На този ден 01.01

45 г. пр.н.е. – Юлианският календар влиза в сила за първи път.

404 г. – Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.

630 г. – Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.

990 г. – Киевска Рус приема Юлианския календар.

1259 г. – Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.

1438 г. – Алберт II е коронован за крал на Унгария.

1502 г. – Откриване на залива Гуанабара, на брега на който е разположен град Рио де Жанейро от португалския мореплавател Педро Алвариш Кабрал.

1583 г. – Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.

1622 г. – Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).

1700 г. – В Русия е въведен Юлианския календар.

1739 г. – Откриване на остров Буве в южната част на Атлантическия океан от френския мореплавател Жан Батист Шарл Буве дьо Лозие.

1801 г. – Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера – най-големият астероид в Слънчевата система.

1801 г. – Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.

1804 г. – Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).

1829 г. – Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и река Дарлинг.

1881 г. – В Княжество България е проведено първото преброяване на населението.

1901 г. – Нигерия става британски протекторат.

1901 г. – Бившите британски колонии (Западна Австралия, Нови Южен Уелс, Тасмания, Куинсланд, Южна Австралия и Виктория) се федерализират в Австралийски съюз.

1903 г. – Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.

1905 г. – Официално е открита Транссибирската магистрала.

1908 г. – Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.

1909 г. – За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.

1912 г. – Китай става република с първи президент Сун Ятсен.

1919 г. – В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.

1925 г. – В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.

1925 г. – Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.

1935 г. – Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.

1946 г. – Император Хирохито се отказва от божествеността си.

1947 г. – Първа официална изява на българския детски хор "Бодра смяна"

1947 г. – Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.

1948 г. – Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.

1948 г. – Британските железопътни линии са национализирани.

1948 г. – Влиза в сила Новата Конституция на Италия след проведен референдум за монархията.

1956 г. – Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).

1960 г. – Провъзгласена е независима Република Камерун.

1962 г. – Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.

1966 г. – След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.

1970 г. – Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.

1971 г. – Основан е френският Университет Пантеон-Асас.

1973 г. – Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.

1974 г. – Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.

1981 г. – Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.

1982 г. – В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза "Солидарност") говори за великите усилия, които са положили хората на труда.

1986 г. – Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.

1993 г. – Чехословакия се разпада на Чехия и Словакия.

1994 г. – Създадена е Европейската икономическа зона.

1995 г. – Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.

1995 г. – Създадена е Световната търговска организация (СТО).

1998 г. – Създадена е Европейската централна банка.

1999 г. – Появява се официално еврото.

2002 г. – Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.

2003 г. – Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.

2007 г. – Разширяване на ЕС:

България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.

Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.

Словения става тринадесетата страна, която въвежда еврото.

2007 г. – Ангола се присъединява към ОПЕК.

2009 г. – Словакия се присъединява към еврозоната.

Родени

1431 г. – Александър VI, римски папа († 1503 г.)

1449 г. – Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)

1467 г. – Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)

1484 г. – Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)

1614 г. – Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)

1618 г. – Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)

1774 г. – Андре Мари Констан Дюмерил, френски лекар и зоолог, професор по анатомия († 1860 г.)

1823 г. – Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)

1840 г. – Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)

1845 г. – Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)

1851 г. – Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)

1852 г. – Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)

1853 г. – Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)

1854 г. – Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)

1856 г. – Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)

1863 г. – Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)

1863 г. – Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)

1866 г. – Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)

1870 г. – Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)

1872 г. – Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)

1874 г. – Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)

1874 г. – Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)

1877 г. – Иван Клинчаров, български обществен деец, публицист, литературен критик и преводач († 1942 г.)

1878 г. – Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)

1879 г. – Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)

1882 г. – Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)

1884 г. – Хосе Пинеда, испански футболен треньор († ? г.)

1886 г. – Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)

1887 г. – Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)

1887 г. – Георги Машев, български художник († 1946 г.)

1889 г. – Николай Райнов, български писател († 1954 г.)

1893 г. – Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)

1895 г. – Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)

1896 г. – Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)

1898 г. – Ламар, български поет и писател († 1974 г.)

1902 г. – Никола Кенов, български диригент и композитор († 1968 г.)

1906 г. – Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)

1907 г. – Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)

1907 г. – Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)

1909 г. – Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)

1913 г. – Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)

1913 г. – Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)

1915 г. – Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)

1919 г. – Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)

1920 г. – Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)

1923 г. – Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)

1927 г. – Върнън Смит, професор по икономика

1927 г. – Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)

1931 г. – Първан Стефанов, български поет, преводач и драматург(† 2012 г.)

1932 г. – Димитри Иванов, български журналист

1932 г. – Иван Кирков, български художник († 2010 г.)

1933 г. – Светозар Русинов, български комозитор и музикален педагог († 2000 г.)

1934 г. – Пенка Павлова, българска народна певица

1937 г. – Здравко Кисьов, български поет и преводач(† 2015 г.)

1938 г. – Жимакс, италиански автомобилен състезател

1944 г. – Латинка Петрова, българска комедийна актриса

1944 г. – Омар ал-Башир, президент на Судан

1945 г. – Рюдигер Сафрански, немски писател

1945 г. – Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1

1946 г. – Гювен Хокна, турска актриса

1950 г. – Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)

1952 г. – Миле Китич, босненски певец

1954 г. – Ричард Гибсън, британски актьор

1959 г. – Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт

1959 г. – Мишел Онфре, френски философ

1960 г. – Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)

1963 г. – Дражен Ладич, хърватски футболист

1965 г. – Иван Кръстев, български политолог

1966 г. – Ивица Дачич, министър-председател на Сърбия

1968 г. – Давор Шукер, хърватски футболист

1970 г. – Христо Бонин, български артист

1972 г. – Лилиан Тюрам, френски футболист

1974 г. – Хамилтон Рикард, колумбийски футболист

1979 г. – Мохамед Хомос, египетски футболист

1982 г. – Давид Налбандиян, аржентински тенисист

1983 г. – Даниел Харке, испански футболист († 2009 г.)

1984 г. – Паоло Гереро, перуански футболист

1986 г. – Колин Морган, ирландски актьор

1992 г. – Хазар Ергючлю, турска актриса

Починали

138 г. – Луций Елий, римски император (* 101 г.)

379 г. – Василий Велики, православен учител (* 330 г.)

898 г. – Одо, херцог на Франция и граф на Париж (* 860 г.)

1432 г. – Александру чел Бун, молдовски войвода (* 14 век)

1515 г. – Луи XII, крал на Франция (* 1462 г.)

1559 г. – Кристиан III, крал на Дания и Норвегия (* 1503 г.)

1560 г. – Жоашен дю Беле, френски поет (* 1522 г.)

1561 г. – Педро де Урсуа, испански конкистадор (* 1526 г.)

1748 г. – Йохан Бернули, швейцарски математик (* 1667 г.)

1763 г. – Харитон Лаптев, руски изследовател (* 1700 г.)

1782 г. – Йохан Кристиан Бах, немски композитор (* 1735 г.)

1817 г. – Мартин Клапрот, немски химик и минералог (* 1743 г.)

1850 г. – Хайнрих Фридрих Линк, германски ботаник (* 1767 г.)

1881 г. – Луи Огюст Бланки, френски социален публицист (* 1805 г.)

1894 г. – Неделя Петкова, българска просветителка (* 1826 г.)

1894 г. – Хайнрих Херц, германски физик (* 1857 г.)

1929 г. – Емил Бордел, френски скулптор (* 1851 г.)

1931 г. – Иван Далкалъчев, български революционер (* 1872 г.)

1932 г. – Добри Петков, български политик (* 1859 г.)

1934 г. – Якоб Васерман, немски писател (* 1873 г.)

1941 г. – Петър Попарсов, български революционер и общественик (* 1868 г.)

1966 г. – Петър Манджуков, български революционер (* 1878 г.)

1972 г. – Морис Шевалие, френски актьор (* 1888 г.)

1980 г. – Степан Шчипачов, руски поет (* 1899 г.)

1984 г. – Здравко Милев, български шахматист (* 1929 г.)

1988 г. – Николай Дончев, български писател – франкофон (* 1898 г.)

1992 г. – Грейс Хопър, американски информатик (* 1906 г.)

1995 г. – Юджин Уигнър, унгарски физик, Нобелов лауреат през 1963 г. (* 1902 г.)

1998 г. – Хелън Уилс Мууди, американска тенисистка (* 1905 г.)

2009 г. – Йоханес Марио Зимел, австрийски писател (* 1924 г.)

2012 г. – Киро Глигоров, първи президент на Република Македония (* 1917 г.)

2015 г. – Омар Карами, ливански политик (* 1934 г.)

Wikimedia