Властите в Либия обмислят извършването на най-голямата девалвация на валутата от почти 15 години, предаде Bloomberg. С този ход властите в страната ще се опитат да коригират публичните финанси, които понесоха тежък удар от политическото разцепление в страната, както и от срива на стойността на петрола на международните пазари.

Възможно е динарът да бъде обезценен с над 50% до цена от 2,2-2,3 динара за долар, като централната банка в Триполи планира да осъществи и емисия облигации на вътрешния пазар. Освен това посредством девалвацията на валутата от централната банка ще редуцират и спреда между официалния курс спрямо долара и курса на черния пазар, който понастоящем е около 4 динара за долар. Към момента не е ясно точно кога ще се осъществи ходът.

През петте години от свалянето и екзекуцията на либийския лидер Муамар Кадафи, централната банка в Триполи беше възприета от анализаторите като институция, опитваща се да възстанови баланса в страната в контекста на враждуващи правителства и фракции, борещи се за власт и достъп до петролните ѝ находища. Същевременно самата централна банка също е разделена – единият ѝ щаб е в Триполи, а другият е в източния град Бейда. Към момента въпреки противоречията и обвиненията, че източната централна банка в страната финансира въоръжени групи, борещи се срещу централното правителство, двете институции действат в известна степен координирано, опитвайки се да спрат пълния финансов крах на Либия.

Идеята за девалвирането на динара е била обсъдена по време на среща между представители на двете централни банки, депутати и представители на президентския съвет по време на среща в Тунис, посочи гуверньора на източната централна банка Али Ел Хибри. Сегашният курс на динара спрямо щатския долар „не е добър за текущата стойност на приходите и разходите на държавата“, коментира той.

Сред множеството причини за колосалния бюджетен дефицит на либийските правителства е войната след свалянето на Кадафи, която доведе до срив на добива на петрол в стрната. Очаква се, че през настоящата година бюджетният дефицит ще достигне 60% от БВП, по данни на Международния валутен фонд; това е най-високият бюджетен дефицит на страна в света за тази година. Като контраст на това, в периода между 2000 и 2012 г. покачването на цените на петрола на международните пазари доведе до средни годишни излишъци от 13% от БВП, което инжектира милиарди долари в автократичния режим на Кадафи.

Постоянните затруднения пред правителството доведоха до срив на валутните резерви на страната, които се сринаха с почти 50% само от 2013 г., спадайки от 110 милиарда долара преди 3 години до около 68 милиарда долара днес. Въпреки това данните за размера на валутните резерви, оповестени от централната банка в Триполи, може да са завишени, смятат икономисти.

Освен проблеми с бюджетния дефицит, колосалната валутна търговия на черно, която се оценява на около 24 милиарда динара годишно, както и инжектирането на нови средства от страна на централните банки, създадоха проблем с инфлацията, която се очаква да достигне почти 10% през настоящата година – втората най-висока инфлация в страните от Близкия изток, след тази в Йемен. Същевременно липсата на долари в страната създава затруднения със закупуване на някои стоки и услуги. Положението се влошава от факта, че повечето граждани на страната нямат право да закупуват долари.

Недостигът на средства в страната породи интересни трудности за източната централна банка, която поради липсата на динари прибягна до необходимостта от продажба на златни и сребърни монети с образа на Кадафи, които обаче са затворени в трезор, който централните банкери все още не успяват да отворят.