Като всеки бизнес, обаче и тук има разминаване между идеята на акнитконсумеризма и производителите на биопродукти. Напоследък има такава “био истерия”, но също се произвеждат “излишни” продукти и такива, които са необосновано скъпи. Къде се разминават едната и другата идея?

Асен Ненов:

Съвременният начин на производство на храни е абсолютно неустойчив. Това са методите от 50-те и 60-те години на ХХ в., при които се унищожават едни огромни площи от земя - например изсича се гора, правят се насаждения, които се засаждат с някаква монокултура обикновено. Тези монокултури са известни с това, че са много податливи на всякакви вредители и болести, студ. Много е крехко съществуването им. От там нататък се започва с пръскане, торове. Сеитбообръщението е нещо, което трудно "увира" в главите на някои производители на едро, ако искат да произвеждат царевица, засаждат всяка година на едно и също място царевица. Това обаче не е адекватно, защото се изтощава точно определен ресурс на тази почва.

В този смисъл смесеното производство на земеделски култури е по-добре, защото те се пазят една друга от вредителите. Това са неща, които са измислени от природата, няма смисъл ние да откриваме топлата вода. Ние какво правим - засаждаме само монокултури. Започва пръскане, самолети летят да пръскат едни такива истории и какво се получава - естествено в храната ни винаги има поне по 5-6 отрови, които никога не би предположил, че има. Например всеки от нас съдържа ДДТ (дихлоро-дифенил-трихлороетан, бел. ред.) в организма си. Доказано е. Това е така, защото всичко е било залято с ДДТ през 50-те и 60-те години и от там нататък това няма изчистване. Ние нямаме система, която да го изчисти и си седи и ще се чисти десетки години още. Същото е и с тези препарати за растителна защита, които в момента се използват.

При животновъдството е същото с антибиотиците. Защо? По простата причина, че бидейки много животни на едно и също място, те се разболяват, има вируси, бактерии, туберкулози и т.н. Сега, в биоземеделието всички тези неща не присъстват. До крайния потребител не достигат пестициди, антибиотици и всякакви субстанции, които са вложени в производството на тази храна или този ресурс, защото това са първични ресурси, те не са храни.

Идеята е, че всъщност, пазарувайки био, пазаруваш нещо, което е наистина чисто. Всъщност парадоксът е, че то не е нормата, а е извън нея. Чистата храна е “ненормалната храна”, която е прекалено скъпа. Всички гледат на това истерично и се мисли, че това може и да не е био. Ок. това като не е био, другата храна био ли е, че въобще е тази дискусия кое е био и кое не е.

Хората, които произвеждат био храни инвестират минимум три години в сертифициране на продукцията си. Сертификацията отнема толкова време, за да може да се изчисти земята от всякакви химикали от земята, ако са използвани такива преди това. След третата година вече могат да продават с етикет “био”, като се правят абсолютно изненадващи проби - взимат се проби от почвата, от водата, от самите продукти. Собственикът може дори да не знае, че това се случва. Затова дали нещо е био, по-скоро нямам никакви съмнения, че това е така. Не се извършват от държавни органи проверките, така или иначе и корупцията не върви, защото няма смисъл, тъй като в момента, в който хванат някой производител, че нещо скандално се случва, гори не само производителя, но и този, който му е дал лиценза.

Това обаче може да е така, защото тези продукти са все още “бутикови”. Когато станат обаче масови, ако станат такива, нещата може да се променят?

Асен Ненов:

Вярно е, че има малко игра с цените. За да станат масови, те трябва да се продават повече, но как да се продават повече като са толкова скъпи. Може би това, че наистина има някаква истерия да се храним с биохрани, да бъде всичко здравословно, да бъдем зелени. Възможно е и това да вдига цената. В България това е възможно, защото тук има много малко биопродукция. В сравнение с другите страни дори почти няма такова производство. Ако се спре биопродукцията в България, по никакъв начин това няма да повлияе на пазара. Всичко се внася от Австрия и Германия.

Или се използват стари технологии. Наскоро видях био сапун, който се внася от Сирия и който се рекламира като произведен по стара технология, която е екологична.

Асен Ненов:

Да, а производството на сапун става само по химичен път. Има заигравка с това, кое е еко и кое е био. Некоректно се използва и думата “натурален”. Няма дефиниция по никое законодателство по света, т.е. всеки си ползва определенията както му дойде. Мога да опаковам един камък и да кажа, че е супер натурален. Ами, той не може да е друг. Тези неща ги има, това е факт.

Преди време бяхме правили изследване, което показваше, че на пазара има продукти, които са вкарали в името на продукта си “еко” и “био”, което е недопустимо. Когато започнахме да ги санкционираме, тези хора не знаеха, че това е проблем. Използват думата “еко”, защото е модерно. Тогава им показвахме по кои наредби думите “еко” и “био” могат да се използват и ги карахме да се пререгистрират.