Те направиха революция в начина, по който живеем, но дали американските технологични гиганти не са примерите за безскрупулно забогатяване на 21 в. заради своите приходи от милиарди долари, за които едва плащат данъци? На фона на това, че публичните средства все още са пресушени от последствията на икономическата криза, европейските лидери се заеха с въпроса, подтикнати от френския президент Еманюел Макрон, който определи подобните на „Гугъл“, „Фейсбук“ и „Епъл“ компании като „гратисчиите на съвременния свят“, предава АФП, цитирана от БГНЕС.
До март пет от десетте най-скъпи компании в света бяха от Силициевата долина – „Епъл“, собственикът на „Гугъл“ – „Алфабет“, „Майкрософт“, „Амазон“ и „Фейсбук“. Но днешните данъчни правила са предназначени за икономиката на вчерашния ден, когато гиганти като „Дженеръл Мотърс“, IBM или „Макдоналдс“ навлизаха на международните пазари, създавайки нови фабрики, работни места и данъци за вземане. Днес обаче в повечето европейски страни американските технологични гиганти присъстват почти изцяло онлайн, а услугите им преминават през приложения, мобилни телефони и таблети, предоставени от служители и сървъри, намираща се често пъти на океани разстояние.
Компаниите от Силициевата долина преобърнаха европейската икономика чрез малоброен персонал и малко офисно пространство, работейки на пазари с милиони потребители.
Според европейското законодателство международните компании трябва да изберат държава домакин, за да оперират на територията на ЕС. Те обаче имат почти пълната свобода сами да изберат коя да бъде тя. Очаквано те се спират на малки държави с ниски данъци като Ирландия, Холандия или Люксембург.
„Фейсбук“, чийто централен офис е в Ирландия, има милиони потребители на територията на Европа. Социалната мрежа обработва коментари, лайкове и преглеждания на страници, след което продава информацията за нашата активност на компании, които я използват, за да продават продуктите си. Със своите 12,5% Ирландия е една от страните в Европа с най-ниски данъци. Заради това тя е предпочитана от големи компании за държава домакин, откъдето те събират приходи, направени на територията на целия блок. Реалните доходи на „Фейсбук“ от реклами са минимални за Германия и Франция, където социалната мрежа има по над 30 млн. потребители. В Ирландия обаче те нарастват до 7,9 млрд. евро, въпреки че там компанията има едва 2,5 млн. потребители.
„Гугъл“ следва същия пример – през 2015 г. в Германия има малко над 71 млн. потребители, а във Франция малко над 55 млн. потребители, но приходите и от двете страни са минимални. В Ирландия обаче, където има по-малко от 5 млн. потребители, приходите на „Алфабет“ за същата година са 22,6 млрд. евро.
Според Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) подобни данъчни схеми през 2015 г. са стрували на правителствата по света около 240 мрлд. годишно в загубени приходи.
„Епъл“, която също е базирана в Ирландия, се превърна в един от най-емблематичните данъчни примери в ЕС, когато европейският комисар за конкурентоспособността Маргарете Вестагер нареди производителят на айфони да заплати 13 млрд. евро неплатени данъци. Според нея компанията се е възползвала от нерегламентирана държавна помощ – подарък от Ирландия в замяна на това, че „Епъл“ ще избере именно Дъблин за свой европейски бастион, създавайки хиляди работни места. Вестагер се зае с разплитането и на други подобни споразумения, част от които бяха разкрити в рамките на скандала „Люкилийкс“, при който властите в Люксембург са сключвали сделки с редица международни компании, включително с американската „Амазон“.
В създалата се ситуация се разглеждат няколко възможни варианта.
Подтиквана от Макрон, Франция предложи необичайна идея, която засега успя да раздели Европа – облагане с данъци на американските технологични гиганти на базата на продажбите, генерирани във всяка европейска страна, а не на базата на приходите в държавите с ниски данъци. Според Париж предложението, направено през септември, се ползва с подкрепата 20 държави, сред които Германия, Италия и Испания. То обаче среща ожесточена съпротива от държави като Кипър, Малта, Ирландия и Люксембург – страни, които след влизането си в ЕС намалиха корпоративните си данъци, превръщайки се във финансови центрове на глобализирания свят.
Проблемът за технологичните гиганти и избягването на плащането на данъци ще бъде обсъден и на международно ниво по време на среща във формата Г-20 или в ОИСР, за да се избегне заминаването на хай-тек компаниите от Европа. В същото време, без да отхвърля френското предложение, Европейската комисия прави опит да изтупа праха от стар проект от 2011 г., който дълго време е блокиран заради неразбирателство между 28-те страни членки. Подновената през октомври 2016 г. идея се нарича Обща консолидирана корпоративна данъчна основа и представлява амбициозен опит да се обединят данъчните основи в ЕС. Проектозаконът в момента е предоставен за разглеждане от 28-те държави членки, като в него лесно може да бъде включено и облагането на дигиталната икономика.
Според плана всички международни компании, които оперират на територията на ЕС и имат продажби в размер на над 750 млн. евро, ще бъдат фиксирани към една определена данъчна система на страна членка, където ще плащат данъци. Тези пари обаче ще бъдат разпределяни между всички държави, където извършва дейност компанията. Те също така ще бъдат определяни не на базата на посочените приходи, а на активността, която имат в тях. Тази активност от своя страна ще се измерва посредством комбинация от фактори, включително броя на служителите, състоянието на активите (недвижимо имущество, техника и др.) в страната и размера на продажбите.
Френският евродепутат Алан Ламасур, който един от докладчиците на проекта, предложи към това да се прибави и обемът на лични данни, събрани и използвани от дадена дигитална платформа в съответната страна, в която оперира.
В допълнение на тези предложения ОИСР работи върху международно решение на въпроса, което трябва да бъде представено на срещата на финансовите министри от Г-20 през април във Вашингтон. До миналия октомври САЩ не бяха много активни в усилията си да подобрят данъчното облагане на най-големите си компании, но впоследствие промениха отношението си. По-специално Вашингтон се съгласи да установи работна група с Франция в рамките на ОИСР.
„Американците са в същата ситуация като нас – тяхната собствена данъчна система не е адаптирана към настоящите икономически условия и те също изпитват значителни загуби от приходи, които трябва да бъдат компенсирани“, заяви еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси. „Облагането с данъци на американските технологични гиганти е световен проблем и решението трябва също да е такова“, допълни той.
