COVID-19 кризата и правителствените мерки, с които шопинг центрове, ресторанти и търговски обекти бяха затворени, се отразиха сериозно на вътрешното потребление, един от основните двигатели на пазара на търговски площи. Заповедта за затваряне на моловете постави наемателите и наемодателите в затруднено положение, което ги провокира да търсят решения чрез предоговаряне на наемите в краткосрочен план.
Това показва анализ на консултантска компания в сферата на недвижимите имоти. "Търсенето на консенсус между наемодателите и наемателите е процес, който към момента протича строго индивидуално и е съобразен с множество фактори. Макар исканията на наемателите често да са сходни, подходът от страната на търговските центрове спрямо тях е различен. Това е процес който тече в почти всички европейски страни, където няма специфично законодателство, което да регулира отношенията между наемодатели и наематели по време на пандемия или няма въведени специфични кризисни мерки като в Гърция или Украйна", коментира Иван Граматиков, мениджър "Търговски площи" в Cushman & Wakefield Forton.
Наемателите с помещения на търговски улици, също очакват предоговаряне на условията, но там по-често собствеността не е на професионални наемодатели, както в търговските центрове, а е разпределена между множество физически лица, което допълнително затруднява преговорите. Увеличаващият се брой изпразнени помещения в централната градска част на столицата показва, че има собственици, които не проявяват гъвкавост и отказват да отговорят на исканията на наемателите си. Според данните още един фактор за предсрочно напускане на обектите по улиците са по-кратките срокове на наемните договори.
Началото на 2020-та започна с по-малък брой откривания на нови магазини в търговските центрове. След година с висока наемна активност, която повиши нивата на заетост в софийските молове до 95%, сега очакванията са с обратен знак - делът на незаетите площи през 2020 г. да се увеличи, а възстановяването да е през 2021 г. То ще е функция на икономическото възстановяване и поведението на потребителите след като търговските обекти в страната подновят работа.
"Съвсем очаквано, експанзията и търсенето на нови търговски площи е в застой. До някаква степен, макар и силно забавени, остават плановете за разрастване на някои от бизнесите които бяха по-малко засегнати през последните месеци - хранителни вериги, дрогерии, аптеки, магазини за бързооборотни стоки в по-ниския ценови сегмент. Активността през следващите месеци ще зависи от промяната на мерките и заповедта, позволяваща отваряне на търговските обекти, както и от последващото поведение на потребителите", допълни Иван Граматиков.
Търговците в секторите на спортните стоки, здраве и красота, мода и обувки се фокусираха върху своите онлайн магазини, опитвайки се да компенсират затруднените физически продажби. Доставките на храна също нарастват, тъй като ресторантите, кафенетата и баровете бяха затворени. Макар и със сериозен ръст, поръчките онлайн не могат обаче да компенсират загубите от затварянето на физическите обекти.
Наемната активност и навлизането на нови брандове у нас бяха причина за плавното увеличение на наемните цени през последните години. Сега секторът на търговията се очертава като един от най-засегнатите от икономическия спад, наемите неизбежно ще бъдат подложени на натиск в следващите тримесечия. В началото на 2020 г. наемът за обект от 100-150 кв.м с първокласна локация в търговски център в София беше около 40 евро/кв. м и около 58 евро/кв. м на главна търговска улица. В Пловдив, Варна и Бургас съответните нива бяха около 30 евро/кв. м, 32 евро/кв. м и 26 евро/кв. м.
