Във вторник министърът на земеделието Десислава Танева отива в Брюксел, където ще проведе разговор с Витянис Андрюкайтис, еврокомисар по здравеопазване и безопасност на храните, за да се обсъди възможността да бъдат финансово компенсирани хората, които отглеждат прасета за лични нужди. Целта е да бъдат компенсирани загубите им, ако се наложи принудителното клане или загробването им, ако заразата стигне до тях. Това се разбра от думите на Янко Иванов, зам.-министър на земеделието пред БНТ тази сутрин. В момента помощи могат да бъдат предвидени само за регистрирани животни.

През последните дни на няколко места в страната има протести на частни стопани, които отказват да разберат защо трябва да си заколят прасетата посред лято, въпреки че болестта не е стигнала до тях. Вчера и днес сред протестиращите са жители на села в Пазарджишко. Домашните прасета обикновено не са регистрирани и наблюдавани от ветеринарите. В репортаж по същата телевизия участници в протеста обясниха, че не регистрирали прасетата, тъй като били за лични нужди.

Иванов, който е ветеринарен лекар по образование, обясни, че протестиращите се намират на 40 км от заразата и ако сега не заколят сами прасетата си, после ще се наложи направо да бъдат загробени. Едни са мерките, когато няма случаи на зараза, други - когато болестта се появи, обяви той. Напомни, че сега е пикът на болестта. Допълни, че в областта има пет свинекомплекса, които дават хляб на много хора и това няма да е така, ако заразата стигне до тях.

Мерките са непопулярни, но имат за цел да защитят обществения интерес, макар че засягат този на собствениците на прасета в личните дворове, каза Янков. По данни на министерството до момента са загробени общо 120 хил. прасета в цялата страна.

В анализ на ситуацията той отчете, че властите са закъснели с някои мерки. Така например не е сведен до минимум броят на дивите прасета, преди да се разрази болестта - тоест преди 2 г. Затова призова ловците при предстоящото откриване на ловния сезон да употребяват всичките си патрони тъкмо за този вид дивеч. Посочи, че още преди две години популацията им трябвало да се намали до 60%, а сега в условията на зараза процентите трябва да са 80.

Зам.-министърът обясни, че в свинефермите са инвестирани много пари в мерки за биосигурност, но те включват освен самата инвестиция и "човешкият фактор, който трябва да спазва мерките. И там, изглежда, се пропука някъде системата". Правим анализ да видим кои са водещите механизми там, където се появява заразата, посочи той.

Коментира, че най-уязвими за болестта са домашните стопанства, където не може да се говори за мерки за биосигурност, а в допълнение собствениците на пресата в дворовете ходят в гората за гъби, за билки, за дърводобив и по този начин могат да станат преносители на заразата.