Каталуния не иска нищо по-различно от онова, на което се радват баските и автономният регион Навара – данъчен суверенитет – т.е. независимост от Мадрид по отношение на събирането и изразходването на данъчните приходи, пише в обширен репортаж Дойче веле.
Двете области притежават такъв суверенитет въз основа на исторически права, които им бяха бяха признати през 1978 година - по време на испанския преход към демокрация.
Привържениците на независимостта в Каталуния се оплакват от наложената им финансова солидарност с останалите испански региони, в резултат на която са задължени да помагат на по-слабите области. Това товари Каталуния с дългове, макар че нейната икономика е втората най-силна след тази на Мадрид.
"В крайна сметка всичко опира до пари, а испанското правителство не желае да бъде изнудвано", казва икономистът от университета в Барселона Хосе Мария Гай де Лиебана. Той смята, че частичното или цялостно изнасяне на вече близо 500 фирми от областта ще доведе до икономическото ѝ обезкървяване.
"Бъдещето на Каталуния е несигурно - независимо от това как ще се развият преговорите между Мадрид и Барселона. Областта вече е белязана от упадъка и заслепените привърженици на независимостта все някога ще го разберат", казва още той.
Каталунските фирми реагираха сравнително късно на радикализирането на регионалното правителство в Барселона. А сега ефектът на доминото просто не може да бъде спрян - все повече фирми напускат областта.
"Бойкотът срещу продуктите, произвеждани в Каталуния, също ще трае още дълго – така е било и преди в сходни ситуации. А това ще докара много фирми до фалит", казва германският предприемач Рихард Волф, който има бизнес в Испания.
Щети за близо 60 милиарда евро
Само в рамките на един-единствен ден (9 октомври) - денят, в който каталунският премиер Пучдемон обяви независимостта пред парламента, общо 212 фирми подадоха пред нотариалните камари молби за прехвърлянето на фирмените им седалища в други райони на Испания. Преките щети от този масов отлив на фирми могат да стигнат до 60 милиарда евро.
Но още по-драматични вероятно ще се окажат дългосрочните вреди за бизнеса в цяла Испания.
Макар и да има силна икономика, Каталуния има и големи дългове от близо 200 милиарда евро, като в тази сума са включени и задълженията към испанската държава. Лошият финансов рейтинг (B+), който "Standart & Poors" дава на Каталуния, вече я превръща в сериозен риск за инвеститорите. Ако конфликтът се проточи, рейтингът може да спадне и още. Това ще има дългосрочни отрицателни последици за Испания, която дава кредитни гаранции за областта, убедени са икономистите.
Най-силно от това развитие биха пострадали четирите банки, които са най-тясно ангажирани с каталунската икономика: Banko Sabadell, която вече премести фирменото си седалище в Аликанте, La Caixa, BBVA и Santander. Всички те масово продължават да губят клиенти в Каталуния, независимо, че се преориентираха към други провинции.
Каталунските застрахователни фирми Catalana Occidente, Vidacaixa и Segurcaixa също вече прехвърлиха бизнеса си към други испански области. Френският концерн Axa последва тази тенденция и прехвърли испанската си централа в Билбао.
Веднъж започнало, бягството на фирми няма да спре бързо. Последствията ще са тежки. Пред вестник "Ел Мундо" инвестиционният съветник Хуан Игнасио Креспо казва, че вероятно ще трябва да минат поне 10 години, докато бъдат преодолени сегашната криза и отрицателните икономически последици от нея. Той смята, че Каталуния ще остане част от Испания и ЕС. Но този конфликт ще върне страната много назад, а тя едва от 2016 година насам е отново в икономически подем.
Рахой се колебае
Испанското правителство много внимателно ще трябва да премисля всяка своя стъпка оттук нататък. Министър-председателят Мариано Рахой и кабинетът му в момента обсъждат какви биха били финансовите последици, ако Мадрид отнеме автономния статут на Каталуния, каквато възможност е предвидена в член 155 от испанската конституция. Испания е силно задлъжняла страна и не желае да влошава положението си с ново бреме. Американската рейтингова агенция "Standart & Poors" досега оценяваше испанските държавни ценни книжа с BBB+ и не смята да подобри тази оценка, докато ситуацията в страната не се успокои.
"Проблемът се състои в това, че докато Каталуния е част от Испания, Мадрид ще трябва да покрива и нейните дългове, дори и ако те започнат стремително да нарастват. Тогава нещата ще достигнат критична точка", казва Гай де Лиебана. Икономистът действително е прав: в крайна сметка целият конфликт около Каталуния опира до парите.
