Акценти от доклада

Европейската икономика страда от най-тежката депресия в следвоенния период, но мерките, заложени в Европейския план за икономическо възстановяване, дават необходимата финансова подкрепа за закъсалите икономики. Това се казва в тазгодишния Доклад за публичните финанси на ЕС, изработен от Генералната дирекция по икономика и финансова политика към Европейската комисия, на 23 юни 2009 г.

Растящите публични задължения и непредвидените задължения, поети от правителствата в подкрепа на финансовия сектор, както и очакваното увеличение на разходите за пенсии и забавянето на икономическия ръст обаче поставят под въпрос разумното разходване на публичните финанси.

"Уроците от миналото ни учат как фискалните разходи в условията на банкова криза могат да бъдат ограничени. Силната фискална рамка е сред факторите за успех", отбеляза Хоакин Алмуния, комисар по въпросите на финансите на ЕС.

Докладът относно публичните финанси в общността тази година се съсредоточава върху начина, по който страните-членки на ЕС се справят с предизвикателствата н финансовата и икономическата криза. Като се отчитат ефектът от автоматичните стабилизатори, фискалната политика на ЕС предвижда подкрепа за икономиката от 5% от брутния вътрешен продукт през периода 2009 -2010 година. Става въпрос за 600 млрд. евро, отделно от помощта за банковия сектор.

През тази година най-мащабни като дял от БВП са стимулите, приети от правителствата на Испания, Австрия, Финландия, Великобритания, Германия и Швеция. Докладът на комисията показа още, че държавите с голям дял отпускани кредити и бум в сектора на недвижимите имоти отчитат и ръст на дефицита по текущата сметка, спад на данъчните приходи и ръст на публичните разходи.

Втората част на доклада анализира развитието на фискалния надзор и се фокусира върху предизвикателствата на публичните интервенции във финансовата система. Внимание се обръща и върху начините за подобряване на мерките за циклично-регулирания бюджетен баланс, подобряване на публичните финанси, както и подобряване в средносрочен план на бюджетните рамки на държавите-членки.

Какво казва докладът за България?

България приключи 2008 година с бюджетен дефицит от 1,5% от брутния вътрешен продукт. През декември 2007 година обаче властите очакваха излишък от 3 на сто. Причината за спада са по-ниските от очакваното данъчни приходи и липсата на стриктен контрол на разходите, се посочва в доклада.

Влошаването на приходите е резултат от финансовата криза и през последното тримесечие на 2008 година вече има значително понижение на ръста на брутния вътрешен продукт на страната. Въвеждането на т.нар. „плосък данък" в размер на 10% в началото на 2008 година, както и значителното неусвояване на средства от ЕС, също са причината за по-слабите бюджетни приходи, отчитат от ЕК.

От гледна точка на изпълнението на разходите, контролът не е пълен. В средата на 2008 година са приети увеличения на социалните разходи, както и на разходите за инфраструктура. Нещо повече, пенсиите и заплатите в бюджетната сфера бяха увеличени с по-голям процент от предвидения.

През април 2009 година правителството се прицели в излишък от 1,5% от БВП през тази година. Целта беше актуализирана - през декември 2008 година правителството предвиждаше бюджетен дефицит от 3 на сто. Влошените бюджетни приходи станаха причина за променените прогнози.

ЕК се позовава и на по-негативен макроикономически сценарий и прогнозите са за бюджетен дефицит в рамките на 0,5% от БВП. Правителството няма място за маньоври заради големия вътрешен и външен макроикономически дисбаланс и по тази причина правителството не може да предвиди никакви финансови стимули в отговор на икономическата криза. Вместо това фискалната политика на страната е до голяма степен неутрална, насочена към запазване на инвеститорското доверие и запазване на макроикономическата стабилност.

За да може да изпълни бюджетните цели правителството е предвидило т.нар. "90% изпълнение на разходите". Тази стъпка беше предвидена и в Бюджет 2008, но правителството се отказа от нея, припомнят от ЕК.

Прогнозите на ЕК са, че през 2009 година правителствените задължения ще се увеличат до 16% от БВП, спрямо 14,1% през миналата година. През 2010 година обаче ръстът ще бъде само до 17,3% от БВП.

Реалният ръст на БВП ще бъде отрицателен през тази година - в рамките на 1,6%, спрямо +6% през миналата година, показват още прогнозите на ЕК.

Превод и подбор на акцентите от доклада: Деляна Петкова, Econ.bg

Пълния текст на доклада ще откриете в прикачения файл.