Фондация "Америка за България" е независима организация и дейността ѝ е напълно прозрачна. Това се казва в изявление на посолството на САЩ в София, разпространено вчера до медиите. Поводът е започналата проверка на прокуратурата и данъчните срещу организацията "Протестна мрежа" и медии, които са получили грантове от фондация "Америка за България".
В средата на седмицата стана известно, че Софийската градската прокуратура е разпоредила на НАП пълна проверка срещу четирима от основните активисти на "Протестна мрежа" - Антоанета Цонева, Николай Стайков, Константин Павлов-Комитата и Асен Генов. Данъчните са изискали от тях да предоставят документи за всички придобити доходи, имущество, отпуснати или взети кредити, както и получена безвъзмездна помощ под различни форми за последните 4 г.
Сигналът срещу "Протестна мрежа" бе подаден в прокуратурата от издателя на сайта ПИК Недялко Недялков в края на ноември, като се изказват съмнения за източниците на финансиране на неправителствената организация.
"Ние сме информирани за течащите проверки срещу активисти на "Протестна мрежа" и медии, които са получили грантове от фондация "Америка за България". Фондацията е независима организация. Дейностите ѝ, свързани с предоставяне на грантове, са напълно прозрачни и достъпни за всеки чрез сайта на фондацията", се казва в позицията на USA посолството у нас.
От там изразяват убеденост, "че всички проверки ще бъдат проведени професионално и в пълно съответствие с приложимите разпоредби българското законодателство, както и при зачитане на гражданските права и свободата на словото."
Проверката се води от прокурор Боряна Бецова. Тя е водещ прокурор и в проверките срещу срещу депутата Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, както и срещу банкера Цветан Василев и бившия телевизионен водещ Николай Бареков. По този сигнал действията бяха съсредоточени върху Цветан Василев, а Бецова отказа да образува досъдебно производство срещу Делян Пеевски и Кръстева. Сега това се използва като повод за съмнения в обективността ѝ при възлагането на проверката срещу неправителствената организация и източниците ѝ на финансиране. Френският посланик Ксавие Дьо Кабан, който неотдавна заяви, че в българската съдебна система има "гнили ябълки", дори написа в Туитър: "Боряна Бецова, каква ябълка е?"
Пари, медии, власт
Последваха публикации в редица медии, че именно фондация "Америка за България" е основният финансов донор на "Протестна мрежа", както и на определен кръг медии у нас.
Известната US-фондация финансира различни дейности в страната ни, без да подлежи на данъчно облагане, информира тогава и електронният сайт Анонимус.БГ. Според публикацията тази "гимнастика" е започнала още със създаването през 1991 г. на т.нар. Българо-американски инвестиционен фонд с капитал от 500 млн. долара. През 2008 г. този капитал е прехвърлен от правителството на САЩ на "Америка за България", която е регистрирала у нас свой клон. По този начин фондацията формално отчита дейността си в САЩ, а у нас не подлежи на отчитане.
Американската фондация нашумя и със значителните финансови инжекции за избрани медии.
През последните години неправителствената организация, финансирана от правителството на САЩ, се превърна в един от най-големите спонсори на малка група от издания, които продължават да се афишират като "независими”. Това е един от изводите в доклада по проекта "Темите табу в българските онлайн медии” на германската фондация "Фридрих Науман” и Института за модерна политика, цитиран от alterinformation.wordpress.com. В доклада се констатира още, че българската журналистика е загърбила призванието си да информира безкритично обществото и се е превърнала в "поданическа”.
В началото на тази година стана известно, че за втори път фондация "Америка за България" е отпуснала 3 милиона лева за разширяване "онлайн присъствието" на "Дневник" и "Капитал". През 2012 г. "Америка за България" е раздала над 5 млн. лв. само на няколко медии, само на няколко медии, свързани най-често с кръга "Капитал.
Значителната финансова подкрепа от фондацията за едни медии, заедно с щедро финансиране на други от държавата по линия на популяризирането на европейските оперативни програми и на трети от определени икономическо-политически групи, влиза в противоречие с призива за "зачитане свободата на словото". И обяснява темите табу и автоцензурата на деформирания медиен пазар, на който оцеляват тези, които са близки до властта и до американските спонсори.
