ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Обн. ДВ. бр. от 7 Август 2007г.,
изм. ДВ. бр. от 5 Август 2008г.,
изм. ДВ. бр. от 23 Декември 2008г.,
изм. ДВ. бр. от 3 Април 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 30 Април 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 5 Юни 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 22 Декември 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 29 Декември 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 31 Юли 2010г.,
изм. ДВ. бр. от 4 Януари 2011г.,
изм. ДВ. бр. от 22 Март 2011г.,
изм. ДВ. бр. от 19 Април 2011г.,
изм. ДВ. бр. от 14 Юни 2011г.,
изм. ДВ. бр. от 18 Октомври 2011г.,
изм. ДВ. бр. от 21 Октомври 2011г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Ноември 2011г.,
изм. ДВ. бр. от 9 Март 2012г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 3 Юли 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 23 Октомври 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 15 Февруари 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 21 Февруари 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 26 Март 2013г.,
доп. ДВ. бр. от 14 Юни 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 26 Юли 2013г.,
доп. ДВ. бр. от 9 Август 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 13 Август 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 5 Март 2014г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 8 Март 2014г.,
изм. ДВ. бр. от 27 Юни 2014г.,
изм. ДВ. бр. от 28 Ноември 2014г.,
изм. ДВ. бр. от 24 Декември 2014г.,
изм. ДВ. бр. от 20 Февруари 2015г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.
Чл. 2. Органите на съдебната власт се ръководят от и от принципите, установени в този закон.
Чл. 3. При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.
Чл. 4. Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.
Чл. 5. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.
(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.
(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.
Чл. 6. При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални.
Чл. 7. (1) Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.
(2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.
(3) При условия и по ред, определени със закон, гражданите могат да получат правна помощ, която се финансира от държавата.
Чл. 8. (1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.
(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.
Чл. 10. (1) Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно.
(3) Влезлите в сила съдебни актове се отменят само в предвидените със закон случаи.
Чл. 11. (1) По-горната инстанция извършва контрол на актовете на по-долната инстанция само в случаите и по реда, предвидени в закон.
(2) Един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции.
Чл. 12. (1) Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане.
(2) Сроковете, определени в процесуалните закони, които се отнасят до осъществяване на правомощия на съдии, прокурори и следователи, са задължителни за тях, но не засягат правата на страните в процеса.
Чл. 13. Производствата пред органите на съдебната власт се водят на български език.
Чл. 14. (1) Протоколите се изготвят на български език.
(2) В случаите, когато думи или изрази на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола.
Чл. 15. Когато прецени, че закон противоречи на , съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите - главния прокурор.

Глава втора.

ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Раздел I.

Правно положение и състав на Висшия съдебен съвет

Раздел II.

Дейност и организация на Висшия съдебен съвет

Глава трета.

ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Раздел I.

Общи положения

Раздел II.

Избор и предсрочно прекратяване на мандата на главния инспектор и на инспекторите

Раздел III.

Правомощия на Инспектората

Глава трета "а".

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯ СРЕЩУ НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В РАЗУМЕН СРОК (НОВА - ДВ, БР. 50 ОТ 2012 Г.)

Раздел I.

Общи положения

Чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) По реда на тази глава се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
(2) Заявленията по ал. 1 се подават от граждани и юридически лица, които са:
1. страни по приключени граждански, административни и наказателни производства;
2. обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.
(3) По реда на тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв.
(4) Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.
(5) За заявленията се създава отделен регистър, който се публикува на на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(6) Не се дължи такса за разглеждане на заявления по реда на тази глава.

Раздел II.

Съдържание и проверка на заявлението

Чл. 60б. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) Заявлението трябва да е написано на български език и да съдържа:
1. имената по документ за самоличност, единен граждански номер и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани;
2. имената по документ за самоличност, личен номер на чужденец и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за чужденците;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. посочване на акта, действието или бездействието, с което е извършено нарушението от съответния орган;
5. органа, до който се подава заявлението;
6. в какво се състои искането;
7. подпис на заявителя.
(2) Заявителят прилага декларация, че не е правил искане за обезщетение за същото нарушение и обезщетение не му е изплатено по друг ред.

Раздел III.

Ред за разглеждане на заявленията

Раздел IV.

Изплащане на обезщетенията

Раздел V.

Мерки за отстраняване на причините за нарушенията

Чл. 60м. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) Главният инспектор всяко тримесечие изпраща на Висшия съдебен съвет данни за установените нарушения, а министърът на правосъдието - за изплатените обезщетения.
(2) Висшият съдебен съвет всяко шестмесечие анализира причините за нарушенията и приема мерки за тяхното отстраняване.
(3) Висшият съдебен съвет публикува на си информацията по ал. 1 и 2.

Глава четвърта.

СЪДИЛИЩА

Раздел I.

Общи положения

Раздел II.

Съдебни заседатели

Раздел III.

Районен съд

Раздел IV.

Окръжен съд

Раздел V.

Административен съд

Раздел VI.

Военен съд

Раздел VI "а".

Специализиран наказателен съд (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)

Раздел VII.

Апелативен съд

Раздел VII "а".

Апелативен специализиран наказателен съд (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)

Раздел VIII.

Върховен касационен съд

Раздел IX.

Върховен административен съд

Раздел X.

Тълкувателни решения и тълкувателни постановления

Глава пета.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАНИЯ

Чл. 132. (1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания.
(2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.
(3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок.
Чл. 133. (1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда.
(2) В изключителни случаи със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда.
Чл. 134. (1) Съдиите и прокурорите заседават в тоги.
(2) Военните съдии, военните прокурори и военните следователи работят във военна униформа.
(3) Съдебните заседатели заседават с облекло, определено в наредбата по .
Чл. 135. (1) Председател на състава на съда е най-старшият съдия измежду членовете му.
(2) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, следи за реда в съдебната зала и може да санкционира нарушителите по реда, предвиден в процесуалния закон.
(3) Разпорежданията на председателя на състава са задължителни за всички присъстващи в съдебната зала. Те могат да се отменят от състава на съда.

Глава шеста.

ПРОКУРАТУРА

Чл. 136. (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има окръжни следствени отдели, а в състава на специализираната прокуратура - следствен отдел.
(2) В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор.
(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.
Чл. 137. Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
Чл. 138. Главният прокурор:
1. ръководи прокуратурата;
2. организира и разпределя работата на своите заместници;
3. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура, в Националната следствена служба и в администрацията на главния прокурор;
4. издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата;
5. (нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор;
6. (нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.) ръководи Бюрото по защита по , и осъществява правомощията на работодател за служителите в него.
Чл. 139. (1) Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол.
Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Административните ръководители на районните, окръжните, специализираната, военно-окръжните, апелативните, военно-апелативната и апелативната специализирана прокуратура организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.
Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Апелативните прокурори и ръководителят на апелативната специализирана прокуратура всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни и военноокръжни прокуратури, както и на специализираната апелативна прокуратура.
(3) Съответният министър и директорът на Националната следствена служба предоставят на главния прокурор информация за разследванията по досъдебните производства по ред и показатели, определени от главния прокурор.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори, се определя със съвместни инструкции на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(5) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от военните разследващи полицаи, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на отбраната.
Чл. 142. (1) Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори.
(2) Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) На всеки 6 месеца главният прокурор изготвя и предоставя на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.
Чл. 143. (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.
(2) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи.
(3) Писмените разпореждания на по-горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните прокуратури и на специализираната прокуратура или оправомощени от тях заместници на административните ръководители осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването и на сроковете за мерките за процесуална принуда по .
Чл. 144. (1) Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Когато наблюдаващият прокурор не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, съответният административен ръководител определя друг прокурор, който да го замести.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
Чл. 145. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;
2. лично да извършва проверки;
3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;
4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.
(3) Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.
(4) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.
(5) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.
Чл. 146. (1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:
1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;
2. разговаря насаме със задържаните или настанените;
3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;
4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.
(2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:
1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;
2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;
3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.
Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При служебна необходимост:
1. апелативният прокурор - за своя район, може да командирова прокурори при условията, определени с този закон за командироване на съдии;
2. окръжният прокурор - за своя район, може да командирова прокурори и следователи при условията, определени с този закон за командироване на съдии;
3. главният прокурор може да командирова прокурори и следователи от цялата страна за срок до една година.

Глава седма.

СЛЕДСТВЕНИ ОРГАНИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 33 ОТ 2009 Г.)

Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Следствени органи са Националната следствена служба, окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура.
(2) Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел.
Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Националната следствена служба се състои от следователи.
(2) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон.
Чл. 150. (1) (Предишен текст на чл. 150, изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването.
(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Директорът на Националната следствена служба осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.
Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура се състоят от следователи.
(2) Местоработата на всеки следовател и служител в окръжните следствени отдели и в следствения отдел към специализираната прокуратура се определя от административните ръководители на съответните прокуратури.
Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура.
Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Специализираните отдели в Националната следствена служба се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от главния прокурор, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура.
(2) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от административните ръководители на окръжните прокуратури, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел в окръжна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в окръжна прокуратура.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Следственият отдел в специализираната прокуратура се ръководи от завеждащ отдел, който се назначава от административния ръководител на специализираната прокуратура, има ранг на прокурор, завеждащ отдел в апелативна прокуратура, и получава възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в специализираната прокуратура.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба, завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури и завеждащият следствен отдел в специализираната прокуратура:
1. осъществяват административно и организационно ръководство на следователите в отдела;
2. в края на всеки месец подготвят и предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата информация за образуването, движението и приключването на делата;
3. изготвят 6-месечен и годишен доклад за дейността на отдела, които предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата.
Чл. 154. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Глава седма.

СЛЕДСТВЕНИ СЛУЖБИ

Глава осма.

КЛЕТВА

Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".
Чл. 156. Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".
Чл. 157. (1) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган на съдебната власт.
(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.
Чл. 158. Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".
Чл. 159. Лице, което откаже да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност.

Глава девета.

СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ

Раздел I.

Назначаване и освобождаване

Раздел II.

Конкурс за младши съдии и младши прокурори. Конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)

Раздел II.

Конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател

Раздел II "а".

Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)

Раздел III.

Несъвместимост

Чл. 195. (1) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да:
1. е народен представител, кмет или общински съветник;
2. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) заема длъжност в държавни органи, в общински органи или в институции на Европейския съюз;
3. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с изключение на тези на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи или на други юристи;
4. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 03.04.2009 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по друго правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец с изключение на научна и преподавателска дейност, за участие в Централната избирателна комисия и в избирателни комисии при произвеждане на избори за народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, президент и вицепрезидент на републиката и местни избори, за участие в изработването на проекти на нормативни актове, които са възложени от Народното събрание или от органите на изпълнителната власт, както и за упражняване на авторски права и за участие в международни проекти, включително финансирани от Европейския съюз;
5. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;
6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му;
7. е член на синдикална организация извън системата на съдебната власт.
(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) Съдиите от административните съдилища, съдиите от Върховния административен съд, прокурорите и следователите не може да бъдат членове на районни, общински и секционни избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители, за членове на Европейския парламент от Република България, за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и за кметове.
(3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1, съдиите от Конституционния съд, министрите или заместник-министрите, председателят или заместник-председателите на Държавна агенция "Национална сигурност", членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на съответната длъжност, се зачита за стаж по .

Раздел IV.

Атестиране. Несменяемост

Раздел V.

Права и задължения

Раздел VI.

Временно отстраняване от длъжност

Раздел VII.

Рангове. Повишаване на място. Старшинство

Глава десета.

МЛАДШИ СЪДИИ И МЛАДШИ ПРОКУРОРИ. СЪДЕБНИ ПОМОЩНИЦИ И ПРОКУРОРСКИ ПОМОЩНИЦИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 33 ОТ 2009 Г.)

Раздел I.

Младши съдии и младши прокурори (Загл. изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.)

Раздел II.

Съдебни помощници и прокурорски помощници

Глава десета.

МЛАДШИ СЪДИИ, МЛАДШИ ПРОКУРОРИ И МЛАДШИ СЛЕДОВАТЕЛИ. СЪДЕБНИ ПОМОЩНИЦИ И ПРОКУРОРСКИ ПОМОЩНИЦИ

Раздел I.

Младши съдии, младши прокурори и младши следователи

Раздел II.

Съдебни помощници и прокурорски помощници

Глава единадесета.

НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО

Чл. 249. (1) Националният институт на правосъдието осъществява:
1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия и младши прокурор;
2. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието.
(2) Към Националния институт на правосъдието има учебно-информационен център, който организира дистанционно обучение и извършва проучване и изследване на съдебната практика, включително на практиката по администриране на правораздаването, за нуждите на обучението.
Чл. 250. Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София.
Чл. 251. (1) Финансирането на Националния институт на правосъдието се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и от собствена дейност, свързана с обучение.
(2) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджета на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в закона обучения.
Чл. 252. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, в състава на който се включват петима представители на Висшия съдебен съвет и двама представители на Министерството на правосъдието.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд е председател на управителния съвет.
(3) Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.
Чл. 252а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Мандатът на член на управителния съвет може да бъде прекратен предсрочно от представлявания орган:
1. при подаване на оставка;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
3. когато бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет - за представителите на Висшия съдебен съвет;
4. при тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията.
(2) При предсрочно прекратяване мандата на член на управителния съвет съответният представляван орган в едномесечен срок избира на негово място нов член, който довършва мандата на предишния.
Чл. 253. Управителният съвет на Националния институт на правосъдието:
1. назначава и освобождава директора и заместник-директорите;
2. приема учебните програми;
3. одобрява проекта на бюджет на Националния институт на правосъдието и го представя пред Висшия съдебен съвет;
4. приема вътрешните правила, предвидени в правилника по ;
5. одобрява състава на програмния съвет на Националния институт на правосъдието;
6. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) прави предложение пред Висшия съдебен съвет за определяне числеността на служителите;
7. приема тригодишен план за дейността си;
8. организира, ръководи и контролира участието на Националния институт на правосъдието в Европейската мрежа за съдебно обучение.
Чл. 254. Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му, с изключение на решенията по , които се приемат с мнозинство от две трети от членовете.
Чл. 255. (1) Националният институт на правосъдието се управлява от директор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Директорът на Националния институт на правосъдието се избира от управителния съвет с мнозинство от две трети от членовете му за срок пет години. Той може да бъде избран за още един мандат след оценка на дейността му от управителния съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За директор на Националния институт на правосъдието може да бъде избрано лице, което:
1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност;
2. притежава високи професионални и нравствени качества и практически опит в съдебната система;
3. отговаря на изискванията за стаж по ;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност.
(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Директорът се освобождава от управителния съвет:
1. при подаване на оставка;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност;
4. за тежко или системно нарушение на този закон и на правилника по .
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) В отсъствие на директора неговите правомощия се упражняват от писмено оправомощен от него заместник-директор.
Чл. 256. (1) Програмният съвет е помощен орган на Националния институт на правосъдието, който има консултативни функции.
(2) Съставът на програмния съвет се одобрява от управителния съвет и включва изтъкнати специалисти от правната теория и практика.
(3) Членовете на програмния съвет участват в изготвянето и актуализирането на учебните програми.
Чл. 257. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Учебните програми на Националния институт на правосъдието се утвърждават от управителния съвет по предложение на директора след съгласуване с Висшия съдебен съвет.
(2) Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.
Чл. 258. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) (1) Срокът на обучението по е 9 месеца и започва през месец септември на съответната година. През време на обучението кандидатите за младши съдии и младши прокурори получават седемдесет на сто от основното възнаграждение на младши съдия и младши прокурор за сметка на бюджета на Националния институт на правосъдието.
(2) В края на обучението кандидатите за младши съдии и младши прокурори полагат писмен и устен изпит с практическа насоченост, като оценките са по шестобалната система.
(3) Изпитите по ал. 2 се провеждат от комисия, определена от Висшия съдебен съвет, в състав председател и четирима членове, която включва съдии и прокурори. В комисията не могат да участват постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието, както и членове на Висшия съдебен съвет.
(4) Резултатите от писмения и устния изпит се обявяват на общодостъпно място в сградата на Националния институт на правосъдието и на му в интернет.
(5) За резултатите от изпитите се изготвя обща оценка, която представлява средно аритметично от сбора от оценката от писмения и устния изпит, и се изпраща на Висшия съдебен съвет.
Чл. 258а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Успешно завършил обучението по е кандидатът за младши съдия и младши прокурор, който е получил обща оценка по , не по-ниска от много добър "4,50".
(2) За кандидатите за младши съдия и младши прокурор, които не са завършили успешно обучението по , се насрочва повторно писмен и устен изпит не по-рано от един месец и не по-късно от два месеца от обявяването на оценката по . При повторно получена оценка от изпитите, по-ниска от много добър "4,50", кандидатът не се назначава на длъжност младши съдия и младши прокурор.
(3) Висшият съдебен съвет назначава кандидатите, успешно завършили обучението по , на длъжността, за която са одобрени с решението по .
(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) Кандидатите, които са отказали да заемат длъжността или са се отказали от обучението без уважителна причина, както и неиздържалите повторно изпитите, възстановяват на Националния институт на правосъдието получените суми по .
(5) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване и застраховането срещу злополука на кандидатите за младши съдии и младши прокурори за периода на обучението им по са за сметка на бюджета на съдебната власт.
(6) Периодът на обучение на издържалите изпитите се зачита за стаж по
Чл. 258б. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Статусът на кандидатите за младши съдии и младши прокурори по време на обучението им по , организацията и редът за провеждането на изпитите по и се уреждат с актове, приети от Висшия съдебен съвет, които се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 259. При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължителен курс за повишаване на квалификацията.
Чл. 260. Участието на съдебните служители в съответните квалификационни курсове на Националния институт на правосъдието се взема предвид при повишаването им.
Чл. 261. Висшият съдебен съвет може да реши определени курсове да са задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в случаите на:
1. повишаване в длъжност;
2. назначаване за административен ръководител;
3. специализация.
Чл. 262. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Обучението на кандидатите за младши съдии и младши прокурори се осъществява от постоянни и временни преподаватели.
(2) Постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието могат да са съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, се командироват за срок една година от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на Националния институт на правосъдието. Срокът може да бъде удължаван ежегодно след оценяване работата на постоянния преподавател от управителния съвет на Националния институт на правосъдието в рамките на обща продължителност пет години.
Чл. 263. (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Висшият съдебен съвет по предложение на управителния съвет приема правилник за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието и на неговата администрация, който се обнародва в "Държавен вестник".

Глава дванадесета.

ДЪРЖАВНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

Чл. 264. (1) В районните съдилища има държавни съдебни изпълнители.
(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. Държавата може да възлага на държавните съдебни изпълнители и събирането на публични вземания в случаите, определени със закон.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавен съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.
Чл. 265. Държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
Чл. 266. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за държавни съдебни изпълнители със заповед, с която се определя редът за провеждането му.
(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в "Държавен вестник" и се публикува в един централен ежедневник и на на Министерството на правосъдието в интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.
(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:
1. брой на свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и районите на дейността им;
2. дата, час и място на провеждане на конкурса;
3. място и срок за приемане на конкурсните документи;
4. размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.
(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 267. За участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по .
Чл. 268. (1) Конкурсът за държавни съдебни изпълнители се състои от писмен и устен изпит.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието в 14-дневен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.
Чл. 269. (1) (Предишен текст на чл. 269 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.
Чл. 270. Министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.
Чл. 271. Държавният съдебен изпълнител се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:
1. при пенсиониране;
2. по собствено желание;
3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.
Чл. 272. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.
(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда държавният съдебен изпълнител, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.
Чл. 273. (1) В съдебните райони с двама или повече държавни съдебни изпълнители единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.
(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от държавен съдебен изпълнител, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.
Чл. 274. Когато длъжността не е заета или назначеният държавен съдебен изпълнител е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг държавен съдебен изпълнител от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място държавен съдебен изпълнител от друг съдебен район.
Чл. 275. (1) При изпълнение на длъжността си държавният съдебен изпълнител носи особен знак, определен от министъра на правосъдието.
(2) Държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения.
(3) Държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие, а полицейските органи са длъжни да му го окажат незабавно, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.
Чл. 276. (1) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Възнаграждението на държавния съдебен изпълнител е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.
(2) (Предишен текст на чл. 276 - ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на държавен съдебен изпълнител възнаграждение до размера на възнаграждението на съдия в окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.
Чл. 277. (1) На държавните съдебни изпълнители се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на държавните съдебни изпълнители се изплаща обезщетение при условията на .
Чл. 278. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се .

Глава тринадесета.

СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА

Чл. 279. (1) В районните съдилища има съдии по вписванията.
(2) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.
(3) В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районен съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функции на съдия по вписванията.
Чл. 280. (1) Съдията по вписванията:
1. разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения;
2. извършва нотариални и други действия, предвидени със закон.
(2) Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район.
Чл. 281. Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
Чл. 282. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за съдии по вписванията със заповед, с която се определя редът за провеждане на конкурса.
(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в "Държавен вестник" и се публикува в един централен ежедневник и на на Министерството на правосъдието в интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.
(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:
1. брой на свободните длъжности за съдии по вписванията и районите на дейността им;
2. дата, час и място на провеждане на конкурса;
3. място и срок за приемане на конкурсните документи;
4. размер на държавната такса за участие в конкурса и сметка, по която тя се внася.
(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 283. За участие в конкурс за съдии по вписванията могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по .
Чл. 284. (1) Конкурсът за съдии по вписванията се състои от писмен и устен изпит.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.
Чл. 285. (1) (Предишен текст на чл. 285 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като съдия по вписванията повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение.
Чл. 286. Министърът на правосъдието по искане на съдия по вписванията, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.
Чл. 287. Съдията по вписванията се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:
1. при пенсиониране;
2. по собствено желание;
3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.
Чл. 288. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност съдия по вписванията, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.
(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда съдията по вписванията, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.
Чл. 289. (1) В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.
(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от съдия по вписванията, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.
Чл. 290. Когато длъжността не е заета или назначеният съдия по вписванията е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг съдия по вписванията от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място съдия по вписванията от друг съдебен район.
Чл. 291. (1) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Възнаграждението на съдия по вписванията е 90 на сто от възнаграждението на съдия в районен съд.
(2) (Предишен текст на чл. 291 - ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на съдия по вписванията възнаграждение до размера на възнаграждението на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.
Чл. 292. (1) На съдиите по вписванията се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдите по вписванията и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията по .
Чл. 293. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се .

Глава четиринадесета.

ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ

Чл. 294. (1) Завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.
(2) През времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове.
Чл. 295. (1) Стажант-юрист може да е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил висше образование по специалността "Право" в Република България.
(2) Стажант-юрист може да е и български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от Република България и е легализирана.
Чл. 296. Кандидатът за стажант-юрист подава в Министерството на правосъдието:
1. писмено заявление, в което посочва трите си имена, единния граждански номер, съответно личния номер на чужденец, и постоянния си адрес;
2. нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше образование по специалността "Право";
3. свидетелство за съдимост;
4. копие от документ за самоличност;
5. копие от удостоверението за пребиваване - за гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 297. (1) Министърът на правосъдието разпределя стажант-юриста към окръжния съд, в чийто съдебен район е постоянният му адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.
(2) По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Стажът се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, в окръжен следствен отдел, както и при адвокат и нотариус, по ред, определен от председателя на окръжния съд.
(4) За начало на стажа се смята денят, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд. При постъпването на стажант-юриста се издава стажантска книжка.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствен отдел.
Чл. 298. (1) След приключване на стажа стажант-юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност.
(2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.
Чл. 299. (1) Министърът на правосъдието определя със заповед деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи.
(2) Денят, часът и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в тридневен срок преди датата на провеждането на изпита в Министерството на правосъдието и се публикуват на на Министерството на правосъдието в интернет.
(3) Изпитът се провежда в Министерството на правосъдието по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.
(4) Изпитът се провежда от тричленна комисия в състав: председател - представител от Инспектората към министъра на правосъдието, и членове - представител на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет. Органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.
Чл. 300. (1) Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност се оценява с "издържал" или "неиздържал". Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на изпитната комисия и се съхранява в Министерството на правосъдието.
(2) При оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит след допълнителен двумесечен стаж.
Чл. 301. Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка "издържал".

Глава петнадесета.

ПООЩРЕНИЯ

Чл. 302. Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт.
Чл. 303. (1) Висшият съдебен съвет може да поощрява съдия, прокурор и следовател с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.
(2) Отличията са:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен - златен;
б) втора степен - сребърен;
3. предсрочно повишаване в ранг.
(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.
Чл. 304. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Предложение за поощрение до Висшия съдебен съвет се прави от министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, председателя на апелативен, апелативен специализиран наказателен, военно-апелативен, окръжен, специализиран наказателен и административен съд, от апелативен, военно-апелативен, окръжен и военно-окръжен прокурор, от ръководителя на специализираната и на апелативната специализирана прокуратура, както и от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет и от съответната съсловна организация.
(2) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да прави предложение за поощрение до съответния административен ръководител.
Чл. 305. (1) Министърът на правосъдието може да поощрява с отличие или награда държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества в обществото.
(2) Отличията са:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен - златен;
б) втора степен - сребърен.
(3) Наградата на стойност до размера на основното едномесечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.
Чл. 306. Предложение за поощрение до министъра на правосъдието се прави от председателя на съответния районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.

Глава шестнадесета.

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 307. (1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) На изборен член на Висшия съдебен съвет се налага дисциплинарно наказание за извършено тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Дисциплинарните нарушения са:
1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;
2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) действие или бездействие, което неоправдано забавя производството;
3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) нарушаване на ;
4. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт;
5. неизпълнение на други служебни задължения.
(5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) За накърняване престижа на съдебната власт от изборен член на Висшия съдебен съвет, чийто мандат е предсрочно прекратен поради подаване на оставка на основание от Конституцията, същият носи дисциплинарна отговорност, ако е възстановен на длъжност съдия, прокурор или следовател.
(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Освен за нарушенията по ал. 4 дисциплинарна отговорност се носи и от:
1. съответния административен ръководител - при неосъществен контрол по ;
2. военен съдия, военен прокурор и военен следовател - за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.
Чл. 308. (1) Дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са:
1. забележка;
2. порицание;
3. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години;
4. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години;
5. освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител;
6. дисциплинарно освобождаване от длъжност.
(2) Дисциплинарните наказания за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията са:
1. забележка;
2. порицание;
3. предупреждение за уволнение;
4. уволнение.
(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) За извършено дисциплинарно нарушение по на изборен член на Висшия съдебен съвет се налага дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) За едно и също дисциплинарно нарушение се налага само едно дисциплинарно наказание.
Чл. 309. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.
Чл. 310. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Когато тези срокове са изтекли, дисциплинарно производство не се образува.
(2) Дисциплинарното производство приключва в срок до три месеца от образуването му, като изтичането на срока не е основание за отпадане на отговорността.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. При нарушение по , предложение трето и по сроковете по ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на действията, накърняващи престижа на съдебната власт.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда или с влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство на основание от Наказателно-процесуалния кодекс, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата или определението.
(5) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, през което лицето е в законоустановен отпуск.
Чл. 311. Дисциплинарно наказание се налага от:
1. административния ръководител - за наказанията по на съдия, прокурор или следовател;
2. Висшия съдебен съвет - за наказанията:
а) по на съдия, прокурор или следовател;
б) на административен ръководител или заместник на административен ръководител;
в) (нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) по на изборен член на Висшия съдебен съвет.
3. министъра на правосъдието - за наказанията на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията.
Чл. 312. (1) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се прави от:
1. съответния административен ръководител;
2. всеки висшестоящ административен ръководител;
3. Инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет;
5. министъра на правосъдието.
(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията може да се прави от административния ръководител на съответния окръжен или районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.
Чл. 313. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган - в случаите по , и дисциплинарният състав - в случаите по , изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не е било прието писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.
(3) До влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.
Чл. 314. (1) Дисциплинарните наказания по се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител на съдията, прокурора или следователя, който е привлечен към дисциплинарна отговорност.
(2) Административният ръководител уведомява Висшия съдебен съвет за наложеното наказание, като му изпраща преписката и заповедта незабавно след издаването й.
(3) Висшият съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 2 може да потвърди, отмени или да измени наложеното наказание по общия ред.
(4) Заповедта на административния ръководител за налагане на дисциплинарно наказание не може да се обжалва по съдебен ред самостоятелно.
(5) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по , административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.
Чл. 315. Дисциплинарните наказания по се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.
Чл. 316. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Дисциплинарните наказания по на съдия, прокурор и следовател, дисциплинарните наказания на административен ръководител и на заместник на административния ръководител, както и дисциплинарното наказание по на изборен член на Висшия съдебен съвет се налагат с решение на Висшия съдебен съвет.
(2) Дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложението.
(3) Когато образува дисциплинарно производство, Висшият съдебен съвет чрез жребий определя от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Членовете на дисциплинарния състав избират председател.
(4) Председателят на дисциплинарния състав насрочва заседание в 7-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Преписи от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства се изпращат на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 7-дневен срок от съобщението по реда на може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.
Чл. 317. (1) За заседанието на дисциплинарния състав се уведомяват привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението.
(2) След образуването на дисциплинарното производство вносителят не може да оттегли предложението.
Чл. 318. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Заседанията на дисциплинарния състав се провеждат при закрити врата.
(2) Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица, по реда на .
(4) Вносителят на предложението или оправомощен от него представител, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговият защитник се изслушват от дисциплинарния състав, ако присъстват на заседанието.
Чл. 319. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) В 14-дневен срок от последното заседание дисциплинарният състав приема решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието.
(2) Решенията на дисциплинарния състав се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му.
Чл. 320. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) В тридневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне във Висшия съдебен съвет.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Висшият съдебен съвет разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание в 14-дневен срок от внасянето му.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание, включително наказанията по .
(4) Решението на Висшия съдебен съвет се приема с мнозинство повече от половината от членовете му и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Решението на Висшия съдебен съвет се съобщава незабавно по реда на на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, и на вносителя на предложението.
Чл. 321. Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието след изслушване на лицето или след предоставяне на възможност в 7-дневен срок да направи писмени възражения по направеното предложение.
Чл. 322. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, на решението на Висшия съдебен съвет или на заповедта на министъра на правосъдието.
Чл. 323. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Решението на Висшия съдебен съвет или заповедта на министъра на правосъдието може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, и от вносителя на предложението пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.
(2) Жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго.
(3) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Петчленният състав разглежда делото в едномесечен срок от постъпването на касационната жалба.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.)
Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор или следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител, както и на изборен член на Висшия съдебен съвет се обявява на на Висшия съдебен съвет в интернет.
Чл. 325. (1) Влязлото в сила решение на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание понижаване в ранг или в длъжност, или освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител е основание и за намаляване размера на получаваното от съдията, прокурора или следователя възнаграждение, съответно на по-ниския ранг или длъжност за срока на наказанието.
Чл. 326. (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност или уволнението, се заличава една година след изтърпяването му.
(2) Заличаването на дисциплинарното наказание освобождаване от длъжност на административен ръководител или на заместник на административен ръководител не е основание за възстановяване на лицето на длъжността, от която е освободено.
(3) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност или уволнение, може да се заличи и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от 6 месеца след налагането му, от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.
(4) Предсрочното заличаване на дисциплинарното наказание се прави по инициатива на административния ръководител или на органите или на лицата, които са направили предложение за налагането му.
(5) Заличаването има действие занапред.
Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, и на следователите от Националната следствена служба за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява Висшия съдебен съвет.
Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на .

Глава седемнадесета.

СЪДЕБНА ВАКАНЦИЯ. ОТПУСКИ

Чл. 329. (1) Съдилищата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември.
(2) От съдебната ваканция не се ползват прокурорите и следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.
(3) През съдебната ваканция се разглеждат:
1. наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;
2. делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;
3. искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по , за назначаване на особен представител;
4. дела по несъстоятелност;
5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) дела по ;
6. дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец;
7. (нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) дела за осиновяване на дете;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.
(4) Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията.
Чл. 330. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и допълнителен отпуск по един работен ден за всеки две години юридически стаж.
(2) Общият размер на отпуска по ал. 1 не може да надвишава 60 календарни дни.
Чл. 331. (1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да се разреши неплатен отпуск.
(2) Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж.
Чл. 332. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право на отпуск:
1. за сключване на брак - два работни дни;
2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;
3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни;
4. когато е призован в съд като страна или свидетел;
5. за времето на обучение и участие в доброволните формирования по .
(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г.) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право и на неплатен отпуск при повикване на активна служба в доброволния резерв - за времето на службата, включително деня на отиване и връщане, а ако активната служба в доброволния резерв продължава повече от 15 календарни дни - на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането.
(3) По време на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 се изплаща възнаграждението за заеманата длъжност, а по ал. 1, т. 4 и 5 или по ал. 2 - според предвиденото в специалните закони.
Чл. 333. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в и .
Чл. 334. (1) За времето, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията участва в курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск.
(2) За времето на предизборна кампания, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се кандидатира за мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва платен или неплатен служебен отпуск.
(3) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, който е изпратен за повишаване на квалификацията му от орган на съдебната власт или министъра на правосъдието за повече от три месеца, е длъжен да работи в съответния орган не по малко от три години след завръщането си. Ако лицето прекрати правоотношението си преди изтичане на срока, то връща пълния размер на сумата, която е получило за командировката.
Чл. 335. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията имат право да ползват и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в .
Чл. 336. Съдия, прокурор или съдебен служител ползва редовния си платен годишен отпуск през съдебната ваканция, а когато това не е възможно - през друго време на годината.
Чл. 337. По преценка на административния ръководител съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител не може да ползва отпуск, освен при временна неработоспособност, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени.
Чл. 338. Ползването на отпуск, освен при временна неработоспособност, се разрешава от:
1. председателя на районния съд - за съдиите от районния съд, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията;
2. председателя на окръжния съд - за съдиите от окръжния съд и председателите на районните съдилища;
3. председателя на военния съд - за съдиите от военния съд;
4. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председателя на специализирания наказателен съд - за съдиите от този съд;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председателя на административния съд - за съдиите от административния съд;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председателя на апелативния съд - за съдиите от апелативния съд и за председателите на окръжните съдилища;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председателя на военно-апелативния съд - за съдиите от военно-апелативния съд и председателите на военните съдилища;
8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председателя на апелативния специализиран наказателен съд - за съдиите от апелативния специализиран наказателен съд и за председателя на специализирания наказателен съд;
9. (предишна т. 7, доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председателя на Върховния касационен съд - за съдиите от Върховния касационен съд и за председателите на апелативните съдилища и военно-апелативния съд и апелативния специализиран наказателен съд;
10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председателя на Върховния административен съд - за съдиите от Върховния административен съд и за председателите на административните съдилища;
11. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) окръжния прокурор - за прокурорите при окръжната и районните прокуратури и следователите в окръжен следствен отдел;
12. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) апелативния прокурор - за прокурорите при апелативната прокуратура и за окръжните прокурори;
13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) военно-окръжния прокурор - за прокурорите при военно-окръжната прокуратура и военните следователи;
14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) военно-апелативния прокурор - за прокурорите от военно-апелативната прокуратура и военно-окръжните прокурори;
15. (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) ръководителя на специализираната прокуратура - за прокурорите и следователите при специализираната прокуратура; ръководителя на апелативната специализирана прокуратура - за прокурорите при апелативната специализирана прокуратура и за ръководителя на специализираната прокуратура;
16. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна т. 13, доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) главния прокурор - за прокурорите във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура, за апелативните прокурори и военноапелативния прокурор, ръководителя на апелативната специализирана прокуратура и директора на Националната следствена служба;
17. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна т. 14 - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) директора на Националната следствена служба - за следователите от Националната следствена служба.
Чл. 339. За неуредените в тази глава въпроси се прилага .

Глава осемнадесета.

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Чл. 340. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) При осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Националният институт на правосъдието и органите на съдебната власт се подпомагат от администрация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Администрацията на органите на съдебната власт е администрацията на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите, на окръжните следствени отдели и на следствения отдел в специализираната прокуратура.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на Националния институт на правосъдието и на органите на съдебната власт са съдебни служители.
Чл. 341. (1) Висшият съдебен съвет издава класификатор на длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Броят на съдебните служители се определя от Висшия съдебен съвет по предложение на съответния административен ръководител в съответствие със степента на натовареност на органа на съдебната власт, определена от Висшия съдебен съвет.
Чл. 342. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Висшият съдебен съвет приема правилници за администрацията на органите на съдебната власт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им.
(3) Правилниците се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 343. (1) Съдебен служител, чиято дейност е свързана с осъществяването на правомощията на органите по , се назначава след провеждане на конкурс.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) При назначаване на съдебен служител на друга длъжност във Висшия съдебен съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет, Националния институт на правосъдието или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс не се провежда.
Чл. 344. Органът по назначаването е длъжен да осигури на съдебния служител необходимите условия за изпълнение на служебните му задължения, както и за повишаване на неговата квалификация или преквалификация.
Чл. 345. (1) Съдебният служител е длъжен да изпълнява задълженията си добросъвестно и точно съобразно длъжностната му характеристика.
(2) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебния служител временно - до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.
(3) При служебна необходимост съдебният служител е длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън работното време.
(4) При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.
Чл. 346. Съдебният служител е длъжен да пази като служебна тайна сведенията, които са му станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.
Чл. 347. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител трябва да има поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.
Чл. 348. Съдебният служител има право на основно месечно възнаграждение, определено за заеманата длъжност, в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор.
Чл. 349. (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебния служител.
(2) Ранговете на съдебния служител са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално назначаване в органите на съдебната власт съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен в класификатора по .
(3) Условията и редът за присъждане на ранговете и за повишаване в ранг се определят с правилниците по .
Чл. 350. Висшият съдебен съвет определя размера на годишния отпуск на съдебния служител и размера на допълнителния платен годишен отпуск за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения от съдебния служител.
Чл. 351. (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебния служител се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.
(2) Съдебният служител задължително се застрахова срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.
Чл. 352. На съдебния служител се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
Чл. 353. При изпълнение на служебните си задължения съдебният служител се легитимира със служебна карта.
Чл. 354. Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 10 брутни месечни възнаграждения.
Чл. 355. (1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.
(2) За главен секретар на Висшия съдебен съвет може да се назначи лице, което отговаря на изискването на .
(3) Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс.
(4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.
(5) Главният секретар:
1. назначава и освобождава служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет;
2. осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Висшия съдебен съвет;
3. осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на съдебните администратори.
(6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Времето, прослужено като главен секретар на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по .
(8) Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по .
Чл. 356. (1) Администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.
(2) За главен секретар може да се назначи лице, което отговаря на изискването на .
(3) Главният секретар се назначава със заповед на главния инспектор след провеждане на конкурс.
(4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.
(5) Главният секретар:
1. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) предлага на главния инспектор за назначаване и освобождаване служителите в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
2. осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Времето, прослужено като главен секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по .
(8) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Звената на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по .
Чл. 357. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Администрациите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор се ръководят от главни секретари.
(2) Администрациите на съдилищата и прокуратурите се ръководят от съдебни администратори.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Назначаването на главен секретар и съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Конкурсът се провежда от комисия в състав от трима до петима членове, назначена с писмена заповед на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, за който е обявен конкурсът за главен секретар или съдебен администратор.
(5) Докато упражняват длъжността си, главният секретар и съдебният администратор не могат да членуват в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършват политическа дейност.
(6) Изискванията за заемане на длъжността на главния секретар и на съдебния администратор се определят с правилниците по .
(7) Главният секретар и съдебният администратор:
1. планират, организират и ръководят съдебните служители;
2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) отговарят за управлението на административната дейност в съда и прокуратурата;
3. въвеждат програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудване и връзките с обществеността.
(8) Главният секретар получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия във Върховния касационен съд.
(9) Съдебният администратор получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия в съответния съд.
(10) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Времето, прослужено като главен секретар на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, се зачита за стаж по , за лица с висше юридическо образование.
Чл. 358. (1) Дейността на органите на съдебната власт по информиране на обществеността и по осигуряване на връзките със средствата за масово осведомяване се подпомага от пресслужби.
(2) Статутът, правата и задълженията на служителите в пресслужбите се определят с правилниците по и .
Чл. 358а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Съдебните служители могат да бъдат поощрявани с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.
(2) Отличията са:
1. служебна благодарност и грамота;
2. предсрочно повишаване в ранг.
(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.
Чл. 358б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Съдебните служители могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси.
(2) Организациите по ал. 1 не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.
Чл. 359. За неуредените в тази глава въпроси за съдебните служители се прилага .
Чл. 360. (1) При наличие на техническа възможност всички актове и документи по делата се изготвят и на електронен носител.
(2) Когато неприключило дело или преписка трябва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане.

Глава деветнадесета.

БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Чл. 361. (1) Самостоятелният бюджет на съдебната власт е част от държавния бюджет.
(2) Бюджетът на съдебната власт се състои от бюджетите на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на органите на съдебната власт, които са юридически лица, и на Националния институт на правосъдието.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и на Националния институт на правосъдието, разходите за издръжка на органите на съдебната власт, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието с изключение на разходите, които по силата на този закон се определят по бюджета на Министерството на правосъдието, взаимоотношенията с централния бюджет и други бюджети и финансирането на бюджетното салдо.
(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за съответната година е за сметка на неизползвани наличности от предходната година и допълнителна субсидия от централния бюджет.
Чл. 362. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Министърът на правосъдието предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет.
Чл. 363. Проектът на бюджет на съдебната власт се придружава от разчети за следващите две години.
Чл. 364. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година заедно с проекта на годишен бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При приемането на държавния бюджет Народното събрание изслушва доклад на Висшия съдебен съвет, представен от негов представител.
(3) Народното събрание приема бюджета на съдебната власт, разпределен за Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, органите на съдебната власт и Националния институт на правосъдието.
Чл. 365. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Висшият съдебен съвет организира изпълнението на бюджета на съдебната власт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, съдилищата, главния прокурор и Националния институт на правосъдието.
Чл. 366. (1) Висшият съдебен съвет съставя годишен отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт по пълна бюджетна класификация, който задължително се включва в обобщения отчет за изпълнението на държавния бюджет като негова съставна част.
(2) Отчетът по ал. 1 се включва от Министерството на финансите при съставянето на отчет за изпълнението на държавния бюджет.
(3) Министерският съвет всяка година с отчета за изпълнението на държавния бюджет внася в Народното събрание и отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт, приет от Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка.
Чл. 367. Висшият съдебен съвет организира изграждането и осигурява функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси.

Глава двадесета.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Раздел I.

Общи положения

Раздел II.

Инспекторат на министъра на правосъдието

Раздел III.

Съдебна статистика. Информационни системи

Раздел IV.

Управление на имуществото на съдебната власт

Раздел V.

Охрана

Глава двадесет и първа.

ВЕЩИ ЛИЦА И ПРЕВОДАЧИ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 21 ОТ 2014 Г.)

Чл. 395. (1) Вещото лице извършва експертизи.
(2) Всички държавни органи, юридически лица и граждани, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата.
Чл. 395а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) В гражданското, наказателното или административното производство се назначава преводач, когато това е предвидено в закон.
Чл. 396. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица. За преводач се назначава лице от съответния списък на специалистите, утвърдени за преводачи.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) При необходимост за вещо лице или преводач може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
(3) При сложност или комплексност на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.
(4) При изпълнение на функциите си вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, назначил експертизата.
Чл. 397. (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Не може да се назначи за извършване на експертиза вещо лице или за преводач, лице, което е заинтересовано от изхода на производството или има с някоя от страните по делото отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.
Чл. 398. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд, както и за специализирания наказателен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица и за преводачи.
(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице или преводач от списъците на други съдебни райони.
(4) Списъците по ал. 1 и 2 са публични.
Чл. 399. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица и преводачи правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Предложение за включване в списъците на вещи лица и преводачи могат да правят лично и самите специалисти.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Предложенията за включване в списъците по се правят до председателя на съответния съд.
(4) Предложенията за включване в списъците по се правят до всеки административен ръководител на съответния орган на съдебната власт.
Чл. 400. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) В предложенията се вписват трите имена на специалиста, домашният му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заеманата длъжност, продължителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице или преводач и допълнителната квалификация.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.
Чл. 401. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Списъците по се утвърждават от комисия в състав: председателят на апелативния съд или определен от него съдия, председателят на апелативния специализиран наказателен съд или определен от него съдия, апелативният прокурор или определен от него прокурор, ръководителят на апелативната специализирана прокуратура или определен от него прокурор, председателят на окръжния съд, председателят на специализирания наказателен съд, окръжният прокурор, ръководителят на специализираната прокуратура и председателят на административния съд.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Списъците по се утвърждават от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор.
(3) Утвърдените списъци се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за публикуване в интернет.
Чл. 402. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Предложения за изменение и допълнение на утвърдените списъци на вещи лица и преводачи се правят до края на септември на съответната календарна година.
(2) До края на октомври комисиите по актуализират списъците.
(3) До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за публикуване в интернет.
(4) Промени в списъците могат да се правят и през текущата година.
Чл. 403. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава наредба за:
1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица;
2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица;
3. условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица;
4. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2011 г., в сила от 14.06.2011 г.)
(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба за:
1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за преводачи;
2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за преводачи;
3. условията и реда за определяне възнагражденията на преводачите.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Наредбите по ал. 1 и 2 се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 403а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2011 г., в сила от 14.06.2011 г.) Условията и редът за извършването на съдебномедицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения, се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването, съгласувано с Висшия съдебен съвет.

Глава двадесет и първа.

ВЕЩИ ЛИЦА

Глава двадесет и втора.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 404. (1) Ръководител на държавна или общинска администрация, на организация или работодател, който не разреши служебен отпуск на лице, призовано за участие като съдебен заседател, или препятства участието му в съдебно производство, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.
(2) Глобата се налага от председателя на съда и може да се отмени по реда на .
Чл. 405. (1) Който не изпълни разпореждане на съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, дадено по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Глобата се налага с разпореждане или постановление, след като на лицето се предостави възможност да даде обяснение във връзка с нарушението.
(3) Наложилият наказанието съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да отмени или да намали глобата по жалба на наказаното лице, подадена в 7-дневен срок от съобщението.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Решението или постановлението по жалбата подлежи на обжалване по реда на .
Чл. 406. Който не изпълни разпореждане на служител в Главна дирекция "Охрана" на Министерството на правосъдието, дадено при изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв.
Чл. 407. Ръководителите на държавните органи и на юридическите лица, както и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в , се наказват с глоба от 200 до 3000 лв.
Чл. 408. (1) Актът за установяване на нарушението по или се съставя от служител в Главна дирекция "Охрана".
(2) Наказателното постановление се издава от министъра на правосъдието или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на .
Чл. 409. Приходите от глоби, наложени с наказателни постановления по този закон, постъпват по бюджета на съдебната власт.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.; изм., бр. 43 и 86 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 23 от 2006 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 30 и 39 от 2006 г.) се отменя.
§ 2. (1) Събранията по и събранието по се провеждат до 5 септември 2007 г.
(2) Събранията по или събранието по , които не са проведени в срока по ал. 1, се свикват от министъра на правосъдието и се провеждат в срок до 15 септември 2007 г.
§ 3. (1) Събранията по се провеждат до 21 септември 2007 г.
(2) Събранията, които не са проведени в срока по ал. 1, се свикват от министъра на правосъдието и се провеждат в срок до 28 септември 2007 г.
§ 4. Народното събрание избира членовете на Висшия съдебен съвет от своята квота до 28 септември 2007 г.
§ 5. (1) Новоизбраният Висш съдебен съвет се смята за конституиран, след като са избрани членове, които заедно с членовете му по право образуват две трети от неговия състав.
(2) Дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява с конституирането на новоизбрания Висш съдебен съвет по реда на този закон.
§ 6. Неприключилите производства пред Върховния административен съд по жалби срещу решения на Висшия съдебен съвет се довършват по досегашния ред.
§ 7. (1) Предложения за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят до 15 октомври 2007 г.
(2) Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в едномесечен срок от деня на избора им.
(3) Главният инспектор и инспекторите са длъжни да освободят заеманите от тях длъжности и да преустановят дейностите по преди встъпването си в длъжност, като уведомяват за това председателя на Народното събрание.
§ 8. Заварените съдии в окръжен съд, прокурори в окръжна прокуратура, съдии в административен съд, съдии в апелативен съд и прокурори в апелативна прокуратура, които не отговарят на изискванията за стаж по , запазват длъжностите, които заемат.
§ 9. Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона осигурява работни помещения за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
§ 10. Председателите на отделения във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащите отдели във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, както и ръководителите на отдели в Националната следствена служба запазват размера на възнаграждението, което получават до влизането в сила на този закон.
§ 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За стаж като съдия по се зачита и стажът, прослужен като арбитър по отменения .
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За стаж като съдия по се зачита и стажът на заварените съдии, определени от Република България в международен съд, създаден въз основа на международен договор, по който Република България е страна, или в рамките на международна организация, на която Република България е член.
§ 12. Насрочените до влизането в сила на закона конкурси за съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията се провеждат по досегашния ред.
§ 13. Допълнителното възнаграждение за продължителна работа на съдиите, прокурорите и следователите, което до влизането в сила на закона надвишава 40 на сто, се запазва в определения размер и не може да се увеличава.
§ 14. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г.) За военните съдии, военните прокурори и военните следователи се прилагат разпоредбите на , като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се смятат за военна служба.
§ 15. Неприключилите до влизането в сила на закона дисциплинарни производства се разглеждат по досегашния ред и се довършват до 31 декември 2007 г. Изтичането на този срок не е основание за отпадане на отговорността.
§ 16. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) За заварените младши съдии и младши прокурори се прилага тригодишният срок за заемане на длъжността.
§ 17. (1) За заварените съдебни инспектори срокът по тече от датата на последното им назначение.
(2) До избора на главен инспектор и инспектори от Инспектората към Висшия съдебен съвет Инспекторатът на министъра на правосъдието продължава да осъществява правомощията си по .
§ 18. За трудов стаж се зачита стажът като съдебен кандидат или стажант-юрист, когато той е проведен след полагане на държавни изпити за придобиване на висше образование по специалността "Право".
§ 19. В (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) глава шестнадесета с - се отменя.
§ 20. В (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38 и 57 от 2007 г.) навсякъде думите "помощник-изпълнител" се заменят с "помощник-частен съдебен изпълнител".
§ 21. В (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд на Република България от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г. , бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41 и 52 от 2007 г.) се правят следните изменения:
1. В думите "чл. 131, ал. 1, т. 2, 3 и 6 и чл. 152, ал. 1, т. 2, 3 и 4" се заменят с "чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5".
2. В думите "чл. 139д" се заменят с "чл. 226".
3. В думите "чл. 36д" се заменят с "чл. 391".
4. В думите "съдия-изпълнителите" се заменят с "държавните съдебни изпълнители".
5. В думите "съдия-изпълнителите" се заменят с "държавните съдебни изпълнители".
6. В думите "съдия-изпълнителите" се заменят с "държавните съдебни изпълнители".
7. В думите "чл. 131, ал. 1, т. 2, 3 и 6 и чл. 152, ал. 1, т. 2, 3 и 4" се заменят с "чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5".
§ 22. В (обн., ДВ, бр. 33 от 2006 г.; изм., бр. 59 от 2006 г.) в думите "чл. 119" се заменят с "чл. 145".
§ 23. В (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г.) в от преходните и заключителните разпоредби думите "чл. 127, ал. 1 - 4" се заменят с "чл. 164, ал. 1 - 5".
§ 24. В (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41 и 59 от 2007 г.) в думите "чл. 201" се заменят с "чл. 405".
§ 25. В (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46 и 57 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В думите "чл. 163" се заменят с "чл. 294".
2. В думата "районен" се заличава, а думите "чл. 118а, ал. 3" се заменят с "чл. 144, ал. 3".
3. В думата "районен" се заличава и накрая се добавя "по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт."
§ 26. В (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В думите "помощник-изпълнител" се заменят с "помощник-частен съдебен изпълнител".
2. В се създава изречение второ: "Министърът на правосъдието възлага на инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и на инспектор-нотариуси по чл. 80в, ал. 4 извършването на съвместни проверки."
3. В се отменя.
§ 27. В (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В думите "чл. 139г, чл. 139е, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 157а, ал. 3 и чл. 188о" се заменят с "чл. 225, чл. 277, ал. 3 и чл. 354".
2. В допълнителните разпоредби в след думите "Висшия съдебен съвет" се добавя "главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет".
§ 28. В (обн., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 34 и 105 от 2005 г., бр. 24, 27, 33 и 37 от 2006 г.) в думите "чл. 127, ал. 1 - 4" се заменят с "чл. 164, ал. 1 - 5".
§ 29. В (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г.; изм., бр. 39 от 2006 г., бр. 31 и 59 от 2007 г.) се правят следните изменения:
1. В се изменя така:
"1. инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт;".
2. Навсякъде думите "помощник-изпълнител", "помощник-изпълнители", "помощник-изпълнителите", "помощник-изпълнителя" и "помощник-изпълнителят" се заменят съответно с "помощник-частен съдебен изпълнител", "помощник-частни съдебни изпълнители", "помощник-частните съдебни изпълнители", "помощник-частния съдебен изпълнител" и "помощник-частният съдебен изпълнител".
§ 30. (1) Подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането и въз основа на отменения , се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.
(2) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат или издават до 31 декември 2007 г.
(3) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет приема правилника по в едномесечен срок от избора на главния инспектор и инспекторите.
(4) В срок до три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбата по .
(5) Министърът на правосъдието издава:
1. наредбата по - в срок до три месеца от влизането в сила на закона;
2. наредбата по - в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.
-------------------------
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 24 юли 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 25 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 03.04.2009 Г.)
§ 47. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Допълнителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 33 ОТ 2009 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 1 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 04.01.2011 Г.)
§ 110. Навсякъде в закона думите "младши съдия, младши прокурор и младши следовател", "младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател", "младши съдии, младши прокурори и младши следователи" и "младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи" се заменят съответно с "младши съдия и младши прокурор", "младшият съдия и младшият прокурор", "младши съдии и младши прокурори" и "младшите съдии и младшите прокурори".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 33 ОТ 2009 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 1 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 04.01.2011 Г.)
§ 111. Прокуратурата в Република България е правоприемник на активите, пасивите, архива, както и на другите права и задължения на Националната следствена служба и на окръжните следствени служби към деня на влизането в сила на този закон.
§ 112. (1) Директорът на Националната следствена служба продължава да изпълнява задълженията си на административен ръководител до края на мандата, за който е избран.
(2) Директорите на окръжните следствени служби се преназначават без конкурс на длъжност завеждащ окръжен следствен отдел в окръжните прокуратури и продължават да изпълняват задълженията си на административни ръководители до края на мандата, за който са избрани.
(3) Висшият съдебен съвет преназначава без конкурс следователите от окръжните следствени служби в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.
(4) Трудовите правоотношения на служителите от окръжните следствени служби се уреждат при условията и по реда на от Кодекса на труда.
§ 113. Висшият съдебен съвет преназначава без конкурс заварените младши следователи от окръжните следствени служби, които към деня на влизането в сила на този закон не са изкарали тригодишния стаж на длъжност младши прокурор в съответните районни прокуратури.
§ 114. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон овакантените длъжности за младши прокурори в окръжните прокуратури се трансформират в длъжности за прокурори.
§ 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Стажът на лицата, придобит на длъжност следовател в окръжна следствена служба, се зачита за стаж по .
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Стажът на лицата, придобит на длъжност младши следовател в окръжна следствена служба, се зачита за стаж по и .
§ 116. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Стажът на лицата с висше юридическо образование, придобит на длъжност дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или дознател в Министерството на отбраната до влизането в сила на (ДВ, бр. 69 от 2008 г.), се зачита за стаж по .
§ 117. Трудовите възнаграждения на експертите при Инспектората към Висшия съдебен съвет, определени преди влизането в сила на този закон, се привеждат в съответствие с .
§ 118. (1) Неприключените до влизането в сила на този закон дисциплинарни производства се разглеждат по досегашния ред.
(2) Неприключените до влизането в сила на този закон процедури за атестиране, както и конкурси чрез атестиране се приключват по досегашния ред.
§ 119. Насрочените до влизането в сила на този закон конкурси за административни ръководители на следствените органи, които не са приключили, се прекратяват.
§ 120. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет одобрява Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите и Етичния кодекс на съдебните служители и приема наредбата по .
§ 121. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава правилника по .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 123. (1) влиза в сила от деня на влизането в сила на наредбата по .
(2) Разпоредбите на и влизат в сила от 1 януари 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 102 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 22.12.2009 Г.)
§ 27. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на относно , който влиза в сила от 1 януари 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 29.12.2009 Г.)
§ 12. Образуваните дисциплинарни производства, свързани с предсрочно прекратяване мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет, се приключват по реда на този закон.
§ 13. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 31.07.2010 Г.)
§ 77. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:
1. (относно ), , и (относно ), които влизат в сила от 1 януари 2011 г.;
2. , който влиза в сила от 30 септември 2011 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 1 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 04.01.2011 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 32 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 04.01.2011 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 93 ОТ 2011 Г.)
§ 119. (1) В 15-дневен срок от влизането в сила на този Висшият съдебен съвет определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, както и на заместниците на административните ръководители на специализираните съдилища и прокуратури.
(2) Щатният състав на специализираните съдилища и прокуратури се осигурява и чрез трансформиране на незаети щатни бройки за съдии, прокурори, следователи и съдебни служители към датата на влизане в сила на този закон.
§ 120. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет назначава ръководителите на специализираните съдилища и прокуратури.
(2) В 4-месечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет назначава съдиите, прокурорите и следователите в специализираните съдилища и прокуратури.
§ 121. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд определя съдебните заседатели, които да участват в съдебните заседания на специализирания наказателен съд.
(2) До определянето на съдебните заседатели по ал. 1 в съдебните заседания на специализирания наказателен съд участват съдебните заседатели, определени за участие в съдебните заседания на Софийския градски съд.
§ 122. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон председателите на специализираните съдилища и ръководителите на специализираните прокуратури назначават съдебните и прокурорските помощници и служителите в съдебната администрация.
§ 123. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет осигурява сгради за специализираните съдилища и прокуратури.
§ 124. Заместниците на административните ръководители на органите на съдебната власт продължават да изпълняват функциите си при условията на .
§ 125. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон се избират комисиите по професионална етика в органите на съдебната власт.
§ 126. (1) (Обявен за противоконституционен с - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет приема наредбите по и .
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет приема правилата по и .
§ 127. (1) Насрочените до влизането в сила на този закон конкурси за съдии, прокурори и следователи, както и за избор на административни ръководители се довършват по досегашния ред.
(2) Насрочените до влизането в сила на този закон конкурси за заместници на административните ръководители се прекратяват.
§ 128. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет освобождава от длъжност заварените съдии, прокурори и следователи, навършили 65 години.
§ 128а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Започналите, но неприключени към датата на влизане в сила на този закон, атестационни процедури се довършват по досегашния ред.
§ 129. (1) (Предишен текст на § 129 - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Четиригодишният срок за периодичното атестиране по относно започва да тече от влизането в сила на този закон.
(2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Лицата, които до влизането в сила на този закон не са били атестирани периодично или по друг повод, се атестират извънредно, преди да е изтекъл четиригодишният срок при явяване на конкурс за повишаване в длъжност или за преместване, при избор на административен ръководител или на негов заместник в органите на съдебната власт.
(3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Проведените процедури по атестиране по досегашния до влизането в сила на този закон се смятат за периодично атестиране.
§ 130. (Обявен за противоконституционен с - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет приема наредбата по .
§ 131. Заварените главен инспектор и инспектори в Инспектората към министъра на правосъдието продължават да изпълняват функциите си, като в едномесечен срок от влизането в сила на този закон се преназначават по служебно правоотношение на длъжност съответно "ръководител на инспекторат" и "инспектор" по , приет с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 2004 г.; изм., бр. 83 от 2005 г. и бр. 58 от 2010 г.).
§ 132. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 136. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на , който влиза в сила от 1 януари 2010 г., и относно , който влиза в сила от 1 март 2011 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 23 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 22.03.2011 Г.)
§ 37. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на -, - , , и , които влизат в сила от 1 юли 2011 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 32 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 19.04.2011 Г.)
§ 22. (1) Насрочените до влизането в сила на този закон конкурси за младши съдии и младши прокурори и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт се довършват по досегашния ред.
(2) Назначените към датата на влизане в сила на този закон на длъжност младши съдия и младши прокурор продължават да изпълняват тази длъжност по досегашния ред.
§ 23. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон съдиите, прокурорите и следователите подават декларация по .
§ 24. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. , който влиза в сила от 4 януари 2011 г.;
2. , , , , , , , , , и , които влизат в сила от 1 януари 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 45 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 14.06.2011 Г.)
§ 5. Наредбата по от Закона за съдебната власт се издава в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.
§ 6. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)
§ 16. влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на , който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 20 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 10.06.2012 Г.)
§ 12. влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на , , и , които влизат в сила от 1 септември 2013 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 50 ОТ 2012 Г.)
§ 30. При провеждане на изборите за членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. изборът по се провежда до 28 септември 2012 г.
§ 31. При провеждане на изборите за членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. събранията по и по се провеждат до 28 септември 2012 г.
§ 32. (1) След изтичането на мандата на действащия Висш съдебен съвет новоизбраният Висш съдебен съвет се смята за конституиран, след като са избрани членове, които заедно с членовете му по право образуват две трети от неговия състав.
(2) Дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява с конституирането на новоизбрания Висш съдебен съвет по реда на този закон.
§ 33. (1) В 30-месечен срок от влизането в сила на този закон в Закона за съдебната власт се създават правила за пряк избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт чрез гласуване по електронен път.
(2) Не по-късно от 9 месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на избрания през 2012 г. Висш съдебен съвет се провежда експериментално електронно гласуване по правилата по ал. 1.
§ 34. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека лицата, подали в Европейския съд по правата на човека жалби срещу нарушаване правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подадат заявление по реда на глава трета "а", освен в случаите, когато съдът вече се е произнесъл с решение по основателността на жалбата или е оставил жалбата без разглеждане като недопустима.
(2) Заявленията по ал. 1 се разглеждат в срок до 18 месеца от постъпването им.
§ 35. За прилагането на глава трета "а" през 2012 г. Министерският съвет осигурява допълнителни бюджетни кредити по бюджетите на съдебната власт и на Министерството на правосъдието.
§ 36. Неприключените към датата на влизане в сила на този закон процедури за избор на административни ръководители по и се довършват по досегашния ред.
§ 37. (1) Заварените главен инспектор и инспектори в Инспектората на министъра на правосъдието продължават да изпълняват функциите си, като в едномесечен срок от влизането в сила на този закон се преназначават по трудово правоотношение на длъжност съответно "главен инспектор" и "инспектор".
(2) За заварените главен инспектор и инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието сроковете по текат от датата на преназначаването им по трудово правоотношение на съответните длъжности.
§ 38. (1) Изграждането на информационната система по се извършва в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) В срока по ал. 1 наредбата по се привежда в съответствие с този закон.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 40. относно , , , - влиза в сила от 1 октомври 2012 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 81 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.09.2012 Г.)
§ 6. влиза в сила от 1 септември 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

(ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)
§ 123. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на , който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и , , , и , които влизат в сила от 1 февруари 2013 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.03.2013 Г.)
§ 9. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"

(ОБН. - ДВ, БР. 52 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 14.06.2013 Г.)
§ 27. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 66 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.)
§ 117. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

(ОБН. - ДВ, БР. 70 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 09.08.2013 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 111 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 31.12.2013 Г.)
§ 42. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 31.12.2013 г.) Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на и, които влизат в сила от 1 януари 2015 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ, ОБЩЕСТВЕНИ И ДРУГИ ДЛЪЖНОСТИ В ПУБЛИЧНИЯ И ЧАСТНИЯ СЕКТОР

(ОБН. - ДВ, БР. 71 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 13.08.2013 Г.)
§ 9. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 19 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 05.03.2014 Г.)
§ 30. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦА, ЗАСТРАШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

(ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 09.04.2014 Г.)
§ 24. влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 2014 Г.)
§ 7. Наредбата по от Закона за съдебната власт се издава в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 53 ОТ 2014 Г.)
§ 30. Инструкцията по от Закона за съдебната власт се издава в срок до три месеца от влизането в сила на закона.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 98 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 28.11.2014 Г.)
§ 117. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2015 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 107 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)
§ 21. влиза в сила от 1 януари 2015 г. с изключение на , който влиза в сила от 1 декември 2014 г.
Предложи
корпоративна публикация
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Резултати | Архив