Почти всеки трети българин се справя трудно или много трудно с разходите за здраве, а всеки десети е взимал заем, за да се лекува. Това стана ясно от проучвания на БАН "Здраве, качество на живот, неравенства". Проектът е осъществен от Института за изследване на обществата и знанието при академията, продължил е три години и по него са направени четири различни изследвания, свързани със здравето, качеството на живот, разходите за здраве и социалните неравенства в здравето. 

Според учените над 50% от разходите за здраве се правят от пациента, като е трайна тенденцията държавата да прехвърля финансовата тежест върху гражданите. 

Този процент в държавите, в които има добре работещо здравеопазване, варира между 5 и 20%. При разболяване на член от семейство се получава така, че разходите по лечението му могат да достигнат катастрофалните 50-90% от доходите му, особено в уязвимите групи, подчертават от БАН. Водещо място заемат разходите за болнична медицинска помощ, за медицински продукти за извънболнично лечение, за рехабилитационни медицински услуги и др.

Заради превръщането на здравните заведения в търговски дружества здравеопазването в България се разпада, а 24% от населението са оставени без лекарска или фелдшерска помощ, заяви доц. д-р Здравка Тонева от БАН. Според нея хората от селата не ходят на лекар и не си купуват лекарства. Доц. Тонева бе категорична, че селското здравеопазване е посечено.

Проблем са и неосигурените пациенти, изтъкна до. Тонева. 

Тя даде пример с известен политик, който е лекуван в болница от тежко заболяване, чието лечение е струвало 23 000 лв., а накрая се оказва, че той не е здравноосигурен. Не си е платил лечението и е заявил на лекарите, че това е неговият протест срещу здравната реформа, но парите са останали за сметка на болницата, лишавайки я от други неотложни нужди, разказа  Тонева. Тя припомни, че разходите за медицински изделия още в началото на реформата бяха извадени от реимбурсирания списък на НЗОК и бяха оставени за заплащане от самите пациенти. 

"Допусканите пропуски не са случайни и на мен ми се струва, че това е направено, за да се осигуряват свръхпечалби за определени среди в медицинското съсловие. Това малко лоби с определено влияние не позволява тази тенденция да се промени", коментира доц. Тонева.