На тази дата, 17 август

986 г. – Българо-византийски войни: Самуил разгромява византийците в Битката при Траянови врата. Император Василий II Българоубиец успява да избяга.

1502 г. – Христофор Колумб обявява Хондурас за испанска територия.

1756 г. – С нахлуване на пруските войски в Саксония започва Седемгодишната война (1756 – 1763).

1771 г. – Английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород.

1807 г. – В САЩ е изпробван първият пътнически параход в света, създаден от Робърт Фултън.

1876 г. – Виктор Юго произнася реч пред парламента на Франция във връзка с жестокостите при потушаването на Априлското въстание.

1915 г. – Линчуване на Лео Франк за убийството на Мери Фейгън на 26 април 1913 г.

1916 г. – Първата световна война: Румъния се присъединява към Антантата.

1916 г. – От 17 до 22 август се осъществява настъпление на Първа армия: освободен е град Лерин.

1919 г. – БЗНС с лидер Александър Стамболийски печели изборите за 18 Обикновено народно събрание.

1940 г. – Адолф Хитлер обявява пълна блокада на Великобритания.

1945 г. – Индонезия обявява независимост от Нидерландия.

1946 г. – Начало на гражданска война в Гърция.

1946 г. – От 17 до 24 август се води съдебният процес срещу Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). 22-ма души – бивши дейци и симпатизанти на ВМРО са съдени "за образуване на терористични групи за събаряне на властта". Двама от тях са осъдени на смърт.

1960 г. – Габон придобива независимост от Франция.

1962 г. – Източногерманската гранична охрана убива 18-годишния Петер Фехтер при опит да премине Берлинската стена към Западен Берлин – първата жертва на Стената.

1970 г. – Програма Венера: Изстрелян е Венера 7, първият космически апарат, който успешно предава сигнал от повърхността на друга планета (Венера).

1971 г. – С Указ на Държавния съвет на Народна република България е утвърден проект за промяна на герба на страната от 1947 г. В новия герб под лъва има зъбно колело, а датата 9.IX.1944 г. е заменена с 681 – 1944 г.

1976 г. – След земетресение с магнитуд 8 по скалата на Рихтер на остров Минданао (Филипини) се образува голямо цунами, което убива повече от 10 хиляди души.

1977 г. – В София са открити студентските спортни игри Универсиада 77.

1977 г. – Съветският ледоразбивач Арктика е първият кораб, достигнал Северния полюс.

1998 г. – Президентът на САЩ Бил Клинтън признава в свидетелски показания, че е имал "неподходящи физически взаимоотношения" със стажантката от Белия дом Моника Люински.

1998 г. – Русия е принудена да девалвира рублата, икономическата криза е подсилена от политическата ситуация, а властта на президента Борис Елцин е силно разклатена.

1999 г. – Измитско земетресение: загиват над 17 хиляди души, а 44 хиляди са ранени в северозападна Турция.

2000 г. – Тина Търнър прави последния си голям концерт в Европа.

2008 г. – Американският плувец Майкъл Фелпс става първият човек, който спечелва осем златни медала в едни Олимпийски игри.

Родени

1601 г. – Пиер дьо Ферма, френски математик († 1665 г.)

1603 г. – Ленарт Торщенсон, шведски генерал († 1651 г.)

1629 г. – Ян III Собиески, полски крал († 1696 г.)

1753 г. – Йозеф Добровски, чешки филолог, родоначалник на славистиката († 1829 г.)

1786 г. – Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, херцогиня на Кент († 1861 г.)

1861 г. – Робер дьо Бурбулон, френски благородник († 1932 г.)

1868 г. – Едуард Абрамовски, полски учен († 1918 г.)

1878 г. – Славейко Арсов, български революционер († 1904 г.)

1887 г. – Карл I, император на Австро-Унгария († 1922 г.)

1887 г. – Маркъс Гарви, общественик и интелектуалец († 1940 г.)

1890 г. – Ханс Крайзинг, немски полковник и командир († 1969 г.)

1891 г. – Абрам Кардинер, американски лекар († 1981 г.)

1893 г. – Мей Уест, американска филмова и театрална актриса († 1980 г.)

1895 г. – Александър Филипов, български литературен критик († 1940 г.)

1897 г. – Лазар Дамов, гръцки и югославски комунистически деец († 1970 г.)

1898 г. – Матвей Захаров, съветски маршал († 1972 г.)

1926 г. – Дзян Дзъмин, китайски политик

1929 г. – Гари Пауърс, американски офицер († 1977 г.)

1932 г. – Видиядхар Сураджпрасад Найпол, британски писател от индийски произход, Нобелов лауреат през 2002 г.

1935 г. – Олег Табаков, руски артист

1936 г. – Никола Гюзелев, български оперен певец († 2014 г.)

1943 г. – Николай Шматко, украински скулптор и художник

1943 г. – Робърт де Ниро, американски актьор

1944 г. – Реджеп Мейдани, албански политик, президент (1997 – 2002)

1951 г. – Валентин Гаджоков, български актьор

1952 г. – Гилермо Вилас, аржентински тенисист

1952 г. – Марио Тайсен, немски инженер

1952 г. – Нелсън Пикет, бразилски пилот от Формула 1

1952 г. – Николай Акимов, български режисьор и сценарист

1952 г. – Томас Хенън, американски астронавт

1953 г. – Херта Мюлер, румънско-германска писателка Нобелов лауреат

1955 г. – Ричард Хилтън, брокер на недвижими имоти

1960 г. – Шон Пен, американски актьор и режисьор

1961 г. – Ерве Морен, френски политик

1962 г. – Гилби Кларк, американски китарист

1962 г. – Майкъл Уилдър, американски шахматист и юрист

1966 г. – Родни Мълън, американски скейтбордист

1968 г. – Николай Антонов, български лекоатлет

1970 г. – Джим Къриър, американски тенисист

1977 г. – Уилям Галас, френски футболист

1977 г. – Даниел Панку, румънски футболист

1977 г. – Таря Турунен, финландска певица

1977 г. – Тиери Анри, френски футболист

1978 г. – Вибеке Стене, норвежка певица

1978 г. – Яна Маринова, българска актриса

1980 г. – Дани Гуйса, испански футболист

1983 г. – Том Форд, английски професионален играч на снукър

1986 г. – Маркус Берг, шведски футболист

1986 г. – Невена Цонева, българска поп певица

1987 г. – Михаел Шар, швейцарски колоездач

1990 г. – Иван Шарич, хърватски шахматист

Починали

309 г. – Евсевий, римски папа (* ? г.)

1657 г. – Робърт Блейк, английски адмирал (* 1599 г.)

1681 г. – Никон, патриарх московски и всерусийски (* 1605 г.)

1786 г. – Фридрих II, крал на Прусия (* 1712 г.)

1807 г. – Иван Михелсон, руски военачалник (* 1740 г.)

1832 г. – Пиер Домени, френски офицер (* 1776 г.)

1850 г. – Хосе де Сан Мартин, национален герой на Аржентина, Перу и Чили (* 1778 г.)

1872 г. – Спиридон Палаузов, руски историк (* 1818 г.)

1886 г. – Александър Бутлеров, руски химик (* 1828 г.)

1944 г. – Петър Овчаров, български революционер (* ? г.)

1955 г. – Джон Флюгел, английски психоаналитик (* 1884 г.)

1955 г. – Фернан Леже, френски художник (* 1881 г.)

1969 г. – Лудвиг Мис ван дер Рое, немско-американски архитект (* 1886 г.)

1969 г. – Ото Щерн, американски физик, Нобелов лауреат през 1943 г. (* 1888 г.)

1971 г. – Вилхелм Лист, немски фелдмаршал (* 1880 г.)

1977 г. – Йоргос Гунаропулос, гръцки художник (* 1889 г.)

1987 г. – Рудолф Хес, нацистки военнопрестъпник (* 1894 г.)

1988 г. – Мухаммад Зия Ул Хак, пакистански политик (* 1924 г.)

1994 г. – Крум Цоков, български дипломат (* 1900 г.)

2000 г. – Жак Моше Авдала, български сценограф и живописец (* 1927 г.)

2002 г. – Теодор Димитров, български историк (* 1932 г.)

2010 г. – Франческо Косига, президент на Италия (* 1928 г.)

2015 г. – Анастас Наумов, български диригент, композитор и фолклорист (* 1928 г.)

Празници

Аржентина – Ден на Хосе Мартин (годишнина от смъртта на националния герой)

Габон – Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)

Индонезия – Ден на независимостта (от Нидерландия, 1945 г., национален празник)

Русия – Ден на търговеца

Wikimedia