Сирийски бежанец най-после достигнал до Мюнхен. На следващия ден тръгнал да се разхожда из града. Останал възхитен от красивия град, чистота, зелените паркове, архитектурата, булевардите. Възторгнат, сириецът спрял един минувач:

- Благодаря ви, че сте създали такава хубава държава, такъв град, толкова чисто спретнато, полкова подредено...

Гражданинът го прекъснал:

- Благодаря за хубавите думи, но аз всъщност съм турчин - и си подминал.

Сириецът спрял втори минувач и пак започнал:

- Искам да ви благодаря, че сте от хората, които са създали този град, тези паркове, този ред...

Гражаданинът го прекъснал:

- Вижте, хубав е градът, ама аз съм кюрд.

Сириецът срещнал трети пешеходец и пак започнал:

- Искам да благодаря за тази красота около нас, тази чистота, тези порядки...

Пешеходецът го прекъснал и казал:

- Виж, това е така, но аз всъщност съм иракчанин...

Сириецът учудено попитал:

- Но къде са германците?

- А, германците къде са, германците са на работа - отвърнал иракчанинът и подминал...