Вече е готова Рейтинговата система на висшите училища в България – класация, която се подготвя от дирекция „Висше образование“ към Министерството на образованието и науката със съдействието на Институт „Отворено общество“, социологическа агенция МБМД и Сирма Солюшънс. В тази статия ще разгледаме някои аспекти на подобна класация.

Методологията за тазгодишното изследване няма да претърпи фундаментални промени (коментар на миналогодишната класация може да се види тук) – критериите за оценяване са увеличени на малко над 74, разпределени в шест групи: учебен процес, научни изследвания, учебна среда, социално-битови и административни услуги, престиж и реализация и връзки с пазара на труда. За съставяне на рейтингите е „използвана информация от висшите училища, централизирани регистри, международни бази данни, както и от анкетно проучване на мнението на студенти, работодатели, преподаватели и служители във висшите училища“.

Нека разгледаме професионално направление Администрация и управление. Това е направлението, което се преподава в много университети. Включените в изследването висши учебни заведения са 15, като други 5 не участват в класацията поради липса на достатъчно данни. Платформата на сайта ни дава избор между: комплексна оценка, наука и изследвания, престиж и реализация. Нека разгледаме това, което би следвало да е най-важно за всеки кандидатстващ – реализацията.

Критериите, според които се оценява доколко придобиването на диплома от конкретен университет спомага за успешното реализиране на пазара на труда и тяхната тежест са илюстрирана в Таблица 1.

Таблица 1: Тежест на критериите при определяне на реализацията след завършване на университета

Източник: https://rsvu.mon.bg/

Тоест дали един завършил студент се реализира на пазара на труда след 4 години учене, формира изключително малък дял от оценката на университета. В общата оценка делът на този показател е още по-малък – около 7%. Това представя реалната реализация като по-маловажен фактор от оценката на централния държавен орган по оценяването НАОА (Национална агенция за оценяване и акредитация) например. Казано по друг начин, за оценителите е по-важно какво мислят бюрократите за университета, отколкото дали ще се реализира изобщо – т.е. отколкото дали има смисъл изобщо да учи в този ВУЗ, ако ще работи по специалността си.

Но дали заинтересованите могат да разберат каква е реализацията след завършване на конкретна специалност в конкретно учебно заведение? Индексът приложение на придобитото висше образование отчита „какъв процент от завършилите са назначени на позиция, изискваща висше образование. Това до известна степен може да се приеме за измерител за възвръщаемостта от публичната инвестиция в образованието.“ Тоест кандидат-студентите не могат да разберат дали ако завършат Стопанско управление в университет Х имат шанс да се реализират като мениджъри и дали университет Х им дава по-голяма възможност от университет У, а просто показва какъв е шансът да се реализират на позиция, изискваща висше образование.

Като плюс може да се отчете възможността кандидат-студентите или студентите да разгледат възможностите за реализация по специалността си в менюто „Сравнения“, но тук трябва да вземем предвид факта, че не се представя обхвата на проведените анкети, въпреки че в методологията се посочва, че „[в] Рейтинговата система се използват статистически данни от висшите училища и от национални и международни регистри, както и такива, които се събират чрез анкетно проучване на студентското мнение, на мнението на работодатели, преподаватели и администратори във висшите училища.” Тоест изложените данни може изобщо да не са представителни.

Има и други важни моменти, когато се тълкуват резултатите за реализация. При изчисляването на заетостта сред завършване на учебното заведение не се включват бакалаври и магистри, които са завършили български университет, но след това са започнали работа извън България. Това донякъде обезсмисля показателя чуждестранни студенти. Освен това скрива търсенето на български бакалаври и магистри в чужбина.

Интересен е и показателят безработица сред завършилите. Той отчита: „Процент на официално регистрираните безработни сред завършилите през предходните 5 години професионалното направление в съответното висше училище по данни от НОИ и АдминУни.“ Но едва ли всеки от завършилите, който не може да си намери работа, би се регистрирал в Бюрото по труда, предвид значително по-предпочитаните канали за търсене на работа в мрежата. Освен това има немалък шанс новоназначеният висшист да започне работа в т.нар. „сива икономика“ – т.е. да не се регистрира. Възможно е след завършване на висшето си образование да напусне страната и да се регистрира като „безработен“ другаде, при което отново няма да попадне като „безработен“ в класацията. Изводът е, че индивидите, използващи платформата за насоки, няма да могат да разчитат на точни данни за индикатора безработица сред завършилите.

Към неефективната оценка при някои индикатори, като реализацията, се прибавят и явни недомислици. Така например, ако някой реши да се поинтересува кое е най-оборудваното висше училище за направлението „Администрация и управление“, той ще види, че това е… Академията на Министерството на вътрешните работи. На второ място се подрежда Националният военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Следват Американският университет в България, Химикотехнологичен и металургичен университет – София, ТУ София и Софийски университет. Тази странна информация се дължи на използваната методология. Дефиницията за „оборудване“ е: „(с)четоводната стойност на компютрите, хардуерното оборудване, други машини, съоръжения, автомобили и транспортни средства на висшето училище на студент…“ Имайки това предвид е напълно нормално Академията на МВР да е „най-добре“ оборудваният ВУЗ за мениджмънт. Тя разполага с няколко спортни бази в няколко града, включително стрелкови комплекс и тенис център, които, включени в методологията, изкривяват данните.  Що се отнася до Националния военен университет „Васил Левски“, за разлика от почти всички други учебни заведения в страната, той има собствен танкодрум, артилерийски полигон, тактически и стрелкови полигони, летище и автодрум, както съответстваща техника. Съставителите на рейтинговата система явно не са взели предвид, че собствеността върху ПТ-САУ и ПВО-установки едва ли би могла да е от полза на студентите по мениджмънт.

Рейтинговата система на висшите училища в България е инструмент, който не е в състояние съвсем акуратно да ориентира кандидат-студентите. Казано иначе, може би бихме могли да минем и без тази платформа.