дейността и освобождаването на специално назначените за извършване на научна дейност лица се регламентира в правилниците на висшето училище, Закона за научните степени и научните звания и Кодекса на труда.

Чл. 63. (1) Провеждането на научни изследвания е неотделима част от дейността на научно-преподавателския състав.

(2) Научноизследователската работа на лицата по ал. 1 се включва и отчита при атестацията на преподавателите.

(3) Научна дейност се провежда и от специално назначените за целта лица, както и от студенти, докторанти и специализанти.

(4) Условията и редът за назначаването, дейността и освобождаването на специално назначените за извършване на научна дейност лица се регламентира в правилниците на висшето училище, Закона за научните степени и научните звания и Кодекса на труда.

Чл. 64. (1) Научните изследвания се финансират от субсидия от държавния бюджет и от допълнителни средства, набирани по правилата за финансиране, съгласно чл. 90 и 91.

(2) Висшите училища имат право да използват средствата, предвидени за научноизследователска дейност, за заплащане на преподавателския, научнопреподавателския и научно-изследователския състав на срочен трудов договор, както и за възнаграждение на студентите и докторантите, когато те са ангажирани с изследователската задача, за която са предназначени средствата.

(3) Условията за изразходване на средствата се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 64. (1) Научните изследвания се финансират от субсидия от държавния бюджет и от допълнителни средства, набирани по правилата за финансиране, съгласно чл. 90 и 91.

(2) Висшите училища имат право да използват средствата, предвидени за научноизследователска дейност, за заплащане на преподавателския, научнопреподавателския и научно-изследователския състав на срочен трудов договор, както и за възнаграждение на студентите и докторантите, когато те са ангажирани с изследователската задача, за която са предназначени средствата.

(3) Условията за изразходване на средствата се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Висшето училище организира ежегодно сесия, на която академичният състав докладва постигнатите през годината научни резултати.

(2) В ежегодния си отчет пред общото събрание ректорът включва информация и за организацията, резултатите и разходите по проведената научноизследователска дейност.

Чл. 65. В ежегодния си отчет висшите училища включват информация за организацията, резултатите и разходите по проведената научноизследователска дейност.

Чл. 65а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Художествено-творческата дейност във висшите училища по изкуствата се организира по смисъла и условията на чл. 61 до 65.

Глава девета.

СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СПЕЦИАЛИЗАНТИ

Чл. 66. (1) Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър".

(3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Докторант е този, който притежава образователната степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

(4) Специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност.

Чл. 66. (1) Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти.

(2) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист".

(3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Докторант е този, който притежава образователната степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

(4) Специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност.

Чл. 66. (1) Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти.

(2) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист".

(3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Докторант е този, който притежава образователната степен "магистър" или "бакалавър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

(4) Специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност.

Чл. 66. (1) Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти.

(2) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист".

(3) Докторант е този, който притежава образователната степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

(4) Специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност.

Чл. 67. (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2.

Чл. 67. Статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 2000/2001 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б" при спазване на:

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии, определени от Националната агенция за оценяване и акредитация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища могат да провеждат общ конкурсен изпит или да признават резултатите от конкурсния изпит по ал. 1, положен в друго висше училище.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) При облекчени условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище, се приемат следните кандидат-студенти, успешно участвали в конкурсните изпити:

1. класирани с еднакъв бал;

2. инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;

3. военноинвалиди;

4. кръгли сираци;

5. майки с три и повече деца;

6. близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също професионално направление и висше училище, и единият от тях е приет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, в рамките на утвърдения брой по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б".

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Кандидат-студентите - лауреати на национални и международни олимпиади, завършващи средно образование в годината, в която се провежда олимпиадата, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит и извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б" ежегоден брой на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на олимпиадата или дисциплината на първенството.

(6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2010 г., в сила от учебната 2011 - 2012 г.) По предложение на министъра на физическото възпитание и спорта и след решение на академичния съвет във висшите училища могат да се приемат без конкурсен изпит медалисти от олимпийски игри, световни и европейски първенства извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б" ежегоден брой на приеманите студенти.

(7) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 50 от 2010 г., в сила от учебната 2011 - 2012 г.) (*) Приемането на студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани.

(8) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 50 от 2010 г., в сила от учебната 2011 - 2012 г.) (*) Висшите училища ежегодно до 31 март обявяват условията за приемане на студенти по ал. 1, 4 и 6.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 2000/2001 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б" при спазване на:

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии, определени от Националната агенция за оценяване и акредитация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища могат да провеждат общ конкурсен изпит или да признават резултатите от конкурсния изпит по ал. 1, положен в друго висше училище.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) При облекчени условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище, се приемат следните кандидат-студенти, успешно участвали в конкурсните изпити:

1. класирани с еднакъв бал;

2. инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;

3. военноинвалиди;

4. кръгли сираци;

5. майки с три и повече деца;

6. близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също професионално направление и висше училище, и единият от тях е приет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, в рамките на утвърдения брой по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б".

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Кандидат-студентите - лауреати на национални и международни олимпиади, завършващи средно образование в годината, в която се провежда олимпиадата, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит и извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б" ежегоден брой на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на олимпиадата или дисциплината на първенството.

(6) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) (*) Приемането на студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани.

(7) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) (*) Висшите училища ежегодно до 31 март обявяват условията за приемане на студенти по ал. 1 и 4.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 2000/2001 г.) Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, при спазване на:

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища могат да провеждат общ конкурсен изпит или да признават резултатите от конкурсния изпит по ал. 1, положен в друго висше училище.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) При облекчени условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище, се приемат следните кандидат-студенти, успешно участвали в конкурсните изпити:

1. класирани с еднакъв бал;

2. инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;

3. военноинвалиди;

4. кръгли сираци;

5. майки с три и повече деца;

6. близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също професионално направление и висше училище, и единият от тях е приет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, в рамките на утвърдения брой по чл. 9, ал. 3, т. 6.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Кандидат-студентите - лауреати на национални и международни олимпиади, завършващи средно образование в годината, в която се провежда олимпиадата, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит и извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6 ежегоден брой на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на олимпиадата или дисциплината на първенството.

(6) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) (*) Приемането на студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани.

(7) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) (*) Висшите училища ежегодно до 31 март обявяват условията за приемане на студенти по ал. 1 и 4.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 2000/2001 г.) Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, при спазване на:

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища могат да провеждат общ конкурсен изпит или да признават резултатите от конкурсния изпит по ал. 1, положен в друго висше училище.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) При облекчени условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище, се приемат следните кандидат-студенти, успешно участвали в конкурсните изпити:

1. класирани с еднакъв бал;

2. инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;

3. военноинвалиди;

4. кръгли сираци;

5. майки с три и повече деца;

6. близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също професионално направление и висше училище, и единият от тях е приет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, в рамките на утвърдения брой по чл. 9, ал. 3, т. 6.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Кандидат-студентите - лауреати на национални и международни олимпиади, завършващи средно образование в годината, в която се провежда олимпиадата, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит и извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6 ежегоден брой на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на олимпиадата или дисциплината на първенството.

(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища ежегодно до 31 март обявяват условията за приемане на студенти по ал. 1 и 4.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 2000/2001 г.) Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, при спазване на:

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Приемат се с облекчение успешно участвалите в конкурса за приемане във висше училище кандидат-студенти: класираните с еднакъв бал; инвалидите с първа и втора група инвалидност, военноинвалидите, кръгли сираци, майки с три и повече деца; и близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също висше училище и единият от тях е приет.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, в рамките на утвърдения брой по чл. 9, ал. 3, т. 6.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 2000/2001 г.) Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, при спазване на:

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Приемат се с облекчение успешно участвалите в конкурса за приемане във висше училище кандидат-студенти: класираните с еднакъв бал; инвалидите с първа и втора група инвалидност, военноинвалидите, кръгли сираци, майки с три и повече деца; и близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също висше училище и единият от тях е приет.

Чл. 68. (1) Приемането на студенти се осъществява при спазване на:

1. утвърдени държавни изисквания;

2. допълнителни изисквания, които не противоречат на държавните и се определят в правилници на висшето училище.

(2) Приемат се с облекчение успешно участвалите в конкурса за приемане във висше училище кандидат-студенти: класираните с еднакъв бал; инвалидите с първа и втора група инвалидност, военноинвалидите, кръгли сираци, слепи, глухи, майки с три и повече деца; и близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също висше училище и единият от тях е приет.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Приемането на специализанти във висше училище се осъществява при условия и по ред, определени в правилниците му.

Чл. 69. Приемането на докторанти и специализанти във висше училище се осъществява при условия и по ред, определени в правилниците му.

Чл. 70. (1) Студентите и докторантите имат право:

1. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;

2. да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето професионално-творческо израстване;

3. да се обучават едновременно по повече от една специалност или да изучават допълнителни курсове при условия, определени от висшето училище;

4. да участват в научноизследователска дейност на висшето училище, като им се гарантират авторските, изобретателските и сродните им права и възнаграждение;

5. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище;

6. да ползват студентски общежития, столове, медицинско обслужване, намаление при пътуване по градския и междуградския транспорт, както и цялата база на висшето училище за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност и други придобивки за нормален живот и обучение при условия, определени от държавата и висшето училище;

7. да се сдружават в учебни, научни, културни и спортни общности за защита и удовлетворяване на своите интереси, както и да членуват в международни организации, чиято дейност не противоречи на законите на Република България;

8. да се преместват в друго висше училище, факултет, специалност, степен или форма на обучение в съответствие с правилниците на висшето училище;

9. да прекъсват обучението си, както и да го продължават след това при условия и по ред, регламентирани в правилниците на висшето училище;

10. (отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.)

11. да ползват ваканция не по-малко от 30 дни в рамките на една учебна година;

12. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) да получават стипендии;

13. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) да ползват кредит за заплащане на такси и/или за издръжка през периода на обучението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентите, докторантите и специализантите - сираци, слепи, глухи, инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, военноинвалиди и лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните, имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище.

Чл. 70. (1) Студентите и докторантите имат право:

1. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;

2. да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето професионално-творческо израстване;

3. да се обучават едновременно по повече от една специалност или да изучават допълнителни курсове при условия, определени от висшето училище;

4. да участват в научноизследователска дейност на висшето училище, като им се гарантират авторските, изобретателските и сродните им права и възнаграждение;

5. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище;

6. да ползват студентски общежития, столове, медицинско обслужване, намаление при пътуване по градския и междуградския транспорт, както и цялата база на висшето училище за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност и други придобивки за нормален живот и обучение при условия, определени от държавата и висшето училище;

7. да се сдружават в учебни, научни, културни и спортни общности за защита и удовлетворяване на своите интереси, както и да членуват в международни организации, чиято дейност не противоречи на законите на Република България;

8. да се преместват в друго висше училище, факултет, специалност, степен или форма на обучение в съответствие с правилниците на висшето училище;

9. да прекъсват обучението си, както и да го продължават след това при условия и по ред, регламентирани в правилниците на висшето училище;

10. (отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

11. да ползват ваканция не по-малко от 30 дни в рамките на една учебна година;

12. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) да получават стипендии;

13. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) да ползват кредит за заплащане на такси и/или за издръжка през периода на обучението.

(2) Студентите, докторантите и специализантите - сираци, слепи, глухи, инвалиди от първа и втора група, военноинвалиди, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните, имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище.

Чл. 70. (1) Студентите и докторантите имат право:

1. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;

2. да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето професионално-творческо израстване;

3. да се обучават едновременно по повече от една специалност или да изучават допълнителни курсове при условия, определени от висшето училище;

4. да участват в научноизследователска дейност на висшето училище, като им се гарантират авторските, изобретателските и сродните им права и възнаграждение;

5. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище;

6. да ползват студентски общежития, столове, медицинско обслужване, намаление при пътуване по градския и междуградския транспорт, както и цялата база на висшето училище за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност и други придобивки за нормален живот и обучение при условия, определени от държавата и висшето училище;

7. да се сдружават в учебни, научни, културни и спортни общности за защита и удовлетворяване на своите интереси, както и да членуват в международни организации, чиято дейност не противоречи на законите на Република България;

8. да се преместват в друго висше училище, факултет, специалност, степен или форма на обучение в съответствие с правилниците на висшето училище;

9. да прекъсват обучението си, както и да го продължават след това при условия и по ред, регламентирани в правилниците на висшето училище;

10. ежегодно след всяка успешно завършена учебна година в държавните висши училища да кандидатстват за продължаване на обучението си в рамките на една и съща специалност за места, чието финансиране се извършва от държавата. Условията и редът се определят от правилниците на висшето училище;

11. да ползват ваканция не по-малко от 30 дни в рамките на една учебна година;

12. да получават държавни стипендии или да ползват кредит за заплащане на такси за издръжка през периода на обучението.

(2) Студентите, докторантите и специализантите - сираци, слепи, глухи, инвалиди от първа и втора група, военноинвалиди, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните, имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище.

Чл. 71. Задълженията на студентите, докторантите и специализантите се уреждат в правилниците на висшето училище.

Чл. 72. (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Орган за защита на общите интереси на обучаващите се е Студентският съвет. Той се състои от представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на висшето училище. Мандатът на студентите и докторантите в общото събрание и в студентския съвет на висшето училище е две години с право да бъдат избирани за още един мандат. Студентският съвет избира измежду членовете си председател, който организира и ръководи дейността му и го представлява пред органите за управление на висшето училище, на основните и обслужващите звена в него.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентите и докторантите избират своите представители при условия и по ред, определени в правилника по ал. 3.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет приема правилник за организацията и дейността си и го представя на Академичния съвет на висшето училище. Академичният съвет може да възрази срещу разпоредби на правилника, които противоречат на законите или на правилниците на висшето училище.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от министъра на образованието, младежта и науката.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дейността на студентския съвет се финансира от висшето училище в размер, който е не по-малко от 1 на сто от таксите за обучение, а за частните висши училища - не по-малко от 0,3 на сто. Средствата се използват за защита на социалните интереси на студентите, за провеждане на културна, спортна, научна, творческа и международна дейност.

Чл. 72. (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Орган за защита на общите интереси на обучаващите се е Студентският съвет. Той се състои от представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на висшето училище. Мандатът на студентите и докторантите в общото събрание и в студентския съвет на висшето училище е две години с право да бъдат избирани за още един мандат. Студентският съвет избира измежду членовете си председател, който организира и ръководи дейността му и го представлява пред органите за управление на висшето училище, на основните и обслужващите звена в него.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентите и докторантите избират своите представители при условия и по ред, определени в правилника по ал. 3.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет приема правилник за организацията и дейността си и го представя на Академичния съвет на висшето училище. Академичният съвет може да възрази срещу разпоредби на правилника, които противоречат на законите или на правилниците на висшето училище.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от министъра на образованието и науката.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дейността на студентския съвет се финансира от висшето училище в размер, който е не по-малко от 1 на сто от таксите за обучение, а за частните висши училища - не по-малко от 0,3 на сто. Средствата се използват за защита на социалните интереси на студентите, за провеждане на културна, спортна, научна, творческа и международна дейност.

Чл. 72. (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Орган за защита на общите интереси на обучаващите се е Студентският съвет. Той се състои от представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на висшето училище. Мандатът на студентите и докторантите в общото събрание и в студентския съвет на висшето училище е две години с право да бъдат избирани за още един мандат.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентите и докторантите избират своите представители при условия и по ред, определени в правилника по ал. 3.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет приема правилник за организацията и дейността си и го представя на Академичния съвет на висшето училище. Академичният съвет може да възрази срещу разпоредби на правилника, които противоречат на законите или на правилниците на висшето училище.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от министъра на образованието и науката.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дейността на студентския съвет се финансира от висшето училище в размер, който е не по-малко от 1 на сто от таксите за обучение, а за частните висши училища - не по-малко от 0,3 на сто. Средствата се използват за защита на социалните интереси на студентите, за провеждане на културна, спортна, научна, творческа и международна дейност.

Чл. 72. (1) Орган за защита на общите интереси на обучаващите се е Студентският съвет. Той се състои от представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на висшето училище.

(2) Студентският съвет приема правилник за организацията и дейността си и го представя на Академичния съвет на висшето училище. Академичният съвет може да възрази срещу разпоредби на правилника, които противоречат на законите или на правилниците на висшето училище.

(3) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от министъра на образованието и науката.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Дейността на студентския съвет се финансира от висшето училище в размер до 1 на сто от издръжката на обучението. Средствата се използват за защита на социалните интереси на студентите, за провеждане на културна, спортна, научна, творческа и международна дейност.

Чл. 72. (1) Орган за защита на общите интереси на обучаващите се е Студентският съвет. Той се състои от представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на висшето училище.

(2) Студентският съвет приема правилник за организацията и дейността си и го представя на Академичния съвет на висшето училище. Академичният съвет може да възрази срещу разпоредби на правилника, които противоречат на законите или на правилниците на висшето училище.

(3) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от министъра на образованието, науката и технологиите.

(4) Дейността на студентския съвет се финансира от бюджета на висшето училище. Средствата се използват за защита на социалните интереси на студентите, за провеждане на културна, спортна, научна, творческа и международна дейност.

Чл. 73. (1) (Предишен екст на чл. 73, доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет има право:

1. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) да организира избора на свои представители в ръководните органи на висшето училище, както и в съвета на настоятелите;

2. да прави предложения за въвеждане на допълнителни учебни дисциплини;

3. да прави предложения за покана на външни преподаватели;

4. да организира създаването на научни специализирани студентски общности и публикуването на техни трудове;

5. при необходимост да създава и управлява свои организационни звена;

6. да установява вътрешни и международни образователни, културни и следдипломни контакти между студентите;

7. да изразява мнение и да прави предложения за развитието на спортната дейност във висшето училище;

8. да участва в управлението на студентските общежития;

9. да участва в организацията на учебния процес, разпределението на стипендиите и помощите за студентите;

10. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) да участва със свои представители в наблюдението на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище, както и при разработване на въпросите за проучване на студентското мнение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет поддържа самостоятелна страница в университетския информационен център по чл. 17, ал. 2, т. 9 за информационно обслужване на студентите и докторантите, като финансирането й се осигурява от средствата по чл. 72, ал. 5.

Чл. 73. (1) (Предишен екст на чл. 73, доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет има право:

1. да организира избора на свои представители в ръководните органи на висшето училище;

2. да прави предложения за въвеждане на допълнителни учебни дисциплини;

3. да прави предложения за покана на външни преподаватели;

4. да организира създаването на научни специализирани студентски общности и публикуването на техни трудове;

5. при необходимост да създава и управлява свои организационни звена;

6. да установява вътрешни и международни образователни, културни и следдипломни контакти между студентите;

7. да изразява мнение и да прави предложения за развитието на спортната дейност във висшето училище;

8. да участва в управлението на студентските общежития;

9. да участва в организацията на учебния процес, разпределението на стипендиите и помощите за студентите;

10. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) да участва със свои представители в наблюдението на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет поддържа самостоятелна страница в университетския информационен център по чл. 17, ал. 2, т. 9 за информационно обслужване на студентите и докторантите, като финансирането й се осигурява от средствата по чл. 72, ал. 5.

Чл. 73. Студентският съвет има право:

1. да организира избора на свои представители в ръководните органи на висшето училище;

2. да прави предложения за въвеждане на допълнителни учебни дисциплини;

3. да прави предложения за покана на външни преподаватели;

4. да организира създаването на научни специализирани студентски общности и публикуването на техни трудове;

5. при необходимост да създава и управлява свои организационни звена;

6. да установява вътрешни и международни образователни, културни и следдипломни контакти между студентите;

7. да изразява мнение и да прави предложения за развитието на спортната дейност във висшето училище;

8. да участва в управлението на студентските общежития;

9. да участва в организацията на учебния процес, разпределението на стипендиите и помощите за студентите.

Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Национален орган, изразяващ общите интереси на студентите и докторантите, е Националното представителство на студентските съвети.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националното представителство на студентските съвети се състои от председателите или делегирани представители на студентските съвети на висшите училища.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националното представителство на студентските съвети е юридическо лице. Дейността му се финансира от отчисления в размер 10 на сто от бюджетите на студентските съвети.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националното представителство на студентските съвети:

1. приема правилник за дейността си;

2. избира председател, който го представлява и ръководи дейността му;

3. изработва становища и предложения по проблемите на висшето образование и науката във висшето училище, засягащи обучаващите се в тях;

4. дава мнение по проекта за държавен бюджет в частта му за образованието и науката.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Средствата по ал. 3 се използват за финансиране на национални програми за образователна, научна, културна, спортна и друга творческа дейност на студентите, както и за провеждане на международна дейност.

(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Получените средства се одитират от Сметната палата.

Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Национален орган, изразяващ общите интереси на студентите и докторантите, е Представителството на студентските съвети.

(2) Представителството на студентските съвети се състои от председателите или делегирани представители на студентските съвети на висшите училища.

(3) Представителството на студентските съвети е юридическо лице. Дейността му се финансира от отчисления от бюджетите на студентските съвети.

(4) Представителството на студентските съвети:

1. приема правилник за дейността си;

2. избира председател, който го представлява и ръководи дейността му;

3. изработва становища и предложения по проблемите на висшето образование и науката във висшето училище, засягащи обучаващите се в тях;

4. дава мнение по проекта за държавен бюджет в частта му за образованието и науката.

Чл. 73б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Създава се Национален съвет по студентските въпроси като консултативен орган към министъра на образованието, младежта и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Съставът на Националния съвет по студентските въпроси се определя със заповед на министъра на образованието, младежта и науката, като в него се включват:

1. четирима представители на Националното представителство на студентските съвети;

2. трима представители на национални студентски организации - юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза за защита на академичните, социалните и културните права и интереси на студентите и докторантите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Организациите по ал. 2, т. 2 се определят по критерии, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката и министъра на физическото възпитание и спорта.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Устройството и дейността на Националния съвет по студентските въпроси се уреждат с правилник, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката.

Чл. 73б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Създава се Национален съвет по студентските въпроси като консултативен орган към министъра на образованието, младежта и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Съставът на Националния съвет по студентските въпроси се определя със заповед на министъра на образованието, младежта и науката, като в него се включват:

1. четирима представители на Националното представителство на студентските съвети;

2. трима представители на национални студентски организации - юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза за защита на академичните, социалните и културните права и интереси на студентите и докторантите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Организациите по ал. 2, т. 2 се определят по критерии, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката и председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Устройството и дейността на Националния съвет по студентските въпроси се уреждат с правилник, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката.

Чл. 73б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Създава се Национален съвет по студентските въпроси като консултативен орган към министъра на образованието и науката.

(2) Съставът на Националния съвет по студентските въпроси се определя със заповед на министъра на образованието и науката, като в него се включват:

1. четирима представители на Националното представителство на студентските съвети;

2. трима представители на национални студентски организации - юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза за защита на академичните, социалните и културните права и интереси на студентите и докторантите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Организациите по ал. 2, т. 2 се определят по критерии, утвърдени от министъра на образованието и науката и председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

(4) Устройството и дейността на Националния съвет по студентските въпроси се уреждат с правилник, утвърден от министъра на образованието и науката.

Чл. 73б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Създава се Национален съвет по студентските въпроси като консултативен орган към министъра на образованието и науката.

(2) Съставът на Националния съвет по студентските въпроси се определя със заповед на министъра на образованието и науката, като в него се включват:

1. четирима представители на Националното представителство на студентските съвети;

2. трима представители на национални студентски организации - юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза за защита на академичните, социалните и културните права и интереси на студентите и докторантите.

(3) Организациите по ал. 2, т. 2 се определят по критерии, утвърдени от министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта.

(4) Устройството и дейността на Националния съвет по студентските въпроси се уреждат с правилник, утвърден от министъра на образованието и науката.

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Студент, докторант или специализант се отписва при:

1. успешно завършване курса на обучение;

2. напускане или преместване.

(2) Студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при:

1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение;

2. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище;

3. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 74. Студент, докторант и специализант се отписват при:

1. успешно завършване курса на обучение;

2. напускане или преместване;

3. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище;

4. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшите училища;

5. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление.

Глава десета.

АКРЕДИТАЦИЯ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА (ИЗМ. - ДВ, БР. 60 ОТ 1999 Г., В СИЛА ОТ 02.07.1999 Г.)

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитацията е признаване от Националната агенция за оценяване и акредитация на правото на висшите училища да дават висше образование по образователно-квалификационни степени в определени области, професионални направления и по специалностите от регулираните професии чрез оценяване качеството на дейностите по чл. 6.

(2) Оценяването и акредитацията имат за цел да стимулират висшите училища да развиват своя потенциал и да повишават и поддържат качеството на предлаганото образование.

(3) Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране политиката на държавата към висшето училище.

(4) Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, факултет, филиал и колеж, както и за откриване на професионални направления и специалности от регулираните професии.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) На акредитация подлежи и правото на висши училища и организации по чл. 47, ал. 1 да провеждат обучение по образователна и научна степен "доктор" по докторски програми.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитацията е признаване от Националната агенция за оценяване и акредитация на правото на висшите училища да дават висше образование по образователно-квалификационни степени в определени области, професионални направления и по специалностите от регулираните професии чрез оценяване качеството на дейностите по чл. 6.

(2) Оценяването и акредитацията имат за цел да стимулират висшите училища да развиват своя потенциал и да повишават и поддържат качеството на предлаганото образование.

(3) Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране политиката на държавата към висшето училище.

(4) Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, факултет, филиал и колеж, както и за откриване на професионални направления и специалности от регулираните професии.

(5) На акредитация подлежи и правото на висши училища и организации по чл. 47, ал. 1 да провеждат обучение по образователна и научна степен "доктор" по научни специалности.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитацията е институционална и програмна.

(2) Програмната акредитация може да бъде поискана от висшето училище след получаване на институционална акредитация.

(3) Оценка на проекти за откриване на основни звена, филиали, професионални направления и на специалности от регулираните професии може да бъде поискана от висше училище, което е получило институционална акредитация.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Институционалната акредитация:

1. се основава на оценяване на начина, по който висшето училище осъществява своята мисия и цели като организация в съответствие с чл. 17;

2. е резултат от оценяването на ефективността, с която висшето училище контролира, поддържа и повишава качеството на обучението в предлаганите области на висшето образование и професионални направления.

(2) Оценяването при институционалната акредитация е насочено към проверка на ефективността на:

1. вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на образованието;

2. процедурите за одобряване, наблюдение и обновяване на учебните планове и програми;

3. процедурите за предприемане на действия във връзка и по повод на резултатите от програмната акредитация, както и от други външни независими проверки;

4. цялостното ръководство и контрол на процесите на оценяване във висшето училище;

5. управлението на системата за натрупване и трансфер на кредити;

6. управлението на сътрудничеството с други висши училища и организации;

7. поддръжката, управлението и развитието на материалната база на висшето училище;

8. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на обучаваните в тази дейност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 01.09.2008 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) При провеждане на акредитацията по ал. 1 и оценяване на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор, член на академичен състав може да участва в акредитацията на не повече от две висши училища.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Институционалната акредитация:

1. се основава на оценяване на начина, по който висшето училище осъществява своята мисия и цели като организация в съответствие с чл. 17;

2. е резултат от оценяването на ефективността, с която висшето училище контролира, поддържа и повишава качеството на обучението в предлаганите области на висшето образование и професионални направления.

(2) Оценяването при институционалната акредитация е насочено към проверка на ефективността на:

1. вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на образованието;

2. процедурите за одобряване, наблюдение и обновяване на учебните планове и програми;

3. процедурите за предприемане на действия във връзка и по повод на резултатите от програмната акредитация, както и от други външни независими проверки;

4. цялостното ръководство и контрол на процесите на оценяване във висшето училище;

5. управлението на системата за натрупване и трансфер на кредити;

6. управлението на сътрудничеството с други висши училища и организации;

7. поддръжката, управлението и развитието на материалната база на висшето училище;

8. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на обучаваните в тази дейност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 01.09.2008 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) При провеждане на акредитацията по ал. 1 и оценяване на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор, член на академичен състав може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Институционалната акредитация:

1. се основава на оценяване на начина, по който висшето училище осъществява своята мисия и цели като организация в съответствие с чл. 17;

2. е резултат от оценяването на ефективността, с която висшето училище контролира, поддържа и повишава качеството на обучението в предлаганите области на висшето образование и професионални направления.

(2) Оценяването при институционалната акредитация е насочено към проверка на ефективността на:

1. вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на образованието;

2. процедурите за одобряване, наблюдение и обновяване на учебните планове и програми;

3. процедурите за предприемане на действия във връзка и по повод на резултатите от програмната акредитация, както и от други външни независими проверки;

4. цялостното ръководство и контрол на процесите на оценяване във висшето училище;

5. управлението на системата за натрупване и трансфер на кредити;

6. управлението на сътрудничеството с други висши училища и организации;

7. поддръжката, управлението и развитието на материалната база на висшето училище;

8. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на обучаваните в тази дейност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 01.09.2008 г.) При провеждане на акредитацията по ал. 1 и оценяване на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор, член на академичен състав може да участва в акредитацията на не повече от две висши училища.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Институционалната акредитация:

1. се основава на оценяване на начина, по който висшето училище осъществява своята мисия и цели като организация в съответствие с чл. 17;

2. е резултат от оценяването на ефективността, с която висшето училище контролира, поддържа и повишава качеството на обучението в предлаганите области на висшето образование и професионални направления.

(2) Оценяването при институционалната акредитация е насочено към проверка на ефективността на:

1. вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на образованието;

2. процедурите за одобряване, наблюдение и обновяване на учебните планове и програми;

3. процедурите за предприемане на действия във връзка и по повод на резултатите от програмната акредитация, както и от други външни независими проверки;

4. цялостното ръководство и контрол на процесите на оценяване във висшето училище;

5. управлението на системата за натрупване и трансфер на кредити;

6. управлението на сътрудничеството с други висши училища и организации;

7. поддръжката, управлението и развитието на материалната база на висшето училище;

8. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на обучаваните в тази дейност.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Програмната акредитация се основава на оценяването на качеството на предлаганото образование в определено професионално направление в основно звено и/или филиал на висшето училище, на специалност от регулираните професии или докторска програма.

(2) В рамките на професионалното направление оценяването е насочено към проверка на качеството на обучението на студентите във всички предлагани форми на обучение по образователно-квалификационните степени и образователната и научна степен "доктор".

(3) Обект на оценяване при програмната акредитация са:

1. структурата, организацията и съдържанието на учебните планове и програми;

2. профилът и квалификацията на преподавателския състав;

3. материално-техническата осигуреност на обучението;

4. методите на преподаване и оценяване постиженията на студентите;

5. управлението на качеството на образованието;

6. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на студентите и докторантите в нея.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Програмната акредитация се основава на оценяването на качеството на предлаганото образование в определено професионално направление в основно звено и/или филиал на висшето училище, на специалност от регулираните професии или научна специалност.

(2) В рамките на професионалното направление оценяването е насочено към проверка на качеството на обучението на студентите във всички предлагани форми на обучение по образователно-квалификационните степени и образователната и научна степен "доктор".

(3) Обект на оценяване при програмната акредитация са:

1. структурата, организацията и съдържанието на учебните планове и програми;

2. профилът и квалификацията на преподавателския състав;

3. материално-техническата осигуреност на обучението;

4. методите на преподаване и оценяване постиженията на студентите;

5. управлението на качеството на образованието;

6. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на студентите и докторантите в нея.

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) (1) Оценяването при институционална и програмна акредитация се извършва по десетобална система, включваща оценките от 0 до 10,00. Оценката по всеки критерий за оценяване на обектите по чл. 77, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 се формира като средноаритметична от оценките, получени по всички негови показатели в съответствие с техния коефициент.

(2) За всеки критерий за институционална и програмна акредитация Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация утвърждава показатели с теглови коефициенти. Критерият "научна дейност" има най-голяма относителна тежест.

(3) Проектите за откриване на висши училища, както и на факултети, филиали, колежи и на професионални направления и специалности от регулираните професии се оценяват с положителна или отрицателна оценка.

(4) Срокът на валидност на акредитацията е:

1. шест години - когато получената оценка е от 9,00 до 10,00;

2. пет години - когато получената оценка е от 7,00 до 8,99;

3. четири години - когато получената оценка е от 5,00 до 6,99;

4. три години - когато получената оценка е от 4,00 до 4,99.

(5) При получена оценка от 0 до 3,99 се прави отказ за акредитация.

(6) Отказ за акредитация се прави и в случаите, когато при институционалната акредитация висшето училище е получило оценка от 0 до 3,99 по един или няколко от следните критерии:

1. вътрешна система за оценяване и поддържане качеството на образованието;

2. профил и квалификация на преподавателския състав;

3. материално-техническа осигуреност на обучението.

(7) Отрицателна оценка при програмната акредитация получават професионалните направления с оценка по-малко от 4,00 по един или няколко от следните критерии:

1. учебна документация и образователен процес на професионалното направление или специалност от регулираните професии;

2. профил и квалификация на академичния състав на професионалното направление или специалност от регулираните професии;

3. материално-техническа и информационна база, специализирана за обучението в професионалното направление или специалност от регулираните професии.

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Оценяването при акредитацията се извършва по четирибална система, включваща оценките: "много добра", "добра", "задоволителна" и "незадоволителна".

(2) Срокът на валидност на акредитацията е 6 години, когато получената оценка е "много добра" или "добра", и три години - при "задоволителна" оценка.

(3) При получена "незадоволителна" оценка се прави отказ за акредитация.

(4) Проектите за откриване на висши училища, както и на факултети, филиали, колежи и на професионални направления и специалности от регулираните професии, се оценяват с положителна или отрицателна оценка.

Чл. 79а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) (1) Висши училища с оценка от програмната акредитация от 4,00 до 4,99 имат право да обучават само в образователно-квалификационна степен "бакалавър" по съответното професионално направление или специалност от регулираните професии.

(2) При получена оценка от програмната акредитация от 5,00 до 10,00 висшите училища имат право да обучават за придобиване на образователната и квалификационна степен "бакалавър" и "магистър", както и за придобиване на образователната и научна степен "доктор" при условията на чл. 80, ал. 2.

(3) Висшите училища, получили акредитация по реда на този закон, могат да извършват обучение на студенти и на докторанти по договор за съвместна учебна дейност с чуждестранни висши училища, които отговарят на следните изисквания:

1. да имат акредитация от агенция, член на Европейската асоциация за осигуряване качеството във висшето образование (ENQA) и/или вписана в Европейския регистър на агенциите за осигуряване на европейско качество във висшето образование (EQAR) - за участващите в образователния процес висши училища от държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство;

2. да имат акредитации съгласно националното им законодателство - за участващите в образователния процес чужди висши училища от трети държави.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Висшите училища нямат право да провеждат обучение по специалности от неакредитирани професионални направления и неакредитираните специалности от регулираните професии и да издават на завършилите ги лица дипломи по смисъла на чл. 7, ал. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 могат да провеждат обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор" по докторски програми, които са получили при програмната акредитация оценка от 8,00 до 10,00.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) В неакредитираните висши училища, по неакредитираните професионални направления, специалности от регулираните професии и докторски програми, както и във форми на обучение, които не са включени в получената програмна акредитация, не се осъществява прием на студенти и докторанти.

(4) Неакредитираните висши училища не получават държавна субсидия и не се финансират от държавата.

(5) Разпоредбите по ал. 1, 3 и 4 не се прилагат за новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления или специалности от регулираните професии до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 84, ал. 2.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага и за висши училища, на които е отказана за първи път акредитация, до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 83, ал. 5, т. 2.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Висшите училища нямат право да провеждат обучение по специалности от неакредитирани професионални направления и неакредитираните специалности от регулираните професии и да издават на завършилите ги лица дипломи по смисъла на чл. 7, ал. 3.

(2) Висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 могат да провеждат обучение на образователна и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) В неакредитираните висши училища, по неакредитираните професионални направления, специалности от регулираните професии и научни специалности, както и във форми на обучение, които не са включени в получената програмна акредитация, не се осъществява прием на студенти и докторанти.

(4) Неакредитираните висши училища не получават държавна субсидия и не се финансират от държавата.

(5) Разпоредбите по ал. 1, 3 и 4 не се прилагат за новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления или специалности от регулираните професии до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 84, ал. 2.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага и за висши училища, на които е отказана за първи път акредитация, до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 83, ал. 5, т. 2.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Висшите училища нямат право да провеждат обучение по специалности от неакредитирани професионални направления и неакредитираните специалности от регулираните професии и да издават на завършилите ги лица дипломи по смисъла на чл. 7, ал. 3.

(2) Висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 могат да провеждат обучение на образователна и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра".

(3) На неакредитираните висши училища или професионални направления и специалности от регулираните професии не се утвърждава прием по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6.

(4) Неакредитираните висши училища не получават държавна субсидия и не се финансират от държавата.

(5) Разпоредбите по ал. 1, 3 и 4 не се прилагат за новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления или специалности от регулираните професии до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 84, ал. 2.

(6) Разпоредбите по ал. 1 и 4 не се прилагат и за висши училища, на които е отказана за първи път акредитация, до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 83, ал. 4, т. 2.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване на проект се открива за:

1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) институционална акредитация - по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието, младежта и науката;

2. програмна акредитация на:

а) специалностите от регулираните професии и

б) (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) професионални направления - по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието, младежта и науката;

в) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) докторски програми от регулираните професии и

г) (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) останалите докторски програми - по искане на висшите училища, организациите по чл. 47, ал. 1 и/или на министъра на образованието, младежта и науката;

3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) оценяване на проект за откриване на висше училище - по искане на министъра на образованието, младежта и науката или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

4. оценяване на проект за преобразуване на висше училище - по искане на висшето училище или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

5. оценяване на проект за откриване на основно звено и/или на филиал - по искане на висшето училище;

6. оценяване на проект за откриване на:

а) специалност от регулираните професии и

б) професионално направление - по искане на висшето училище.

(2) Процедурата за програмна акредитация по ал. 1, т. 2, буква "б" в определено професионално направление се открива едновременно за всички висши училища, които извършват обучение в това направление, подали искане, по график, съгласуван със съвета на ректорите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Процедура за програмна акредитация извън графика по ал. 2 се открива по искане на министъра на образованието, младежта и науката и на висшите училища.

(4) Процедурите по ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в" и т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а" се осъществяват от Акредитационния съвет.

(5) Процедурите по ал. 1, т. 2, букви "б" и "г" и т. 6, буква "б" се осъществяват от постоянната комисия по съответната област на висшето образование.

(6) Откриването на процедура за акредитация или за оценяване на проект по искане на висшето училище, на организациите по чл. 47, ал. 1 или на учредителите по чл. 14, ал. 1 започва с решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, на основание представен от заявителя доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) При откриване на процедура за акредитация по искане на министъра на образованието, младежта и науката висшите училища са длъжни в срок до два месеца от решението на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, за откриване на процедурата, да представят в Националната агенция за оценяване и акредитация доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

(8) В правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация в съответствие със законовите изисквания по заявената процедура се определят фактите и обстоятелствата, относно които заявителят представя съответните документи и необходимата информация.

(9) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Разходите по процедурите за акредитация и за оценяване на проект, както и за изменения в определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет, се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от министъра на финансите.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване на проект се открива за:

1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) институционална акредитация - по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието, младежта и науката;

2. програмна акредитация на:

а) специалностите от регулираните професии и

б) (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) професионални направления - по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието, младежта и науката;

в) научни специалности от регулираните професии и

г) (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) останалите научни специалности - по искане на висшите училища, организациите по чл. 47, ал. 1 и/или на министъра на образованието, младежта и науката;

3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) оценяване на проект за откриване на висше училище - по искане на министъра на образованието, младежта и науката или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

4. оценяване на проект за преобразуване на висше училище - по искане на висшето училище или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

5. оценяване на проект за откриване на основно звено и/или на филиал - по искане на висшето училище;

6. оценяване на проект за откриване на:

а) специалност от регулираните професии и

б) професионално направление - по искане на висшето училище.

(2) Процедурата за програмна акредитация по ал. 1, т. 2, буква "б" в определено професионално направление се открива едновременно за всички висши училища, които извършват обучение в това направление, подали искане, по график, съгласуван със съвета на ректорите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Процедура за програмна акредитация извън графика по ал. 2 се открива по искане на министъра на образованието, младежта и науката и на висшите училища.

(4) Процедурите по ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в" и т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а" се осъществяват от Акредитационния съвет.

(5) Процедурите по ал. 1, т. 2, букви "б" и "г" и т. 6, буква "б" се осъществяват от постоянната комисия по съответната област на висшето образование.

(6) Откриването на процедура за акредитация или за оценяване на проект по искане на висшето училище, на организациите по чл. 47, ал. 1 или на учредителите по чл. 14, ал. 1 започва с решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, на основание представен от заявителя доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) При откриване на процедура за акредитация по искане на министъра на образованието, младежта и науката висшите училища са длъжни в срок до два месеца от решението на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, за откриване на процедурата, да представят в Националната агенция за оценяване и акредитация доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

(8) В правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация в съответствие със законовите изисквания по заявената процедура се определят фактите и обстоятелствата, относно които заявителят представя съответните документи и необходимата информация.

(9) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Разходите по процедурите за акредитация и за оценяване на проект, както и за изменения в определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет, се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от министъра на финансите.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване на проект се открива за:

1. институционална акредитация - по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието и науката;

2. програмна акредитация на:

а) специалностите от регулираните професии и

б) професионални направления - по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието и науката;

в) научни специалности от регулираните професии и

г) останалите научни специалности - по искане на висшите училища, организациите по чл. 47, ал. 1 и/или на министъра на образованието и науката;

3. оценяване на проект за откриване на висше училище - по искане на министъра на образованието и науката или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

4. оценяване на проект за преобразуване на висше училище - по искане на висшето училище или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

5. оценяване на проект за откриване на основно звено и/или на филиал - по искане на висшето училище;

6. оценяване на проект за откриване на:

а) специалност от регулираните професии и

б) професионално направление - по искане на висшето училище.

(2) Процедурата за програмна акредитация по ал. 1, т. 2, буква "б" в определено професионално направление се открива едновременно за всички висши училища, които извършват обучение в това направление, подали искане, по график, съгласуван със съвета на ректорите.

(3) Процедура за програмна акредитация извън графика по ал. 2 се открива по искане на министъра на образованието и науката и на висшите училища.

(4) Процедурите по ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в" и т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а" се осъществяват от Акредитационния съвет.

(5) Процедурите по ал. 1, т. 2, букви "б" и "г" и т. 6, буква "б" се осъществяват от постоянната комисия по съответната област на висшето образование.

(6) Откриването на процедура за акредитация или за оценяване на проект по искане на висшето училище, на организациите по чл. 47, ал. 1 или на учредителите по чл. 14, ал. 1 започва с решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, на основание представен от заявителя доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

(7) При откриване на процедура за акредитация по искане на министъра на образованието и науката висшите училища са длъжни в срок до два месеца от решението на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, за откриване на процедурата, да представят в Националната агенция за оценяване и акредитация доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

(8) В правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация в съответствие със законовите изисквания по заявената процедура се определят фактите и обстоятелствата, относно които заявителят представя съответните документи и необходимата информация.

(9) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Разходите по процедурите за акредитация и за оценяване на проект, както и за изменения в определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет, се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от министъра на финансите.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване на проект се открива за:

1. институционална акредитация - по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието и науката;

2. програмна акредитация на:

а) специалностите от регулираните професии и

б) професионални направления - по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието и науката;

в) научни специалности от регулираните професии и

г) останалите научни специалности - по искане на висшите училища, организациите по чл. 47, ал. 1 и/или на министъра на образованието и науката;

3. оценяване на проект за откриване на висше училище - по искане на министъра на образованието и науката или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

4. оценяване на проект за преобразуване на висше училище - по искане на висшето училище или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

5. оценяване на проект за откриване на основно звено и/или на филиал - по искане на висшето училище;

6. оценяване на проект за откриване на:

а) специалност от регулираните професии и

б) професионално направление - по искане на висшето училище.

(2) Процедурата за програмна акредитация по ал. 1, т. 2, буква "б" в определено професионално направление се открива едновременно за всички висши училища, които извършват обучение в това направление, подали искане, по график, съгласуван със съвета на ректорите.

(3) Процедура за програмна акредитация извън графика по ал. 2 се открива по искане на министъра на образованието и науката и на висшите училища.

(4) Процедурите по ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в" и т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а" се осъществяват от Акредитационния съвет.

(5) Процедурите по ал. 1, т. 2, букви "б" и "г" и т. 6, буква "б" се осъществяват от постоянната комисия по съответната област на висшето образование.

(6) Откриването на процедура за акредитация или за оценяване на проект по искане на висшето училище, на организациите по чл. 47, ал. 1 или на учредителите по чл. 14, ал. 1 започва с решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, на основание представен от заявителя доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

(7) При откриване на процедура за акредитация по искане на министъра на образованието и науката висшите училища са длъжни в срок до два месеца от решението на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, за откриване на процедурата, да представят в Националната агенция за оценяване и акредитация доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

(8) В правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация в съответствие със законовите изисквания по заявената процедура се определят фактите и обстоятелствата, относно които заявителят представя съответните документи и необходимата информация.

(9) Разходите по процедурите за акредитация и за оценяване на проект се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от министъра на финансите.

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) В едномесечен срок от постъпване на искането за откриване на процедура Акредитационният съвет, съответно постоянната комисия, взема решение за даване ход на процедурата или отказва откриване на процедурата, когато заявителят не е представил информацията по чл. 81, ал. 6, 7 и 8.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, което се приема до 12 месеца след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.

(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по чл. 79, ал. 1.

(3) Решението за акредитация съдържа:

1. срок на акредитацията и капацитет на висшето училище, а при програмната акредитация - капацитет на професионалното направление или специалността от регулираните професии;

2. препоръки и срок за изпълнението им.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) В случай че висшето училище не отговаря на изискванията за академичен състав на основен трудов договор или за материална база, Акредитационният съвет приема решение, с което прави отказ за акредитация.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Решението, с което се прави отказ за акредитация, съдържа:

1. мотиви за отказа и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище и организациите по чл. 47, ал. 1 е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и за подобряване на качеството, след изтичането на който може да се поиска откриване на нова процедура, като този срок не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.

(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Промени в определения по ал. 3, т. 1 капацитет могат да се правят по искане на висшето училище и на министъра на образованието, младежта и науката.

(7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) При неизпълнение на препоръките по ал. 3, т. 2 се налагат следните санкции:

1. намаляване на образователния капацитет на висшето училище - общо или по професионални направления;

2. намаляване на акредитационната оценка, съответно на срока на акредитация на висшето училище и на неговите професионални направления;

3. отнемане на акредитацията на висшето училище.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, което се приема до 12 месеца след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.

(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по чл. 79, ал. 1.

(3) Решението за акредитация съдържа:

1. срок на акредитацията и капацитет на висшето училище, а при програмната акредитация - капацитет на професионалното направление или специалността от регулираните професии;

2. препоръки и срок за изпълнението им.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) В случай че висшето училище не отговаря на изискванията за академичен състав на основен трудов договор или за материална база, Акредитационният съвет приема решение, с което прави отказ за акредитация.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Решението, с което се прави отказ за акредитация, съдържа:

1. мотиви за отказа и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище и организациите по чл. 47, ал. 1 е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и за подобряване на качеството, след изтичането на който може да се поиска откриване на нова процедура, като този срок не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.

(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Промени в определения по ал. 3, т. 1 капацитет могат да се правят по искане на висшето училище и на министъра на образованието, младежта и науката.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, което се приема до 12 месеца след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.

(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по чл. 79, ал. 1.

(3) Решението за акредитация съдържа:

1. срок на акредитацията и капацитет на висшето училище, а при програмната акредитация - капацитет на професионалното направление или специалността от регулираните професии;

2. препоръки и срок за изпълнението им.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) В случай че висшето училище не отговаря на изискванията за академичен състав на основен трудов договор или за материална база, Акредитационният съвет приема решение, с което прави отказ за акредитация.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Решението, с което се прави отказ за акредитация, съдържа:

1. мотиви за отказа и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище и организациите по чл. 47, ал. 1 е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и за подобряване на качеството, след изтичането на който може да се поиска откриване на нова процедура, като този срок не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.

(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Промени в определения по ал. 3, т. 1 капацитет могат да се правят по искане на висшето училище и на министъра на образованието и науката.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, което се приема до 12 месеца след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.

(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по чл. 79, ал. 1.

(3) Решението за акредитация съдържа:

1. срок на акредитацията и капацитет на висшето училище, а при програмната акредитация - капацитет на професионалното направление или специалността от регулираните професии;

2. препоръки и срок за изпълнението им.

(4) Решението, с което се прави отказ за акредитация, съдържа:

1. мотиви за отказа и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище и организациите по чл. 47, ал. 1 е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и за подобряване на качеството, след изтичането на който може да се поиска откриване на нова процедура, като този срок не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, което се приема до 12 месеца след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.

(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по чл. 79, ал. 1.

(3) Решението за акредитация съдържа:

1. срок на акредитацията и капацитет на висшето училище, а при програмната акредитация - капацитет на професионалното направление или специалността от регулираните професии;

2. препоръки и срок за изпълнението им.

(4) Решението, с което се прави отказ за акредитация, съдържа:

1. мотиви за отказа и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище и организациите по чл. 47, ал. 1 е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и за подобряване на качеството, след изтичането на който може да се поиска откриване на нова процедура, като този срок не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.

(5) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедурата за оценка на проекти по чл. 81, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, което се приема в 5-месечен срок след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) В решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриването на висше училище, основно звено, филиал, професионално направление, специалност от регулираните професии или на докторска програма.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и докторски програми, в които се провежда обучение, имат статут на акредитирани за срока, определен в ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедурата за оценка на проекти по чл. 81, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, което се приема в 5-месечен срок след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.

(2) В решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриването на висше училище, основно звено, филиал, професионално направление, специалност от регулираните професии или на научна специалност.

(3) Новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и научни специалности, в които се провежда обучение, имат статут на акредитирани за срока, определен в ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедурата за оценка на проекти по чл. 81, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, което се приема в 5-месечен срок след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.

(2) В решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриването на висше училище, основно звено, филиал, професионално направление, специалност от регулираните професии или на научна специалност.

(3) Новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и научни специалности, в които се провежда обучение, имат статут на акредитирани за срока, определен в ал. 2.

(4) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Националната агенция за оценяване и акредитация:

1. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава критерии за оценяване и акредитация, както и за определяне на капацитета по чл. 83, ал. 3, т. 1, в съответствие с този закон и държавните изисквания;

2. утвърждава процедурите по оценяване и акредитация и свързаната с тях документация;

3. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и на докторски програми;

4. утвърждава критерии и процедури за следакредитационно наблюдение на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и на специалности от регулираните професии, по смисъла на чл. 11, ал. 4;

5. оценява дейността и качеството на обучението във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на които акредитира или отказва акредитация;

6. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за акредитираните докторски програми във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1;

7. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) обнародва в "Държавен вестник" списък на акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и на акредитираните докторски програми във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1, заедно с получените оценки не по-късно от месец май на всяка календарна година.

(2) Органи за управление на Националната агенция за оценяване и акредитация са Акредитационният съвет и неговият председател.

(3) Председателят на Акредитационния съвет е и председател на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той представлява агенцията и ръководи дейността й.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Националната агенция за оценяване и акредитация:

1. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава критерии за оценяване и акредитация, както и за определяне на капацитета по чл. 83, ал. 3, т. 1, в съответствие с този закон и държавните изисквания;

2. утвърждава процедурите по оценяване и акредитация и свързаната с тях документация;

3. оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и на научни специалности;

4. утвърждава критерии и процедури за следакредитационно наблюдение на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и на специалности от регулираните професии, по смисъла на чл. 11, ал. 4;

5. оценява дейността и качеството на обучението във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на които акредитира или отказва акредитация;

6. създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1;

7. обнародва в "Държавен вестник" списък на акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и на акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1, заедно с получените оценки не по-късно от месец май на всяка календарна година.

(2) Органи за управление на Националната агенция за оценяване и акредитация са Акредитационният съвет и неговият председател.

(3) Председателят на Акредитационния съвет е и председател на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той представлява агенцията и ръководи дейността й.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Националната агенция за оценяване и акредитация:

1. утвърждава критерии за оценяване и акредитация в съответствие с този закон и държавните изисквания;

2. утвърждава процедурите по оценяване и акредитация и свързаната с тях документация;

3. оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и на научни специалности;

4. утвърждава критерии и процедури за следакредитационно наблюдение на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и на специалности от регулираните професии, по смисъла на чл. 11, ал. 4;

5. оценява дейността и качеството на обучението във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на които акредитира или отказва акредитация;

6. създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1;

7. обнародва в "Държавен вестник" списък на акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и на акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1, заедно с получените оценки не по-късно от месец май на всяка календарна година.

(2) Органи за управление на Националната агенция за оценяване и акредитация са Акредитационният съвет и неговият председател.

(3) Председателят на Акредитационния съвет е и председател на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той представлява агенцията и ръководи дейността й.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитационният съвет се състои от 11 членове - председател и 10 членове - хабилитирани лица от областите на висшето образование, от които единият е и заместник-председател по следакредитационно наблюдение и контрол. Съставът на членовете включва:

1. шестима представители на висшите училища;

2. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) един представител на Българската академия на науките и един представител на Селскостопанската академия;

3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) двама представители на Министерството на образованието, младежта и науката.

(2) Кандидатите за представители на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Кандидатите за представители на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия се номинират с тайно гласуване от управителните им съвети по предложение на техните научни съвети.

(4) Броят на номинираните кандидати трябва да бъде два пъти по-голям от броя на представителите, определен в ал. 1.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министър-председателят назначава по трудово правоотношение членовете на Акредитационния съвет въз основа на предложенията на министъра на образованието, младежта и науката, Съвета на ректорите, Българската академия на науките и Селскостопанската академия.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министър-председателят назначава по трудово правоотношение председателя и заместник-председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на министъра на образованието, младежта и науката. Заместник-председателят се предлага от състава на членовете по ал. 1, т. 1.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитационният съвет се състои от 11 членове - председател и 10 членове - хабилитирани лица от областите на висшето образование, от които единият е и заместник-председател по следакредитационно наблюдение и контрол. Съставът на членовете включва:

1. шестима представители на висшите училища;

2. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) един представител на Българската академия на науките и един представител на Селскостопанската академия;

3. двама представители на Министерството на образованието и науката.

(2) Кандидатите за представители на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Кандидатите за представители на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия се номинират с тайно гласуване от управителните им съвети по предложение на техните научни съвети.

(4) Броят на номинираните кандидати трябва да бъде два пъти по-голям от броя на представителите, определен в ал. 1.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Министър-председателят назначава по трудово правоотношение членовете на Акредитационния съвет въз основа на предложенията на министъра на образованието и науката, Съвета на ректорите, Българската академия на науките и Селскостопанската академия.

(6) Министър-председателят назначава по трудово правоотношение председателя и заместник-председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на министъра на образованието и науката. Заместник-председателят се предлага от състава на членовете по ал. 1, т. 1.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитационният съвет се състои от 11 членове - председател и 10 членове - хабилитирани лица от областите на висшето образование, от които единият е и заместник-председател по следакредитационно наблюдение и контрол. Съставът на членовете включва:

1. шестима представители на висшите училища;

2. един представител на Българската академия на науките и един представител на Националния център за аграрни науки;

3. двама представители на Министерството на образованието и науката.

(2) Кандидатите за представители на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища.

(3) Кандидатите за представители на Българската академия на науките и на Националния център за аграрни науки се номинират с тайно гласуване от управителните им съвети по предложение на техните научни съвети.

(4) Броят на номинираните кандидати трябва да бъде два пъти по-голям от броя на представителите, определен в ал. 1.

(5) Министър-председателят назначава по трудово правоотношение членовете на Акредитационния съвет въз основа на предложенията на министъра на образованието и науката, Съвета на ректорите, Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки.

(6) Министър-председателят назначава по трудово правоотношение председателя и заместник-председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на министъра на образованието и науката. Заместник-председателят се предлага от състава на членовете по ал. 1, т. 1.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Мандатът на председателя, заместник-председателя и на членовете на Акредитационния съвет е 6-годишен.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да бъдат назначавани за повече от един мандат.

(3) Половината от състава на Акредитационния съвет, с изключение на председателя, се обновява на всеки три години от всяка квота по реда на чл. 86.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Положението на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия.

(5) Мандатът на председателя, заместник-председателя или член на Акредитационния съвет се прекратява предсрочно при:

1. освобождаване на лицето от длъжност в случаите на:

а) постъпване на негово писмено заявление;

б) системно неизпълнение на задълженията;

в) фактическа невъзможност да изпълнява длъжността, продължила повече от 6 месеца;

г) несъвместимост с длъжностите и изискванията по ал. 4;

2. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) смърт на лицето.

(6) Решението за освобождаване на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет по ал. 5, т. 1, букви "б" и "в" се взема с мнозинство от списъчния състав на Акредитационния съвет и се предлага на министър-председателя.

(7) При предсрочно прекратяване на мандата на лицата по ал. 5 в срок до един месец от освобождаването от длъжност или от деня на смъртта се извършва попълване на Акредитационния съвет по реда на чл. 86 до края на съответния мандат.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Мандатът на председателя, заместник-председателя и на членовете на Акредитационния съвет е 6-годишен.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да бъдат назначавани за повече от един мандат.

(3) Половината от състава на Акредитационния съвет, с изключение на председателя, се обновява на всеки три години от всяка квота по реда на чл. 86.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Положението на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия, както и с участието в научни комисии и в президиума на Висшата атестационна комисия.

(5) Мандатът на председателя, заместник-председателя или член на Акредитационния съвет се прекратява предсрочно при:

1. освобождаване на лицето от длъжност в случаите на:

а) постъпване на негово писмено заявление;

б) системно неизпълнение на задълженията;

в) фактическа невъзможност да изпълнява длъжността, продължила повече от 6 месеца;

г) несъвместимост с длъжностите и изискванията по ал. 4;

2. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) смърт на лицето.

(6) Решението за освобождаване на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет по ал. 5, т. 1, букви "б" и "в" се взема с мнозинство от списъчния състав на Акредитационния съвет и се предлага на министър-председателя.

(7) При предсрочно прекратяване на мандата на лицата по ал. 5 в срок до един месец от освобождаването от длъжност или от деня на смъртта се извършва попълване на Акредитационния съвет по реда на чл. 86 до края на съответния мандат.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Мандатът на председателя, заместник-председателя и на членовете на Акредитационния съвет е 6-годишен.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да бъдат назначавани за повече от един мандат.

(3) Половината от състава на Акредитационния съвет, с изключение на председателя, се обновява на всеки три години от всяка квота по реда на чл. 86.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Положението на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия, както и с участието в научни комисии и в президиума на Висшата атестационна комисия.

(5) Мандатът на председателя, заместник-председателя или член на Акредитационния съвет се прекратява предсрочно при:

1. освобождаване на лицето от длъжност в случаите на:

а) постъпване на негово писмено заявление;

б) системно неизпълнение на задълженията;

в) фактическа невъзможност да изпълнява длъжността, продължила повече от 6 месеца;

г) несъвместимост с длъжностите и изискванията по ал. 4;

2. смърт на лицето.

(6) Решението за освобождаване на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет по ал. 5, т. 1, букви "б" и "в" се взема с мнозинство от списъчния състав на Акредитационния съвет и се предлага на министър-председателя.

(7) При предсрочно прекратяване на мандата на лицата по ал. 5 в срок до един месец от освобождаването от длъжност или от деня на смъртта се извършва попълване на Акредитационния съвет по реда на чл. 86 до края на съответния мандат.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Мандатът на председателя, заместник-председателя и на членовете на Акредитационния съвет е 6-годишен.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да бъдат назначавани за повече от един мандат.

(3) Половината от състава на Акредитационния съвет, с изключение на председателя, се обновява на всеки три години от всяка квота по реда на чл. 86.

(4) Положението на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и на Националния център за аграрни науки, както и с участието в научни комисии и в президиума на Висшата атестационна комисия.

(5) Мандатът на председателя, заместник-председателя или член на Акредитационния съвет се прекратява предсрочно при:

1. освобождаване на лицето от длъжност в случаите на:

а) постъпване на негово писмено заявление;

б) системно неизпълнение на задълженията;

в) фактическа невъзможност да изпълнява длъжността, продължила повече от 6 месеца;

г) несъвместимост с длъжностите и изискванията по ал. 4;

2. смърт на лицето.

(6) Решението за освобождаване на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет по ал. 5, т. 1, букви "б" и "в" се взема с мнозинство от списъчния състав на Акредитационния съвет и се предлага на министър-председателя.

(7) При предсрочно прекратяване на мандата на лицата по ал. 5 в срок до един месец от освобождаването от длъжност или от деня на смъртта се извършва попълване на Акредитационния съвет по реда на чл. 86 до края на съответния мандат.

Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишен текст на чл. 88 - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Акредитационният съвет:

1. разработва критерии за оценяване и акредитация;

2. разработва конкретните процедури по оценяване и акредитация и свързаната с тях документация;

3. приема решения за откриване на процедури по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в", т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а";

4. създава постоянни комисии по области на висшето образование и експертни групи към тях и по предложение на постоянните комисии утвърждава задачите и състава на експертните групи в съответствие със заявените процедури;

5. приема решения по откритите процедури по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в", т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а" въз основа на докладите на постоянните комисии;

6. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) информира министъра на образованието, младежта и науката, както и висшите училища, за извършените оценки и акредитации;

7. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) разработва правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и чрез министъра на образованието, младежта и науката го предлага за приемане от Министерския съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) В състава на експертните групи по ал. 1, т. 4 могат да участват български и/или чуждестранни експерти, определени от Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация, включително представители на съсловните и браншови организации и на сдружения на работодателите.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Акредитационният съвет:

1. разработва критерии за оценяване и акредитация;

2. разработва конкретните процедури по оценяване и акредитация и свързаната с тях документация;

3. приема решения за откриване на процедури по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в", т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а";

4. създава постоянни комисии по области на висшето образование и експертни групи към тях и по предложение на постоянните комисии утвърждава задачите и състава на експертните групи в съответствие със заявените процедури;

5. приема решения по откритите процедури по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в", т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а" въз основа на докладите на постоянните комисии;

6. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) информира министъра на образованието, младежта и науката, както и висшите училища, за извършените оценки и акредитации;

7. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) разработва правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и чрез министъра на образованието, младежта и науката го предлага за приемане от Министерския съвет.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Акредитационният съвет:

1. разработва критерии за оценяване и акредитация;

2. разработва конкретните процедури по оценяване и акредитация и свързаната с тях документация;

3. приема решения за откриване на процедури по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в", т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а";

4. създава постоянни комисии по области на висшето образование и експертни групи към тях и по предложение на постоянните комисии утвърждава задачите и състава на експертните групи в съответствие със заявените процедури;

5. приема решения по откритите процедури по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в", т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а" въз основа на докладите на постоянните комисии;

6. информира министъра на образованието и науката, както и висшите училища, за извършените оценки и акредитации;

7. разработва правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и чрез министъра на образованието и науката го предлага за приемане от Министерския съвет.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Постоянните комисии по области на висшето образование и постоянната комисия за следакредитационно наблюдение имат състав от 3 до 7 членове, които се назначават с тригодишен мандат от председателя на Акредитационния съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Положението на председателя и на член на постоянна комисия е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Оценяването при процедурите по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, буква "а" и буква "в", т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а" може да се извършва и от чуждестранни агенции, членове на Европейската асоциация за осигуряване качеството във висшето образование (ENQA) и/или вписани в Европейския регистър на агенциите за осигуряване на европейско качество във висшето образование (EQAR), по покана на съответното висше училище.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Постоянните комисии контролират работата на експертните групи и приемат техните доклади.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Постоянните комисии по области на висшето образование:

1. приемат решения за програмна акредитация в случаите по чл. 81, ал. 1, т. 2, букви "б" и "г" и т. 6, буква "б";

2. подготвят и внасят в Акредитационния съвет доклад за резултатите от извършеното оценяване при процедурите по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в", т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а".

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) В зависимост от заявената процедура докладът по ал. 4, т. 2 съдържа мотивирана оценка относно съответствието на представените от висшето училище доказателства с критериите за институционална или програмна акредитация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Постоянните комисии по области на висшето образование и постоянната комисия за следакредитационно наблюдение имат състав от 3 до 7 членове, които се назначават с тригодишен мандат от председателя на Акредитационния съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Положението на председателя и на член на постоянна комисия е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия.

(3) Постоянните комисии контролират работата на експертните групи и приемат техните доклади.

(4) Постоянните комисии по области на висшето образование:

1. приемат решения за програмна акредитация в случаите по чл. 81, ал. 1, т. 2, букви "б" и "г" и т. 6, буква "б";

2. подготвят и внасят в Акредитационния съвет доклад за резултатите от извършеното оценяване при процедурите по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в", т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а".

(5) В зависимост от заявената процедура докладът по ал. 4, т. 2 съдържа мотивирана оценка относно съответствието на представените от висшето училище доказателства с критериите за институционална или програмна акредитация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Постоянните комисии по области на висшето образование и постоянната комисия за следакредитационно наблюдение имат състав от 3 до 7 членове, които се назначават с тригодишен мандат от председателя на Акредитационния съвет.

(2) Положението на председателя и на член на постоянна комисия е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и на Националния център за аграрни науки.

(3) Постоянните комисии контролират работата на експертните групи и приемат техните доклади.

(4) Постоянните комисии по области на висшето образование:

1. приемат решения за програмна акредитация в случаите по чл. 81, ал. 1, т. 2, букви "б" и "г" и т. 6, буква "б";

2. подготвят и внасят в Акредитационния съвет доклад за резултатите от извършеното оценяване при процедурите по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в", т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а".

(5) В зависимост от заявената процедура докладът по ал. 4, т. 2 съдържа мотивирана оценка относно съответствието на представените от висшето училище доказателства с критериите за институционална или програмна акредитация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

Чл. 88б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация издава бюлетин, в който се публикуват:

1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури за оценяване и акредитация;

2. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) критериите за оценяването и акредитацията на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за акредитираните докторски програми във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1;

3. годишен доклад на Националната агенция за оценяване и акредитация за резултатите от дейността й;

4. материали за популяризиране на най-добрите постижения на висши училища, както и материали с методически характер.

Чл. 88б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация издава бюлетин, в който се публикуват:

1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури за оценяване и акредитация;

2. критериите за оценяването и акредитацията на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1;

3. годишен доклад на Националната агенция за оценяване и акредитация за резултатите от дейността й;

4. материали за популяризиране на най-добрите постижения на висши училища, както и материали с методически характер.

Чл. 88в. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) При изпълнение на функциите си по чл. 11, ал. 1 Националната агенция за оценяване и акредитация се подпомага от постоянна комисия за следакредитационно наблюдение и контрол.

(2) За извършените проверки постоянната комисия съставя констативни протоколи.

(3) При констатирано неизпълнение на дадените препоръки в срок или при констатирано съществено нарушение на закона постоянната комисия приема решение, с което предлага на Акредитационния съвет да отнеме съответната институционална или програмна акредитация.

(4) Акредитационният съвет се произнася по предложението по ал. 3 в тримесечен срок от неговото постъпване с решение, с което потвърждава или отнема акредитацията.

(5) Решението за отнемане на акредитацията съдържа:

1. мотиви за отнемането на акредитацията и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и подобряване на качеството, след изтичането на който може да се поиска откриване на нова процедура, като този срок не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решенията по ал. 5 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 88в. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) При изпълнение на функциите си по чл. 11, ал. 1 Националната агенция за оценяване и акредитация се подпомага от постоянна комисия за следакредитационно наблюдение и контрол.

(2) За извършените проверки постоянната комисия съставя констативни протоколи.

(3) При констатирано неизпълнение на дадените препоръки в срок или при констатирано съществено нарушение на закона постоянната комисия приема решение, с което предлага на Акредитационния съвет да отнеме съответната институционална или програмна акредитация.

(4) Акредитационният съвет се произнася по предложението по ал. 3 в тримесечен срок от неговото постъпване с решение, с което потвърждава или отнема акредитацията.

(5) Решението за отнемане на акредитацията съдържа:

1. мотиви за отнемането на акредитацията и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и подобряване на качеството, след изтичането на който може да се поиска откриване на нова процедура, като този срок не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.

(6) Решенията по ал. 5 могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд.

Глава десета.

АКРЕДИТАЦИЯ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА (ИЗМ. - ДВ, БР. 60 ОТ 1999 Г.)

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитацията е признаване от Националната агенция за оценяване и акредитация на правото на висшите училища да дават висше образование по образователно-квалификационни степени в определени области, професионални направления и по специалностите от регулираните професии чрез оценяване качеството на дейностите по чл. 6.

(2) Оценяването и акредитацията имат за цел да стимулират висшите училища да развиват своя потенциал и да повишават и поддържат качеството на предлаганото образование.

(3) Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране политиката на държавата към висшето училище.

(4) Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, факултет, филиал и колеж, както и за откриване на професионални направления и специалности от регулираните професии.

(5) На акредитация подлежи и правото на висши училища и организации по чл. 47, ал. 1 да провеждат обучение по образователна и научна степен "доктор" по научни специалности.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Акредитацията е признаване от Националната агенция за оценяване и акредитация на съответствието на дейността и качеството на обучението във висшето училище с този закон и държавните изисквания.

(2) Основна цел на акредитацията е да стимулира висшите училища да развиват своя потенциал и да повишават и поддържат качеството на дейността си.

(3) Акредитацията дава право на висшето училище да осъществява дейността си и да провежда обучение съобразно получената оценка.

(4) Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране политиката на държавата към висшето училище.

(5) Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, факултет, институт, филиал и колеж, както и за откриване на специалност.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитацията е институционална и програмна.

(2) Програмната акредитация може да бъде поискана от висшето училище след получаване на институционална акредитация.

(3) Оценка на проекти за откриване на основни звена, филиали, професионални направления и на специалности от регулираните професии може да бъде поискана от висше училище, което е получило институционална акредитация.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Акредитацията е институционална и програмна.

(2) При институционалната акредитация се установява съответствието на устройството и цялостната дейност на висшето училище и неговите звена с този закон.

(3) При програмната акредитация се оценява качеството на обучението във висшето училище по специалности в рамките на отделните професионални направления.

(4) Институционалната акредитация на висше училище предхожда програмната акредитация.

(5) Оценка на проекти за откриване на факултети, филиали, институти, колежи и специалности може да бъде поискана от висше училище, което е получило институционална акредитация.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Институционалната акредитация:

1. се основава на оценяване на начина, по който висшето училище осъществява своята мисия и цели като организация в съответствие с чл. 17;

2. е резултат от оценяването на ефективността, с която висшето училище контролира, поддържа и повишава качеството на обучението в предлаганите области на висшето образование и професионални направления.

(2) Оценяването при институционалната акредитация е насочено към проверка на ефективността на:

1. вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на образованието;

2. процедурите за одобряване, наблюдение и обновяване на учебните планове и програми;

3. процедурите за предприемане на действия във връзка и по повод на резултатите от програмната акредитация, както и от други външни независими проверки;

4. цялостното ръководство и контрол на процесите на оценяване във висшето училище;

5. управлението на системата за натрупване и трансфер на кредити;

6. управлението на сътрудничеството с други висши училища и организации;

7. поддръжката, управлението и развитието на материалната база на висшето училище;

8. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на обучаваните в тази дейност.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Оценяването при акредитацията се извършва по четиристепенна оценъчна скала, включваща оценките: много добра, добра, задоволителна, незадоволителна.

(2) Акредитацията е с валидност 5 години, когато получената оценка е "много добра" или "добра" и с валидност до 3 години при - "задоволителна" оценка.

(3) При незадоволителна оценка се отказва акредитация.

(4) Проектите за откриване на висше училище, както и факултети, филиали, институти, колежи и специалности във висшите училища се оценяват с положителна или отрицателна оценка.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Програмната акредитация се основава на оценяването на качеството на предлаганото образование в определено професионално направление в основно звено и/или филиал на висшето училище, на специалност от регулираните професии или научна специалност.

(2) В рамките на професионалното направление оценяването е насочено към проверка на качеството на обучението на студентите във всички предлагани форми на обучение по образователно-квалификационните степени и образователната и научна степен "доктор".

(3) Обект на оценяване при програмната акредитация са:

1. структурата, организацията и съдържанието на учебните планове и програми;

2. профилът и квалификацията на преподавателския състав;

3. материално-техническата осигуреност на обучението;

4. методите на преподаване и оценяване постиженията на студентите;

5. управлението на качеството на образованието;

6. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на студентите и докторантите в нея.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Висшите училища нямат право да провеждат обучение по неакредитирани специалности и да издават на завършилите ги лица дипломи по смисъла на чл. 7, ал. 2 и 3.

(2) Висшите училища и организациите по чл. 47 могат да провеждат обучение на образователна и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра".

(3) На неакредитирани висши училища или специалности не се утвърждава прием по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6.

(4) Неакредитирани висши училища не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.

(5) Разпоредбите на ал. 1, 3 и 4 не се прилагат за новооткритите висши училища, основни звена или специалности до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 82, ал. 2.

(6) Разпоредбите на ал. 1 и 4 не се прилагат и за държавни висши училища, на които е отказана за първи път акредитация, до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 81, ал. 4, т. 2.

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Оценяването при акредитацията се извършва по четирибална система, включваща оценките: "много добра", "добра", "задоволителна" и "незадоволителна".

(2) Срокът на валидност на акредитацията е 6 години, когато получената оценка е "много добра" или "добра", и три години - при "задоволителна" оценка.

(3) При получена "незадоволителна" оценка се прави отказ за акредитация.

(4) Проектите за откриване на висши училища, както и на факултети, филиали, колежи и на професионални направления и специалности от регулираните професии, се оценяват с положителна или отрицателна оценка.

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване на проект се открива по искане на:

1. висше училище, на организация по чл. 47 или учредители по смисъла на чл. 14;

2. министъра на образованието и науката.

(2) Искането за откриване на процедура за оценяване на проект или за акредитация по ал. 1, т. 1 трябва да съдържа информация по смисъла на чл. 87, ал. 4.

(3) В Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация се определят обстоятелствата, относно които заявителят представя съответните документи и необходимата информация.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Разходите по процедурите се заплащат от заявителя към датата на откриване на процедурата по нормативи, утвърдени от министъра на финансите.

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване на проект се открива по искане на:

1. висше училище, на организация по чл. 47 или учредители по смисъла на чл. 14;

2. министъра на образованието и науката.

(2) Искането за откриване на процедура за оценяване на проект или за акредитация по ал. 1, т. 1 трябва да съдържа информация по смисъла на чл. 87, ал. 4.

(3) В Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация се определят обстоятелствата, относно които заявителят представя съответните документи и необходимата информация.

(4) Разходите по процедурите се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от министъра на финансите.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Висшите училища нямат право да провеждат обучение по специалности от неакредитирани професионални направления и неакредитираните специалности от регулираните професии и да издават на завършилите ги лица дипломи по смисъла на чл. 7, ал. 3.

(2) Висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 могат да провеждат обучение на образователна и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра".

(3) На неакредитираните висши училища или професионални направления и специалности от регулираните професии не се утвърждава прием по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6.

(4) Неакредитираните висши училища не получават държавна субсидия и не се финансират от държавата.

(5) Разпоредбите по ал. 1, 3 и 4 не се прилагат за новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления или специалности от регулираните професии до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 84, ал. 2.

(6) Разпоредбите по ал. 1 и 4 не се прилагат и за висши училища, на които е отказана за първи път акредитация, до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 83, ал. 4, т. 2.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Процедурата се открива в едномесечен срок от постъпване на искането.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване на проект се открива за:

1. институционална акредитация - по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието и науката;

2. програмна акредитация на:

а) специалностите от регулираните професии и

б) професионални направления - по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието и науката;

в) научни специалности от регулираните професии и

г) останалите научни специалности - по искане на висшите училища, организациите по чл. 47, ал. 1 и/или на министъра на образованието и науката;

3. оценяване на проект за откриване на висше училище - по искане на министъра на образованието и науката или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

4. оценяване на проект за преобразуване на висше училище - по искане на висшето училище или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

5. оценяване на проект за откриване на основно звено и/или на филиал - по искане на висшето училище;

6. оценяване на проект за откриване на:

а) специалност от регулираните професии и

б) професионално направление - по искане на висшето училище.

(2) Процедурата за програмна акредитация по ал. 1, т. 2, буква "б" в определено професионално направление се открива едновременно за всички висши училища, които извършват обучение в това направление, подали искане, по график, съгласуван със съвета на ректорите.

(3) Процедура за програмна акредитация извън графика по ал. 2 се открива по искане на министъра на образованието и науката и на висшите училища.

(4) Процедурите по ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в" и т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а" се осъществяват от Акредитационния съвет.

(5) Процедурите по ал. 1, т. 2, букви "б" и "г" и т. 6, буква "б" се осъществяват от постоянната комисия по съответната област на висшето образование.

(6) Откриването на процедура за акредитация или за оценяване на проект по искане на висшето училище, на организациите по чл. 47, ал. 1 или на учредителите по чл. 14, ал. 1 започва с решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, на основание представен от заявителя доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

(7) При откриване на процедура за акредитация по искане на министъра на образованието и науката висшите училища са длъжни в срок до два месеца от решението на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, за откриване на процедурата, да представят в Националната агенция за оценяване и акредитация доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

(8) В правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация в съответствие със законовите изисквания по заявената процедура се определят фактите и обстоятелствата, относно които заявителят представя съответните документи и необходимата информация.

(9) Разходите по процедурите за акредитация и за оценяване на проект се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от министъра на финансите.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, което се приема в 6-месечен срок от откриването й.

(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по смисъла на чл. 77, ал. 1.

(3) Решението за акредитация при задоволителна оценка съдържа и:

1. срок на валидност на акредитацията;

2. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура.

(4) Решението, с което се отказва акредитация, съдържа и:

1. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок, след изтичането на който може да се поиска откриването на нова процедура; този срок не може да бъде по-голям от 18 месеца.

(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, което се приема в 6-месечен срок от откриването є.

(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по смисъла на чл. 77, ал. 1.

(3) Решението за акредитация при задоволителна оценка съдържа и:

1. срок на валидност на акредитацията;

2. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура.

(4) Решението, с което се отказва акредитация, съдържа и:

1. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок, след изтичането на който може да се поиска откриването на нова процедура; този срок не може да бъде по-голям от 18 месеца.

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) В едномесечен срок от постъпване на искането за откриване на процедура Акредитационният съвет, съответно постоянната комисия, взема решение за даване ход на процедурата или отказва откриване на процедурата, когато заявителят не е представил информацията по чл. 81, ал. 6, 7 и 8.

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Процедурата за оценка на проект приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, което се приема в тримесечен срок от откриването й.

(2) В решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриването на висшето училище, неговото основно звено или специалност.

(3) Новооткритите висши училища, техни основни звена и специалности имат статут на акредитирани за срока, посочен съгласно ал. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Процедурата за оценка на проект приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, което се приема в тримесечен срок от откриването є.

(2) В решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриването на висшето училище, неговото основно звено или специалност.

(3) Новооткритите висши училища, техни основни звена и специалности имат статут на акредитирани за срока, посочен съгласно ал. 2.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, което се приема до 12 месеца след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.

(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по чл. 79, ал. 1.

(3) Решението за акредитация съдържа:

1. срок на акредитацията и капацитет на висшето училище, а при програмната акредитация - капацитет на професионалното направление или специалността от регулираните професии;

2. препоръки и срок за изпълнението им.

(4) Решението, с което се прави отказ за акредитация, съдържа:

1. мотиви за отказа и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище и организациите по чл. 47, ал. 1 е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и за подобряване на качеството, след изтичането на който може да се поиска откриване на нова процедура, като този срок не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.

(5) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Националната агенция за оценяване и акредитация:

1. разработва и утвърждава критерии за оценяване и акредитация в съответствие с този закон и приетите държавни изисквания;

2. разработва и утвърждава конкретните процедури по оценяване и акредитиране и свързаната с тях документация;

3. оценява проектите за откриване и преобразуване на висши училища, техни основни звена и специалности;

4. оценява дейността и качеството на обучението във висшите училища, въз основа на което акредитира или отказва акредитация;

5. създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, техните основни звена и специалности;

6. не по-късно от месец май всяка година публикува в "Държавен вестник" списък на акредитираните висши училища, техните основни звена и специалности, заедно с получените оценки.

(2) Органи за управление на Националната агенция за оценяване и акредитация са Акредитационният съвет и неговият председател.

(3) Председателят на Акредитационния съвет е и председател на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той представлява агенцията и ръководи дейността й.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедурата за оценка на проекти по чл. 81, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, което се приема в 5-месечен срок след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.

(2) В решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриването на висше училище, основно звено, филиал, професионално направление, специалност от регулираните професии или на научна специалност.

(3) Новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и научни специалности, в които се провежда обучение, имат статут на акредитирани за срока, определен в ал. 2.

(4) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Акредитационният съвет се състои от председател и осем членове - хабилитирани лица от основните научни области, от които:

1. четирима представители на висшите училища;

2. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) двама представители на Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки;

3. двама представители на министъра на образованието и науката.

(2) Кандидатите за представители на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Кандидатите за представители на Българската академия на науките и на Националния център за аграрни науки се номинират с тайно гласуване от управителните им съвети по предложение на техните научни съвети.

(4) Броят на номинираните кандидати трябва да бъде два пъти по-голям от броя на представителите, определен в ал. 1.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Министър-председателят утвърждава състава на Акредитационния съвет въз основа на предложенията на министъра на образованието и науката, Съвета на ректорите, Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки. Той назначава председателя на агенцията по предложение на министъра на образованието и науката.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Акредитационният съвет се състои от председател и осем членове - хабилитирани лица от основните научни области, от които:

1. четирима представители на висшите училища;

2. двама представители на Българската академия на науките и Селскостопанската академия;

3. двама представители на министъра на образованието и науката.

(2) Кандидатите за представители на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища.

(3) Кандидатите за представители на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия се номинират с тайно гласуване от управителните им съвети по предложение на техните научни съвети.

(4) Броят на номинираните кандидати трябва да бъде два пъти по-голям от броя на представителите, определен в ал. 1.

(5) Министър-председателят утвърждава състава на Акредитационния съвет въз основа на предложенията на министъра на образованието и науката, Съвета на ректорите, Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Той назначава председателя на агенцията по предложение на министъра на образованието и науката.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Националната агенция за оценяване и акредитация:

1. утвърждава критерии за оценяване и акредитация в съответствие с този закон и държавните изисквания;

2. утвърждава процедурите по оценяване и акредитация и свързаната с тях документация;

3. оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и на научни специалности;

4. утвърждава критерии и процедури за следакредитационно наблюдение на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и на специалности от регулираните професии, по смисъла на чл. 11, ал. 4;

5. оценява дейността и качеството на обучението във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на които акредитира или отказва акредитация;

6. създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1;

7. обнародва в "Държавен вестник" списък на акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и на акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1, заедно с получените оценки не по-късно от месец май на всяка календарна година.

(2) Органи за управление на Националната агенция за оценяване и акредитация са Акредитационният съвет и неговият председател.

(3) Председателят на Акредитационния съвет е и председател на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той представлява агенцията и ръководи дейността й.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Мандатът на председателя и на членовете на Акредитационния съвет е 6-годишен.

(2) Половината от състава на Акредитационния съвет се обновява по квоти на всеки три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Положението на председател и на член на Акредитационния съвет е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор и декан във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки.

(4) Председателят или член на Акредитационния съвет се освобождава преди изтичане на мандата:

1. по негово писмено искане;

2. при системно неизпълнение на задълженията;

3. при фактическа невъзможност за изпълняване на длъжността, продължила повече от шест месеца;

4. при несъвместимост с длъжностите по ал. 3.

(5) Решението за освобождаване на председател и на член на Акредитационния съвет по ал. 4, т. 2 и 3 се взема с мнозинство от списъчния състав на съвета.

(6) Попълването на Акредитационния съвет се извършва по реда на чл. 84.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Мандатът на председателя и на членовете на Акредитационния съвет е 6-годишен.

(2) Половината от състава на Акредитационния съвет се обновява по квоти на всеки три години.

(3) Положението на председател и на член на Акредитационния съвет е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор и декан във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и Селскостопанската академия.

(4) Председателят или член на Акредитационния съвет се освобождава преди изтичане на мандата:

1. по негово писмено искане;

2. при системно неизпълнение на задълженията;

3. при фактическа невъзможност за изпълняване на длъжността, продължила повече от шест месеца;

4. при несъвместимост с длъжностите по ал. 3.

(5) Решението за освобождаване на председател и на член на Акредитационния съвет по ал. 4, т. 2 и 3 се взема с мнозинство от списъчния състав на съвета.

(6) Попълването на Акредитационния съвет се извършва по реда на чл. 84.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитационният съвет се състои от 11 членове - председател и 10 членове - хабилитирани лица от областите на висшето образование, от които единият е и заместник-председател по следакредитационно наблюдение и контрол. Съставът на членовете включва:

1. шестима представители на висшите училища;

2. един представител на Българската академия на науките и един представител на Националния център за аграрни науки;

3. двама представители на Министерството на образованието и науката.

(2) Кандидатите за представители на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища.

(3) Кандидатите за представители на Българската академия на науките и на Националния център за аграрни науки се номинират с тайно гласуване от управителните им съвети по предложение на техните научни съвети.

(4) Броят на номинираните кандидати трябва да бъде два пъти по-голям от броя на представителите, определен в ал. 1.

(5) Министър-председателят назначава по трудово правоотношение членовете на Акредитационния съвет въз основа на предложенията на министъра на образованието и науката, Съвета на ректорите, Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки.

(6) Министър-председателят назначава по трудово правоотношение председателя и заместник-председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на министъра на образованието и науката. Заместник-председателят се предлага от състава на членовете по ал. 1, т. 1.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Акредитационният съвет:

1. утвърждава критерии за оценяване и акредитация;

2. утвърждава конкретните процедури по оценяване и акредитиране и свързаната с тях документация;

3. взема решения за откриване на процедури и за акредитация и процедури за оценяване на проекти;

4. създава постоянни комисии по професионални области и експертни групи към тях; по предложение на постоянните комисии утвърждава задачите и състава на експертните групи в съответствие със заявените процедури;

5. взема решения за акредитация или за оценяване на проекти въз основа на докладите на постоянните комисии;

6. информира министъра на образованието и науката, както и висшите училища за извършените оценки и акредитации;

7. разработва Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и го предлага на Министерския съвет за приемане.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Мандатът на председателя, заместник-председателя и на членовете на Акредитационния съвет е 6-годишен.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да бъдат назначавани за повече от един мандат.

(3) Половината от състава на Акредитационния съвет, с изключение на председателя, се обновява на всеки три години от всяка квота по реда на чл. 86.

(4) Положението на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и на Националния център за аграрни науки, както и с участието в научни комисии и в президиума на Висшата атестационна комисия.

(5) Мандатът на председателя, заместник-председателя или член на Акредитационния съвет се прекратява предсрочно при:

1. освобождаване на лицето от длъжност в случаите на:

а) постъпване на негово писмено заявление;

б) системно неизпълнение на задълженията;

в) фактическа невъзможност да изпълнява длъжността, продължила повече от 6 месеца;

г) несъвместимост с длъжностите и изискванията по ал. 4;

2. смърт на лицето.

(6) Решението за освобождаване на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет по ал. 5, т. 1, букви "б" и "в" се взема с мнозинство от списъчния състав на Акредитационния съвет и се предлага на министър-председателя.

(7) При предсрочно прекратяване на мандата на лицата по ал. 5 в срок до един месец от освобождаването от длъжност или от деня на смъртта се извършва попълване на Акредитационния съвет по реда на чл. 86 до края на съответния мандат.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Постоянните комисии по професионални области имат състав от 3 до 7 членове, които се назначават с тригодишен мандат от председателя на Акредитационния съвет.

(2) Постоянните комисии контролират работата на експертните групи и приемат техните доклади.

(3) Постоянните комисии подготвят и внасят в Акредитационния съвет доклад за резултатите от извършеното оценяване.

(4) В зависимост от заявената процедура докладът съдържа информация и оценка за:

1. образователните цели, поставени пред висшето училище, негово основно звено и специалност;

2. съответствието на вътрешната структура, собствената нормативна документация и решенията на ръководните органи на висшето училище или негово основно звено с този закон;

3. учебната документация;

4. академичния състав;

5. материалната осигуреност на учебния процес;

6. библиотеката, издателската база и други средства за информационно осигуряване на обучението и творческата дейност;

7. изпитните процедури и критериите за приемане, оценяване и дипломиране на студентите, докторантите и специализантите;

8. системата за подбор, оценяване и атестиране на академичния състав;

9. научноизследователската (художествено-творческата) дейност във висшето училище, неговите основни звена и специалности;

10. реализацията на завършилите обучението си във висшето училище или негово основно звено;

11. спазването на академичните свободи и студентските права;

12. съответствието на обучението с държавните изисквания;

13. системата за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Акредитационният съвет:

1. разработва критерии за оценяване и акредитация;

2. разработва конкретните процедури по оценяване и акредитация и свързаната с тях документация;

3. приема решения за откриване на процедури по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в", т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а";

4. създава постоянни комисии по области на висшето образование и експертни групи към тях и по предложение на постоянните комисии утвърждава задачите и състава на експертните групи в съответствие със заявените процедури;

5. приема решения по откритите процедури по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в", т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а" въз основа на докладите на постоянните комисии;

6. информира министъра на образованието и науката, както и висшите училища, за извършените оценки и акредитации;

7. разработва правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и чрез министъра на образованието и науката го предлага за приемане от Министерския съвет.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация издава бюлетин, в който се публикуват:

1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури за оценяване и акредитация;

2. критериите за оценяването и акредитацията на висши училища, техни основни звена и специалности;

3. годишен доклад на Националната агенция за оценяване и акредитация за резултатите от дейността й;

4. материали за популяризиране на най-добрите постижения на висши училища, както и материали с методически характер.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Постоянните комисии по области на висшето образование и постоянната комисия за следакредитационно наблюдение имат състав от 3 до 7 членове, които се назначават с тригодишен мандат от председателя на Акредитационния съвет.

(2) Положението на председателя и на член на постоянна комисия е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и на Националния център за аграрни науки.

(3) Постоянните комисии контролират работата на експертните групи и приемат техните доклади.

(4) Постоянните комисии по области на висшето образование:

1. приемат решения за програмна акредитация в случаите по чл. 81, ал. 1, т. 2, букви "б" и "г" и т. 6, буква "б";

2. подготвят и внасят в Акредитационния съвет доклад за резултатите от извършеното оценяване при процедурите по чл. 81, ал. 1, т. 1, т. 2, букви "а" и "в", т. 3, 4, 5 и т. 6, буква "а".

(5) В зависимост от заявената процедура докладът по ал. 4, т. 2 съдържа мотивирана оценка относно съответствието на представените от висшето училище доказателства с критериите за институционална или програмна акредитация по смисъла на чл. 77, ал. 2 или чл. 78, ал. 3.

Чл. 88б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация издава бюлетин, в който се публикуват:

1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури за оценяване и акредитация;

2. критериите за оценяването и акредитацията на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1;

3. годишен доклад на Националната агенция за оценяване и акредитация за резултатите от дейността й;

4. материали за популяризиране на най-добрите постижения на висши училища, както и материали с методически характер.

Чл. 88в. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) При изпълнение на функциите си по чл. 11, ал. 1 Националната агенция за оценяване и акредитация се подпомага от постоянна комисия за следакредитационно наблюдение и контрол.

(2) За извършените проверки постоянната комисия съставя констативни протоколи.

(3) При констатирано неизпълнение на дадените препоръки в срок или при констатирано съществено нарушение на закона постоянната комисия приема решение, с което предлага на Акредитационния съвет да отнеме съответната институционална или програмна акредитация.

(4) Акредитационният съвет се произнася по предложението по ал. 3 в тримесечен срок от неговото постъпване с решение, с което потвърждава или отнема акредитацията.

(5) Решението за отнемане на акредитацията съдържа:

1. мотиви за отнемането на акредитацията и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и подобряване на качеството, след изтичането на който може да се поиска откриване на нова процедура, като този срок не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.

(6) Решенията по ал. 5 могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд.

Глава десета.

АКРЕДИТАЦИЯ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 75. Акредитацията се състои в признаване на съответствието на дейността на висше училище, негово основно структурно звено или отделна специалност с държавните изисквания.

Чл. 76. Националната агенция за оценяване и акредитация:

1. с правилника за дейността си разработва и актуализира критерии и стандарти за акредитация в съответствие с този закон и приетите държавни изисквания;

2. разработва и утвърждава процедурите и съответната документация за акредитационния процес;

3. оценява проектите за създаване или преобразуване на висши училища, факултети и специалности;

4. оценява състоянието и дейността на висшите училища, техните факултети и специалности, въз основа на което акредитира или отказва акредитация;

5. създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, факултети и специалности.

Чл. 77. (1) Органи за управление на Националната агенция за оценяване и акредитация са акредитационният съвет и неговият председател.

(2) За изпълнение на дейността си по оценяване и акредитация акредитационният съвет създава експертни комисии.

Чл. 78. (1) Акредитационният съвет се състои от 23 хабилитирани лица от основните научни области, от които:

1. четиринадесет представители на висшите училища;

2. седем представители на Българската академия на науките и Селскостопанската академия;

3. двама представители на Министерството на образованието, науката и технологиите.

(2) Представителите на висшите училища се избират от ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети.

(3) Представителите на Българската академия на науките и Селскостопанската академия се избират от управителните им съвети по предложение на научните съвети с тайно гласуване.

(4) По предложение на акредитационния съвет министър-председателят назначава един от членовете му за председател.

Чл. 79. (1) Акредитационният съвет е с 4-годишен мандат. Едно лице не може да бъде избирано за повече от два последователни мандата.

(2) Член на акредитационния съвет се освобождава преди изтичането на мандата:

1. по негово писмено искане;

2. при системно неизпълнение на задълженията си;

3. при фактическа невъзможност за изпълняване на длъжността.

(3) Решението за освобождаване по ал. 2, т. 2 и 3 се взема с мнозинство от списъчния състав.

(4) Попълването на акредитационния съвет с нов член става по реда на чл. 78.

Чл. 80. Акредитационният съвет:

1. взема решения за разкриване на процедури за акредитация или процедури за оценяване;

2. определя задачите и състава на експертните комисии;

3. утвърждава докладите на експертните комисии и взема решения за акредитация;

4. информира Министерството на образованието, науката и технологиите и висшите училища за извършените оценки и акредитации;

5. приема правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и го предлага на Министерския съвет за утвърждаване.

Чл. 81. Председателят на акредитационния съвет е и председател на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той:

1. представлява Националната агенция за оценяване и акредитация;

2. ръководи дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация.

Чл. 82. (1) Експертните комисии подготвят и внасят за утвърждаване в акредитационния съвет доклад за резултатите от всяко оценяване или акредитация.

(2) Докладът съдържа информация и оценка за:

1. поставените пред висшето училище, негово самостоятелно звено, специалност образователни цели;

2. учебната документация;

3. преподавателския състав;

4. материалната и информационната осигуреност на учебния процес;

5. изпитните процедури и критериите за приемане, оценяване и дипломиране на студентите, докторантите и специализантите;

6. системата за подбор, оценяване и атестиране на преподавателския, научно-преподавателския и научноизследователския състав;

7. научноизследователската дейност във висшето училище или неговите основни звена;

8. спазването на академичните свободи;

9. съответствието на обучението с държавните изисквания.

Чл. 83. (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване се разкрива:

1. по искане от висше училище или от учредители по смисъла на чл. 14;

2. по искане на министъра на образованието, науката и технологиите.

(2) Разходите по оценяването и акредитацията се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от Министерството на финансите.

Чл. 83. (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване се разкрива:

1. по искане от висше училище или от учредители по смисъла на чл. 14;

2. по искане на министъра на образованието, науката и технологиите.

(2) Разходите по оценяването и акредитацията се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от Министерството на финансите.

Чл. 84. (1) Искането за разкриване на процедура за оценяването или за акредитация следва да съдържа информация по смисъла на чл. 82, ал. 2.

(2) Решението за разкриване на процедурите се взема в срок до 3 месеца след постъпване на искането.

(3) Процедурата за оценяване или за акредитация следва да завърши в срок до 6 месеца, смятано от деня на вземане на решението за разкриването й.

(4) Процедурата завършва с мотивирано решение на акредитационния съвет.

Чл. 85. Решението за отказ за акредитация съдържа:

1. мотивите за отказ за акредитация;

2. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за разкриване на нова процедура за оценяване или за акредитация;

3. минималния срок за разкриване на нова процедура.

Чл. 86. Отказът за акредитация може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство.

Чл. 86. Отказът за акредитация може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство.

Чл. 87. (1) Акредитацията е с валидност 5 години. Висши училища, неучаствали в процедура за акредитация или процедура за оценяване в продължение на пет години, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.

(2) Държавни висши училища, участвали в процедура за акредитация, но получили отрицателна оценка, по изключение и по предложение на Министерския съвет могат да получат еднократно държавна субсидия.

(3) Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране на политиката на държавните институции към висшето училище.

Чл. 88. Националната агенция за оценяване и акредитация издава бюлетин, в който се публикуват:

1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури за оценяване и за акредитация;

2. критериите, изискванията и условията, въз основа на които се извършва оценяването и акредитацията на висши училища, техни основни структурни звена и специалности;

3. годишен доклад на Националната агенция по оценяване и акредитация за резултатите от дейността й;

4. материали за популяризиране на най-добрите постижения на висши училища, както и материали с методически характер.

Глава единадесета.

ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Предишен текст на чл. 89 - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Имуществото на висшето училище се състои от право на собственост и от други вещни и имуществени права.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Обособени части от недвижимите имоти по ал. 2 могат да се отдават под наем при условията и по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Предишен текст на чл. 89 - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Имуществото на висшето училище се състои от право на собственост и от други вещни и имуществени права.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Недвижимите имоти по ал. 2, както и обособени части от тях, могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица, без да се променя предназначението им, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Имуществото на висшето училище се състои от право на собственост и от други вещни и имуществени права.

Чл. 89. Имуществото на висшето училище и неговите основни звена с качество на юридически лица се състои от право на собственост и от други вещни и имуществени права.

Чл. 90. (1) Държавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) В рамките на общия бюджет академичният съвет ежегодно утвърждава бюджет на основните звена и филиалите на висшето училище. Правилата за формиране на бюджета на основните звена и филиалите се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

(3) В приходната част на бюджета на висшето училище постъпват:

1. субсидии от държавния бюджет;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) финансова помощ от общините;

3. дарения, завещания, наследства, спонсорство;

4. собствени приходи от:

а) постъпления от научноизследователска, експертно-консултантска и художествено-творческа, лечебна и спортна дейност и от права върху индустриална собственост, авторски и други сродни права;

б) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) постъпления от такси за кандидатстване, за обучение и приходи от обучение съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 7;

в) следдипломна квалификация;

г) (нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) административни услуги за лица, които не са студенти;

д) (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишен текст на б. г) - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) други дейности, свързани с учебния процес;

5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) приходи по чл. 13, ал. 2 и по чл. 89, ал. 3.

(4) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Приходната и разходната част на бюджета се съставя по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) В сроковете на представяне на годишния финансов отчет висшето училище публикува отчет за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета на висшите училища за следващата година.

Чл. 90. (1) Държавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) В рамките на общия бюджет академичният съвет ежегодно утвърждава бюджет на основните звена и филиалите на висшето училище. Правилата за формиране на бюджета на основните звена и филиалите се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

(3) В приходната част на бюджета на висшето училище постъпват:

1. субсидии от държавния бюджет;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) финансова помощ от общините;

3. дарения, завещания, наследства, спонсорство;

4. собствени приходи от:

а) постъпления от научноизследователска, експертно-консултантска и художествено-творческа, лечебна и спортна дейност и от права върху индустриална собственост, авторски и други сродни права;

б) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) постъпления от такси за кандидатстване, за обучение и приходи от обучение съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и 4;

в) следдипломна квалификация;

г) (нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) административни услуги за лица, които не са студенти;

д) (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишен текст на б. г) - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) други дейности, свързани с учебния процес;

5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) приходи по чл. 13, ал. 2 и по чл. 89, ал. 3.

(4) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Приходната и разходната част на бюджета се съставя по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) В сроковете на представяне на годишния финансов отчет висшето училище публикува отчет за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета на висшите училища за следващата година.

Чл. 90. (1) Държавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В рамките на общия бюджет академичният съвет ежегодно утвърждава бюджет на основните звена на висшето училище. Правилата за формиране на бюджета на основните звена се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

(3) В приходната част на бюджета на висшето училище постъпват:

1. субсидии от държавния бюджет;

2. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) финансова помощ от общините;

3. дарения, завещания, наследства, спонсорство;

4. собствени приходи от:

а) постъпления от научноизследователска, експертно-консултантска и художествено-творческа, лечебна и спортна дейност и от права върху индустриална собственост, авторски и други сродни права;

б) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) постъпления от такси за кандидатстване, за обучение и приходи от обучение съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и 4;

в) следдипломна квалификация;

г) (нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) административни услуги за лица, които не са студенти;

д) (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., предишен текст на б. г) - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) други дейности, свързани с учебния процес.

(4) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Приходната и разходната част на бюджета се съставя по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.

(5) Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета на висшите училища за следващата година.

Чл. 90. (1) Държавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В рамките на общия бюджет академичният съвет ежегодно утвърждава бюджет на основните звена на висшето училище. Правилата за формиране на бюджета на основните звена се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

(3) В приходната част на бюджета на висшето училище постъпват:

1. субсидии от държавния бюджет;

2. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) финансова помощ от общините;

3. дарения, завещания, наследства, спонсорство;

4. собствени приходи от:

а) постъпления от научноизследователска, експертно-консултантска и художествено-творческа, лечебна и спортна дейност и от права върху индустриална собственост, авторски и други сродни права;

б) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) постъпления от такси за кандидатстване и за обучение;

в) следдипломна квалификация;

г) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) други дейности, свързани с учебния процес.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Приходната и разходната част на бюджета се съставя по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.

(5) Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета на висшите училища за следващата година.

Чл. 90. (1) Държавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет.

(2) Академичният съвет може в рамките на общия бюджет да утвърждава бюджет на основните звена на висшето училище.

(3) В приходната част на бюджета на висшето училище постъпват:

1. субсидии от държавния бюджет;

2. финансова помощ от местните органи на власт;

3. дарения, завещания, наследства, спонсорство;

4. собствени приходи от:

а) постъпления от научноизследователска, експертно-консултантска и художествено-творческа, лечебна и спортна дейност и от права върху индустриална собственост, авторски и други сродни права;

б) постъпления от утвърдените семестриални такси, които не могат да бъдат по-ниски от съответните държавни нормативи за издръжка на обучение, финансирано от държавата, и от такси за извършване на административни услуги по чл. 9, ал. 3, т. 7;

в) следдипломна квалификация;

г) дейности, свързани с учебния процес.

(4) Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите по държавния бюджет.

(5) Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета на висшите училища за следващата година.

Чл. 90. (1) Държавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет.

(2) Академичният съвет може в рамките на общия бюджет да утвърждава бюджет на основните звена на висшето училище.

(3) В приходната част на бюджета на висшето училище постъпват:

1. субсидии от държавния бюджет;

2. финансова помощ от местните органи на власт;

3. дарения, завещания, наследства, спонсорство;

4. собствени приходи от:

а) постъпления от научноизследователска, експертно-консултантска и художествено-творческа, лечебна и спортна дейност и от права върху индустриална собственост, авторски и други сродни права;

б) постъпления от утвърдените семестриални такси, които не могат да бъдат по-ниски от съответните държавни нормативи за издръжка на обучение, финансирано от държавата, и от такси за извършване на административни услуги по чл. 9, ал. 3, т. 7;

в) следдипломна квалификация;

г) дейности, свързани с учебния процес.

(4) Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите по държавния бюджет.

(5) Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета на висшите училища за следващата година.

Чл. 91. (1) Субсидията от държавния бюджет осигурява средства за:

1. издръжка на обучението;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) присъщата на висшето училище научна или художествено-творческа дейност;

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) издаване на учебници и научни трудове;

4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) социално-битови разходи;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) капитални вложения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Субсидията за издръжка на обучението се определя въз основа на:

1. диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, определени от Министерския съвет;

2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) броя на приетите в рамките на броя по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "а" студенти и докторанти;

3. резултатите от оценката при акредитацията на висшето училище и неговите специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Държавната субсидия за издръжка на обучението на докторантите в организациите по чл. 47, ал. 1 се определя въз основа на:

1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) диференцирани нормативи по докторски програми за един докторант, определени от Министерския съвет;

2. броя на приетите докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "в";

3. резултатите от оценката при акредитацията на научните специалности.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата по ал. 1, т. 1 се предоставят на държавните висши училища въз основа на броя на приетите за обучение студенти и докторанти по данните, предоставени от висшите училища в регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква "в".

(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата по ал. 1, т. 1 не се предоставят за издръжка на обучението на:

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) студенти и докторанти, които са приети по реда на чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 7;

2. студенти и докторанти, които се обучават за придобиване на същата или по-ниска образователно-квалификационна степен;

3. студенти и докторанти, които са пресрочили срока на обучението си съгласно учебния план;

4. чуждестранни студенти и докторанти, с изключение на студенти и докторанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, студенти и докторанти - българи, живеещи извън Република България, както и студенти и докторанти, приети по междуправителствени спогодби, в които е предвидено, че разходите за издръжка на обучението са за сметка на българската държава.

(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) При надхвърляне на капацитета на висшето училище, на капацитета на професионално направление или на специалност от регулираните професии средствата по ал. 1, т. 1 за следващата година се намаляват съответно със сумата за издръжка на обучението на броя студенти и докторанти, с който е надхвърлен капацитетът.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата по ал. 1, т. 2 за висшите училища се определят в размер не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучението.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата за социално-битови разходи се определят на основата на действащите нормативни актове.

Чл. 91. (1) Субсидията от държавния бюджет осигурява средства за:

1. издръжка на обучението;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) присъщата на висшето училище научна или художествено-творческа дейност;

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) издаване на учебници и научни трудове;

4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) социално-битови разходи;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) капитални вложения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Субсидията за издръжка на обучението се определя въз основа на:

1. диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, определени от Министерския съвет;

2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) броя на приетите в рамките на броя по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "а" студенти и докторанти;

3. резултатите от оценката при акредитацията на висшето училище и неговите специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Държавната субсидия за издръжка на обучението на докторантите в организациите по чл. 47, ал. 1 се определя въз основа на:

1. диференцирани нормативи по научни специалности за един докторант, определени от Министерския съвет;

2. броя на приетите докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "в";

3. резултатите от оценката при акредитацията на научните специалности.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата по ал. 1, т. 1 се предоставят на държавните висши училища въз основа на броя на приетите за обучение студенти и докторанти по данните, предоставени от висшите училища в регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква "в".

(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата по ал. 1, т. 1 не се предоставят за издръжка на обучението на:

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) студенти и докторанти, които са приети по реда на чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 7;

2. студенти и докторанти, които се обучават за придобиване на същата или по-ниска образователно-квалификационна степен;

3. студенти и докторанти, които са пресрочили срока на обучението си съгласно учебния план;

4. чуждестранни студенти и докторанти, с изключение на студенти и докторанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, студенти и докторанти - българи, живеещи извън Република България, както и студенти и докторанти, приети по междуправителствени спогодби, в които е предвидено, че разходите за издръжка на обучението са за сметка на българската държава.

(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) При надхвърляне на капацитета на висшето училище, на капацитета на професионално направление или на специалност от регулираните професии средствата по ал. 1, т. 1 за следващата година се намаляват съответно със сумата за издръжка на обучението на броя студенти и докторанти, с който е надхвърлен капацитетът.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата по ал. 1, т. 2 за висшите училища се определят в размер не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучението.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата за социално-битови разходи се определят на основата на действащите нормативни актове.

Чл. 91. (1) Субсидията от държавния бюджет осигурява средства за:

1. издръжка на обучението;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) присъщата на висшето училище научна или художествено-творческа дейност;

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) издаване на учебници и научни трудове;

4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) социално-битови разходи;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) капитални вложения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Субсидията за издръжка на обучението се определя въз основа на:

1. диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, определени от Министерския съвет;

2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) броя на приетите в рамките на броя по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "а" студенти и докторанти;

3. резултатите от оценката при акредитацията на висшето училище и неговите специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Държавната субсидия за издръжка на обучението на докторантите в организациите по чл. 47, ал. 1 се определя въз основа на:

1. диференцирани нормативи по научни специалности за един докторант, определени от Министерския съвет;

2. броя на приетите докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "в";

3. резултатите от оценката при акредитацията на научните специалности.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата по ал. 1, т. 1 се предоставят на държавните висши училища въз основа на броя на приетите за обучение студенти и докторанти по данните, предоставени от висшите училища в регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква "в".

(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата по ал. 1, т. 1 не се предоставят за издръжка на обучението на:

1. студенти и докторанти, които са приети по реда на чл. 21, ал. 2 и 4;

2. студенти и докторанти, които се обучават за придобиване на същата или по-ниска образователно-квалификационна степен;

3. студенти и докторанти, които са пресрочили срока на обучението си съгласно учебния план;

4. чуждестранни студенти и докторанти, с изключение на студенти и докторанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, студенти и докторанти - българи, живеещи извън Република България, както и студенти и докторанти, приети по междуправителствени спогодби, в които е предвидено, че разходите за издръжка на обучението са за сметка на българската държава.

(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) При надхвърляне на капацитета на висшето училище, на капацитета на професионално направление или на специалност от регулираните професии средствата по ал. 1, т. 1 за следващата година се намаляват съответно със сумата за издръжка на обучението на броя студенти и докторанти, с който е надхвърлен капацитетът.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата по ал. 1, т. 2 за висшите училища се определят в размер не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучението.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата за социално-битови разходи се определят на основата на действащите нормативни актове.

Чл. 91. (1) Субсидията от държавния бюджет осигурява средства за:

1. издръжка на обучението;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) присъщата на висшето училище научна или художествено-творческа дейност;

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) издаване на учебници и научни трудове;

4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) социално-битови разходи;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) капитални вложения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Издръжката на обучението се определя въз основа на:

1. диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, определени от Министерския съвет;

2. броя на студентите и докторантите;

3. резултатите от оценката при акредитацията на висшето училище и неговите специалности.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Средствата по ал. 1, т. 2 за висшите училища се определят в размер не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Средствата за социално-битови разходи се определят на основата на действащите нормативни актове.

Чл. 91. (1) Субсидията от държавния бюджет осигурява средства за:

1. издръжка на обучението;

2. научни изследвания;

3. социално-битови разходи на студенти и докторанти;

4. капитални вложения.

(2) Издръжката за обучението се определя въз основа на:

1. диференцирани нормативи за един студент, определени от Министерския съвет;

2. броя на учащите се, чието обучение се финансира от държавата;

3. резултатите от оценката на висшето училище, неговите факултети и специалности.

(3) Средствата за научни изследвания се определят по норматив към издръжката на обучението.

(4) Средствата за социално-битови разходи за студентите и докторантите се определят на основата на действащите нормативни актове.

Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правилата за формиране на възнагражденията на работещите в държавните висши училища се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 92. Министерският съвет приема правила за определяне на възнагражденията на работещите в държавното висше училище.

Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., нов - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Собствените приходи на висшето училище по чл. 90, ал. 3, т. 4, буква "б" се разходват само за издръжка на обучението на студентите и докторантите по ред, определен от академичния съвет.

Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Вносът и получените дарения от чужбина на литература, апаратура, оборудване и свързаните с тях консумативи и химикали от висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 за нуждите на осъществяваната от тях образователна и научноизследователска дейност се освобождават от мита, такси и данък върху добавената стойност.

Чл. 93. Вносът и получените дарения от чужбина на литература, апаратура и оборудване от висшите училища за нуждите на осъществяваната от тях образователна и научноизследователска дейност се освобождават от мита, такси и данък върху добавената стойност.

Чл. 94. (1) Студентите и докторантите имат право да кандидатстват за стипендии от държавния бюджет, стипендии, учредени от висшите училища, и стипендии на физически или юридически лица.

(2) Размерите, условията и редът за получаване на стипендия от студентите и докторантите по ал. 1 се определят съответно от Министерския съвет, правилниците на висшите училища и от волята на дарителя.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2010 г., в сила от учебната 2010/2011 г.) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от една втора от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Размерът на таксите за обучението по чл. 21, ал. 2 се определя, като към норматива, определен по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1, се добавя размерът на таксата по ал. 2 за съответното професионално направление или специалност от регулираните професии, а таксите за обучение по чл. 21, ал. 5 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от нормативите, определени по чл. 91, ал. 3, т. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Таксите за обучението по чл. 21, ал. 7 са в размера, който студентите, докторантите и специализантите са заплащали до момента на насочването им към държавно висше училище.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто; кръгли сираци;

3. военноинвалиди;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа;

5. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г.) курсантите във висшите военни училища;

6. докторантите през последните две години на докторантурата;

7. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) студенти и докторанти, приети при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет, в случай че в този акт е предвидено такова освобождаване.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.

(8) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (*) Студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани.

(9) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., прдишна ал. 7 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (*) Лица с двойно гражданство, едно от което е българско, заплащат половината от размера на определената по ал. 7 такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(10) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., прдишна ал. 8 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (*) Таксите по ал. 7 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

(11) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Българи, живеещи извън Република България, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани, освен ако в международен договор е предвидено друго.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2010 г., в сила от учебната 2010/2011 г.) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от една втора от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., (*)) Размерът на таксите за обучението по чл. 21, ал. 2 и 3 се определя, като към норматива, определен по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1, се добавя размерът на таксата по ал. 2 за съответното професионално направление или специалност от регулираните професии, а таксите за обучение по чл. 21, ал. 5 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от нормативите, определени по чл. 91, ал. 3, т. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Таксите за обучението по чл. 21, ал. 7 са в размера, който студентите, докторантите и специализантите са заплащали до момента на насочването им към държавно висше училище.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто; кръгли сираци;

3. военноинвалиди;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа;

5. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г.) курсантите във висшите военни училища;

6. докторантите през последните две години на докторантурата;

7. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) студенти и докторанти, приети при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет, в случай че в този акт е предвидено такова освобождаване.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.

(8) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (*) Студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани.

(9) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., прдишна ал. 7 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (*) Лица с двойно гражданство, едно от което е българско, заплащат половината от размера на определената по ал. 7 такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(10) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., прдишна ал. 8 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (*) Таксите по ал. 7 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

(11) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Българи, живеещи извън Република България, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани, освен ако в международен договор е предвидено друго.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2010 г., в сила от учебната 2010/2011 г.) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от една втора от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Таксите от обучението по чл. 21, ал. 2 и 4 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Таксите за обучението по чл. 21, ал. 6 са в размера, който студентите, докторантите и специализантите са заплащали до момента на насочването им към държавно висше училище.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто; кръгли сираци;

3. военноинвалиди;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа;

5. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г.) курсантите във висшите военни училища;

6. докторантите през последните две години на докторантурата;

7. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) студенти и докторанти, приети при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет, в случай че в този акт е предвидено такова освобождаване.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.

(8) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (*) Студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани.

(9) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., прдишна ал. 7 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (*) Лица с двойно гражданство, едно от което е българско, заплащат половината от размера на определената по ал. 7 такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(10) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., прдишна ал. 8 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (*) Таксите по ал. 7 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

(11) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Българи, живеещи извън Република България, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани, освен ако в международен договор е предвидено друго.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от една трета от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Таксите от обучението по чл. 21, ал. 2 и 4 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Таксите за обучението по чл. 21, ал. 6 са в размера, който студентите, докторантите и специализантите са заплащали до момента на насочването им към държавно висше училище.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто; кръгли сираци;

3. военноинвалиди;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа;

5. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г.) курсантите във висшите военни училища;

6. докторантите през последните две години на докторантурата;

7. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) студенти и докторанти, приети при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет, в случай че в този акт е предвидено такова освобождаване.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.

(8) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (*) Студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани.

(9) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., прдишна ал. 7 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (*) Лица с двойно гражданство, едно от което е българско, заплащат половината от размера на определената по ал. 7 такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(10) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., прдишна ал. 8 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (*) Таксите по ал. 7 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

(11) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Българи, живеещи извън Република България, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани, освен ако в международен договор е предвидено друго.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от 30 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Таксите от обучението по чл. 21, ал. 2 и 4 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто; кръгли сираци;

3. военноинвалиди;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа;

5. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г.) курсантите във висшите военни училища;

6. докторантите през последните две години на докторантурата;

7. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) студенти и докторанти, приети при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет, в случай че в този акт е предвидено такова освобождаване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.

(7) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) (*) Студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани.

(8) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., прдишна ал. 7 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) (*) Лица с двойно гражданство, едно от което е българско, заплащат половината от размера на определената по ал. 6 такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(9) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., прдишна ал. 8 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) (*) Таксите по ал. 6 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

(10) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българи, живеещи извън Република България, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани, освен ако в международен договор е предвидено друго.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от 30 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Таксите от обучението по чл. 21, ал. 2 и 4 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто; кръгли сираци;

3. военноинвалиди;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа;

5. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г.) курсантите във висшите военни училища;

6. докторантите през последните две години на докторантурата.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.

(7) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) (*) Студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани.

(8) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., прдишна ал. 7 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) (*) Лица с двойно гражданство, едно от което е българско, заплащат половината от размера на определената по ал. 6 такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(9) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., прдишна ал. 8 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) (*) Таксите по ал. 6 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от 30 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Таксите от обучението по чл. 21, ал. 2 и 4 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто; кръгли сираци;

3. военноинвалиди;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа;

5. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г.) курсантите във висшите военни училища;

6. докторантите през последните две години на докторантурата.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.

(7) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Лица с двойно гражданство, едно от което е българско, заплащат половината от размера на определената по ал. 6 такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(8) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Таксите по ал. 6 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от 30 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. лица с определена първа и втора група инвалидност;

3. военноинвалиди;

4. лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца от системата на Министерството на образованието и науката;

5. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г.) курсантите във висшите военни училища;

6. докторантите през последните две години на докторантурата.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.

(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Лица с двойно гражданство, едно от което е българско, заплащат половината от размера на определената по ал. 5 такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Таксите по ал. 5 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от 30 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. лица с определена първа и втора група инвалидност;

3. военноинвалиди;

4. лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца от системата на Министерството на образованието и науката;

5. курсантите във висшите военни училища за срока на обучение, който се зачита за отбиване на наборна военна служба;

6. докторантите през последните две години на докторантурата.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.

(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Лица с двойно гражданство, едно от което е българско, заплащат половината от размера на определената по ал. 5 такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Таксите по ал. 5 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от 30 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. лица с определена първа и втора група инвалидност;

3. военноинвалиди;

4. лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца от системата на Министерството на образованието и науката;

5. курсантите във висшите военни училища за срока на обучение, който се зачита за отбиване на наборна военна служба;

6. докторантите през последните две години на докторантурата.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.

(6) Таксите по ал. 5 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети за обучение по актове на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден. Средствата за обучението се предвиждат в бюджета.

Чл. 95. (1) Чуждестранните студенти, докторанти и специализанти заплащат семестриални такси, чийто размер се утвърждава от Министерския съвет.

(2) Таксите по ал. 1 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по актове на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден.

Чл. 96. При условия и по ред, определени със закон, студентите и докторантите имат право да получават кредит за заплащане на такси и за издръжка.

Чл. 96а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 27.12.1995 г.) (1) Висшите училища не се облагат с корпоративен данък по част втора и с данък върху приходите по част пета от Закона за корпоративното подоходно облагане за основната им дейност по чл. 6, ал. 1.

(2) Организациите по чл. 47, ал. 1 не се облагат с корпоративен данък по част втора и с данък върху приходите по част пета от Закона за корпоративното подоходно облагане за дейността им относно обучение на докторанти.

Глава дванадесета.

ПРИЗНАВАНЕ НА ПРАВО ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РЕГУЛИРАНА ПРОФЕСИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ, ПРИДОБИТА В ЧУЖДА ДЪРЖАВА (НОВА - ДВ, БР. 77 ОТ 2005 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 62 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г., ОТМ. - ДВ, БР. 13 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 08.02.2008 Г.)

Раздел I.

Признаване на право за упражняване на регулирана професия въз основа на професионална квалификация, придобита в държава членка (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 97. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 98. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 99. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 100. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 101. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Раздел I.

Признаване на право за упражняване на регулирана професия въз основа на професионална квалификация, придобита в държава членка (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 97. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 98. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 99. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 100. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 101. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Раздел II.

Признаване на право за упражняване на регулирана професия въз основа на професионална квалификация, придобита в трета държава (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 102. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 103. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Раздел II.

Признаване на право за упражняване на регулирана професия въз основа на професионална квалификация, придобита в трета държава (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 102. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 103. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Раздел III.

Други разпоредби (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 104. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 105. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 106. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 107. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Раздел III.

Други разпоредби (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 104. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 105. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 106. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 107. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Глава дванадесета.

ПРИЗНАВАНЕ НА ПРАВО ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РЕГУЛИРАНА ПРОФЕСИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ, ПРИДОБИТА В ЧУЖДА ДЪРЖАВА (НОВА - ДВ, БР. 77 ОТ 2005 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 62 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Раздел I.

Признаване на право за упражняване на регулирана професия въз основа на професионална квалификация, придобита в държава членка (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 97. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правото за упражняване на регулирана професия се удостоверява с диплома за завършено висше образование, издадена от компетентен орган на държава членка.

(2) Към дипломата по ал. 1 органът, компетентен за признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия, може да изиска от лицето, което иска признаване, да приложи допълнителни доказателства за съдържанието и продължителността на завършеното образование и обучение.

Чл. 98. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Органът по чл. 97, ал. 2 не може да откаже на гражданин на държава членка, получил квалификация в държава членка, поради липса на достатъчна квалификация да получи достъп или да упражнява съответната регулирана професия при същите условия, както българските граждани, когато лицето, което иска признаване:

1. притежава диплома за завършено висше образование, издадена в държава членка и изисквана за упражняването на тази професия на нейна територия, или

2. притежава диплома по смисъла на глава осма от Закона за професионалното образование и обучение, издадена в държава членка, в която професията е регулирана, и изисквана за упражняването на тази професия на нейна територия, или

3. е упражнявало през последните 10 години на пълно работно време тази професия в продължение най-малко на две години или в продължение на период, равностоен на две години пълно работно време, в държава членка, в която професията не е регулирана, и притежава доказателства за образование и обучение, което го е подготвило да упражнява професията; професионален стаж две години не се изисква, когато лицето, което иска признаване, притежава доказателства за завършено регулирано образование и обучение.

Чл. 99. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Органът по признаването може да изиска от лицето, което иска признаване, да докаже, че притежава професионален стаж, когато:

1. продължителността на обучението в случаите по чл. 98, т. 1 и 2 е по-малка с една година от изискваната продължителност на обучението по регулираната професия в Република България;

2. нито професията, нито обучението са регулирани в държавата членка по произход или по местопребиваване.

(2) Продължителността на изисквания по ал. 1 професионален стаж не може да бъде по-голяма от:

1. два пъти размера на недостигащия период на образование и обучение, когато недостигащият период се отнася за цикъла на обучение след средното образование и/или за професионален стаж под контрола на ръководител на стажа и завършва с изпит;

2. периода на недостигащия професионален стаж, когато този стаж се отнася за професионална практика, осъществявана с помощта на квалифициран специалист.

(3) Във всички случаи продължителността на изисквания професионален стаж не може да бъде по-голяма от 4 години.

Чл. 100. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Органът по признаването може да изиска от лицето, което иска признаване, да премине стаж за приспособяване или да положи изпит за признаване на правоспособност.

(2) Стажът за приспособяване и изпитът за признаване на правоспособност се изискват, когато образованието на лицето, което иска признаване, обхваща теоретични и/или практически области, които съществено се различават от изискваните за упражняване на регулираната професия в Република България.

(3) Органът по признаването преценява дали знанията и уменията, придобити от лицето, което иска признаване, в процеса на неговия професионален стаж, покриват частично или напълно различията по ал. 2.

(4) Органът по признаването предоставя на лицето, което иска признаване, да избира между стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност. За професиите, за чието упражняване се изисква точно познаване на националното законодателство и чийто съществен и постоянен елемент е даването на съвети и/или оказването на помощ по националното законодателство, органът по признаването решава в кои случаи да изиска стаж за приспособяване или изпит за признаване на правоспособност.

(5) Стажът за приспособяване подлежи на оценка и не може да бъде с продължителност, по-голяма от три години.

(6) Условията и редът за провеждане на стажа и неговата оценка, както и на изпита за правоспособност се определят в акта, който урежда процедурата по признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия.

Чл. 101. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Органите по признаването не могат да прилагат разпоредбите на чл. 99 и 100 едновременно.

Раздел II.

Признаване на право за упражняване на регулирана професия въз основа на професионална квалификация, придобита в трета държава (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 102. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Органът по признаването не може да откаже на лице, придобило съответната професионална квалификация в трета държава, да получи достъп или да упражнява регулирана професия при същите условия както българските граждани, когато лицето, което иска признаване:

1. е получило признаване в друга държава членка на професионалната квалификация, придобита в трета държава, и

2. притежава професионален стаж с продължителност не по-малка от две години в държавата членка, която е признала квалификацията му.

Чл. 103. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато не са налице условията по чл. 102, право за упражняване на регулирана професия на гражданин на трета държава може да бъде признато при условията на взаимност, когато лицето притежава дипломи, удостоверения или други доказателства за професионална квалификация, както и професионален стаж в съответствие с изискванията за упражняване на съответната професия в Република България.

Раздел III.

Други разпоредби (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 104. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато за упражняването на регулирана професия има специфични изисквания, определени със закон, че лицето не е осъждано, не е обявявано в несъстоятелност или не е лишавано от право да упражнява професията, органът по признаването изисква от лицето, което иска признаване, да представи документи от компетентните органи на държавата членка по произход или по местопребиваване, от които е видно, че тези изисквания са удовлетворени. Когато държавата членка по произход или по местопребиваване не издава такива документи, тези изисквания могат да бъдат удостоверени в зависимост от националното законодателство на тази държава с нотариално заверена декларация или с декларация, направена пред съдебен или административен орган в съответната държава.

(2) Когато за упражняването на регулирана професия се изисква документ за физическо или психическо здраве, органът по признаването приема като достатъчно доказателство представянето на документа, който се изисква в държавата членка по произход или по местопребиваване за упражняването на професията на нейна територия. Когато в държавата членка по произход или по местопребиваване не се изисква такъв документ, органът по признаването приема за достатъчно доказателство документ, издаден от компетентен орган на държавата членка по произход или по местопребиваване, който удостоверява, че тези изисквания са изпълнени.

(3) Органът по признаването може да изисква документите по ал. 1 и 2 да бъдат издадени не по-рано от три месеца преди датата на подаване на молбата за признаване.

(4) Когато за упражняването на регулирана професия със закон е предвидено полагане на клетва, подписване на декларация и/или вписване в регистър на професионална организация, органът по признаването трябва да предвиди подходяща и равностойна форма в случая, когато законоустановената форма не може да се използва от лицето, което иска признаване.

Чл. 105. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При възникване на основателни съмнения относно истинността на представените документи органът по признаването може да изиска потвърждение на истинността на документите от компетентните органи на държавата членка, в която са издадени.

Чл. 106. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Органът по признаването се произнася с мотивирано решение в срок 4 месеца от датата на подаване на молбата и съответните документи.

(2) Отказът за признаване на право за упражняване на регулирана професия подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 107. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато в Република България ползването на професионално звание е нормативно установено, лицата, получили признаване на право да упражняват регулирана професия, имат право да използват професионалното звание, което съответства на регулираната професия.

Глава дванадесета.

ПРИЗНАВАНЕ НА ПРАВО ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РЕГУЛИРАНА ПРОФЕСИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ, ПРИДОБИТА В ЧУЖДА ДЪРЖАВА (НОВА - ДВ, БР. 77 ОТ 2005 Г., ИЗМ. ДВ, БР. 62 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ ДАТАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ДОГОВОРА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ)

Раздел I.

Признаване на право за упражняване на регулирана професия въз основа на професионална квалификация, придобита в държава членка (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз)

Чл. 97. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правото за упражняване на регулирана професия се удостоверява с диплома за завършено висше образование, издадена от компетентен орган на държава членка.

(2) Към дипломата по ал. 1 органът, компетентен за признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия, може да изиска от лицето, което иска признаване, да приложи допълнителни доказателства за съдържанието и продължителността на завършеното образование и обучение.

Чл. 98. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Органът по чл. 97, ал. 2 не може да откаже на гражданин на държава членка, получил квалификация в държава членка, поради липса на достатъчна квалификация да получи достъп или да упражнява съответната регулирана професия при същите условия, както българските граждани, когато лицето, което иска признаване:

1. притежава диплома за завършено висше образование, издадена в държава членка и изисквана за упражняването на тази професия на нейна територия, или

2. притежава диплома по смисъла на глава осма от Закона за професионалното образование и обучение, издадена в държава членка, в която професията е регулирана, и изисквана за упражняването на тази професия на нейна територия, или

3. е упражнявало през последните 10 години на пълно работно време тази професия в продължение най-малко на две години или в продължение на период, равностоен на две години пълно работно време, в държава членка, в която професията не е регулирана, и притежава доказателства за образование и обучение, което го е подготвило да упражнява професията; професионален стаж две години не се изисква, когато лицето, което иска признаване, притежава доказателства за завършено регулирано образование и обучение.

Чл. 99. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Органът по признаването може да изиска от лицето, което иска признаване, да докаже, че притежава професионален стаж, когато:

1. продължителността на обучението в случаите по чл. 98, т. 1 и 2 е по-малка с една година от изискваната продължителност на обучението по регулираната професия в Република България;

2. нито професията, нито обучението са регулирани в държавата членка по произход или по местопребиваване.

(2) Продължителността на изисквания по ал. 1 професионален стаж не може да бъде по-голяма от:

1. два пъти размера на недостигащия период на образование и обучение, когато недостигащият период се отнася за цикъла на обучение след средното образование и/или за професионален стаж под контрола на ръководител на стажа и завършва с изпит;

2. периода на недостигащия професионален стаж, когато този стаж се отнася за професионална практика, осъществявана с помощта на квалифициран специалист.

(3) Във всички случаи продължителността на изисквания професионален стаж не може да бъде по-голяма от 4 години.

Чл. 100. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Органът по признаването може да изиска от лицето, което иска признаване, да премине стаж за приспособяване или да положи изпит за признаване на правоспособност.

(2) Стажът за приспособяване и изпитът за признаване на правоспособност се изискват, когато образованието на лицето, което иска признаване, обхваща теоретични и/или практически области, които съществено се различават от изискваните за упражняване на регулираната професия в Република България.

(3) Органът по признаването преценява дали знанията и уменията, придобити от лицето, което иска признаване, в процеса на неговия професионален стаж, покриват частично или напълно различията по ал. 2.

(4) Органът по признаването предоставя на лицето, което иска признаване, да избира между стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност. За професиите, за чието упражняване се изисква точно познаване на националното законодателство и чийто съществен и постоянен елемент е даването на съвети и/или оказването на помощ по националното законодателство, органът по признаването решава в кои случаи да изиска стаж за приспособяване или изпит за признаване на правоспособност.

(5) Стажът за приспособяване подлежи на оценка и не може да бъде с продължителност, по-голяма от три години.

(6) Условията и редът за провеждане на стажа и неговата оценка, както и на изпита за правоспособност се определят в акта, който урежда процедурата по признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия.

Чл. 101. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Органите по признаването не могат да прилагат разпоредбите на чл. 99 и 100 едновременно.

Раздел II.

Признаване на право за упражняване на регулирана професия въз основа на професионална квалификация, придобита в трета държава (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз)

Чл. 102. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Органът по признаването не може да откаже на лице, придобило съответната професионална квалификация в трета държава, да получи достъп или да упражнява регулирана професия при същите условия както българските граждани, когато лицето, което иска признаване:

1. е получило признаване в друга държава членка на професионалната квалификация, придобита в трета държава, и

2. притежава професионален стаж с продължителност не по-малка от две години в държавата членка, която е признала квалификацията му.

Чл. 103. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато не са налице условията по чл. 102, право за упражняване на регулирана професия на гражданин на трета държава може да бъде признато при условията на взаимност, когато лицето притежава дипломи, удостоверения или други доказателства за професионална квалификация, както и професионален стаж в съответствие с изискванията за упражняване на съответната професия в Република България.

Раздел III.

Други разпоредби (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз)

Чл. 104. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато за упражняването на регулирана професия има специфични изисквания, определени със закон, че лицето не е осъждано, не е обявявано в несъстоятелност или не е лишавано от право да упражнява професията, органът по признаването изисква от лицето, което иска признаване, да представи документи от компетентните органи на държавата членка по произход или по местопребиваване, от които е видно, че тези изисквания са удовлетворени. Когато държавата членка по произход или по местопребиваване не издава такива документи, тези изисквания могат да бъдат удостоверени в зависимост от националното законодателство на тази държава с нотариално заверена декларация или с декларация, направена пред съдебен или административен орган в съответната държава.

(2) Когато за упражняването на регулирана професия се изисква документ за физическо или психическо здраве, органът по признаването приема като достатъчно доказателство представянето на документа, който се изисква в държавата членка по произход или по местопребиваване за упражняването на професията на нейна територия. Когато в държавата членка по произход или по местопребиваване не се изисква такъв документ, органът по признаването приема за достатъчно доказателство документ, издаден от компетентен орган на държавата членка по произход или по местопребиваване, който удостоверява, че тези изисквания са изпълнени.

(3) Органът по признаването може да изисква документите по ал. 1 и 2 да бъдат издадени не по-рано от три месеца преди датата на подаване на молбата за признаване.

(4) Когато за упражняването на регулирана професия със закон е предвидено полагане на клетва, подписване на декларация и/или вписване в регистър на професионална организация, органът по признаването трябва да предвиди подходяща и равностойна форма в случая, когато законоустановената форма не може да се използва от лицето, което иска признаване.

Чл. 105. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При възникване на основателни съмнения относно истинността на представените документи органът по признаването може да изиска потвърждение на истинността на документите от компетентните органи на държавата членка, в която са издадени.

Чл. 106. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Органът по признаването се произнася с мотивирано решение в срок 4 месеца от датата на подаване на молбата и съответните документи.

(2) Отказът за признаване на право за упражняване на регулирана професия подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 107. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато в Република България ползването на професионално звание е нормативно установено, лицата, получили признаване на право да упражняват регулирана професия, имат право да използват професионалното звание, което съответства на регулираната професия.

Глава дванадесета.

ПРИЗНАВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РЕГУЛИРАНА ПРОФЕСИЯ, ПРИДОБИТА В ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО (НОВА - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

Чл. 97. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (*) (1) Правото за упражняване на регулирана професия се удостоверява с един от следните документи:

1. диплома за завършено висше образование;

2. документ, удостоверяващ професионална квалификация;

3. документ, удостоверяващ придобита правоспособност за упражняване на регулирана професия.

(2) Към документите по ал. 1 органите, компетентни за признаване на правоспособност за упражняване на съответната регулирана професия, могат да изискват от лицето, което иска признаване, да приложи допълнителни доказателства за съдържанието и продължителността на завършеното образование и обучение.

Чл. 98. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (*) Органите по чл. 97, ал. 2 не могат да откажат на български гражданин или на гражданин от държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, получил съответната квалификация в тези държави, поради липса на достатъчна квалификация да получи достъп или да упражнява съответната регулирана професия при същите условия като българските граждани, когато лицето, което иска признаване:

1. притежава диплома или друг документ, които се изискват в някоя от тези държави за достъп или за упражняване на същата професия на нейна територия и които са получени в тези държави, или

2. е упражнявало през последните 10 години на пълно работно време тази професия в продължение най-малко на две години или в продължение на период, равностоен на две години пълно работно време, в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в която професията не е регулирана, и притежава документ за професионална квалификация, издаден от съответния компетентен орган.

Чл. 99. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (*) (1) Органите по признаването могат да изискат от лицето, което иска признаване, да докаже, че притежава професионален стаж, когато продължителността на обучението в случаите по чл. 98, т. 1 и 2 е по-малка с една година от изискваната продължителност на обучението по регулираната професия.

(2) Продължителността на изисквания по ал. 1 професионален стаж не може да бъде по-голяма от:

1. два пъти размера на недостигащия период на образование и обучение, когато недостигащият период се отнася за цикъла на обучение след средното образование и/или за професионален стаж под контрола на ръководител на стажа и завършва с изпит;

2. периода на недостигащия професионален стаж, когато този стаж се отнася за професионална практика, осъществявана с помощта на квалифициран специалист.

(3) Изискваният професионален стаж по ал. 1 и 2 не може да бъде по-голям от 4 години.

Чл. 100. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (*) (1) Органът по признаването може да изиска от лицето, което иска признаване, да премине стаж за приспособяване или да положи изпит за признаване на правоспособност.

(2) Органът по признаването предоставя на лицето, което иска признаване, да избира между стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност. За професиите, за чието упражняване се изисква точно познаване на националното законодателство и чийто съществен и постоянен елемент е даването на съвети и/или оказването на помощ по националното законодателство, органът по признаването решава в кои случаи да изиска стаж за приспособяване или изпит за признаване на правоспособност.

(3) Стажът за приспособяване и изпитът за признаване на правоспособност се изискват, когато образованието на лицето, което иска признаване, обхваща теоретични и/или практически области, които съществено се различават от тези, удостоверени с документа за квалификация.

(4) Органът по признаването преценява дали знанията и уменията, придобити от лицето, което иска признаване, в процеса на неговия професионален стаж, не покриват частично или напълно различията по ал. 3.

(5) Стажът за приспособяване подлежи на оценка и не може да бъде с продължителност, по-голяма от три години.

(6) Условията и редът за провеждане на стажа и неговата оценка, както и на изпита за правоспособност, се определят с акт на органа по признаване.

Чл. 101. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (*) (1) Когато за упражняването на регулирана професия има специфични изисквания, определени в закон, органът по признаването изисква от лицето, което иска признаване, да представи документи от компетентните органи на някоя от държавите - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, от които е видно, че изискванията са удовлетворени. Когато някоя от тези държави не издава такива документи, тези изисквания могат да бъдат удостоверени с нотариално заверена декларация в съответната държава.

(2) Когато за упражняването на регулирана професия се изисква документ за физическо или психическо здраве, органът по признаването приема като достатъчно доказателство представянето на документ, който се изисква в някоя от държавите - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство.

(3) Органът по признаване може да изисква документите по ал. 1 и 2 да бъдат издадени не по-рано от три месеца от датата на подаване на молбата