Виртуалните валути могат да бъдат конкуренти на съществуващите. Когато говорим за виртуални валути, трябва да имаме предвид, че не става дума за цифрови плащания в съществуващи валути чрез Paypal и други доставчици на електронни пари, като Alipay в Китай или M-Pesa в Кения.

Виртуалните валути се отнасят към друга категория, защото те осигуряват своя собствена платежна единица и системи. Тези системи позволяват да се провеждат пирингови операции /между равни по ранг участници/ без централни клирингови палати, без централни банки.

За момента виртуалните валути, като биткойна, практически или въобще не отправят предизвикателство към съществуващия ред на необезпечените валути и централни банки. Защо? Защото те са прекалено волатилни, прекалено рисковани, твърде енергоемки, защото технологиите, които са в тяхната основа не са мащабни. Много неща са твърде непрозрачни за регулиращите органи: някои са били хакнати от хакери. Но много от тези трудности имат технологичен характер и с времето могат да бъдат преодолени.

Не чак толкова отдавна някои експерти твърдяха, че персоналните компютри никога няма да получат разпространение, а таблетите ще се използват само като скъпи табли за кафе. По тази причина смятам, че не би било разумно да отписваме виртуалните валути. По-висока възвръщаемост от парите? Да вземем, например, страни със слаби институции и нестабилни национални валути. Вместо да приемат валутата на друга държава, като американския долар, някои от тях биха могли по-широко да използват виртуалните валути. Ще наречем това доларизация 2.0 Опитът на МВФ показва, че съществува преломен момент, след което ориентацията на новата валута придобива експоненциален характер.

Например, На Сейшелските острови доларизация хвръкна от 20% през 2006 до 60% през 2008 г. И все пак, защо гражданите биха могли да предпочетат да държат виртуални валути, а не физически долари, евро или паунди? Защото някой ден това може да стане по-лесно и безопасно начинание, отколкото получаването на книжни пари, особено в отдалечените райони. Защото виртуалните валути могат да станат по-стабилни. Например, те могат да се емитират по курса един за един с долара или стабилна кошница от валути.

Емисията може да се осъществява по напълно прозрачен начин, да се определя от предизвикващо доверие предварително установено правило, алгоритъм, който може да се контролира... или дори „умно правило", което може да реагира на променящата си макроикономическа ситуация. Затова виртуалните валути в много отношения могат да съставят реална конкуренция на съществуващите валути и парично-кредитна политика. Оптималният отговор на централните банки е продължение на действащата парично-кредитна политика при отвореност за свежите идеи и новите изисквания на икономиката.

По-съвършени платежни услуги?

Например, да разгледаме растящото търсене на нови платежни услуги в страните, където се формира децентрализирана икономика на услугите, икономика на съвместното използване. Тази икономика се базира на пирингови сделки, чести разплащания с малки суми, в повечето случаи в чужбина. Четири долара за препоръки по градинарство от дама от Нова Зеландия, три евро за майсторски превод на японско стихотворение, 80 пенса за виртуално изображение на историческата Флит Стрийт: тези плащания могат да се извършват с помощта на кредитни карти и други форми на електронни пари.

Но взиманият процент е относително висок спрямо малката сума, особено когато става дума за плащания зад граница. Вместо това гражданите могат един ден да изберат виртуалните валути, защото те потенциално осигуряват същите удобства, както и наличните пари - без разплащателния риск, забавянето с клиринга, централизираната регистрация, посредниците за проверката на сметките и идентификацията. Ако виртуалните валути, емитирани от частни емитенти, остават рисковани и нестабилни, гражданите могат да призоват централните банки да пуснат законни цифрови платежни средства.