Специално за Econ.bg

Визитка

Ираван Хира работи в Hewlett Packard България (HP) от влизането на компанията в страната през 1998 г., като заема различни търговски и управленски позиции. Преди да се присъедини към НР, заема ръководни позиции в S&T България. Има магистърска степен по изчислителна техника от Техническия университет в София. 

Ираван Хира е и член на управителния съвет на Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ), който на 28 февруари 2013 г. връчи Десетите си награди за отговорен бизнес. Еcon.bg беше медиен партньор на събитието.

Г-н Хира как се развива ИТ браншът в световен мащаб и в България през последните години? 

Ираван Хира:

Всяко време си има своята индустрия. Различни индустрии са изиграли съществено значение за развитието на обществата и на икономиките. Преди няколко века това е била леката индустрия, която е оказала сериозен тласък на развитието на тогавашната икономическа и политическа обстановка, следвана от транспортната индустрия, след това идват и комуникациите. Във времената, в които живеем, индустрията, която оказва най-сериозно влияние за промяната в начина на работа и на живот, е тази в сферата на информационните технологии. За последните 40 години тя се промени страшно много, започвайки от т.нар. мейнфрейм машини и преминавайки към client server технологиите, преди десетина години това беше интернет технологията и вече говорим за социалните мрежи и мобилните начини за комуникация.

Кризата, която се разпростря във всички региони по света, засегна икономиките. На различните места възстановяването продължава. Как се отрази това на компаниите от ИТ бранша в световен мащаб?

Ираван Хира:

Кризата се превърна в постоянен фон. Това е един постоянен стрес, в който работим - времена, в които има някаква несигурност. От друга страна ИТ компаниите получиха от кризата възможност да се преориентират и да бъдат по-гъвкави, по-оптимизирани при взимането на бързи решения. Тези от тях, които успяха да се преориентират по-бързо, оцеляха.

ИТ компаниите може би успяха да излязат от тази ситуация по-добре, защото те внедряват иновациите. Благодарение на информационните технологии, бизнесът има възможност да има по-голяма видимост за това как се случват нещата и на базата на това да взима правилните бизнес решения. Точно заради това останалата част от индустрията видя добавената стойност в информационните технологии, така че традиционният бизнес да може да бъде оптимизиран. Затова и ИТ бизнесът беше най-малко засегнат от кризата.

Промени ли кризата бизнес стратегиите на ИТ компаниите?

Ираван Хира:

Промяната в начина на правене на бизнес се случи през последните 10 години много по-сериозно. Това, което ние наблюдаваме е, че в момента бизнесът и компаниите разполагат с много големи количества информация, вече има много източници за събиране на информация - по електронен път, социални мрежи и т.н. Друго нещо, което се забелязва, е мобилността - информацията вече е достъпна навсякъде. Затова самите компании трябваше да се преориентират към тези нови тенденции. Тези компании, които успяха да отговорят, да предоставят продукт или услуги по тези направления, успяха да поведат и впоследствие - да управляват тенденциите. Това предизвика промяна в самата ИТ индустрия. От индустрия, която преди предоставяше най-вече продукти, вече се превърна в индустрия, която трябва да предоставя услуги.

Благодарение на тази криза много от ИТ компаниите вече имат съвсем друг облик, не са това, което бяха преди пет или десет години.

Наблюдавате ли пренасочване от производство на хардуер към софтуер при ИТ компаниите?

Ираван Хира:

Не, не бих казал. Всяка една компания има своето място и се развива в своята област. Появяват се нови играчи или пък традиционни играчи променят начина си на работа. Това се случва не защото компаниите имат нужда от това, а защото се променят тенденциите на пазара. Тенденциите не са това, което бяха преди време. Давам пример - индустрията с принтиране. Едно време се използваха много повече принтерите, защото това беше начинът за обмен на информация. Разполагайки със смарфони и таблети, вече нямаме нужда от това, защото имаме нови средства за предаване на информация, т.е. тя е лесно достъпна по нов начин.

Всяка една компания намира своето място, но това, което забелязвам, е, че тази компания, която може да допринесе за развитието на иновацията, е тази, която успява да заеме позиции.

В състояние на оптимизиране на разходите и съкращаване на персонал заради кризата, каква е правилната политика при управлението на кадри в ИТ бранша?

Ираван Хира:

Това, което ИТ компаниите направиха, в това число и НР, е да си зададем няколко въпроса. Кои сме ние, какви са целите ни, какво очаква пазарът и какво можем ние да предложим. Казвам задаваме, защото отговорите, които получаваме, непрекъснато се променят, доразвиват се. Това, което направихме ние като компания, беше да се ориентираме към това да сме по-близо до клиентите си и да предлагаме правилни решения. Това при всички случаи, при нас като компания, означава да се фокусираме върху хората, които могат да предложат решения. Хората са тези, които комуникират с други хора, те са тези, които правят иновациите. В тази връзка, за нас един от основните активи са служителите ни. За да можем да запазим този актив, като говорим за оптимизиране на разходи, говорим за инвестиции в хора. Защо? Защото искаме да повишим производителността на кадрите, а това става чрез такива инвестиции. Така успяваме да постигнем мултифункционалност - ако един служител допреди кризата е отговарял за една задача, то вече искаме да отговаря за две или повече задачи. За да стане това, трябва да има обучения, инвестиции и развитие. По този начин оптимизираме разходите си като инвестираме в кадрите си.

Какви са новите технологични тенденции?

Ираван Хира:

Забелязваме няколко основни тенденции в развитието на информационните технологии и тези тенденции ще се задържат през следващите няколко години. Първо - мобилността. Втората тенденция са облачните технологии, т.е. вече няма да сме зависими от това къде се намира компютърът или сървърът ни. Вече можем по-лесно да използваме ресурсите си, без значение къде се намират. Третата тенденция е управлението на огромното количество информация или т.нар. Big Data. Натрупва се огромно количество информация, която ние като бизнес трябва да можем да обработим. В момента се търсят технологични решения как да се обработва цялата информация. Само за последните дни, ако се съберат всички предложения или искания по отношение на политическите събития само в социалните мрежи, може би ще можем сами да си направим извод - какво искат хората, какви са възможните решения и съответно на базата на това да се направи анализ кое е постижимо и кое - не. Ето това е пример, че в момента няма начин как да се събере цялата тази информация, да се консолидира и да се анализира. При бизнеса в момента е същото - разполага с цялата информация за това какво искат клиентите, но няма правилните механизми да се ориентира. Така че това ще бъде третата тенденция, а четвъртата е сигурността. Това е може би един от най-важните приоритети. Всички тези тенденции, за които споменах, може да се случат само когато технологиите могат да гарантират тяхната сигурност - както на частните клиенти, така и на големите ни клиенти.

Какви са основните предизвикателства пред ИТ компаниите като социално отговорни компании?

Ираван Хира:

ИТ компаниите са тези, които носят иновациите, в които работят младите хора, които дават някаква свобода или се опитват да разчупят традиционните модели за правене на бизнес. Поради това възприемане на обществото за тези компании, ние сме тези, които трябва да променят отношението към обкръжаващата среда, към обществото. По тази причина нашата компания активно инвестира в социално отговорна политика и не толкова в наливане на пари, ние инвестираме в обучението и създаването на такова отношение на нашите служители. Ние, като компания, искаме да имаме отговорно отношение към обкръжаващата ни среда и обществото, съответно ние да можем да помагаме, защото сме част от това общество. Когато обществото и природата около нас са в добро здраве, ние ще имаме възможност да работим и да живеем по-добър живот. Това са и посоките, към които всяка компания се стреми.

Ние се фокусираме върху три основни направления - едното е свързано с природата и екологията - как заобикалящата ни среда може да стане по-хубава и по-чиста, но и как да я опазваме, как да създаваме технологии, щадящи природата. Ще видите съвсем скоро нови технологии, които са много по-малко енергоемки и излъчват по-малко топлина. Целта ни е да направим така, чрез технологиите, които създаваме, да се влияе много по-малко на околната среда. Второто направление е откриване на потенциала - това са младите хора, които са в системата на образованието. Работим за това да развиваме този потенциал, имаме различни програми в тази посока. И не на последно място, помагаме на хора и организации, които имат нужда, т.е. изпълняваме нашата социална отговорност - там където има възможност и нужда да се помогне, да намерим начин да помогнем. Колегите са открили много начини - не винаги това означава само пари, понякога и съпричастността към определена кауза също дава много добри резултати.

Каква е ролята на българския център на НР за региона на Централна и Източна Европа?

Ираван Хира:

Определено доста голяма и не бих казал само за този регион. За последните 6 години центърът в България успя да се наложи вътре в компанията като основен център на НР за цял свят. Стартирахме този център през 2006 година и вече за него работят над 5 хиляди души. От регионален центърът се превърна в глобален център за изнесени услуги. Това, което успяхме ние да развием, е той вече да покрива най-различни дейности, т.е. в центъра вече развиваме въпросната мултифункционалност, за която говорих. Вече предлагаме различни услуги, започвайки от поддръжка на нашите технологии, там откъдето стартирахме, преминавайки към изнесени услуги, свързани с аутсорсинг към някои от най-големите международни компании, които доверяват операциите си към нашия център. Центърът успя да се наложи много солидно в системата на НР, той е един от стратегическите центрове на компанията и може би плановете, които сме си поставили вече отдавна, сме ги надскочили от гледна точка на развитието. Убеден съм, че този център ще има доста дълъг живот, имаме и много планове и проекти за развитие през следващите години.

Какви са стратегиите ви за развитие на НР България през следващите години?

Ираван Хира:

България и българската икономика са вече част от световната икономика. Тенденциите, които ние виждаме в другите държави, са същите, които се случват и в България. Ние ще се ориентираме в предоставянето на решения както за крайните потребители, така и за големите корпорации. Може би НР е една от компаниите, които имат цялото портфолио и възможност да предоставят решения в целия този клас. Навлизаме в областта на таблетите, така че съвсем скоро ще анонсираме такъв продукт, имаме възможност за разработка на нови смартфони. Очаква се това да стане в края на тази или в началото на следващата година. В корпоративния сегмент, предлагаме различни решения, започвайки от облачните технологии, минавайки през софтуерни решения и решения за поддържане на бизнеса и такива, които дават възможност за анализ на информацията. Това ще бъдат направленията, върху които сме се фокусирали. Най-важното и това, което сме си поставили за цел, е да можем да разберем клиентите ни и да им предоставим това, от което те имат нужда.