Депутатите задължиха министъра на финансите да внесе до 15 януари 2018 година в Народното събрание одобрената от правителството стратегия за управление на държавния дълг за периода 2018 - 2020 година. Решението беше взето след дебати в пленарна зала за състоянието на държавния дълг.

Депутатите обаче отхвърлиха друго предложение на БСП - до 19 януари Министерството на финансите да изготви и внесе в парламента детайлен анализ за периода 2015-2018 за съотношението между фискалния резерв и държавния дълг, за приходите от инвестирането на резерва, за разходите по обслужването на държавния дълг, за постигнатата цена за дълговите инструменти в сравнение с тази на румънските и на страните от Вишеградската четворка, както е да се посочи ефектът върху банковата система от външното финансиране на дълга.

Темата бе инициирана от БСП с главен говорител Румен Гечев.

За разлика от предишното си поведение, което беше рязко против поемането на нов външен дълг, днес БСП застъпи тезата за по-голямо от сегашното задлъжняване на България и повече харчене на пари от страна на държавата с цел да подкрепи икономиката.

Според Гечев данните за текущия излишък в бюджета са неверни и подвеждащи, защото тази година правителството за втори път няма да похарчи 2.3 млрд. лв. за капиталови разходи, 1.3 млн. лв. от които за въоръжение. "Доста странно изглежда твърдението за излишък, при положение, че не са направени тези разходи и в резултат българската икономика е лишена от огромен ресурс", попита риторично депутатът.

Той обяви и че цяла година Министерството на финансите дължи като нерегламентиран резерв почти 4 млрд. лв., като цялата сума в него се поддържа в границите 12-13 млрд. лв. Освен това били замразени 47 млрд. лв. валутен резерв, а пари се инвестирали в ДЦК на чужди държави.

Докато развитите страни поддържат до 3 и над 3% дефицит, бедна България го свива до нула и финансира бюджетите на други страни, срещу което ни плащат отрицателна лихва, обяви Гечев.

Рапортуването на отлични резултати пред Европа няма никакъв смисъл пред страни като Франция, Италия, Полша, чиито дългове са около 80-90% от икономиките им, посочи още Гечев.

Според него придържането към строга фискална дисциплина няма никакъв смисъл след като редица сектори като образование, наука и здравеопазване са хронично недофинансирани и нереформирани.

Той посочи данни на Световната банка, според които най-ниското съотношение на външен дълг спрямо брутния вътрешен продукт се наблюдава в Афганистан, Узбекистан, Ботсвана, Алжир и Судан. Сред страните от ЕС единствена с нискъ дълг е Естония. В същото време средното в ЕС било около и над 50%. Разликата между съотношението на дълг към брутен вътрешен продукт между България и развитите страни била около 20%, което означавало, че България "не събира между 10 и 20 млрд. лв.". Представяте ли си как ще изглежда бюджетът с тази сума повече?, попита Гечев.

Проблемът е, че не се движим на две скорости, не сме втора скорост, България се движи на задна скорост, заключи той.

Колегата му Драгомир Стойнев го подкрепи като посочи в допълнение, че с дългосрочен дълг се финансират краткосрочни нужни и че ниският дял на дълга служел само правителството да се хвали пред рейтинговите агенции.

Има страни, които разпределят над 50 процента от БВП през бюджета, но годините на прехода не ни дават основание да смятаме, че държавата може да разпределя парите по-добре от обикновения гражданин, посочи в отговор министърът на финансите Владислав Горанов. Затова, ако увеличим дела на преразпределение на БВП през бюджета, ще се наложи драстично увеличение на данъците и то за средната класа, подчерта той.

Фискалният резерв не е нетипично висок за последните години, каза Горанов. По думите му за период от десет години той се поддържа 10-12 процента от БВП.

От 2015 г. до октомври 2017 година държавният дълг се е увеличил 1.4 млрд. евро или от 22.1 млрд. евро към края на 2014 г. до 23.5 млрд. лева към 31 октомври този година. Същевременно относителният дял на държавния дълг за този период пада от 26.4 процента към 31 декември 2014 година на 23.3 процента към края на октомври 2017 година.

През последните години поддържаме политика на по-високи фискални буфери, която доведе до падането на лихвените проценти по кредитите, каза Горанов. От декември 2014 година до края на октомври 2017 година ние виждаме най-бързия спад по лихвите на кредитите. Това дава директно отражение на икономиката и спестява разходи на домакинствата и на фирмите. Жилищните кредити са с 2 процента по-ниски лихви, а на кредитите за предприятията лихвите паднаха с три процентни пункта, уточни той.

Министърът посочи, че за последните години рисковата премия на нашите ценни книжа е паднала в пъти и се доближава на страни като Словения и Чехия. Доверието в България се върнало до нива, в която тя изпреварва държави с много по-висок кредитен рейтинг, каза Горанов. Тази политика води до по-добро състояние на банките, застрахователните и пенсионните дружества, които са притежатели на български ценни книжа.

Увеличаване на държавния дълг минава или през огромна загуба за бюджета или през увеличение на данъците, а ние в партия ГЕРБ не приемаме такава политика, каза Горанов.