На 8 декември 2009 г. в София се проведе Осмата кръгла маса с правителството на България, организирана от Economist Conferences. В събитието ще участваха премиерът Бойко Борисов, министрите от икономическия екип в правителството и над 200 висши мениджъри. Основната тема на бизнес форума бепе: "Време за ново начало: Да покажем, че България може".
По време на събитието беше представено изследване на Economist Intelligence Unit (EIU), посветено на България (Country Report).
Econ.bg ви предлага да се запознаете с основните акценти от него:
Причината за рецесията в България са пониженото вътрешно потребление и липсата на търсене на български продукти на международните пазари, се казва в доклада на EIU. Вътрешното търсене се понижава под натиска на незадоволителните перспективи пред осигуряването на работни места и нивото на възнагражденията, ограниченото кредитиране, изплащането на вече поети задължения и негативния ефект за благосъстоянието на домакинствата от падащите цени на недвижимите имоти. Към това трябва да се прибави и силно ограниченият външен финансов ресурс, който драстично ограничава инвестиционната активност.
Очаква се леко възстановяване на икономиката още през 2010 г., когато реално тя ще нарасне с 1%. Причина за бавния ръст ще бъде ограниченото търсене, причинено от висока безработица, бавно повишаване на заплатите и ограничено кредитиране. По-силен ръст на икономиката от 3.4% се очаква през 2011 г., но прогнозата може да се влоши при допълнителен спад на чуждестранните инвестиции, на цените на недвижимите имоти и ръст на необслужваните кредити. По отношение на външното финансиране, то до голяма степен е междуфирмено кредитиране и въпреки понижените му обеми, ще се запази като източник на капитали за някои компании.
Поради липсата на монетарна политика основната тежест пада върху фискалната. От началото на мандата на новото правителство на ГЕРБ политиката му е на затягане на фискалната политика, което вероятно ще продължи и през следващите две години, когато се очаква намаляване на социалните осигуровки. Рестриктивната бюджетна политика изглежда се оценява положително от пазарите, след като доходността по държавните ценни книжа се понижи от 8% през юли до 7.25% през септември. Заедно с това рисковата премия по застраховките за неизплащане на задълженията намаля от 6% през февруари на 1.9% през септември.
Независимо от подобрението в инвеститорските нагласи към страната, тя все пак може да изпита нужда от финансова помощ от Международния валутен фонд или Европейската централна банка. Причина за това могат да се окажат големият външен дълг на страната и дефицитът по текущата сметка, както и очакванията за намалено кредитиране и по-нисък приток на чуждестранни инвестиции.
България и еврозоната
Правителството заяви намерението си да кандидатства за Валутния механизъм 2 (ERM 2) през февруари 2010 г. Кабинетът очаква с тази стъпка силно да подкрепи инвеститорското доверие, а от там и възстановяването на страната след кризата. Целта може да се окаже трудно постижима, като се има предвид, че освен икономическите критерии, членството във ERM2 зависи от одобрението страните от еврозоната и Европейската централна банка.
Въпреки че България вече изпълнява изискванията за инфлация, а дефицитът по текущата сметка намаля драстично от 25% от БВП през 2008 г., това може да не е достатъчно да убеди старите членки. Независимо от това страните от Общността може все още да смятат, че негативното салдо по текущата сметка е твърде голямо и като такова представлява риск. Към това трябва да се прибави и недобрият имидж, който страната има в Европейския съюз, което е резултат от минали и настоящи проблеми с усвояването на европейски фондове, съдебната система, корупцията и организираната престъпност. Предвид тези факти вероятно е да има сериозна съпротива пред присъединяването на страната към механизма през 2010 г.
Прогнозни данни за основни икономически показатели в България за периода 2008-2011 г.
|
|
2008 | 2009 | 2010 | 2011 |
| Номинален БВП (US$ млн. ) | 50.153 | 48.751 | 51.623 | 54.233 |
| Реален БВП (%) | 6.0 | -5.3 | 1.0 | 3.4 |
| БВП крайно използване (%) |
|
|
|
|
| Индивидуално потребление | 4.8 | -6.4 | 1.0 | 2.5 |
| Колективно потребление | 0.0 | 3.0 | -2.0 | 0.5 |
| Бруто капиталообразуване | 20.4 | -16.5 | 1.1 | 4.3 |
| Износ на стоки и услуги | 2.9 | -16.8 | 1.4 | 2.9 |
| Внос на стоки и услуги | 4.9 | -23.7 | 1.1 | 2.9 |
| Брутна добавена стойност (%) |
|
|
|
|
| Аграрен сектор | 24.6 | -2.5 | 0.8 | 1.5 |
| Индустрия | 3.0 | -14.0 | 0.4 | 3.0 |
| Услуги | 5.9 | -2.0 | 1.3 | 3.8 |
Източник: Economist Intelligence Unit
Автор на българския текст е Калоян Стайков ( k.staykov@ced.bg ), Econ.bg
Пълния текст на изследването на EIU ще откриете в прикачения файл. Там може да прочетете и наскоро публикувани статии за България, публикувани в списание The Economist.
Новини от Осмата кръгла маса с правителството на българия, организирана от Economist Conferences:
Борисов: България няма енергийна стратегия
Бургас-Александруполис: Първо ОВОС, после всичко останало
Ще бъде създаден нов вид обществена поръчка
