Депутатите в Скопие ще разгледат днес законодателно предложение, с което ще се забрани по съкратена процедура вносът на отпадъци за горене в страната им, пишат изданията МКД и "Нова".
Темата, довела до идеята за поправки в Закона за управление на отпадъци, стана актуална по две причини - разследването в България за нерегламентиран внос на отпадъци от Италия и заради качеството на въздуха в Скопие, където замърсяването скача в пъти над нормата всяка зима и води до натиск от екологични организации, свързващи частично проблема с изгарянето на боклуци.
Преди няколко дни районната прокуратура в Бургас обяви, че ръководи досъдебно производство за нерегламентиран внос на 20 контейнера с италиански отпадъци на пристанище, стопанисвано от "БМФ Порт – Бургас" ЕАД. Товарът е транспортиран с кораб на 5 септември 2019 г., като му е бил определен режим временно складиране за срок до 90 дни. По документи, стоката е била декларирана като пластмасови отпадъци и каучук.
Изпращач на контейнерите е италианското дружество "Дентиче панталеоне" със седалище Авелино, Италия. Получател на товара е българското търговско дружество "Блацион" ООД със седалище и адрес на управление в София. Негов управител е Блаже Игнатовски – гражданин на Северна Македония. Съдружникът му Горан Ангелов и директор на депо "Дрисла", от което са дошли отпадъците, написа във "Фейсбук", че няма нищо общо със случая и "истинските замърсители трябва да се търсят в Скопие". Той обясни, че разбрал от българските медии за отпадъците и ги цитира с думите, че боклукът, за който става дума, не е опасен.
"Българските правосъдни органи, които започнаха разследването за софийската фирма на двамата македонци, управителя Блаже Игнатовски и съдружника и директор на депото "Дрисла" Горан Ангелов, заради износ на съмнителни отпадъци от Италия, успокояват обществеността в двете държави," пише "Нова". "Твърдят, че няма опасни отпадъци в 25-те контейнера, пристигнали във Варна на 9 октомври, а трябвало да бъдат закарани за изгаряне в топлоцентралата "Бобов дол".
Аферата в България обаче вълнува македонската общественост, обгърната от замърсен въздух, а съмненията са в посока на това, че "един от причинителите за пагубното съществуване в "градските газови камери" е изгарянето на токсични отпадъци". Инициативата за чист въздух О2 призова депутатите да подкрепят забраната след "последните случаи в България", за да избегнат търговията с отпадъци между "организирани криминални структури", фалшифициращи "данни, лабораторни стойности", съответствието на декларираното и истинското съдържание на балите и други.
"Докато при нас официалните институции не виждат никакъв проблем, когато става дума за търговията с отпадъци, а държавата няма нито кадри, нито оборудване, нито акредитирана лаборатория, нито добре обучени и некорумпирани инспектори, за да потвърди това, което твърди, страните от региона работят по проблема, започват разследвания," пише МКД. Онлайн изданието цитира и пример от Италия, където сключеният пакт между големите престъпни семейства за износ на битови и индустриални отпадъци до Балканите доведе до разследване и посещения на италиански прокурори в Югоизточна Европа. "Италия, България, Румъния (и) Албания смятат, че има голям проблем с търговията с отпадъци."
По думите на управителя на скопското депо Горан Ангелов "нито един килограм отпадъци от чужбина" не е внесен в "Дрисла", още по-малко опасен или токсичен боклук. Той повдигна въпроса дали случайно "се създаде афера в България, където ние, македонците, сме посочени за внос на отпадъци, а междувременно има още сто такива афери". Публикацията му във "Фейсбук" последва съобщение, че кметът на Скопие Петре Шилегов е решил "Дрисла" да се върне във владение на града, след като девет години депото е било стопанисвано от частна фирма, и да уволни Ангелов. Шилегов обяви, че усилията на град Скопие да си върне депото продължават почти две години (времето, откакто той зае кметското място) и увери, че македонската столица по никакъв начин не е свързана с внос на отпадъци.
