"Дават част от директните плащания предсрочно заради сушата"
Държавите членки на ЕС са приели серия от мерки за подкрепа на земеделските производители във връзка със сушата в Европа. Една от тях е предсрочно превеждане на част от директните плащания - още през октомври тази година.
Мерките са предложени от Европейската комисия, за да се облекчат финансовите затруднения, с които се сблъскват земеделските производители поради неблагоприятните метеорологични условия, и да увеличат наличността на фуражи за животни, съобщи ЕК.
Действията, за които държавите членки са се договорили, включват възможността за по-високи авансови плащания и няколко изключения (дерогации) от правилата за екологизиране, за да се помогне на фермерите да осигурят достатъчно храна за своите животни. Засегнатите земеделски производители ще могат да получават по-висок процент от плащанията си по Общата селскостопанска политика (ОСП), за да подобрят паричния си поток.
Мерките включват получаване до 70% от директните плащания към средата на октомври. Както и получаване на 85% от плащанията за развитие на селските райони веднага след официалното приемане на пакета от мерки в началото на септември.
Междувременно стана известно, че България вече е поискала да бъде включена от Европейската комисия в проекта за изплащане на завишен размер авансови плащания по схеми за директни плащания. Както и за някои мерки за развитие на селските райони за 2019 г., съобщиха от МЗХГ.
в. "Дума"
"Всички плащаме за боклуци край пътищата"
Фирми складират незаконно купища отпадъци под мостовете. Хора ги ползват като временни летни кошари, място за прибиране на сено, за приютяване на пернатата им стока, за обществено бунище, за изхвърляне на негодни автомобилни гуми и за какво ли още не. Под съоръженията камиони оставят строителни отпадъци. И кой според вас плаща сметката накрая? Естествено, че всички данъкоплатци. С други думи - ние.
Причината е, че нарушителите обикновено остават анонимни. И в крайна сметка парите за разчистването на малките и големи сметища ги дават от пътната агенция. Сега половин милион лева ще отидат за събиране и извозване на всякакви боклуци. С тези пари можеха да бъдат ремонтирани десетки пътни километри, чиито дупки сега причиняват минимум материални щети, а понякога и убиват хора.
Тази сума, която сега ще отиде за събиране на изхвърлени вехти дюшеци, юргани и гуми, представлява повече от половината от бюджета на едно областно пътно управление в страната, с който цяла година се поддържат всички републикански пътища на територията му.
Виновниците обаче няма как да бъдат наказани. Защото кой и как ще докаже кой е байчото метнал някакви автомобилни гуми под моста или решил да складира битовите си отпадъци? Дори и да се намерят всички 120 нарушители, при настоящите глоби могат да бъдат събрани санкции за около 60 на сто от нужната сума за разчистване.
Да не говорим за това колко от работното време, предвидено за други дейности, ще бъде изгубено. За да се съберат и извозят боклуците от 120-те моста в страната, пътната агенция първо трябваше установи къде са те. Това отне около 10-ина дни и инспекцията на 3808 съоръжения. И се случва регулярно всеки месец. След това пътната агенция поръчва на фирмите, с които са сключени договори за поддръжка и текущ ремонт, да изчистят сметищата и им плаща. И така до следващия месец, когато са се натрупвали нови и процедурата се повтаря.
в. "Труд"
"Песимизмът при бизнеса най-силен от 2016 г. насам"
Показателят за бизнес климата в България през август се е свил рязко до най-ниското си ниво от ноември 2016 г. насам, показват данните на НСИ, разпространени в четвъртък. Това стана в същия ден, в който Евростат съобщи за внезапно рязко повишаване на бизнес доверието в страните от еврозоната, което прекъсна няколкомесечната поредица от негативни данни, сочещи, че се задава рецесия.
У нас общият показател на бизнес климата намалява през август с 3,1 пункта в сравнение с юли. Това засяга в различна степен промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите, като общото е, че навсякъде мениджърите в тези дейности са обхванати от несигурност в бъдещето.
В промишлеността например спадът на индекса е само с 0,8 пункта, като за първи път от много време насам несигурната икономическа среда тревожи повече мениджърите, отколкото традиционните затруднения, свързани с недостига на работна сила.
Най-силен е спадът в индекса в строителството - с 5,1 пункта. Освен че трудно намират квалифицирана работна ръка и имат затруднения, свързани с голямата конкуренция в бранша, строителните предприемачи се опасяват най-много от несигурната икономическа среда и от евентуален спад в търсенето.
в. "24 часа"
"Пародията с НАП стигна и до размера на глобата й"
Пародията с глобата на НАП, която й се налага заради огромния скандал с изтичането на личните данни на над 6 млн. българи, стигна и до нейния размер. След като стана ясно, че въпросната санкция ще се изразява в преместването на една сума от единия държавен джоб в другия, в четвъртък бе обявено, че Комисията за защита на личните данни налага на приходната агенция глоба от само 5.1 млн. лв. при възможен максимум от 20 млн. лв. Това прави по по-малко от 1 лв. на пострадал данъкоплатец, особено след като самата КЗЛД обяви, че е установено изтичането на данните на 4.1 млн. живи българи и на още 2 млн. починали.
Още по-странно е обяснението на КЗЛД за това защо е наложила толкова ниска глоба. Според шефа на комисията Венцислав Караджов размерът е такъв, защото НАП проявила отговорно отношение към проблема, правела всичко възможно да минимизира щетите, както и защото ставало дума за хакерска атака. "Някои казват, че това е киберпрестъпление, за мен това си е кражба", каза Караджов. Той обясни, че ДСК е глобена с 1 милион лева за изтичането на кредитните досиета на 33 000 души, защото там институцията допуснала кражба на данни от служители.
Но не стана ясно нито в какво се изразява отговорното отношение, както и по какъв начин щетите са по-малко. Още при инцидента стана ясно, че няма как да се гарантира, че данните на всички българи не са копирани десетки и хиляди пъти от лица и организации, които може да ги използват и да злоупотребят с тях. Още по-малко издържа и другата теза, след като и към момента е ясно, че не е доказано по несъмнен начин, а още по-малко и с влязла в сила присъда, че става дума за хакерска атака или каквото и да е друго престъпление.
в. "Сега"
"Около 26 000 българи получават тавана на пенсията"
26 549 българи получават лична пенсия от 1200 лв., колкото е от 1 юли таванът на пенсиите у нас, показват данни от системата за електронни справки на НОИ за август. Сред тези хора има и такива, за които реалният размер на пенсията по съвпадение е толкова, т.е. не са ощетени.
Повечето от тези "богати" пенсионери -14 456 души, са се пенсионирали по общия ред - с пенсия за осигурителен стаж и възраст в масовата трета категория. Силно присъствие в групата на най-високите пенсии имат и хората от сектор "Сигурност" - 6477. На следващо място е групата на други обичайни заподозрени, когато става дума за таван на пенсиите - миньори, летци и пр., хора със стаж от първа и втора категория труд. Те са 4989 души.
В групата на получаващите 1200 лв. пенсия обаче има и любопитни случаи. 258 души получават точно 1200 лв. пенсия, но са се пенсионирали предсрочно, срещу което пожизнено получават по-нисък размер на пенсията. За тях очевидно сметките показват, че заради съществуващото ограничение няма смисъл да чакат да изпълнят условията за пенсиониране по обичайния ред. 368 души получават 1200 лв. пенсия за инвалидност поради общо заболяване - това са инвалидни пенсии, но за хора, които имат известен осигурителен стаж. Един човек получава максимална пенсия, но за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.
в. "Сега"
"Кипърски бизнесмен ще строи жилищен комплекс за 500 млн. евро до Волуяк"
Кипърският бизнесмен Теодорос Аристодему планира да изгради нов квартал в предградията на София близо до село Волуяк. В проекта "Велосити" ще бъдат вложени над 500 млн. евро. Очаква се строителството да продължи около осем години, се казва в прессъобщение.
Проектът всъщност датира от предишния бум в имотите, но явно последвалата криза го е отложила. Ако се изгради в цялост, това ще е най-големият единичен жилищен комплекс в столицата.
Земята - преди 12 години
От 2007 г. насам Аристодему е вложил 55 млн. евро в покупката на 140 хектара в границите на София с излаз на Околовръстния път и Ломско шосе, се казва в съобщението. Земята е собственост на българското дружество "Кадмос", което ще е основният инвеститор в проекта, наречен "Велосити".
"Към момента няколко компании са изявили интерес за участие в проекта", съобщава Теодорос Аристодему, който е управител и действителен собственик на "Кадмос". Той е и основател, главен изпълнителен директор и председател на Aristo Developers. Според прессъобщението холдингът е най-големият частен собственик на имоти и един от най-големите строителни предприемачи в Кипър.
Основно къщи
От общата жилищна площ във "Велосити" две трети ще бъдат къщи, а останалото - малки жилищни блокове. Инфраструктурата ще бъде проектирана така, че да насърчи хората да използват алтернативни методи за пътуване. Планират паркове и множество зелени площи. В зоната ще има детски градини, частно училище, здравни заведения, търговски, културен и спортен център и офис пространства за малки и средни предприятия.
в. "Капитал"
"Правят спецагенция срещу двойния стандарт"
Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще се превърне в спецагенция от началото на 2020 г. Инспекторите на регулатора ще имат повече правомощия да разследват потенциални нарушения и да се борят с нелоялни търговски практики като двойния стандарт при продуктите, подвеждащи реклами или опасни стоки. Промените са заложени в изменения на Закона за защита на потребителите, публикувани за обществено обсъждане.
Комисията ще може да закупува стоки, за които се смята, че се продават с различно съдържание под една и съща марка у нас и в други държави от Европейския съюз (ЕС). И в момента регулаторът прави покупки под прикрита самоличност или чрез т.нар. тайни клиенти. Но вече комисията ще може да изследва стоките в лаборатории, ако има съмнение, че указаното съдържание на етикетите се различава от реалните съставки в продукти като шоколад, напитки или други.
С промените ще бъдат въведени изискванията на два европейски регламента (виж карето). Регулаторът ще отговаря в случай на трансгранични нарушения като заблуждаващи реклами или нелоялни търговски практики в Европейския съюз. Пример е таргетиране на български потребители със заблуждаващи реклами или нелоялни търговски практики от чужбина. Родните потребители ще се обръщат към регулатора ни, който ще търси съдействие от органа, откъдето търговецът рекламира. „Тези случаи са по-рядко срещани", обясни пред „Монитор" Емил Алексиев, началник-отдел „Политика за потребителите" в икономическото министерство.
в. "Монитор".
