Възстановяването на пазара на труда в България се изразява в значително по-малко увеличение на броя на създадените работни места в сравнение с периода до 2008 г. , последната преди световната икономическа криза да засегне страната.

По-ниски като дял от БВП са инвестициите, а вносът на инвестиционни стоки успява да достигне предкризисните нива едва в края на 2016 г. Това са част от изводите в обзора на Industry Watch на тема "Потребление и кредитиране в растеж: Рискове и предизвикателства пред икономиката 2017-2018 г."

Едновременно с това се ускорява растежът на възнагражденията, лихвите са на исторически най-ниските си нива. Потреблението също е по-високо от 2008 г., но растежът му е много по-бавен, на фона на експанзията в годините преди кризата.

Пазар на труда, възнаграждения, инвестиции

Броят на работещите в България днес е с около 200 хил. по-малък, отколкото през 2008 г. - най-добрата за икономиката на страната преди световната криза да я засегне. Делът на инвестициите в БВП (19.1%) e също далеч под нивото им през 2008 г., когато бяха 33%. 

От началото на икономическото възстановяване тенденциите са противоположни. Частният дълг за спада с около 5.5 млрд. евро от 2012 г. до края на 2016 г. Преките чужди инвестиции са 3.4% от БВП средно за година след 2010 г. Въздействието на тези две тенденции води до това, че за последните 4 години в България нетният приток на капитал е едва 1.2 млрд. евро.

Параметърът с по-високи показатели днес спрямо годините преди кризата са общите разходи за труд. За периода 2004-2006 г., въпреки увеличението на заетостта и номиналните доходи, високата инфлация на практика води до 

нулева промяна в средните реални разходи за труд. Едва през 2007 и 2008 г. се отчита годишен ръст на възнагражденията съответно с 9.5% и 13.5%. След спад до 7.1% годишно през 2014 - 2015 г., от началото на 2016 г. се наблюдава ускоряване и към първото тримесечие на 2017 г. вече нарастването достига 10.2% на годишна база, се казва в анализа.

Кредити, лихви, имоти

Лихвите, които българските фирми и домакинства плащат по новите банкови кредити в средата на 2017 г., са на исторически най-ниските си нива - 3.5% за бизнес кредитите и 3.9% за жилищните към юни 2017 г.

В периода, предшестващ световната криза, ръстът на цените на имотите изпреварваше темпа на покачване на заплатите, а след 2009 г. тази тенденция се обърна – средната заплата се повишава по-бързо от цената на апартаментите, се казва в доклада. Едва в края на 2016 г. ръстът на жилищните цени догони повишението на заплатите.

И въпреки това, че България по данни на МВФ е сред страните в света, в които жилищата поскъпват най-бързо, покупателната сила на средната заплата се утроява спрямо 2008 г., измерена в квадратни метри жилищна площ.