"Свидетели сме на безпрецедентна глобална криза във финансовата система и икономиката. За първи път напрежението в българската икономика е провокирано не от вътрешни, а от външни фактори. Сигналите, идващи от реалния сектор, силно влошената международна конюнктура и неопределеността в развитието на тези процеси изискват широко прилагане на антикризисни мерки от страна на българските институции". Това се казва в отворено писмо на Българската стопанска камара, изпратено до Народното събрание, Министерския съвет, национално представителните организации на работниците и служителите, и на работодателите, както и до средствата за масова информация.

От БСК изразяват сериозната си тревога от "някои нагласи на отговорни представители на политическия и гражданския елит, както и на държавните институции за нереалистично увеличение на доходи, поемане на "социални" ангажименти, обещания за внос на работна ръка и др., противоречащи на икономическата логика при навлизане в икономическа криза".

Във връзка с това от БСК апелират да се предприемат спешни превантивни мерки в следните сфери:

По Бюджет `2009 - Да се коригира Бюджет `2009, бюджетните политики и програми при възприемане на следните основни параметри:

• Ръст на БВП – до 2 % (вместо предвидените 4,7%)
• Инфлация в края на годината – 4,5 % (вместо 5,4%)
• Дефицит по текущата сметка – 24-26% от БВП (вместо предвидените 22,2%)
• Чуждестранни инвестиции – до 4 млрд.евро (вместо предвидените 5,300 млрд.евро)
• Разпределителната роля на бюджета да се намали от 40 на 38% от БВП,
• Да се предвиди ниво на консолидираното бюджетно салдо в размер на 5-6% (вместо 3%);
• Максималното ниво на национални субсидии за нефинансови предприятия да е до 0,4% от БВП (вместо предвидените 0.6%).

(Основните акценти, заложени в проектобюджета за 2009 г. може да прочетете тук (в Power Point)

Да се преразгледа разпределението на бюджетния излишък за 2008 г.:
Да се увеличи делът на средствата за инвестиции в транспортна инфраструктура и да се ограничат социалните разходи.

За подобряване на бизнес средата:

• Отделните министерства спешно да приемат антикризисни програми за управляваните от тях сектори;
• Да се предприемат нужните стъпки за по-ефективно усвояване на европейските фондове, като източник на свеж финансов ресурс в условията на намалена кредитна активност. Особено внимание да се обърне на оперативните програми „Транспорт”, „Околна среда” и „Регионално развитие”;
• Да се анализират тесните места в административното обслужване и, където е възможно, част от дейностите да се аутсорстват към частни изпълнители. БСК многократно е посочвала примери за административна недостатъчност, вкл., неиздадени или забавени разрешителни за концесии, ОВОС, комплексни разрешителни, разрешителни за строеж, решения за смяна предназначението на земеделските земи и други, което блокира огромни по размер местни и чужди инвестиции. Правителството следва да провокира местните власти да извършат подобен анализ за премахване на тесните места в обслужването на бизнеса и на общинско ниво;
• Да се изгради клирингова институция за изчистване на междуфирмените задължения. Основни кредитори на икономиката към момента са държавни структури, като НЕК и „Булгаргаз” АД. Внимателно да се преоценят сроковете за превеждане на бюджетните средства на първостепенните и второстепенните разпоредители, тъй като всяко забавяне на тези плащания е генератор на междуфирмена задлъжнялост (надхвърлила вече размера на БВП). Не трябва да се забравя, че при повишаване цената на кредита, междуфирмената задлъжнялост крие сериозен дестабилизационен потенциал;
• Да се използват възможностите за хеджиране на риска, свързан с цената на петрола и курса на американския долар;
• Да се засили ролята на публично-частните партньорства и да се ограничи ролята на държавата в управлението на търговски дружества;
• Да се активизира дейността по приемане на мерки за намаляване на сивия сектор в икономиката, вкл. да се пристъпи към ограничаване на кешовите плащания;
• Незабавно да бъде внесено за консултиране и приемане разпределението на квотите за търговия с емисии на СО2;
• Министерският съвет спешно да обсъди възможността за придобиване на емисионни права по Протокола от Киото, с оглед реализиране на приход, не по-малък от 1 млрд. евро, по примера на Чехия;
• БНБ да пристъпи към последователно намаление на задължителните минимални резерви на банките при поемане от тяхна страна на ангажимент за етична политика по отношение лихвите по депозитите;
• Да се предприемат мерки за ограничаване износа на национален финансов ресурс и депозирането му в чужди банки, чрез ефективен текущ контрол БНБ;
• Да се въведат допълнителни изисквания за доказване на доход на база платени данъци при отпускане на потребителски кредити;
• Да се преустанови инерцията по търсене на работна ръка отвън и да се приемат законодателни мерки за осигуряване гъвкавост на пазара на труда, с оглед стартиралите вече процеси по закриване на работни места.

От БСК заявяват, че са убедени, че независимо от развитието на процесите в световен мащаб, предложените по-горе мерки ще се отразят позитивно за бъдещето на българската икономика.

Работодателската организация призовава българския политически елит да включи целия си потенциал изключително в търсене и намиране на конструктивни решения, за да се мобилизира цялото общество за запазване на постигнатото и да се осигури бъдещото ни развитие. БСК призовава и българските синдикати, в името на националните цели, да ограничат временно всякакви протестни действия, водещи до допълнителна дестабилизация в страната. БСК се обръща с апел и към българските работодатели и техните браншови структури също да изготвят свои антикризисни програми, насочени към гарантиране стабилността на икономиката.

"Неопределеността не може да се управлява, но икономиката може да се регулира, за да се намали неопределеността!", се казва в писмото в заключение.