Автор: Георги Жечев*

Сполучлива ли е политиката на България за развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ)? Шест години след приемането на първия ресорен закон, две години след втория и около година след експлозивното нарастване на фотоволтаичните мощности актуална равносметка е повече от необходима.

Мнозина веднага биха констатирали провал. И биха се позовали на поскъпналата електроенергия за бита, заплетените отношения и дисбалансите между играчите в отрасъла. Картината обаче е пъстра. Да, в електроенергийната система се натрупаха дефицити за стотици милиони лева – нарасналото производство на скъп ток от фотоволтаици (PV) се сблъска с невъзможността на мрежовите компании да наберат нужните средства за изкупуване на тази енергия от крайните потребители. България обаче е сред държавите в Европейския съюз, които почти сигурно ще преизпълнят целта си до 2020 г. за дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление. Прагматично би било излишъците от зелена енергия да се остойностят и предложат на изоставащите страни членки.

Разглеждайки основно фотоволтаиката, сегашният анализ доказва, че засега България не постига нито пълен успех, нито категоричен провал по отношение на ВЕИ. Този извод, макар да звучи прозаичен, е важен, защото е направен въз основа на аналитичен модел за успех или провал, който е приложим към различни публични политики (public policy). Моята оценка почива на изследване, извършено по качествен метод - полуструктурирани интервюта с български експерти и представители на ВЕИ сектора през пролетта на 2013 г., както и на научна литература в областта на оценяването на публичните политики.

Политически (не)успех  в три измерения

За да се получи възможно най-безпристрастна оценка, трябва да бъдат изяснени критериите и преодолени няколко практически предизвикателства. Например правителството и облагодетелстваните страни (някои инвеститорите) по презумпция са склонни да обявяват дадена политика за успешна (или да омаловажават неуспехите). Опозицията и ощетените (например потребителите) ще представят същите резултати като неуспех и съответно ще игнорират евентуален успех. В крайна сметка вероятно най-гласовитата група ще формира общественото мнение за постиженията на дадена политика.

За да помирят тези чисто ценностни и властови оценки с обективни  мерки, политолозите Алън Макконъл и Дейвид Марш (виж използваната литература) предлагат всяка политика да се разглежда в три направления, т.е. по три критерия.

• Първо, като процес (process), с други думи сполучливата политика е резултат от легитимно договаряне със заинтересованите страни и приемане на въпросната политика.
• Второ, като програма (program) – това предполага изпълнение на конкретни, често технически стъпки за постигане на набелязаната цел.
• Трето, като политика (politics), т.е. успехът е налице, ако изпълняваните мерки се възприемат положително и доверието към правителството расте.

Трите измерения на успеха на дадена политика

Според дефиницията на Макконъл „една политика е успешна, ако постига целите, които защитниците ѝ са поставили, и не предизвиква никакви критики и/ или подкрепата е универсална“. Провалът, „огледалният образ на успеха“, означава, че политиката не е постигнала целта си, посрещната е с масово противопоставяне дори сред първоначалните ѝ защитници.

Съществуват редица нюанси между двете крайности и това е едно от предимствата на този  модел. Той позволява успех в едно направление и провал в друго. Спектърът между двете крайни точки е пъстър и затова по-скоро става дума за степени на успех и провал, отколкото за ясно разграничение. Така могат да бъдат обхаваните нюансите на истинската политика в областта на енергетиката, в която има много заинтересовани страни и противостоящи интереси.

Какво се случи в България

За около три години – между 2008/09 и 2012 г. – фотоволтаичният сектор в България започна от нулата и се разви експоненциално. През втората половина на миналата година инсталираните PV мощности достигнаха 1 гигават, при положение че общо в страната работят 13.8 гигавата инсталации за прозводство на електричество. Повечето фотоволтаични проекти се случиха през първото шестмесечие на 2012 г. За сравнение разгръщането на вятърните проекти ставаше много по-бавно.

Заради примамливите изкупни тарифи и несъответстващите цени за бита в електроенергийната система възникна недостиг на средства от около 300 млн. лв. (към април 2013 г.), от който страдат мрежовите компании, отговарящи за изкупуването на енергията. Наред с други фактори (като очакваните разходи на ТЕЦ-овете за въглеродни квоти и изкупуването от Националната електрическа компания (НЕК) на тока от двете американски централи в комплекса „Марица – изток“), ръстът при фотоволтаците принуди Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕВР) да увеличи цените за бита средно с около 13%, считано от от 1 юли 2012 г. Подобно поскъпване на тока беше невиждано през предходните няколко години и предизвика сериозно обществено недоволство. НЕК замрази присъединяването на нови ВЕИ проекти.

В същото време България уверено крачи към целта до 2020 г. 16% от крайното ѝ енергийно потребление да бъдат  осигурени с ВЕИ, която е част от екологичните ангажименти към Европейския съюз. По данни на Европейската журналистическа служба Евростат още през 2011 г., т.е. преди големия PV наплив, делът достига 13.8%, което прави изгледите за постигане на целта силно обнадеждаващи.