Теория на потребителската функция, според която доходът може да бъде разделен на непрекъс­нат доход (става дума за очаквания пожизнен до­ход) и на временен доход (например неочаквани увеличения). Постоянното потребление е функция на постоянния доход, а временното потребление — на временния доход. Фридман обобщава тази теория, но няколко икономисти преди него ланси­рат идеи, свързани с нея.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG