Хората, получаващи обезщетения за безработица при равни други условия, е по‑вероятно да си намерят работа, отколкото тези, които не получават такива. Това се казва в прегледа на заетостта и социалното развитие в Европа за 2013 г., съобщават от Европейската комисия.

Твърдението важи най-вече за добре изградените системи за социални обезщетения - като тези с постепенното намаляване на нивата на обезщетенията. Друг условие е например изискването да се търси работа. Тези системи се стремят да насърчават по-доброто съответствие между професионалните умения и работата и следователно намирането на по‑качествени работни места. Това от своя страна помага на хората да излязат от бедността, се казва в анализа.

Една от най-осезаемите социални последици от икономическата криза е значителното увеличаване на бедността сред населението в трудоспособна възраст. Поетапното намаляване на безработица обаче може да е недостатъчно, за да промени това положение, ако разликите в заплатите продължат да съществуват, най-вече заради увеличаването на работата на непълно работно време. Това е друго от основните заключения в доклада.

В доклада се разглежда и положителното въздействие на социалните помощи върху вероятността от завръщане на пазара на труда, последиците от продължаващото неравенство между половете и социалното измерение на икономическия и паричен съюз. Прегледът показва как започването на работа може да помогне на хората да се справят с бедността. В половината от случаите обаче голямо значение има видът на започнатата работа, но също и съставът на домакинството и какво място на пазара на труда заема партньорът.

В прегледа се подчертава също, че в някои държави значителен дял безработни не са обхванати от стандартните защитни мрежи (обезщетения при безработица, социални помощи), а най-често разчитат на семейната солидарност или на неофициална трудова дейност. За пример тук се дават Полша и България.

Безработните лица, които не получават обезщетения за безработица, имат по-малко шансове за намиране на работа. Това е така, защото е по-малко вероятно да бъдат обект на мерки за активизиране и не са задължени да си търсят работа чрез системата за получаване на обезщетения, отчитат още в анализа.

Въпреки че по време на кризата се наблюдава намаляването на някои неравенства, пред които традиционно са изправени жените, неравенство между половете все още съществува по отношение на участието на пазара на труда, на заплатите и на риска от бедност, отчита докладът.

Освен това все още е налице тенденция жените да работят по-малко часове от мъжете. Макар че тя може да е в резултат на лични предпочитания, това все пак води до намалени възможности за кариера, по-ниско заплащане и по-ниски бъдещи пенсии, недостатъчно използване на човешкия капитал и, в резултат на това — понижаване на икономическия растеж и благоденствието. По този начин неравенството между половете води както до икономически, така и до социални разходи и следва да бъде ефективно преодолявано, когато е в резултат на обществени и институционални пречки или ограничения.

Колкото до неравенството между половете по отношение на отработените часове, в държавите членки се наблюдават някои отчетливи модели — в някои случаи процентът на работещите жени е висок, но те отработват относително малък брой часове. Страните, в които се среща това са например Холандия, Германия, Австрия и Обединеното кралство.

В други случаи участието на жените в работния процес е по-слабо, но онези, които работят, правят повече часове (в редица страни на Централна и Източна Европа, Испания, Ирландия). Само някои държави членки (предимно северните и балтийските държави) успешно съчетават високо равнището на заетост при жените с ниска степен на неравенство между половете по отношение на отработените часове.