Положителната страна на безработицата

23.07.2013 | 08:30
по статията работи: Ралица Стоянова
Освобождаването на заети с по-ниска квалификация е допринесло за повишаване на производителността на труда, се посочва в анализ на МФ
Положителната страна на безработицата

Развитието на заетостта и безработицата в страната показва силна реакция спрямо промяната в икономическия цикъл, се посочва в анализ на финансовото министерство. Бързото увеличение на безработицата в кризисните 2010-2012 г. е свързано също с прегряването на икономиката в периода преди кризата, когато нивото на безработицата достигна неустойчиво ниски равнища.

Загубата на работни места е резултат основно от свитото търсене и е съсредоточена преди всичко в три икономически сфери – търгуем сектор (индустрия без строителство), строителство и агрегирания отрасъл, търговия, транспорт и хотели и ресторанти. От гледна точка на квалификационните групи професии, намаление на заетостта се наблюдава при средно и нискоквалифицираните работници, което е характерно за всички икономически дейности, обект на настоящия анализ. Освобождаването на заети с по-ниска квалификация от своя страна е допринесло за повишаване на производителността на труда.

Поддържането на положителен диференциал в растежа на производителността на труда спрямо средния за ЕС-27 създава добра основа за запазване на конкурентоспособността на българската икономика в дългосрочен хоризонт. Същевременно, относителната компенсация на един нает в България (спрямо средната за ЕС-27), измерена в СПС, остава сред най-ниските измежду страните членки на ЕС. Търгуемият сектор, който е директно изложен на външен конкурентен натиск, показва адекватна гъвкавост в приспособяването на разходите за труд и запазва своята разходна конкурентоспособност. Наблюдава се затваряне на ножицата между растеж на заплатите и производителност на труда от предкризисния период. Освен това, делът на компенсациите на наетите в добавената стойност остава по-нисък спрямо конкурентни за България икономики. Това благоприятства разходната конкурентоспособност и по-високата рентабилност/норма на печалба в сектора.

Наблюдава се слабо отрицателно влияние на растежа на заплатите върху изменението на безработицата, за разлика от силната положителна връзка между изменението на икономическата активност и динамиката на заетостта/безработицата.

Развитието на разходите за труд по икономически дейности и факторите, които го обуславят, показват добра адаптивност на разходите спрямо икономическите условия. Относително високият растеж на компенсациите на един нает отразява в значителна степен процеса на преструктуриране към по-високо квалифицирана заетост, наблюдаван в разглежданите икономически дейности.

В условията на растяща безработица, динамиката на доходите постави въпроса до каква степен наблюдаваното неблагоприятно развитие на пазара на труда в т.ч. намалението на нискоквалифицирана заетост би могло да е резултат от административни промени, свързани с минималното заплащане в страната. Основните показатели, които биха могли да се използват за изследване на подобно влияние, са минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове.

Времевият хоризонт на изследването е ограничен до 2011 г., поради факта че данните за разглежданите показатели до този период са окончателни, а включването на по-нови предварителни данни би могло да е свързано с промени в тяхната интерпретация в бъдеще. През периода 2005-2011 г. МРЗ/СРЗ постепенно се понижава от 46.3% до 36.5%. Актуализацията на минималната работна заплата през последните години имаше за цел да компенсира почти 3-годишното й замразяване, докато отношението на МРЗ/СРЗ подреди страната ни сред най-ниските позиции измежду страните членки на ЕС. От тази гледна точка, възможностите за заетост на нискоквалифицираните не биха били потиснати, при условие, че минималната работна заплата се увеличава с темп, близък до този на средната заплата.

Броят на лицата, наети на минимална заплата, също следва трайна тенденция на намаление от 16% през 2005 г. до 6% през 2011 г. Наблюдаваната динамика се потвърждава и от функцията на разпределение на доходите въз основа на данните от Структурното наблюдение на заплатите. Тук данните показват, че делът на получаващите минимални доходи възлиза на едва 1.6% през 2010 г., като водещ дял имат лицата, получаващи доходи между 350 и 500 лева (40%). Имайки предвид развитието на разглежданите показатели може да се заключи, че динамиката на МРЗ не е фактор, който би могъл да има негативно влияние върху заетостта в България.

С оглед оценяване на влиянието на административни промени, свързани с минималното заплащане върху заетостта в страната, по-подходящ показател се явява динамиката на минималните осигурителни доходи (МОД). Разгледано средно за икономиката, развитието на МОД от годината на тяхното установяване показва по-нисък темп на нарастване спрямо средния осигурителен доход (СОД), с изключение на 2009 г. Това произтича от процеса на договаряне на минималните прагове, който се случва през предходната година. Така през есента на 2008 г. симптомите на кризата все още не се усещаха и договореният двуцифрен темп на увеличение за 2009 г. отразяваше инерцията от предходните години. Нещо повече, високият темп на увеличение бе свързан и с очакванията за по-кратка продължителност на икономическата криза, което се потвърди с отложеното във времето освобождаване на заети и закриване на работни места.

На агрегирано ниво не се наблюдава значимо негативно влияние на увеличението на минималните осигурителни прагове върху броя на лицата, осигурени на минимален праг. МОД при нискоквалифицираните групи се повишава с темп, който е близък или дори по-нисък от този на минималната работна заплата в предкризисните години, като отклонение се наблюдава от 2009 г. насам. В някои дейности, в т.ч. строителство, част от трудово-интензивните дейности на промишлеността (в сферата на хранителната промишленост), хотели и ресторанти и търговия, разликата в нивата на минималните прагове и минималната заплата е по-значителна за целия наблюдаван период от 2003 г. насам, което се обуславя от големия брой наети на минимален праг в тях и от факта, че тези сектори са с обичайно по-значим дял на нерегламентирана икономика.

Разгледано по икономически дейности, в периода от 2009 до 2011 г. се наблюдава слабо отрицателно влияние от увеличението на МОД при нискоквалифицираните върху динамиката на осигурените на минимума лица.

Динамиката на работните места потвърждава, че за някои икономически дейности (като търговия, и хотели и ресторанти) увеличението на минималните прагове през кризисните години е съпроводено с увеличение на нискоквалифицираната заетост в отделни години. МОД при нискоквалифицираните групи в експортноориентираните дейности са близки до минималната работна заплата, броят на осигурените на минимум в тях е нисък и влиянието на праговете върху средния осигурителен доход е незначително.

Праговете имат по-значимо въздействие в дейности, където има голям дял наети на минималния праг, като строителство, търговия, хотели и ресторанти, както и някои трудовоинтензивни отрасли на преработващата промишленост (от хранителната и текстилната промишленост). Влиянието на МОД върху динамиката на нискоквалифицираните наети лица е изследвано в няколко икономически дейности, които се характеризират с най-висок дял на лицата, осигурени на минималния праг и в които средният осигурителен доход (СОД) се доближава съществено до нивото на МОД.

Избраните дейности включват търговия на дребно, хотели и ресторанти, производство на текстил и сухопътен транспорт. Направено е сравнение между различни групи нискоквалифицирани работници в рамките на една и съща дейност. Това означава, че те до голяма степен са били изложени на близки макроикономически условия и институционална рамка и по този начин може да се проследи възможно негативно въздействие от актуализацията на МОТ.

В рамките на търговията на дребно са разгледани две групи осигурени лица, характеризиращи се с най-ниско ниво на заплащане: 1) персонал, зает с услуги за населението, охрана и търговия и 2) нискоквалифицирани работници. През 2010 и 2011 г. увеличението на МОД в първата група възлиза на 7.5% и 11.1% съответно, което съответства на увеличение на броя на осигурените на МОД лица с 2.3% и 13.2%. В групата на нискоквалифицираните работници МОД се повишава с 4.8% и 10.8%, а броят на осигурените на минимум се понижава значително през двете години, съответно с 12.6% и 23.2%.

Наблюдаваната разнопосочна динамика сред наетите лица, чийто доходи са близки до минималните, е в подкрепа на тезата за влиянието на допълнителни фактори извън ежегодната актуализация на минималните прагове. Трябва да се отбележи, че през 2011 г. делът на лицата в първата група е около 68% от осигурените на минимум и 51.8% от общия брой и има водещ положителен принос за динамиката на броя на осигурените лица в дейността.

Благоприятна динамика се наблюдава и за ръководните служители, а всички останали групи следват негативен тренд и това обяснява спада на осигурените през 2011 г. Единствено през 2009 г. броят на осигурените лица в търговията се понижава поради намаление в нискоквалифицираните групи, но тази тенденция не е характерна за следващите две години. Наетите лица с най-ниско заплащане в хотели и ресторанти също не изглежда да са съществено засегнати от динамиката на МОД. Избраните групи съответстват на тези в сектор търговия: 1) персонал, зает с услуги за населението, охрана и търговия и 2) нискоквалифицирани работници.

През 2010 и 2011 г. повишението на МОД в първата група възлиза на 4.8% и 12.7%, а броят на осигурените върху него лица се увеличават с 6.2% и 17.3%, съответно. Подобна положителна тенденция се наблюдава и във втората група. МОД при нискоквалифицираните работници отчита растеж от 4.8% и 10.8%, а броят на лицата, осигурени на него – с 13.8% и 10.3%, съответно. Въпреки че броят на последните отчита повишение през 2011 г., общият брой на нискоквалифицираните работници в хотели и ресторанти спада. В този случай би могло да се търси негативно влияние от административното увеличение на МОД. Възможно е също да се наблюдава преструктуриране от лица, които са осигурени на по-високи към такива с по-нисък МОД. Това от своя страна показва, че оптимизирането на разходите за труд в разглежданата дейност се осъществява и чрез доходи, а не само чрез нискоквалифицирана заетост.

Делът на осигурените лица, обхващащи първата група, възлиза на 74.1% през 2011 г. и има водещ принос за положителната динамика на общия брой осигурени в разглежданата дейност. С низходяща динамика в периода след настъпване на кризата се характеризират в по-голяма степен част от средно и високо квалифицираните работници.

През 2011 г. най-висок коефициент на безработица се наблюдава в Северен централен, Северозапад, Североизточен и Южен централен район. На ниво област водещо влияние имат Шумен, Смолян, Разград, Видин, Пазарджик, Добрич, Хасково и Монтана. Динамиката на пазара на труда показва, че високите нива на безработица в част от разглежданите региони и области са свързани със значително намаление на работната сила, докато в други беше отчетено съществено повишение на броя на безработните лица.

Имайки предвид, че номиналните заплати в районите характеризиращи се с най-високи нива на безработица продължават да се увеличават и дори ускоряват е възможно да се наблюдава влияние на МОД върху средните доходи, тъй като данните показват, че съотношението между тях е близко до 100%. Данните за 2011 г. показват, че разглежданите области могат да се разделят на няколко групи в зависимост от динамиката на СРЗ в тях. В Смолян и Видин се наблюдава значително ограничаване и дори маргинален спад на доходите от труд. В Пазарджик, Шумен, Добрич и Монтана СРЗ е по-ниска от средното за икономиката ниво, единствено Разград и Хасково се нареждат сред областите в България с най-висок растеж на доходите от труд.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Събеседване: - Защо искате да работите при нас? - Аз съм счетоводител, с 20 години стаж, както и голям опит! - Колко преви 2+2? - А колко трябва да прави? - Кога ви е удобно да започнете?
На този ден 16.04   1071 г. – С превземането на Бари Италия се освобождава напълно от Византийска власт. 1346 г. – В Скопие Стефан Душан обявява създаването на Сръбско царство,...