Eвропейската комисия ще представи следващата седмица предложение, което ще направи примамливо приемането на единната валута за всички страни от съюза, които все още са извън еврозоната. Това съобщи в Брюксел еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси.

Това е част от усилията да бъде сплотена преди началото на преговорите за Брекзит групата ЕС-27 - държавите, които ще останат след напускането на Великобритания.

Агенцията допълва, че предложението ще се съдържа в очертаването на бъдещето на еврозоната. То ще е част от по-широк план на Еврокомисията за реформиране на съюза след Брекзит и сред прилив на евроскептични настроения.

"Ще се опитаме да изработим рамка, която да е толкова привлекателна, че да е - както казват във филмите - "предложение, което не можеш да откажеш". Така Московиси отговори на въпроси на журналисти за подробности за неговата инициатива "за приключване на икономическия и монетарен съюз до 2025г." Според него след Брекзит икономиката на ЕС ще бъде още по-силно доминирана от еврозоната и това би трябвало да е мотив към онези извън нея да се присъединят.

Всички страни от ЕС с изключение на Великобритания и Дания, са задължени да приемат еврото, но не е фиксиран срокът, в който те трябва да се откажат от националната си валута. Московиси изтъкна, че всяка държава трябва да се движи към единната валута със собствено темпо, както и че Еврокомисията няма нито правомощията, нито желанието да принуждава когото и да е да направи това в определен срок. Затова той предпочита да говори за примамливи предложения, вместо за настояване за по-бързо движение към еврото.

В страните извън еврозоната общественото мнение по-често е против раздялата с националната валута. В Полша - най-голямата икономика от Източна Европа, 57% са срещу еврото, показа проучване на "Евробарометър", публикувано през декември.

Несъгласните доминират още в Чехия, Швеция, Дания и България, докато в полза на еврото се изказват в Унгария, Хърватия и Румъния.

Идеите за засилена интеграция на ЕС след напускането на британците се засили през последните месеци и особено след победата на Еманюел Макрон на президентските избори във Франция. На първата му среща с канцлера Ангела Меркел двамата се обявиха дори за промени в основополагащите договори на ЕС.

По същото време германският финансов министър Волфганг Шойбле предложи в интервю за италианския в."Република" да се създаде парламент на еврозоната. По думите му тази идея върви заедно със създаването на континентален фонд за спасяване на закъсали държави и той я е обсъждал с Макрон.

Френският президент говори за общ бюджет и финансов министър на еврозоната, за което трябва да се внесат поправки в договорите на ЕС. Според Шойбле това е нереалистично, защото са промяната е нужно единодушие на всички държави от съюза, а в някои случаи промените трябва да преминат и през национални референдуми.

Идеята му за парламент на еврозоната е за консултативна институция към Европейския стабилизационен механизъм, съставена от членове на Европейския парламент.

Засега всичко е на ниво представяне на виждания и идеи, защото всички искат първо да минат изборите във Франция и особено в Германия в края на септември. Освен това продължава спорът дали Еврокомисията да е водещият глас за засилване на политическата и икономическата интеграция.

Друг много важен въпрос за бързо разширяване на еврозоната е дали може да се прекъсне връзката между държавния дълг и финансовия сектор на държавите, така че да не носят всички страни с евро колективна отговорност, когато закъса банка, притежаваща много държавни облигации от една от тях.

Берлин винаги е подозирал, че от него се очаква да гарантира своеобразни облигации на еврозоната, заради които в случай на криза германските държава, икономика и финансов сектор ще трябва да поемат допълнително бреме. Както Германия, така и Холандия настояват на друг подход - да се въведе таван на държавен дълг, който банките могат да вписват в баланса си.

Според в."Ханделсблат" в началото на април зам.-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис е представил документ за дискутиране, в който се предлага създаването на общ бюджет на еврозоната с две концепции - да се инвестира в изпаднали в икономическа криза държави или да се създаде обща система за подпомагане на безработните, като втората идея дори според него изглеждала нереализуема.

Московиси предложил неговият пост на еврокомисар по икономическите въпроси да получи правомощия да координира дейността на финансовите министри от еврозоната. Берлин е против и срещу тази инициатива, допълва "Ханделблат".