Сериозни нарушения на човешките права през 2009 г. отбелязва Български хелзинкски комитет (БХК) в годишния си доклад за състоянието на правата на човека в страната, каза председателят на организацията Красимир Кънев, цитиран от БГНЕС.

БХК отбелязва, че през изминалата година положението с правата на човека в България претърпява разнопосочно развитие - положителни промени в определени сфери (някои законодателни промени, развиване на юриспруденцията на националните органи за защита от дискриминацията), и тежки дефицити в други.

Кънев специално подчерта лошото сътрудничество на България с международните органи за защита правата на човека. Като пример той даде, че и през 2009 г. не са изпълнени решения на Европейския съд по правата на човека. Другият момент, който ни приравнява до някои от африканските страни, е, че от 1993 г. България не е представяла доклад за правата на човека в Комитета по правата на човека към ООН. В края на 2009 г. има нов доклад, който ще се разглежда в Комитета по правата на човека едва в началото или средата на 2011 г. По принцип, каквито са правилата в ООН, които България е подписала, такива доклади трябва да се представят най-много на 4 години.

България категорично изоставя от световните стандарти за правата на човека и по отношение на факта, че в Наказателния кодекс няма изрична забрана за изтезанията, независимо че България е подписала конвенцията за борбата за изтезанията още през 1986 г. Малтретирането от полицейски служители по време на задържане или в полицейските участъци продължава, като тези практика и през 2009 г. остават с малки изключения безнаказани.

В детските домове няма реформи и преструктуриране. При проверките на домовете липсват доказателства за извършени престъпления срещу деца, независимо от многобройните данни за смърт, физическо и сексуално насилие върху тях. По този повод БХК е завел иск за дискриминация срещу прокуратура и по този повод.

Като генерален извод в доклада е посочено, че най-засегнати от нарушенията са били уязвимите социални групи, сред които хора с психични разстройства и децата в институцията, някои етнически и религиозни малцинства, жените, както и някои категории, лишени от свобода и хората, живеещи в бедност. Кънев съобщи, че за първи път при официалното представяне на доклада на БХК, който се публикува от 1993 г. насам присъстват представители на държавните институции, както и дипломати.

На представянето на доклада присъстваха зам.-министърът на МВР Павлин Димитров, Кемал Еюп, председател на Комисията за защитата от дискриминацията, бившият председател на Парламентарната комисия за правата за човека от 38-то НС Иван Сунгарски и др.

Едни от най-основните проблеми, както сочи докладът на БХК, са  в затворените институции - затворите, следствените арести, както и тези за непълнолетни и малолетни, подчерта Станимир Петров, ръководител на тази програма на организацията. Продължава да е изключително тежко положението по отношение на условията, при които се излежават присъдите. Практически медицинските центрове в затворите работят незаконно, защото те не фигурират никъде в новия Закон за лечебните заведения. Още по-тежко е положението в следствените арести, където всъщност престояват хора, невинни до доказване на противното.

България изостава изключително и по отношение на тези институции, които са свързани с малолетните и непълнолетни извършители на противообществени прояви. След 2000 година т.нар. ТВУ (трудово-възпитателни училища) от 30 са станали 9, но практически те са затвори, в които непрекъснато се констатират нарушения както срещу децата, така и към някои от техните преподаватели. Вторият вид такива заведения са за временно настаняване, които са под шапката на МВР и където престоят е от 15 дни до 2 месеца, но случаите на пребиваващите там са повтаряеми. Практически и тези заведения са като затвори за малолетните и непълнолетните, подчерта Петров.

Третият вид са т.нар. кризисни центрове, създадени през 2006 година с цел социална услуга за обгрижване, предимно на деца - жертви на трафик. Но всъщност там отново влизат и деца с леки противообществени прояви и режимът в тези центрове носи затворнически белези. Тези факти коментира и Надя Шабани, председател на Агенцията за закрила на детето, която присъства при представянето на доклада. Тя отбеляза, че констатациите на агенцията дори са по-фрапантни, отколкото тези на БХК. Според нея трябва спешно да бъде приет нов закон за противообществените прояви при непълнолетните и малолетните, но Шабани не приема констатациите по отношение на закрилата на децата - жертви на трафик или сред уязвимите групи.