Въп­ро­си­те на И.п.п. се раз­ра­бот­ват за пър­ви път от Ро­сър Рийвс ("Ре­а­лиз­мът в рек­ла­ма­та", С.,1987). За да бъ­де отпра­ве­но­то пред­ло­же­ние към ку­пу­ва­ча дейс­т­ве­но, то тряб­ва да е кон­к­рет­но, не­пов­то­ри­мо и кон­ку­рен­тос­по­соб­но, да во­ди не­пос­ред­с­т­ве­но до про­даж­ба, ка­то из­тък­ва съ­щес­т­ву­ва­щи­те зна­чи­ми пре­дим­с­т­ва на сто­ка­та. Из­бо­рът и правил­но­то оп­ре­де­ля­не на И.п.п. ста­ва въз ос­но­ва на под­ро­бен ана­лиз на про­дук­та, на кон­ку­рен­т­ни­те из­де­лия и на рек­ла­ма­та им. В РБ се сре­ща тер­ми­нът Един­с­т­вен пот­ре­би­тел­с­ки мо­тив - ана­ло­гич­но не­то­чен пре­вод на ИПП. Сход­на на ИПП кон­цеп­ция раз­ви­ва и Ал­ф­ред По­лиц с три­а­да­та за из­к­лю­чи­тел­ност, зна­чи­мост и прав­до­по­доб­ност на рек­лама­та.

Реклама и насърчаване на продажбите; проф. Доганов, доц. Дуранкев; УИ Стопанство; 1995

ECON.BG