Чл. 1.
(1) При частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни предприятието само след предварително разрешение на съответната окръжна инспекция по охрана на труда може да уволни работници, боледуващи от някоя от следните болести:
1. исхемична болест на сърцето;
2. активна форма на туберкулоза;
3. онкологично заболяване;
4. професионално заболяване;
5. психично заболяване;
6. захарна болест.
(2) Предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1.

Чл. 2. Работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1, са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет.

Чл. 3. Предприятието представя получените медицински документи по чл. 2 пред съответната трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за мнение.

Чл. 4.
(1) Трудово-експертната лекарска комисия въз основа на представената медицинска документация в седемдневен срок оформя мнението си в експертно решение за всеки работник отделно. Ако за изясняване здравословното състояние на работника се налагат допълнителни медицински изследвания и преглед, ТЕЛК взема решение в седемдневен срок след тяхното извършване.
(2) В експертното решение по ал. 1 се посочват болестта, от която страда работникът, и преценка на трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд.
(3) Решението на ТЕЛК се изпраща служебно до предприятието и до работника.

Чл. 5. Предприятието отправя до съответната окръжна инспекция по охрана на труда писмено искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник, който страда от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1, като прилага към него и експертното решение на ТЕЛК.

Чл. 6. Въз основа на документите по чл. 5 инспекцията по охрана на труда в седемдневен срок отказва или дава на предприятието разрешение за уволнение за всеки отделен работник.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф единствен. Наредбата се издава на основание чл.333, ал. 1 от Кодекса на труда и влиза в сила от 1 януари 1987 г.