Повече от половината от българските лекари са на възраст над 55 години, а само един от четирима е под 45. Това сочат данните на Националния статистически институт, оповестени днес.
Лекарското съсловие съставлява малко над 3000 души. Най много са общопрактикуващите - 15%, следвани от анестезиолозите - 5.3%, и хирурзите - 5%, педиатрите - 4.9%, гинеколозите - 4.8%.
Осигуреността с лекари в края на 2017 г. общо за страната е 42.7 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.9 на 10 000. Най-много лекари има в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (59.7 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.4), София - град (51.0), Варна (49.8) и Стара Загора (43.4).
Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.4), Добрич (27.2) и Перник (27.3).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.4 на 10 000 души. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.9), Видин (8.6), Монтана (8.2), Добрич (7.6) и Ловеч (7.5). Най-малко лични лекари спрямо населението има в областите Кърджали (4.0), Разград (4.7) и Търговище (4.9).
На 10 хил. души от населението средно за страната се падат 11.9 зъболекари. Най-висок е показателят за областите Пловдив (18.4), София-град (16.8), Перник (13.6) и Варна (13.5). Най-малко зъболекари работят в областите Търговище (6.0 на 10 хил. души), Силистра (7.0), Сливен и Разград (по 7.1).
От статистическите данни за последните три години се вижда, че броят на лекарите се увеличава, а на медицинските сестри - намалява. Като дял обаче осигуреността със сестри се запазва около 43.9 на 10 хил., докато на 1 лекар през 2015 г. са се падали 246 души средно през 2015 г., а през 2017 г. - 234 души.
Болниците към края на 2017 г. са общо 322, а леглата в тях - 50 519.
