До 2021 г. минималната заплата да се увеличи от сегашните 510 лв. на 650 лв. или с 27.5%, предвижда средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., одобрена днес от правителството.

Според документа от 1 януари минималното възнаграждение ще стане 560 лв., година по-късно - 610 лв. и 650 лв. от началото на 2021 г.

През следващите три години размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване няма да се променят. Заради ръста на минималната заплата ще се увеличи минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се: за 2019 г. - 560 лв., за 2020 г. – 610 лв. и за 2021 г. – 650 лв.

Бюджетен дефицит от по 0.5% до 2020 г. включително и балансиран бюджет през 2021 г. предвижда бюджетната прогноза.

Пенсионната политика предвижда от 1 януари на всяка календарна година да продължи увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола, както е записано в законодателството. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор "Сигурност" продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 8 месеца през 2021 г.

Правителството обещава да продължи започналото през миналата година повишение на заплатите в образователната система, както е предвидено в управленската му програма.

Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби

за ВМС.

Планът включва осигуряване на финансов ресурс и за изграждането и доизграждането на големите инфраструктурни обекти: магистралите "Хемус", "Калотина", "Русе – Велико Търново", път E–79 "Видин – Ботевград" и участъка на магистрала "Струма" от Крупник до Кресна, както и въвеждане на тол такси за камионите от 2019 г.

Предвижда се чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж общите разходи по КФП в средносрочен план да намалеят от 37.4% от БВП за 2019 г. до 36.1% от БВП през 2021 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 0.6-0.7 процентни пункта от БВП.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 22.7 млрд. лв. към края на 2021 г. или 18.2% от прогнозното ниво на БВП.