Автор: Димитър Чобанов, финансист
Активите на банковата система достигат 140,5 млрд. лв. като се увеличават с почти 13,2 млрд. лв. (10,3%) на годишна база. Основните фактори за това са паричната и фискалната експанзия с цел възстановяването на икономиките от пандемията, инфлацията на потребителските цени и на някои активи, кредитната политика на самите банки и наличието на възможности от страна на домакинствата и фирмите за реализирането на продуктивни инвестиции към момента.
Банките реализират силно начало на 2022 г., като един от вероятните фактори за това е ускоряващият се темп на инфлация. Нетният оперативен доход на банковата система към края на март 2022 г. се увеличава с 225,9 млн. лв. (20,6%).
Приносите за това са на увеличените приходи от лихви с 58,2 млн. лв., от дивиденти - със 115,8 млн. лв. и от такси и комисиони - 74,4 млн. лв. От друга страна разходите за лихви се увеличават с едва 5,5 млн. лв., а тези за такси и комисиони - с 15,5 млн. лв., докато загубата от курсови разлики се свива с почти 27 млн. лв.
При подобна динамична ситуация банките използват стратегията да започнат увеличаване на лихвените проценти по кредитите, докато все още не предприемат промени относно депозитите. Относителният дял на кредитите с фиксирана лихва се понижава за сметка на този с плаваща. Освен това увеличаването на инвестициите е по-изгодно за тях спрямо държането на свръхрезерви при Българската народна банка при отрицателен лихвен процент от 0,7%. Разбира се, мениджмънтът на банките е далеч по-запознат от мнозинството от клиентите им относно наличието на отрицателна възвръщаемост в реално изражение и при кредитите, и при депозитите при настоящите лихвени равнища. За банките е важен спредът (разликата) между доходността по инвестициите и цената на привлечения ресурс, който краткосрочно се повишава заради инфлацията.
От друга страна нарастват административните разходи - с почти 63 млн. лв. (15,2%). Докато разходите за персонал е увеличават с 10,4% (по-бавно от средния растеж на работните заплати в икономиката), то другите административни разходи нарастват с 21,4%. Освен това разходите за обезценка (специфични провизии) на финансови активи спадат с 22,6 млн. лв. Така печалбата до момента достига 568,9 млн. лв. като се повишава с 219,5 млн. лв. (62,8%) на годишна база. По този начин текущото състояние на банковата система би следвало да осигури достатъчно буфери за посрещане първоначално на ускоряваща се инфлация, а след това и на забавяне на икономическата активност. Разбира се, ситуацията при бърза кредитна експанзия обикновено изглежда далеч по-добре от фактическата, докато влошаването на качеството на активите и в резултат от това - на балансите се случва на по-късен етап и би могло да донесе неприятни изненади.
Необслужваните кредити се понижават до 4,8 млрд. лв., което представлява 5,5% от общите кредити и аванси. На този фон необслужваните кредити за нефинансовите предприятия са почти 3,1 млрд. лв. (7,3%), докато тези при потребителските кредити са почти 1,2 млрд. лв. (8%). Покритието на необслужваните кредити с обезценки се равнява на 3,6 млрд. лв.
Според обобщената информация по реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към края на 2021 г. брутната балансова стойност на одобрените за отсрочване вземания е в размер 8,26 млрд. лв. От началото на 2022 г. обаче БНБ не публикува данни в тази област, така че е трудно да се оцени текущото състояние.
Необичайната ситуация на пазара на депозити води до любопитно развитие - сближаване на паричните агрегати М2 и М1. Това се дължи на постепенното изтичане и съответно подновяване под друга форма на депозитите с договорен матуритет до 2 години. Към края на март 2022 г. общата им стойност се е понижила с 3,65 млрд. лв. на годишна база, което е допринесло за спада на квазипарите с почти същия размер. Причината за това е, че банките понастоящем не предлагат срочни депозити. Нормализиране би могло да настъпи при повишаване на лихвените равнища и възвръщане на обичайната ситуация по-дългият срок до падежа да означава по-висока доходност по депозитите.
Предпочитанията на населението към българския лев се засилват и при депозитите. В края на първото тримесечие на 2021 г. 59,6% от тях са в български левове, докато през съответния период на 2022 г. този дял вече е 60,1%. Изразено в абсолютен размер нарастването на депозитите в левове на годишна база е със 7,4 млрд. лв., докато увеличението в чуждестранни валути е с 3,9 млрд. лв. При нефинансовите предприятия 63,9%, а при домакинствата 62,3% от депозитите са в левове.
Депозитите при кредитните институции са почти изцяло в евро, тъй като те преимуществено са средства, привлечени от банките-майки.
По този начин данните и за кредитите, и за депозитите показват недвусмислено предпочитанията на граждани и фирми към използването на българския лев спрямо всякакви алтернативни валути.
Това дава насока за картината за нагласите относно приемането на еврото в страната. Банковият сектор като цяло подкрепя тази стъпка, при бизнеса няма ясно изразени предпочитания за нея, докато домакинствата все още държат на лева. При бизнеса всъщност изглежда се осъзнава, че преминаването към еврото ще изисква подготовка - обявяване на цените и в двете валути, настройване на счетоводните и мениджърските системи, зареждане с банкноти и монети евро и т. н. За по-малките фирми това може да се окаже не толкова тривиално, докато банките като големи предприятия би следвало да не изпитат сериозни затруднения в тази насока.
