На този ден 24.09
622 г. – Мохамед и неговите последователи завършват своята хиджра от Мека до Медина, за да избегнат религиозни гонения.
1689 г. – Български доброволци участват в атаката на Ниш на страната на австрийската армия по време на Австро-турската война.
1801 г. – Грузия е анексирана от Русия.
1852 г. – Проведен е първият полет с дирижабъл от французина Анри Жифар.
1872 г. – В българския храм в Цариград се прочита разпространеното из цяла България послание на Антим I срещу схизмата. Отправени са послания и до всички православни църкви.
1915 г. – България в Първата световна война: С указ на цар Фердинанд I за главнокомандващ на Българската армия е назначен генерал-майор Никола Жеков.
1918 г. – България в Първата световна война: Избухва бунт сред отстъпващите войски на Българската армия, известен като Войнишко въстание.
1923 г. – В Берлин е прожектиран първият озвучен филм.
1925 г. – Български бежански въпрос: 42 Правителство на България депозира молба в Обществото на народите за отпускане на Бежански заем от 3 000 000 английски лири.
1931 г. – Подписана е първата международна конвенция, ограничаваща лова на китове.
1937 г. – Започват първите оперативни учения на българската войска след края на Първата световна война, които се провеждат край Попово и остават в историята като Големите царски маневри.
1948 г. – Създадена е японската компания Хонда.
1957 г. – В Барселона (Испания) е открит най-големият стадион в Европа – Камп Ноу.
1966 г. – Франция извършва детонация на първата си атомна бомба.
1968 г. – Есватини е приета в ООН.
1970 г. – На Земята успешно се завръща съветската сонда Луна 16 – първият космически апарат, успял да кацне на повърхността на Луната и да вземе образец от повърхността.
1973 г. – Гвинея Бисау обявява независимост от Португалия.
1975 г. – Дъгъл Хастън и Дъф Скот стават първите британци, които изкачват Еверест.
1988 г. – Канадецът Бен Джонсън поставя световен рекорд от 9.79 секунди на 100 м спринт по време на Летни олимпийски игри 1988, но по-късно е дисквалифициран за допинг.
1990 г. – ГДР формално излиза от Варшавския пакт.
1991 г. – Излиза албумът Nevermind на групата Nirvana.
1992 г. – Стартира първото българско частно радио FM+.
1993 г. – Народом Сианук става за втори път крал на Камбоджа след детронацията си.
1996 г. – САЩ, Китай, Франция, Русия и Англия подписват Международния договор за забрана на ядрените опити.
1998 г. – В Лион (Франция) за пръв път е направена трансплантация на ръка.
2000 г. – Сръбският диктатор Слободан Милошевич губи президентските избори.
2005 г. – Ураганът Рита връхлита САЩ.
Родени
15 г. – Вителий, римски император († 69 г.)
1501 г. – Джироламо Кардано, италиански математик († 1576 г.)
1583 г. – Албрехт фон Валенщайн, германски генерал († 1634 г.)
1717 г. – Хорас Уолпоул, английски писател († 1797 г.)
1820 г. – Александър Дондуков-Корсаков, руски генерал († 1893 г.)
1821 г. – Циприан Норвид, полски поет († 1883 г.)
1859 г. – Радко Димитриев, български генерал († 1918 г.)
1860 г. – Янко Сакъзов, български политик († 1941 г.)
1861 г. – Франц Йосиф фон Батенберг, германски принц († 1924 г.)
1871 г. – Шарлот Дод, английска тенисистка († 1960 г.)
1878 г. – Шарл-Фердинан Рамю, швейцарски писател († 1947 г.)
1884 г. – Исмет Иньоню, турски генерал († 1972 г.)
1886 г. – Едуард Бах, британски хомеопат († 1936 г.)
1895 г. – Андре Курнан, американски физиолог, Нобелов лауреат († 1988 г.)
1896 г. – Франсис Скот Фицджералд, американски писател († 1940 г.)
1898 г. – Хауард Уолтър Флори, британски химик, Нобелов лауреат за 1945 г. († 1968 г.)
1901 г. – Александра Адлер, австрийска невроложка († 2001 г.)
1905 г. – Северо Очоа, испански биохимик, Нобелов лауреат за 1959 г. († 1993 г.)
1910 г. – Иван Кисьов, български инженер († 1998 г.)
1911 г. – Константин Черненко, съветски политик († 1985 г.)
1921 г. – Зуко Джумхур, босненски писател († 1989 г.)
1930 г. – Джон Йънг, американски астронавт († 2018 г.)
1930 г. – Симон Дракул, писател от Република Македония († 1999 г.)
1936 г. – Джим Хенсън, американски кукловод († 1990 г.)
1938 г. – Александър Александров, български лесовъд
1942 г. – Златина Делирадева, български диригент
1943 г. – Антонио Табуки, италиански писател († 2012 г.)
1943 г. – Здравко Драгнев, български актьор
1946 г. – Атанас Киров, български щангист († 2017 г.)
1949 г. – Педро Алмодовар, испански режисьор
1950 г. – Валентин Гацински, български дипломат († 2015 г.)
1951 г. – Красимир Ганев, български журналист
1954 г. – Марко Тардели, италиански футболист
1961 г. – Рашко Ломски, български боксьор
1966 г. – Росен Манчев български художник
1970 г. – Орлин Станойчев български тенисист
1974 г. – Адриан Минуне, румънски певец
1974 г. – Юлиян Янакиев, български футболист
1980 г. – Виктория Пендълтън, английска велосипедистка
1980 г. – Ана Калви, английска певица и музикант
1980 г. – Йон Арне Рийзе, норвежки футболист
1980 г. – Петри Пасанен, финландски футболист
Починали
366 г. – Либерий, римски папа (* ? г.)
768 г. – Пипин III, майордом на Австразия (* 714 г.)
1180 г. – Мануил I Комнин, византийски император (* 1118 г.)
1228 г. – Стефан Първовенчани, сръбски владетел и светец (* ок. 1176 г.)
1541 г. – Парацелз, немски лекар (* 1493 г.)
1651 г. – Етиен Паскал, френски любител-математик (* 1588 г.)
1803 г. – Елена Павловна, Велика руска княгиня (* 1784 г.)
1834 г. – Педро I, император на Бразилия (* 1798 г.)
1883 г. – Филип Велев, български книжовник и учител (* 1818 г.)
1904 г. – Нилс Риберг Финсен, датски лекар, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1860 г.)
1905 г. – Анастас Дуневски, български революционер (* 1873 г.)
1905 г. – Борис Тодев, български революционер (* 1877 г.)
1905 г. – Никола Асланов, български революционер (* 1875 г.)
1905 г. – Христо Димитров Кутруля, български революционер (* ? г.)
1908 г. – Мицо Врански, български революционер (* 1866 г.)
1909 г. – Кирил Стоянов, български революционер (* 1878 г.)
1920 г. – Инеса Арманд, руска комунистка (* 1874 г.)
1920 г. – Петер Карл Фаберже, руски бижутер (* 1846 г.)
1945 г. – Ханс Гайгер, немски физик (* 1882 г.)
1947 г. – Тома Баялцалиев, български революционер (* 1870 г.)
1953 г. – Бертолд Фиртел, австрийски поет, драматург и режисьор (* 1885 г.)
1953 г. – Лусиен Леви-Дурмер, френски художник и грънчар (* 1865 г.)
1960 г. – Владимир Димитров – Майстора, български живописец (* 1882 г.)
1967 г. – Роберт ван Хюлик, нидерландски китаист (* 1910 г.)
1980 г. – Иван Остриков, български писател и драматург (* 1929 г.)
2003 г. – Благой Шклифов, български езиковед (* 1935 г.)
2004 г. – Франсоаз Сеган, френска писателка (* 1935 г.)
2006 г. – Димитър Инкьов, български писател (* 1932 г.)
2007 г. – Андре Горц, френски журналист и философ (* 1923 г.)
Празници
Гвинея Бисау – Ден на независимостта (1973 г., от Португалия, национален празник)
Доминиканска република – Празник на Божията майка от Лас Мерседес
Камбоджа – Празник на конституцията и коронацията
Тринидад и Тобаго – Ден на републиката
ЮАР – Ден на националното наследство
