По данни от текущата демографска статистика, населението на страната в края на 2021 г. е 6 838 937 души. В сравнение с предходната година населението намалява със 77 611 души, или с 1.1%, съобщава НСИ. Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на база данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.

През 2021 г. се проведе 18-о преброяване на населението и жилищния фонд в страната. По предварителна оценка от Преброяване 2021, очакваният брой на населението, пребиваващо постоянно на територията на страната към 7 септември 2021 г. е 6 520 314 души. Разликата между данните за броя и структурите на населението от текущата демографска статистика и преброяванията се дължи основно на нерегистрираната външна миграция през десетгодишния период между преброяванията.

След окончателното въвеждане и обработка на данните от Преброяване 2021 броят на населението ще бъде преизчислен на базата на преброеното население. Преизчислението ще обхване десетгодишен период, като ще бъдат ревизирани и основни демографски индикатори. Първи окончателни данни от Преброяване 2021 ще бъдат представени и публикувани след 1 октомври 2022 година.

Промените в броя и структурите на населението през 2021 г. се определят от основните тенденции в демографските процеси.

Намалява броят на живородените деца, коефициентът на обща раждаемост остава непроменен;

Нараства броят на починалите и коефициентът на обща смъртност;

Нараства детската смъртност;

Нараства броят на сключените граждански бракове и броят на бракоразводите.

Раждаемост

През 2021 г. в страната са регистрирани 59 069 родени деца, като коефициентът на обща раждаемост е 8.5‰ и остава непроменен спрямо 2020 г. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 408 деца, или с 0.7%.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11.9‰ (промила), София (столица) - 10 промила и Пловдив - 9.3 промила. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Кърджали - 6.4‰, и Смолян и Габрово - по 5.8‰.

Броят на децата, родени от майки под 18 години, нараства от 2 897 през 2020 г. на 3 015 през 2021 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години намаляват от 2320 през 2020 г. на 2 278 през 2021 година. Половината (49.4%) от ражданията през 2021 г. са първи за майката, 37.6% - втори, а 12.9% - трети и от по-висока поредност. През 2021 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете остава непроменена спрямо 2020 г. - 27.5 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.6 години за област Сливен до 30.5 години за област София (столица).

През 2021 г. броят на извънбрачните раждания е 35 446, или 60.0% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (66.1%) е по-висок отколкото в градовете (57.9%). За 79.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (76.9%) и Ловеч (76.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Благоевград (49.2%), Разград (46.8%) и Кърджали (39.4%).

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС през 2020 г. е 9.1‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 11.2‰, следват Кипър - 11.1‰, Франция и Швеция - по 10.9‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰.

Смъртност

Броят на починалите през 2021 г. е 148 995, а коефициентът на обща смъртност - 21.7‰. Спрямо предходната година броят на починалите се увеличава с 24 260, или с 19.4%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо, констатират от НСИ.

Смъртността сред мъжете (23.2‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (20.2‰). През 2021 г. на 1 000 жени умират 1 078 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (28.3‰) отколкото в градовете (19.2‰).

С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 32.3‰, Монтана - 30.8‰, и Кюстендил - 28.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 16.8‰.

Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 г. е 11.6‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.5‰, Кипър - 7.2‰, и Люксембург - 7.3‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-27 е стойността на този показател в Литва - 15.6‰, Румъния - 15.5‰, и Латвия - 15.2‰.

Показателят за преждевременна смъртност през 2021 г. (20.3%) намалява спрямо предходната 2020 година (20.5%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.9% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 26.2%. През 2021 г. в страната са починали 326 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.6‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2020 г. - 5.1‰.

Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население. Средната продължителност на предстоящия живот7 общо за населението на страната, изчислена за периода 2019 - 2021 г., е 73.6 години и спрямо предходния период (2018 - 2020 г.) намалява с 1 година.

Средната продължителност на живота при мъжете е 70.1 години, докато при жените е със 7.3 години по-висока - 77.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.4 години по-висока за населението в градовете (74.3 години) отколкото за населението в селата (71.9 години).

Бракове и разводи

През 2021 г. са регистрирани 26 620 юридически брака - с 4 448 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 3.9‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (19 175) са сред населението в градовете.

През 2021 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.8 и 29.8 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години за мъжете и 0.4 години за жените.

За 85.5% от жените и 84.8% от мъжете, сключили граждански брак през 2021 г., той е бил първи.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Разград - 5.6‰, Силистра - 4.9‰, и Добрич - 4.7‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник - 2.4‰, Смолян - 2.5‰, и Кюстендил - 2.7‰.

Броят на разводите през 2021 г. е 10 021, или с 1 006 повече от регистрираните през 2020 година. От всички прекратени бракове 77.4% се отнасят за населението в градовете.

Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (65.5%), следват причините "несходство в характерите" (21.7%) и "фактическа раздяла" (11.6%). Разводът не е бил първи за 10.0% от жените и 10.8% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2021 година. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.5 години.

Вътрешна миграция

През 2021 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 127 962 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 45.2% са мъже и 54.8% - жени.

По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (30.8%), следвани от лицата на възраст под 20 години - 24.2% от мигриралите лица.

Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град" (38.9%), следват направленията "село - град" (26.2%) и "град - село" (25.1%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението "село - село" - 9.8% от мигриралите.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (20 955). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 15.8%, Благоевград - 6.5%, и Пловдив - 5.5%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград, Силистра и Търговище - по 0.7%.

Външна миграция

През 2021 г. 26 755 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 48.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (50.6%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 15.6%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.8% от всички емигранти.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (23.9%), Обединеното кралство (17.4%) и Испания (13.0%).

Хората, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2021 г. 39 461 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 55.1%, а на жените - 44.9%.

Сред дошлите да живеят в страната 34.9% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 29.8% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 16.8%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 18.5%.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.2%), Германия (11.0%) и Руската федерация (6.0%).

Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2021 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 90 317 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 13.2‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 10.5‰, а в селата - минус 20.2‰.

През 2021 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-6.8‰), Сливен (-9.0‰) и Варна (-9.2‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 25.7‰, следвана от областите Монтана - минус 23.1‰, и Габрово - минус 22.1‰. В двадесет и четири области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2021 година.

Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС през 2020 г. е минус 2.5‰. Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2021 г. е положителен - плюс 12 706 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.

Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е +1.8‰