В понеделник Европейската централна банка (ЕЦБ) отхвърли обвиненията на САЩ за валутни манипулации и предупреди, че дерегулирането на банковата индустрия, което в момента широко се обсъжда във Вашингтон, може да посее семената за следващата финансова криза, предаде агенция "Ройтерс", цитирана от агенция Фокус.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че слабата регулация е била основната причина за глобалната финансова криза, започнала преди почти 10 г. Той подчерта, че идеята да се отслабят правилата за банките е не само притеснителна, но и потенциално опасна, като заплашва относителната стабилност, която помага за бавното, но устойчиво възстановяване.

Думите на Драги са може би най-силната реакция на Европа, откакто американският президент Доналд Тръмп нареди да се преразгледат банковите правила. Това може да доведе до оттеглянето на САЩ от някои проекти за международно сътрудничество.

„Последното нещо, от което се нуждаем в този момент, е отслабване на регулациите“, обясни Драги. „Идеята за повтаряне на условията, които бяха преди кризата е нещо, което е много обезпокоително“, допълни управителят на ЕЦБ, която осъществява надзор над най-големите кредитори в еврозоната.

Андреас Домберт, който е член на борда на германската централна банка, Будесбанк, заяви, че отслабването или отменянето на регулациите наведнъж би било „голяма грешка“, защото ще увеличи шансовете за нова финансова криза.

„Затова смятам, че възможното намаляване на регулаторните изисквания в САЩ, което в момента се обсъжда, е сериозно“, коментира Домберт, който също така е член на Базелски комитет за банков надзор, в който се разработва проект за нови глобални банкови правила.

Роберто Гуалтиери, председател на Икономическия и финансов комитет към Европейския парламент, също изрази критика към Тръмп.

„Някои от първите точни потвърждения за нова по-едностранна политическа позиция на американската администрация, включително за деликатните въпроси за регулацията на финансовите пазари, поражда притеснения и изисква както задълбочен анализ, така и действия от страна на ЕС“, заяви Гуалтиери.

Председателят на Федералния резерв Джанет Йелън беше поставена под натиск да се оттегли от международно сътрудничество в сферата на регулациите.

Влиятелен член на Сената наскоро призова Йелън да сложи край на разговорите във форуми като Базелския комитет за банков надзор, тъй като част от предложените правила биха ощетили САЩ. „Необходимо е всички правила да са в подкрепа на американската икономика и внимателно да се изучават международните споразумение, които намаляват работните места в САЩ“, заяви Патрик Макхенри, заместник-председател на Комитета по финансови услуги към Сената.

Драги също така отхвърли обвиненията на високопоставен търговски съветник на Тръмп, че Германия: най-голямата икономика в еврозоната, използва силно обезценена валута, за да спечели предимство пред САЩ. Той обясни, че икономическата слабост е основната причина за слабото евро.

Търговският съветник на Тръмп Петер Неваро на практика обвинява Берлин във валутни манипулации. Но Германия не определя монетарната политика и многократно е изразявала недоволство, че мерките на ЕЦБ всъщност са прекалено слаби и призовава Драги да прекрати програмите за стимулиране на икономиките.

„Най-напред и преди всичко: ние не сме валутни манипулатори“, изтъкна Драги. „На второ място, нашите монетарни политики отразяват различните състояния на (икономическия) цикъл на еврозоната и САЩ“, допълни президентът на ЕЦБ.

„Единният пазар няма да оцелее с продължителни конкурентни девалвации“, отбеляза Драги. Но той обясни, че никакво затягане на политиката няма да бъде предприемано, докато растежът е все още слаб и изправен пред рискове и докато скокът на инфлацията е само временен. Всичко това показва, че е необходима финансова намеса.

„Нашата монетарна стратегия предписва, че не трябва да реагираме според данните на отделните държави и според краткосрочни увеличения на инфлацията“, уточни Драги. „Следователно ние продължаваме да следим промените в инфлацията, ако смятаме, че те не засягат задълго средносрочната прогноза за ценовата стабилност“, посочи управителят на ЕЦБ.

Инфлацията на еврозоната достигна 1,8 % през януари и вероятно през следващите месеци ще надскочи 2%, което е целта на ЕЦБ. Същевременно обаче структурната инфлация е на половината от желаните стойности.