В България липсва хазартна култура

16.10.2012 | 13:52
по статията работи: Елица Елефтерова
Калоян Кръстев, Председател, Държавна комисия по хазарта
В България липсва хазартна култура
Снимка: ДКХ

Специално за Econ.bg

Визитка

Калоян Кръстев е роден на 19 февруари 1970 г. в Плевен. Завършил е Езиковата гимназия в Ловеч и "Право" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Кариерата си започва през 1995 г. в правния отдел на Агенцията за приватизация, където остава до 2000 г. През 2001 г. започва работа в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта като директор на Главна дирекция "Контрол върху хазарта". От 2002 г. до 2005 година работи в дирекция "Правна" на Държавния застрахователен надзор. През 2006 г. се мести в Застрахователна компания "Български имоти" АД ("Виена иншуранс груп"). От 2007 г. до 2010 г. е в правния отдел на "ING Животозастраховане" и "ING Пенсионно осигуряване". От 2010 година е председател на Държавната комисия по хазарта.


Г-н Кръстев, очаквахте над 200 млн. лв. да влязат в хазната след влизане в сила на новия Закон за хазарта. Колко са постъпленията в момента?

Калоян Кръстев:

За миналата година общо от офлайн и онлайн хазарт са събрани около 200 млн. лв. От средата на 2012 година започна процесът по лицензиране (в него попадат всички наземни и онлайн залагания - бел.ред.), но тoгава все още нямаше яснота по въпроса за всички наредби и тарифата за такса, която се плаща от искателите на лицензи и данъчния закон. Без те да са приети, няма яснота какви документи да се прилагат към заявленията.

Тоест, трябва да се направят промените в данъчния закон*, за да получат лицензите си?

Калоян Кръстев:

Да, задържително. Защото в противен случай, искащите лиценз няма да знаят какви данъци трябва да плащат. Те изчакват да видят каква е цялата правна уредба и цялата правна рамка. Тогава вече те ще подават своите искания за лицензи.

От кога очаквате да започне това?

Калоян Кръстев:

Надявам се от декември. До края на ноември трябва вече да имаме готовност. Имаме вече три наредби, които са приети и са обнародвани, т.е. влезли са в сила - остават още четири. Остава също да бъде приета и тарифата в променения данъчен закон, както и нашия нов устройствен правилник. Така че всичко се движи, но има нужда от още време, защото има много съгласувателни процедури. Вътрешноведомствени и външноведомствени. Дава се период от време на всички заинтересовани да дадат предварително предложения по тези нормативни актове и становища. Ние ги обсъждаме и коментираме, така че няма как да се приемат всички неща изведнъж.

От Българската игрална асоциация алармираха многократно, че има завишение на изискванията за инвестиции, а в същото време вложенията за сертификати не се признаваха. Има ли промяна в тази регулация?

Калоян Кръстев:

Има легална дефиниция в закона за това, което се признава като инвестиция, така че трябва да се придължаме към нея. Всичко е описано в закона. И в момента като получаваме такива заявления, да кажем за лицензиране на игрална зала, няма никакъв проблем собствениците да докажат инвестициите, които са направили за игрални зали и автомати, примерно в рамките на 100 хил. лв. Не е никакъв проблем за организаторите да докажат тези средства. Те имат достатъчно пари, имат помещение и оборудване.

Законът не предвижда да влизат в инвестициите и разходите, направени за сертифициране и не е и нужно, защото те имат направени достатъчно инвестиции, които да покрият необходимия минимум ( За определен лиценз има поставен минимум от инвестиции, които са задължени, за да бъде получен документът. От хазартния бранш се оплакват, че има тврде високи изисквания за инвестиции. Желаещите за лиценз купуват сертификати за машините с които работят, но парите, които са дали са за тях, не влизат в общата сума инвестиции, която трябва да покрият. - бел.ред.). Изискванията не са чак толкова големи, говоря за изискванията за лицензи за наземни изгрални зали.

Чухме и критики по отношение на забраната за реклами...

Калоян Кръстев:

Забраната съществува още от 1999 година по стария закон, т.е. от над 13 години. Това е забрана само за прякото рекламиране на хазартни игри. Операторите могат да посочват информация за себе си. Те могат да рекламират логото и условията на играта. Много неща се допускат - теглене на тиражи, търговски марки и др. Прякото рекламиране на игрите е забранено, с цел масовата реклама да не достига най-вече до непълнолетните. Ако се рекламира само логото или търговската марка на организатора, всеки заинтересован, би могъл да влезе в сайта на фирмата и да получи допълнителна информация за играта.

Но в САЩ това не е така

Калоян Кръстев:

Е, там режимът е по-либерален, там е друго законодателството, имат други традиции. Рекламният бизнес е сериозно развит, докато тук нашият законодател се придължа към това ограничение. Липсва хазартна култура у нас. Затова е и ограничението за отстояние от 300 метра от училища и домове за деца, също като мярка да се предпазят подрастващите от хазарта.

*В момента хазартът се облага по Закона за корпоративното подоходно облагане. Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков обаче обяви, че се готви промяна и ще има нов Закон за данъците от хазартна дейност.

Оцени статията:
5.00/2
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Блондинка звъни на оператора си: - Извинете, не ми работи интернетът... - А вие с рутер ли сте? Кратко мълчание... - Не, сама съм!!!
На този ден 20.03   1413 г. – Хенри V става крал на Англия. 1792 г. – Законодателното събрание на Франция официално одобрява използването на гилотината за екзекутиране. 1808 г....