Специално за Econ.bg
В края на месец февруари във Велинград се проведе национален семинар за превенция и борба с дискриминацията в медийния сектор. Участие в събитието взеха над 70 представители на различни регионални и национални медии. Присъстваха членове на Комисията за защита от дискриминацията, Българския хелзинкски комитет, Съвета за електронни медии (СЕМ) и др. Отчетено беше, че медиите у нас все още си „затварят очите" за проблемите на дискриминацията.
В дискусията се включи медийният експерт доц. Георги Лозанов, който представи връзката между риалити предаванията и човешки права. В специално интервю за Еcon.bg преподавателят във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет "Св. Климент Охридски" коментира редица нашумели напоследък проблеми като: рекламата в БНТ, новия сезон на "Биг Брадър", влиянието на Интернет в медийната среда.
Акценти:
- За Интернет и традиционните медии - реклама и свобода на словото
- "Биг Брадър" показва какво става зад дебелите стени на българския дом
- Турските сериали ни връщат към възрожденските ценности
- Трябва да има новини на турски език. Темата като политическо оръжие на партия "Атака" става опасна
- БНТ трябва да има рекламно време
Доц. Лозанов, каква е Вашата прогноза за развитието на медийния пазар?
Георги Лозанов:
Очаквам до края на тази година или най-късно през 2011 г. много от авторитетните вестници у нас да се превърнат в интернет сайтове. Очаквам също големите политематични програми като на БНТ да започнат да изчезват от комерсиалните медии и да останат единствено в националната телевизия. Очаквам още рекламните потоци все повече да се насочват от печатните и електронните медии към Интернет. В тази връзка смятам, че цифровизацията е като птичия грип - едно нещо, за което се вдигна голям шум, вложиха се много пари, а само след няколко години цялото разпространение ще върви през Интернет.
В 2 поредни сезона на риалити шоуто „Биг Брадър" станахме свидетели на редица нецензурни сцени и диалози. Сега се задава нов пореден сезон. Какво очаквате от него?
Георги Лозанов:
Ако форматът се направи добре, има възможност да покаже състоянието на българското общество в момента. Състезанието може да покаже какво става зад дебелите стени на българския дом. За съжаление това, което излиза всеки ден в медиите, показва, че са занемарени общочовешките отношения и ценности. Като пример мога да дам последния случай с 2-годишното дете в Сандански (изнасилено от собствения му баща - бел. ред.).
Необходим е дебат за стабилизиране на ценностите в обществото ни. В България такъв дебат за момента не се води. Гражданските организации предпочитат да водят дебата за нарушените детски права от екрана, вместо да насочат усилия във физическата реалност.
Прекалиха ли телевизиите с турските сериали за сметка на родната продукция. Това може ли да се приеме като дискриминационно?
Георги Лозанов:
Наистина много станаха турските сериали. От друга страна не можем да говорим за дискриминационно отношение към българката продукция, поради простата причина, че такава няма.
Огромният интерес към турските сериали у нас е заради това, че зрителите виждат екранна проекция на българското патриархално общество.
Тези сериали показват и нещо друго - едно различно, променено отношение и нагласи към Турция. Това не е онзи поробител, за когото сме чели в учебниците. Вместо с ятаган, той е представен с мобилен телефон. Защо са популярни? Ами защото нямаме съвременен български сериал, който да грабне аудиторията. Колкото и да е странно, турските сериали ни връщат към позабравеното възрожденско чувство и ценности.
Как ще коментирате идеята за спиране на новините на турски език по Българската национална телевизия? Имат ли място те там?
Георги Лозанов:
Естествено, че трябва да ги има. Няма смисъл да се прави голяма драма от това, че за няколко минути от националния ефир ще прозвучи турска реч. Все пак, това малцинство го има у нас. Новините могат да се възприемат единствено като своеобразен ритуал. Убеден съм, че новините са комуникативно-неефективни. Този казус, който се обсъжда вече години наред, днес поражда у мен страх, и то защото е инструмент за политическата партия "Атака". С дебата за новините на турски език партията се намесва в политиката на БНТ.
Как бихте коментирали искането на частните телевизии и АБРО да се отнеме рекламното време на БНТ?
Георги Лозанов:
Това е стар дебат както и този за новините на турски език. Мисля, че БНТ трябва да има рекламно време. Медийната среда в България не е готова обществената ни телевизия да разчита единствено на държавното финансиране. Ако това стане, телевизията ще се капсулира и ще се превърне в маргинална медия. Предложението на АБРО е безперспективно и не помага за развитието на медийната среда.
По този дебат по-скоро трябва да се обърне внимание на друг елемент. Според мен крайно време е да заработи Фондът за радио и телевизия. Чрез него частните медии ще могат да защитават обществени проекти. По този начин държавата ще има възможността да финансира и частните медии, когато изпълняват обществена функция.
Когато разглеждате интернет сайтовете, кое най-често Ви дразни?
Георги Лозанов:
Дразня се от сайтове, в които има анонимни и полуанонимни гласове, не знам кой стои зад казаното и чии интереси се изпълняват. Защитават се всякакви драстични и вулгарни тези, но не се знае от чия уста излизат, т.е. липсва собственикът на интернет медията. Въпреки този проблем, няма съмнение, че Интернет е перспективата за новата свобода на словото.
Как и кой може да прекъсне варварския изказ в печатните и електронните медии?
Георги Лозанов:
В основата на варварския език стои създаденото през последните 20 години сенчесто общество. Съществуването му поражда сред българите несигурност и агресия. Варварският език ще се неутрализира, когато се промени климатът в България от юридическа и морална гледна точка.
Интервю на Апостол Апостолов, Econ.bg