Годишният доклад на главния прокурор за 2014 г., все още не е наличен на страницата на Прокуратурата. Възможна причина за това е изчакване да бъде формално приет от депутатите. Последните нямат законова процедура, по която да поощрят или да санкционират главния прокурор за добре или зле свършената работа. Документът е единствено информативен за тях.

Докладът изчерпателно разглежда резултатите на прокуратурата за различните функции като започва по следния начин: „С оглед изпълнение на препоръките в докладите на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка е изготвен план за действие за периода 01.03.2013 г. – 01.03.2015 г. Със заповед на главния прокурор е утвърден пакет от мерки за засилено противодействие на корупцията и организираната престъпност.“

Една от мерките е въвеждане на Единен стандарт за наблюдение и отчитане на делата за корупция и организирана престъпност. Наблюдението се осъществява от отдел „Специализиран“ към Върховната касационна прокуратура (ВКП) и представлява „засилена методическа помощ“, указвана от прокурорите от ВКП към наблюдаващите прокурори по конкретните дела - методически указания и ежемесечно отчитане на резултатите от разследването по тези дела. За този вид помощ е използван терминът „специален надзор“, като са издадени изрични Указания на главния прокурор от 18.03.2014 г. В заповедта е посочено, че „Особено внимание се отделя на делата образувани за корупционни престъпления и организирана престъпност, както и на наблюдаваните от Европейската комисия, за които вземането на специален надзор е задължително.“ Под специален надзор се поставят дела с особена правна и фактическа сложност, както и такива срещу висши държавни длъжности, политици и магистрати. През 2014 г. специален надзор е осъществен за 480 дела за корупционни престъпления, като са осъдени 110 души, а са оправдани 63. Понятието „корупционни престъпления“, обаче, е разширено, като в него влиза „същинската“ корупция (различни видове подкуп, таблица №1), но и други длъжностни престъпления като например  отказ или забава на длъжностно лице да издаде лиценз за определена дейност, за което се наказва с до 3 години затвор по чл. 282а от Наказателния кодекс (наказанието може да бъде и условно).

За същинските корупционни престъпления (различните видове подкуп) са наблюдавани 99 дела под специален надзор, като 10 дела са внесени в съда, а 2 души са осъдени.

Общо за „корупционните престъпления“ (разширеното понятие), включително такива, които не са под специален надзор, данните са следните: новообразуваните дела през 2014 г. са 989, което е над три пъти повече от 2013г. – 300. Внесените прокурорски актове в съда са 444 за 2014г. при 168 за 2013 г., а осъдените лица са 273 за 2014 г. при 118 за 2013г. Но и тук при същинското корупционно престъпление (подкуп) се наблюдава обратната тенденция – През 2014г.са внесени в съда 93 дела и са осъдени 71-ма души, а през 2013 г. са внесени 115 дела и са осъдени 101 души.
Очевидно е, че през 2014 г. е осъществена организирана акция на Прокуратурата, но по-голямата част от образуваните дела са:

1. Несъщински корупционни престъпления;

2. Без фактическа и правна сложност – от момента на образуване на повечето от производствата до осъдителната присъда/споразумение не е минала повече от година. За това говори двойно увеличеният брой на осъдените спрямо предходните две години, тоест тези дела са приключили или при „Бързо производство“, или със споразумение, като е търсено бързо завишаване на годишните резултати;

3. Повечето от присъдите/споразуменията са условни - пробация или глоба. Само 22 души са осъдени на „Лишаване от свобода“ (виж Таблица №3);

4. Присъдите за корупция с фактическа и правна сложност, каквито са срещу висши държавни служители, магистрати и политици, които са под „специален надзор“, са за 2 осъдени (виж Таблица №1).

Тези цифри ясно показват, че оценките на Европейската комисия могат да накарат прокуратурата да покаже активна дейност. Но въпросът е дали тази дейност е ефективна и дали в сегашния си вид и структура тази прокуратура е способна на реални резултати в борбата с корупцията. От последния мониторингов доклад на Европейската комисия е видно, че независимо от посочените завишени цифри оценката е силно негативна. Нещо повече, ако образуваните дела срещу държавни служители и други длъжностни лица се увеличават три пъти за една година при намаляване на делата за същинска корупция, възможно ли е тези акции да водят до необоснована наказателна репресия в администрацията, вместо до реални резултати в борбата с корупцията? На този въпрос не можем да отговорим утвърдително, без да имаме достъп до конкретните дела, но според нас си струва да се анализира подобна опасност.

Автор: Любомир Авджийски, ИПИ